{~^Sasusaku^~}

First topic message reminder :

Знам , че сигурно вече ви е писнало от Сасусаку , но фика не е за изпускане..Не съм го писала аз , но преди 3 месеца го четох и много ми хареса...Не го пуснах , защото на места е много , ама много банален...Но не мога повече -предавам се !








Ето го и пролога ^^


Пролог:Всичко


Изморен от кошмарите,Сасуке се подигна от леглото.С широко отворени очи той се взря в ръцете си,но не можа да види нищо в тъмнината.Струваше му се , че усеща мириса на кръв.Той се протегна към нощната лампа и светлината засия остро.Той преодоля импулса да си затвори очите и се взря в ръцете си в изумение.Те бяха чисти.Сасуке беше сигурен, че би трябвало да има кръв на тях.Нетърпеливо отметна одеалото настрана.Бяха минали две седмици откакто се беше завърнал победоносно от битката и въпреки това тези кошмари продължаваха да го притесняват всяка нощ.

Споменът за страховитата битка с Итачи,в която Сасуке победи,го притесняваше.Той винаги бе мечтал за този момент.Сега , когато постигна целта си,чувстваше само празнота.Нямаше чувство на задоволство както очакваше да бъде.Нямаше дори приятно облекчение.

Освен това,той не можеше да изтръгне тази картина от главата си.В последните си минути брат му се опитваше да обясни кратко причината за убийствата си. "Направих го,за да може да сме свободни,Сасуке!Те ме мразеха и вече бяха уплашени и от теб.Защото бяхме твърде силни...Исках просто да ни освободя!"

Неговите думи бяха просто лъжи или поне това си повтаряше Сасуке отново и отново.Въпреки това имашe един глас зад главата му,който винаги се питаше дали Итачи е казвал истината или не.Той никога нямаше да разбере.

Сасуке напусна малкия си апартамент и излезе навън само по черните си панталони.Нощният въздух беше свеж,но той съвсем не обърна внимание.

Превръзките около главата му го притесняваха.От месеци той беше без протектора на Коноха и сега вече беше отвикнал да има нещо вързано около главата си.Всъщност той можеше да остане на легло.Тсунаде беше се погрижила за него след битката,иначе вероятно щеше да умре от раните си.Но тази мисъл не го тревожеше.Сега той беше постигнал целта си и животът му вече нямаше смисъл.

Някаква светлина го освети и той повдигна главата си.Облаците се бяха разделили за един момент и луната изглеждаше ярка и бляскава от небето.Сасуке въздъхна спокойно."Защо се чувствам толкова празен?" Той имаше чувството че никога повече няма да е способен да изпитва някакви чувства.Нито можеше да се радва на красотата на тази нощ,нито на мира в това селце,което той наричаше дом.

"Сасуке-кън?"

Toй се обърна. "Сакура?" Беше изненадан да я види в такъв късен час.Изглежда тя беше на път към неговия апартамент. "Идваше да ме видиш ли?" - попита той.

Тя се изчерви и кимна. "Исках да проверя дали си добре."

Той кимна повече на себе си , от колкото на нея.Сега си спомни.През първата седмица , докато беше на легло и се възстановяваше след битката, Сакура често беше при него.Когато и да се събудеше през нощта от ужасен кошмар,тя винаги бе там сменяща влажната кърпа от челото му или просто спяща на стола до леглото му.Той потърси дълбоко в сърцето си чувство за топлота и благодарност,но там нямаше нищо.

"Ти не трябва да си вън на студа,Сасуке-кън." - каза тя и се доближи до него. - "Ще те закарам до вас преди да си се простудил.Тсунаде каза че тялото ти все още е слабо."

Той и позволи да го хване за ръката и да го закара обратно в апартамаента му.Поради неопределена причина си спомни деня, в който срещнаха Какаши и той ги попита за техните мечти. "Не знам дали можеш да го наречеш мечта" - беше отговорил той.- "Но трябва да убия един човек и да продължа клана си.

Той въздъхна остро.Може би беше това.Да възобнови клана си...може би тогава чувствата му биха се завърнали.

Сакура отвори вратата на апартамента и светна лампите.Той съзнателно затвори вратата,докато тя вече беше изчезнала някъде из кухнята.
"Ще ти приготвя чай,Сасуке-кън" - каза тя весело.Тя винаги е била на негова страна.Когато Какаши и Наруто го изоставиха и се опитваха да го спрат от неговото отмъщение,само тя беше там за него.Сасуке си спомни какво беше му казала тя онзи ден,когато той напусна селото заедно с четиримата нинджи от Селото на Звука (the four sound-nin).

"Обичам те с цялото си сърце,Сасуке-кън!Моля те,остани с мен!А ако наистина трябва да отидеш,тогава вземи и мен със себе си.Ще се опитам да ти помогна по какъвто начин мога!Моля те,Сасуке.Аз...аз ще направя всичко за теб!!!

Той влезе в кухнята и идеата се оформи в главата му от самосебе си. "Сакура"-каза той.Тя се обърна и му се усмихна сладко.Тя винаги беше усмихната щом той е наоколо.За кого играеше ролята на насърчаващото момиче?За него?

"Сасуке-кън!Не ти ли е студено?-тя възкликна.-"Чакай,ще ти донеса да облечеш нещо." Тя напусна стаята , а той погледна към печката,където беше приготвила вода за чая.Сакура се завърна бързо с тениска в ръката.Той не възрази докато тя му нахлузваше тениската през раменете с грижлива усмивка.

"Сакура..." - захвана той,но тя беше обърнала гръб и приготвяше две чаши пред печката.-"Сакура,помниш ли какво ми каза веднъж?"

Изненадана,тя обърна главата си.

"Какво имаш предвид,Сасуке?Кога какво съм ти казала?"

"Когато напуснах селото,за да тръгна с нинджите от селото на Звука"-обясни той търпеливо.Беше започнало да го дразни това,че тя се беше концентрирала повече в чашите с чай,от колкото в това,което казваше той.-"Тогава ти ми каза ,че би направила всичко за мен."

Тя спря и каза без да се обръща. "Това беше истината."

"Още ли го мислиш?" - попита той сериозно.Тя избра чаша и той изгуби търпението си.Внимателно той я хвана за раменете и я обърна така , че да е лице в лице с него.Ризата му се изплъзна от раменете.Тя го погледна в очудване.

"Имам молба,Сакура."

"Каква е?" Очите и бяха станали широки.Тя видя в погледа му колко сериозен е в намерението си.

Той погледна право в очите и и заговори твърдо:

"Омъжи се за мен,Сакура."

Чашата падна на пода с трясък и се счупи на парчета.
_________________
малко е дълъг ,ама това е положението

Следващата ще е утре (вторник)

Глава 28: Змия в храста

Безстрашно,Сасуке отвори тежката врата и влезе в огромната стая.Изражението му пребледня,когато видя огромния стол в центъра на стаята.Изглеждаше все едно това е трофейна зала.Близо до трона имаше ръка,издялана от камък,на чиито пръст стоеше същия пръстен,който Итачи носеше приживе.Беше пръстен на Акатсуки.

Вратата се затвори и Сасуке направи няколко стъпки към трона.

"Не очаквах да дойдеш тук толкова рано,Сасуке-кън" - каза съскащ глас,който проехтя в стаята.Орочимару определено харесваше големите помещения.Той се появи в тънкия въздух и пристъпи към Сасуке.

"Не се страхувам от теб,Оричимару."

Зелените очи на Саннина се вгледаха в него ядосано за момент,но после той възвърна самообладанието си и каза спокойно: "Идваш за да приемеш предложението ми ли?"

"За едно определено време предложението ти наистина ме интересуваше.Но сега,ще трябва да го откажа.Дойдох тук,за да ти кажа,че никога няма да дойда при теб по своя собствена воля."

"Няма да те пусна да си отидеш."

Сасуке се усмихна. "Да,ще ме пуснеш.Знам,че ти беше този,който изпрати нинджите от Звука за да убият Сакура.И също така знам,че планираш да го направиш отново,дори и след като вече знам,че ти стоиш зад това."

"Е,бих предпочел да дойдеш,за да ме убиеш,от колкото да не дойдеш въобще." - отговори Орочимару.

"Не съм дошъл,за да отмъстя за нея." - каза Сасуке - "Тя оцеля.Просто дойдох да ти кажа,че никога няма да ме имаш (wtf ?! o.O) , независимо какво правиш.Ако убиеш Сакура,аз ще убия ТЕБ."

Орочимару се засмя. "Това исках да чуя."

Със спокойствие,което изглежда обърка Саннина,Сасуке вдигна десния си ръкав,за да открие татуировка на китката си.Орочимару го погледна в невяра,а Сасуке се усмихна. "Разпознаваш това,нали? Все пак ти си човекът,който е изобретил това забранено джутсу." Орочимару разпозна татуировката на джутсуто,което беше научил на Анко преди години.Сигурно тя му бе показала тази забранена техника.

Легендарния Саннин беше в шок. "Ти-ти не би направил това!"

Сасуке кимна триумфално. "О,да бих го направил.Знаеш какво означава този знак.Никой не може да го изтрие.Прости знаци с ръце и малко чакра са достатъчни,за да го активират."

"Ако направиш това,ти също ще умреш!"

"Знам.И Шаринганът ще изчезне завинаги.Само с един знак с ръце мога да разруша всичко в радиус от няколко километра,но ти знаеш това по-добре и от мен,нали? Все пак,има причина поради която тази техника е забранена."

Лицето на Оричимару помръкна за секунда,но после се насили да възвърне изкривената усмивка на устните си. "Значи си дошъл да жертваш живота си,за да ме убиеш?"

"Не." Сасуке погледна Орочимару,за да го увери,че е сериозен. - "Просто дойдох да ти покажа,че съм сериозен.Ако убиеш Сакура,ще те намеря и ще се самоубия,за да те разруша веднъж и завинаги." Омразата в гласа му уплаши дори и Орочимару,който до тогава вярваше че Учиха блъфира. - "Без значение какво ще направиш,това е гаранцията,че няма да получиш тялото ми или Шарингана.И съм готов да умра тук,за да защитя Сакура от теб.Разбираш ли?"

Саннина не каза и дума.Той просто го гледаше в шок.Сасуке се обърна и понечи да напусне стаята.Бързо Орочимару се появи пред него и Сасуке спря.Той бе очаквал това.Орочимару се нуждаеше от още малко доказателства,че той е абсолютно сериозен.

"Ти не можеш да напуснеш,Сасуке-кън! Чаках твърде много време,за да се откажа точно сега!" - изсъска Орочимару.

"Опитваш се да тестваш решителността ми ли? Ако не се махнеш от пътя ми,ще използвам кинджитсуто и ще убия и двама ни."

Орочимари не помръдна.

Все още напълно спокоен,Сасуке направи няколко знаци с ръце.И двамата стояха тихи.Орочимару можеше да вярва,че Сасуке блъфира,но той беше решен да мине през това,щом се отнасяше за безопастността на Сакура. Саннина осъзна,че беше загубен.Ако не пуснеше Сасуке да си отиде,младия мъж щеше да убие и двама им.А ако го пуснеше,щеше да го загуби за винаги. (wtf? o.O xD) Ако убиеше Сакура,Сасуке щеше да се върне и при всички случаи щеше да се самоубие и да отнесе тайната на Шарингана в гроба и най-лошото бе,че той-Орочимару също щеше да загуби живота си.

След като обмисли сценария,Орочимару отстъпи и се предаде. Той направи крачка настрана. "Ти печелиш,Сасуке-кън.Това беше ясна стъпка."

Без да поглежда назад,Сасуке напусна трофейната зала на Орочимару,сигурен,че той и Сакура ще бъдат в безопастност от сега нататък.Той бе победил Легендарния Саннин.

-----------------------------------

Изтощен,Сасуке затвори вратата след себе си и захвърли чантата си в ъгъла,докато събуваше обувките си.Любящ глас каза: "Добре дошъл у дома!" Той погледна към жена си,която стоеше пред спалнята,гледайки сънливо.Тя тръгна към него и го прегърна. "Къде беше?"

"Уплаши ли се,че няма да се върна?" - попита той вместо да отговори.

"Не." - Сакура го пусна и го придружи до спалнята.Той се съблече и тя забеляза татуировката на китката му. "Какво е това?" - попита тя очудено.

Той седна на леглото до нея и тя хвана ръката му.Сакура докосна татуировката с пръстите си. "Това е гаранцията за твоята безопастност." - отговори той.

"Ходил си при Орочимару,нали?"

Той кимна. "Уверих се,че ще те остави на спокойствие от сега нататък."

"Тсунаде ще те убие." - каза тя - "Беше много ядосана,че си напуснал селото без разрешение отново." Сасуке сви рамене и легна на леглото.Сакура направи същото и сложи главата си на гърдите му.Той затвори очите си и я чу да казва: "Ще останеш с мен завинаги,нали?"

Бавно той отвори очи.Тя го гледаше изпитателно. "Да." Той сложи ръка на бузата и. - "Ако ти все още го искаш."

С почти тъжна усмивка , Сакура отговори: "Как мислиш? Не ме оставяй никога повече.Това искам."

Сасуке веднага си спомни как се бе отнасял с нея , от както се ожениха.Той е бе наранил толкова много пъти,а тя бе приела всичко и все още го обичаше.Защо той бе толкова глупав да не забележи колко прекрасна жена е тя?

"Сакура?" - каза той.Любопитно тя се изправи и го погледна.Той измъкна верижката през главата си.В момента на нея имаше два пръстена.Той не бе намерил до сега възможност да и върне брачната халка обратно.Сасуке откопча верижката и измъкна по-малкия пръстен.Взе ръката и и понечи просто да и го сложи на пръста,когато се сети,че би трябвало да каже нещо. "Знаеш...не съм добър с обясненията.Нямам много да кажа.Но искам да знаеш,че съжалявам за всичко,което ти пречиних.Дадох ти този пръстен поради грешни причини." Той сложи халката на пръста и и въпреки,че това беше тривиален жест,за да реваншира загубения им брак и безчувственото му предложение,тя все пак имаше сълзи в очите си. - "Нека да започнем отначало,Сакура."

Тя просто кимна,неспособна да каже нищо.Това беше неспецифично за нея.Сасуке с времето беше разбрал,че жена му обикновено имаше отговор.Главата и се наклони и неочаквано сълзи се стекоха по завивките.

Сасуке не знаеше,че хората плачат също и когато са щастливи.Разтревожен,той грабна раменете и и попита: "Сакура? Добре ли си?"

Тя избърса лицето си и се опита да се усмихне. "Просто съм щастлива."

Успокоен,той я прегърна и каза: "Отново те накарах да плачеш." Все още беше странно да я има толкова близо до себе си,но беше хубаво да я държи в ръцете си.Тя беше истинската му слабост,но той беше готов да приеме тази слабост щом щеше да се чувства толкова.... топло и комфортно.

"Сасуке?" - чу я той да казва.

"Хм?"

"Ще го кажеш ли пак?"

"Да кажа какво?"

"Ти само веднъж ми каза,че ме обичаш." - отговори тя - "Когато ме намери тук в апартамента ни."

"Помислих,че ще умреш в ръцете ми" - каза той. Той дори не знаеше защо,но да каже 'Обичам те' беше все още трудно за него.

Тя въздъхна. "Добре.Няма проблем.Радвам се,че го каза веднъж."

Той не отговори.Много неща се бяха случили и тя го бе променила,независимо дали той искаше да го признае или не.Но Сасуке все още не можеше да го направи.Не беше използвал думата 'любов' от години.Тази дума оставяше лош вкус в устата му.Той щеше да го каже пак,но не точно сега.

-------------------------------------

Внимателно,Сасуке провери униформата и оръжията,които смяташе да вземе със себе си.Днес той носеше типичната АНБУ униформа.Сакура го харесваше с тази стегната до кожата униформа,макар той да се чувстваше глупаво в нея,но все пак не искаше да противоречи на Тсунаде точно в този момент.Той не беше много понравен от Хокагето заради 'екскурзията си' до Орочимару и за това не беше допуснат до мисия през последните три седмици.Но сега,АНБУ не можеше вече без него,предположи той. (хехехе xD) Усмихвайки се,той се протегна към маската.

Вратата на спалнята се отвори и жена му влезе в стаята.Тя носеше само тениска (оуууу йееаа xD).По-точно НЕГОВАТА тениска (оууу йеааааааааааааааа xD) и след като Сасуке я видя му се приискаха онези три седмици,които бяха като ваканция и за двамата. ('vacation' or 'restoration' xDDDD) Сакура се усмихна "Напускаш толкова рано? Предполагам,че е важна мисия."

"Точно така."

"И ти вероятно ще рискуваш живота си още веднъж,а?"

Той кимна "Предполагам,така че да."

Тя тръгна към него и го прегърна. "Без значение колко мисии изпълниш,аз няма да спра да се тревожа за теб.Грижи се за себе си и се върни невредим."

Той я целуна и отговори: "Не се притеснявай." Колебливо,тя го пусна и той тръгна към вратата.Както винаги,тя отиде да застане на прозореца,за да може да го види на улицата преди да напусне.Сасуке почувства неочаквана топлина при мисълта за жена си.Беше хубаво да имаш някой,който да се тревожи за теб и да желае невредимото ти завръщане.Той се усмихна.Това беше свободата,която Итачи искаше за него.Беше толкова хубаво.Той напусна апартамента и преди да затвори вратата,Сасуке каза тихо: "Обичам те..."


:) КРАЙ :)
_________________

Моля ви пишете коментари!

Мерси!И аз го харесах много и затова го пуснах и тук!

sakura_97 написа:Мерси!И аз го харесах много и затова го пуснах и тук!

Добре си направила.

just `n` :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:

Бива до някъде

:lol!: :lol!: :lol!: :lol!: ти си варха

НЕВЕРОЯТЕН ФИК!!! Айде да направиш още

na nqkoi glavi puskai o6te ako moje6

мнОго е Як :uhaa:
жАлКо че сВърШи :cry:

Прекрасен фик. Не мога да опиша колко ми харесва.

Много е хубаво!

Super :lah: :lah: :lah:

Много беше интересно!

Много е яко искам още продължавай

Супер беше! Ще ми се да имаше още :cvir::cvir::cvir:

много е яко искам ощииии

eli7y написа:много е яко искам ощииии

Да ощеееееееееееее

аз може да искам ощии ама май няма повече :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

tva e nai qkiq fic v cqla vselena

пиши на БГ защото няма да ти зачете коментите мн яко фикче

Това е най - якия фик в цяла ВСЕЛЕНА :cvetq: :cvetq:

жалко много жалко че свърши

Това е един от най-великите фикове
през цялото време се чуствах:

много е якууу