Такъв е живота

[ladysakuraПриятел]

Такам, ето нещо което драснах току що, тази глава ще я пусна на части, тъй като не съм сигурна дали ще ви хареса :Р Енджой :

Глава 1
Сама
Вятърът беше вече утихнал, когат розовокоската подкара колелото си към къщи. Все още ѝ беше студено, затова натисна здраво педалите, за да се сгрее. Побърза да си тръгне веднага след последния звънец, без дори да изчака на входа своите приятелки, както обикновенно правеше. Защо да ги чака, запита се тя, като си спомни с какво безразличие се държаха към нея в стола днес. Дори не си направиха труда да я поздравят, когато пристигна- бяха напълно погълнати от детинското си вълнение около маскения бал, който щеше да се проведе тази седмица. А, да- и около момчетата! Тя изсумтя възмотено. Нито една от тях не знаеше какво означава да си влюбена . Никоя не беше губила любим човек. За момент спомените ѝ за чернокоското предизвикаха сълзи в очите ѝ, но тя ги избърса с раздранение. Останалите само се преструваха на влюбени- какво друго можеха да правят? Бяха толкова малки!
Тя отключи гаража с картата си и вкара колелото вътре, все още вглъбена в мислите си. Защо изобщо трябва да продължава да ги смята за свои приятелки? Та те нямаха нищо общо, освен, че живееха в един и същи град. За момент момичето сякаш почувства как от съзнанието ѝ се надига студена мъгла и смутено се запита: "Защо ми идват такива странни мисли за моите приятелки? Какво ми става?" Но един леден глас вътре в нея измести съмненията ѝ и прошепна: "Винаги си знаела, че ти си тази, която трябваше да е с него, а не Карин. Ти си много по- зрял от нея."
Щом закачи палтото , майка ѝ се показа в коридора. Изглеждаше разтревожена.
- Добре, че се върна, Сакура. Ерика не се чувства добре и лекарът идва насам. Не каза ли тази сътрин, че ти е студено?- Сакура кимна и майка ѝ продължи:
- Сигурно е вирус. Около обед Ерика започна да се оплаква, че ѝ е студено и сега е много зле. Госпожа Харуно се вгледа съсредоточено в Сакура.
- Ти как се чувстваш?- Сакура сви рамене:
- Добре съм- отвърна тя, но ѝ беше трудно да скрие раздразнението си от тревогата на майка ѝ.
- Ще отидеш ли за малко до Ерика? Обикновено успяваш да я развеселиш.
- Наистина имам много домашни.
- Със сигурност могат да почакат 10 минути. Какво ти става Сакура? Не мога да те позная.- сякаш безразличието в гласа на майка ѝ отново разкъса странната студена мъгла, която беше сковала ума ѝ, и тя объркано разстърси глава.
- Съжалявам, мамо. Не знам какво става- сигурно си права за вируса. Разбира се, че ще отида при Ерика.
Момиченцето, което обикновено подскачаше игриво наоколо, лежеше напълно неподвижно в леглото си, покрито с четири одеяла. Ръката ѝ- отпусната и леденостудена- лежеше безжизнено в тази на Сакура.
- Здравей, Сак- промълви момиченцето немощно.
- Толкова ми е студено. Ще ме стоплиш ли малко?- розовокоската поглади ръката ѝ.
- Лекарят ще дойде скоро. Сигурно е някакъв грип. Тази сутрин и аз замръзвах от студ, но вече съм по- добре.- Ерика затвори очи и сестра ѝ се вглеа тревожно в бледите ѝ, направо синкави клепачи. Нещо не беше наред. Сакура се опита да събере мислите си, но не успя...

[ladysakuraПриятел]

Ето втората част. Има още две- три части,които да напиша, а следваяите глави, ще са дълги обещавам


Глава 1
Част 2
Розовокоската поседя при сестра си, като държеше ръката ѝ, докато пристигне лекарят. Малката ѝ сестра беше заспала и едвам успяха да я събудят. Лекарят я накара да отвори очи, едва след като я разтърси. Розовокоската наблюдаваше отстрани, докато продължаваше да се мъчи да събере своите мисли. Чувстваше се, като че ли е разделена на две части- едната беше дълбоко загрижена за сестра ѝ, а за другата всичко се случваше сякаш на филмова лента и тя беше просто зрител.
- Няма причина да се тревожите, госпожо Харуно- рече лекарят, след като прегледа опстойно малкото момиченце.
- Това е просто грип. Трябва да си почива няколко дни в леглото и ще се оправи.
- Но тя няма температура, тъкмо обратното- каза майката. докторът сви рамене.
- Организмът може да реагира по- различни начини. Не бива да се притеснявате.- отговори ѝ доктора. Той събра нещата в чантата си и госпожа Харуно го изпрати до вратата. Розовокоската извади учебниците и отиде в стаята си, за да почете за развитието на пеперудената ларва. Щом седна на бюрото си, потърси с поглед Ледения цвят. Трябваше да върне този медльон обратно на пързалката, където беше минала седмица. Но къде беше отишла веришката? Отвори вратата на стаята си и се провикна висико:
- Кой е взел медальона, които беше върху нощното ми шкафче?
- Няма нужда да се горещиш толкова- рече майка ѝ с явно безпокойство.
- Ерика го видя и реши, че е красив. Затова реши да си го сложи.
- Защо не престане да ми пипа нещата? Не мога ли да имам някакъв личен живот в тази къща?- розовокоската влезе в стаята на сетра си, която отново се беше унесва в съм, Момичето разтърси сестра си:
- Какво си направи с Ледения цвят?- но преди Ерика да се събуди нпълно, майка ? сгабчи розовокоската здраво за рамото и я изкара от стаята:
- Ето медальона- каза майката и го пусна в ръката на розовокоската.
- И очаквам от теб да се държиш по- добре със сестра си, Сакура. Виж, че тя още е малка . Какво толкова е направила? Само си сложи медальона за малко.- Сакура се отскубна и изтича в стаята си, стискайки медальона. Тръшна шумно вратата след себе си. Очите ѝ почнаха да се наливат със сълзи. Хвърли се в леглото си, където балната ѝ рокля лежеше измачкана и в безпорядък. Захлипа и заудря възглавницата гневно и безпомощно. Защо става така? Каквото и да направи се е погрешно. Никой не я разбира и никой не я харесва. Приятелките ѝ я пренабрегват и се интересуват повече от глупавите си ухажьори, отколото от нея. Дори майка ѝ се отдръпва от нея и предпочита сестра ѝ.
След малко спря да плаче и си издуха носа. Добре. Щом трябва да бъде така, ще им покаже, че може да се справи чудесно и сама, помисли си тя. Изправи се и отиде при учебниците на бюрото. Дори всички да я ненавиждат, не могат да ѝ попречат да изкара добра оценка на контролното. Отвори учебника на урока, който трябваше да прочете за теста по биология следващата седмица.
В този момент влезе майка ѝ. Тя погледна въпросително голямата си дъщеря, която упорито се взираше в учебника.
- Тревожи ли те нещо, което искаш да споделиш? О, какво, за бога... Сакура, какво си направила с роклята си? Цялата е измачкана!- госпожа Харуно вдигна красивата рокля и се опита да приглади гънките.
- Погледни тук! Скъсана е.- майката взе едно от сребристосините украшения. Висеше като сърдита лентичка, откъсната от талията на роклята.
- Какво те прихваща? Струва цяло състояние.
- Не съм я искала- смънка Сакура, все още загледана в учебника.
- О, така ли? Разбрахме се да ти намеря костюм. Отидох при една от най- добрите дизайнерки в грда и тя предложи да бъдеш Снежната Кралица, щом балът е за приказките. И идеята ти хареса! Как може да казваш, че...
- Майко, опитвам се да уча.- Сакура се учуди от студенината в гласа си.
- Може би, но сега говорим за роклята ти. Как си представяш да успея да я поправя на време за тържеството? Трябва да тръгваш след три часа.
- Тогава ще си остана вкъщи.
- Не ставай глупава, Сакура. Разбира се, че ще отидеш. Просто няма да е лесно да...
- Не искам да ходя.
- Как така? Та ти обичаш да се маскираш?
- По- рано може би, но сега нещата се промениха, Никъде няма да ходя. Цялата идея за маскения бал е толкова детинска. И е много по- важно да си науча за контролното по биология. Майката придърпа един стол до дъщеря си, а тя все така се взираше в учебника.
- Скъпа, какво те тревожи? Да нямаш проблеми с приятелките си? Или пък някое момче? Знаеш, че с мен можеш да говориш за всичко..- Сакура се обърна към майка си.
- Не оже ли просто да ме оставиш на мира, за да поуча. - майка ѝ я погледна за момент и кимна
- Да разбира се, ще взема роклята и ще я изгладя. Може и да успея да я дам за поправка. Ще говорим за бала след няколко часа, след като приключиш с домашните.- и катовотправи замислен поглед към дъщеря си, която отновосе вглъби в ученето, тя преметна роклята през ръка и излезе от стаята...

[ladysakuraПриятел]

Такам . . . мозъка ми напис и послента част от "великата" първа глава на фика ми хдд. Незнам кога ще успея да напиша нова глава, но се надявам тази част да ви хареса. Приятно четене и се извинчвам за грешките :

Глава 1-ва 3-та част
Лаври на пеперуди. Колко вида? Розовокоската се върна няколко страници назад. Вече го беше прочела три пъти, но не беше запомнила нищо. Защо мислите ѝ бяха толкова разхвъряни? Тя се протегна и погледна напред. Изведнъж си спомни съня си. Леденият замък беше много красив, всеки един от ледените кристали беше симетричен и съвършен. Усмихна се и взе ледения цвят. Нямаше никакъв дефект в полираните призми, които оформяха шестте листчета на цветето. Прииска ѝ се да постави хладната сребърна верижка около шията си и след като я закопча, тя повдигна цветето, за да може светлината от изгряващата луна да заблести през прозрачния кристал. Призмата още веднъж събра лунната светлина и я увеличи до толкова, че момичето трябваше да закрие очите си с другата ръка.
- Погледни ме.- каза един глас. Розовокоската разпери пръсти, за да види кой говори. От вътрешността на Ледения цвят засия лицето на жена със виви сини очи.
- Отдавна чакам този момент! - продължи гласа и се засмя победоносно.

- Подай ми телбода. - брюнетката подаде телбода на чернокосото момиче, което закрепи последното лъскаво найлонче на мястото му. После момичето слезе от стълбата и присви очи, за да хвърли критичен поглед към декорите.
- Фантастично е! - рече брюнетката, заобиколена от останалите деца, които заформираха училищният дизайнерски екип. С чернокоската цял следобед украсяваха коридорите и учителската стая. Сега сградата не приличаше на училище, а на леден лабиринт, който водеше до двореца на Снежната кралица.
- Гимназия "Коноха" за пръв път изглежда толкова добре. Хината наистина имаш фантастични идеи. - каза с възхищение едно от другите момичета.
- Не мога да го отрека. Но всички вие сте се справили чудесно момичета. - Хината, ТенТен и другите а да поздравят госпожа Годайме, която идваше по коридора от кабинета си.
- Училището се е преевърнало в приказно царство. - рече директорката.
- Всъщност заслугата на е само на момичетата. - намеси се русокоското. Хината кимна.
- Вчрно е - ако не беше Наруто, никога нщмаше да успеем да монтираме осветлението в залата. Искате ли да видите? - обърна се тя към директорката. Госпожа Годайме с готовност ги последва до учителската стая и Наруто побърза да включи светлинните ефекти. Дългите найлонови ленти замигаха, сякаш ледени висулки се спускат от всички стени и от балкона. Дори инструментите на "Konoha Boys"* - които вече бяха инсталирани - блестяха така, че да са част от дизайна.
- Признавам, че сте наминали себе си. - усмихна се директорката доволна. Радваше се, че е разрешила провеждането на тържеството. Яеше да стопли учениците в студената зима.
- Но не трябва ли вече да се прибирате, за да си сложите маскарадните костюми?
- Да, но първо ще приключим тук! - отвърна Хината, като започна да почиства инструментите и материалите, които бяха разхвърляни наоколо. След малко сички забързаха по домовете си, за да се приготвят за бала.

*"Konoha Boys' - е музикалната банда на гимназията хдд

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

[Sponsored content]