Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week
No user

Go down
avatar
Steff
Новородено
Новородено
Мнения : 2
Дата на рег. : 19.04.2014

red Гълъбче

Съб Апр 19, 2014 12:58 pm
.




- Готова ли си? - попита я по едно време, влизайки в светлата, разкошна спалня. Тя стоеше пред голямото огледало с дърворезба до работещия телевизор и оглеждаше весело красивия си тоалет. Сакото и полата в тревист зелен цвят подчертаваха изумрудените й очи, кафявата яка - изящната й шия, тънкия колан в същия тон правеше подобното с фината й талия. За секунда погледна към блестящия годежен пръстен върху безимения си пръст, облечен в ръкавица с мисълта, че беше най-щастливото момиче на земята. Високите й обувки още повече одължаваха стройните й крака, кестенявите й гъсти къдрици заобикаляха овалното й лице и изваждаха на показ безупречната му, бледа кожа. Грациозно взе червеното си червило от дамската си чантичка и най-внимателно го нанесе върху сластните си устни, то бе нещото, без което не можеше. Подари последния критичен поглед на отражението си само, за да се убеди, че изглеждаше превъзходно и се обърна.
- А ти? - попита и се усмихна. После разгледа подстрижката му, косата, която я приканваше да разроши, скъпия кафяв костюм, който да си подхожда с нейното облекло и чак тогава си позволи да се разстопи от вида на жълтите рози в ръцете му. Току-що се беше върнал от следващата успешна задача в работата и се готвеше да я заведе на изискан обяд с него близък приятел. Щом приключеше, щеше да я заведе да си избере рокля или друг подарък, за нейна изненада. Да й подари цветя не беше рядко явление, напротив - правеше го повече от всеки друг мъж във връзка, подобна на тяхната. Но чувството на радост от сладкия жест беше едно и също, ако не засилващо се със всеки следващ път. Сакура кокетно заприпка към него в тракащите си по дървения под токчета, пое ги и му отвърна с гореща целувка, оставяйки следи от червило по устата му. Няколко секунди по-късно се отделиха и останаха за малко загледани в очите на другия. Потъвайки в наситения, зелен цвят на нейните, Саске отново се увери, че малцина, единици имаха живот като неговия. Беше много млад, състоятелен и всички, освен тези ,които ги плюеха и се съмняваха в източника на охолството им, им се възхищаваха. Двамата бяха едно от малкото заможни семейства чужденци по това време в този век и беше подозрително и невероятно за някои, но интересуваше ли ги? Не. Често когато ги питаха какъв беше произхода им, отбиваха въпроса, несигурни как да отговорят. Истината беше, че имаха най-различни корени и бяха живяли в повече от десет големи големи града . Но Америка беше мястото... Кой имаше такава къща? Къща, която беше издигнал сам-самичък със собствените си ръце, за да зарадва момичето си? Никой. Кой имаше такава жена с подобни необикновени очи? Абсолютно никой. А кой споделяше професията му... Повече хора, отколкото бе предполагал. Обаче той беше най-добрия, най- изкусния убиец, чието име, въпреки всичките тела, които откриха на стотици километри, не успяха да свържат с престъпните групировки от изроди, които избиваха членовете си едни на други. Докато съседите им, чиито къщи бяха прекалено далеч , за да имат важност, се маеха и чудеха как имаха такава дълга и щастлива връзка и толкова пари, той излизаше щом тъмнината се разрастнеше и убиваше... Тя знаеше всичко. Естествено, веднага се отдръпна когато й призна, но щом разбра от какъв вид хора умъртвяваше,... любовта й надделя. Взаимният им живот беше прекрасен и смятаха да създадат едно голямо семейство заедно... В този момент, пред вратата на дома си не предполагаха, че мечтите им и всичките приказни планове, които крояха, щяха да отидат по дяволите след броени минути.


.
avatar
Steff
Новородено
Новородено
Мнения : 2
Дата на рег. : 19.04.2014

red Re: Гълъбче

Съб Апр 19, 2014 12:59 pm

1

1954г.

След две години на толкова много убийства, на които не беше оставил нито една следа, успяха да ги хванат по най-нелепия начин...
Полицейските коли се носеха към тях по хълместата земя с космическа скорост, а отвратителните им сирени бяха прогонили детските викове на съседските деца, уханието на ранна пролет и птичата музика...
- Бягай, Сакура! - беше извикал и я беше избутал веднага щом ги видя в далечината. Беше уверен, че този ден не трябваше никога да настъпи и бе сторил всичко по силите си да не остави следи, но ето, че беше сгрешил някъде... Двамата се затичаха с все сила към черния Кадилак, паркиран отпред, ала беше прекалено късно за каквото и да е бягство. Полицейските коли ги бяха наобиколили светкавично бързо, а уплахата беше подкосила краката им. Униформените излязоха с оръжията си и ги насочиха към тях, после в един глас изкрещяха да вдигнат ръце.
- Арестувани сте! - нададе вой един от тях и се приближи. Съвършения кръг от врагове, в който бяха попаднали не попречи на чернокосия да направи още един опит да я блъсне към колата им, паркирана отпред, за да се спаси. Опитвайки се това обаче, само я застраши след като мълниеносен куршум се заби в земята, на сантиметри от нозете й. Ужасено, момичето се вкопчи в него, изпълнено с огромен страх. Той беше също толкова паникьосан, опитващ се да открие грешката си, довела ги дотук, но не позволи да му проличи. Без никакво предупреждение, полицаите му се нахвърлиха откъм гръб и го повалиха на мократа от среднощния дъжд, пръст, а нея издърпаха настрани и започнаха да отнасят към една от патрулките.
- Саске!!! - започна да крещи, опитвайки се всячески да се отскубне от друметровите мъже и грубите им ръце, които я стискаха силно, извиваха ръцете й, скубеха косите й, късаха дрехите й. Ефирната, кафява шапчица се приземи нещастно във високите цветя... Тежките им тела го притискаха, неспособен да помръдне или да се възпротиви, сякаш го смазваха под себе си срещу мръсната кал, изпълнени със злоба и пренебрежение, но болката струеше от това, ужаса му идваше от това, че може би щеше да се раздели с единственото, истински ценно нещо за него и не можеше да направи нищо по въпроса. А само да гледа как я прибират като неодушевен предмет в автомобила, захвърлящи я със зверска сила, можеше само да й казва довиждане с проблясващите си през малката пролука от крайници , очи. Вътре, със закопчани ръце в болезнени белезници пред себе си, тъмнокосата не спря лудешки и на прага на разрухата да удря по стъклото, да пищи, да псува и да вика името му. Дори след като двамата бездушни и студени полицаи потеглиха не спря... Но беше безполезно, беше късно... Единственото, което вяда преди да се изгуби от погледа й бе как го налагат с жестоки удари сякаш им беше сторил нещо. И можеше само да плаче.


- Пуснете ме, буклуци такива! - изрева той докато го вкарваха в малка, сива стая. Въпреки всичката си съпротива, те бяха по-силни и успяха да го набутат там и да го заключат. Отново повален на пода, този път чернокосия успя да се изправи и да се огледа наоколо. Пое си дълбоко въздух, оправи измачкания си костюм и седна на един от столовете около тежката маса в центъра на мрачното помещение. След това придоби самообладание и със самоотвержена усмивка въпреки раните и синините, посрещна двамата непознати мъже, които влязоха след няколко минути. Те бавно се настаниха на местата от другата страна на масата с по няколко листа в ръцете и някакъв апарат.
- Уха... Яко са те подредили! - подигравателно се изхили единия, посочвайки подутото му, покрито със засъхнала кръв лице. То стана по-студено от всякога. Бяха облечени с обичайната униформа, изглеждаха слабоумни и тромави,... промити мозъци...
- На какво дължа тази чест? - враждебно изсъска Саске, пронизвайки ги с бездънните си очи.
- Знаем за кого си работил до сега...- усведоми го другия, които изглеждаше по-сериозен и вглабен от листа между пръстите си. След думите му, вътрешната сигурност се пропука и без да го показва, почувства тревога. Но си каза, че ако нещо му се случеше, трябваше да се погрижи за Сакура.
- Може би съм от малкото хора, които могат да се похвалят, че...не са работили един ден в живота си... Имате някаква грешка. - ледено отвърна, със смразяващ поглед. Без да чака, по-отдадения на професията си полицай и криминалист, които не държеше да се си хаби времето с празни приказки, включи странния, черен апарат, на които очевидно имаше някакъв запис и в стаята настана тишина. Докато не чуха тежко дишане от устройството. Стъпки. Отваряне на врата... на кола. А после и говор.
- Взе ли каквото поисках? - разнесе се неговия собствен, дълбок глас... Уплахата му, че го бяха хванали натясно се увеличи неимоверно.
- Да. - отговори му другия. Не успя да го разпознае първоначално... - Пистолет със заглушител, както поиска. - гърлено допълни и после доловиха тих шум от отваряне на чанта, може би куфар...
- По дяволите... - покри с ръка лицето си Саске. Този кучи син го беше издал. Смотаното му, алчно копеле го беше предало.
- Какво ще правиш с него? - отново гласа на тогавашния му приятел облада стаята. Какъв глупак беше да се довери!!! За първи път споделяше плановете си някого, нямаше на кого другиго. Не искаше да пълни главата на Сакура с глупости.... Точно с този негов ''другар'' щяха да обядват днес. След страха дойде и невъобразимия гняв към него.
- Ще го гръмна, какво? - леко изнервено му беше отговорил тогава в черния Кадилак онази вечер преди да свърши поредната си задача.
- Руснака?... Чилински... - с престорена изненада попита глупака, който беше загърбил предаността си заради пари, очевидно.
- Да. Както направих с ония, другите двама. - засмя се за кратко и записа приключи... Саске беше вбесен до краен предел, наелектрезиран и още по-ужасен не от това, каква можеше да бъде неговата съдба ,а тази на любимата му.
- Казвай сега... Колко хора си утрепал? - ехидно се захили идиота срещу него. Знаеше , че бяха много, мноого повече от тези тримата, но ако проговореше щяха да го убият.
- Николко. - сурово го изгледа без да показва друга емоция освен враждебност.
- Случай, красавецо... - започна перкото. - Освен този запис имаме куп други доказателства. Плюс това ченгетата ще намерят и пистолета... - усмихна се до уши. - Кажи ни само колко голяма е ролята на мацето... - оголи конското си чене, спомняйки си момичето, което се тресеше и съпротивляваше докато не я затвориха в друга стая. При думите му, кръвта му кипна...
- Затваряй си мръсния плювалник... - през зъби процеди той, сдържайки се да не се изправи и да не му избие грозните зъби.
- Успокойте се. - извика другия и двамата млъкнаха. - Просто кажи дали ти е била съучастничка. - затвори и отвори сините си очи той много бавно. Тя не бе имала никакъв пръст в работите му, когато излизаше, за да свърши задачите си, тя го чакаше у дома, може би с лошо настроение, но все пак го чакаше.
- Не. Тя не знаеше нищо. - излъга, толкова добре, че нямаше как да не му повярват.
- Попитах те дали ти е помагала, не дали е знаела. - поправи го. Секунда по-късно му дойде на ум, че бяха изкопчили нещо от нея.
- Не е. Не знаеше нищо. - вече показваше гнева си. Нямаше да позволи на тези идиоти да й направят нещо, още по-малко да я вкарат в затвора.
- Напротив. Тя ни каза. - захили се идиота с конските зъби и мазна коса. - След като я понатиснахме... - отбеляза и облиза напуканите си устни. Това го извади извън релси. Чернокосият стана, избутвайки стола, който се приземи шумно на пода и стовари юмрука си в грозното му лице, точно така както направиха и с него при ареста. Онзи се понесе назад и падна на гърба си, а устата му се напълни с кръв.
- Какво сте й направили? - изрева озверяло и понечи да продължи с налагането на удари докато другия мъж него спря.
- Това, което беше нужно, за да разберем дали е имала роля в това... - тихо каза, като в гласа му долови нотка на съжаление.- Сядай си на задника! - избута го към стола, след като го вдигна. Той седна мирно, загледан със злоба и ненавист към грозника, който се изправяше и му отвръщаше със същия поглед. Искаше да им каже много неща, да им каже, че щеше да ги разчлени живи, че щеше да ги нахрани със собствените им вътрешности и какви ли още не гадории, защото бе вбесен, но просто зае първоначалното си положение и запази мълчание, изгарящо го, убиващо го мълчание.
- Ако си по- загрижен за нея, ще ти кажа, че ще получи максимум година... - хладно го информира по едно време синеокия, двуметров мъж, докато извеждаше навън колегата си с разбита уста. Цяла година? В затвора... Гнева му отшумя, само, за да стори място на вината и огорчението. Не трябваше да се доверява на онзи буклук и да я излага на опасност. Глупак, малоумник!!!
- Ти обаче ще си на топло доживот, след като докажем, че си убил тези тримата. Цели две години се опитвах да открия следа, нещо, което да ми подскаже, че момчето с бялата къща е извършило всичко това. Накрая те спипахме за 200 долара. - бавно, с дрезгав глас, който не бе използвал дълго време му разясни и сгъна белите листове с имена. Бяха подкупили най-добрия му приятел, португалеца с 200 долара...



.
Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите