SasuSaku FanFic - Captured

Страхотно е! Кога ще има още?

Страхотно е !

мн е яко нали ще има ощенямам търпениееееееееееее :uhaa:

Eто другите главичкиии

Глава14

Саске определяше мястото пред него. Той видя Сакура,върху която лежеше Итачи,пъхнал ръка в панталоните й.Саске забеляза че лицето й беше зачервено и подухнало,все едно туку-що е плакалаОсвен това той забеляза,че блузата и беше на земята и изглежда беше издърпана насила.Веднага щом Итачи стана от Сакура,тя издърпа тялото си надалеч от погледите и на двамата и се покри.Тя се нави на кълбо и започна да плаче в ръцете си,без да се интересува от това кой я гледаше и колко силен бе плачът и.

“РАСЕНГАН!”


ТРЯС!


Трите шинобита,койито стояха зад Наруто,прикриваха лицата си от летящите скали.
“ДА ТРЪГВАМЕ!”Извика той, бягайки през новата дупка в стената. Какаши, Сай и Джууго го следваха. Те бяха изненадани да открият че бягат през каменен коридор.
“Това място е доста странно. Прди момент ,този тунел водеше нанякъде а сега не води наникаде “Каза Сай ,докато гледаше назад.
“Това няма значение. Трябва да намерин Сакура-чан бързо,преди този кучи син да се опита данаправи нещо. “ Каза Наруто , объръщайки се ъглово. Другите рязко спряха , като гледаха друга каменна стена. Наруто не се поколеба , а направи друг клонинг. Виждайки чакрата в ръцете му другите се оттръпнаха назад.


“Расенган! “

ТРЯС!


“Хайде! “Извика Наруто без да се интересува дали другите го следват. Когато мина през праха той се хлъзна за да не падне и се огледа наоколо. Останалите трима бяха на пети зад него. “Какво по дяволите е това? Казах ти че това място е сранно. “ Каза Сай като се оглеждаше наоколо и вдишвайки чистият въздух.
Какаши се огледа наоколо. “ Изглежда най-накрая излязохме . сага можем да намерим пътя си лесно. “
“Стъмва се. “Каза Джууго,като гледаше към потъмнялото небе. Те все още бяха огрявани от слънцето което залязваше и придаваше на планините и небето червеникаво-златист цвят. Наруто направи две стъпки напред за да огледа наоколо.” , Това трябва да е задният двор.
Какаши, Сай и Джууго се оглеждаха. Какаши вървеше наляво.Докато огледаждаше наоколо,той видя място от което се стичаше вода към земята .Той следеше водата с очите си за да види от къде идва. Когато се приближи да замъка, той погледна нагоре ,защото много вода капеше отгоре. Какаши скочи нагоре,захващайки се за стената с помощта на чакрата си. Задържайки крака си долу,той прескочи стената (знам че е малко неясно но така излиза като го преведа)и застана на балкона.
“Какаши-сенсей? “ Попита Наруто и скочи след него. Когато той не отговори и останалите го последваха. Джууго,Сай и Наруто копираха движенията му,кацвайки на парапета до него.Те огледаха отворената тераса. Имаше вода навсякъде:голямата дупка в стената и най-важното там имаше тяло,което лежеше насредата на пода. Джууго беше първият,който скочи от парапета,за да види кой лежеше там. Останалите го последваха.

Какаши сложи ръката си на връа на Суигетсу, за да провери пулса му. Той поклати главата си и им каза че е мъртъв.
“Какво мислите че се е случило Какаши- сенсей? “ Попита Наруто.
“Най- веорятно е влязъл в битка с някого. “ Каза Сай тихо.
“Знам това идиот такъв! Имам предвид с кого мислите че се е бил? Итачи и Кисаме са тук, така че просто се чудих с кого от двамата се е бил. “
“ Как може някой от нас да знае? “


“ ПОДЯВОЛИТЕ САЙ!Аз просто-“


“Идвамата млъкнете! “ Каза Какаши опитвайки се да задържи вниманието им. Щом чуха тонът му и двамата млъкнаха. Те бяха изненадани да чуят гласът му толкова заплашителен.
Обикновенно той имаше бодър тон. Какаши въздъхна “Нямаме време за спорове. Незнем къде са Итачи и Кисаме и освен това загубихме връзка със Саске и Сакура. Така че трябва да положим много усилия ,за да ги намерим.”


И двамата кимнаха,като знаеха че той е прав.

Джууго гледаше със спокойно изражение своят другар. Той почуства малко скръб. Протягайки се към Суигетсу,Джууго затвори мъртвите му очи. Той въздъхна и се огледа наоколо. Всички го гледаха несигурни каква ще бъде реакцията му.

“Джууго, добре ли си? “ Попита внимателно Наруто.

Той се обърна към Наруто. “ Заради начина по който порастнах ,мисля че ми беше трудно да се сприателя но се чуствам малко тъжен от това че Суигетсу е мъртъв. Може би съм способен да чуствам малко повече емоций, като тази , че се бих дълго на тяхна страна и се сближих с тях. “

Всички го гледаха изненадани да го чуят да говори за щедрост. Беше първият път в който те найстина разговаряха, но те бяха по изненадани да открият че той изпитва нещо. Наруто се усмихна след като излезе от шока. “ Мисля че ти можеш Джууго. “

Джууго погледна към Наруто, който стоеше пред него. Той неможеше да помогне но се усмихна незначително и кимна показвайки че е съгласен.

“Добре да намерим Сакура-чан и Саске!“

Наруто, Какаши ,Сай и Джууго бягаха през гигантската дупка в стената, връщайки се обратно на мисия.

Той падна на земята , чуствайки болката преминаваща през тялото му. Щом изпъшка заради болката той се усмихна. ‘О,добре сега е моят шанс да избягам. ‘ Синекожият се изправи,като едва се държеше . отровата завладяваше цялото му тяло. Той имаше трмпература. неможеше да ходи както трябва,заради крака си и освен това имаше проблем с поддържането на чакрата си. , Краката му започнаха да го болят,докато отровата все още се разпространяваше из тялото му. ‘Само още малко чакра и ще бъда там. Навеждайки се към замята той събра ръцете си и започна да се съсредоточава. След две минути се появи облак от пушек,който замести шинобито,което стоеше на пода и скоро стаята беше празна.




“Трябва да го направиш по добре оттова Саске“ Каза самохвално и високомерно Итачи,който лежеше на пода насред стаята.

Саске се засмя. “ Само пробвам колко си бърз. Не ме подценявай Итачи! “

Движейки възможно най- бързо той го следеше с очите си,Саске се взря в Итачи и мечът му профуча.Итачи избягваше атаките на брат си с куная си. Шаринган се бие срещу Шаринган. “Изглежда си станал бърз като мен Ототу(и на идея си нямам какво е това),явно сме еднако бързи. “

Неказвайки нищо,но опитвайки да накара Итачи да продължи да се защитава,той събра чакра в ръцете си,готов да я наддигне в тялото си.



‘Подяволите,знам че няма да проработи. ‘Саске стисна зъбите си.,скачайки във въздуха и гледайки движвнията на брат си.

“Katton: Goykagu no Jutsu”
“Katton: Goykagu no Jutsu”
Две огромни огнени кълб изпълниха стаята,сблъсквайки се едно в друго. Удърът и горещината счупиха всичките прозорци.

Сакура, която лежше на лиглото,реши да спре да плаче. Импровизирайки тя отряза няколко дупки в долната част на кълъвката на възглавницата и си направи нова блуза. Тя започна да гледа с изумление как двамата братя се биеха. Когато огънят погълна стаята, очите й се разшириха и тя стана от леглото,и намери убежище под него.

‘ Тези двамата...те...какво?

Кгато огънят утихна, те забелязаха че част от стаята беше изгоряла.???. Сакура гледаше от подлеглото,неспособна да разпознае новият човек. Имаше мълчание през времето в което тя гледаше от скривалището си.


“ Къде е тя? “

Сакура чу нейзвестният глас. ‘ Чакай, това трябва да е-‘


“Какво е станало с теб Кисаме? “

Сакура видя високият човек и внезапно падна на едно коляно. Тя можеше да види лицето му и неговите странни черти. От веждите и шията му се стичаха капки пот. Изглеждаше той се опитваше да подтисне дълбоките си пъшкания. Игнорирайки въпроса на Итачи,той стисна юмруците си "КЪДЕ Е ТЯ!"

Тонът му беше яростен и дързъг.Сакура инстинктивно оттеди слюнката , която беше в остата й. В следващеят момент тя се почуства сякаш той можеше да усети присъствието й, защото той внезапно промуши главата си под леглото, гледайки смарагдовите й очи.

Стискайки зъби той удари с юмрука си земята и сви очи заради болката.

”Черешово чветче аз...имам...нужда-”

Сакура се оттдръпна настрана от него. Беше й ясно какво се е случило. Дългото порязване на крака му,с червеникаво около него,състоянието на тялото му, въздъшките заради болката:той беше отровен. Той стана и се отправи към леглото,накуцвайки и после се наведе.Сакура се отдръпна още един инч настрани от неговите ръце. Още веднъж неговата ръка посегна към подлеглото, тя осъзна че няма повече накъде да се движи. Бързо тя се изправи от другата страна на леглото отдръпвайки се още малко , въпреки болящото и умореното й тяло.

Кисаме се изправи доста по трудно , ясно изпъшка и се доближи до нея. “ Отрова. “ Каза той изкашляйки се пред нея. Сакура беше забравила за болящото я тяло ,тя се гоближаваше по близко и по близко. Приготви се да избяга ,понечи да скочи във ъздуха,но гигантски меч профуча покрай талията й и се заби в стената,като нарани бедрото й. Като трепереше тя сложи ръката си върху новата рана на нараненото й тяло, и погледна нагоре за да види че той едва ли не беше над нея.

“ Излекувй ме! “

Тя неможеше да каже нищо докато се вглеждше във високият мъж пред нея. Итачи и Саске бяха спряли битката си, за да видят какво щеше да стане и какво не беше нарет с него.
Кисаме протегна ръката си ,като хвана врата й със студената си ръка. “ ИЛЕКУВАЙ МЕ! “

Сакура знаеше,че нямаше нужните съставки,с които да му помогне.Освен това тя знаеше,че той бе загубен вече и в тази ситуация не можеше да направи нищо,освен да каже на отчаяния член на Акатски,че той не е в първата десятка от листата и за изпълняване на задачи.
Лицето на Кисаме се изпълни с ядосаност и той стисна малката й шия със силната си ръка. “КУЧКА! НАПРАВИ КАКВОТО ТИ КАЗВАМ! “Сакура затвори очите си ,като усети силна болка да разтърсва тялото й. Тя се опита да премести ръката му от наранената си шия.

Кисаме беше твърде зает с това да накара Сакура да го излекува,че не забеляза че двамата Учиха се нахвърлиха на него отзад с ослепителна ярост .

Следващото нещо,което Сакура разбра беше че падна на земята ,като най после си пое въздух. Когато отвори очите си тя видя локва от кръв пред нея,която ставаше все по голяма и по голяма. Още веднъж тя чу звук от сблъскващи се метали и погледна нагоре в паника, като се опитваше да разбере какво се беше случило.

Очите й се разширяваха докато гледаше как кръвта бликаше от мъртвото тяло на Кисаме, което стоеше на пода пред нея. Устата й беше зяпнала,докато гледаше в бежизнените му очи, който не се бяха затворили преди да умре. Усещайки топла течност да докосва крака й тя се стресна и подскочи,и осъзна че че това беше кръвта , която оформи басейн на земята. Тя гледаше тялото му,като го оглеждаше за наранявания. Имаше дупка на гърдите му и кунай стърчеше от лявата страна на шията му, точно където минаваше артерията му. Кръвта се стичаше от двете му рани,без никакъв намек да спре скоро.

Сакура погледна нагоре стресната като чу ехото от гласа на Саске,което се разнесе в стаята.

“Raiton: Chidori Nagashi”
Синя светлина обгърна стаята,като неудържимо се чу шум от чуруликането на птици. Сакура видя че Итачи бе закачил крака си в атаката на Саске,докато се опитваше да скочи. Кацвайки наречно на Саске, той игнорира болката,която идваше от сега нараненият му крак и се изправи,като събра ръцете си заедно. Преди Саске да успее да реагира,той се узова в друг свят,който беше целият вчервено и черно. Той се огледа наоколо спокойно,като разглеждаше пейзажа.


Той стоеше на черна платформа и накъдето и да погледнеше всичко беше червено. Саске се обърна за да види какво имаше зад него. След като видя още червено се обърна отново напред. Черно-бяла фигуразапочна да взима форма и после придоби се появи пред него.Той не се изненада, когато Итачи стана по ясен. Те се взираха един в друг в мълчание. Мангекю Шаринган срещу шаринган.


“Виждам че Tsukuyomi няма вече ефект върху теб”


“Аа”

Саске хвана дръжката на меча си и насочи острието му срещо него. итачи скочи във въздуха,като събра ръцете си заедно. Като разпозна това Саске веднага се шмугна близко до него за да копира движенията му. Итачи трябваше да блокира летящата към него атака,затова влезе в тайджутсу битка със Саске. Всеки път Саске риташе Итачи,който всеки път риташе Саске. Итачи се опитваше да се отдалечи достатъчно от Саске за да събера чакра,но Саске продължаваше да се движи към него,без да му остава и една секунда. ‘защо това прилича ... ‘
Накрая те се разделиха,и двамата опитвайки се да задържат дъха си,като леко се задъхваха(това изречение не ми харесва така ама...)


“Ти как-“



“Сакура ми каза”

Саске се усмихна на прат си като отново извади меча си. Той си спомняше точно какво му каза тя в онзи ден.

СПОМЕН

Сакура кимна.”Както и да е има голям риска за използващият Мангекю Ш аринган”
Саске беше заинтересуван повече от всякога.не беше чувал никога за слабости или опасности за използващия Шаринган Мангекю.

“Като каква?” Попита той

“Ами за да използваш Мангекю Шаринган отнема много чакра,така че може да доведе до бързо изчерпване на на чакрата. Както знаете това е доуджутсу което доста напряга ъгъла на очите...”

КРАЙ НА СПОМЕНА

Итачи се почувства ядосан и раздразнен.Брат му знаеше за единствената му слабост на Мангкю Шаринган и сега използваше това за свое предимство.Саске не искаше да губи повече време и изкара напред своя Кусанаги (мечът му).Итачи скочи във въздуха,правейки серия от знаци с ръце.Саске ги разпозна,но понеже едната му ръка беше заета,той нямаше достатъчно време да ги копира.Вместо това той скочи от пода във въздуха,отбягвайки пламъка ,в който имаше шурикени , отправени към него.
Саске отново тръгна към брат си,уверявайки се в това ,че Итачи няма да има достатъчно време да образува чакрата си за Тсукийоми.Големият Учиха отново беше принуден на тайджутсу-тип битка с брат си.Точно като преди и двамата бяха еднакви в скоростта. 'По дяволите,трябва да го накарам да използва повече чакра.Само да можех да знам какъв е другият му елемент на чакра....'


--------------------------------------------------------------------------------

“ По дяволите ! Изглежда сме тичали в кръг!” Каза Наруто ,гледайк надолу,докато другите все още се оглеждаха.

“Може би ще успеем да се върнем там”Спомена Сай.

“Не няма да се се катерим нагоре”Каза Какаши като гледаше надолу към дупките,опитвайки се да намери път по който да тръгнат.”Да вървим” Какаши побягна надолу през друг коридор,като другите трима го следваха.


“Какаши-сенсей това е-“Наруто ивсички други спряха мигновенно когато внезапно усетиха голяма чакра,която се приближаваше. Те се обърнаха на пети,за да видят какво има зад тях.

“Кой е това?”Попита Сай сериозно



“Ккакаши-сенсей разпознах тази чакра.”


Ккакаши кимна”Аа.Да тръгваме.”Потегляйки през дупката през която дойдоха,те завиха на дясно към друг коридор. Този коридор изглеждаше имаше много стай. Те не спряха да усещат силната чакра,която идваше от някъде по- напред. Обръщайки се към друг ъгъл те прелетяха през стълбището ,колкото се може по бързо. Всеки един от тях спря пред двойкаврати. Те можеха да усетят чакрата,която идваше от вътре. Наруто направи крачка напред,като сложи ръка на една от дръжките ,за да я отвори. Веднъж щом вратата се отвори четерима от тях държаха в ръцете си кунай
"Е изглежда че намерихме Джинчурикито ,йеах" "Но семпай мислих че търсим Итачи-сан и Кисаме-сан?" "Да но това е по добре,йеах" Четирите шинобита погледнаха към двамата мъже,който говориха един на друг,който стояха на хартиена птица и гледаха към тях. "Дейдра!"Наруто стисна зъбите си ,като гледаше мжът с една ръка който беше накрая на дългата стая . "Хмм?" "Какво правиш тук?!" Наруто можеше да усети как чакра която не беше негова започна да се наддига..Той никига не беше преминавал през това което мина Гаара. Въпреки че той беше жив,той все още мразеше човека който залови Гаара.Ккакаши,който стоеше зад Наруто, можеше да усети чакрата на деветоопашатата да започва да излиза.Той сложи ръка на рамото на Наруто. "Наруто,успокой се." "КАК МОГА ДА СЕ УСПОКОЯ !Първо Саске и сакура изчезнаха и сега се появи и този! "Охх изглежда Джинчурикито е в лошо настроение днес,хмм Тоби!?" " НЕ СЕ ЕБАВАЙ С МЕН!" Следващото нещо което знаеха беше че Наруто търчеше през въздуха право към Дейдра и Тоби,по бързо от колкото някой го беше виждал да се движи.Дейдра неможеше да избегне да бъде наранен от огромното кълбо чакра .Тоби не беше достатъчно бърз да се движи. "ОДАМА РАСЕНГАН!" Глинената птица се взриви,като направи по силна от обикновенно експлозия.Наруто усети че копжата му се нарани и запозна да зараства заради огънят.Всичко което той знаеше беше че не беше убил този който искаше но сега се разкайваше за другият член който сега лежеше мъръв .Наруто продължи да пада.‘Къде по дяволите е дъното?’Наруто можеше да чуе звука от разпукването и срутването на дългата сграда зад него.



“КАКАШИ-СЕНСЕЙ!САКУРА-ЧАН!САСКЕ!”

Още малки скали и камъчета фучаха край него. Наруто се молеше да зърне отбора си ,но беше тъмно и гъстият прах определено не му помагаше да види нещо,освен падащите скали. Скоро имаше проблясък от розово и бяло,който привлече вниманието му. Наруто задтржа дъха си. Кулата,която беше разбита на парчета,падаше на земята,като караше земята да се тресе и да вдига още прах. Наруто не се поколеба , побягна право към мястото където се виждя розовото и бялото петно. Сърцето му биеше силно в гърдите му докато той се приближаваше.


Наруто беше в края на праха, но все още му беше трудно да види нещо. Изведнъж той спря ,като се задъхваше и се оглеждаше наоколо. ‘Кълна се видях нещо тук...но не виждам нищ.. ’ Сърцето му биеше страшно силно,когато видя дълга скала на неголямо разтояние от прахта и натрошените камъни. Скачайки във въздуха той тичаше към скалата, като се молеше това да е този който той се надяваше.
Наруто тичаше направо след това заби крака си в земята за да може да спре.Вълна от облекчение го заля,когато разбра че подозрението му беше вярно. Там крити зад защитата на скалите,бяха Саске,който държеше Сакура близо до себе си. Защитавайки я от всичко което можеше да дойде на пътя им. Сакура зграбчи ризата му,когато разпозна Наруто.

“Наруто!”

“Саскура-чан!Саске!Слава богу добре сте!”

Саске погледна своя най-добър приятел като се засъхваше. Саске отпусна малко хватката си от Саскура

“Сарура-чан,какво се е случило на блузата ти?”
Спомена за Итачи върху нея се появи в съзнанието й неочаквано, и тя усети как сърцето й се сви. Преди тя да успее да се осъзнае и да даде отговор и да успее да обърне Наруто в Кюуби Саске отговори.

“Няма значение Добе.”

Наруто беше изненадан от внезапната защита на Саске. Сакура също беше изненадана , но сега bузите й започнаха да горят

“Теме! Какво по дяволите?отгога започна вместо Сакура-чан!?”

“Казах че няма значение! Сега го изсипи!” Гласът му беше по- заплашителен от преди.



“Направи ли й нещо?! Затова ли се държиш като някъкъв вид защиник , заради това ли се опитваш да скриеш нещо!?”



“Наруто тук не му е мястото-“ пледираше Сакура. Саске беше на път да отговори на русият, но спряха когато чуха още скали да се разбиват и да падат на земята.





Трите шинобита разпознаха чакрата веднага и спряха да спорят. Въпреки това те не успяха да видят човека на когото предналежеше.



Итачи не се тревожеше че чакрата му не е прекрита. Той беше раздразнен и му бе останала по малко чакра от колкото той искаше. След като си проправи път през отломките и скалите,той се обърна за да види какво става. Той беше изненадан да види че почти цялата друга страна на замъка беше се разпаднала на парчета ,и заради това останалата част от сградата започна да се разпада от самосебе си. Стоварвайки погледа си върху пода на кулата той се усмихна.


СПОМЕН:

Ръката на Саске беше одраскана и кървеше. Итачи имаше няколко шурикена забодени в бедрото му. Той погледна нагоре към по малкият си брат ,който се взираше в него отново. Нещо не беше наред. Итачи и Саске спряха. Обграждащо ги червено бе изтрито. Започна да прилича на леко вълнение на водата и нито единият нито другият Учиха се мърдаха. Изведнъж Итачи усети силна силна болка в стомаха, и започна да се връща от червеният си свят в реалността. Веднага щом Итачи осъзна,че се е върнал в реалността,той забеляза,че летеше във въздуха назад и всичко покрай него се чупеше и падаше на земята,все едно цялата сграда щеше да пропадне само за една секунда.


Тялото му се удари в стената в другия край на стаята.Плъзгайки се надолу той бавно отвори очите си.През замъгленото си зрение той можеше различи фигурата на Сакура,която зграбчи съзнателно Саске.Той неможеше да чуе какво си говорят заради целият шум,но можеше да види че лицето й изглеждаше заинтригувано. Сградата запчна бързо да се накланя и разпада.


Итачи събра ръцете си
Той погледна нагоре,като видяпейзажа навън да се променя бързо.Той гледаше как Саске хвана за Сакура и скочи през вече един от счупените прозорци.Итачи издигна щит от чакра точно навреме да се удари в земята и започна да се разпада на по малки парченца.

КРАЙ НА СПОМЕНА
‘сега единственото от което се нуждая е да намеря Отоуто‘

Мислех да пусна главата довечера... Но айде понеже съм добричка ^^ А и... чакахте достатъчно >< Както и да е... Кажете верно дали има грешки за да знам къде да се поправям ^^ Крада идеята на Тейру ама айде И да за последно ето новата глава:

Глава 15

Какаши се изправи, разтърквайки нараненото си рамо. Веднага се огледа и видя, че на другите им нямаше нищо. Бяха разпръснати наоколо, но бяха в съзнание и не бяха наранени, само с няколко натъртвания, Сай и Джууго бяха добре. Обаче не можа да зърне Наруто. ‘По дяволите Наруто…’ Не стига че едвам се измъкнаха живи, а сега и Наруто липсваше и трябваше да го намерят. Но това което най-много притесняваше Какаши бе това че не можеше да намери Дейдара. Знаеше че беше оцелял от експозията предназначена за него, но вместо него уби другият Акатски, Тоби. ‘Наруто, не се отдалечавай прекалено много, дори на Гаара му беше трудно.’ Зад себе си чу другите двама да пъшкат /xD/ и се обърна.

“Добре ли сте?”

“Аз съм добре, но когато видя оня дето дори няма п***а, ще го удуша.” Каза Сай докато се изправяше и стенеше от болките по цялото му тяло.

“И аз съм добре.” Спокойно отговори Джууго докато се изправяше и почистваше от прахта.

“Добре, трябва да намерим Наруто и да разберем къде се намира Дейдара. Някой от вас поне видя ли на къде поеха?”

Джууго поклати глава, “Съжалявам не видях, пазях се от експлозията.”

“Така си и помислих. Е мисля че другият член от Акатски е мъртав.”

“Aa, мъртъв е. Малко съм притеснен за Саске и Сакура. Където и да са, не очакваха взрива. Да тръгнем и да търсим всички като ще се оглеждаме и за Дейдара или Итачи. Готови ли сте?” Попита Какаши.

“Yeah.”

БУМ.

Какаши се обърна на пета и тръгна по посока на взрива. Имаше облак от дим който се издигаше от другата страна на рухващия се замък.

“Да тръгваме.” Каза Какаши и отскочи от зематя и се насочи към пушека.

Изненадващо, не им отне много време за да стигнат до там, но беше трудно. Трябваше да отбягват всички остри камани и трески, а и се ходеше трудно заради неравната повърхност. Когато се приближиха чуха нещо като разговор между двама мъже, но по скоро си викаха, като че ли се намираха далече един от друг. Изглежда Какаши стана неспокоен и се разбърза. Сай и Джууго го последваха без да се оплакват или възразяват. Най-накрая се залепиха с чакрата си за една голяма скала и прескочиха върха й. Докато се спускаха видяха какво имаше от другата страна.

Както си преправяха път през каманяците, изведнъж всички спряха когато стъпиха на трева. Какаши изучи околността и сякаш камък му падна от сърцето когато видя Саске, Сакура и Наруто заедно. Той също така забелязя че имаше дупка в земята, недалеч от тях. От там излизаше дима. Изглеждаше като разбита на малки парчета скала. Докато гледаше към учениците си, той забеляза че те се бяха загледали в двамата мъже които си говореха. Какаши се обърна към тях. Дейдара летеше на глинена птица и викаше/говореше (така е в текста) на Итачи, които беше на земята и очевидно беше раздразнен.

“Лидера поиска да се върнеш, Итачи-сан. Той каза че си позволил Кисаме да умре. А и сякаш преди никога не си се връщал след като изпълниш задачата си. Разочарован е.”

“Няма да се върна докато не взема това за което съм дошъл.”

“ Джинчурикито ли?”

“…”

Дейдара сбъчка вежди поглеждайки към шинобите. Никога не бе срещал човека с униформата на Звука, но от думите на Итачи можеше да се досети кой е. Разпозна Наруто, но розовокосото Кунойчи му хвана окото. Той си спомни когато Кисаме и Итачи я доведоха в базата им. Също така си спомни че след няколко месеца тя избягя, след което Итачи започна да става странен. Той забеляза и в какво състояние бе блузката й и всичко започна да се подрежда. След няколко момента той стигна до заключение и събра юмруците си от раздразнение.

“Дойде тук за нея, нали?” Каза той със спокоен, но раздразнен глас.

“Това не те засяга.” Отвърна Итачи като пристъпи към шинобите. Той бе обвързан с всеки един от тях по някакъв начин. Брат му, целта му и жената която желаеше.

“ ЗА КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ПРИКАЗВАШ?! Отвлече момичето и я доведе в Акатски под предтекст че чрез нея си щял да стигнеш до Джинчурикито. Но когато зопочна да я тренираш изведнъж спря да говориш за това и всеки път отбягваше темата. ТОГАВА тя избяга и ти отчаяно започна да молиш лидера за мисия, каквато и да е било мисия. И когато я получи ти не спазваш заповедите? КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!”

Дейдара задържа дъха си. Не очакваше гигантското огнено кълбо, което се движеше към него с невероятна скорост. Той прелетя в страни за да отбягне огъня, който трябваше да го убие и да унищожи глинената птица.

“Млъквай Дейдара, с теб ще се разправям по-късно.” Чу се раздразнения, но все още спокоен глас на Итачи.

На Дейдара му писна от самонадеяния Учиха. Той прелетя на такава височина, че Итачи да не може да го достигне така лесно и изкрещя.

“И всичко това само за да я направиш твоя?!”

Итачи моментално обърна главата си към Дейдара, готов да се нахвърли вурху другия Акатски.

“Това е причината! ХА! Ще кажа на лидера какво направи. /ще ви изкажа на госпожата! xD / Няма да ти помогна да се измъкнеш. Очаквам малкото ти братче да те убие, а колкото до момичето. НЕ РАЗБРА ЛИ ОЩЕ КАТО ИЗБЯГА! ТЯ НЕ ТЕ ЖЕЛАЕ!”

В следващия момент Дейдара го нямаше. Бе излетял колкото се може по бързо, за да избегне възмущението и гнева на вече раздразнения Учиха. Дейдара знаеше че бе изпратен за да върне Итачи и ако е възможно да залови Джинчурикито. Но това можеше да почака. И без това трябваше да го заловят, а и Наруто бе последният останал.

Всички чуха това което Дейдара каза. Несъзнателно Сакура пръстъпи към Саске и сграбчи ръкава му. Това което чу не й хареса. Само мисълта че Итачи прави всичко това само, за да я отвлече отново и да прави бог знае какво с нея /и аз знам ;Р/ беше нещо което не искаше и да си помисля. Саске погледна брат си свирепо, който пък погледна към 3-те шиноби, все още беше ядосан. Саске пристъпи напред като нежно отдръпна ръката на Сакура.

“Итачи.” Гласът му бе заплашителен и страшен.

“Ти изби целия ни клан и остави само мен жив само за да видиш колко си силен.”

Наруто погледна Сакура, челото му беше набръчкано. Тя отвърна на погледа му със смутена физиономия, като не можеше та отговори на все още незададения му въпрос.

“Мразех те и те проклинах, станах по-силен само за да успея да те убия. Днес ще дойде края на живота ти. Ще си платиш за това което стори на клана и за това което стори на Сакура!”

Саске свали ризата си като я остави да падне около кръста му. Сакура и Наруто го наблюдаваха когато тялото му започна да се покрива с черни белези. Когато го покриха цялото, кожата му започна да си променя цвета в тъмно лилаво. Косата му стана сребриста, а и стана по-дълга с няколко педи. Огромни криле с формата на ръце изникнаха от гърба му и очите му станаха черни. Итачи забеляза как чакрата му започна да се променя и да нараства. Никога не бе виждал такава трансформация и бе изненадан от промяната.

“Проклятието на Орочимару, нали?” Попита Итачи.

“Ще умреш заради това кото стори на тези които държа!” Саске позволяваше на яда да се показва малко, по малко.

Саске подскочи и сграбчи Кусанаги във въздуха. Итачи отскочи от мястото където беше, за да избегне катаната изпълнена с чакра.

Наруто сграбчи съката на Сакура, “Хайде Сакура-чан, трябва да се разкараме от тук или може да пострадаме.”

Тя кимна и те се запътиха към мястото където бяха Какаши, Джууго и Сай. Когато стигнаха Сай халоса Наруто по главата.

“Ауч! САЙ!”

“Това беше за дето взриви сградата и почти не ни уби, no dick!” /а кажете как да го напиша граматически правилно О.О/

“Ще те убия!”

“СПРЕТЕ!”

И двете момчета се обърнаха към Сакура, изненадани от вика й. До тогава никой от тях не бе забелязал колко отчаяна беше тя. Тя трепереше от гняв и страх. Сълзи пълнеха очите й.

“И ДВАМАТА ПРЕСТАНЕТЕ! В момента Саске-кън се бие с брат си. Замислихте ли се изобщо колко сериозно може да бъде ранен или по – лошо – убит?”

И двете момчета бяха изненадани от тона й и не знаеха какво да кажат.

“НАРУТО! Дейдара току що отиде да съобщи на Акатски какво става тук. Изобщо сети ли се че те може би ще изпратят и други за да те отвлекат?!”

Наруто я погледа със страхопочитание и поклати глава преди да забие виновният си поглед в земята.

“САЙ! А ти замисли ли се че с твоите способности би било по-добре ако видиш дали селяните са добре и дали имат нужда от помощ? Защото би го направил лесно с една от твоите рисунки!”

Той също поклати глава два пъти. Вина, чувство което не познаваше, сега почувства в стомаха си.

“И ДВАМАТА СПРЕДЕ ДА СЕ КАРАТЕ ВЕДНАГА! РАЗБРАХТЕ ЛИ!”

И двамата кимаха. Наруто погледна към нея.

“Съжалявам Сакура-чан.”

Сакура погледна тъжното и виновно лице да Наруто. Сълза падна по бузата й. “Наруто, ти си шиноби и като такъв трябва да използваш мозъка си по-често. Притеснявам се за теб и не искам Акатски да те заловят, нали?”

Той кимна веднъж, “Не исках да те карам да се притесняваш, Сакура-чан.”

“Всичко е наред Наруто. Сега да видим какво ще се случи.”

Тя се обърна за да наблюдава мача между мъжа който винаги е обичала, и този който презираше, битка на живот и смърт. Какаши се усмихна самодоволно, наблюдавайки Сай и Наруто. Тя определено ги постави на местата им. Сай седеше на земята и рисуваше нещо което да изпрати при селяните и да види дали са добре, а Наруто тихо наблюдаваше битката на Саске. Нито един от тях не говореше, дори не се поглеждаха. ‘Сакура, наистина ги подреди този път. Поне си тук за да им помогнеш да разберат.’ Какаши насочи вниманието си към битката. Джууго беше зад Наруто и също наблюдаваше битката. Той също бе изненадан от тона на Кунойчито, но в същото време и впечатлен. Самият факт че двама шиноби я послушаха означаваше, че я уважават и че се притесняват за нея. Нещо което той не изпитваше много често.

Саске се отдалечи от Итачи. Имаше няколко порязвания по тялото си, а Итачи имаше голяма рана на рамото си, която все още кървеше. И на двамата чакрата беше на привършване, но на Итачи повече. Саске знаеше че трябва да привърши с битката колкото се може по-бързо преди да дойдат още членове на Акатски. Знаеше че след като убие брат си няма да може да се справи с още един толкова силен шиноби.

Саске събра ръцете си заедно и започна да прави поредица от знаци, същото направи и Итачи.

“Katton: Goykagu no Jutsu!”

“Katton: Goykagu no Jutsu”

Две огромни огнени топки излетяха от устата им, и двете фучаха към другия, и имаха еднаква големина. Саске извади катаната си и протегна ръката си. Прониза рамото на Итачи като направо мина от другата страна. Саске точно щеше да прати Чакра по острието, но тогава почуства силна болка в стомаха си. Погледна надолу и видя кунай, пронизал корема му.

“Око за око, Otouto.”

Стискайки зъби, Саске прати чакра по своя Кусанаги.

“Чидори Нагаши!”

Итачи усети как тялото му започна да изгаря от болка. Тя беше толкова голяма че той даже падна на едно коляно. След като светкавицата спря, Итачи погледна нагоре. Саске извади катаната си от рамуто му. Итачи се наведе напред и изтена сякаш бяха отрязали част от плътта му. Претърси набързо торбичката която беше на кръста му и опъна на земята свитака който извади. Той сложи ръцете си в кръга по средата и събра чакра. От дима който се беше получил Итачи извади самурайската сабя която призова. Погледна раната на гърдите си, той знаеше че ще бъде трудно да използва сабя в това си състояние, но нямаше друг избор. Тази сабя бе специална и щеше да му помогне в тази ситуация.

Саске наблюдавше брат си как призовава сабята докато изваждаше куная от корема си и бавно го остави на земята. ‘По дяволите, ще е трудно с тази рана.’ Погледна към нея за види как е. Беше по – дълбока от колко си мислеше и не изглеждаше че щеше да спре да кърви скоро. Притискайки свободната си ръка към раната, той стана и се изправи лице в лице с брат си.

И двамата имаха само по една свободна ръка. Итачи не можеше да ползва ръката си заради раната си, а Саске не можеше, защото трябваше да придържа раната си иначе щеше да го убие. Саске се опита да измисли някакъв план, но чрез шарингана си разбра че Итачи ще се опита да го намушка. Той блокира сабята на Итачи със своята. Лице в лице с брат си той се намръщи и го отблъсна. Итачи се призими и отново зае позиция. Саске блокира атаките му с катаната си като внимаваше да не пострада. Итачи скочи във въздуха, прескочи Саксе и се призими зад него. Саске се обърна за да спре сабята, но тя успя да пореже рамуто му.

Саске се изправи и се взираше в брат си когато изведнъж се почуства странно. Почуства се сякаш изсмукваха чакрата му. Погледна Итачи и видя че раната на рамото му започна да заздравява бавно, но спря след няколко секунди. Саске отново погледна брат си. “Мечът ти-“


“С всяка драскотина изсмуква чакрата на жертвата и с нея лекува раните на ползващия го. Колкото по-голяма е раната, толкова повече чакра отнема. Това не е оръжие което ползвам често, но ти ме принуди.”

Саске отново отблъсна брат си и отскочи назад. ‘Не мога да допусна отново да ме нарани с тази сабя, иначе ще загубя цялата си чакра, а Итачи ще бъде излекуван.’ Той блокира поредната атака на Итачи и се пита да го намушка. Чакрата на Саске намаляваше и той знаеше че трябва да издържи за да направи последния си ход. Той знаеше че за да го направи трябваше да се жертва, а точно жертвопринушението не беше това което желаеше, но все пак бе подготвен да го направи. Докато братята повтараха същите си движения Саске погледна към Сакура. ‘Сакура…Съжалявам…Моля те, прости ми.’ Отново погледна Итачи и го отблъсна, отново отскачайки назад. Итачи не губи време и веднаха се насочки към брат си отново.

Пое си въздух сякаш всичко се забавя, Саске повдигна меча си над главата, като изглеждаше сякаш щеше да разреже брат си. Итачи и другите бяха изненадани от това което направи след това. Вместо да нарани брат си той пусна своя Кусанаги и го подхвърли към Итачи сякаш той така му е наредил, той събра ръцете си и откри раната на стомаха си.

Итачи лесно избегна катаната, но не разбираше какво правеше малкия му брат. Точно когато стигна до Саске, той усети как сабята му намушква тялото на Саксе, но усети и нещо друго, нещо пробождаше гръдта му. Кръвта на двамата Учиха рукна. Очите на Итачи се разшириха като видяха тези срещу него, изпълнени с ярост. Захватката му се отпусна и той пусна сабята си и усети как лявата му ръка падна надолу. Тогава той разбра какво стана докато звука на хилядите птици замъгляваше всичко което той можеше да чуе.

Той погледна надолу с последни сили и видя, че ръката на Саске бе направила нова рана в гърдите му. Саске извади ръката си от кървящата рана. И спря чидорито което беше направил на брат си.

“Убих те Итачи. Най-накрая успях.” Каза Саске опитвайки се да остане в съзнание за по-дълго. Итачи почуства как колената му омекват и как пада надолу приближавайки се все повече и повече до земята. Вдишванията му ставаха все по плитки, усещаше как живота го напуска. Всичко потъмня и затвори очите си, оставяйки смъртта да превземе тялото му.

Саске падна на колене и гледаше брат си на земята. Почуства удоволетворение от това че най-накрая изпълни целта си. Беше неясно, но чу как някой вика името му. ‘Сакура?’ Опита се да погледне нагоре, но дори нямаше достатъчно сила дори за да държи. ‘Съжалявам… Трябваше да дам живота си, за да убия Итачи.’ Той чу как някой вика името му отново и отново и разбра че се приближава. Изведнъж усети земята под себе си, но още не беше разбрал че е паднал на една страна. Сабята все още бе намушкана в него. Той нямаше достатъчно сила и време, за да я извади.

Изведнъж чу името си от много близо и разпозна хлипащия глас на Сакура. Той почуства нещо топло около раната в стомаха си.

“Саске-кън, няма да уставя да умреш!” Той отново чу решителния глас на Сакура да кънти в ушите му. Това беше последното нещо което помнеше преди да припадне и да се усмихне. ‘Винаги си така решителна…Сакура.’

Лелей мн яко

аууу.. направо е великолепно!!! Кога ще има още? още, още, още, още

би ли ми казала някой саит да взема и аз да преведа някой фик!! ПЛС пиши ми ЛС!!!

Глава 16

Ето другите две глави, а относно сайта - http://www.fanfiction.net

N'JOY

Глава 17

Около него, на заден план се чуваха гласове, но наистина много слабо. Не можеше да разбере какво говореха. ‘Къде съм? Какво стана? Мислех, че съм мъртъв...’Изведнъж усети нещо топло отгоре му, но не можеше да определи къде точно беше. Гласовете все още бяха там, но бавно ставаха все по-силни и по-силни. Саске сбърчи вежди, призовавайки съзнанието си.

„Той се възстановява бързо, имайки предвид състоянието, в което дойде.”

‘ Кой е това?’

„Сакура-семпай е невероятна, да успее да го спаси в това му състояние.”

‘Отново ли съм в Коноха?’Саске напъна паметта си, опитвайки се поне да разпознае гласовете, също така и да отвори очите си.

„Така е, но тя използва почти всичката си чакра, както и малко от тази на Наруто.”

„Деветоопашатото момче?”

„Моля те, не го наричай така. Той е силен шиноби на Коноха и би се бил, за да спаси това село, дори и да му струва живота.”

„Съжалявам, Шизуне-семпай.”

Саске усети как ръката му потръпна леко. ‘Шизуне...тя не беше ли ученичката на Хокагето...значи съм в Коноха..’
„Май ще е добре да отидем да видим Сакура. Тя използва толкова много чакра, че припадна. Тя и това момче бяха донесени обратно тук от съотборниците им.”

‘Сакура е припаднала от изтощение? Тогава това значи...’

Топлината, която Саске усещаше изведнъж изчезна, а гласовете заглъхваха все повече и повече.

‘Чакайте...спрете....искам да разбера какво е станало със Сакура! Тя добре ли е?’Звукът от отварянето и затварянето на вратата отекна в стаята. Саске все още беше неспособен да се движи или говори, но сега, след като бе чул какво беше станало, не можеше да заспи. Вместо това мислите му го държаха буден.

‘Значи Сакура все пак ме е спасила...тя наистина е упорито момиче, точно като Наруто.’ Саске можеше да чуе хората да се движат отвън в коридора.

‘Поне Сакура е здрава и невредима, но какво стана след като убих Итачи...’ Ако Саске можеше да се усмихне в този момент, вероятно щеше да го направи.

‘Итачи най-сетне е мъртъв. Целта, която си поставих, е постигната. Сега имам само още едно нещо да направя, но....мога ли наистина да остана и да го направя?’

Саске остави съзнанието си на почине, усещайки дълбокото изтощение да обхваща тялото му. Предавайки се на умореното си тяло и ум, той прочисти мисълта си и заспа.


„Искам да я видя! ПУСНЕТЕ МЕ!” Наруто думкаше на вратата на болничната стая, която беше обозначена с числото 203 отпред.

„Наруто, ако предължаваш да думкаш така, ще ти се скарат.” Каза Сай спокойно, облягайки се на стената до вратата

„МЛЪКНИ, САЙ! Не ме пуснаха да видя Саске- темее и си тръгнах тихо и кротко, но отказвам да си тръгна докато не видя Сакура-чан.”

„Тихо и кротко друг път!! Разбесня се и събуди почти целия етаж.”

Игнорирайки коментара на Сай, Наруто удари по вратата още 3 пъти. „ШИЗУНА-ЧАН ПУСНИ МЕ!!”

„НАРУТО!”

Наруто се врътна на пети, чувайки до болка познатия глас да крещи заплшително името му.

„Ако допреш ръката си до онази врата още един път, ще те прокудя от Коноха завинаги!”

„ ТСУНАДЕ-НО-БАА-ЧАН!”

Саннинът направи няколко стъпки напред „Наруто, знам, че си притеснен за приятелите си, но моля те, успокой се и изчакай Шизуне да излезне.”
„Но Тсунаде-но-баа-чан..”

„Не искам да слушам, Наруто. Сядай на пейката и чакай ТИХО!”

Скръствайки ръце, Наруто отиде до пейката до отсрещната стена и седна. Сай тихо го последва. За огромна изненада на Наруто, Тсунаде се присъедини до тях на пейката.

„Тсунаде-но-баа-чан?”

„Не искам да прекъсвам медицинските прегледи или работата на докторите, освен ако не се налага. В този случай смятам, че Сакура ще се събуди скоро, аз също искам да я видя.

Наруто погледна Хокагето, седящо до него и се усмихна. ‘Тя също се тревожи за Сакура-чан....предполагам, че няма избор, все пак Сакура-чан е нейна ученичка.’

Като изминаха две минути, Наруто започна да нервничи с крак по пода, изпълвайки коридора с постоянен тупкащ звук.

„Наруто, това е изнервящо.” рече Сай.

„Не ми пука! Защо се бавят толкова?!”

„Наруто, изминали са само 2 минути.” Каза Тсунаде, също изнервена от звука.

„Само толкова?!” Наруто въздъха нетърпеливо и се облегна още по-назад, продължавайки да тупа с крак.”

Сай се обърна да погледне към Наруто, раздразнен, „Наруто!”

„Какво?!” кресна той.

„Продължава да е изнервящо.”

„ГРРРРРРРРР!” Наруто всеки момент щеше да избухне, когато вратата пред тях се отвори от усмихнатата Шизуне.

„Тя е будна, сега може да влезнете.”

Трите шинобита на пейката изтичаха в стаята и се наредиха до леглото на Сакура, нетърпеливи да говорят с нея.

„САКУРА-ЧАН, ДОБРЕ ЛИ СИ?”

„Наруто, добре съм..”

„Сигурна ли си?” попита Сай от другия край на леглото.

„Наистина, добре съм.”

Дълбока въздишка на облекчение се чу от тримата, стоящи до нейното легло. „Видяхте ли Саске-кън? Той добре ли е? Какво стана след като припаднах? Дойдоха ли още Акатски? Как-„

„Ей, забави малко темпото, Сакура, ще отговорим на въпросите един по един.” Рече Тсунаде.

„Поне ми кажете за Саске, той добре ли е, оцеля ли?” Лицето и гласът й бяха умоляващи и крехки. Отговорът можеше или да я изпълни с радост или да я съкруши.

„Той е добре. Един етаж по-нагоре, възстановява се бързо.”

Тя седна назад в леглото, издишвайки въздуха, който несъзнателно беше затаила. „Благодаря на небесата, че е добре.”

„Добре се справи, Сакура-чан.” рече Наруто усмихвайки се към своята приятелка и сестра. Сакура погледна в големите сини очи на Наруто. „Благодаря ти Наруто.” ‘За това, че винаги си до мен, когато имам нужда от теб.....без теб да ми услужиш с твоята чакра, не съм сигурна, че Саске-кън щеше да оцелее...’ Тя усети как очите й се насълзиха. Премигвайки, за да задържи сълзите, тя се усмихна на приятелите си. След секунда пак се изправи, „Акатси появиха ли се отново?”

„Не, успяхме да си тръгнем преди да се появят. И всичките селяни са добре между другото.” каза Сай, като й се усмихна с усмивка, която приличаше на поредната негова изкуствена.

„Тсунаде-сама, кога ще може да видим Саске-кън?”

Изведнъж изражението й стана сериозно. „За съжаление, той още не се е възстановил достатъчно, че да може да го посещават. Това, което му е нужно сега е почивка. И преди да попитате, щом се възстанови, не съм сигурна, че изобщо ще може да го видите.”

„КАКВО?!” кресна Наруто.
„ЗАЩО?!” извика Сакура.

Тя пое дълбоко дъх. „Надявах се да ви кажа след като излезнеш от болницата, но явно нямам избор. Саске все още се води за изчезнала нинджа, и въпреки, че уби Итачи и Орочимару, той предаде селото си и старейшините искат да го подложат на съд, на който ще се реши съдбата му.”

Настъпи тишина в стаята докато Сакура и Наруто осмисляха чутото.

"Н-но Тсунаде-сама не мислиш ли, че това, което е направил, убивайки Орочимару и Итачи, прави каквото и да е било наказание незаслужено. Имам предвид, изпитания, да изпълнява само D и С мисии – да, но не мислите, че те ще....ще...” Ужасът от мисълта се отразяваше в гласа и лицето й. Сакура беше уплашена само от мисълта какво можеха да направят старейшините с него.

„Това няма да стане, Сакура-чан.”

Всички погледнаха изненадано към Наруто, „Саске-темее наистина предаде селото преди много време, това не го отричам, но докато го нямаше, той никога не нападна Коноха или нейните нинджи. Той всъщност на всяка цена отбягваше Листото и неговите шинобита, не е убил никого от нашите докато го нямаше. Да не споменаваме, че уби Орочимару – най голямата заплаха за Коноха и Учиха Итачи, изчезнала нинджа и член на Акатски, който изби целия Учиха клан.”
„Наруто...” Сакура не можеше да не усети как бузите й се затоплят. Наруто можеше да бъде толкова наивен понякога, но иначе направо излъчваше топлина и любов.

„Във всеки случай казах повече, отколкото възнамерявах. Когато системата ти свърши, може да си ходиш вкъщи, Сакура.”

„Благодаря, Тсунаде-сама.”

Тя се усмихна на своята ученичка, врътна се на пети и вдигна ръка във въздуха да помаха за чао, „Е имам да попълня малко документация, така, че ще се видим когато излезнеш от болницата, до скоро.
„А, ама Тсунаде-сама..”

„Не се тревожи за Саске, Сакура. Засега ще трябва да я караш по-полека.”

Сакура щеше да я повика още един път, но тя напусна преди Сакура да може да каже каквото и да е било.

„Не се притеснявай, Сакура-чан, Саске ще е наред. Сигурен съм, че Тсунаде-сама ще вкара малко акъл в главите на тия старейшини.”

„Или ще умре като предател.”

И Наруто и Сакура врътнаха глави към Сай, който се беше облегнал на рамката на леглото, скръстил ръце.

„КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЧИ ТОВА?!” викна Наруто.

Сакура беше прекалено ядосана, за да каже нещо. Несъзнателно започна да излъчва убийствена аура.
„Е, той е предател, защо да не умре предателска смърт?” каза той така между другото.

Преди наруто да може да реагира, една светкавица в розово прелетя покрай него. Следващото нещо което видя бе Сакура, която бе залепила тялото на Сай за стената, образувайки голяма влъбнатина. Ръката й държеше гърлото му в смъртоносна хватка. Наруто, както и Сай, беше шокиран от убийственото намерение, което тя излъчваше, но това, което беше още по-шокиращо беше заплашителният и тъмен тон на гласа й, когато тя проговори.
(ала Дарт Вейдър ХD) „Сай.Aко кажеш още веднъж нещо такова, обещавам ти, ще те убия с голи ръце и ще се наслаждавам на всеки момент от количеството болка, което ти причинявам. Сега изчезвай и не искам да те видя повече.

Тя го одра докато отдръпваше ръката си от врата му. Сега вече, когато ръката й не притискаше трахеята му, Сай си пое дълбоко дъх. Взирайки се в тъмното изражение на момичето пред него, той не каза нищо повече и излезе от стаята без да се обръща.

Сакура се обърна да погледне към Наруто. Той също я погледна, изненадан и несигурен какво да каже. „Сакура-чан, ти....”

„Съжалявам, Наруто. Просто не можах да понеса как той отново нападна Саске-кън и след това коментара за предателската смърт.... Просто ми прищрака.”
„Всичко е наред, Сакура-чан. Щях да направя горе-долу същото нещо, ти просто ме изпревари. Разбира се, никога не бих си помислил, че можеш да излъчваш такова огромно желание да убиеш някого.”

„А? Аз не възнамерявах наистина да...”

Наруто погледна приятелката си невярващо, „Сигурна ли си, че не възнамеряваше...?

„Сигурна съм Наруто.” Сакура го подмина и отново легна в леглото си . Гледайки към системата от лявата й страна, тя осъзна, че беше издърпала иглата без дори да го осъзнае. Мърморейки нещо под нос, тя я взе и започна да натиква обратно в кожата си.
Наруто наблюдаваше как тя си слага обратно иглата. ‘Явно наистина много го обича, щом наистина е нямала намерение да го направи, но да извърши такова нещо, само защото някой е казал, че Саске трябва да умре... Сакура-чан, дали Саске осъзнава какъв късметлия е, че има някой като теб до него?’

„Наруто.”

Прекъсвайки мисълта си, той седна на стола до леглото, „Да?”

„Откога съм тук?”

„Ние се върнахме късно онази вечер, а сега е късен следобед, значи беше в безсъзнание поне 4 дена, или 86 часа.”

Тя не очакваше да е било толкова дълго, но все пак, беше използвала цялата своя чакра, после малко от тази на Наруто след като се беше била с Карин, Итачи и Кисаме, затова не беше напълно изненадана. „Виждал ли си Саске-кън?”

Той поклати глава. „За съжаление не. Опитах да го видя, но първо когато дойде тук, веднага го откараха в спешното, само за да са сигурни, че всичко е наред. След като заключиха, че вече няма опасност за живота му, излекуваха малките му наранявания и го настаниха в болнична стая да си почива.”

Тя кимна веднъж, „Наруто.”

„Хм?”

„Ти си добър приятел. Благодаря ти, че винаги си тук.” Тя го погледна, очите й се навлажниха, изглеждаше така, все едно всеки момент щеше да заплаче. Наруто се изправи.

„А! Не плачи, Сакура-чан! Аз всъщност не направих нищо, затова няма за какво....”

„Грешиш!”

Наруто просто гледаше момичето пред себе си. Тя се обърна с лице към него.

„Наруто, винаги си бил до мен, когато съм имала нужда. Изглежда, всеки път, когато съм в опастност, ти си там, за да ме спасиш. Дори когато само пречех, ти все съумяваше да ме спасиш, излагайки своя живот на опастност. Този път, беше там, когато животът на Саске-кън беше в опастност.” Сълзи пълзяха надолу по бузите й.

„Сакура-чан, аз наистина не-„

„Наруто.....благодаря ти.”

Той усети как бузите му започнаха да горят, докато гледаше розовокосото къноичи пред него.
„С-Сакура-чан..” Той се усмихна и моментално свлече поглед към пода.

Имаше дълга пауза на тишина, докато Наруто зяпаше усмихнат пода, а Сакура гледаше русокоското пред себе си. Изправяйки се, той скръсти ръце зад главата си, „Не направих нищо специално. Просто ти дадох малко чакра. Ти си тази, която го излекува. Мисля, че Сакура-чан е страхотна, да може да прави тези работи...”

Тя усети главата й да се помръдва докато го слушаше. Той я погледна, дарявайки я със същата глуповата и любвеовилна усмивка, с коята винаги се усмихваше.

„Сега всичко, което трябва да направи Сакура-чан е да излезе от болницата, за да може заедно да пребием Сай.

Тя не можеше да спре усмивката, която се появи на устните й. Доволен, че я развесели, Наруто се врътна на пети, „Е, мисля, да отида и да хапна малко Рамен, след като отдавна не съм ял. Карай го по-полека Сакура-чан. Ще се видим по-късно.”

Сакура гледаше как той затвори вратата след себе си, след като помаха за довиждане. ‘ Наруто, ти наистина си невероятен.’ Усмихвайки се на себе си, тя се облегна назад в леглото си и погледна към системата. Скоро щеше да бъде празна. Тя пресметна, че й остава още около час, докато свърши. Заглеждайки се навън през прозореца, Сакура забеляза, че слънцето беше почти залязло. ‘Трябва да е около 9 или 9 и 30. Дневната смяна скоро ще свърши...’ Затваряйки очи, Сакура реши да си почине малко преди да се запъти към дома.


Два дена бяха изминали, а все още не можеха да видят Саске. Сакура започваше да става нетърпелива. Знаеше, че нараняванията му бяха дълбоки и опасни, но той почиваше вече трети ден и всичко беше излекувано. Тя искаше да го види независимо от всичко, което й казваха. Тя вървеше нагоре-надолу из стаята, ядосана от създалата се ситуацията. Несъзнателно беше измислила план, когато тренираше с Сай и Наруто. Толкова се беше потопила в мисълта за Саске и това колко иска да го види, че не осъзна голямата каша, която беше направила. Звукът от крясъците на клонингите на Наруто, опитващи се да избягат от земетресението, я изкара от нейния транс. След като се извини, тя си тръгна, за да избистри ума си, но това само я доведе до нервничене нагоре-надолу из стаята й, а в главата й мислите й още повече се заплитаха.

„Мамка му!!”

Пльоквайки се на леглото, тя се зазяпа в тавана. ‘Няма да е толкова трудно да го направя. Просто ще се чувствам така, все едно съм предала доверието на Тсунаде-сама...чакай...’ тя седна в леглото с лека усмивка на лицето. ‘Тсунаде-сама каза, че не тя, а старейшините искат да подложат Саске на съд. Значи технически няма да изпитвам доверието на Тсунаде-сама, а тяхното...чакай.’Тя въздъхна. ‘Това е е ли и технически по-лошо? Имам предвид, те са старейшините, моята съдба може да е в техните ръце...какви ги говоря? Какво ще направят на медицинска сестра, ученичка на Тсунаде-сама, нахлула в болницата...освен това, хич не ми и пука какво ще кажат.’

„Хайде!”

Сакура стана и отиде до гардероба си да вземе облеклото на медицинска сестра, което Тсунаде й беше дала. Тя не обичаше да го носи, изглеждаше леко....е, да кажем, че изглеждаше като нещо, което Ино обича да носи. Тя въздъхна като извади червено бялата рокля и я метна на леглото. Тя така и не я облече, през цялото време отказваше да я носи. След като никой не се занимаваше да търси сметка на ученичката на Хокагето, на Сакура й се размина. Само Тсунаде я беше накарала да я облече.
Сакура поклати глава, гледайки дрехата на леглото. Припомни си момента, когато й я дадоха.

СПОМЕН

„Сакура, Ино, от днес и двете започвате да работите в болницата.”
Двете момичета пред нея кимнаха. „Не ни достига персонала тези дни и след като и двете все още развивате уменията си, сега имате възможността да научите много докато работите тук.”

„Ще дам най-доброто от себе си, Тсунаде-сама.” Каза Сакура като се поклони леко.
„Няма да изостана от Сакура, Хокаге-сама.” Рече Ино, също с лек поклон.

Двете момичета се обърнаха да излязат от кабинета.

„Чакайте”
Обърнаха се да я погледнат. И двете бяха шокирани от това, което видяха в ръцете й, но и двете бяха шокирани по различни причини.

„О БОЖЕ МОЙ! КЯЯЯЯЯЯ! Какво е това?” Ино изтича до бюрото, гледайки червено белия тоалет в едната от ръцете на Тсунаде.

„Това е за теб, Ино, а това е за Сакура.”

Ино сграбчи роклята и я стисна все едно беше плюшено мече, „Нямам търпение да я пробвам!”

Може да ползваш малката баня вдясно, ако искаш.”

Ино кимна и се изстреля в банята, тряскайки без да иска вратата след себе си. Сакура се приближи до бюрото, за да разгледа роклята по-отблизо. Беше къса бяла рокля, с къси широки ръкави и, очевидно, дълбоко V-образно деколкте. Имаше червен колан, който обхождаше талията. Малки червни копчета се издигаха нагоре от колана до деколтето, където имаше 2 малки джоба от двете страни на торса. Сакура направи физиономия, гледайки малката рокля пред себе си.

„Тсунаде-сама...”

„Не искам и да чувам, Сакура. Всички медицински сестри трябва да носят тази рокля.”

„НИКОГА НЕ СЪМ ВИ ВИЖДАЛА ДА Я НОСИТЕ!” каза тя, сочейки към учителката си.

„Това е защото аз съм Хокаге и мога да си нося каквото поискам...”

„Тсунаде-сама!”

„Сакура, не спори с мен, а отивай да се преоблечеш!”

В този момент Ино изхвърча с розови бузи от банята и направи поза. Сакура и Тсунаде се почувстваха глупаво. Беше къса пола и прилепнала рокля, която очертаваше добре фигурата на Ино. Освен това изглеждаше така, все едно „случайно” е пропуснала да закопчае най-горното копче, така че се получи по-голямо деколкте, отколкото трябваше.

„Всички момчета ще изпопадат като ме видят в това! Щом Саске-кън се върне и ме види, отново ще се влюби в мен.”

„Той и преди това не те обичаше, Прасино!”

„Ти просто ревнуваш, Голямо чело такова!” каза тя, все още кълчейки се.

Ръмжейки, Сакура грабна дрехата от ръцете на Тсунаде и изчезна в банята да се преоблече. След няколко минути тя излезна със същия тоалет, който обаче й седеше малко по-различно. Роклята на Сакура, поради някаква причина, беше доста по-тясна и прилепваше точно на всичките й извивки, очератвайки фигурата и изваяните й крака. Червеното по роклята се съчетаваше с протектора й за глава и подчертаваше косата й. Ино пронизваше с поглед най-добрата си приятелка, която боязливо се подаде от банята. Лицето й беше почервеняло едновременно от гняв и срам.

„ТСУНАДЕ-САМА...” Ино довърши вместо нея „ЗАЩО НЕЙНАТА РОКЛЯ Е ПО-ТЯСНА?!?!”
„Амиии...бяха останали само 2 номера и, съжалявам Ино, но тази рокля просто нямаше да можеш да вдигнеш над бедрата, затова трябваше да я дам на Сакура.”

Ино беше ужасена. Лицето й изведнъж изглеждаше изпито и старо. Тя залитна назад, слагайки ръка над сърцето си, все едно е получила инфаркт. Сакура се подсмихна и отиде до своята приятелка като гледаше да поклаща бедра малко повече от обичайното.

„Как ти се струва, Прасино?”

„НЕ СИ ПО-СЛАБА ОТ МЕН, ГОЛЯМО ЧЕЛО ТАКОВА!!!!”

В сляпа ярост, Ино се врътна на пети и изхвръкна от стаята колкото се може по-бързо, тряскайки вратата след себе си.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура се подсмихна. Въпреки, че мразеше тази рокля и никога не я облече повторно, онзи път абсолютно си заслужаваше, за да издразни Ино. Тя погледна навън и забеляза, че вече се беше стъмнило. Хвърли поглед на часовника на нощното шкафче, който показваше 11:02. Поемайки дълбоко дъх, тя започна да се преоблича в омразната дреха. Когато свърши, излезна през прозореца и започна да скача от покрив на покрив, за да стигне до болницата. За по-сигурно маскира чакрата си. Искаше на всяка цена да избегне някой да я види, особено хора, които познаваше, като Наруто или Рок Лий. Най-накрая стигна до последния покрив и събра ръце, за да се трансформира.

Като скочи долу, имаше дълга черна коса, леко по-тъмна кожа, тъмни очи, беше по-ниска и по-слаба. Сега вече роклята й ставаше по мярка, беше по-широка в гърдите и бедрата. ‘Боже, това практически е детска униформа...’Тя с уверен поглед се качи по стълбите и се запъти към главното гише.

„Добър вечер, с какво мога да ви – оо, Юки?” рече момичето зад гишето.
„Здравей, тук съм да помогна с нощната смяна” отвърна Юки/Сакура.
„Шизуне-семпай очаква ли те?”
„Да, каза да намина към 11 и 30.” Тя се усмихна сладко.
„Е, малко си подранила, но съм сигурна, че не е проблем. Мисля, че Шизуне-семпай е на 4-ия етаж, може да отидеш.”

Сакура се поклони и се запъти към стълбите, ‘Леле, генините наистина се заблуждават лесно...’ Тя продължи да маскира чакрата си докато минаваше по коридорите. Нощно време нямаше почти никакви хора, което правеше промъкването доста по-лесно. Най-накрая стигна до третия етаж и все още никой не я беше забелязал. ‘Сега само трябва да намеря стаята на Саске-кън.’ Събирайки ръцете ти заедно, тя започна да търси следи от чакра от стая в стая. Първите три стаи бяха празни, в следващите две имаше хора, чиито чакри тя не разпозна. Най-после, в края на коридора, от дясната страна, тя откри неговата чакра. Без повече да се бави тя изтича по коридора спирайки пред врата на която пишеше 311. Тя се огледа за да провери дали има някой наоколо, после сложи ръка на дръжката и се опита да отвори. За нейно разочарование имаше малка преграда около нея. ‘По дяволите, хайде, не искам да използвам чакрата си..’Стискайки здраво дръжката, Сакура затвори очи,за да съсредоточи чакра в ръката си. Сложи другата ръка с показалеца и средния пръст събрани заедно пред лицето си. „Кай”

Леко щракване подсказа, че вратата е вече отключена. Бързо, тя отново замаскира чакрата си и влезе в стаята, затваряйки веднага вратата след себе си. Стаята беше тъмна, всички лампи бяха изгасени. Единствения източник на светлина беше прозорецът над леглото. Дъхът на Сакура секна като видя спокойното лице на Саске, осветено от лунната светлина, идваща от прозореца. Тя събра ръцете си, освобождавайки се от трансформацията. Бавно се приближи до леглото и седна до него. Сакура просто не можеше да се сдържи да не се загледа тихо в лицето му. Внезапно очите му се отвориха, стряскайки я. Дъхът и заседна в гърлото, тя сграбчи гърдите си в шок.(ОМG ХD)

„Сакура.”

„Саске-кън, изкара ми ангелите.”

„Защо се промъкна тук?”

„Н-не се промъквах...” излъга тя

Той я погледна с поглед тип ‘Знам кога лъжеш’ и тя отклони поглед на страни, изчервявайки се.
„Добре де, промъкнах се.”

„Защо?”

„Защото исках да те видя.” ‘Саске-кън, имах нужда да те видя....да видя дали си добре.’Той седна в леглото, за да може да я вижда по-добре.

„Защо се промъкна да ме видиш, Сакура?”

„О...ъм....амиии....” Сакура не искаше да му разкрие факта, че старейшините искаха да го съдят и затова никой не можеше да го посещава дотогава. Тя преглътна и погледна настрани, опитвайки се да измисли правдоподобен отговор.

„Не ме лъжи, Сакура.”

Тя се обърна да го погледне с умоляващи очи. „Саске-кън, никога не бих те излъгала.” Тя пое дълбоко дъх и го погледна право в очите, „Саске-кън, аз и Наруто искахме и се опитвахме да дойдем да те видим, но....на никой не му е позволено да те вижда.”

Той усети как едното му око премигна леко, „Защо не?” попита той предпазливо.

Сакура се поколеба, тъкмо беше казала, че не би го излъгала, и току-що й се прииска да не го беше казвала. Саске нежно хвана брадичката й, още веднъж придърпвайки я близо до лицето си. Сакура усети как бузите й стават розови.

„С-Саске-кън...” Гласът и беше приглушен. Лицето на Саске все повече и повече се приближаваше към нейното. Сърцето й прескочи един удар когато усети топлите му устни притиснати до своите. Тя не очакваше той да я целуне, но сега не се оплакваше. Инстинктивно, тя обви ръка около гърба му и се вкопчи в блузата му. Той облиза доллната й устна, искайки разрешение да проникне. Сакура почти се подсмихна, усещайки езикът му да се притиска към устните й. Тя отвори устата си, изпълнявайки желанието му. Изведнъж, усети силна ръка да се увива около кръста й. Единственото нещо, което чуваше беше звукът от биенето на сърцето й в ушите си. Не знаеше колко време се целуваха, но измина доста, докато се разделят за да си поемат въздух.

Саске се подсмихна като видя червенината по бузите й. Учудващо той се още можеше да я види дори в тъмното.

„Благодаря ти, че ме спаси, Сакура.”

„А?О..а...п-пак заповядай.” Каза тя, все още възстановявайки се от целувката.
Саске не можеше да не забележи внезапната промяна в държанието й, нещо подобно на това на Хината около Наруто. Тя изведнъж изглеждаше тиха и срамежлива, което явно забавляваше Саске.
„Чух, че си изразходвала всичката си чакра, както и малко от тази на Наруто.”

„Д-Да, н-нямах избор, иначе можеше и да не оживееш.” Каза тя тихо.

Саске забеляза, че изражението й беше болезнено. Той хвана лицето й и я накара да го погледне в очите, „Сега съм добре, Сакура, няма защо да се тревожиш.”

Тя леко му се усмихна и кимна.

„Сега, кажи ми защо се налагаше да се промъкваш, за да ме видиш.”

Тя напълно беше забравила за разговора. ‘Тази целувка определено изхвърли всички мисли от главата ми.’ Сакура отново усети как се изчервява.

„Сакура.”
„С-Саске-кън, аааз не-‘’
„Просто ми кажи, Сакура.” Гласът му постепенно ставаше по-малко нежен и по-изострен. Тя го погледна, молейки се той да не направи нещо, което тя не искаше.
„Саске-кън...старейшините искат да те съдят веднага щом се възстановиш напълно.”

Той продължи да я гледа за момент, но по никакъв начин не показа, че беше изненадан или шокиран. Той просто седеше в леглото, зяпайки тавана. Сакура очакваше по-различна реакция от Учиха-та срещу нея, но беше изненадана , когато той изобщо не реагира.

„Саске-кън, не изглеждаш много изненадан от тази информация.”

„Малко или много очаквах нещо такова.”

„К-какво?” Много въпроси, които тя искаше да зададе, изникнаха в главата й и тъкмо тя щеше да проговори, той я прекъсна.

„Кога е датата на делото?” попита той с каменно лице.

„Всъщност не знам. Сигурно ще разбера, ако попитам Тсунаде-сама. Мисля, че ще е някъде другата седмица, имайки предвид, че вече си почти излекуван.”
Тя го гледаше легнал там на леглото. Той се взираше в тавана без да помръдва, по лицето му не можеше да се прочете нищо. По някаква причина това нараняваше Сакура, да го гледа толкова празен.

„Саске-кън...откъде-‘’

„Може би е по-добре да си тръгваш вече, още съм доста изморен и трябва да си почина.” прекъсна я той.

Тя се почувства така, все едно някой я беше наръгал в стомаха. „Д-добре тогава.”

Бавно, тя стана, гледайки го през цялото време. „Лека нощ, Саске-кън.”

„Аа.”

Свивайки юмруци, тя се обърна и се запъти към вратата. Преди да хване дръжката, тя се спря да го погледне. „Ще разбера кога е датата за делото и ще дойда пак да те видя, става ли?”

„Аа.”

Прехапвайки устни, тя се обърна и излезе от стаята тихо, слагайки отново бариерата след себе си. Саске остана да лежи, потънал в мисли. ‘Знаех, че ще искат да ме подложат на съд....просто не предполагах, че ще е толкова скоро.’

Той обърна глава към прозореца. ‘Все пак наистина предадох Коноха, затова старейшините очевидно искат да ме накажат по някакъв начин...но...повечето избягали нинджи ги екзекутират или ги пращат в затвора най-малко за няколко години, преди отново да са свободни. И веднага щом излязат, са под строго наблюдение и им е разрешено да изпълняват D и C мисии. След това, не им е позволено да излизат от селото, докато старейшините не решат, че може да им се има доверие. Щом това стане, на тях им е позволено да изпълняват B мисии, но нищо на по-високо ниво, докато старейшините не кажат друго.’

Саске пое дълбоко дъх и погледна към светещите звезди и лунната светлина в нощното небе.

‘Не знам дали ще мога да остана за това дело.’

‘Но ти уби Орочимари и Итачи. Ще го вземат предвид.’

‘Ооо, не пак ти! Това, че ги убих не заличава факта, че предадох това село и старейшините ще заявят същото.’

‘Това ще ти помогна да се измъкнеш най-малко от екзекуцията. Майната му, дори може да прескочиш и затвора.’

‘Не знам, не мисля, че е имало избягали нинджи, които да са се отървавали досега от затвора.’

‘Дори и да отидеш в затвора, ще е само за малко. Знаехме, че това все някога щеше да стане, след като винаги искахме да се върнем тук.’

‘Какво е това „ние” сега? Исках да се върна, но така и не възнамерявах да го направя.’

‘Да, но тук има неща, които винаги са те карали да искаш да се върнеш...знаеш за какво говоря.’

Саске се загледа в няколкото облака, движещи се през нощното небе.

‘Така е, но не искам да рискувам своя живот за нещо толкова глупаво. Ако старейшините решат, че трябва да ме убият, тогава няма измъкване, но ако е избягам преди делото...’

‘Ами Сакура!’

Това бе нещо, което Саске не очакваше да чуе от вътрешното си аз.

‘Какво за нея?’

‘Ако отново си тръгнеш, отново ще й причиниш болка. Искаш да я накараш да страда ли?’

Това като че ли засегна струна в сърцето на Саске. Знаеше, че вътрешното му аз имаше право, но какъв избор имаше?

‘Просто млъкни, за да спя. Сега трябва да си почина.’

‘Не избягвай темата!!!’

‘Заспивай бе, по дяволите!’

‘ДОБРЕ! Но утре ще си поговорим за това!

Саске пренебрегна последния коментар на другото му аз и започна да се унася, прочиствайки си ума от всякакви мисли.


Глава 17

Сакура се събуди на следващата сутрин и се почувства все едно нещо притискаше стомаха и.'Защо се чувствам така все едно нещо ужасно ще се случи?'Тя стана и погледна през прозореца,виждайки как вятъра раздухваше червените и кафяви листа от дърветата.'Изглежда есента наближава бързо'.Въздишайки,Сакура тръгна към шкафчето си,за да вземе дрехи за обличане.За нейно удивление единственото нещо,което беше чисто беше старата и червена униформа.Благодаря на Бога,че това нещо все още ми става... е поне горе-долу ми става.'И наистина все още и ставаше,но и стоеше много по-тясно от преди (yo,Sexy ;]).От както беше порастнала,тя имаше повече извивки и беше променила плоската си фигура.Сакура не искаше да носи тази дреха навън,защото хората започваха да я зяпат,и най-вече мъжете.След като се преоблече,тя погледна часовника си.

"КYAAAAAAA!!!!! Толкова много закъснявам! Вече е девет и половина!"

Грабвайки нинджа чантата си и наколенката си (от д-р Ливайн xD),тя побягна навън,тръшвайки след себе си вратата.

---------------------------------------

Две момчета чакаха на моста и никой от тях не говореше на другия.Единия беше облечен в оранжево и черно и имаше раздразнено изражение,а другия тихо рисуваше.

"По дяволите! Къде е Какаши-сенсей? И Сакура-чан? Защо съм принуден да чакам тук сам с този тип ?!"

Наруто посочи седящия на дървения панел тийнейджър. "Защото си късметлия,малък член." ("no dick" - нямаше как да го преведа xD) - каза Сай без да го поглежда.

"САЙ!!!"

"Здравей,Наруто."

Наруто се обърна към женския глас,който достигна до ушите му. "САКУРА-ЧАН! ЗАКЪСНЯ!"

"Знам,съжалявам.Успах се."

"Хмпх.Поне е извинение,на което мога да повярвам." - каза Наруто подмятайки вечните закъснявания на Какаши.

Сакура му се усмихна леко и после забеляза тъмнокосото момче на моста.Той стана и тръгна към нея.Малко изненадана от действията му,тя повдигна вежда "Ъммм.. здравей,Сай."

Той и се усмихна и се протегна напред,увивайки ръцете си около нея в прегръдка. "Здравей,Сакура-чан."

Сакура почувства как тялото и застина от внезапното му странно посрещане.

"АА! ПУСНИ САКУРА-ЧАН! И ЗАЩО Я НАРИЧАШ "САКУРА-ЧАН"!?"

След като я стисна леко,Сай я пусна и се върна на същото място,на което рисуваше.Сакура продължи да стои на мястото си в пълен шок,несигурна в това какво да направи или каже.Наруто бързо отиде до Сай.

"КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА,САЙ!!!"

"Спри да викаш в ухото ми,малък член."

Наруто беше на път да скочи върху момчето,когато изведнъж всички погледнаха към внезапното разпръскване на листа. "Йо!"

"ЗАКЪСНЯВАШ!" - извика Наруто.Той беше изненадан,че не чу гласа на Сакура заедно с неговия и погледна към нея.Изглежда тя все още беше в лек шок от това,което и беше направил Сай. (превземки -_-)

"Съжалявам,загубих се по пътя-"

"ЛЪЖЕЦ!" - извика Наруто.

Какаши изглежда просто игнорира този коментар и погледна към тримата ученика пред себе си.Той скочи долу,приземявайки се до необичайно тихото кунойчи.

"Сакура,добре ли си?"

"Ъ? О,Какаши-сенсей,да.. добре съм."

Не съвсем сигурен в това,той кимна и се изправи. "Добре.Понеже е толкова мрачен ден и изглежда ще вали,ще тренираме докато започне дъжда."

"Но,Какаши-сенсей,а какво ако не завали изобщо?" - попита Сакура.

"Тогава ще спрем по обикновения си час.(Логикааа xD) Сега да тръгваме." - каза джуунина.

Четиримата шиноби тренираха през повечето време от деня и спряха по обикновения си час понеже така и не заваля.Сакура изглеждаше замаяна през целия ден и Наруто продължаваше да я обсипва с въпроси.Той си мислеше,че е заради прегръдката на Сай,но Сакура така и не им каза истинската причина,която я тормозеше.Тя ги остави да мислят,че времето и прегръдката са я поставили в това странно настроение.

Най-после тренировката свърши и всички се разделиха и тръгнаха по различни пътища.Наруто тръгна към мястото за рамен и почти успя да замъкне Сакура със себе си,но тя все пак отказа,обявявайки,че трябва да се срещне с Ино.Цупейки се,Наруто тръгна да си вземе рамен сам,давайки шанс на Сакура да направи това,което и беше в главата цял ден.Веднага щом излезна извън обсега на Наруто,тя хукна към кулата на Хокагето.Умът и беше препускал силно,откакто беше видяла Саске предната вечер.Тя искаше да поговори с него повече,да прекара малко повече време с него,но той предпочете тя да напусне. 'Той дори не знае,че Суйгетсу и Карин са мъртви и че Джууго сега е под интензивното лечение на Тсунаде,за да може тя да види дали може да намери лек за неговата болест.'

Сакура не можа да премахне това гадно чувство,което имаше през целия ден още от сутринта.То не я оставяше все едно беше някакво предупреждение,преливащо извън тялото и.Притеснена,тя набра скорост използвайки чакрата си,за да я изстреля по-бързо напред.Въпреки,че не беше толкова далече,на нея и се стори цяла вечност докато стигне до там. 'Успокой се.Нищо не се е случило.Просто е някакво стомашно разтройство или нещо подобно' (диария xDDDDDD). Тя знаеше,че не е това,но като се лъжеше,си помагаше да се успокои.Най-накрая тя стигна кулата и се засили възможно най-бързо. 'По-бързо! Защо всичко изглежда толкова бавно?!'

Щом стигна до последните стълби,тя тръгна по пътя,който познаваше много добре.Преодолявайки хората,които вървяха по коридора,тя ги игнорираше,сякаш имаше тунелно зрение. 'Само още малко.' Най-после видя вратата отпред и набра скорост.Сакура започна да диша по-тежко докато се приближаваше все по-близо и по-близо.Стигайки вратата,тя почука три пъти малко по-силно,отколкото искаше.

Тя чу гласа на Тсунаде да казва "Влез".Взимайки си дъх,престъпи в стаята,затваряйки вратата след себе си.

"Сакура,да не би да си тичала през целия път до тук?" - попита Хокагето с нотка тревога в гласа.

"Д-да." - каза тя на пресекулки.

"Не съм те извикала,така че щом си тичала значи е нещо важно.Така ли е,Сакура?" - Тсунаде изчака търпеливо дишането на момичето да се стабилизира,за да може да проговори отново.

"Тсунаде-сама,исках да узная кога ще се състои съдебното дело срещу Саске-кън?"

Хокагето леко повдигна вежди. "Тичала си през целия път до тук,за да ме попиташ това?" - попита тя любопитна.

"Просто искам да знам.Моля ви,кажете ми."

Тсунаде погледна лицето на ученичката си.Тя можеше да види по него тревога и притеснение.Стоейки на стола си,Тсунаде си пое дълбоко въздух преди да отговори.

"Някой е счупил бариерата на стаята му миналата нощ,а не беше разрешено на никой да го вижда.Генин няма необходимите умения да го направи,така че би трябвало да е чуунин или по-вишестоящ.Имаш ли някаква идея кой може да е бил?" - попита тя със спокоен,но и обвинителен глас.

Сакура погледна изненадана жената пред себе си,чудейки се дали да и каже истината или не. 'Трябваше да се сетя,че бариерата е средство,с което да проверяват дали някой го посещава,а не само начин,по който да държат хората далеч от там.Тя нямаше да докара въпроса до мен,ако не беше се сетила,че аз съм виновната,или ако знаех кой е ....'.Тя решително каза "Аз бях тази,която посети Саске-кън миналата нощ."

Тсунаде въздъхна "Сакура,никой не трябва да го вижда-"

"Знам,Тсунаде-сама,съжалявам,но...Трябваше да го видя! Трябваше да се уверя,че той е добре.Да го вида със собствените си очи."

Имаше момент на тишина между двете,докато се гледаха една друга , замислени.

"Не си казала на старейшините,нали?" - попита тя плахо.

Тсунаде поклати глава. "Не и нямам намерение да го правя,но не мога да продължавам да лъжа,заради теб,Сакура.Не трябва да го виждаш повече,ясно?"

"Но,Тсунаде-сама-"

"Не искам да слушам,Сакура.По принцип съм задължена да им съобщавам всичко незабавно,но в главата ми имаше само няколко вероятности за това кой може да е бил.За това се сдържах,докато не се уверих."

Сакура се замисли над думите и и чувство на вина я връхлетя. "Съжалявам,Тсунаде-сама..."

"Няма проблем,Сакура,но не можеш да го виждаш повече.Няма да съм способна да го запазя в тайна ако има втори път."

Сакура почувства удар в стомаха си.Тя знаеше,че вече няма начин да види Саске отново. "Разбирам."

Настъпи още един момент на тишина.Сакура вече не гледаше учителката си,а беше забила поглед в пода.Тсунаде наблюдаваше движенията и внимателно,изучавайки я.

"В другиден,в един следобяд."

"Ъ?!"

Сакура погледна шокирана.Тсунаде се подсмихваше на ученичката си. "Искаше да знаеш датата и часа на делото му,нали?"

Сакура почувства лека усмивка на лицето си. "Благодаря,Тсунаде-сама." Тя се обърна да си тръгва,когато Тсунаде проговори отново.

"Моля те кажи и на Наруто и Какаши."

"Ще им кажа.Благодаря,Тсунаде-сама."

Докато вървеше по улиците,Сакура погледна небето.Вече се стъмняваше,така че имаше няколко часа да вземе решение.Тя въздъхна тежко и продължи да върви бавно по улиците към дома си. 'Ако предада доверието наТсунаде-сама,тогава тя ще каже на старейшините и ако те разберат,че съм била аз,какво ли ще ми направят?' (Rapeeeeee *evil* xDDDD)

Тя потръпна леко,докато нощта пропълзяваше все по-близо.Беше студен и мрачен ден и изглежда щеше да завали всеки момент.Сакура не се притесняваше от времето.Тя продължаваше да върви,загубена в мисли. 'Ако предада доверието на Саске-кън....'Тя спря на улицата,гледайки земята.Истината я удари като тонове с тухли.Дори и мисълта да предаде доверието на Саске изглежда и костваше болка. Не мога... той достатъчно преживя от това.Не мога да го предада,никога... не мисля,че съм способна!'

Сакура стоеше по средата на улицата,гледайки в земята,игнорирайки хората около нея.Тя почувства,че тялото и потръпва отново и започна да върви напред. Ако не мога да предада Саске-кън,тогава нямам избор....Тсунаде-сама,съжалявам.'Гадното чувство,което изпитваше се засилваше още повече с идването на нощта. 'Какво е това чувство?'

Най-после тя стигна вкъщи.Не беше изненадана да види къщата си отново празна.Тръгна към хладилника и застана пред него,преди да осъзнае,че не е гладна.После тръгна към стаята си и се излегна на леглото. 'Какво е това чувство в стомаха ми?' (запеккккк xDDDDD) Тя се завъртя на другата страна и се загледа в стената,поемайки си дълбок въздух.Мисълта да предаде Тсунаде или Саске беше много тежка за нея.Тя не искаше да предава никой,но когато ставаше въпрос за доверието на Саске,тогава тя знаеше,че би предала другия човек,дори и той да беше Наруто.

Вината,която чувстваше продължаваше да я яде отвътре и ставаше все по-силна. 'Тсунаде-сама,моля ви разберете..'Както си лежеше на леглото,тя почувства как клепачите и натежаха.Врътвайки се,погледна към часовника.Беше 8:32.Сакура погледна през прозореца.Вече беше тъмно.'Може би е тъмно заради лошото време.'Припомняйки си,че трябва да види Саске тази нощ,тя реши да си почине за малко преди да тръгне.Бавно затвори очи,позволявайки на съня да я обземе.

----------------------------------------

Саске лежеше на леглото си,гледайки през прозореца и повтаряше в главата си какво се бе случило по-рано.

СПОМЕН

Саске стоеше на леглото без тениска.(You sexy motherfuckerrr xDDDD).Шизуне стоеше пред него с папка в ръцете и отбелязваше някои неща,докато го наблюдаваше.Най-после след около няколко минути,тя спря да отбелязва и направи крачка назад.

"Добре,Саске,можеш да си облечеш тениската. (nooooooooooooooooo >.< xDDDD).

Кимвайки,Саске си облече горнището. (Shizune you biatch!!!!!!! Go to the HELLL!!!!!!!!!!!!!!!!!!! *evil* xDDDDDDD)

"Оздравяваш наистина бързо.Ще излезеш от тук след един ден."

Саске не каза нищо,а само кимна веднъж. "Добре,Ами аз имам да прегледам още няколко пациента,така че моля те продължавай да си почиваш.Ще се върна утре,за да те прегледам отново."

Усмихвайки му се,Шизуне се обърна и напусна стаята.

КРАЙ НА СПОМЕНА

'Ако ме изпишат след няколко дена,то вероятно ще бъда уведомен за деня на делото в същия ден...'

Появи се блясък от светкавица,последван от силна гръмотевица.Саске загледа как дъжда започна да вали.Той си нямаше идея колко е часът,понеже в стаята му нямаше часовник.Най-после стана и тръгна към тоалетната,взимайки собствените си дрехи и събличайки болничните.Щом се преоблече,той тръгна към вратата за да провери дали може да види или усети някой наоколо.Звука от познат глас достигна до ушите му и той се отдръпна от вратата.

'Това е гласът на Шизуне...'

Саске можеше да усети чакрата,която се движеше в коридора.Изглежда тя разговаряше с някой,най-вероятно с някоя сестра.Саске седна обратно на леглото си,чакайки подходящ момент да напусне.Отново проблясна светкавица и се чу силна гръмотевица.Той се обърна да погледне навън.Все още валеше и ставаше все по-зле.Нетърпеливо,той отново погледна към вратата.Не изглеждаше,че Шизуне ще напусне коридора скоро.

Саске беше сигурен,че тя няма да влезе в стаята му,понеже това се повтаряше от последните няколко дена.Той взимаше яденето си три пъти на ден.На всеки път някой влизаше да го провери.След това някъде между обяда и вечерята някой,най-често Шизуне,влизаше и отново проверяваше дали той има нужда от допълнително лечение.След като му донасяха вечерята,той не виждаше повече никой за остатъка на деня или нощта.

Саске се обърна да гледа дъжда.Капките по прозореца сякаш се усилваха все повече и ставаха все по-големи.Последваха още светкавици и гръмотевици.Обърна се да погледне вратата.Сега чувстваше чакрата на Шизуне с няколко стаи по-надалеч.Саске се реши и отвори прозореца като се надвисна над парапета и дъжда започна да го мокри.Най-после той скочи от парапета към най-близкия покрив и започна да бяга към изхода на Коноха.

----------------------------------------

Силен трясък от гръмотевица събуди розовокосото кунойчи от съня и.Тя почувства сърцето си да бие силно срещу гърдите и.Не беше от уплаха от гръмотевицата.Беше много повече от това,че се е събудила от силен шум.Сакура погледна през прозореца и видя проливния дъжд. 'Все пак заваля.'Тя обърна вниманието си към часовника на нощното и шкафче.Беше 10:45.

"Мисля,че е време да тръгвам."

Протягайки се тя стана и тръгна към хола,взимайки якето си преди да излезне.Тъкмо когато наближи прага на къщата си,чувството,което изпитваше цял ден,изведнъж накара стомаха и да се преобърне и адреналина и се покачи внезапно.Сакура спря на място.Тя почувства как дишането и се ускори и сърцето и започна да бие по-силно. 'Усещала съм това и преди.....'.Тя погледна през прозореца , за да види дъжда. 'Саске-кън ... ?Блясък от светкавица покри цялото небе,последван от силен гръм.Докато си стоеше там,чувството в стомаха и ставаше все по-зле.

Тя никога не можеше да забрави това чувство.Беше се случило онази нощ,когато живота и се преобърна така,както тя никога не бе искала.В паника,Сакура се опита да се успокои. 'Не,не е истина.Просто е заради бурята....'

Още една светкавица последвана от гръм.Тя разтърси главата си. 'Не,Саске-кън... не може да бъде!'Уплашена и притеснена , тя вече не издържаше на това предчувствие и излезна през вратата,забравяйки якето си вътре.

Сакура бягаше възможно най-бързо,без да обръща внимание на бурята и на препускащото си сърце.Гръмотевиците бяха толкова силни,че започнаха леко да я стряскат.Когато стигна главната улица на Коноха,Сакура вече беше вир вода,но не и пукаше.Единственото,за което можеше да мисли беше Саске.Тя бягаше през мокрите,кални улици и не се интересуваше от факта,че беше сама и наоколо нямаше никой.Всички светлини в къщите бяха светнати.Всяка изглеждаше топла и гостоприемна.Сакура дишаше все по-тежко и по-тежко докато наближаваше целта си.

Тя бършеше водата от лицето си докато тичаше,за да може да вижда.Косата и бе полепнала по лицето и врата и,а дрехите и бяха още по-полепнали по студеното и и мокро тяло.Шума от гръмотевиците и падащия дъжд оглушаваше звука на биещото и сърце в ушите и. 'Още малко,още малко!'

Сакура мина през Нинджа Академията и продължи да тича силно.Завивайки по съвсем познатия и ъгъл,тя се спря изведнъж,подхлъзвайки се на мократа паважена улица.Тя спря,гледайки към пейката,която беше напред от едната страна на пътя.Усещаше дъжда,който падаше върху мократа и глава и студеното и тяло.Задъхвайки се,тя тръгна напред,държайки очите си на пейката и на изхода отпред.Чувството на ужас беше притиснало стомаха и и не искаше да го пуска.Тя продължи да върви напред към пейката.Отново светкавица и видение,изникнало в главата и,което тя не очакваше.

СПОМЕН

"Не си тръгвай! Ако го направиш,ще крещя!"

Момчето,което беше там преди момент,изчезна и след секунда се озова зад нея.Сакура стоеше изправена,несигурна в това какво да направи или каже.Момчето,в което беше толкова дълбоко влюбена,стоеше толкова близо зад нея.

"Сакура..."

Тя усещаше сърцето и да бие силно срещу гърдите и.Чувството в стомаха и така беше ударило вътрешностите и,че не искаше да я напуска.

"Аригато." (превод:"Благодаря" ъъ ако има някой,който не знае...)

Тя не можеше да повярва.Той беше изказал малко признание към нея.

ТКЪАК!

Тя отвори очите си широко в шок,знаейки точно какво и е направил той. 'Саске-кън....'

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура премига,учудена от внезапния и спомен.Тогава осъзна,че беше свила юмруците си.Тя стоеше точно пред пейката,на която се събуди следващата сутрин.

"Сакура."

Очите и се отвориха в шок и дъхът и за малко да спре.Адреналинът,който се спускаше по вените и накара стомаха и да се преобърне няколко пъти.Тя познаваше този глас перфектно и сега разбра.Точно като миналия път чувството беше заради него.Беше защото той отново искаше да напусне.Преглътвайки,тя бавно се обърна към гласа,който изрече името и.Дъждът не спираше,нито пък светкавиците и гърмежите.Най-после тя накара замръзналите си и кални крака да се обърнат и видя момчето,което очакваше.Тя почувства сърцето и да се преобръща.Той също беше вир вода,но краката му бяха чисти,което я подсети,че е прескачал от покрив на покрив.

Най-после тя изчисти гърлото си. "С-Саске-кън."

Саске не можеше да повярва докато гледаше розовокосото кунойчи,което носеше същото червено облекло.Тя отново стоеше пред него на същото място.Той не разбираше защо.Това се случваше за втори път.Беше планувал да напусне и изведнъж тя се бе появила,но и двата пъти никой не знаеше за напускането му. 'От къде тя е - '

"Напускаш отново,а Саске-кън?" - попита Сакура чернокосия тийнейджър пред нея.Тя почувства как очите и започнаха да парят,заради сълзите,които се насъбираха в очите и.

Този път Саске не знаеше какво да и каже.Тя отново стоеше на пътя му,преди той да напусне Коноха,но този път обстоятелствата бяха по-различни.

"Сакура,не мога да остана."

Тя опита да запре сълзите си,но нямаше полза.Те започнаха да падат както миналия път.Без значение колко искаше те да спрат,не помагаше.

"Уплашен си от съдебното дело ли? За това ли напускаш?"

Те се гледаха в очите.Саске можеше да види болката в очите и и този път за сравнение от предишния път,това го нарани някъде вътре в него.

"Или има друга причина ,поради която напускаш?"

"Няма друга причина.Просто не мога да остана тук."

Този коментар накара цялото и тяло да потрепери и по кожата и пропълзяха тръпки.Сълзите,които тя усилено се опитваше да задържи,сега падаха свободно.

"ИСКАШ ДА КАЖЕШ,ЧЕ НЯМАШ НИЩО,ЗА КОЕТО ДА ОСТАНЕШ ТУК?!"

Той направи крачка напред (смел е ! Аз бих направила крачка назад при това xDDDD) и се приближи към нея.Сакура не помръдна,а го гледаше как все повече се приближава ,докато накрая се озова точно пред нея.Сега той виждаше по-ясно,че тя плаче.Сълзите и се смесваха с дъжда,но все пак си личаха заради зачервеното около очите и.

"Не съм казал това." - каза той с мек глас. (с варненски акцент на мйеко xDDD)

"Ако има нещо,за което да останеш,тогава моля те,Саске-кън,остани! Не тръгвай! Не и пак!" 'Няма да преживея да те видя да напускаш отново...'

Той погледна тъжното и лице внимателно,преди да отговори.Сакура се беше съсредоточила на очите му, за да не изпусне очния им контакт.След секунда той беше изчезнал от полезрението и.В паника тя се обърна и с изненада видя,че той не беше точно зад нея,а на няколко крачки по-далеч,гледайки към нея.

"Трябва да тръгвам,Сакура-"

"НАКЪДЕ? ЕКИПЪТ ТИ Е МЪРТЪВ И ДЖУУГО Е В КОНОХА!"

"Не се нуждая от тях.Тe бяха с мен ,защото се нуждаех от способностите им да открия Итачи (бла-бла-бляяя xD)."

"ДА! Е? ТИ ГО УБИ! А СЕГА ЗАЩО НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ ВКЪЩИ?!!" - гласът и се пукна от отчаяние.

Тя можеше да види дъха си пред себе си всеки път,когато проговореше.Игнорирайки въпроса и , Саске се обърна и тръгна.Задъхана Сакура побягна към него.

"САСКЕ-КЪН!! НЕ СИ ТРЪГВАЙ!"

Той спря изведнъж.Още обърнат с гръб към нея,той проговори. "Каква причина имам да остана? Веднъж щом се произнесе присъдата,аз ще бъда наказан или екзекутиран."

"Не знаеш какво ще стане!"

"Сакура,старейшините искат само справедливост за това,което направих преди три години."

"И КАКВО ТЕ КАРА ДА МИСЛИШ,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ АКО НАПУСНЕШ ОТНОВО??"

Той почувства как ръката му потрепери леко.Вече беше мислил за това,така че знаеше,че тя е права,но гордостта му не му позволяваше да промени решението си и да се върне просто заради една жена. (За една женааа продадох си душатааа - Тони Стораро бейби xDDDDDDD).

"Вече помислих за това,но истината е,че просто не искам да се връщам тук."

'ЛЪЖЕЦ!' - извика вътрешния му глас.Саске го игнорира. (шизофрения бейби xD)

Сакура почувства как коленете и започнаха да омекват.Изведнъж отново проблесна светкавица,която освети цялата ареа и за момент тя го видя да стои там без да помръдва. 'Какво трябва да направя за да го накарам да остане?'

"Не го мислиш." - каза тя с прегракнал глас.

Той обърна главата си леко,за да я погледне. "От къде знаеш?"

"Защото ако наистина искаше да си тръгнеш,вече щеше да си го направил!"

Саске знаеше,че тя е права.Ако бе искал да напусне,той можеше да я накара да изпадне в безсъзнание като миналия път и да си тръгне,но вместо това той реши да остане.Той реши да я слуша как тя се опитва да го убеди да остане.Саске продължи да стои там,несигурен в това какво да каже на единственото момиче , към което някога е изпитвал романтични чувства.

Изведнъж в главата на Сакура проблясна спомен на това какво се бе случило предишната вечер преди да отидат в замъка.

СПОМЕН

"Саске-кън мислих си за теб.”

Той пак я погледна, този път погледите им се срещнаха. "И какво е това нещо за мен, дето те кара да стоиш будна?"

Toй виждаше, как бузите й се изчервяват. "Мислех си за...аз... ." Тя отново извърна погледа си, засрамена да каже каквото искаше. Той сложи палеца и показалеца си под брадичката й, обръщайки лицето й към себе си.

"Какво, Сакура?" попита той нежно.

"С-Саске-кън...Аз.." Тя пое дълбоко дъх и продължи, не искам да заминаваш. Искам да съм с теб и искам да се върнеш вкъщи." Тя сложи ръка на ризата му, сграбчвайки я, не искайки да го пусне.

Саске гледаше към нея със сериозно изражение на лицето. Мислеше за това, което току-що му беше казала. След момент се наведе напред и притисна нежно устните си към нейните. Беше нежна целувка, която накара стомаха и да стане на топка. Сакура не очакваше той да я целуне, въпреки това нямаше нищо против. Те се отдръпнаха след няколко секунди, взирайки се в очите на другия.

"Сакура, кажи ми същото нещо след като Итачи е мъртъв."

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура преглътна,гледайки към единственото момче,което някога е обичала,стоящ там точно както преди три години. 'Може да го изгубя пак.'

Мисълта да го изгуби отново изгради нова решителност в нея. 'Не мога да го изгубя пак! Няма!'

"Саске-кън,не искам да напускаш.Искам да бъда с теб и да се върнеш вкъщи."

Споменът за предишната нощ пред замъка проблясна в ума му,карайки го да си спомни думите си.Тогава си спомни какво я помоли да направи в замяна (blowjob xDDDD).Саске преглътна (xDDDDD).

"Саске-кън,все още те обичам и искам да бъда с теб.Моля те върни се вкъщи." - помоли тя.

Той я погледна в удивление.След цялото това време,тя наистина все още го обичаше.След като той я отхвърли многократно,след като я накара да изпадне в безсъзнание и я изостави върху пейка,след като измъчи живота и,след цялата болка,която преживя заради него... тя все още го обичаше.Сега той знаеше къде трябва да е и какво трябва да прави.Беше време да спре да се бори с вътрешното си Аз и вътрешните си желания.Взимайки си дълбок дъх той се обърна,поглеждайки към момичето,което отново плачеше.Тя също го погледна с решителност зад притеснените и очи.Саске тръгна към нея,гледайки я право в очите.

В този момент на Сакура и се стори сякаш времето бе спряло.Движенията му бяха бавни,а дъждът беше станал на малки кристалчета,които падат от небето.Тя се загледа в очите му от страх да не ги изпусне пак.Гледаше как той се приближаваше все повече и повече и накрая вече беше точно пред нея.Тя задържа дъха си докато гледаше в красивите му очи.Стори и се ,че се гледаха цяла вечност преди той да отговори.

Саске можеше да види тревогата в очите и,но когато тя беше проговорила тези думи,това беше новооткрита решителност. 'Това момиче.. толкова упорито...'

Тя го погледна с горчиво чувство на очакване.Той и отнемаше сладкото време в отговор на въпроса и.Точно когато тя си помисли,че няма да може да издържи повече в мълчание,той най-после и отговори.

"Добре,Сакура,ще се прибера вкъщи... и ще бъда с теб."

Сакура беше толкова успокоена и щастлива на тези думи,че и отне момент да разбере какво точно бе казал той.Тя продължи да го гледа неподвижно на дъжда.Саске изчака търпеливо за реакцията и и накрая тя се усмихна и скочи върху него като го повали на земята в прегръдка. (Yataaaaa ^.^)

Те се претърколиха на студената и мокра земя заедно.Саске изглежда беше доволен от реакцията и.Сакура го притисна по-близо,молейки се никога повече да не го пусне. 'Саске-кън... толкова много те обичам!'

Саске хвана здраво момичето в ръцете си и по лицето му се появи усмивка.

'КАЗАХ ТИ,ЧЕ ИСКАШ ДА ОСТАНЕШ.'

'.... знам.'

Той беше доволен,че най-после реши да остане в Коноха.Сега единствения проблем,който оставаше,беше съдебното дело.

Супер е това фикче Пускай още, моля ти се

това е супер яко, а за саита мн мерси

Ето ви другите две главиии
Като ги прочетете пускам ПОСЛЕДНАТА

Глава 18

На следващата сутрин Сакура се събуди със спокойно и хармонично чувство, което никога преди не бе изпитвала. Тя беше щастлива, независимо от факта, че Акатски все още действаха накъде там, независимо от предстоящото дело на Саске. Не можеше да бъде по-щастлива. Ставайки от леглото, тя се облече бавно, въпреки че вече беше 9:45. 'Така и така Какаши-сенсей отново ще закъснее... '. Сакура изяде закуската си на спокойствие, гледайки навън през кухненския си прозорец. За сравнение от бурята предишната нощ, сутринта беше красива. Слънцето сияеше, дърветата бяха малко по-зелени и на листата им все още имаше капки от дъжда. Сакура се усмихна докато си слагаше сандалите и щом престъпи навън, си пое дълбок въздух от свежата сутрин. Радвайки се на красивата сутрин, тя тръгна към моста ( xDDDD ) , усмихвайки се през целия път.

----------------------------

"По дяволите! Защо отново трябва да съм тук с този тип... ." - изръмжа Наруто по-скоро на себе си. Все пак чернокосото момче , седящо до него, го чу.

"Защото Сакура не иска да те вижда повече, все пак това си е мъчение."

Наруто обърна главата си към Сай. "Наистина ще те убия в тези дни! Може би трябва да изчакам докато стана Хокаге и после ще те пратя на самоубийствена мисия. Тогава няма да съм обвинен за нищо!"

"Все едно някога ще станеш Хокаге. Повечето Хокагета са нинджи с талант, който на теб ти липсва."

Наруто стисна юмруци. "САЙ!"

"Здравей, Наруто-кън."

Наруто спря атаката си срещу Сай. Той замръзна на място щом чу познатия глас да го поздравява, но този път беше различно. 'Н-наистина ли тя каза Наруто-КЪН??'

И двамата Наруто и Сай бяха шокирани от странния поздрав. Наруто все още не беше мръднал, а Сай я зяпаше.

"Наруто-кън? Какво има?"

Той почувства как ушите му започнаха да почервеняват.Наруто преглътна без да мърда.

"Какво става с теб, че го поздравяваш толкова приятелски? Какво е това кън? - попита Сай обвинително.

"Ъ? .. Казала съм му "-кън" ?" - попита Сакура без да усети какво е направила.

Сай повдигна вежди, после стана и фрасна Наруто. Най-после Наруто се осъзна и върна удара на Сай, но не каза нищо. Той се обърна да към Сакура с червено лице.
"Здравей, Сакура-чан."

Тя се усмихна на русокосия си приятел и се зачуди дали отново да го нарече "-кън", при положение,че лицето му беше толкова червено. Изведнъж Сай блокира гледката й към Наруто като направи крачка към нея. Когато се приближи още повече , Сакура разбра какво е на път да направи.

"Спри!" - тя протегна ръката си напред и я притисна към гърдите му, уверявайки се,че той няма да дойде по-близо. Сай погледна към нея объркан.

"Няма да позволя повече да ме прегръщаш току-тъй. Не е прилично." - каза Сакура, гледайки го право в очите. Сай не направи нищо, с което да покаже, че я е чул и разбрал. Вместо това той просто се обърна и седна обратно на моста без да каже и дума.

Наруто се обърна усмихнат към Сакура.
"Правилно му каза, Сакура-чан."

Тя му се усмихна и се облегна на парапета на моста до него и на разстояние от Сай.

"Сакура-чан, как така закъсня?"

Споменът за това,което беше станало миналата вечер, проблясна в главата й. Най-вече дългата страстна целувка, която си споделиха преди да се разделят. Сакура почувства как бузите й леко започнаха да горят.

"Н-нищо .. просто отново се успах.Това е."

Наруто погледна към нея по-внимателно и повдигна вежди. "Сакура-чан,използваш това извинение за втори път и .. чакай! Защо си се изчервила?!"

Тя моментално повдигна раменте си "Н-няма причина! Искам да кажа.. не съм се изчервила!"

"Напротив! Ааа! Какво кара Сакура-чан да се черви?!" - попита Наруто. Сега вече Сай беше обърнал внимание на разговора им.

"Не се червя, Наруто!"

"А! СТАВАШ ОЩЕ ПО-ЧЕРВЕНА!" - извика той (по идиотски -_-)

"А сега и Наруто." - каза Сай по-скоро на себе си и това остана нечуто от спорещите шиноби.

"НЕ СЕ ЧЕРВЯ!" - извика тя.

"НАПРОТИВ! КАКВО Е СТАНАЛО?"

"Yo."

Тримата се обърнаха към учителя си, който се беше появил изневиделица на другия парапет на моста. Наруто и Сакура го посочиха, “ЗАКЪСНЯ!”

“Ah, извинявайте. Опитвах се да сваля котката на едни деца от едно дърво и-“

“ЛЪЖЕЦ!” Извикаха те в един глас.

Игнорирайки виковете им, той погледна учениците си, “Добре, днес- чакайте… Наруто, защо ушите ти са червени? И защо Сакура се е изчервила?”

“НЕ СЪМ СЕ ИЗЧЕРВИЛА!”

“УШИТЕ МИ НЕ СА ЧЕРВЕНИ!”

“Добре тогава…” Какаши почеса тила си, несигурен какво точно става. Повдигна рамене и продължи, “Днес ще тренираме.”

“ИСКАМ ДА ОТИДЕМ НА МИСИЯ!” Провикна се Наруто.

“Съжалявам Наруто, но днес няма никакви мисии.”

“Как е възможно? Тренираме всеки ден откакто се върнахме! Сакура-чан напълно се възстанови. Защо поне не можем да идем на някаква малка мисия?”

“Виж сега Наруто, истината е че за известно време няма да получаваме никакви мисии.”

“КАКВО! Защо не?!”

“Какаши-сенсей, заради делото на Саске-кън ли е?” Попита Сакура.

Наруто се натъжи. Спомни си какво му казаха за делото, но избягваше да мисли за това, защото знаеше какво можеше да стане със Саске.

Какаши кимна, “Aa.”

“Знаеш ли кога е, Какаши-сенсей?” Попита Наруто.

Той поклати главата си, “Казаха ми че ще резбера когато разберат кога може да е, но още не съм разбрал.”

“Ano, Какаши-сенсей? Аз знам кога е.”

Всички очи гледаха към Сакура, “Откъде знаеш това, Сакура-чан?”

“Вчера, след тренировката отидох при Тсунаде-сама и ми каза. Тогава ме помоли да ви кажа.”

“Е кога е?” Попита нетърпеливо Наруто.

“Утре в един след обяд.” Отговори тя.

И двамата кимнаха. Сай слушаше, но изглежда не го интересуваше много, много.

“Утре в един а?” Той заби поглед в земята. Сакура го погледна. Забеляза свитите му юмруци и решителния му поглед. ‘Наруто…’

Тя се приближи към него и сложи ръката си на рамото му, “Всичко ще бъде наред, помниш ли?”

Тогава момчето си спомни какво й каза в болницата. Той кимна и се усмихна. “Да!”

Сакура се усмихна на приятеля си и се обърна към Какаши за подкрепа. Той им се усмихна и кимна веднъж. Това го ободри, изведнъж Наруто посочи Сай.

“Е време е да тренираме. Днеш ще ти сритам задника!”

Сай прибра книгата си и се изправи, “Ако можеш.”

“Хa, ще видим какво можеш!” Обяви Наруто.

Те тръгнаха към мястото за тренировки. Почти през цялото време Наруто и Сай спореха, а Сакура тренираше с Какаши. От както Итачи я тренира й беше по-лесно да се бие срещу съотборниците си, но знаеше че има още много време преди да достигне нивото на Какаши.

Тренираха половин ден без да спират. Изглежда след като разбраха датата и часа на съдебното дело, и Наруто и Сакура като че ли бяха по-тихи от обикновенно, но изглеждаха все по решителни. Накрая на вечерта спряха. Какаши видя, че започваха да се уморяват.

“Е добре, днес потренирахме добре. Преди да ви освободя искам да ви кажа нещо. Заради делото на Саске утре няма да тренираме. Така че може да починете. И още нещо очаквам утре поне Наруто и Сакура да дойдете на делото, а колкото до теб Сай оставам те да решаваш, все пак не познаваш добре Саске.”

Тримата кимнаха и Какаши се обърна, но си спомни нещо, “А и Наруто.”

Той се обърна към учителя си, “Кажи?”

“Гледай утре по време на делото да си мълчиш, независимо от това какво кажат.”

“Какаши-сенсей, защо казваш това само на мен?!” Попита Наруто.

“Защото имаш голяма уста.”

“САЙ!”

Двете момчета се караха толкова много, че не разбраха кога учителя им изчезна в дим, а Сакура вече беше тръгнала.

“А,Сакура-чан,чакай!”

Наруто тръгна към розовокосото кунойчи, оставяйки Сай назад. Чернокосото момче изглежда не го интересуваше, понеже след малко изчезна в облак от пушек. Наруто стигна Сакура и тръгна с нея.

“Сакура-чан, ще дойдеш ли да ядеш рамен с мен?”

Тя помисли за момент за стомаха си и осъзна,че последно бе яла сутринта и за това всъщност беше доста гладна.

“Добре,Наруто.Ще дойда с теб.”

“ДОБРЕ! Хайде!” - той я хвана за ръката и тичайки я завлече към мястото за рамен.

Сакура винаги оставаше изненадана от броя купи рамен, които изяждаше Наруто. Тя беше преполовила първата си и вероятно последна, а той ядеше третата си купа.

“Наруто,не мислиш ли,че трябва да понамалиш темпото малко?”

“Не,Сакуа-чн,аз обиам уамен.” - каза той с уста пълна с юфка.

Сакура поклати глава,усмихвайки се на приятеля си. Изсмуквайки това,което имаше в устата му,той се обърна към нея.

“Сакура-чан,защо тази сутрин ме нарече 'Наруто-кън'?”

Сакура погледна към него за момент. “Наистина не го мислех, Наруто. Предполагам, че просто съм била в много добро настроение."

“O.”

Той остана малко разочарован от този отговор и тя не знаеше какво да каже , за да го развесели. За щастие той проговори пръв.

“Добре тогава. Защо беше в толкова добро настроение?”

Сакура погледна купата с рамен преди да отговори. (Саскето го няма там,да знаеш! xDDD) Тя не беше сигурна дали да му каже, че Саске искаше да напусне предната вечер. Тя погледна към приятеля си и осъзна,че ако ще казва на някой какво се е случило, то това ще бъде само той. Тя си пое дълбоко въздух.

“Ще ти кажа,Наруто, ако обещаеш,че никога няма да говориш за това пред никой, освен мен и Саске-кън.”

Наруто остана изненадан от този отговор,но кимна. “Добре,обещавам.”

Оглеждайки се наоколо,за да се увери,че няма никой, Сакура се приближи до Наруто и прошепна. “Саске-кън беше на път отново да напусне селото миналата нощ.”

“КАКВО!?” - извика той в ухото й. (и напръска всички от радиус 200 м. с рамен. -_- xDDD)

“АУ! НАРУТО!” - каза Сакура отдръпвайки се и покривайки ушите си. (и почиствайки косата си от полепнала юфка xDDDD)

“О,съжалявам,Сакура-чан,не исках да извикам в ухото ти,но той-“

“Да,той е все още тук” (в купата с рамен xDDDD) - каза тя шепнешком,но все още отдръпната от страх той отново да не се извика в ухото й. (и да я изпръска с остатъци от риба xDD) Наруто се почувства успокоен, но това само доведе до още въпроси.

“От къде знаеше,че той планира да си тръгне? Какво направи,за да го спреш? (blowjob xDDD) Би ли се с него? (да,в креватно джудо.)”

“О,Наруто! Все едно някога бих се изправила срещу него.”

“Ами тогава?” - попита той нетърпеливо.

“Не мога точно да обясня от къде знаех,че той ще напуска. Просто имах това подтискащо чувство и го последвах. А относно това как го накарах да остане... беше нещо като миналия път. (It was double blowjob xDDDD) - каза тя тихо.

Наруто знаеше какво бе станало миналия път,когато тя се бе опитала да го спре. Сакура му беше казала една нощ,когато бяха на мисия. Това бе след като се беше завърнал от трениране с Джирая. Беше я намерил да стои на дънер посред нощ и да плаче. Тогава тя му бе казала всичко за вечерта,когато се опита да го накара да остане.Наруто му беше станало мъчно за нея.Все пак тя бе разтворила цялото си сърце ( and legs xDD) за него,а той я беше зарязал на пейка,изоставяйки нея и чувствата й. От онази нощ насам,Наруто вече не я преследваше толкова много (само 6 пъти в седмицата xDDD) Той бе започнал да разбира колко голяма е любовта й към Саске и бе осъзнал нищожните си шансове.

Наруто погледна към нея , искайки да зададе въпроса,но избра внимателно следващите си думи.“Е,какво стана после?”

Усмивката,която се оформи на устните й, накара сърцето му да прескочи. ‘Теме,наистина ли-‘

“Наруто, той прие! Той каза че ще остане тук с мен!” Тя едва не подскочи от вълнение когато изрече това. Всеки път когато чуеше това й се струваше като чудо. Наруто не можеше да повярва. Усмихна се й я прегърна. “Сакура-чан, радвам се за теб.”

“Благодаря, Наруто!”

Той я пусна и я погледна в красивите й, щастливи очи. “О, и затова ли каза на Сай да не те прегръща вече?”

Тя кимна, “Да, а и без това е гадно.”

Наруто кимна в знак на съгласие. Той си пое въздух, чувстваше се сякаш огромен товар ще падне на плещите му. “Е сега със Саске Теме сте двойка, а?”

“Предполагам. Мисля че всичко ще се изясни когато делото привърши и когато ще може да живее както желае.”

Момчето кимна. Обърна се към купата си с рамен с тъжен поглед. Сакура забеляза внезапната промяна в настроението му.

“Наруто? Какво има?”

“Винаги съм знаел, че те е грижа за Саске и от както ми каза какво е станало онази нощ разбрах че нямам шанс да бъда с теб, но…”

Сакура разбра за какво става дума и се почувства виновна. Той я погледна; изражението му беше тъжно, но в същото време щастливо. Сакура не можеше да определи точно.

“Предполагам че сега когато си със Саске няма да имам никакъв шанс.”

Сакура погледна в дълбоките, сини очи на най-добрия си приятел, брат и съотборник. “Наруто, винаги съм гледала на теб като брат. Съжалявам че не мога да отвърна на чувствата ти, но знаеш че …” Тя го погледна дяволито.

С последната част от разговора тя го отхвърли, но той не очакваше този поглед.

“Има и някои други риби в морето.”

“Huh??” Отвърна неразбиращо той, “Ne, Сакура-чан, за какво точно е това "някои"?”

Тя се подсмихна и се изправи, сложи пари на масата, за да плати рамена си. “Наруто, сладък си, но мисленето не е по твоята част. Може би някой ден ще разбереш.” Тя остави шокирания Наруто, който си разрошваше косата, и си тръгна. Тръгна надолу по улицата като все още се подсмихваше. Вече беше доста по-далеч когато чу Наруто да вика, “МИСЛИШ ЧЕ СЪМ СЛАДЪК?!”

Сакура се засмя и продължи по пътя си. Слабо движение на близо я разсея. ‘Това какво …?’ Любопитна Сакура се насочи към тясната уличка и се огледа. Чу някакво тихо скърцане.

“Знаех си че те видях, Хината-чан.” Тя погледна към плахото притиснато до стената момиче.

“Ano… Какво правиш тук?”

“А-аз-аз-…Аз само….” Сакура забеляза как лицето й почервенява. Усмихна се и се обърна. Бутката за рамена се виждаше перфектно и по-точно мястото където седеше Наруто. Тя се обърна към наследницата на Хюуга. “Хината-чан, минаха години. Защо не отидеш да хапнете по един рамен.”

Сакура я гледаше в очите й, изпълнени със страх и ужас, “К-какво? Н-не, н-не бих могла…”

“Оу хайде, Хината-чан. Наруто ще се радва на компания, а и как ще се омъжиш за него ако през цялото време се криеш във сенките?”

Сакура можеше да се закълне че момичето щеше да припадне. Беша започнала да се поти като луда, да диша трудно и да трепери.

“Съжалявам, Хината-чан, не исках да те пришпорвам…ъм… ще дойдеш ли с мен за момент?”

Младата наследница погледна изплашено ръката която я грабна.

“Моля те, Хината-чан?” Попита Сакура като се усмихваше мило.

Бавно я извеждаше от уличката, като държеше ръката на тъмнокосото момиче. После Сакура й прошепна, “Всичко ще бъде наред, обещавам.”

Бавно, стъпка по стъпка Сакура се приближаваше към магазина за рамен. Беше изненадана че Наруто още не ги е забелязал. Тя усещаше как Хината се дърпа леко назад. Обърна се, за да даде на приятелката си окуражителна усмивка и продължи. Накрая бяха точно отпред, пред висящия надпис и Наруто който все още се хранеше. Сакура се усмихна дяволито на себе си, като че ли имаше план. Дръпна Хината към себе си и удари Наруто по главата.

Наруто се обърна и Сакура блъсна Хината към него. Сакура се скри и наблюдаваше докато ядосания Наруто, вече изненадан, хвана падащата Хината. Не мина много време и тя припадна в ръцете му.

“Хината? Хината?! ХИНАТА?!”

Той сложи парите в ъгъла на масата, вдигна я като булка и я понесе на ръце към болницата. Кикотещата се Сакура излезе от мястото където се криеше и се запъти към вкъщи доволна от плана си.

Веднага щом се прибра, Сакура се отпусна върху кушетката и се вгледа в тавана. 'Утре е делото на Саске-кън...'. Тя захапа устна загрижено. Сакура почувства как корема й къркори, стана и тръгна към кухнята. Явно половим купа рамен не задоволи глада й. След като си направи малка вечеря, тя седна отново в кушетката си и грабна книжката, която седеше на масичката.

Сакура трудно се съсредоточаваше докато четеше понеже единственото нещо в главата й бе Саске и делото му. (и още нещо xDDD) Тя искаше да го види, но знаеше, че това би било лоша идея след това,което обеща на Тсунаде.

СПОМЕН

Все още валеше дъжд, а двамата шиноби вървяха по тъмните и мокри улици на Коноха. Новата двойка вървеше с хванати ръце и близо един до друг. Въпреки че беше мръсна, кална и премръзнала, Сакура беше по-щастлива от всякога. Тя видя голямата тъмна сянка отпред и разбра,че това е къщата й и че трябва да се разделят.

Те спряха пред вратата й, гледайки се един-друг. Сакура се усмихна на това,че въпреки че стоеше на по-горното стъпало, той все пак беше малко по-висок от нея.

"Саске-кън, май отново трябва да се изкачиш през прозореца или бариерата отново ще се задейства."

Той я погледна така все едно искаше да й зададе въпрос,но преди да го направи, тя проговори.

"Днес бях при Тсунаде-сама и тя ми се скара за това,че снощи дойдох да те видя. Разбрах,че използват бариерата по-скоро като алармираща система,за да проверят дали някой ще мине да те посети."

"Значи казваш,че ако мина през вратата,те ще си помислят, че си била ти и ще имаш проблеми?"

Тя кимна. "Да и за това утре няма да мога да те посетя."

Саске кимна разбиращо. Сакура го погледна със сериозно изражение.

"Делото е в други ден в един след обяд."

"Знаех си, че ще е скоро."

Сакура кимна. "Е, аз трябва да си лягам или сутринта ще закъснея за срещата с Наруто и Сай."

Саске кимна, за да я увери, че я е чул. След момент той се захили,когато забеляза, че тя не е мръднала и дори не е пуснала ръката си, въпреки че бе казала, че трябва да си ляга. Тя го погледна с полу усмивка.

"Нали щеше да си лягаш?" - попита той.

Сакура почувства как бузите й започнаха да горят. Тя се бе загледа в очите му и без да иска се бе изгубила в тях. "А-аз, т-такова .. аз си .. тръгвам...". Тя захапа устната си, гледайки към земята и усещайки как лицето й става червено.

Саске се захили отново и направи крачка напред. Сакура преглътна, срещайки погледа му отново. Той малко по малко приближаваше към нея, докато накрая устните им се сляха. Тя почувства биенето на сърцето си и уви ръцете си силно около него. За изненада на Саске, този път беше тя тази, която облиза устната му,молейки за пространство. Леко усмихнат, той отвърна на молбата й. Сакура почувства как ръцете му се увиват около малката й и мокра фигура.

Те се целуваха доста време, но след това нещо се промени. Изведнъж скоростта, с която се целуваха (натискаха xD) се ускори. Саске настъпваше все повече към нея и тя трябваше да направи крачка назад. След това той направи още една крачка към нея,така че гърба й беше залепен за вратата. Сакура изпъшка леко, когато почувства как ръцете му изведнъж започнаха да блуждаят нагоре-надолу, след което се отправиха по гърба й и надолу по дупето й. (Мръсниккккккккккк >.<) Целувката им стана по-страстна и сладостна. Сакура леко отвори очи,когато почувства ръцете му леко да се мърдат около дупето й и после към бедрата й. Тя изстена в устата му, когато той се притисна по-силно към тялото й. Но това,което се случи после, тя не го очакваше. Саске грабна бедрата й и я повдигна,притискайки я към вратата. Сакура изпъшка силно (и свърши xDDD). Очите й се отвориха широко, когато осъзна, че телата им бяха притиснати едно към друго (//не точно "телата", ама нали разбирате,че няма как да го напиша "половите им органи" .. на бг няма такава художествена дума xDDD или поне аз не се сещам //) и краката й бяха разделени и увити около гърба му. Без желание да прекратява срещата, но осъзнавайки,че това беше точното място,за да го направи, понеже от тук нататък щеше да става още по-зле, Сакура се отдръпна и прекрати целувката, дишайки тежко.

“Саске-кън.”

“Хм?”

“А-аз наистина трябва да тръгвам.”

Гледайки в очите й за момент, той отхлаби хватката си около нея и направи крачка назад, пускайки я нежно на земята. И двамата дишаха по-тежко от обикновеното.Сакура му се усмихна, с тази усмивка, която пазеше само за него и отключи вратата си "Лека нощ, Саске-кън." (мноооого ще е лека след това xDDDD)

“Лека.”

Той продължи да стои на мястото си, докато тя не влезе вътре и не затвори вратата си. Веднага щом се увери, че тя е в безопастност (демек,че Итачи не е някъде в храстите наблизо xDDD) , той направи крачка назад и тръгна към болницата.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура гледаше в тавана усмихната и със зачервено лице. ‘ОМГ! Той е толкова добър в целуването! …От къде идва това.? (по наследствена линия от бате Итачи xDDD) Той по принцип е студен и отчужден, а сега изведнъж стана толкова страстен ..’ Тя се усети как се изчервява още повече,докато мисли за това.

‘Чудя се какво ли щеше да стане, ако не бяхме спряли там…’ (бебеее xDDD) Тя захапа устна и фантазиите, които имаше преди време, отново пробляснаха в главата й. (И после Какаши бил perverted xDDD) Сакура усети как сърцето й се ускори при тези мисли.

“AХ!”

Както си стоеше и гледаше в пространството, изведнъж осъзна какво прави отново. ‘Аз наистина СЪМ перверзна.’ (ми то 3 години в самота... не е лесно xDDD)

Грабвайки възглавницата от кушетката , тя покри лицето си,за да се скрие (от своите сасусаку фенове xDDD) от някой или от нещо, което и тя самата не знаеше какво е. Облягайки се отново,все още с възглавница на лицето си , тя остави ума си да се рее. ‘Чудя се какво ли прави Саске-кън сега?’ (xDDDDDD)

Тя въздъхна и отново грабна книжката си (Icha Icha Paradise - новото издание xDDD) ‘Утре е делото му... надявам се, че всичко ще мине добре.’ Отваряйки книгата си, Сакура се нагласи, опитвайки се да се почувста по-удобно в кушетката. Тя започна да чете, решавайки да отиде да спи, когато се умори, така че да може да е добре отпочинала за следващия ден.

Глава 19

Саске се събуди при шума от отварянето и затварянето на вратата. Той добре знаеше, че това бе сестрата, която носеше закуската му и за това не си направи труда да стане.

"Ставай, Саске! Имам да ти казвам нещо важно."

Саске отвори очи и погледна настрани. Той познаваше този глас. Беше гласът на Тсунаде, Хокагето. Гледайки в кафевите й очи, той тихо се изправи. Внезапно забеляза сестрата, която се появи зад Хокагето, която носеше храна. Слагайки я на масата, тя се поклони пред двамата и напусна стаята.

"Саске, старейшините решиха да те поставят под съдебно дело, за да обсъдят какво ще е наказанието ти, за това, че напусна Коноха преди три години."

"Аа."

"Понеже си напълно излекуван, делото ти ще бъде днес в един часа следобяд. Понеже сега е девет и половина, имаш три часа и половина до тогава. В 12:45 ще дойде екип от АНБУ, които да те придружат до съдебната зала."

Той кимна, за да покаже, че е разбрал. Тсунаде въздъхна, гледайки момчето пред себе си. Той също я погледна с безизразна физиономия.

"Слушай, Саске, нещата, които си направил за Коноха ще натежат и ще ти помогнат срещу предателството. Разбира се, говоря за това, че си убил Орочимару и Учиха Итачи. Това ще бъде използвано в твоя полза.

"Хн."

"Няма да има много хора в залата, така че не се притеснявай за това. От това, което знам Сакура, Наруто и Какаши ще бъдат там. За други, не съм сигурна. Опитахме се да задържим това дело в тайна, така че малко хора знаят за него. Мисля, че казах всичко, така че ще тръгвам."

Тя се обърна и се запъти към вратата.

"Изчакайте, Хокаге-сама."

Изненадана да го чуе да я назовава така, Тсунаде се обърна към него. "Да, Саске?"

"Какво мислите, че ще е наказанието?" - попита той със спокойни лице и глас.

Тя погледна към единствения оцелял от Учиха клана и му дари малка усмивка "Честно казано не знам, но ако трябва да сравняваме това, което направи с това, което си направил преди, не би трябвало да е някакво непоносимо наказание. Не се притеснявай."

"Не се притеснявам. Просто съм любопитен."

'Лъжец!'

Тсунаде му се усмихна, обърна се и напусна стаята без повече думи.

Саске оправи леглото си, така че да му е удобно и се изправи, облягайки се назад.

'Прекалено си притеснен.'

"Малко, но нямаше начин да й го кажа."

'... Правилно.'

Саске погледна през прозореца и се взря в улиците с хора. 'Може би все пак трябваше да напусна...'

'И каква щеше да е ползата от това? Освен това трябва да възстановиш клана, а за тази цел ти трябва момиче.'

"И предполагам, че имаш предвид Сакура?"

'Коя друга? Тя е силна, умна, има перфектен контрол над чакрата си, медик нинджа е и вероятно е единствената, която би се занимавала с леденото ти държание. А да не споменаваме,че тя всъщност те обича, за разлика от всичките тези луди фенки... а пък и... ти я искаш.'

Саске за малко да падне от леглото си. "АЗ КАКВО?"

'Чу ме! Искаш я толкоооова много.'

"НЕ Е ВЯРНО!"

'Вярно е.'

"НЕ Е!"

'Вярно е.'

"Докажи го тогава!"

'О това е лесно. Помниш ли снощи, когато я целуна?'

"...."

'ДА! ТОЧНО ЗА ТОВА ГОВОРЕХ! Щеше да го направиш точно там и точно тогава, ако тя не беше те спряла.'

"МАХАЙ СЕ ОТ ГЛАВАТА МИ!!"

Саске се изненада, че все пак вътрешното му Аз спря с коментарите. Доволен от това, той грабна подноса и започна да яде закуската си, игнорирайки разговора, който току-що проведе със себе си.

Беше 12:15 и Сакура вече не можеше да издържа. Тя напусна къщата си и се запъти към мястото на Наруто, ходейки възможно най-бавно. В този ден улиците на Коноха бяха заляти с хора. Сакура се опитваше да ходи бавно, но не издържаше на това. До пет минути тя вече бе стигнала при Наруто. 'По дяволите! Мислех, че ще се забавя поне малко повече.' Протягайки ръка, за да чукне на вратата, тя се изненада когато Наруто я отвори преди тя да успее да почука.

"Сакура-чан?"

"Наруто?"

"Какво правиш тук толкова рано? Мислех, че срещата ни е в един без двайсет?"

"Знам, но не издържах."

Той кимна. "Да, аз също."

Сакура го погледна и се засмя, но не беше весело, а по-скоро нервно. Наруто излезе и заключи вратата.

"Е, поне можем да отидем до магазина за Рамен, докато чакаме." - каза той усмихнат.

Сакура кимна и тръгна с Наруто. В главата й изскочи добра идея и избърсвайки захилването от лицето си, тя се обърна и попита:
"Хей, Наруто."

"Да?"

"Какво стана след като се разделихме вчера? Видях те да бягаш по улицата с Хината-чан на ръце?"

"О това ли. Да ти кажа честно и аз не съм сигурен какво стана. Просто си седях и ядях Рамен и изведнъж нещо ме удари силно по главата. Обърнах се, готов да пребия човека, който ме удари и видях как Хината пада на земята. Не можех да я оставя да падне и за това я хванах. След като я попитах дали е добре, тя припадна и аз я закарах в болницата."

"Така ли?" - възкликна Сакура, опитвайки се да прозвучи така все едно си няма идея какво се е случило.

"Да. После аз изчаках, за да ми кажат какво й е станало и Тсунаде-но-баа-чан (демек Дъртата Тсунаде xD) ми каза, че просто е припаднала. Беше странно, но аз останах с нея, докато се събуди, за да се уверя, че е добре."

Сакура изпадна в шок. 'О боже! Ако Хината-чан се е събудила и Наруто е бил до нея....'

"Наруто какво стана след като тя се събуди?"

"Ето това е най-странното! След като се събуди и ме видя, аз я попитах как е, а тя отново припадна. Не знаех какво да правя и извиках Тсунаде-но-баа-чан пак да я погледне, но тя ми каза просто да я закарам в тях."

"Носил си я през целия път до тях?!" - попита Сакура малко развълнувано.

"Да, Хизаши се зарадва, че видя дъщеря си. Както и да е. Казах му да й каже, че искам да я видя по някое време днес, за да проверя как е. След делото на Саске ще отида до тях."

'Горката Хината-чан. Мисля, че ще припадне, когато Хизаши й каже това... а да не говорим какво ще стане, когато Наруто се появи на вратата й.'

Най-после двамата пристигнаха до магазина за Рамен и си поръчаха по една купа. Сакура се радваше, че Наруто изглежда поне малко заинтересован от Хината.

"Сакура-чан?"

"Да?"

"Какво да правя ако тя продължава да припада? (TEST! TEST! TEST SURE CHECK! xDDDD) Имам предвид.. ами ако й има нещо?!"

Сакура трябваше да преодолее изблика на смях. "Наруто, Хината е срамежливо момиче, за това може би трябва да седиш с гръб към нея, когато си върне самообладанието. Разбираш ме, дай й малко въздух и пространство."

"Предполагам, че си права. Благодаря, Сакура-чан!"

Те приключиха с обяда си и напуснаха магазина, като все още имаха няколко свободни минути. Сакура предположи,че вървят бавно към кулата на Хокагето само за да убият времето. Тя и Наруто вървяха в тишина. Чувстваха се притеснени за делото на Саске и бяха потънали в мисли. Въпреки, че вървяха бавно, стигнаха кулата няколко минути преди началото на делото. Наруто и Сакура стояха пред вратата без да говорят и без да мърдат. Най-накрая Сакура се обърна към Наруто "Наруто, мислиш ли,че-"

"Всичко ще бъде наред, Сакура-чан. Определено няма да го екзекутират, защото той е последния оцелял от известния и силен клан Учиха от Коноха. Така, че не се притеснявай."

Тя все още изглеждаше разколебана и го погледна с умоляващи очи. Преди да успее да каже нещо, той продължи "Слушай. Най-лошото, което могат да му направят е да го изпратят в затвор за малко, но все пак не мисля, че това ще се случи. Окей?"

Сакура кимна като се почувства малко по-добре. "Окей."

Преди да отвори вратата, той й даде малка усмивка. След това двамата влязоха, като Сакура следваше Наруто. Тя усещаше колко силно туптеше сърцето й. Щом влезнаха в стаята, те осъзнаха, че тя е доста малка. Беше като малък двор с няколко столове. Накрая на столовете имаше две маси, но след това беше различно. Най-отзад имаше платформа, където седеше подсъдимият. Сакура видя Тсунаде и Шизуне да седят на масата от дясната страна, а старейшините - от лявата. Те разговаряха един с друг.

"А! Какаши-сенсей!"

Сакура така се беше заогледала из стаята,че не забеляза единствения човек, който бе там освен тях, старейшините, Тсунаде и Шизуне.

"Йо."

Двамата удивени ученика тръгнаха към учителя си, сядайки до него.

"Не мога да повярвам!" (Believe it dattebayo! xD) - възкликна Наруто.

"Е, Наруто, мисля, че ти много добре знаеше за това дело още преди няколко дена-"

"Не за делото! Не мога да повярвам, че си тук рано! Даже преди нас!"

"Мога да се появявам навреме стига да искам."

Наруто ококори очи и стисна зъби. "Искаш да кажеш, че закъсняваш, защото така ти се иска?!" Той се помъчи да не губи контрол.

Какаши осъзна какво бе казал и започна да се смее неудобно. "Ахаха хаха хаха, нямах предвид това ахах ахаха."

"ТОГАВА КАКВО ИМАШЕ ПРЕДВИД, СЕНСЕЙ?!"

Сакура леко бутна рамото на Наруто "Наруто, Какаши-сенсей."

"А?"

"Какво?"

Момичето обърна глава към отварящата се врата. "Саске-кън е тук. Започва се."

И двамата Какаши и Наруто веднага забравиха за малкия си спор и се обърнаха да видят гарваново-чернокосото момче, придружавано от четирима АНБУ. Сърцето на Сакура биеше толкова силно, че за миг тя си помисли, че Какаши и Наруто могат да го чуят. 'Саске-кън...'

Саске се зарадва, че стаята бе празна и че там бяха само тримата човека, които той искаше да види. Той се обърна на ляво и погледна всеки от тях в очите. (Ша съ мре ;( xD) И тримата имаха загрижени физиономии. Саске задържа погледа си над Сакура малко повече, от колкото над другите и после пак се обърна напред. (I believe I can flyyyyy, I believe I can touch the skyyyy xDDDDD) Той мина през две ниски врати, отминавайки Тсунаде и Шизуне от едната страна и старейшините - от другата. Без да поглежда никой, той продължи да върви докато стигна мястото, което му бе посочено. Саске седна на стола, а четиримата АНБУ застанаха на всяка една от страните на платформата.

Той се чувстваше малко притеснен. Не беше свикнал на това усещане. До сега той никога не бе се чувствал изнервен, уплашен, засрамен или ревнив. Освен няколкото пъти, в които почувства ревност заради Сакура (I believe I can flyyyyyy xD), но това не го броеше. След дълга тишина, жената от старейшините се изправи.

"Учиха Фугаку Саске, разбираш ли защо си тук днес?"

"Да." - каза Саске с монотонен глас и стоично изражение.

"Тогава разбираш, че си доведен тук днес, за да обсъдим наказанието ти за предателството ти над Коноха преди три години?"

"Да."

И тримата Сакура, Наруто и Какаши бяха изненадани, че той не отговаряшв с редовното си 'Аа' или 'Хн'. Всички знаеха, че причината бе в това, че той бе изправен пред официални лица, които щяха да решават съдбата му.

След момент жената, която говореше, седна. Мъжът старейшина, който седеше до нея се изправи с книга в ръцете и започна да чете високо.

"Наказанието, което шиноби получава ако изостави селото си, е екзекуция от Хънтър нинджа (втф?) или десет солидни години в затвор."

Сакура остана без дъх. Наруто изглежда забеляза, че тя започна да трепери, защото хвана ръката й и я стисна леко за подкрепа. Тя също стисна ръката му, задържайки вниманието си на това какво ставаше в стаята. На Сакура Саске й се стори напълно спокоен, дори и след като чу, че може да бъде осъден на смърт.


Мъжът седна, свършвайки с четенето си. Жената отново се изправи. "Учиха Саске, това са обвиненията срещу теб. Сега ще чуем причините и оправданията по случая ти."

Жената седна и Тсунаде се изправи.

"Първо искам да започна с това, че Учиха Саске е единственият оцелял от Учиха клана. Това е един от най-старите, най-силните и най-престижните кланове в Коноха. С това искам да помоля да запазим живота му.

Старата жена не се изправи, вместо това остана седнала и попита. "Причини?"

Старият мъж изглежда се бе заровил в парче хартия и пишеше какво става и какво се казва.

"Той е, разбира се, от мъжки пол, което значи, че може да възстанови клана и така да даде повече нинджи и мощ на Коноха."

Сакура почувства как бузите й порозовяха. Тя никога не бе очаквала, че ще използват това, че е способен да възстанови клана, за да го оставят жив. Сакура погледна към Саске и забеляза, че въпреки безизразната си физиономия, той също леко се бе изчервил. 'Изглежда и Саске-кън не е очаквал това.'

Причината изглежда бе задоволителна за старейшините. Те бяха потънали в мисли. След дълга пауза, жената най-после проговори пак. "Следващото."

Тсунаде кимна веднъж и продължи. "Искам да обърна вниманието Ви към нещата, които Саске направи за Коноха през последните няколко месеца. Убил е Орочимару - най-голямата заплаха за Коноха. С това искам да помоля да не го пращаме в затвор за десет години. (А само за 9 г. и 11 месеца xDDDDD)

Старата жена кимна. "Причини?"

Тсунаде продължи "Орочимару беше най-голямата заплаха за Коноха и както знаем е един от легендарните Санини. Той искаше да превземе и унищожи Коноха, като организираше армия за тази цел. Той планираше да привлече повечето големи страни срещу Коноха и да ни нападне. Орочимару беше причината за войната срещу Коноха преди три години на изпита за Чуунини. Той е отговорен за щетите, причинени на селото по това време и за всичките убити нинджи, включително Третия Хокаге - Сарутоби."

Имаше още една пауза, но този път беше по-кратка. Жената отново кимна. "Следващото."

Саске се чувстваше неудобно. Изглежда единствената причина, поради която го искаха жив, беше за да прави Учиха бебета. Сакура, Наруто и Какаши стояха в тишина, гледайки внимателно всичко, което се случваше.

Тсунаде отново кимна. "Искам да обърна вниманието Ви към задачата, която Саске изпълни преди две седмици. Той успя да убие Учиха Итачи - член на Акатски, заплаха за Коноха и единствения убиец на целия Учиха клан. С това моля да не го подлагаме на пробен период."

"Причини?"

Тсунаде се поклони и продължи "Учиха Итачи унищожи един от нй-силните кланове на Коноха, които участваха в създаването на полицията на селото и също така в АНБУ. Той беше заплаха за Коноха и се опита да убие много наши нинджи, както и да отвлече Узумаки Наруто, за да вземе силата на Кюби и да я използва срещу всички шинобита на света. Неговото Дойджутсу ни ни създаде много проблeми и стрес. Той уби няколко пазачи на портите на Коноха. Вкара Хатаке Какаши в кома за месец, а също така и самия Учиха Саске преди да напусне селото.Той беше изключително голяма заплаха за селото ни и поради Учиха Саске, вече не е."

Старейшините кимнаха. Мъжът все още пишеше, а жената изглежда обмисляше казаното. След още един момент на тишина, тя проговори. "Следващото."

Тсунаде се поклони отново. "Следващото и последното оправдание по случая. Учиха Саске се завърна по свое собствено желание и докато го нямаше през тези три години, той никога не заплаши и не уби нито един шиноби на Коноха. С това моля всички обвинения да бъдат свалени.

"Причини?"

Тсунаде продължи. "Всички нинджи в историята на Коноха, които са предали селото си, никога не са се завърнали по собствено желание. Правейки това, Учиха Саске ни показва своята лоялност. След като бе ученик на Орочимару - човекът, който искаше да унищожи Коноха, Саске нито веднъж не нарани, не отвлече и не уби никого от нинджите на селото. Той стоеше настрана от Коноха и никога не предизвика нашия гняв към себе си."

Тсунаде се поклони и седна. Старата жена се изправи "Учиха Саске, дадохме на Хокагето възможността да те защитава. Сега трябва да обсъдим каква ще е присъдата ти." Обръщайки се, жената тръгна към вратата. Тя бе последвана от мъжа, Тсунаде и Шизуне. Сакура погледна Хокагето в очите, преди тя да напусне. Тсунаде й намигна и излезна. После и тримата погледнаха към мястото, където стоеше Саске преди момент. Сега той също излизаше от стаята, придружаван от АНБУ.

Наруто се опита да му каже нещо, но Какаши сложи ръката си на устата му, за да млъкне. Без да се каже и дума повече, Саске и четиримата АНБУ напуснаха стаята. Какаши най-после пусна Наруто, който се обърна към него. "Защо го направи?!"

"Защото в момента не ти е позволено да му говориш."

"Какаши-сенсей, колко дълго според теб ще обсъждат?" - попита Сакура, прекъсвайки Наруто.

И двамата се обърнаха към нея. Тя изглеждаше притеснена и измъчена. Наруто реши да престане да спори с учителя си. Какаши въздъхна. "Не знам колко дълго ще го обсъждат. Може би час, или седем часа, нямам идея."

"Знаеш ли къде държат Саске-кън?" - попита тя.

"Държат го в една стая надолу по коридора. Ще бъде наглеждан там, докато не бъде извикан отново, за да може старейшините да кажат решението си."

Тримата шинобита стояха в тишина и обмисляха какво се бе случило.

"Какаши-сенсей, мислиш ли, че е възможно да свалят всичките обвинения?" - попита Наруто.

"Не знам. До сега не е имало съдени нинджи, които да са оправдавани напълно. Плюс това повечето нинджи предатели са получавали присъда - една година в затвор, една година пробен период, като през това време се изпълняват само C и D ранк мисии и чак тогава ако старейшините решат, че на подсъдимия може да му се има доверие, му разрешават да изпълнява и B ранк мисии. Нинджите трябва да спечелят доверие, за да могат да изпълняват по-висок ранк мисии."

"Преди колко време беше това, Какаши-сенсей?" - попита Сакура.

"Преди около петнайсет години."

Отново нинджите затихнаха в мълчание, докато Наруто отново не го наруши.

"Мисля, че Тсунаде-но-баа-чан се справи добре със защитата."

Какаши и Сакура кимнаха като показаха съгласието си с него.

"Сега всичко, което ни остава, е да чакаме присъдата." - каза Какаши.

Наруто и Сакура кимнаха. Сега те отново седяха в тишина и преповтаряха в главите си всичко, което се бе случило. И тримата бяха нервни и притеснени. Изглеждаше като цяла вечност чакането за завръщането на старейшините. Сакура забрави за гладния си стомах. Единственото нещо, за което можеше да мисли и върху, което да се концентрира сега, бе присъдата на Саске. Тя хвърли поглед към Наруто и Какаши. Наруто се беше протегнал напред с ръце, облегнати на стола пред него и с глава, почиваща върху ръцете му. Той се бе вгледал в средата на стаята, потънал дълбоко в мисли. Гледайки към него, тя видя и Какаши. Той също бе изгубен в мисли и дори не четеше книгата си.

Сакура въздъхна и се размърда на мястото си. Тя не знаеше колко време е минало, от както всички напуснаха стаята. Нямаше часовник в стаята, а пък и да бъдеш толкова замислен за нещо, не ти разрешаваше да имаш представа за времето. Тя погледна през прозореца, за да разбере по времето, но слънцето го нямаше. Сакура не можеше да спре да повтаря едно и също в главата си. 'Той може да възстанови клана... той уби Орочимару - една от най-големите заплахи за Коноха... той уби Учиха Итачи - член на Акатски и убиец на целия Учиха клан... Учиха Саске се върна по свое собствено желание...'

Тя имаше тежко усещане в стомаха (ЗАПЕККК xD) и това я караше да се чувства некомфортно. 'Дали това ще е достатъчно, за да накара старейшините да го оправдаят по всички обвинения? .. Изглежда няма да го екзекутират, защото искат той да възстанови клана, но за другото наистина не знам. Мисля, че убийствата на Итачи и Орочимару може да са достатъчни, за да го освободят от всичко, а пък и Тсунаде-сама е права. Той се върна по свое собствено желание...'

Сакура обърна главата си, за да погледне през прозореца. Тя видя две птици да кръжат една около друга, без да се бият. По-скоро флиртуваха. Сакура въздъхна отново. 'Саске-кън... какво ще ти се случи... '

Изведнъж се чу силен шум зад тях и всички се обърнаха да погледнат. Всеки беше разделен от мислите си от четиримата души, които влезнаха. Сакура почувства сърцето си да бие по-силно, когато видя как двамата старейшини, Тсунаде и Шизуне се връщат в стаята и сядат на местата си. Тя се опита да разчете по лицето на Тсунаде какво ще стане, но и двете тя и Шизуне не я поглеждаха и стояха с изражение, което не можеше да се разчете. Момичето се обърна към Наруто и Какаши - и двамата изглеждаха точно така, както тя се чувстваше - разтревожени и нервни. Наруто изглеждаше по-притеснен, но въпреки това Сакура можеше да прочете неопределеност, изписана по лицето на обикновено безизразно изглеждащия й сенсей.

Имаше още един звук от отварянето на врата и тримата отново се обърнаха да погледнат. Сакура почувства как дъхът й спира и сърцето й се ускорява. Саске мина през тях и ги погледна, след което тихо продължи да върви към центъра на стаята, придружаван от АНБУ. Щом всички седнаха и в стаята възцари пълна тишина, жената старейшина се изправи.

Сакура задържа дъха си и усещаше как ръцете й трепереха, но се опита да не обръща внимание на това. Почувства как Наруто отново грабна ръката й. Инстинктивно тя стисна ръката му малко по-силно, от колкото искаше, но той не се възпротиви, нито си дръпна ръката. Най-после жената проговори.

"Учиха Фугаку Саске, след като обсъдхме проблема, стигнахме до заключението."

Сакура стисна ръката на Наруто още по-силно. 'Това е.... Съдбата на Саске-кън ще бъде решена...'. Сакура преглътна, чакайки старата жена да продължи.

"Разбираш обвиненията срещу теб. Това, че си изоставил селото си и си станал търсен престъпник. Наказанието, както е написано, беше или екзекуция или десет години в затвор."

Имаше малка пауза преди жената да продължи. На Сакура й се преиска да можеше да вижда лицето й, но понеже старейшината беше обърната към Саске, това нямаше как да стане. Тя погледна към Саске. Той си беше с нормалното безизразно лице и изглеждаше спокоен. Малката пауза, която изглеждаше като цяла вечност измъчи Сакура толкова много, че тя вече не издържаше.

"След като чухме защитата на Хокагето по твоя случай, след дълга дискусия, ние решихме какво ще е наказанието."

Сакура почувства капка пот да се претълкулва по лицето й. Тази пауза изглеждаше много по-дълга от миналата. 'Моля ви, кажете какво е наказанието! КАЖЕТЕ КАКВО Е НАКАЗАНИЕТО!'

Старата жена изчисти гърлото си и най-накрая проговори отново. "Наказанието е следното. Ще бъдеш пощаден от екзекуцията в името на възстановяването на клана ти."

Сакура почувства голяма тежест да пада от гърдите й, но все пак знаеше, че това не е всичко. Преглътвайки тежко, тя продължи да слуша.

"Ще бъдеш пощаден от десетте години затвор в името на това, че си убил Орочимару и Учиха Итачи и факта, че си се завърнал в Коноха по своя воля."

Сакура беше в шок. 'Тогава това означава...'

"Наказанието ти е изпитателен срок за една година. След като го прeминеш успешно, можеш да изпълняваш B ранк мисии, докато усетим, че можем да ти имаме достатъчно доверие, за да те пуснем на A и S ранк мисии. Колко дълго ще е това зависи от теб."

Саске усети как ускореното му сърце се успокоява. Той не беше притеснен от факта, че щеше да бъде на изпитателен срок година или две. Стана това, което искаше. Нямаше да ходи в затвор и нямаше да го екзекутират.

"Все пак знай това, Учиха Саске."

Саске погледна към жената, стояща пред него и малко се обезпокои.

"Ако някога отново напуснеш Коноха, наказанието със сигурност ще бъде смърт."

Той разбра това. Беше единственото нещо, което знаеше със сигурност. Саске кимна "Да."

"За останалите детайли от изпитателния ти срок ще говориш с Тсунаде в нейния офис. Вече не е нужно АНБУ да те следят. Делото е приключено."

Саске почувства как му се иска да се усмихне, но от страх старейшините да не помислят, че са подходили с мекота към него, не го направи. Той погледна към Тсунаде и Шизуне, които усмихнати напускаха стаята. Четиримата АНБУ, които го пазеха изчезнаха на секундата. Най-после Саске се усмихна 'Позволено ми е да се върна у дома...' Той погледна към Сакура, Наруто и Какаши, които изскочиха от местата си и се затичаха към него. 'Чудя се как ли ще прeмине изпитателният ми срок...?'

адски яко е !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! още..ако има де

ПУСКАЙ ДРУГАТА ГЛАВА ВЕДНАГА ИЛИ ИДВАМ ПРИ ТЕБЕ И ПО-ДОБРЕ ДА НЕ КАЗВАМ КВО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ :robot: :robot: :robot: :robot: :obi4amte: :obi4amte:

Океей пускам яя Не е нужно да ме заплашваш, и аз имам нужда да спя Края ест е хепи, ама малко тъпичко свършва
Ето я и нея

N'JOY

Глава 20

Наруто, Сакура и Саске стояха в офиса на Хокагето.Тсунаде ги погледна изподвежди.

" Казах, че искам да видя само Саске."

"Тсунаде-но-баа-чан-"

"Ние искахме да разберем детайлите по-добре."-каза Сакура , като довърши изречението на Наруто.

Усмихвайки се на тримата тинейджъри, тя стана от бюрото и кимна:
"Добре тогава, няма да споря, така или иначе Саске ще ви разкаже всичко след това. Нямам нищо против да го кажа пред всички ви. Тя им се усмихна "Първо искам да попитам.Саске доволен ли си от условията, който ти бяха поставени?"

"Аа".

"Добре сага за условията на изпитателния ти срок.Просто знай, че те са малко стриктни.

Трите шинобита и кимнаха, всички бяха усмихнати с изключение на Саске, който се подхилкваше.

"Ти не трябва да напускаш Коноха за една цяла година, като междувременно ще изпълняваш всички C и D ранк мисии, които ще ти бъдат поставени. Не ти е позволено да изпълняваш мисии с по-висок от C ранк, както не можеш и да участваш в никакви изпити за Чуунин, Джоунин или АНБУ." Те кимнаха отново, като продъляваха да се усмихват.

"Имаш право да тренираш, когато пожелаеш, но още веднъж - нямаш право да излизаш от пределите на Коноха. От време на време ще ти давам задачи, които не са свързани с шиноби или с мисии. Трябва да правиш тези неща независимо дали ти харесва или не. Разбра ли?"

Саске кимна - "Аа."

"Старейшините искаха да знаеш, че владенията на Учиха[не знаех как да го напиша] са затворени. Но ако поискаш да се върнеш да живееш в стария си дом, те ще се зарадват.”

Тсунаде се подпря на бюрото си. Трите шинобита я гледаха с любопитни изражения.

"Тсунаде - сама" - каза Сакура.

"Всичко е наред Сакура, не исках аз да съм тази която трябва да ви го каже , но старейшините настояха, така че нямам избор."

Двамата - Наруто и Сакура стояха чакайки я да продължи.

"Това са условията на изпитателния ти срок, но има едно условие, с което старейшините искат да са сигурни."

"Какво е то ?"- попита Саске спокоино.

Тсунаде започна трудно, като гледаше чернокосия младеж пред нея."Това може би ще бъде малък шок за вас тъй като сте едва на 16 но.."- Тсунаде въздъхна отново, с което ги накара да стнат още по любопитни.

"Старейшините искат да бъдат сигурни, че ще започнеш да възтановяваш клана си.. скоро."

Сакура почти падна, а устата на Наруто се отвори широко, Саске почувства как очите му се разширяват, но после се подхили и изражението му придоби предишния си вид.

"Шегувате ли се?"-попита Наруто шокиран.

Тсунаде поклати глава - "Не!"

Сакура почувства лицето и да става толкова червено, че дори неможеше да повярва, че това е възможно. Тя не знаеше какво да каже и не искаше и да говори. Наруто внезапно се обърна към Саске:

"Теме ти какво - чакай ЗАЩТО СЕ ПОДСМИХВАШ!?"-извика той.

Саске се обърна към Наруто и вдигна рамене, след това се обърна към Тсунаде - "Това ли е всичко?"

Гледайки учудено Тсунаде кимна - "Да това е всичко."

Покланяйки се леко Саске се завъртя на пета и излезе от стаята, следван от Наруто и Сакура. Сакура се извърна към Тсунаде и си размениха погледи, но не казаха нищо. Сакура продължи след Саске и Наруто, който междувремено крещеше на чернокосия шиноби докато вървяха.

"КАКВО СИ МИСЛИШ!? Не можеш да създадеш семейство. ТВЪРДЕ СИ МЛАД!"

"Наруто тя каза скоро, не точно тази секунда."

"Е-и?! Дори да е скоро ти ще си само на 17 и това все още е твърда рано!"

"Добе."

"Какво?"

"Млъкни."

"Не първо ми кажи къде ще намериш момиче, което ще иска да се омъжи за теб толкова млада. Защото ще те убия, ако разбера че си направил бебе на някое момиче без да сте женени."

Сакура ги настигна, но продължи да върви зад тях. Тя стоеше на страна, защото не искаше да бъде замесена в разговора.А и за да не гледат почервенялото и като домат лице.

"Наруто това не е твоя грижа."

"Какво! Ако някога си помислиш да имаш деца с момиче на твоята възраст без да сте женени ще те кастрирам собстваноръчно! И това наистина ще бъде края на клана Учиха!"

Саске не можеше да спре да се подхилква само при вида на лицето му. Като остави настрана безмислената заплаха, която Наруто му отправи, той намери за забавно, това че те се държаха като едно време, сякаш той никога не бе напускал.

"ЗАЩО СЕ ПОДСМИХВАШ ОТНОВО!? ПОДЯВОЛИТЕ! "- Наруто се обърна за да види лицето на Сакура.

"Сакура-чан не мислиш ли, че съм прав?! Не мислиш ли, че той е твърде млад за да започне семейство?"

Саске спря да върви и се обърна за да вижда лицето на Сакура добре. Неговата усмивка стана още по голяма като видя, че лицето и бе станало червено като домат, шаваше с ръце и раменете и бяха напрегнати. Сакура преглътна. Тя не знаеше какво да каже на Наруто, понеже беше в неловко положение по очевидни причини, но тя знаеше че не може да му отговори особено когато Саске стоеше точно там.

"Амм... аз.."

"Е?" - Наруто я притискаше. Усмивката на Саске се засили.

"Оо, боже! О, боже!!! Не мога да... защо.. АРГХ!"

"Наруто аз... виж Гаара! "- извика тя сочейки зад тях.

"Гаара?!" - Наруто се обърна за да види червенокосото Казакаге, но беше объркан когато не видя никой - "Сакура-чан не виждам-" той се обърна към нея, но на мястото кадето стоеше тя, сега нямаше нищо. Наруто се обърна и видя розовокосото кунойчи да скача от покрив на покрив с невероятна скорост.

"САКУРА-ЧАН !!!"

Двете момчета гледаха как кунойчито се отдалечава бързо. Очевидно тя не искаше да говори за това. Наруто се обърна към Саске пуфтейки -"Наи-добре се ожени за момичето, с което искаш да имаш деца Саске."

Саске и Наруто проведоха мълчалив разговор. Саске знаеше, че той има право.Той кимна и отговори-"Аа."

Саске скочи от мястото, на което седеше и излетя скачайки от покрив на покрив със спокоино темпо.

Наруто стоеше на мястото, кадето го остави той и гледаше как най-добрия му приятел и брат се отдалечаваше."Направи я щастлива Саске."Наруто се усмихна на себе си знаейки много добре, че има само едно момиче, към което Саске може да изпитва романтични чувства. Слагайки ръцете си в джобовете си той продължи да слиза по стълбите спокоино докато не се сети, че има да прави нещо."О бях казал на Хиаши, че днес ще отида да видя Хината. Трябва да тръгвам!" Усмихнат Наруто започна да тича по стълбите, щастлив че одавна загубения му брат най-накрая си беше в къщи.

Сакура беше седнала да пие чай с най-добрата си приятелка Ино, която не спираше да говори за момчетата, които харесва. Сакура вече имаше главоболие.

"Ино."

"Да?"-каза блондинката след като беше прекъсната посредата на изречението.

"Мислех, че харесваш Саске-кън?"

"Хаиде Сакура, разбира се, че харесвам Саске-кън, но още не съм го виждала откакто се завърна, затова не мога да прокламирам моята любов към него, но после разбира се ще го приема. Тогава ще се оженим и ще имаме много малки бебета.

Сакура почувства как бузите и започнаха леко да горят. 'Защо днес всички говорят за бебета...?'

"Е сега, когато той се върна, от това, което разбрах аз, той ще трябва да си избере жена и да започне семейство."

"Да."

"Предполагам, че той ще избере мен и най-накрая ще бъдем заедно. Учиха Ино. Харесва ми как звучи.

Тя погледана най-добрата си приятелка. Тя не и каза за това, което се случи между нея и Саске.Не че се опитваше да го скрие от нея, просто не знаеше как да и го каже. Сакура въздъхна.

"Немога да повярвам, че не каза на Наруто, че си съгласна с него. Честно казано тъпата глава трябваше да знае какво изпитваш към Саске-кън.”

"Първо аз не го наричам тъпата глава, и второ не можех да кажа нещо такова когато Саске-кън стоеше точно там."

"Виждаш ли затова ти казах, че той ще избере мен, защото ти се страхуваш, че той ще разбере че искаш да родиш всичките му Учиха бебета както и останалата част от селото.[в смисъл че и те ще разберат]

"ИНО!" Сакура усети как лицето и става по-червено.

"Е, не е ли така? Саске може да има всяка жена, която поиска от този град, както и от всеки друг. Всичко, което трябва да направи е да попита."

Звукът от званеца накара Ино да подскочи."-О,клиент извини ме за момент Сакура."

Ино стана и отиде в другата стая.Сакура продължи да стой в задната стайчка чувствайки се още малко засрамена отпивайки последната глътка от чая си, тя стана и отиде в другата стая.

"Трябва да тръгвам вече Ино. Родителите ми трябва да се върнат днес или утре и ще поразчистя."

Ино спря да помага на клиента и и отговори:

"Добре тогава.Ела да ме видиш отново скоро."

"Добре, чао Ино."

Сакура напусна магазина за цветя и тръгна надоло по улицата към дома си. ' Това е вярно, Саске-кън може да има всяка, която си поиска...'

Сакура погледна нагоре към небето.Тя не се интересуваше от времето, защото беше седнала в една бесетка. Поглеждайки към небето, тя предположи, че е около 6 вечерта. Изведнъж почувства болка в стомаха и реши да се прибере в къщи.`Чудя се, каде ли е Саске-кън сега?`

Когато се прибра в къщи, си направи вечеря и седна на дивана. Тя беше щастлива и спокоина, че Саске не отиде в затвора, но сега той трябваше да създаде семейство. Въпреки нещата, които се бяха случили между тях те технически бяха двойка, въпреки че никой не знаеше за това, тя беше притеснена за цялото това нещо със семейството.
`Аз искам да се омъжа за него и да нося децата му, и прекарам остатъка от живота си с него, но той дали наистина ще избере мен?` Тя не искаше да бъде твърде горда и да каже` Кой друг ще изберете?` или`Разбира се той ще избере мен.`Тя знаеше,че Ино беше права, когато каза, че той може да има всяка жена, която искаше.Сакура легна на дивана.`Той може да има силно кунойчи, ако поиска, или красиво кунойчи...чакай...ами ако не иска кунойчи, а обикновено селско момиче,което може да роди децата му и винаги да бъде с тях, без да рискува да изчезне в мисии...`
ЧУК ЧУК ЧУК
Тя стана и отиде до вратата.Тя не очакваше никого.`Може ви е Саске-кън?`
Чувстваики как сърцето и бие по силно, тя хвана дръжката на вратата. Пое дълбоко въздух и отвори.
"Здравей Сакура-чан."
"Наруто?"Тя бе малко разочарована, че не беше Саске. `Очевидно той не би....`
"Какво правиш Сакура-чан?"
"О,ам....нищо"Тя знаеше , че родителите и няма да се върнат толкова скоро.Тя използва това за извинение за да бъде сама с мислите си.
"Ще дойдиш ли да хапнеш Рамен с мен?"
"Всъщност токущо ядох."
"О, хайде една купа не е толкова много!Хайде,ще ми правиш компания!"Наруто я грабна за ръката и я издърпа от къщата,замъкваики я до бутката за Рамен.
"Наруто в добро настроение си, да не се е случило нещо?" Попита го Сакура докато вървяха надоло по улицата.
"Да ходих да видя Хината."
Сакура не можа да спре усмивката си, " О наистина?И какво се случи?"
"Е тя не припадна и затова се зарадвах.Помислих , че може би и беше прималяло понеже не е яла и затова я поканих да хапне Рамен с мен утре.Попитах я ако иска днес,но тя каза че вече е яла."
Сакура повдигна вежда 'Значи ако тя е яла - добре , но ако аз съм - няма значение...'
Накрая те стигнаха до магазина и си поръчаха по една купа.Сакура си поръча малка порция за да не преяде.Наруто надигна своята и я изсърба просташки.
“I’m fretty ‘appy dat dsuke idn’t get jiled.” [убиите ме не знам как да го направа като него! иначе значи - Много се радвам че Саске не отида в затвора! ] Каза Наруто с пълна уста.
Сакура се усмихна и разклати глава"Аз също , но Наруто не трябва да говориш с пълна уста."
Той се усмихна глупаво"Извинявай Сакура-чан."
Сакура започна да яде малката си порция.А Наруто си взе още една голяма и я изяде толкова бързо колкото и първата.
"Всъщност исках да те поптам нещо Сакура-чан, виждала ли си Саске след като напуснахме кулата на Хокагето?"
Сакура поклати глава"Не,защо?"
"Просто по рано го търсих ,но не можах да го открия и реших да те попитам."
"Сигурно е отишъл в района на Учиха."каза Сакура докато взимаше хапка от юфката си.
"Да, сигурно си права."
Малко любопитна, чудейки се къде може да бъде Саске, реши да го потърси по-късно.Тя се обърна към русокосия си приятел."Значи Хината-чан прие предложението ти да хапнете Рамен утре?"
"Да , прие!Мислех си, след като хапнем да я попитам дали би искала да потренираме заедно.Тъй като тя използва Бякоган, би било добра подготовка за мен и за нея."
Сакура се усмихна"Мисля , че това е добра идея."
Тя го гледаше отхапваики още веднъж, когато и нрумна нещо "Хей , Наруто мислиш ли , че Хината-чан е хубава?"
"Хъх?" отвърна той с пълна уста.
"Мислиш ли, че Хината-чан е хубава?"попита тя отново.
След като сдъвка храната си , Наруто я погледна."Мисля , че никога не съм се замеслял за това, защо питаш?"
"Защото мисля , че та е наистина много хубава и исках да чуя мнението ти."
"О."
Сакура го погледна с края на очите си. Тя може да видите, че ушите му бяха леко по-червени от обикновено.
"След като я видя утре , ще та кажа какво мисля."
Тя се подсмихна"Добре"
Вътрешното и аз я потупа по гърба .Тя най-накрая успя да накара Наруто да се замисли относно Хината , и беше доволна от себе си.Довършвайки купата си, тя взе пари от джоба си, и ги постави на плота.
"Сакура-чан , каде отиваш?"
"Аз приключих и мисля да се поразходя , преди слънцето напълно да се е скрило."
"Но ти току що дойде!"
"Знам , но вече изядох порцията си."
Той погледна към малката купа и посочи в нея" Винаги, когато сме се тук от сега нататък, ще трябва да си поръчваш по-голяма купа, в противен случай ще я изяждаш твърде бързо!"
Тя се засмя" Добре, съгласна съм. Ще се видим утре Наруто."
"Довиждане Сакура-чан." той и помаха с ръка и продължи да яде.Сакура слизаше надоло по улицата,но незнаеше на къде отива.Погледна към небето.Слънцето почти бе залязло и по улиците на Коноха беше тихо.Сакура се замисла за това което Наруто каза по рано.
`Дали Саске-кън е в района на Учиха?`

Сакура не искаше да ходи там по няколко причини.Първо ако Саске не беше там тя щеше да разбие или отвори преди него.Второ ако той беше там , щеше да е при гробовете на семейството си и сигурно иска да бъде сам.И трето тя не искаше да ходи там , защото това беше страшно място.По стените на някои сгради още имаше кръв.И никой не бе живял там от 8 години.
Вместо това тя реши да иде на езерото е да погледа звездите.Отне и няколко минути, за да стигне до там, но тя нямаше нищо против защото вечерта беше прекрасна.Когато пристигна , тя погледна към езерото и видя в него отражението на луната и звездите. Намери си хубаво място, и легна на тревата с ръце зад главата и се вгледа в звездите.Сакура лежеше в тревата и мислеше за това коте се бе случило през този ден.Тя все още беше щастлива , че Саске не отиде в затвора.Тя въздъхна мислейки за условието ,което му поставиха. `Дали той ще избере мен? Иска ли той да прекара остатъка от живота си с мен?`
`Ами ти искаш да прекараш остатъка от живота си с него.`
`Ами аз знам какво искам, но искам да знам дали и той иска това.`
`Ами няма начин, той да избере Ино.`
`Както и да е , незнам дали е вярно или не , Ино никога не е обичала Саске-кън по този начин, който би я направил щастлива до края на живота и. Аз мисля, че точно както и всяко друго момиче, включително и аз, че го е харесвала,заради лицето му.`
`Ами тя харесва Сай все пак.`
`Да, Господ знае защо все пак.`
`Вероятно, защото той и каза че е красива още когато се запозна с нея.`
`Дори, момчето да е ... Сай , това е достатъчно обяснение.` Нейното вътрешно аз се съгласи с нея и тя се усмихна леко като мислеше:" Чудя се каде е Саске - кън точно сега?"
" - Тук съм."
"КЪААА!!!"
Сакура скочи инстинктивно на земята, взимайки кунай.В същото време Саске отскочи назад, отбягваики нейното тайджцу комбо.
"Сакура, аз съм."
Спирайки атаката си тя си отвори очите, за да се фокосира върху момчето на няколко метра пред нея. "Саске-кун?"
"Хн."
"Защо продължавш да ме плашиш така ?" Тя попита, поставяйки куная си обратно и опитвайки се да забави ритъма на биещото си сърце.
"За да видя колко са добри уменията ти".- каза той самодовлоно.
Сакура измрънка нещо под носа си и легна отново на тревата с ръце зад главата си. Саске се приближи и си намери местенце до нея, присъединявайки се към гледането на звездите.
"Таа .. отново си си мислила за мен?" - попита той, гледайки към звездите.
Сакура почувства как лицето и порозовя, "Не, аз всъщност си мислех за Ино."
"Тогава защо си питала къде бях?
Тя почувства как лицето и изгаряше, "З-защото моите мисли за нея ме водят при теб".
Това явно накара Саске да се обърка.. "Какво си си мислила за Ино, че да води мислите ти към мен?"
Сакура обърна главата си към лицето му. "Отидох да я видя по-рано и тя ми каза , че все още те харесва.
Саске не каза нищо и продължи да гледа към звездите.Сакура беше убедена ,че той няма да отговори, тя обърна главата си към небето.
"Казах и за условието и как ще останеш в Коноха."
"Хн"
:Да, тя беше доста развълнувана,казвайки,че ще се омъжи за теб."
Саске изглежда обмисляше чутото и след това игнорира напълно този коментар.
"Саске-кун, съгласен ли си с това, което стареишините искат от теб, въпреки твоята възраст."
"Казах ти преди доста вереме, че имам две мечти, помниш ли ?"
Тя знаеше какво има предвид той, мечтата да възстанови клана си. "Да."
"Е заради това нямам нищо против условието след като така или иначе възнамерявах да го направя.Може би е по-скоро от колкото планирах, но няма значение."
"Оо.." Сакура почувства как бузите и порозовяват леко.
" За какво друго говорихте с Ино? "
Сакура присви очите си леко, гледайки към небето. Тя си спомни какво и бе казала Ино по-рано, след като тя мислеше за това цяла нощ.Взимайки дълга, бавна въздишка тя отговори, "Тя каза, че ти можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш в Коноха и навсякаде само ако ги попиташ."
Саске помисли за момент, без да го вземе на сериозно.Той никога не бе мислил много за жени дори и да има възможност да има която пожелае. Това беше първия път, когато мисълта мина през ума му.
"Не."
"Хъх ? " - каза Сакура объркана.Тя обърна главата си, за да го погледне и збръчка вежди.Саске обърна главата си много леко за да я погледне, "Не мога да имам Хината."
" О, Саске-кън, освен Хината - чан."
Тя обърна главата си нагоре , гледайки отново към звездите. Саске обърна главата си още повече, за да я погледне.Сакура можеше да почувства очите му върху нея, което я накара да се изчерви.Обръщайки главата си леко, тя го погледна несигурна какво да каже.
Тя не очакваше той да направи това.Той се наведе леко и я целуна нежно.Сакура почувства как бузите и започват да стават по-червени.След малко той се дръпна назад, гледайки я самодоволно.
"Защо се изчервяваш всеки път когато те целуна ?"
Тя мигна невярвайки на това, което я попита. "Не исках." каза тя развълнувана: " Имам предвид, че не мога да се справя, ясно ? " Погледът му я накара да се чувства неловко и я направи уязвима.Чувстваики се засрамена тя погледна на далеч от него.Нейното държние явно го накара на се забавлява.
"Сакура.." - каза той със спокоен глас.
"Да ? "- каза тя, гледайки далеч от него.
"Погледни ме."
Молейки се той да не каже нещо,което беше унизително, тя обърна главата си бавно, за да го погледне.
" Не искам всички жени на света, искам и се нуждая само от една."
Изведнъж гърлото и пресъхна. Тя искаше да преглътне, но нямаше слюнка.Сърцето и започна по-бързо и по-бързо да бие в гърдите и.Тя не можеше да мигне, докато се вглеждаше в очите му. Тя знаеше, че ако проговори, гласът и ще бъде дрезгав. Не знаеше какво да му каже, искаше да го попита коя, но не можеше заради гласа си.
Саске я изчакваше да го пита коя бе тази, която искаше. След дълга тишина, вглеждайки се един в друг, Сакура се опита да прочисти гърлото си, за да каже, "Коя жена би могла да бъде?"
Саске продължи да я гледа, без да говори.Беше сякаш той се наслаждаваше на нейната уязвимост.
"Сакура"
Тя задържа дъха си в гърлото, но шока не трая дълго.
" Може ли да те попитам нещо ?"
Разочарованието я обля, тя сведе глава.
"Ако можеше да се справиш, мислиш ли, че би могла да се омъжиш за мен и да родиш децата ми?"
Тя почувства как тялото и се втвърдява, а очите и се разширяват.Саске наблюдава как тялото и се промени от шока.Беше шокирана , но не трепереше.Сакура почувства как мисълта отмина и дишането и спря.Чувство на щастие започна да прелита през нея.Тя почувства как очите и започват да се навлажняват и се задъха.
" С-Саске-кън"
Подсмихвайки се той отговори."Да?"
"Т-Ти току що ме п-попита дали ще се о-омъжа за теб?"
Подсмихвайки се още повече , той добави- "Аа."
Сакура преглътна,тя почувства как сълзи се стичаха по лицето и от радост. Най-накрая затваряйки очите си тя успя да си поеме малко въздух. Гледайки към неговите тъмни очи , тя бързо добави : "Да , ще се омъжа за теб!" Тя скочи от тревата и го притисна в силна прегръдка.Сакура се разплака от радост докъто продължаваше да го притиска към себе си.Саске бе щастлив , че тя прие неговото предложение.Сега той можеше да живее живот , изпълнен с щастие , и може би смях и любов - емоция към която все още се приспособяваше.Той знаеше че Сакура винаги го е обичала и сега той можеше да отвърне на любовта и с любов. Сакура продължи да плаче , колко дълго - тя вече не знаеше, но и не се интересуваше.Най-голямата и мечта се бе сбъднала, и тя нямаше да я пусне да си отиде, не и сега или някога отново.

мн е як..
жалко,че свърщо..
той беще един от любимите ми :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: