Part of light

Хей! Това ще бъде една история за Team 7. За това как аз си представям края. Първият пост е нещо като увод. Надявам се да ви хареса! Няма да бъде много дълга.

Хей, ти! Да, точно ти, който си се настанил удобно, чудейки се как да се отървеш от скуката, и си се захванал да четеш тази история. Ела насам. Малко по-близо, де! Сега затвори очи... Хайде, по-смело! Чувстваш ли го? Ослушай се. Какво чуваш? Не, не ми казвай „нищо”... Опитай отново! Ако не успееш, пробвай пак, и пак...То е там – в теб и мен, както и в героите, за които ще ти разкажа. Нима не усещаш равномерният му ритъм? Ами топлината, извираща от него? Не познаваш ли тихият му нежен глас, който се превръща в твоят лъч светлина, когато си отчаян? Който винаги те води във вярната посока? Когато се смееш или се вълнуваш, не трепка ли като криле на пеперуда? Досети ли се? Да...сърцето! Искрата огън, вдъхваща живот. Твоят най-добър приятел, който никога не те предава. Приятелство... Какво всъщност означава то, според теб? Искаш да знаеш моято мнение? За мен, приятелството е нещо невероятно, което ми е трудно да опиша с думи. Но ще се пробвам. Добре... Представи си, че седиш насред нищото. Да, разбра ме правилно! Около теб има само и единствено непрогледен мрак. Той те е погълнал напълно. Задушава те. Накъдето и да погледнеш – всичко е еднакво... черно и студено, нявяващо болка и самота. Започваш да трепериш. Изпитваш страх. Малко ти остава да заплачеш и да започнеш да викаш. И тогава една ръка хваща твоята. Малък жест, който преобръща живота ти. В мига, в който тя те докосва, лъч светлина огрява всичко наоколо. Вече се намираш на прекрасна зелена поляна, обсипана с цветя. Приятен, опияняващ аромат изпълва дробовете ти. Чувстваш се лек като перце. Обръщаш се и го виждаш. Той седи редом до теб и те държи здраво, а нежните му очи, пълни с топлота и любов сякаш ти се смеят. Усмихваш се. Приятно ти е просто да седиш и да го гледаш... Кара те да забравиш всичко друго. Позна ли го? Вгледай се в чертите на лицето му. Не ти ли се струва, че си го виждал и преди? Ще ти подскажа. Това, е именно този, който наричаш свой приятел. Човекът, способен да се хвърли в неизвестността, за да те последва и когато имаш нужда от него, да ти подаде ръка. Вътре в теб, ти знаеш, че единствено той може да те събуди от кошмарът, превзел всяко кътче на съзнанието ти. Приятелят има силата да те разбира, без да се налага да отронваш и дума. Превръща се в частицата надежда, караща те да се осъзнаеш, да се бориш до последен дъх. Но какво става, когато той просто....изчезне?