SasuSaku - Freak

Вто Юни 02, 2009 4:49 pm

Не е мой,но ми хареса.
Глава 1 -Бягството на Сакура

Вратата се отвори.В стаята на Сакура влезе майка й. Тя се доближи до леглото на дъщеря си и я побутна леко с думите:
-Хайде,Сакура!Време е да ставаш!
Момичето измънка нещо и продължи да спи. След още няколко опита за събуждане, майка и се отказа и отиде в кухнята. Минаха десетина минути и вратата отново се отвори. Последваха тихи стъпки, които се доближиха до леглото. След това се чу злобен смях:
- “Дрън...дрън...нямам търпение да видя отново Саске. Той е толкова готин.....”
Сакура веднага отвори очи.
- Ах ти малко копеле!– тя скочи бързо от леглото и грабна дневника от малкия си брат. Той се изхили нагло и избяга от стаята. Момчето се казваше Кира и беше на девет години.....
Сакура набързо облече червеният си раиран панталон и черен потник. Отиде до огледалото, за да оправи косата си.Дълга и розова се спускаше до раменете й,а зелените й очи се бяха втренчили в огледалото.Шестнадесет годишната Сакура беше висока около 170см и имаше хубаво тяло.Щом беше готова,тя взе чантата си от стола и се запъти към кухнята.
-Крайно време беше!-каза майка й Ишизу,като сложи палачинките на масата.Сакура направи физиономия и седна.Тя изяде една палачинка с шоколад и се изправи.
-Аз ще тръгвам.....-измърмори тя и тръгна към вратата.Сакура обу кецовете си и излезе.Ишизу изтича след нея и започна да вика:
-Сакурааа!Пази се!Слушай в час и не се заяждай с учителите,защото ми писна да ме викат......
-Да..да...-каза отегчена тя и сложи слушалките в ушите си.След по-малко от 5 минути на спирката дойде автобусът с,който Сакура ходеше на даскало.Тя се качи и се настани най отзад.Изкара скицника си и няколко молива.Качи краката си на седалката и започна да рисува. Автобусът спря на следващата спирка и в него се качиха група тинейджъри, сред които Сакура веднага разпозна Саске.Той бе на нейната възраст.Висок около 180см,косата му бе гарваново черна,както и очите му.
-Саске!-размечта се Харуно.
„Учиха...Толкова си готин,по дяволите!Всеки път,когато те видя настръхвам... „-замисли се тя и се втренчи в него. Единствените свободни места бяха тези до Сакура.Момчетата се запътиха към нея.
‘’Боже,какво си мисля толкова е идиотско...да де ...Аз самата съм един идиот,но..”-мислите й бяха прекъснати..
-По дяволите!-каза тихо Харуно и се изчерви.За да прикрие лицето си,тя заби глава в скицника и продължи да рисува..Те седнаха точно до нея и започнаха да говорят..

-Мисля,че това с кастинга няма да свърши работа..-натъжи се русокосото момче на име Наруто.Саске погледна към прозореца,а Сакура наостри уши.
-Защо?-полюбопитства третото момче.
-Гаара!Не ставай глупав!И без това никой не ни харесва!Едва ли ня....
-ДА ДА!-прекъсна ги Сакура и след миг се вцепени.Момчетата я погледнаха...
-Ъ-ъ....-отново по лицето на Харуно се появи червенина,щом погледа й се срещна със този на Саске....
-Съжалявам!Говорех на рисунката ми...!!-оправда се Сакура.Саске се засмя. Изведнъж настъпи гробна тишина.Чуваше се само шумоленето от молива на Харуно.Наруто се почеса по главата и заговори:
-Абе,Саске,кфо стана с онова момиче,за което спомена вчера?
Саске се сепна и го изгледа с присвити очи..Той не отговори...
-Ее,Саске!Кажи де!-подкани го Наруто..
-Какво да ти кажа бе,идиот?!-ядоса се Саске....
-Е,добре де!Кфо толкова се палиш...Само попитах...-Наруто гледаше в една точка,замислено.В продължение на пет минути стоеше и не мърдаше...Чуваха се само разговорите на другите хора..Изведнъж,Гаара се изправи енергично..
-Хей,момчета!Хайде!Следващата спирка е нашата....-каза бодро червенокосия и взе скейта си.
Автобусът спря. Тримата се запътиха към изхода. На излизане Саске се обърна и хвърли един поглед на Сакура. Момичето също го гледаше. Вратата се затвори зад него. Няколко минути Сакура стоеше без да мърда и се опомни когато автобусът спря отново. Тя набързо прибра нещата си и слезе на спирката. Училището й беше на две преки от тук. Харуно забърза темпо и след пет минути стигна. Двора почти беше празен,защото всички се бяха запътили към класните стаи,както направи и Сакура. По коридора тя се срещна със Ино, която беше лидера на фен клуба на групата в която участваше и Саске.
- Нямам търпение да започне кастингa !– възкликна едно момиче.
- Със сигурност ще изберът мен! – подразни се друга.
Сакура влезе в стаята ,без да обръща внимание на развълнуваните момичета и седна на мястото си, като се приготви за час. Учителката влезе и затръшна вратата. Беше с черна къса коса,малко под раменете. Светлината се отразяваше в светло кафевите й очи. Тя погледна учениците си:
-Здравейте ученици!-поздрави даскалицата...
-Здравейте г-жо Шизуне!- отвърнаха й те.
Часът минаваше бавно и мъчително. Сакура драскаше нещо на чина си, а другите ученици говореха помежду си.В клас тя нямаше приятели.Затова стоеше сама на последния чин..
Изведнъж нещо прекрасно изпълни ушите на Сакура. Училищният званец зъзваня из целия коридор. Момичето тръгна да излиза от стаята, но нещо я прекъсна. От джоба се чу Bullet For My Valentine-Waking The Demon. Тя изкара телефона си и вдигна.

-Йооо... – извика момчешки глас ...
-Ъ,Сай?-каза Сакура.
-Ше бягаш ли от час?С Кимимаро те чакаме до изоставената къща....
-За къде без мен?-захили се тя,като се блъсна във отварящата се врата..
-По дяволите!-извика тя..
-Добре,чакаме те,до 15 минути да си там!-измърмори Сай и затвори..Чернокосо момче погледна очудено Сакура..
-Ъ...Извинявай,Добре ли си?-попита загрижено той.Харуно се държеше за главата и мънкаше нещо под носа си.След,това се сети,че трябва да отговори.На лицето й се появи ехидна усмивка:
-И по-добре съм била!-отговори със сърказъм.Момчето подаде ръката си и се усмихна.
-Рок Лий!Приятно ми е!-Сакура забеляза големите му вежди и каза отегчено:
-Все тая...-и тръгна напред,като не обърна внимение на подаващата му се ръка :Д ..
‘’Идиот....”-помисли си и тръгна да слиза по стълбите..

*****

След 40 минути.

-ЗАКЪСНЯ!-извика белокосото момче със скейт във ръка,сочещо с пръст Сакура..
Харуно се завяйка и започна да овърта..
-Е,добре де,добре!Позакъснях малко.....
-МАЛКО ЛИ?!?!-каза ядосан Кимимаро,а през това време Сай се беше промъкнал зад Сакура и направи опит да я стресне.Тя погледна тъпо и му заби един юмрук и каза:
-Сай!Няма да се оправиш......тъпако!
Момчето падна на земята и погледна със усмивка..
-Е,Сакура-чан чакахме те доста време!
-Точно така!ЦЕЛИ 40 МИНУТИ БЯХ ПРИНУДЕН ДА ВИСЯ ТУК И ДА ТЕ ЧАКАМ,А ТИ МИ ИДВАШ СПОКОЙНА, СЪС УСМИВКА !! –разкрещя се на ухото на Сакура,но след това по лицето му засия усмивка и каза със нормален глас:
-Въпреки това,нека да тръгваме!-той повлече момичето напред и остави Сай.
-Ей,ей!Чакайте ме!!-извика чернокосия и тръгна след тях..
-Ъ,къде отиваме??!?!?!-запита Сакура..Кимимаро не каза нищо и след минута проговори..
-Тряа да те запознаем с едни приятели..
Сай вече ги беше натигнал.
-Да,трябва!-извика момчето с идиоткса усмивка.След известно време,се бяха озовали до една рампа.Сакура видя многото емота и скейтъри.
‘Ъх,емота”-замисли се и почна да оглежда мъжките индивиди.Беше маниячка.. :Д
Тримата седнаха на едни стълби и Сай изкара жилибони ‘’Харибо’’.На момичето й светнаха очичките като видя разноцветните мечета.
-ООО!!!-измънка тя и посегна към тях,но за жалост Кимимаро я бе изпреварил,а на лицето му сияеше идиотска усмивка..
Сай погледна странно и започна да пее Avril Lavigne-The Best Damn Thing..
-Let me hear you say hey hey hey!
-СПРИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!-извикаха в един глас,Кимимаро и Сакура..Въпреки,това той продължи:
-I'm the best damn thing that your eyes have ever seen!
Харуно запуши устата на Сай,а през това време белокосия му открадна жилибоните..
-Ах,ти,гадно копеле!-извика Сакура,като погледна злобно Кимимаро..Той се изхили и започна да яде,без да обръща внимение на двамата.Изведнъж,зад тях се чу плач и две момичета се появиха бягайки пред погледите им..Бяха последвани от трима гангстери.
-Ъх,момчета,нещо много се изморих!-извика единия и седна на някакъв камък.
Другите двамата въздъхнаха и единия подкани:
-Хайде де Чоуджи,яж по-малко!
- Ооо,няма какво да ги гоним вижте тук си имаме друго емо! – изсмя се нагло момчето като погледна към Сай и го посочи с пръст.Шино и Киба извъртяха погледите си към чернокоското и се усмихнаха.Кимимаро стана и хвърли опаковката от жилибоните във градинката до него.
-И не ми остави нито едно!-каза сърдито Сакура.Момчето(Кимимару Д: ) не каза нищо,а се подпря на парапета(на стълбите..)
През това време тримата гангстери се бяха запътили към тях