^sasusaku^

First topic message reminder :

Знам , че в момента правя нещо лошо , защото фика е недовършен...но не е за испускане! еми пускам го











Глава 1

Тя можеше да чуе сърцето си да тупти в ушите и и кръвта и бясно да бушува.Единственото,за което можеше да мисли бе колко близо бяха до това да го намерят и заловят.Тя погледна надолу към нинджа-кучето пред нея , игнорирайки потта,която се бе образувала на челото и.

"Той е наблизо."

"Но другите ще стигнат ли тук навреме?"

"Компанията ми са едни от най-бързите.Веднага щом той намери някой от тях,те ще започнат да идват насам и той ще ги събере всичките.Ако намери първо Наруто,това ще бъде перфектно,защото той има най-висок глас от всички нас."

Изведнъж се чу силен шум и след един момент тя се подсмихна "Това трябва да е той,нали?"

"Да,би трябвало.Те ще са тук скоро.Насам."

Нинджа-кучето пред нея направи рязък завой,бягайки все така бързо.Ако тя не беше нинджа,сигурно щеше да се спъне.

--------------------------------------

Малко по-надалече по пътя,група от четирима шиноби,всичките носещи черни наметала,вървяха мълчаливо.Единствената жена спря и се обърна назад да погледне към пътеката.Другите спряха и се загледаха в нея.Един мъж с гарванено черна коса проговори.

"Карин,какво има?"

"Някой наближава насам с много бърза скорост.Ще се покажат от към този ъгъл всеки момент."

Сасуке знаеше,че вероятно трябваше да скочи към дърветата и да се скрие заедно с екипа си,но любопитството надделя над него , а пък и още от сутринта той имаше странно усещане в стомаха си и искаше да обърне внимание на тази атмосфера.След кратък момент ,проблясване от розово и бяло се показа иззад ъгъла и продължи да се движи напред,докато не спря на около 10 крачки от четиримата шиноби.

Сакура спря,дишайки тежко,както и нинджа-кучето пред нея.Тя се изправи,кръстосвайки очи с тези на Учиха.Тя беше толкова концентрирана върху младия мъж пред нея,че не забеляза компанията му.Сакура се опитваше умствено да се подготви за това,което щеше да последва.

"Виж,виж какво имаме тук? Ти си красиво нещо,а?"

Тя прекрати погледа си към двете очи,за да погледне към мъж с коса до раменете и остри зъби.Устната и се повдигна нагоре-знак на отвращение на лицето и,раздразнена от коментара му.Сасуке просто погледна отзад към Сюигетсу,но изглежда никой не забеляза.Сюигетсу тъкмо щеше да проговори отново,когато Сасуке го изпревари.

"Сакура."

Вниманието и бе обърнато отново към Сасуке,който си обърна главата настрани със строго изражение.Другите трима погледнаха към него,после към розовокосото кунойчи,стоящо пред тях,изненадани от това,че той изглежда я познаваше.

"Сасуке-кън,ние дойдохме да те върнем обратно."

Карин погледна към момичето,стоящо пред тях,ядосана от факта,че тя го нарече "Сасуке-КЪН". Джюиго и Сюигетсу зяпнаха Сасуке,който изглежда не се интересуваше от това,че всички го гледаха.Той и се подсмихна.

"Така ли? И къде са останалите от това 'ние' ?"

Тя направи крачка пред нинджа-кучето,което стоеше тихо. "Не се притеснявай,те идват." Тя спря за момент. - "Няма да се измъкнеш този път,Сасуке-кън."

"Какво те прави толкова сигурна в това,Сакура?"

Тя забеляза начина,по който той каза името и.Това я накара да затрепери с малко доза страх.Опитвайки се да закрие емоциите си,тя също му се подсмихна,правейки още една крачка напред. "Защото този път дойдохме подготвени."

"Сасуке има други,които идват насам и то бързо.Трябва да тръгваме." - каза Карин.

"Колко?"

"Поне 7,може би и повече."

Имаше дълга тиха пауза , през която всички гледаха от розовокосото кунойчи от Коноха към Сасуке.

"Тцъък."

Сакура знаеше каква е неговата бързина и се опитваше да бъде готова,но той се движеше твърде бързо,за да може тя дори да реагира.Той притисна тялото и към дърво и хвана с ръка гърлото и.Нинджа-кучето изсъска срещу него и скочи,но бе хванато от Сюигетсу,докато още беше във въздуха.То захапа силно ръката му,но изглежда това нямаше никакъв ефект.

"Хехе,това не действа върху мен,малко кученце." Той стегна хватката си,така че кучето да не може да се измъкне.Сасуке погледна надолу към Сакура със строга физиономия.Той беше преместил ръката си на врата и,но все още не я махаше.Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.Сакура се опитваше да мисли какво да направи и искаше да пренебрегне мисълта,че са толкова близо един до друг,което Сасуке изглежда не забелязваше.

"САКУРА-ЧАН!"

"Сакура!"

"Сакура-сан!"

Наруто беше току-що изскочил от ъгъла с Хината и Ямато зад себе си.Той погледна към сцената пред него,като дишаше тежко.Нинджа-кучето,което беше на рамото му,излая колкото се може по-силно.Екипите на Наруто и Сасуке всички си покриха ушите и нинджа-кучето,което държеше Сюигетсу се изплъзна от ръцете му и побягна да помогне на Сакура,но Сасуке го ритна обратно.То се завъртя по мръсната земя и после застана пак на краката си.

"САСУКЕ!"

Той обърна вниманието си към Наруто "Наруто.Мислих,че ще бъдеш щастлив да ме видиш."

Сасуке стегна хватката си около гърлото на Сакура и изведнъж я повдигна от земята само с една ръка.Сакура издаде заглушен писък.Джюиго,Карин и Сюигетсу продължиха да наблюдават,без желание да се намесват в тази сцена,преди да бъдат накарани,знаейки,че ще се наложи да напуснат и то по най-бързия начин.

"САСУКЕ! Пусни я !"

"Наруто,ако се приближиш още малко,ще я убия !"

Той се намръщи на най-добрия си приятел и съотборник и погледна към Сакура,която се бореше за въздух. "Ти няма да убиеш Сакура-чан,не можеш да го направиш!"

Сасуке не каза нищо,но стегна още повече хватката си около врата и и я накара да изкрещи с малкото въздух,който и бе останал.Наруто сви юмруците си,чувствайки яд,преливащ от тялото му.

Зрението на Сакура започваше да се замъглява и тя можеше да усети артерията на шията си да тупти в здравата хватка на Сасуке. 'Трябва да направя нещо.Сасуке-кън наистина ли би ме убил?' Преодолявайки сълзите си тя започна да събира чакра в дясната си ръка.Наруто забеляза това,но го изненада факта,че чакрата и беше синя,а не зелена. 'Сасуке-кън,съжалявам.' Сасуке се обърна , за да погледне защо изражението на Наруто се промени,но вече беше късно.Тя заби ръката си в рамото му и размаза всичките му мускули , използвайки чакрата си.Сасуке веднага я пусна и дръпна ръката си назад, чувствайки остра болка да го пронизва.Сакура тежко падна на земята,борейки се за въздух.Тя можеше да почувства,че врата и беше контузен.

Веднага щом тя падна,Наруто тръгна към Сасуке,правейки своя расенган.Сасуке погледна към него и в следващия момент той грабна Сакура със здравата си ръка и изчезна.Наруто спря и се заоглежда наоколо,търсейки го.Сюигетсу държеше Сакура за косата,а Сасуке придържаше със здравата си ръка катаната му към врата на Сакура.Другата му ръка стоеше безжизнена.Сакура си спомни , че такова нещо и се бе случвало и преди.Тя преглътна все още борейки се за въздух и се опита да не заплаче. 'Сасуке-кън,наистина ли си се променил толкова много,че си способен да ме убиеш?'

"Наруто,нямам време да се занимавам с глупости.Ако тръгнеш след нас,ще я убия."

"Сасуке,не ти вярвам!"

Сасуке помръдна леко ръката си и преряза врата и.По бялата и кожа започна да се стича кръв.Сакура опита да си поеме въздух,чувствайки тежкия,студен метал да пронизва кожата и.Наруто стисна зъби и направи крачка назад.Той беше заклещен в мисловен спор със Сасуке,който също го гледаше.

"Теме! Ако я нараниш-"

"Какво?! Говоря сериозно,Наруто! Не идвай след мен,иначе ще я убия!"

След малко ги нямаше.Наруто все още стоеше,загледан в точката,в която стояха преди един момент.

"Наруто!"

Какаши пристигна , последван от Сай,Шино,Киба и Акамару и всички нинджа-кучета.

"Какво стана?Къде е Сасуке?" - попита Какаши,оглеждайки ареата с Пакън на рамото си.

"Къде е Сакура?" - попита Сай,след като хвърли по един поглед на всички.Наруто беше твърде объркан,за да отговори.Той все още мислеше за начин,по който да убие най-добрия си приятел.

"Сасуке я взе с него."

"Какво?!" - извикаха Сай и Киба.
_________________

Е, все пак нз в някой друг сайт може да има и друга глава , но както казах нз

...

Сакура винаги оставаше изненадана от броя купи рамен, които изяждаше Наруто. Тя беше преполовила първата си и вероятно последна, а той ядеше третата си купа.

“Наруто,не мислиш ли,че трябва да понамалиш темпото малко?”

“Не,Сакуа-чн,аз обиам уамен.” - каза той с уста пълна с юфка.

Сакура поклати глава,усмихвайки се на приятеля си. Изсмуквайки това,което имаше в устата му,той се обърна към нея.

“Сакура-чан,защо тази сутрин ме нарече 'Наруто-кън'?”

Сакура погледна към него за момент. “Наистина не го мислех, Наруто. Предполагам, че просто съм била в много добро настроение."

“O.”

Той остана малко разочарован от този отговор и тя не знаеше какво да каже , за да го развесели. За щастие той проговори пръв.

“Добре тогава. Защо беше в толкова добро настроение?”

Сакура погледна купата с рамен преди да отговори. (Сасукето го няма там,да знаеш! xDDD) Тя не беше сигурна дали да му каже, че Сасуке искаше да напусне предната вечер. Тя погледна към приятеля си и осъзна,че ако ще казва на някой какво се е случило, то това ще бъде само той. Тя си пое дълбоко въздух.

“Ще ти кажа,Наруто, ако обещаеш,че никога няма да говориш за това пред никой, освен мен и Сасуке-кън.”

Наруто остана изненадан от този отговор,но кимна. “Добре,обещавам.”

Оглеждайки се наоколо,за да се увери,че няма никой, Сакура се приближи до Наруто и прошепна. “Сасуке-кън беше на път отново да напусне селото миналата нощ.”

“КАКВО!?” - извика той в ухото й. (и напръска всички от радиус 200 м. с рамен. -_- xDDD)

“АУ! НАРУТО!” - каза Сакура отдръпвайки се и покривайки ушите си. (и почиствайки косата си от полепнала юфка xDDDD)

“О,съжалявам,Сакура-чан,не исках да извикам в ухото ти,но той-“

“Да,той е все още тук” (в купата с рамен xDDDD) - каза тя шепнешком,но все още отдръпната от страх той отново да не се извика в ухото й. (и да я изпръска с остатъци от риба xDD) Наруто се почувства успокоен, но това само доведе до още въпроси.

“От къде знаеше,че той планира да си тръгне? Какво направи,за да го спреш? (blowjob xDDD) Би ли се с него? (да,в креватно джудо.)”

“О,Наруто! Все едно някога бих се изправила срещу него.”

“Еми тогава?” - попита той нетърпеливо.

“Не мога точно да обясня от къде знаех,че той ще напуска. Просто имах това подтискащо чувство и го последвах. А относно това как го накарах да остане... беше нещо като миналия път. (It was double blowjob xDDDD) - каза тя тихо.

Наруто знаеше какво бе станало миналия път,когато тя се бе опитала да го спре. Сакура му беше казала една нощ,когато бяха на мисия. Това бе след като се беше завърнал от трениране с Джирая. Беше я намерил да стои на дънер посред нощ и да плаче. Тогава тя му бе казала всичко за вечерта,когато се опита да го накара да остане.Наруто му беше станало мъчно за нея.Все пак тя бе разтворила цялото си сърце ( and legs xDD) за него,а той я беше зарязал на пейка,изоставяйки нея и чувствата й. От онази нощ насам,Наруто вече не я преследваше толкова много (само 6 пъти в седмицата xDDD) Той бе започнал да разбира колко голяма е любовта й към Сасуке и бе осъзнал нищожните си шансове.

Наруто погледна към нея , искайки да зададе въпроса,но избра внимателно следващите си думи.“Е,какво стана после?”

Усмивката,която се оформи на устните й, накара сърцето му да прескочи. ‘Теме,наистина ли-‘

“Наруто, той прие! Той каза че ще остане тук с мен!” Тя едва не подскочи от вълнение когато изрече това. Всеки път когато чуеше това й се струваше като чудо. Наруто не можеше да повярва. Усмихна се й я прегърна. “Сакура-чан, радвам се за теб.”

“Благодаря, Наруто!”

Той я пусна и я погледна в красивите й, щастливи очи. “О, и затова ли каза на Сай да не те прегръща вече?”

Тя кимна, “Да, а и без това е гадно.”

Наруто кимна в знак на съгласие. Той си пое въздух, чувстваше се сякаш огромен товар ще падне на плещите му. “Е сега със Саске Теме сте двойка, а?”

“Предполагам. Мисля че всичко ще се изясни когато делото привърши и когато ще може да живее както желае.”

Момчето кимна. Обърна се към купата си с рамен с тъжен поглед. Сакура забеляза внезапната промяна в настроението му.

“Наруто? Какво има?”

“Винаги съм знаел, че те е грижа за Саске и от както ми каза какво е станало онази нощ разбрах че нямам шанс да бъда с теб, но…”

Сакура разбра за какво става дума и се почувства виновна. Той я погледна; изражението му беше тъжно, но в същото време щастливо. Сакура не можеше да определи точно.

“Предполагам че сега когато си със Саске няма да имам никакъв шанс.”

Сакра погледна в дълбоките, сини очи на най-добрия си приятел, брат и съотборник. “Наруто, винаги съм гледала на теб като брат. Съжалявам че не мога да отвърна на чувствата ти, но знаеш че …” Тя го погледна дяволито.

С последната част от разговора тя го отхвърли, но той не очакваше този поглед.

“Има и някои други риби в морето.”

“Huh??” Отвърна неразбиращо той, “Не, Сакура-чан, за какво точно е това "някои"?”

Тя се подсмихна и се изправи, сложи пари на масата, за да плати рамена си. “Наруто, сладък си, но мисленето не е по твоята част. Може би някой ден ще разбереш.” Тя остави шокирания Наруто, който си разрошваше косата, и си тръгна. Тръгна надолу по улицата като все още се подсмихваше. Вече беше доста по-далеч когато чу Наруто да вика, “МИСЛИШ ЧЕ СЪМ СЛАДЪК?!”

Сакура се засмя и продължи по пътя си. Слабо движение на близо я разсея. ‘Това какво …?’ Любопитна Сакура се насочи към тясната уличка и се огледа. Чу някакво тихо скърцане.

“Знаех си че те видях, Хината-чан.” Тя погледна към плахото притиснато до стената момиче.

“Ano… Какво правиш тук?”

“А-аз-аз-…Аз само….” Сакура забеляза как лицето й почервенява. Усмихна се и се обърна. Бутката за рамена се виждаше перфектно и по-точно мястото където седеше Наруто. Тя се обърна към наследницата на Хюуга. “Хината-чан, минаха години. Защо не отидеш да хапнете по един рамен.”

Сакура я гледаше в очите й, изпълнени със страх и ужас, “К-какво? Н-не, н-не бих могла…”

“Оу хайде, Хината-чан. Наруто ще се радва на компания, а и как ще се омъжиш за него ако през цялото време се криеш във сенките?”

Сакура можеше да се закълне че момичето щеше да припадне. Беша започнала да се поти като луда, да диша трудно и да трепери.

“Съжалявам, Хината-чан, не исках да те пришпорвам…ъм… ще дойдеш ли с мен за момент?”

Младата наследница погледна изплашено ръката която я грабна.

“Моля те, Хината-чан?” Попита Сакура като се усмихваше мило.

Бавно я извеждаше от уличката, като държеше ръката на тъмнокосото момиче. После Сакура й прошепна, “Всичко ще бъде наред, обещавам.”

Бавно, стъпка по стъпка Сакура се приближаваше към магазина за рамен. Беше изненадана че Наруто още не ги е забелязал. Тя усещаше как Хината се дърпа леко назад. Обърна се, за да даде на приятелката си окуражителна усмивка и продължи. Накрая бяха точно отпред, пред висящия надпис и Наруто който все още се хранеше. Сакура се усмихна дяволито на себе си, като че ли имаше план. Дръпна Хината към себе си и удари Наруто по главата.

Наруто се обърна и Сакура блъсна Хината към него. Сакура се скри и наблюдаваше докато ядосания Наруто, вече изненадан, хвана падащата Хината. Не мина много време и тя припадна в ръцете му.

“Хината? Хината?! ХИНАТА?!”

Той сложи парите в ъгъла на масата, вдигна я като булка и я понесе на ръце към болницата. Кикотещата се Сакура излезе от мястото където се криеше и се запъти към вкъщи доволна от плана си.

Веднага щом се прибра, Сакура се отпусна върху кушетката и се вгледа в тавана. 'Утре е делото на Сасуке-кън...'. Тя захапа устна загрижено. Сакура почувства как корема й къркори, стана и тръгна към кухнята. Явно половим купа рамен не задоволи глада й. След като си направи малка вечеря, тя седна отново в кушетката си и грабна книжката, която седеше на масичката.

Сакура трудно се съсредоточаваше докато четеше понеже единственото нещо в главата й бе Сасуке и делото му. (и още нещо xDDD) Тя искаше да го види, но знаеше, че това би било лоша идея след това,което обеща на Тсунаде.

СПОМЕН

Все още валеше дъжд, а двамата шиноби вървяха по тъмните и мокри улици на Коноха. Новата двойка вървеше с хванати ръце и близо един до друг. Въпреки че беше мръсна, кална и премръзнала, Сакура беше по-щастлива от всякога. Тя видя голямата тъмна сянка отпред и разбра,че това е къщата й и че трябва да се разделят.

Те спряха пред вратата й, гледайки се един-друг. Сакура се усмихна на това,че въпреки че стоеше на по-горното стъпало, той все пак беше малко по-висок от нея.

"Сасуке-кън, май отново трябва да се изкачиш през прозореца или бариерата отново ще се задейства."

Той я погледна така все едно искаше да й зададе въпрос,но преди да го направи, тя проговори.

"Днес бях при Тсунаде-сама и тя ми се скара за това,че снощи дойдох да те видя. Разбрах,че използват бариерата по-скоро като алармираща система,за да проверят дали някой ще мине да те посети."

"Значи казваш,че ако мина през вратата,те ще си помислят, че си била ти и ще имаш проблеми?"

Тя кимна. "Да и за това утре няма да мога да те посетя."

Сасуке кимна разбиращо. Сакура го погледна със сериозно изражение.

"Делото е в други ден в един след обяд."

"Знаех си, че ще е скоро."

Сакура кимна. "Е, аз трябва да си лягам или ситринта ще закъснея за срещата с Наруто и Сай."

Сасуке кимна, за да я увери, че я е чул. След момент той се захили,когато забеляза, че тя не е мръднала и дори не е пуснала ръката си, въпреки че бе казала, че трябва да си ляга. Тя го погледна с полу усмивка.

"Нали щеше да си лягаш?" - попита той.

Сакура почувства как бузите й започнаха да горят. Тя се бе загледа в очите му и без да иска се бе изгубила в тях. "А-аз, т-такова .. аз си .. тръгвам...". Тя захапа устната си, гледайки към земята и усещайки как лицето й става червено.

Сасуке се захили отново и направи крачка напред. Сакура преглътна, срещайки погледа му отново. Той малко по-малко приближаваше към нея, докато накрая устните им се сляха. Тя почувства биенето на сърцето си и уви ръцете си силно около него. За изненада на Сасуке, този път беше тя тази, която облиза устната му,молейки за пространство. Леко усмихнат, той отвърна на молбата й. Сакура почувства как ръцете му се увиват около малката й и мокра фигура.

Те се целуваха доста време, но след това нещо се промени. Изведнъж скоростта, с която се целуваха (натискаха xD) се ускори. Сасуке настъпваше все повече към нея и тя трябваше да направи крачка назад. След това той направи още една крачка към нея,така че гърба й беше залепен за вратата. Сакура изпъшка леко, когато почувства как ръцете му изведнъж започнаха да блуждаят нагоре-надолу, след което се отправиха по гърба й и надолу по дупето й. (Мръсниккккккккккк >.<) Целувката им стана по-страстна и сладостна. Сакура леко отвори очи,когато почувства ръцете му леко да се мърдат около дупето й и после към бедрата й. Тя изстена в устата му, когато той се притисна по-силно към тялото й. Но това,което се случи после, тя не го очакваше. Сасуке грабна бедрата й и я повдигна,притискайки я към вратата. Сакура изпъшка силно (и свърши xDDD). Очите й се отвориха широко, когато осъзна, че телата им бяха притиснати едно към друго (//не точно "телата", ама нали разбирате,че няма как да го напиша "половите им органи" .. на бг няма такава художествена дума xDDD или поне аз не се сещам //) и краката й бяха разделени и увити около гърба му. Без желание да прекратява срещата, но осъзнавайки,че това беше точното място,за да го направи, понеже от тук нататък щеше да става още по-зле, Сакура се отдръпна и прекрати целувката, дишайки тежко.

“Сасуке-кън.”

“Хм?”

“А-аз наистина трябва да тръгвам.”

Гледайки в очите й за момент, той отхлаби хватката си около нея и направи крачка назад, пускайки я нежно на земята. И двамата дишаха по-тежко от обикновеното.Сакура му се усмихна, с тази усмивка, която пазеше само за него и отключи вратата си "Лека нощ, Сасуке-кън." (мноооого ще е лека след това xDDDD)

“Лека.”

Той продължи да стои на мястото си, докато тя не влезе вътре и не затвори вратата си. Веднага щом се увери, че тя е в безопастност (демек,че Итачи не е някъде в храстите наблизо xDDD) , той направи крачка назад и тръгна към болницата.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура гледаше в тавана усмихната и със зачервено лице. ‘ОМГ! Той е толкова добър в целуването! …От къде идва това.? (по наследствена линия от бате Итачи xDDD) Той попринцип е студен и отчужден, а сега изведнъж стана толкова страстен ..’ Тя се усети как се изчервява още повече,докато мисли за това.

‘Чудя се какво ли щеше да стане, ако не бяхме спряли там…’ (бебеее xDDD) Тя захапа устна и фантазиите, които имаше преди време, отново пробляснаха в главата й. (И после Какаши бил perverted xDDD) Сакура усети как сърцето й се ускори при тези мисли.

“AХ!”

Както си стоеше и гледаше в пространството, изведнъж осъзна какво прави отново. ‘Аз наистина СЪМ перверзна.’ (ми то 3 години в самота... не е лесно xDDD)

Грабвайки възглавницата от кушетката , тя покри лицето си,за да се скрие (от своите сасусаку фенове xDDD) от някой или от нещо, което и тя самата не знаеше какво е. Облягайки се отново,все още с възглавница на лицето си , тя остави ума си да се рее. ‘Чудя се какво ли прави Сасуке-кън сега?’ (xDDDDDD)

Тя въздъхна и отново грабна книжката си (Icha Icha Paradise - новото издание xDDD) ‘Утре е делото му... надявам се, че всичко ще мине добре.’ Отваряйки книгата си, Сакура се нагласи, опитвайки се да се почувста по-удобно в кушетката. Тя започна да чете, решавайки да отиде да спи, когато се умори, така че да може да е добре отпочинала за следващия ден.

Страхотно ееееее!!!!!!!!!!!Обичам тоя фик а ти (както в дневниците на принцесата 2)-къртиш мивки!!!!

ok разбрах те но само да ти кажа че ако някой ден ти дойде музата да го довършиш ще е супер!!!

Ако искате прочетете моето фиксче https://naruto-hit.catsboard.com/forum-f24/topic-t2120.htm тук се разправя за Саске и Сакура

реших да я пусна Глава 19(поправихго това) и отновои сажалявам че не предопредих

Глава 19


Сасуке се събуди при шума от отварянето и затварянето на вратата. Той добре знаеше, че това бе сестрата, която носеше закуската му и за това не си направи труда да стане.

"Ставай, Сасуке! Имам да ти казвам нещо важно."

Сасуке отвори очи и погледна настрани. Той познаваше този глас. Беше гласът на Тсунаде, Хокагето. Гледайки в кафевите й очи, той тихо се изправи. Внезапно забеляза сестрата, която се появи зад Хокагето, която носеше храна. Слагайки я на масата, тя се поклони пред двамата и напусна стаята.

"Сасуке, старейшините решиха да те поставят под съдебно дело, за да обсъдят какво ще е наказанието ти, за това, че напусна Коноха преди три години."

"Аа."

"Понеже си напълно излекуван, делото ти ще бъде днес в един часа следобяд. Понеже сега е девет и половина, имаш три часа и половина до тогава. В 12:45 ще дойде екип от АНБУ, които да те придружат до съдебната зала."

Той кимна, за да покаже, че е разбрал. Тсунаде въздъхна, гледайки момчето пред себе си. Той също я погледна с безизразна физиономия.

"Слушай, Сасуке, нещата, които си направил за Коноха ще натежат и ще ти помогнат срещу предателството. Разбира се, говоря за това, че си убил Орочимару и Учиха Итачи. Това ще бъде използвано в твоя полза.

"Хн."

"Няма да има много хора в залата, така че не се притеснявай за това. От това, което знам Сакура, Наруто и Какаши ще бъдат там. За други, не съм сигурна. Опитахме се да задържим това дело в тайна, така че малко хора знаят за него. Мисля, че казах всичко, така че ще тръгвам."

Тя се обърна и се запъти към вратата.

"Изчакайте, Хокаге-сама."

Изненадана да го чуе да я назовава така, Тсунаде се обърна към него. "Да, Сасуке?"

"Какво мислите, че ще е наказанието?" - попита той със спокойни лице и глас.

Тя погледна към единствения оцелял от Учиха клана и му дари малка усмивка "Честно казано не знам, но ако трябва да сравняваме това, което направи с това, което си направил преди, не би трябвало да е някакво непоносимо наказание. Не се притеснявай."

"Не се притеснявам. Просто съм любопитен."

'Лъжец!'

Тсунаде му се усмихна, обърна се и напусна стаята без повече думи.

Сасуке оправи леглото си, така че да му е удобно и се изправи, облягайки се назад.

'Прекалено си притеснен.'

"Малко, но нямаше начин да й го кажа."

'... Правилно.'

Сасуке погледна през прозореца и се взря в улиците с хора. 'Може би все пак трябваше да напусна...'

'И каква щеше да е ползата от това? Освен това трябва да възстановиш клана, а за тази цел ти трябва момиче.'

"И предполагам, че имаш предвид Сакура?"

'Коя друга? Тя е силна, умна, има перфектен контрол над чакрата си, медик нинджа е и вероятно е единствената, която би се занимавала с леденото ти държание. А да не споменаваме,че тя всъщност те обича, за разлика от всичките тези луди фенки... а пък и... ти я искаш.'

Сасуке за малко да падне от леглото си. "АЗ КАКВО?"

'Чу ме! Искаш я толкоооова много.'

"НЕ Е ВЯРНО!"

'Вярно е.'

"НЕ Е!"

'Вярно е.'

"Докажи го тогава!"

'О това е лесно. Помниш ли снощи, когато я целуна?'

"...."

'ДА! ТОЧНО ЗА ТОВА ГОВОРЕХ! Щеше да го направиш точно там и точно тогава, ако тя не беше те спряла.'

"МАХАЙ СЕ ОТ ГЛАВАТА МИ!!"

Сасуке се изненада, че все пак вътрешното му Аз спря с коментарите. Доволен от това, той грабна подноса и започна да яде закуската си, игнорирайки разговора, който току-що проведе със себе си.

Беше 12:15 и Сакура вече не можеше да издържа. Тя напусна къщата си и се запъти към мястото на Наруто, ходейки възможно най-бавно. В този ден улиците на Коноха бяха заляти с хора. Сакура се опитваше да ходи бавно, но не издържаше на това. До пет минути тя вече бе стигнала при Наруто. 'По дяволите! Мислех, че ще се забавя поне малко повече.' Протягайки ръка, за да чукне на вратата, тя се изненада когато Наруто я отвори преди тя да успее да почука.

"Сакура-чан?"

"Наруто?"

"Какво правиш тук толкова рано? Мислех, че срещата ни е в един без двайсет?"

"Знам, но не издържах."

Той кимна. "Да, аз също."

Сакура го погледна и се засмя, но не беше весело, а по-скоро нервно. Наруто излезе и заключи вратата.

"Е, поне можем да отидем до магазина за Рамен, докато чакаме." - каза той усмихнат.

Сакура кимна и тръгна с Наруто. В главата й изскочи добра идея и избърсвайки захилването от лицето си, тя се обърна и попита:
"Хей, Наруто."

"Да?"

"Какво стана след като се разделихме вчера? Видях те да бягаш по улицата с Хината-чан на ръце?"

"О това ли. Да ти кажа честно и аз не съм сигурен какво стана. Просто си седях и ядях Рамен и изведнъж нещо ме удари силно по главата. Обърнах се, готов да пребия човека, който ме удари и видях как Хината пада на земята. Не можех да я оставя да падне и за това я хванах. След като я попитах дали е добре, тя припадна и аз я закарах в болницата."

"Така ли?" - възкликна Сакура, опитвайки се да прозвучи така все едно си няма идея какво се е случило.

"Да. После аз изчаках, за да ми кажат какво й е станало и Тсунаде-но-баа-чан (демек Дъртата Тсунаде xD) ми каза, че просто е припаднала. Беше странно, но аз останах с нея, докато се събуди, за да се уверя, че е добре."

Сакура изпадна в шок. 'О боже! Ако Хината-чан се е събудила и Наруто е бил до нея....'

"Наруто какво стана след като тя се събуди?"

"Ето това е най-странното! След като се събуди и ме видя, аз я попитах как е, а тя отново припадна. Не знаех какво да правя и извиках Тсунаде-но-баа-чан пак да я погледне, но тя ми каза просто да я закарам в тях."

"Носил си я през целия път до тях?!" - попита Сакура малко развълнувано.

"Да, Хизаши се зарадва, че видя дъщеря си. Както и да е. Казах му да й каже, че искам да я видя по някое време днес, за да проверя как е. След делото на Сасуке ще отида до тях."

'Горката Хината-чан. Мисля, че ще припадне, когато Хизаши й каже това... а да не говорим какво ще стане, когато Наруто се появи на вратата й.'

Най-после двамата пристигнаха до магазина за Рамен и си поръчаха по една купа. Сакура се радваше, че Наруто изглежда поне малко заинтересован от Хината.

"Сакура-чан?"

"Да?"

"Какво да правя ако тя продължава да припада? (TEST! TEST! TEST SURE CHECK! xDDDD) Имам предвид.. ами ако й има нещо?!"

Сакура трябваше да преодолее изблика на смях. "Наруто, Хината е срамежливо момиче, за това може би трябва да седиш с гръб към нея, когато си върне самообладанието. Разбираш ме, дай й малко въздух и пространство."

"Предполагам, че си права. Благодаря, Сакура-чан!"

Те приключиха с обяда си и напуснаха магазина, като все още имаха няколко свободни минути. Сакура предположи,че вървят бавно към кулата на Хокагето само за да убият времето. Тя и Наруто вървяха в тишина. Чувстваха се притеснени за делото на Сасуке и бяха потънали в мисли. Въпреки, че вървяха бавно, стигнаха кулата няколко минути преди началото на делото. Наруто и Сакура стояха пред вратата без да говорят и без да мърдат. Най-накрая Сакура се обърна към Наруто "Наруто, мислиш ли,че-"

"Всичко ще бъде наред, Сакура-чан. Определено няма да го екзекутират, защото той е последния оцелял от известния и силен клан Учиха от Коноха. Така, че не се притеснявай."

Тя все още изглеждаше разколебана и го погледна с умоляващи очи. Преди да успее да каже нещо, той продължи "Слушай. Най-лошото, което могат да му направят е да го изпратят в затвор за малко, но все пак не мисля, че това ще се случи. Окей?"

Сакура кимна като се почувства малко по-добре. "Окей."

Преди да отвори вратата, той й даде малка усмивка. След това двамата влязоха, като Сакура следваше Наруто. Тя усещаше колко силно туптеше сърцето й. Щом влезнаха в стаята, те осъзнаха, че тя е доста малка. Беше като малък двор с няколко столове. Накрая на столовете имаше две маси, но след това беше различно. Най-отзад имаше платформа, където седеше подсъдимият. Сакура видя Тсунаде и Шизуне да седят на масата от дясната страна, а старейшините - от лявата. Те разговаряха един с друг.

"А! Какаши-сенсей!"

Сакура така се беше заогледала из стаята,че не забеляза единствения човек, който бе там освен тях, старейшините, Тсунаде и Шизуне.

"Йо."

Двамата удивени ученика тръгнаха към учителя си, сядайки до него.

"Не мога да повярвам!" (Believe it dattebayo! xD) - възкликна Наруто.

"Е, Наруто, мисля, че ти много добре знаеше за това дело още преди няколко дена-"

"Не за делото! Не мога да повярвам, че си тук рано! Даже преди нас!"

"Мога да се появявам навреме стига да искам."

Наруто ококори очи и стисна зъби. "Искаш да кажеш, че закъсняваш, защото така ти се иска?!" Той се помъчи да не губи контрол.

Какаши осъзна какво бе казал и започна да се смее неудобно. "Ахаха хаха хаха, нямах предвид това ахах ахаха."

"ТОГАВА КАКВО ИМАШЕ ПРЕДВИД, СЕНСЕЙ?!"

Сакура леко бутна рамото на Наруто "Наруто, Какаши-сенсей."

"А?"

"Какво?"

Момичето обърна глава към отварящата се врата. "Сасуке-кън е тук. Започва се."

И двамата Какаши и Наруто веднага забравиха за малкия си спор и се обърнаха да видят гарваново-чернокосото момче, придружавано от четирима АНБУ. Сърцето на Сакура биеше толкова силно, че за миг тя си помисли, че Какаши и Наруто могат да го чуят. 'Сасуке-кън...'

Сасуке се зарадва, че стаята бе празна и че там бяха само тримата човека, които той искаше да види. Той се обърна на ляво и погледна всеки от тях в очите. (Ша съ мре ;( xD) И тримата имаха загрижени физиономии. Сасуке задържа погледа си над Сакура малко повече, от колкото над другите и после пак се обърна напред. (I believe I can flyyyyy, I believe I can touch the skyyyy xDDDDD) Той мина през две ниски врати, отминавайки Тсунаде и Шизуне от едната страна и старейшините - от другата. Без да поглежда никой, той продължи да върви докато стигна мястото, което му бе посочено. Сасуке седна на стола, а четиримата АНБУ застанаха на всяка една от страните на платформата.

Той се чувстваше малко притеснен. Не беше свикнал на това усещане. До сега той никога не бе се чувствал изнервен, уплашен, засрамен или ревнив. Освен няколкото пъти, в които почувства ревност заради Сакура (I believe I can flyyyyyy xD), но това не го броеше. След дълга тишина, жената от старейшините се изправи.

"Учиха Фугаку Сасуке, разбираш ли защо си тук днес?"

"Да." - каза Сасуке с монотонен глас и стоично изражение.

"Тогава разбираш, че си доведен тук днес, за да обсъдим наказанието ти за предателството ти над Коноха преди три години?"

ето и втора част

"Да."

И тримата Сакура, Наруто и Какаши бяха изненадани, че той не отговаряшв с редовното си 'Аа' или 'Хн'. Всички знаеха, че причината бе в това, че той бе изправен пред официални лица, които щяха да решават съдбата му.

След момент жената, която говореше, седна. Мъжът старейшина, който седеше до нея се изправи с книга в ръцете и започна да чете високо.

"Наказанието, което шиноби получава ако изостави селото си, е екзекуция от Хънтър нинджа (втф?) или десет солидни години в затвор."

Сакура остана без дъх. Наруто изглежда забеляза, че тя започна да трепери, защото хвана ръката й и я стисна леко за подкрепа. Тя също стисна ръката му, задържайки вниманието си на това какво ставаше в стаята. На Сакура Сасуке й се стори напълно спокоен, дори и след като чу, че може да бъде осъден на смърт.


Мъжът седна, свършвайки с четенето си. Жената отново се изправи. "Учиха Сасуке, това са обвиненията срещу теб. Сега ще чуем причините и оправданията по случая ти."

Жената седна и Тсунаде се изправи.

"Първо искам да започна с това, че Учиха Сасуке е единственият оцелял от Учиха клана. Това е един от най-старите, най-силните и най-престижните кланове в Коноха. С това искам да помоля да запазим живота му.

Старата жена не се изправи, вместо това остана седнала и попита. "Причини?"

Старият мъж изглежда се бе заровил в парче хартия и пишеше какво става и какво се казва.

"Той е, разбира се, от мъжки пол, което значи, че може да възстанови клана и така да даде повече нинджи и мощ на Коноха."

Сакура почувства как бузите й порозовяха. Тя никога не бе очаквала, че ще използват това, че е способен да възстанови клана, за да го оставят жив. Сакура погледна към Сасуке и забеляза, че въпреки безизразната си физиономия, той също леко се бе изчервил. 'Изглежда и Сасуке-кън не е очаквал това.'

Причината изглежда бе задоволителна за старейшините. Те бяха потънали в мисли. След дълга пауза, жената най-после проговори пак. "Следващото."

Тсунаде кимна веднъж и продължи. "Искам да обърна вниманието Ви към нещата, които Сасуке направи за Коноха през последните няколко месеца. Убил е Орочимару - най-голямата заплаха за Коноха. С това искам да помоля да не го пращаме в затвор за десет години. (А само за 9 г. и 11 месеца xDDDDD)

Старата жена кимна. "Причини?"

Тсунаде продължи "Орочимару беше най-голямата заплаха за Коноха и както знаем е един от легендарните Санини. Той искаше да превземе и унищожи Коноха, като организираше армия за тази цел. Той планираше да привлече повечето големи страни срещу Коноха и да ни нападне. Орочимару беше причината за войната срещу Коноха преди три години на изпита за Чуунини. Той е отговорен за щетите, причинени на селото по това време и за всичките убити нинджи, включително Третия Хокаге - Сарутоби."

Имаше още една пауза, но този път беше по-кратка. Жената отново кимна. "Следващото."

Сасуке се чувстваше неудобно. Изглежда единствената причина, поради която го искаха жив, беше за да прави Учиха бебета. Сакура, Наруто и Какаши стояха в тишина, гледайки внимателно всичко, което се случваше.

Тсунаде отново кимна. "Искам да обърна вниманието Ви към задачата, която Сасуке изпълни преди две седмици. Той успя да убие Учиха Итачи - член на Акатсуки, заплаха за Коноха и единствения убиец на целия Учиха клан. С това моля да не го подлагаме на пробен период."

"Причини?"

Тсунаде се поклони и продължи "Учиха Итачи унищожи един от нй-силните кланове на Коноха, които участваха в създаването на полицията на селото и също така в АНБУ. Той беше заплаха за Коноха и се опита да убие много наши нинджи, както и да отвлече Узумаки Наруто, за да вземе силата на Кюби и да я използва срещу всички шинобита на света. Неговото Дойджутсу ни ни създаде много проблеми и стрес. Той уби няколко пазачи на портите на Коноха. Вкара Хатаке Какаши в кома за месец, а също така и самия Учиха Сасуке преди да напусне селото.Той беше изключително голяма заплаха за селото ни и поради Учиха Сасуке, вече не е."

Старейшините кимнаха. Мъжът все още пишеше, а жената изглежда обмисляше казаното. След още един момент на тишина, тя проговори. "Следващото."

Тсунаде се поклони отново. "Следващото и последното оправдание по случая. Учиха Сасуке се завърна по свое собствено желание и докато го нямаше през тези три години, той никога не заплаши и не уби нито един шиноби на Коноха. С това моля всички обвинения да бъдат свалени.

"Причини?"

Тсунаде продължи. "Всички нинджи в историята на Коноха, които са предали селото си, никога не са се завърнали по собствено желание. Правейки това, Учиха Сасуке ни показва своята лоялност. След като бе ученик на Орочимару - човекът, който искаше да унищожи Коноха, Сасуке нито веднъж не нарани, не отвлече и не уби никого от нинджите на селото. Той стоеше настрана от Коноха и никога не предизвика нашия гняв към себе си."

Тсунаде се поклони и седна. Старата жена се изправи "Учиха Сасуке, дадохме на Хокагето възможността да те защитава. Сега трябва да обсъдим каква ще е присъдата ти." Обръщайки се, жената тръгна към вратата. Тя бе последвана от мъжа, Тсунаде и Шизуне. Сакура погледна Хокагето в очите, преди тя да напусне. Тсунаде й намигна и излезна. После и тримата погледнаха към мястото, където стоеше Сасуке преди момент. Сега той също излизаше от стаята, придружаван от АНБУ.

Наруто се опита да му каже нещо, но Какаши сложи ръката си на устата му, за да млъкне. Без да се каже и дума повече, Сасуке и четиримата АНБУ напуснаха стаята. Какаши най-после пусна Наруто, който се обърна към него. "Защо го направи?!"

"Защото в момента не ти е позволено да му говориш."

"Какаши-сенсей, колко дълго според теб ще обсъждат?" - попита Сакура, прекъсвайки Наруто.

И двамата се обърнаха към нея. Тя изглеждаше притеснена и измъчена. Наруто реши да престане да спори с учителя си. Какаши въздъхна. "Не знам колко дълго ще го обсъждат. Може би час, или седем часа, нямам идея."

"Знаеш ли къде държат Сасуке-кън?" - попита тя.

"Държат го в една стая надолу по коридора. Ще бъде наглеждан там, докато не бъде извикан отново, за да може старейшините да кажат решението си."

Тримата шинобита стояха в тишина и обмисляха какво се бе случило.

"Какаши-сенсей, мислиш ли, че е възможно да свалят всичките обвинения?" - попита Наруто.

"Не знам. До сега не е имало съдени нинджи, които да са оправдавани напълно. Плюс това повечето нинджи предатели са получавали присъда - една година в затвор, една година пробен период, като през това време се изпълняват само C и D ранк мисии и чак тогава ако старейшините решат, че на подсъдимия може да му се има доверие, му разрешават да изпълнява и B ранк мисии. Нинджите трябва да спечелят доверие, за да могат да изпълняват по-висок ранк мисии."

"Преди колко време беше това, Какаши-сенсей?" - попита Сакура.

"Преди около петнайсет години."

Отново нинджите затихнаха в мълчание, докато Наруто отново не го наруши.

"Мисля, че Тсунаде-но-баа-чан се справи добре със защитата."

Какаши и Сакура кимнаха като показаха съгласието си с него.

"Сега всичко, което ни остава, е да чакаме присъдата." - каза Какаши.

Наруто и Сакура кимнаха. Сега те отново седяха в тишина и преповтаряха в главите си всичко, което се бе случило. И тримата бяха нервни и притеснени. Изглеждаше като цяла вечност чакането за завръщането на старейшините. Сакура забрави за гладния си стомах. Единственото нещо, за което можеше да мисли и върху, което да се концентрира сега, бе присъдата на Сасуке. Тя хвърли поглед към Наруто и Какаши. Наруто се беше протегнал напред с ръце, облегнати на стола пред него и с глава, почиваща върху ръцете му. Той се бе вгледал в средата на стаята, потънал дълбоко в мисли. Гледайки към него, тя видя и Какаши. Той също бе изгубен в мисли и дори не четеше книгата си.

Сакура въздъхна и се размърда на мястото си. Тя не знаеше колко време е минало, от както всички напуснаха стаята. Нямаше часовник в стаята, а пък и да бъдеш толкова замислен за нещо, не ти разрешаваше да имаш представа за времето. Тя погледна през прозореца, за да разбере по времето, но слънцето го нямаше. Сакура не можеше да спре да повтаря едно и също в главата си. 'Той може да възстанови клана... той уби Орочимару - една от най-големите заплахи за Коноха... той уби Учиха Итачи - член на Акатсуки и убиец на целия Учиха клан... Учиха Сасуке се върна по свое собствено желание...'

Тя имаше тежко усещане в стомаха (ЗАПЕККК xD) и това я караше да се чувства некомфортно. 'Дали това ще е достатъчно, за да накара старейшините да го оправдаят по всички обвинения? .. Изглежда няма да го екзекутират, защото искат той да възстанови клана, но за другото наистина не знам. Мисля, че убийствата на Итачи и Орочимару може да са достатъчни, за да го освободят от всичко, а пък и Тсунаде-сама е права. Той се върна по свое собствено желание...'

Сакура обърна главата си, за да погледне през прозореца. Тя видя две птици да кръжат една около друга, без да се бият. По-скоро флиртуваха. Сакура въздъхна отново. 'Сасуке-кън... какво ще ти се случи... '

Изведнъж се чу силен шум зад тях и всички се обърнаха да погледнат. Всеки беше разделен от мислите си от четиримата души, които влезнаха. Сакура почувства сърцето си да бие по-силно, когато видя как двамата старейшини, Тсунаде и Шизуне се връщат в стаята и сядат на местата си. Тя се опита да разчете по лицето на Тсунаде какво ще стане, но и двете тя и Шизуне не я поглеждаха и стояха с изражение, което не можеше да се разчете. Момичето се обърна към Наруто и Какаши - и двамата изглеждаха точно така, както тя се чувстваше - разтревожени и нервни. Наруто изглеждаше по-притеснен, но въпреки това Сакура можеше да прочете неопределеност, изписана по лицето на обикновено безизразно изглеждащия й сенсей.

Имаше още един звук от отварянето на врата и тримата отново се обърнаха да погледнат. Сакура почувства как дъхът й спира и сърцето й се ускорява. Сасуке мина през тях и ги погледна, след което тихо продължи да върви към центъра на стаята, придружаван от АНБУ. Щом всички седнаха и в стаята възцари пълна тишина, жената старейшина се изправи.

Сакура задържа дъха си и усещаше как ръцете й трепереха, но се опита да не обръща внимание на това. Почувства как Наруто отново грабна ръката й. Инстинктивно тя стисна ръката му малко по-силно, от колкото искаше, но той не се възпротиви, нито си дръпна ръката. Най-после жената проговори.

"Учиха Фугаку Сасуке, след като обсъдхме проблема, стигнахме до заключението."

Сакура стисна ръката на Наруто още по-силно. 'Това е.... Съдбата на Сасуке-кън ще бъде решена...'. Сакура преглътна, чакайки старата жена да продължи.

"Разбираш обвиненията срещу теб. Това, че си изоставил селото си и си станал търсен престъпник. Наказанието, както е написано, беше или екзекуция или десет години в затвор."

Имаше малка пауза преди жената да продължи. На Сакура й се преиска да можеше да вижда лицето й, но понеже старейшината беше обърната към Сасуке, това нямаше как да стане. Тя погледна към Сасуке. Той си беше с нормалното безизразно лице и изглеждаше спокоен. Малката пауза, която изглеждаше като цяла вечност измъчи Сакура толкова много, че тя вече не издържаше.

"След като чухме защитата на Хокагето по твоя случай, след дълга дискусия, ние решихме какво ще е наказанието."

Сакура почувства капка пот да се претълкулва по лицето й. Тази пауза изглеждаше много по-дълга от миналата. 'Моля ви, кажете какво е наказанието! КАЖЕТЕ КАКВО Е НАКАЗАНИЕТО!'

Старата жена изчисти гърлото си и най-накрая проговори отново. "Наказанието е следното. Ще бъдеш пощаден от екзекуцията в името на възстановяването на клана ти."

Сакура почувства голяма тежест да пада от гърдите й, но все пак знаеше, че това не е всичко. Преглътвайки тежко, тя продължи да слуша.

"Ще бъдеш пощаден от десетте години затвор в името на това, че си убил Орочимару и Учиха Итачи и факта, че си се завърнал в Коноха по своя воля."

Сакура беше в шок. 'Тогава това означава...'

"Наказанието ти е изпитателен срок за една година. След като го преминеш успешно, можеш да изпълняваш B ранк мисии, докато усетим, че можем да ти имаме достатъчно доверие, за да те пуснем на A и S ранк мисии. Колко дълго ще е това зависи от теб."

Сасуке усети как ускореното му сърце се успокоява. Той не беше притеснен от факта, че щеше да бъде на изпитателен срок година или две. Стана това, което искаше. Нямаше да ходи в затвор и нямаше да го екзекутират.

"Все пак знай това, Учиха Сасуке."

Сасуке погледна към жената, стояща пред него и малко се обезпокои.

"Ако някога отново напуснеш Коноха, наказанието със сигурност ще бъде смърт."

Той разбра това. Беше единственото нещо, което знаеше със сигурност. Сасуке кимна "Да."

"За останалите детайли от изпитателния ти срок ще говориш с Тсунаде в нейния офис. Вече не е нужно АНБУ да те следят. Делото е приключено."

Сасуке почувства как му се иска да се усмихне, но от страх старейшините да не помислят, че са подходили с мекота към него, не го направи. Той погледна към Тсунаде и Шизуне, които усмихнати напускаха стаята. Четиримата АНБУ, които го пазеха изчезнаха на секундата. Най-после Сасуке се усмихна 'Позволено ми е да се върна у дома...' Той погледна към Сакура, Наруто и Какаши, които изскочиха от местата си и се затичаха към него. 'Чудя се как ли ще премине изпитателният ми срок...?'

Ехеее егати и нахалната.Отде знаеш,че момичето иска да я пускаш.Може да е искала да я пусне по-късно.Егати и лап*то

ярно е може тя да иска да си го доварши но сам и сагласна че ги пусна щото sakura_97 каза че няма да пуска повече

Като цяло се радвам , че _sakura_ постна още една глава , но не разбрах к'ва беше тая враждебност в началото на първия й пост.Другото нещо , което не разбрах е , че дори е така не драсна едно ЛС да попиташ поне съгласна ли съм да продължаваш с главите.Едва ли щях да ти кажа не , защото от утре мога с месеци да не сядам на компа.....Според мен щеше да се получи по-добре с едно ЛС.




П.П sand_team със сигурност ще прочета фика ти , но това ще стане след доста време .....Както написах по-горе може да ме няма във форума с месеци-дълга история....Местя се и докато навия баща ми да зглоби компа и да пусне нета не ми се мисли колко време ще мине

Сажалявам и то много

__sakura__ написа:Сажалявам че я пуснах

Е няма защо да съжаляваш че си я пуснала Аз написах само , че малко ме издразни това че не ме предупреди...Иначе няма нищо...Все пак все някога тоя фик трябва да свърши.Ако намериш и 20 глава я пусни и нея

за жалост в този сайт дето копнах главата имало е 20 ма са го истрили и няма от каде да я пусна иначе с удоволсвие бих е пуснала :^^:

__sakura__ Може ли да дадеш линк на сайта дето си копнала главичките?
Ще съм ти благодарна ако бъдеш така добра да ми дадеш линка.

май нема да пускате още глави а __sakura__ ,sakura_97

Sakura_love написа:май нема да пускате още глави а __sakura__ ,sakura_97

Ми няма откъде да вземем още глави

и не могат ли да се напишат???ако има желаещи... :cvir: :cvir: :cvir:

а не моля ви се не спирайте да ги пускате !!!!!!!!! аз и приятелките ми сме полудели по тях разбирамви но не може ли некои да ги допише :?:

ПЛЗ пуснете и 20 глава молявии...

Следваща глава, моля! :cry:

От тоя фенфик, съм вече фенка на НаруХина :lol!:

оЛе много вИ молЯ пУснете и дР главИ :obi4amte:

Фика е страхотен. Чела съм го и в други форуми, но там е само до 18 глава.
P.S. Не съм сигурна, но мисля, че фика се превежда от fenfiction.net

мерСи за инф0то ся сяДам да си го пРевеждам ( маКар че съм мн0го зле на прЕводи ) :kisss:

Като го преведеш може да го постнеш.

тВа е пр0блема чЕ за жАлост сЪм много зЛе с еЗика
и(Наче ниЩу проТив няМам :;):

elinceto_555 написа:тВа е пр0блема чЕ за жАлост сЪм много зЛе с еЗика
и(Наче ниЩу проТив няМам :;):

Ако искаш когато направиш основния превод ми го пращай на ЛС да ти помагам А ако искаш може и да правим превода заедно

сТава :;):

Страхотен фик!