Преродена Любов (Vampire Knight)

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

Ето и следващата главичка на фика. Разбрахме се с Моята любов, че и двете ще пускаме главите

2-ра глава

Карлин с всичка сила бягаше.
- ''Не, не, не!'' - повтаряше наум момичето и продължаваше напред към гората.
Зеро се беше облегнал на стената. Той отвори очи и погледна през прозореца. Погледът му веднага беше засякъл Карлин, която бягаше към гората. Той объркано извади ръце от джобовете си и тръгна след чернокоската.
- Карлин!-бизвика Зеро, но Лин не чуваше нищо. Тя бягаше напред и сълзите падаха от очите й. Чувстваше се ужасно- той беше научил тайната й. Всъщност кой беше той? Карлин даже и не познаваше мъжът, а вече той знаеше , че тя е вампир. Какво щеше да стане сега? Главата на Аберон щеше да се пръсне. Изведнъж тя се спъна на един корен, но точно преди да падне Зеро я хвана.
- Карлин!- Кирию разтресе моичето, за да се усъзнае, но в следващия момент видя, че тя плаче. Чернокоската го прегърна и продължи да ридае. Зеро леко се плъзна по дървото, на което се беше облегнал и седна на земята. Карлин беше седнала в скута му, здраво сграпчила ризата му и тихо хлипаше. Зеро беше заровил пръсти в катранено черната й коса и драво я стискаше в прегръдката си.

Канаме беше останал така , както тя го бе оставила. Още не можеше да преживее това. Дали сънуваше- Май се беше върнала, или по-скоро преродила. Не, беше се върнала по-красива от всякога. И не само това, Куран дори бе видял светещите й кърваво-червено очи /кат крушка/. Нямаше грешка- тя беше вампир. Беше се върнала, за да живее вечния си живот с него. Сърцето на Канаме заби лудо за първи път от толкова години. Чувстваше че нещо я желае, копнееше за нея, да я усети жива и дищаща близо до него. Без да разбере дишането му се учести и се почувства някак щастлив. Той излезе от стаята и тръгна след нея. Последвайки миризмата й Канаме навлезе в гората. Видя Карлин да седи в скута на Зеро, което го накара да се вбеси. Усети, че нещо бушува в него и иска да убие Зеро. Искаше да го разкъса тук и сега, че я докосва и я прегръща. Наситено- кафевите очи на Канаме станаха кръвожадни и яростно червени. Карлин беше заспала в ръцете на Зеро от преумора. Кирию вдигна глава и се срещна с очите на Куран. Леко сви вежди- мразеше този човек. От дъното на душата си го мразеше. Той вдигна Аберон на ръце, като булка, внимавайки да не се събуди. Лекичко отвори вратата, с гърба си я бутна и влезе. Положи чернокоската на леглото и се загледа в снежно бялото й лице. Бяха минали години, откакто я беше видял последно като вампир. Помилва лицето й и стигна до врата. Изведнъж очите му придобиха кърваво-червения си вид и той усети жаждата си за кръв, за нейната кръв. Искаше да впие зъби в крехкото й вратле и да усети кръвта й по устните си. Той пое дълбоко въздух , за да се съвземе, но това още повече влоши положението. Зеро почувства аромата й и още повече поиска да отнеме живота й , изпивайки кръвта на Карлин до последната капка.
- Зеро?- объркано попита Юки.- Какво става?- продължи Крос.
- Преоблечи я , за да спи спокойно.- каза Зеро без да отговрая на въпроса й и излезе. Юки беше спасителката на Аберон днес. Ако не беше влязла Крос... Даже не се знае какво можеше да й направи.

Поемайки дълбоко дъх, Карлин се надигна от леглото. Това бе поредната нощ, която сънуваше кошмар. Дишаше дълбоко и тежко с широко отворени очи. Тя погледна напред и на канепето и се стори, че вижда някой. С едната ръка си разтри очите, мислейки че сънува, но съвсем не беше така. Куран Канаме цяла нощ я беше наблудавал. Погледна отново и нямаше никой. Тя се огледа и забеляза, че това не е нейната стая, ала багажа й беше тук. Тя стана от леглото и отиде до прозореца. Нямаше и облак и пълнолунието беше завършило. Слъцето бавно започваше да се показва, но все още беше тъмно. Карлин се разходи из стаята и видя голямото огледало. Беше станала отново човек и очите й бяха възвърнали сивия си цвят. Без да усети тя се загледа дълго в огледалото.
- Значи най-накрая го видя?- попита Май. Колкото и да избягваше да поглежда продължително огледалото, ето че беше погледнала. Май отново излезе пред очите й. Когато се взираше продължително старите й аз излзаха и й говореха, а сега Итсуми беше тази, която щеше да я подлуди.- Видя го , нали? И мен видя, но на картина?- продължи жената.- Станал е по-красив и мъжествен от преди...-изведнъж Аберон зацепи за какво ставаше въпрос.
-Кой е той?- най-нракрая заинтругувана попита тя.
-Куран Канаме.- отговори жената.- Много е красив , нали?- запита тя развълнувано и влюбено.
-Беже, не мога да повярвам, че това съм аз. - изсумтя Карлин и седна на канепето. Май Итсуми продължаваше да говори , когато не се отвори темата за Хаяте Куран. Тя отново запона да говори, че я използва и накрая ще изпие кръвта й, но това още повече вбеси Аберон.
- Млъквай вече!- заповяда Карлин, сякаш на кучето си, но Май не я послуша и продължи
.- Казах млъкни!- извика чернокоската и хвърли вазата в огледалото. То стана на парчета и Карлин погледна встрани, за да не се срещне отново със старото си аз. Не понасяше да говорят лоши неща за Хаяте. Тя го познаваше и знаеше какъв е.
Карлин бързо навлече униформата си и излезе от стаята.Тя изкара книгата си ''Наръчник за убиеца на вампири'' и се зачете. Книгата беше доста дебела и я дърпаше много. Докато вървеше съсредоточена върху наръчника, чу гласа на Юки.
- Карлин!- викаше тя зад нея.
- Хн?- обърна се чернокоската.
- Директора те вика в кабинета си.- Карлин кимна и потегли към стаята на директор Кросс. Почука и след като получи разрешение влезе. Доста беше учудена, когато видя Куран Канаме вътре.
- Добро утро, Карлин.- поздрави засмяно Кайен и я подкани да седне. Момичето се настани на един от кожените столове и зачака .
- Относно вчера...- започна директора.
- Ти си вампир?- попита нетърпеливо Куран и зачака реакцията на момичето. Карлин се засмя фалшиво.
- Нима вярвате в нещо, като вампири? Това са легенди и мисля , че сте гледали много филми.- бързо замаза положението чернокоската, а Канаме заунтригувано гледаше добрата актриса.
- Но очите ти...- Канаме отново беше прекъснат от Аберон.
- Червената рокля ми се отрази и ви заприличаха на червени. Пък и няма вампири и да имаше , това щяха да са чудовища в човешки вид. Но пак казвам, че това са митове. Може би вчера сте прекалил с алко...- преди Карлин да е продължила беше прекъсната от директора.
- Няма нужда да се преструваш Карлин, той е чистокръвен вампир.- спокойно отбеляза Кайен. Когато чу това Аберон погледна с омраза Канаме, но той съвсем не очакваше подобна реакция.- Вече ще си в нощната смяна- при всички други вампири.- продължи.
- Всички други?- изненадано попита чернокоската.

Карлин прибра целия си багаж и с помоща на Зеро го носеха към новият й дом. Кирию остави двата куфара, казвайки, че има работа.
- Ще се видим по късно.- усмихна се Карлин и отвори голямата порта. Единият беше с руса коса и тюркоазено сини очи. Другия с рижава коса и кафеви очи. Червенокосо момче със сини очи и до него момиче с рижава коса. Тя огледа всички и остана с извода, че са найстина много красиви. Лицата им - сякаш изваяни, бели и неповторими.
- Карлин Аберон!- чу се глас. Ченокоската веднага позна гласът на Рука.
- Рука!- изсъска в отговор Аберон. Айдо изненадано отвори очи ''От къде се позванат?'' запита се наум.- Все още не си изпаднала в ниво Е?- заядливо попита чернокоската.
- Иска ти се!- изсъска кафявокоската.
- Всъщност ми се иска. С нетърпение очаквам да прочета името ти на листа.- отговори Карлин, като още повече вбеси Рука. Кафевокоската се засили към Аберон и тя изкара пистолета си веднага. В седващия момент Рука беше на метър от нея, забила нокти в ръката й, която държеше здраво пистолета опрян на челото й.
- По слаба си , дори и от преди!- подигравателно каза Карлин.
- Все още си ми ядосана заради Хаяте?- Рука подразни Лин. Познаваше я, знаеше слабото й място, а то именно бе Хаяте Куран. Карлин скърцаше със зъби от нерви . Искаше да разкъса тази малка лигла, която смееше да говори за Хаяте.
- Не се осмелявай да споменаваш името му!- злобно каза право в лицето й Аберон.
- Гадно ти е, че аз спечелих Куран Хаяте, а ти остана малката му сестричка, която защитава?- продължи Рука, без да усеща , че върви по ръба. Канаме любопитно гледаше сеира пред него, но още повече беше заинтригуващо за него името на братоовчед му Хаяте- нима го позванаха? Без да се усети Карлин си показа вампирските зъби. Очите й станаха маслинено черни , а косата дълга и още по-буйна. Рука беше учудена, тя не знаеше, че Карлин е вампир. Кафявокосия вампир усещаше напрежението, блъсна ръката на Аберон в страни и я нападна. Карлин отскочи и на момента три куршума хвърчаха към Рука. Те улучиха рамото й и в следващия момент Aберoн бе върху нея. С ноктите си замахна и одра лицето й, оставяйки алената кръв да тече. Рука блъсна Карлин, но тя се съвзе и още преди да е паднала, изкара пистолета с намерение да я довърши , но бе прекъсната. Някой я хвана за кръста, взимайки пистолета от ръцете й. Канаме здраво стискаше Карлин и не й даваше дори да си поеме дъх. След няколко секунди я пусна и тя се успокой. Очите й отново станаха сиви и вампирските зъби вече ги нямаше.
- Значи на това му викаш спечелване, та той те използва само за една нощ! По скоро за забавление!- изивка Карлин. С помощта на Акатски , кафявокоската се надигна и погледна Аберон. Това беше самата истина и тя я беше ударила, като с шамар в лицето.- Ти винаги ще си използваната, дори и сега.- Карлин погледна към Канаме, за да потвърди, че именно от него е използвана и прибра пистолета си.
- Как смееш да ми влизаш в подсъзнанието?!- извика Рука.
- Със силата от кръвта на чистокръвен вампир.- отговори подигравателно момичето и се качи в стаята си.

П.П. Ако има неясни неща, като кой е Куран Хаяте. В следващата глава ще разберете кой точно е той.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

А ето я и следващата главичка на нашия великолепен фик. Ние смоята любов sakura_uchiha1 се надяваме да ви хареса

5-та глава
Тъмнината цареше заедно с тишината в нощта. Леко игриво пламъче озаряваше цялата стая.
- Съжалявам, ако е заболяло... Благодаря...- тихо промълви Карлин и напусна стаята на чистокръвният Куран. Сърцето на Канаме продължаваше да бие лудо и тялото още да си спомня за допира , устните и толия й дъх по врата му.

- Ано... Лин-сан , на теб кой ти харесва от нощаната смяна?- попита заинтерисована Юори.- Не ми изглеждаш влюбена , както другите.- продължи.- Аз лично много харесвам Айдоу.- усмихна се тя леко зачервена, докато раглеждаше списанието.
- Оууу, Канаме-сама е най-красивия!- Юки се усмихна и сложи кутията с бонбони на масата. Карлин съсредоточено лъскаше пистолета си, като беше се разположила на канепето по много стренен за дугите две момичета начин. Краката й бяха на облегалката, а тя легнала по гръб . Катранено черната й коса допираше земята.
- Шики ми допада...- съвсем безразлично каза тя и си взе една бонбонка. Колкото и да й беше повтаряла, Крос неможа да накара Аберон да си сложи униформата. Канаме влезе в стаята, Юки веднага се изчерви и двете момичета станаха за да се поклонят.
- Май и аз трябва да стана...- мързеливо каза Карлин и се вдигна, оставяйки пистолета внимателно на леглото. Не си направи труда да се покланя, ами просто застана. Чистокръвният я огледа и забеляза, че не носи бялата униформа , а черни къси панталонки и зелена блузка. Косата беше леко разрошена, а устните алени, както обикновенно. Като ги погледна, така му се прииска да ги целуне, че чак щеше да го направи. Куран примигна няколко пъти, за да премахне желанието.
- Юки, Юори не мислите ли, че Луното общежитие е опасно.- скара им се Канаме. Двете момичета наведени напуснаха стаята без да усещат, че той не ги отпраща заради това, а само и само, за да остане на саме с Аберон. Можи би другите момичета не разбраха, но Карлин веднага забеляза това. Тя се начумери, седна отново на канепето и продължи нахално да яде. Куран гледаше всяко нейно движение и гневно дъфчене на бонбони.
- Е? - нетърпеливо започна Карлин- защо стоеше и я гледаше, поне да беше казал нещо.- На гости ли ми дойде?- продължи раздразнено Аберон. Тя се нервеше даже от присъствието му, не искаше да го вижда след случилото се вчера. Карлин не можеше да си прости, за това, че беше пила от кръвта му. Но тя тогава беше излязла извън контрол, за пръв път беше усетила толкова силна жажда за кръв. Канаме нахално седна на едното кресло до канепето, където до преди секунди седеше Юки и продължи внимателно да гледа Лин. Миналата вечер беше незабравима и оределено никой от двамата нямаше да я изтрие от главата си, не можеха. Карлин си спомни за мириса на кръвта му, за мириса на кожата попила елегантен и мъжествен парфюм, а най-вече , как беше впила зъби във врата му. Тя даже и не усещаше, че го е зяпнала и не виждаше, как Куран се усмихва самодоволно, но усмивката му стана още по голяма, когато видя, че очите й придобиват червения си цвят. При толкова спомени, Карлин отново го беше пожелала, въпреки че не искаше да си признае тя се нуждаеше от него. Момичето примигна и погледна другаде, надявайки се Канаме да не е видял жадните й очи.
- Значи ти допада Шики?- попита Куран. Този въпрос беше неочакван и Карлин объркано вдигна глава, но в следващия момент погледна другаде. След секунда тя събра цялата си смелост '
- 'Кой е пък той''- изнерви се на нахалноста на Канаме, момичето.
- Да, някакъв проблем?- попита раздразнено Аберон, като любопитно зачака отговор.
- Не.- отоговори ясно, кратко и точно Канаме, като стана съвсем сериозен. Въпреки, че запази спокойствието си отвътре Куран кипеше и трудно се здържаше за да не убие червонокосото момче. Огромна доза ревност го заля и поиска да я има тук и сега, за да й покажа, че е само негова.
- Коя е жената на онази картина?- любопитството на Карлин я разяждаше отвътре, че чак можеше да направи всичко за да разбере. Тя имаше още въпроси, но не мислеше да си насилва къsмета, затова започна с най- важния.
- Май Итсуми.- безизразното и мързеливо изражение на Карлин се промени при тези две думи. Лицето й стана сериозно и се чу едно ''Цъ''. Канаме чак сега усъзна, че тя още не разбрала , че в миналия си живот е била Май и именно тази жена на картината. Аберон раздразнено погледна настрани и очите й се срешнаха с отражението си в огледалото, и не само с отражението, а й със самата Май.
- Пак ли ти?! Махай се вече!- извика Карлин и грабна вазата, като в следващия момент я засили към огледалото. Куран неразбиращо и объркано гледаше сучващото се. Вазата се сблъска с огледалото и то се пръсна на хиляди парченца. Канаме бързо се изправи от мястото си и загрижено запитa.
- Добре ли си Карлин?- Лин се опомни и го погледна в очите. Нещо в тях беше различно... Там имаше страх и объркване... Веднага се усмихна леко и каза.
- Разбира се... Мисля да си взема душ, затова може ли да си тръгнеш?- чистокръвният вампир кимна с глава смирено и излезе от стаята, оставяйки момичето само. Карлин се строполи на пода и тихо захлипа.
По дявилте! Тази жена нямаше ли да я остави вече. Навсякъде беше тя! Карлин иксаше да се отърве от нея, но човек най- често когато бяга от миналото си се среща с него. Тя бръкна в чантата си и изкара успокоителните хапчета. Изведнъж видя , че има едно неприето повикване на телефона.
- ''Хаяте-семпай''- усмихнато продума и го натисна щастливо в гърдите си за прегръдка. Карлин взе телефона и слезе долу, седна на един фотюил, като четеше книжката си.
- Хн?Карлин- сан!- извика щастливо Шики. Лин раздразнено надигна глава. Mразеше някой да я прекъсва докато чете . Интересното за нея беше, че и той я гледаше почти раздразнено, но с повече мързел. Тя леко се подсмихна, найстина това момче беше готино. Червенокоското се настани до нея, като започна да чете заглавието на книгата изписано на корицата:
- ''Наръчник за убиеца на вампири?''- учудено възкликна.
- Да.- каза спокойно момичето. Изведнъж телефона й звънна и тя щастливо вдигна- все пак точно това чакаше. Не искаше тя да се обажда на Хаяте, защото може би щеше да е зает и да го прекъсне. След бърз разговор Карлин разбра , че Хаяте ще дойде за да я види, за няколко дена. Момичето беше толкова щастливо че прегърна Шики. Канаме сви вежди, като гледаше отгоре
- ''Май найстина го харесва''- попита се сам и закрачи към стаята си. Аберон се затича по стълбите нагоре и влезе в стаята си. Нямаше много време Куран щеше да дойде след няколко часа. Навлече бялата си униформа и си среса хубаво косата, сложи си гланц, като алените й плътни устни станаха още по-вкусни. Сложи си малко спирала и молив и се напръска с пафюм. Бързо обу обувките си и се затича отново надолу по стъпалата. Канаме веднага усети парфюма, който не можеше да забрави, даже и да иска и тръгна след нея. Той отиде в кухнята и я видя с Шики- отново, но този път имаше промяна. Тя изглеждаше чудесно- с униформа и хубав грим.
- ''Дали е за него?''- попита още повече повярвал , че тя харесва, дари и се влюбва в Шики.
Лин беше помолила червенокоското да й прави компания и докато тя приготвяше тортата, той оглеждаше наръчника й. След час шоколадовата торта беше готова - Шоко- лукс със двоен шоколад. Карлин сладко облиза пръсти и се огледа- не беше се оцапала много. Погледна към Шики, който задълбочено четеше книгата. Момичето се усмихна, като го видя толкова намръщен, или по-скоро заинтересован от написаното. Аберон беше чела тази книга сигурно десет пъти, но пак не й писваше.
Всички освен Шики и Карлин се бяха събрали и чакаха пристигането на Куран Хаяте. Изведнъж нежен вертец подухна и миризмата на Хаяте достигна до Лин. Тя се затича и когато го видя очите й светнаха от радост и сърцето й заби силно. Тя се втурна към него и го прегърна. Хаяте я завъртя , след което Лин му закачи една невина целувка на ъгълчето на долната устна. Чак сега Карлин забелязваше колко много си приличат Канаме и Хаяте- почти бяха едни и същи, но Хаяте изглеждаше по-млад и мек, но всичко друго- косата, очите дори и височината им бе еднаква. А като заговорихме за Канаме, ооо, той просто отвътре бушуваше. Огромна доза ревност поведена с омраза и презрение го заля.
- Къде ще остана?- След като се поздрави с всички вампири поиска да си остави багажа.
- Къде? В моята стая.- отговори усмихната Лин.- А , сега ще ти покажа изненадата!- продължи тя. Хвана го за ръката и го задърпа .- Затвори очи.- Лин бавно отвори вратата на кухнята.
- Ей! Не надничай.- нацупено извика тя, след което последва мелодичният и приятен смях на Куран.
- Не надничам.- отговори, за да я увери.
- Отвори очи.- в гласа на Лин се долавяха много чувства- очакване, нетърпение, щастие и любов. Хаяте бавно отвори очи и пред него се разкри тортата.
- Направих я голяма, за да има за всички.
Карлин наряза на всеки по пърче торта, като си скри едно в хладилника за после. Въпреки, че най-добре се хранеха с кръв, вампирите също можеха да ядат човешка храна, но не им доставяше такова удоволствие, както кръвта.
- Въпреки, че не си падам много по човешката храна - това найстина е вкусно.- отбеляза Айдоу и налапа огромно парче от тортата...

I'll show you a sweet dream...
next night....

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

Лятната ваканция май започна да приключва, както и за музата на моята любов- Сез Пускам и следващата глава на фикчето и се надявам да ви хареса. Браво на Сез, че мисли толкова готини и интерестни неща... И извинявай за закъснението ми


8-ма глава
Страх беше облял чистокръвният вампир. Държеше любимата си, а я губеше. Беше объркан- не знаеше какво става, но тя бавно си заминаваше. Карлин кашляше и повръщаше кръв- бавно умираше( или животът й бавно угасваше). Канеме беше вплел пръсти в нейните и здраво държеше ръката й, която стискаше силно неговата. Нямаше какво да му мисли повече. Куран се наведе и захапа китката си. Алени капки кръв потекоха, докато смучеше кръвта си. Той бързо долепи устните си до на Лин и й даде от неговата кръв. Тя бавно се ориентира и слезе надолу към врата му и този път с всичка сила впи зъбите си, дълбоко и болезнено. Кафявокосия кръвопиец силно стисна любимата жена в прегръдките си, страхуващ се да не я изгуби, отново... Знаеше, че този път няма да го понесе, нямаше да може да оцелее без нея.
Карлин бавно възвърна жизненоста си, ударите на сърцето й се нормализираха, както и дишането. Канаме хвана двете й ръце и я погледна в очите.
- Кой, кой ти причини това?- изведнъж самото момиче се запита същото. Спомените бавно се подредиха в главата й и всичко й беше ясно.
- Рука...- едва промълви тя. Чистокръвният вампир я надигна и я премести в леглото, за да си почине. Куран бушуваше отвътре. Как смееше? Как се бе осмелила да направи това. Щеше скъпо да си плати и нямаше да й се размине туко- така. С гневни и решителни крачки Канаме тръгна към стаята на Рука. С трясък отвори вратата, а момичето го гледаше право в очите. Отлично знаеше, че ще дойде и сякаш го чакаше. Да, знаеше, но поне беше убила тази бездарница веднъж завинаги, а едва ли би се показала отново в Академия Кросс. В очите й ясно се четеше отговорът- струваше си. Канаме се приближи и вдигна ръка, като я удари. Кафявокоската потресена падна на пода и докосна зачервената си буза. Прозорците в стаята се пръснаха и тока угасна, като момичето усещаше, че цялата тази енергия се събира и трудно се здържа, да не я унищожи.
- Спри!- чу се глас. Чистокръвният вампир гневно извърна поглед и се срешна с очите на Акатски. Рижавокосият побегна и приклекна до Рука.- Спри , Канаме!
- Умрете и двамта!- каза с ледено спокойнитя си глас Канаме и стисна зъби. Кафявокоската знаеше какво щеше да последва- те му противоречаха, а това нямаше да остане безнаказано. Изведнъж някой хвана ръката на Куран. Още по- разгневен извърна очи, но сякаш яростта му беше укротена, когато се срешна с черните и красиви очи на Карлин.
- Значи това е новия ти начин? В какво ниво си само- да ме тровиш и да показваш лицемерие? Акатски , Канаме това е спор между двете ни и ще свърши между нас. След половин час - бий се с мен! Да видим дали си толкова добра , колкото й с лицимерието.- изрече с отвръщение в очите й чернокоската и напусна стаята. Аберон се върна до своята стаая и бързо се преоблече, като този път сложи и сайте си. Доста отдвана не ги беше докосвала. Момичето бавно отвори кутията и изкара сайти увити в червена копринена кърпа. Бързо си ги сложи и отиде до мястото- тоестт гората.
- Без оръжия, като вампири!- каза Рука и двете захвърлиха оръжията си настрана. Когато станаха се погледнаха в очите, очите и на двете бяха в червен цвят от ярост и желаеха да се разкъсат. Кафявокоската извика и засили юмрука си към Лин, същото направи и тя. Карлин хвана юмрука на съперницата си и тя на Лин. Сега беше борба на сила и издържливост, но никой не се отказваше затова и двете тръгнаха в противоположни посоки. Аберон падна до пистолета и сайте си. Кафявокоската стана преди нея, кръвожданите й очи блестяха и желаеха отмъщение. Тя погледна право в черните очи на вампирът и без да усъзнава какво прави, хвана саите си и бавно започна да ги приближава до сърцето си. "Какво правя? Какво става?"запита се момчието. " Това е силата й, да те контролира. Открий волята и я спри!" Карлин учудено премигна, сега чуваше пак същият глас. Този глас идваше и я спасяваше винаги. "Превърни се в човек, по този начин ще я пребориш!" чу се отново, момичето стисна очи и стана човек. Карлин стисна зъби и изръмжа, сега се бореше и нямаше да се откаже.
''Какво? Не! Няма да ти позволя!'' извика наум кафявокоската когатя видя, че Лин не се предаваше. Острието прободи копринената й кожа и тъмно червена капка кръв оцвети студеното желязо. С последен вик чернокоската възвърна контролът над себе си. Тя гневно захвърли саите по Рука и те се забиха в корема й, препъвайки я към голям камък. Лин беше вързала на тях малък конец и със зъби стискаше единия и а другите два бяха в ръцете й. Тя ги съедини и издуха един облак огън, но целта й не беше да изгори кафявокосия вампир, ами да я разсее, тя знаеше, че раните й бързо щяха да зараснат. Кафявокоската хвърли няколко сенбона, кайто направиха пентаграм околко Рука, който чакаше да бъде активиран. Кафявокоската се чудеше какво става. От устата й течеше кръв и не можеше да помръдне от болката.
- Стига толкова! Спрете!- извика чистокръвният Куран.- Рука признай погрома си от Карлин и напусни акадеимия Крос ! Това е наказанието ти!- както винаги със спокоен глас каза мъжът и задърпа чернокоската към стаята.- Кървиш...- Лин погледна и видя раната от саите. Канаме докосна мястото с пръст и то зарасна. Внезапоно спомена за Хаяте нахлу в главата на момичето и тя учудено отстъпи назад.Чак сега се беше сетила за пръстена и погледна ръката си. Канаме видя това и я вдигна.
- Махнах го и взамяна сложих този, може да не си свикнала, но ако не искаш да го носиш, го махни.- каза той. Едва сега Лин бе забелязала, че това е пръстенът- подарък за рождения й ден от него. Да, но тя го беше изхвърлила в коша. Моментално се изчерви от срам, изглежда я беше видял. Това беше един от редките случаи, където можеше някой да види истинските й емоции, но естествено веднага сложи безчувствената маска. Нямаше да бъде лицемерна и да се срамува от постъпката си, не искаше да върне всичко наазад. Не желаеше този пръстен и нямаше да го носи. За да покаже, че не й пука дали ще я види и помисли нещо, тя изкара пръстенът и го смачка. Захвърли метала настрана и стана от мекото легло. Чистокръвният вампир присви невидимо за нея очи и преди да излезе, се объна.
- След тридесет минути започва часът. Ела в класната стая.- кратко заповяда и излезе. Чернокоската изръмжа и започна да се приготвя. Застана срещу огледалото и засреса косата си, като насочи погледа си в пода. Нямаше значение дали щеше да е към пода или тавана, стига да не беше в огледалото. Точно сега не искаше да вижда Май, но всъщност не значеше ли, че не иска да вижда себе си. Не... Карлин отказваше да приеме, че е тази слаба жена, нежна мадама, която никога не е изричала дори мръсна дума... Съвсем не. Никога нямаше да си спести мнението и винаги щеше да си бъде истинското аз, но какво ставаше. Дали Май бе истинското й аз, дане би тя да беше такава мадама, а сегашното й състояние да беше заблуда или обратното. Тя въздъхна и преглътна бучката, която беше застанала в гърлото й. Премигна няколко пъти, за да се свести, изправи се и пое дълбоко въздух. Бавно отвори вратата на класната стая и седна на последният чин най- вляво към стената. Беше взела тетрадка и черен химикал, а от скуката, която беше заляла цялата стая- поради закъснението на учителя, беше започнала да си драска нещо. Изведнъж вратата се отвори и от там влезе учителят, но Лин не обърна внимание и съсредоточено продължи драскането в тетрадката, като беше захапала долната си устна. Изведнъж до ушите й стигна името на учителят и учудено вдигна глава.
- Ягари- сенсей?- момичето погледна невярващо, но наистина бе точно той. Беше познала гласа на учителят си от плът и кръв.Чак сега Ягари я виждаше, защото се беше скрила в сянката и беше невидима.
- Аберон-сан. Доста време мина.- чернокоската единствено кимна и се усмихна, след което часът започна, като тя отново си се сви в ъгъла и затихна. Доста ученици от нощтната смяна бяха учудени, защо точно той им влезе в час. ‘’Нима няма други учители... ловец на вампири?...” мислеше си раздразнено Айдо.
Секунди преди дългоочаквания звънец да бие, чернокоската скокна от чина си и с бързи крачки беше стигнала като се чу странен шум. Веднага го бе разгадала, затова се обърна. Някой беше хвърлил нож към Ягари, но естествено той не бе пострадал, но неможеше да се каже същото и за тетрадката му, защото ножчето беше улучило точно нея. Крайчеца му се виждаше от другата страна, а вампирчетата бяха доволни. Със същата скорост (на светлината (; ) Карлин се обърна и хвана ключалката, но този път някой замяра с нещо нея.
- Бързи рефлекси, както обикновенно...- Усмихна се доволно учителят. Лин погледна смачканата хартия в ръката си и бързо прочете. Там пишеше каква й е следващата мисия. "Полунощ те чакам пред академията, снайперистке." Той мина покрай нея, като с крайчето на окото си надникна и както очакваше. Дръзка усмивка шареше по ангелско бялото й лице.
- Благодаря много, както винаги...
Радостно ритна огромната врата, която се отваряше към покоите й. Още по- голяма усмивка се появи по плътните устни на вампирът, когато видя големия правоъгален куфар. Тя нетърпеливо го отвори и започна да сглобява снайпера си, след което го целуна. Беше адски щастлива, че е повишена и точно в този ден има мисия.

Ягари погледна чесовникът си, оставаха още три секунди до полунощ. Пъхна отново ръката си в джоба и погледна напред. Карлин скочи и застана над портата. Малка пукнатина се получи на пътя, заради силата й.
-Тук съм, жадна за....

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

[Sponsored content]