Омраза (сасусаку и итасаку) {Измислено от мен}

[ani-ChanПрохождащо]

1ва глава. Съжелявам за грешките!

Изморена от кошмарите, Сакура се повдигна от леглото. С широки отворени очи тя се взря в отворения прозорец. Чустваше чуждо присъствие. Тя се протегна към нощната лампа и светлината засия остро. Кунойчето преодоля импулса да си затвори очите и се взря отново в прозореца. Там нямаше никого. Сакура беше сигурна, че усети чуждо присъствие, но сега беше изчезнало. Нетърпеливо отметна одеалото настрана. Тези сънища ги сънуваше всеки път, когато се сещаше за Саске. Бяха минали няколко години, откогато той си бе тръгнал.

Споменът в денят, когато чернокосия си бе тръгнал, я притесняваше. Тя мечтаеше да се върне и всичко да си бъде така както беше преди години. Но, не. Сега, когато беше забравила, започнаха да се появяват тези сънища и я подлудяваха. До някъде й се искаше да го убие, за болката, която й причини и донякъде искаше да заживее щастливо с него. Това я караше да побеснее и донякъде да го намрази, колкото и да неискаше.
Освен това, тя не можеше да изтръгне картината в деня, когато си бе тръгнал, как плачеше, молеше се да остане. Но всичко бе напразно.

Сакура напусна малкия си апартамент и излезе навън само по малкта си розова нощничката. Нощният въздух беше свеж, но тя не обърна много внимание. Искаше й се да потъне в дън земя и да не го вижда, да забрави за него или още сега да си отмъсти..

Някаква светлина я освети и тя повдигна главата си. Облаците се бяха разделили за един момент и луната изглеждаше ярка и бляскава от небето. Сакура въздъхна спокойно."Защо се чувствам толкова празна?" Тя имаше чусвтвото, че никога повече няма да е способна да изпитва някакви чувства. Нито можеше да се радва на красотата на тази нощ, нито на мира в това селце.
"Сакура-чан?"

Tя се обърна. "Наруто?" Беше изненадана да го види в такъв късен час. Изглежда той беше на път към неговия апартамент. "Идваше да ме видиш ли?" - попита тя, като се усмихна топло. Той имаше руса коса и сини очи. Русокосият винаги я подкрепяше и никога не я оставяше. Грижеше се за нея, успокояваше я и т.н.

"Исках да проверя дали си добре.” - Каза спокойно Наруто.”Чух те как крещиш. Мислих си, че нещо става и реших да дойда да те видя. Много е студено, хайде да се прибираме.” Чул ли е? Това сега нямаше значение.. Аз се згуших в него като за последно. Усещах миризмата му, любовта си към мен. Това ме караше да се замисля, но немога. Немога да живея, ако не пристана да сънувам тея кошмари и да мисля само за Саске. Не и сега.
Той въздъхна. Когато го пригърнах може би тогава чувствата му бяха се завърнали. Да, той ме обичаше, харесваше ме..
Моето решение бе да изчезна от тук. Да отида и да се присъединя в Акатски. Исках да стана по-силна. Исках да отмъстя. Тоя път нямаше да се откажа. Това ми беше решението и никой неможеше да ме спре, нито Наруто.
“Наруто, трябва да си лягам” Той само кимна и си тръгна.

---На сутринта в 5:00---

Сакура се повдигна малко уплашена. Пак тези кошмари бяха в главата й. Нямаше спиране. Постоянно се повтаряха, но това беше различно. С повече омраза и чуство за отмъщение.. Нима решението й я накара да спре да мисли за него? Да изпитва някакви чуства?
Тя стана, изкъпа се набързо, облечи се, взе една чанта, която я напълни с лекарства и храна. Кунойчето тръгна към вратата. Хвана дръжката и се спря за момент. Пак усещаше някакво чуждо присъствие. Същото като вчерашното. Кой ли беше? Питаше се розовокосата. Тя само сви рамене и се запъти към голямата порта, докато не е станало твърде късно. Не, не беше закъсняла. Пазачите още спяха.
С бавни стъпки тя излезе и тръгна нанякъде в гората, скачайки от дърво на дърво. Тя беше сигурна, че ще срешне, някой от Акатски. Това присъствие стваше все по-голямо. Това я тревожеше.
Не след дълго, розовокосата видя четири пaлатки. Незнаеше кой беше в тях, но имаше странно чуство. От едната палатка излезе червенокосо момиче с цайси, което каза.
“ Саске, надушвам чужда чакра” При тези думи Сакура се стресна “Саске, значи” каза на ум тя и веднага маскира чакрата си. Тя се беше скрила зад едно много дебело дърво. От втората палатка излезе друга фигура. О, да! Това беше Саске – Саске Учиха. Той много се беше променил. Беше станал по-висок, мускулест и очи, в които се четяха безразличие и само омраза. Той имаше черна гарванова коса и черни очи.
“Какво има Карин?” Попита ледено чернокосия. Сакура се стресна “Нима е станал толкова студен?” Никога не го е виждала такъв. По-красив, но и по-студен.
“Усещах чужда чакра, но сега не! Хъм, мисля, че собственика се е маскирал много добре.” Тя чу само едно “Хн” , което Саске много често употребяваше.
Неочаквано, някой зад розовокосата наведе сабята си и я сложи близо до гърлото й. Не, кой ли беше? Не беше Саске. Тя го бе видяла до палатките или е бил толкова бърз? Тя се обърна бавно и видя черни очи, наподобяващи на Саске, но дълга черна коса. Да, това беше Итачи Учиха. Той е брад на Саске.
“ Виждам, че подслушваш.” Изрече тихо той, невеждайки се към мен. Ухилих се и продължих:
“ Дам, много ми е интересно. А, и аз тръгнах за да се присъединя към вас. Искам да отмъстя на Саске или да стана по-силна. Никога няма да се откажа.” Каза през смях розовокосата. Итачи се шокира. Нима това черешово цветче е било наранено от малкия му брад? Найстина беше загазил Саске. Той само й кимна и допълни “ От къде ще знаем, че няма да направиш нещо?” Чернокосия получи лош поглед и й каза да я последва. Това и направи. Сакура вървеше зад него и беше сигурна, че ще изненада Саске.
“Саске, нападат ни!” Изкрещя Карин, която посочи нападащите фигури зад него. Той ги отблъсна и остана шокиран.