Синя луна [SasuSaku] ---> Коментари

Младата и красива Сакура Харуно никога не е мислила, че баща й я е обещал на най-богатия жених само, за да може да си плати дълговете. Тя трябва да се съгласи на брак с мистериозния лорд Учиха, който след един пожар в замъка си е принуден да крие лицето си под маска. Сакура обаче обича друг …

Младата и красива Ирайн Флеминг никога не е мислила, че баща й я е обещал на най-богатия жених само, за да може да си плати дълговете. Тя трябва да се съгласи на брак с мистериозния лорд Сакстън, който след един пожар в замъка си е принуден да крие лицето си под маска. Ирайн обаче обича друг …

Ирайн беше притиснала слепоочието си към хладната рамка на прозореца и с широко отворени очи гледаше през стъклото. Още преди нощта да се спусне, бяха придошли облаци, които скриваха зад нежния си воал лицето на мътната луна. Хилядите светлини на Лондон хвърляха кехлибарено сияние над тъмните силуети на къщите. Заваля лек дъждец и светлините в далечината отслабнаха, докато накрая само възлестите, оголени клони на дъбовете останаха да се виждат пред конюшнята. Извън очертанията на къщата не беше възможно да се различат никакви силуети, никакъв признак на живот. Ирайн отърка чело в гладката повърхност на дървото, като че ли с това можеше да намали объркването, което цареше у нея. Беше благодарна, че лорд Сакстън още не беше се върнал, тъй като не знаеше дали ще съумее да прикрие възбудата си.

Дъхът й замъгляваше ромбовидните стъкла на прозореца и препречваше погледа й към света навън. Полуядосана, полунедоволна, тя се извърна и придърпа меката сатенена роба по-плътно около тялото си, за да се предпази от студа. В търсене на топлина тя се отправи към камината и се отпусна на едно ниско столче. Всички свещи в стаята бяха угасени, с изключение на една, която стоеше върху скрина до леглото.

Слабата свещ и танцуващите пламъци в камината потапяха стаята в мека, златиста светлина, която удължаваше и изкривяваше сенките.

След като се освободи от напрежението на изминалия ден, Ирайн почувства тежка умора. Мислите й не преставаха да препускат. Надигаха се като вълните на разпенен и неудържим прибой.

djeni написа:Фикчето е наистина много хубаво. Малко хора могат да пишат, така че да те накарат да почувстваш това което преживяват героите и по мое мнение ти го правиш. Нямам търпение за следващата глава. Пожелавам ти много муза и успех!

justwannabeone написа:

djeni написа:Фикчето е наистина много хубаво. Малко хора могат да пишат, така че да те накарат да почувстваш това което преживяват героите и по мое мнение ти го правиш. Нямам търпение за следващата глава. Пожелавам ти много муза и успех!

Не искам да бъда груба, ама ти коментарите четеш ли??? Не разбра ли, че това не е авторска творба, а жалка кражба?

btflwolf4eto написа:Добре разбрахме,че момичето е взело всичко от тази книга, която споменахте,но защо да заключвате темата още на първата глава. От къде да знаете, може просто да е взела само това, а да продължи историята по съвсем друг начин. Нека да и дадем възможност да се поправи, а не да я скастряме още в началото. Макар да мисля, че момичето се уплаши и надали ще продължи да пише.

Сакура се сви. Ръцете му се плъзнаха по раменете й и се насочиха към връзките на пелерината й.
— Разрешавате ли? — попита Саске и гласът му, макар и мек, сякаш изпълни всеки ъгъл в килията. Саске взе мълчанието й за съгласие. Всеки мускул в нея се напрегна, когато пръстите му развързаха копринените връзки. Той й свали наметката — а Сакура изживя един тежък миг на съжаление. Така грижливо планираната атака бе потънала в една непредвидена буря. Но тя и сега не можеше още да си представи какви поражения нанасяше на сетивата на затворника присъствието й в килията му. Наистина тъмночервената рокля, с която бе облечена, бе доста семпла, но това само подчертаваше в изключителна степен красотата й. Защото така тя самата бе божествено украшение, рядкото бижу, а това от своя страна превръщаше роклята в повече от дреха: в произведение на изкуството. Стегнатият корсет над широкополата й рокля даваше представа за това колко тясна бе всъщност талията й, а същевременно разкриваше през дълбокото деколте гърдите й, които тя смело бе изложила на показ. В златната светлина на лоената свещ кожата на Сакура проблясваше стегната и топла като сатен.
Саске стоеше плътно до нея, дъхът леко галеше косите й. Времето отлиташе на безмълвните си криле, а Саске все още не я докосваше. Близостта му заплашваше да я задуши. Дъхът с мирис на бренди проникваше в съзнанието й, тя усещаше очите си да шарят по тялото му. Ако тази среща не се дължеше на притесненото й положение, тя отдавна вече щеше да е избягала, с все сили трябваше да се пребори с порива просто да си тръгне. Това, че трябваше да се изложи така на показ пред този мъж, я изпълваше с болезнено възмущение. Но в края на краищата и Сакура бе като баща си: голяма печалба бе заложена на карта и затова търпението, решителността и хитростта й нямаха граници.

justwannabeone написа:Факт е, че повечето истории не са сто процента авторски, но както често се споменава - вече почти всичко е заето, изписано, измислено. Идеята е в това как ти сам ще развиеш историята си. Естествено, че се взимат елементи от сериали, анимета и книги...