Madara Itachi qoi {oneshot} +18

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

Ето че музата ми работи на макс и реших да напиша и един яой, който ще се състои от две части Написах го и не се стърпях, затова го пускам... Сега пускам първата и се надявам днес или утре да напиша другата и я пускам. Надявам се да ви хареса

Част 1
Нощта беше спокойна и същевременно топла. Небето бе чисто и звездите игриво блещукаха на него. Луната беше пълна и грееше върху улиците на град Вермонт. Градът беше убежището на богаташите. Всяка година в него идваха най- различни по професия хора. Бизнесмени, наркодилъри, президенти, филмови и музикални звезди и манекенки. Тук те си почиваха от задълженията си и се забавляваха с простоватите хорица, които си изкарваха парите с пот на челото.
Слогуваха им и търпяха всички неща, които богаташите си позволяваха с тях. Градчето не беше голямо, но бреговете на Атлантическият океан го заобикаляха, а вълните се сблъскаха в тях. Имаше много и красиви плажове, ресторанти,
барове и дискотеки, където богатите хора се веселяха. Едно от тези места бе дискотеката "Кървавата роза". Самото име подсказва, че в нея се събираха всички наркодилъри и наркомани. Самата дискотека - огромна сграда на три
етажа, предлагаща всякаква музика и танцьорки, които бяха най- добрите в бранша си в целият свят. На входната врата седяха трима високи мъже, мускулести и доста красиви. Те бяха охраната на дискотеката и ако се наложеше да се намесят в някой бой, пребиваха до несвяст всеки, който им се изпречи на пътя. Коридорът бе широк и навсякъде по него имаше снимки на всички випове, които бяха ходили там. Вратите - големи и високи, окичени целите със злато. А отворят ли се, се откриваше прекрасна гледка. Безброй лампички светеха с различни цветове и поглъщаха хората в свят различен от истинският... Вътре имаше около двайсет пилона и на всеки един по две танцьорки. Танцуваха и ограбваха безмилостно парите на богаташите, които отдавна бяха пияни и дрогирани. Масите и сепаретата бяха препълнени, а на дансингът нямаше място да се мине от танцуващи момичета. Тези момичета, които преспиваха с тях, заради парите и най- вече наркотиците и алкохолът. Басовете от тонколоните вибрираха в стените на етажа, карайки го да се тресе. Музиката бе силна, опияняваща гостите на дискотеката. Персоналът беше квалифициран и добре обучен. Сервитьори и сервитьорки тичаха напред- назад и угаждаха на капризите на всеки един.
Единствено Вип ложата, която бе предназначена за Босовете на всеки един бизнес, беше заета от един- единствен човек- Боса на босовете. Най- богатият и влиятен мъж във всеки бранш. Притежаваше 2/3 от търговията с наркотици,
момичета и стотици фабрики в хранителната промишленост. Това бе Учиха Мадара... Всеки един знаеше кой е и никой не бе помислял да го безпокои, докато отдъхва във Вермонт. Всички се страхуваха от него, защото се славеше, като най- безмилостният и страшен човек, съществуващ някога досега. Седеше седнал на сепарето си и пушеше пурата си, като поглеждаше отвреме- навреме към дансинга и пилоните. Гледаше, как момичетата се опитват да измамят мъжете и да получат пари. Усмихваше се и си отпиваше от чашата с уиски. Около него стояха изправени десет мъже, които служеха за негова охрана... Всичко в дискотеката бе добре направено и изпипано за удобството на клиентите му...
Учиха Мадара- беше мъж на около 31 годишна възраст, със синьо небесни очи, тъмно кафява коса, бяло и строго лице, и добре оформено тяло. Мускулите му се виждаха под ризата с къс ръкав, на която двете горни копчета бяха небрежно
откопчани, а черните му дънки бяха леко намачкани. Лицето му бе, като на ангел- толкова красиво и прелестно. Очите му бяха жестоки и пронизващи. Нямаше нито деца, нито жена, защото според него всяка жена на земята, търси
изгода и пари... Нищо повече. Любовта за него бе изразена в секса и забавленията. Така си вървеше купона и часовете бързо отминаваха. Някои от момичетата танцуваха по пилоните и дансинга, а други прелъстяваха мъжете. Коя беше в скута на някой мъж, коя в тоалетната вече се чукаше с някой,но това нямаше значение, защото купона беше на макс. Само Мадара не се присъединяваше към тях. Стоеше си спокойно и гледаше простоватите хора, които нямаха нито класа, нито възпитание или пък морал. Надигна си за пореден път чашата, но в нея бяха останали няколко капки. Той се намръщи леко и ги изпи. Сложи чашата на масата и потърси с поглед сервитьорът, който го обслужваше. Когато го намери си двигна единият пръст и му направи знак да отиде при него. Момчето веднага дойде при Мадара и спокойно запита с усмивка на лице.
- Да, господине. Какво ще желаете...?- веднага получи отговор.
- искам цялата чаша пълна с уиски.- сервитьорът нищо не каза, вдигна чашата и я сложи на таблата си. Излезе от Вип ложата и след малко се върна с нова пълна чаша уиски. Постави я пред Мадара и се поклони. Тогава излезе и се запъти към бара, за да вземе другите си поръчки. След около половин час питието на Учихата отново беше свършило, а той не показваше признак, че ще спре скоро. Охраната леко недоволстваше, но никой не смееше да се обади, защото на момента щеше да остане без работа. Отново сервитьорът беше повикан.
- Ей, момче.- извика кафявокосия мъж и зачака. След около минутка същото момче се появи пред него.
- Каква е поръчката ви, господине.- запита с чаровната си усмивка то. За първи път Мадара се усмили да се усмихне в знак на добросърдечност и каза.
- Отново.- замълча, хвана си чашата, вдигна я и я поклати. Засмя се и я подаде на сервитьорът. Чернокосото момче взе чашата и се запъти към бара. Не се мина дълго време и алкохолът на Учихата пристигна на масата му, но... Но в този момент телефонът му звънна и той го извади от джоба си. Видя номерът и се намръщи. Направи знак на сервитьорът да изчака и натисна зелената слушалка.
- Кажи.- раздразнено заговори той. Отсреща се чу мъжки глас.
- Цял ден ти звъня, а ти не ми вдигаш. Къде си, за бога?- сините му очи се свиха и съскане излезе от гърлото му.
- Не те засяга, Тоби... Остави ме намира и искам да си почина от глупостите ти.- чу се гневният глас на другият мъж.
- Как смееш да ми говориш така, Учиха Итачи? Та нали аз съм...- веднага беше прекъснат.
- Ти си нищо за мен, не го ли разбра най- накрая, Тоби.- каза той и хвърли телефонът си в стената. Той се рапиля на части, а по тялото на чернокосото момче полазиха ледени тръпки и гледаше изплашено. На Мадара не му пукаше за
телефонът... Разбира се, че не го интересуваше какво ще стане с него, защото можеше да си позволи хиляди, като него... Кафявокосият мъж отпи от чашата си и погледна към сервитьорът. Лицето му веднага се преобрази на спокойно и запита.
- Как се казваш, момче?- чернокоското се смути, но отговори.
- Сейнара Итачи.- тишина обхвана и двамата. След минутка Мадара се усмихна.
- Сейнара Итачи, значи...? Имаш хубаво име.- итачи се успокои и направи чаровната си усмивка.
- Благодаря, господине...- Учихата го прекъсна.
- Мадара... Викай ми Мадара, а не господине.- сервитьорът кимна с глава и запита.
- Искате ли още нещо, Мадара?- кафявокосият мъж поклати глава и Итачи излезе. Нещо в тялото на Учихата започваше да се ражда. Някакво чувство... Необяснима страст и желание за това толкова красиво и чаровно момче. Устните му влажни и нежни, а очите му невинни. Черни, като въглен и косата също черна, като катран. Облеклото му бе типично за един сервитьор- бяла риза и червена вратовръзка върху нея, черни панталони и черни обувки. Тялото му слабо и
мускулето. Мадара се усмихна и след около половин час чашата му беше отново празна. Извика Итачи и той веднага се появи пред него.
- Уиски, Итачи.- усмихна се Учихата и подаде чашата си. Чернокоското я пое и преди да излезе кафявокосия мъж го запита.
- На колко си години, Итачи?- черните му очи потрепнаха, защото не разбираше, защо го пита точно това, но се опита да бъде спокоен и отговори.
- На 23 години съм, господине...- заекна.- Мадара.- поправи се той и излезе.
- На 23, значи...?- подсмихна се дяволито той и се облегна на сепарето си. След малко питието на Учихата бе на масата, а Сейнара очакваше позволение да се върне на работата си. Мадара си вдигна погледът и се вгледа в очите му. Ченокоското потрепна и объркването не си отиваше от тялото му.
- Ще ми бъдеш ли гост, Сейнра Итачи? - запита направо мъжът, а паниката в сервитьорът ставаше все по- голяма и се превръщаше в ужас.
- Но... Аз съм на работа и не са ми позволени такива своеволия...- каза притеснено той, а Учихата скръсти ръце пред гърдите си и се замисли.
- Хм... Така е. Но може да се направи изключение, нали...?- засмя се, а смехът му бе най- нежният звук, който човек може да чуе. Итачи се вцепени и не знаеше какво да направи. Ако случайно седнеше на сепарето, щеше да загуби работата си и нямаше да има с какво да се прехранва.
Сейнара Итачи- беше сираче още от малък, защото родителите му и брат му загинали при пожар в домът им. Когато бил на 10 години и се връщал един ден от училище видял, Че от къщата му излизали пламъци огън и пожарникарите се
опитвали да ги изгасят. След като всичкия огън бил премахнат той научил, че е останал сам на този свят. Напуснал училище и започнал да си търси работа. Започвал на едно място и след няколко месеца го гонели. Така продължило, докато не го наели в " Къравата Роза" и не започнал да работи...
- Простете ми, дързостта, но немога да го направя. Управителят ще ме види и ще ме изгони, а това е единствената работа, която ме спасява от гладът и мизерията.- каза предпазливо Итачи. Мадара го погледна отново в очите и видя болката и самотата му в тях. Усмихна се и заговори.
- Не бери грижа затова, момче.- посочи единият от охранителите. Мъжът се наведе и Мадара му прошушна нещо в ухото. Охранителят излезе и след малко се върна с управителят на дискотеката. Итачи гледаше меко казано със
страх. Беше го страх, че ще бъде уволнен и ще му се наложи да си търси друга работа.
- Здравей, Кейро.- каза усмихнато и приятелски Мадара.
- Здравей, стари приятельо.- отговори на поздрава управителят.- Какво има? Някакви проблеми?- този път запита някак си заплашително и погледна към чернокосото момче.
- Аз...- заекна Итачи, като пристъпи няколко крачки назад. Учихата веднага се намеси.
- Няма проблеми, Кейро... Просто исках да освободиш това момче и то да бъде мой личен гост на масата ми.- това беше шок от страна на управителят. Той погледна към така нареченият си отдавна приятел с объркване.
- Но защо, Мадара? Не разбирам...- започна да ръкомаха той с ръце. Мадара го погледна със страшен поглед и отговори.
- Така искам... Ще ми откажеш ли...?- направи кратка пауза и продължи.- Кейро?- като натърти на името му. Управителят изстръпна и започна да пелтече.
- А, неее... Няма проблем, Мадара. Щом ти така искаш...- обърна се към Итачи и продължи.- Свободен си и тази вечер ще си гост при Учиха Мадара. Върви да се преоблечеш и сядай при него.- Обърна се.- Ясен ли съм, Итачи!!!- заплашително изсъска той и излезе. А, чернокосото момче седеше на мястото си и не смееше да мръдне. Толкова беше шокирано, че все още му се струваше нереално всичко, което се бе случило. Толкова лесно беше манипулиран строгият с персонала управител и лесно поддал се само на един поглед от този господин. Сигурно наистина е много страшен... Мадара отново се облегна назад и дръпна от пурата си. Издиша димът, а той се отправи към момчето.
- Защо седиш, а не отиваш да се обличаш Итачи.- изкиска се мъжът и дръпна от пурата си. Итачи го погледна ококорено и се измъкна незабелязано. Учихата се засмя отново и се загледа в танцуващата тълпа. Но всъщност гледаше изнизващият се Сейнара, който изнервено се провираше между момичетата, който отвреме- навреме се заглеждаха в стегнатото му и красиво тяло... След малко Итачи вече беше в съблекалнята за персонала и си смъкваше работните дрехи. Когато ги съблече се загледа в огледалото и по- изплашен и объркан не се беше виждал досега. Нещо не беше наред... Изведнъж пред очите му се появи образът на Мадара, който му се усмихва, а очите му не бяха онези гневни, когато говореше по телефона, а бяха някак топли и чаровни. Това продължи около минутка, но се опомни и си плесна една плесница. Какво му ставаше... Сам той не се разбираше, защото още от малък беше някак странен... Започна да си облича обикновените дрехи и когато го направи, затвори гардеробът си и излезе от
съблекалнята. Запъти се към Вип ложата, където го чакаше Той... Онзи господин, който все едно го завладяваше само с поглед. Не след дълго вече беше при Мадара и седеше на вратата. Не знаеше какво да направи... Беше толкова
срамежлив, все едно бе първата му среща с момиче. Без да усети лицето му придоби розовината, която показваше, че се интересува от Учихата. Кафявокосият мъж се подсмихна леко и заговори.
- Защо седиш там? Ела и седни.- потупа сепарето до него и не спираше да се вглежда в красивите му черни очи. Итачи въздъхна и седна до него. Тишината се намести помежду им и се чуваше само тропота, който създаваха басовете от музиката. Телата им трепнеха и самите те се чувстваха странно. Най- вече Итачи... Усещаше желание и възбуда, докато седи до него. Бяха на милиметри един от друг и ръцете им едва се допираха. С всяка изминала секунда сърцето му започваше да тупти по- бързо... Какво ли ставаше?
Ненадейно вътре влезе една от сервитьорките и се стъписа, когато видя Итачи седнал на сепарето с дрехите си, а не с тези на сервитьор.
- Итачи...- възкликна тя.- Какво правиш тук? Бързо ставай и се захващай за работа, докато не те е видял ше...- беше прекъсната от Мадара.
- Спокойно, секси. Итачи тази нощ не е на работа, така че ми донеси уискито и после, каквото пожелае Сейнара.- усмихна се и погледна чернокоското до него. Итачи се смути.
- Имам разрешение от шефа, Тейра. Спокойно.- увери я той и продължи.- Донеси ми един бърбън.- тя кимна с глава и излезе. След малко отново дойде и му донесе бърбъна. Изчезна толкова бързо, колкото се беше появила. Тогава Итачи реши да разбере откъде се бе появил този интерес към него в Мадара.
- Ами...- престраши се той.- Защо точно мен избрахте да съм ви гост, господине?- Мадара се замся звучно.
- Разбрахме се, без любезности. Просто ме наричай Мадара...- отново се чу смях от него.- Защо ли? Защото ми харесваш...- лицето му остана усмихнато, защото беше сигурен, че в този момент Итачи е шокиран.
- Ама, вие сте...- заекна.
- Да, Итачи. Това е, което си мислиш и ако не ти допада си свободен да си вървиш.- извади от джоба си дебела пачка с пари... Много пари и ги сложи пред чернокоското.- Това е заплатата ти за тази вечер, която можеше да изгубиш, заради мен.- зениците на Итачи се разшириха, защото неможеше да повярва. Защо беше толкова мил с него? Какво целеше? Питаше се итачи, когато изведнъж Мадара го целуна. Ужасът нахлу в тялото на Сейнара, а очите му трептяха, но кафявокосият мъж не си отдели устните от него. Нещо трепна в Итачи... Тялото му започна да настръхва и възбуждащи тръпки да пробягват по него. Членът му леко се размърда под дънките му, а сърцето му все едно щеше да изскочи. Същото се случваше и с Учихата. Копнееше за ръцете му, за кожата му и най- вече за тези сочни устни да го целуват. След около минутка Учихата си отдели устните от неговите и се загледа в лицето му, за да разгадае мислите му. Там имаше само объркване и смут... По не знайна причина на Итачи му бе харесало... Целувката, която така страсно му бе дарена и то от мъж... Да не би да беше обратен... Не... Просто първичните му инстинкти бяха реагирали на целувката. Обзе го любопитство, което искаше да разбере какво е чувството да правиш секс с мъж... Хвърли се върху Мадара и го целуна, но този път си разтвори устните и езикът му влезе в устата на Учихата. Кафявокосият мъж не бе очаквал такава реакция от него, но после отвърна на целувката. Езиците им се преплетоха, а
възбудата нахлу в тях. Мадара обгърна нежно с ръце кръста му и го придърпа към себе си. Тогава зарови едната си ръка в дългата му на опашка коса и целувката им се превърна в любовна. Трепнеха и копнееха един за друг. Учихата си спусна другата ръка по коремът му и я спря на членът му, който се беше вече втвърдил. Започна да я движи по дънките му и да го възбужда. Лек стон се отдели от устните на младежът и погали връхчето на ухото на Мадара. Това направо подлуди кафявокосият мъж. Накара кръвтта му да се надигне в членът му и да желае до неописуемост плътта на Итачи. От своя страна пък чернокосото момче си пъхна ръката под ризата на Учихата и започна да си прокарва ръката по гърдите му...

Какво ще се случи по- нататък ще разберете в следващата и последна част на oneshota...

Ето го и инторото:

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

Съжалява, но явно съм изяла главата и не съм я пуснала Сега я пускам и се надявам да ви хареса


част 2
Телата им трепнеха от възбудата и насладата, която си доставяха взаимно. Чернокоското не спираше да си прокарва ръката по тялото и гърдите му. Отвреме- навреме докосваше зърната му, а Учихата беше в транс. Толкова хубаво му бе, че едва се сдържаше да не се нахвърли върху него и да разскъса дрехите му. Искаше го... Искаше ръцете му по себе си, устните да докосват неговите, а тялото върху неговото. Беше готов да даде всичко, за да усеща всичкото това до края на дните си. Ръката му въбуждаше младежът и го караше да тръпне. Леки стенания излизаха от устните му и галеха нежно кожата на Мадара. Топлият му дъх се сблъскваше с тялото на кафявокосият мъж, карайки членът му все повече да се втвърдява. Ненадейно Мадара спря движенията си и си махна ръката от подутината, която се беше образувала под дънките на Итачи. Вдигна я бавно и я сложи на лицето му. тогава помилва бузата на Сейнара и леко се усмихна.
- Харесва ли ти, Итачи?- запита го със задоволство. Отлично знаеше, че в този момент тялото му усещаше някаква възбуда и настръхваше от всеки един негов звук и поглед. Итачи го погледна смутено и си разтвори устните, за да каже нещо, но бе прекъснат от пръстта на Мадара, който го беше сложил на тях.
- Шшшт... Знам. Това е усещането да бъдеш с мъж, Итачи... Това означава мъжката ласка и ръцете му по тялото ти.- едва сега се усмихна широко и отново целуна момчето. А, Итачи седеше вцепенен и не знаеше какво да направи или каже. Наистина ли му харесваше да го целува мъж? Щеше ли да позволи такова нещо? В никакъв случай... Но това щеше да стане преди. Преди Учихата да го целуне и да породи тези тръпки по него. Дишането му се очести и поредните стонове от страна на Итачи излязоха на яве. Всичко приличаше на любовна игра между двама влюбени. Изведнъж Сейнара не издържа на всичкият адреналин, който се бе наместил в тялото му и буквално се нахвърли върху Учихата. Мадара падна назад, а охраната му веднага бяха около сепарето готови да защитят шефа си от непознатият. А, чернокоското целуна страстно устните му и си търкаше таза в него. Ръцете му не спираха да се движат, като в следващият момент се спуснаха надолу по корема му, стигнаха мъжеството му и леко го стисна с пръстите си.
- Мммм.- изстена Мадара и си повдигна ръката, като направи жест на охраната да се отдръпнат. Мъжете се спогледаха и се върнаха по местата си. Направи нов жест, с който им казваше да следят за някой да не дойде и да ги види. Всички кимнаха с глава, а възбуждащата игра, която играеха така умело те не спираше и нямаше и най- малкият признак, че скоро ще свърши. Беше им приятно... Беше им толкова хубаво, че Итачи си мислеше, че винаги ще може да го прави на Учихата. Дори бе готов да му се отдаде и да прави, каквото той му заповяда. Да го целува, да го докосва, дори и да спи с него. Беше му любопитно как ли го правеше той? Дали щеше да му хареса и как ли ще се чувства след това... Но в момента не му пукаше, защото в тялото му беше най- голямата наслада, която някога е усещал. Сърцето му биеше неравномерно, бързо и лудо, а очите му шареха по лицето на Мадара и изучаваха всеки негов поглед и емоция. Учихата все едно бе в рая. Итачи леко повдигна ръката си към коланът му и бавно го разтвори. Тогава премина към копчетата на панталонът му, но изведнъж вратата леко се отвори и охраната веднага реагира. Итачи изтръпна и желанието му, което до преди секунда имаше, изчезна моментално. Бързо скокна и седна на сепарето, а Мадара лежеше и все още тръпнеше. Ръцете му леко трепнеха и той самият неможеше да се успокои. Един от мъжете хвана дръжката на вратата и я отвори достатъчно да излезе и да не се види от никой, че Учихата бе легнал. Беше Тейра и искаше да разбере дали Боса на босовете искаше нещо. Бързо беше отпратена и наредено й да не идва без повикване от страна на шефът му. Веднага се върна и заключи вратата от вътрешната страна. Минаха няколко минути в мълчание, а Итачи не мърдаше от мястото си. Толкова се бе смутил, че тялото му беше обзето от паника и страх, че може някой да го види и после да му излезе името на обратен. Но всъщност Толкова много желаеше Мадара. Искаше да го усеща, да усеща ръцете му по членът си, както преди няколко минути и най- вече да го почувства вътре в себе си. Учихата се успокои напълно и се надигна бавно. Взе чашата си с уиски и отпи голяма глъдка от нея. Когато постави чашата си на масата се усмихна и отново заговори.
- Притеснява ли те нащо, Итачи?- тялото на младежът потрепна. Извърна си главата към кафявокосият мъж, като очите му показваха паниката в него.
- Аз....- заекна и преглътна веднъж.- От къде знаете?- смехът на Учихата ехтеше в помещението и караше охраната му да се дразни, а Итачи го гледаше изненадано.
- Тялото...- засмя се отново той и продължи.- Тялото ти, Итачи издава всичко. Всяка твоя мисъл и емоция. Всяко смущение и най- вече възбуда.- погледна го право в очите и добави.- Очите също.- заниците на чернокоското се разшириха, защото толкова малко знаеше за това и изобщо за секса. Вярно бе, че Сейнара беше красив и с добре устроено тяло, но досега бе имал само няколко момичета, с които беше правил секс. След малко Учихата отново заговори.
- Щом толкова много се притесняваш, нека останем двамата.- ужасът още повече обладаваше момчето, а очите му трептяха.- Нека отидем в къщата ми и се насладим един на друг... Какво ще кажеш?- направи кратка пауза и с тих стон каза.- Сейнара Итачи.- чернокоското си наведе главата надолу, защото водеше борба със себе си. Дали да отиде или не? Ако отидеше щеше да спи с мъж... Но, ако отидеше беше сигурен, че ще изпита такава възбуда и наслада, която никое момиче нямаше да му достави... Вдигна си погледа решително и кимна с глава. Трябваше да опита, за да разбере тръпката. Самодоволната усмивка на Мадара се появи на лицето му и стана. Подаде си ръката и Итачи я хвана. Изправи се също и последва Учихата. Когато излизаха от Вип ложата младежът пусна ръката му и се опита да остане спокоен и да бъде безразличен. Учихата отдавна беше разбрал чувствата на Итачи, но нищо не каза, а вървеше спокойно и величествено. Момичетата, които танцуваха на дансинга и по пилоните гледаха Мадара и перверзни мисли им минаваха през главата. Знаеха кой е той и колко много пари имаше. Всяка една от тях искаше да го завладее и да притежава цялото му богатство, но никоя не бе успявала досега. Всеки мъж до когото минаваха, ставаше и се поклоняваше на известният на всички- Учиха Мадара. Итачи вървеше и не вярваше на очите си. Наистина ли толкова беше популярен този господин? Когато стигнаха до вратата двама мъже от охраната отвориха вратите й, изчакаха да минат Мадара и Итачи и ги затвориха. Щом стигнаха до входните врати бяха посрещнати от онези мускулести мъже, които пазеха входа и редът в " Кървавата роза".
- Довиждане, г-н Учиха.- казаха те и също се поклониха. А, стъпките на Мадара бяха бавни и равномерни, все едно се забавляваше на поклоните им. Излязоха и се запътиха към колата на богатият господин. Докато вървяха дишането на Итачи беше някак странно. Не беше, като нормалното. Кафявокосият мъж усети промяната в тялото му и се опита да го успокои.
- Няма страшно, Итачи.- и влезе в черната си лимузина. Тя бе дълга и доста скъпа... Чернокоското се спря пред вратата и погледна охраната, която я държеше.
- Моля заповядайте, господине.- каза мъжът и посочи на Сейнара с ръка да влезе. Той влезе и вратата беше затворена след него веднага. Десетте мъже се качиха в лимузината и тя потегли. През целият път никой нищо не каваше, защото Итачи бе твърде зает да се притеснява и да се паникьосва. Двуумеше се... Защо беше тръгнал с напълно непознат мъж, за когото не знаеше нищо? Дали не беше сгрешил? Но връщане нямаше... Беше напълно решен, че ще го направи. След около час пътуване, лимузината на Учиха Мадара спря пред портите на голяма и висока къща. Личеше си, че в нея живее доста богат човек, защото на нея блестяха безброй много лампи и осветяваха прелестният двор и веранда. Градината беше обширна с много цветя и храсти... Мадара слезе от лимузината и чернокоското го последва. При влизането им в къщата последваха още поклони от страна на служителите му. Вървяха по пътеката и все така мълчаха. Не бяха обелили и дума, откакто бяха излезли от дискотеката. Стигнаха вратата и влязоха в къщата. Итачи се спря на прага и гледаше изумен от гледката. Никога досега не бе виждал такава прелест пред себе си. Мадара продължи и се заизкачва по стълбите. Сейнара го последва. Когато се качиха на вторият етаж тръгнаха по коридорът, по който имаше най- различни статуи на гръцките богини. По стените пък имаше картини, струващи стотици хиляди иени. Най- накрая стигнаха до една от многото стаи и влязоха вътре. При затварянето на вратата Мадара каза заповеднически на охраната си.
- Никой да не ни безпокои... Ясен ли съм!!!- гласът му беше груб и страшен. Мъжът кимна с глава и застана до вратата. Учихата я затвори и се обърна напред. Гледаше и се усмихваше на реакциите на младежът, който не си беше представял и в най- смелите си мечти за такава величественост. Така минаха няколко минути и Учихата Отиде до хладилникът с алкохол. Отвори го, извади шише с най- скъпото уиски, обърна се към Итачи и го запита.
- Искаш ли нещо за пиене?- Сейнара го погледна и лицето му придоби розовина. Толкова много го беше срам, че и дума не обелваше.
- За старт.- прибави кафявокосият мъж и се засмя. Извади шишето с бърбъна и го наля в една чаша. В друга пък наля уискито и върна двете шишета в хладилникът. Затвори го, отиде до младежът и му подаде чашата с бърбън. Итачи я взе и я надигна. Изпи целият алкохол, който беше в нея, а Мадара едва бе отпил от неговата. С всяка изминала минута стаята се пълнеше с напрежение и най- вече със страст. Телата им бяха близо едно до друго и се напрягаха от близостта си. Кожата им настръхваше и показваше какво си причиняваха те. Възбудата все повече ги караше да се желаят, но не искаха да си го признаят. Никой от тях не започваше първата стъпка и това направо ги подлудяваше. Докога смятаха да не предприемат нищо? Не след дълго Итачи не издържа и внезапно притисна Учихата към стената. той не бе очаквал това и леко беше смутен, но в следващият момент се усмихна с лека самодоволна усмивка.
- Значи тялото ти не издържа на напрежението, Сейнара?- запита го той и се приближи до ухото му.- Незнаеш от колко време чакам това.- Дъхът му полази по кожата на Итачи и го накара да потрепне. Тогава чернокоското си плъзна езикът по шията му, а Мадара изстена. Това накара членът на Итачи да се размърда и да се надигне изпод дънките му. Той си спусна ръката и започна да гали мъжеството на богатият господин. Това беше едва началото, а пък Мадара едва възпираше ерекцията си. Дори и акохолът не му помагаше, защото толкова бе пленен от красотата на тялото му, че трудно се въздържаше. Учихата започна да откопчава копчетата на дънките му и в същото време да го целува. Езиците им се преплетоха и започнаха гоненицата си. Когато ги откопча, свлече дънките на земята и веднага хвана членът му през бельото. Итачи изстена силно и в стаята се разнесоха желания за секс. С едно ловко и бързо движение Учихата се измъкна от хватката и блъсна Итачи на леглото. Играта загрубяваше и явно и двамата щяха да са нежни един с друг и същевременно диви. Тогава той се качи върху младежът и се наведе към него. облиза грубо вратът му и леко го захапа. Итачи изстена и се помъчи да го целуне, но Учихата се свлече надолу по тялото му, като не спираше да прокарва езикът си по кожата му. Страстни тръпки обземаха тялото на младият Сейнара и горещината в него ставаше по- голяма. Той целият трепнеше и насладата за него едва започваше. Мадара се изправи, погледна го с перверзен поглед и си облиза устните. Тогава зверски разкъса тениската му. Итачи направо подлудя от това, а Учихата се свлече надолу и махна бельото му. Членът на чернокосият младеж се надигна нагоре, безцветна слузеста течност течеше от него, а вените върху мъжеството му изпъкваха и всичко това ясно показваше колко много бе възбуден Сейнара. Тогава кафявокосият мъж хвана с ръка членът му и го стисна, така че да се възбуди и да стане по- голям. Кръвтта навлезе в мъжеството му, а самият Итачи гореше от удоволствие. Тогава Мадара се наведе и вкара членът му в устата си. Поредното стенание не закъсня, защото усещаше топлината. Стана още повече голям и наистина размерът му бе огромен и дебел. Учихата започна да го движи нагоре- надолу и го засмукваше със същото тепмо. Сейнара не бе очаквал това, а тялото му още повече. Той започна да се превива от наслада, а Учихата не спираше да се движе и да възбужда големият му член. Не след дълго Кръвта на Чернокоското беше се насъбрала в мъжеството му и огразмът му искаше да излезе. Да изгригне с пълна сила, но Учихата беше доста добър в секса и усети всичко това. Тогава намали темпото си на устните и ръцете, като постепенно спираше. След около минутка спря напълно и си отдели устните от членът му. Когато се надигна и погледна към Итачи видя, че възбудата му беше неописуемо голяма и нямаше търпение да усети останалото. Кафявокосият мъж леко се усмихна и отново целуна младежът. Езиците им се преплитаха, а телата бяха възбудени на макс.
- Хареса ли ти, Итачи?- зададе му за пореден път въпроса. Сейнара го погледна и този път отговори спокойно.
- Да, харесва ми.- и се усмихна.- Но...- заекна, защото Мадара отново го бе прекъснал.
- Не казвай нищо... Нека се оставим на възбудата и удоволствието да ни води.- Учихата не спираше да се усмихва, като прибави.- Ще бъда нежен, обещавам...- зениците на Итачи се разшириха, защото знаеше какво щеше да последва, но преди да има възможност да направи, каквото и да било Мадара отново засмука мъжеството му и възбудата за пореден път нахлу в тялото на чернокосият младеж. Лек стон излезе от гърдите му, а Учихата усили темпото си. Тогава си сложи ръката на членът му, потърка го няколко пъти, за да я навлъжни и после я плъзна надолу. Когато стигна до исканото от него място си сви четирите пръста и остави средният. Тогава бавно го пъхна и навлезе в тялото на Итачи. Сейнара се ококори и се чу силно стенание от негова страна. Мадара продължаваше да го възбужда с устните си, но и не спираше да прониква в него. Когато целият му пръст беше достатъчно навътре започна да го движи в ритъм с устата си. Виковете на Итачи ехтяха из стаята и се впиваха в стените. Цялата прислуга ги чуваше- едни се възмущаваха, както всеки път, когато господарят им водеше мъже с него и правеха секс; други пък толкова се възбуждаха, че им се искаше и те да се намесят... Промяната в тялото на Итачи не спираше и насладата ставаше по- голяма. Изведнъж Мадара почувства, че Сейнара скоро ще свърши, затова изкара членът му от устата си, но не спря да го възбужда с ръка. След около минутка оргазмът настъпи и течността от членът на чернокоското излзе навън, а Учихата не спираше да си движи пръстта в него. Едва, когато цялата течност бе по чаршафът го извади и се надигна нагоре. Итачи целият бе в пот, тялото му се гърчеше от наслада и силни стонове излизаха от гърлото му. Мадара ги заглуши със страстна целувка. Въздухът беше нажежен и тежък. Поемаше напрежението и възбудата от тях. След като чернокоското се успокои си сложи ръцете на кръстта на кафявокосият мъж и бързо го преобърна с гръб към себе си. Учихата се засмя, защото младежът започваше да се учи и то много бързо на занаята... Итачи си хвана членът и го приближи към него. Възбуди го малко и тогава го нагласи точно на мястото. Вкара го бавно и внимателно. Сега беше ред на Учихата да усети насладата, която сигурно никога не бе изпитвал досега. Когато изцяло беше вътре Итачи започна да го движи, а Мадара да стене. Движенията му се усилваха с всяко следващото проникване и двамата да умират от удоволствие. Итачи не си бе представял, че може да прави секс с друг мъж, но сега разбираше каква наслада могат да си причиняват мъжете взаимно. Дали беше същото и с две жени? В момента не му пукаше особенно, защото беше зает с много по- възбуждащи дела... Темпото му стана нечовешко бързо, а проникванията навътре. Донякъде беше болка за Учихата, но удоволствието я компенсираше. Сейнара забави и Мадара се смути. Да не би да искаше да развали всичко? Дали не му беше приятно? Точно обратното... Итачи отново си сложи ръцете на кръста му, но не си махаше членът от него. Тогава се наклони и легна на леглото, като в същото време придърпа Учихата да застане в седнало положение над него. Мадара малко беше объркан.
- " откъде ли знае тази поза?"- запита се той, но крайчето на горната му устна се надигна.- " Не ми пука... Важното е, че ни е приятно, Итачи..."- каза си на ум и започна да се движи над чернокоското. И двамата стенеха в синхрон и стоновете им се сливаха в мелодична песен. Мадара си хвана членът и започна да движи ръката по него, за да си доставя удоволствие, а Итачи не спираше проникванията си в плътта му. На Сейнара му харесваше и не мислеше за нищо друго. Ако случайно се замислеше за нещо щеше да се разконцентрира и щеше да убие насладата и на двамата... А, той не искаше това, защото тялото му не го позволяваше. Ръцете му се движеха сами и повдигаха кръстта на Учихата. Така продължаваше играта между двете тела на мъжете. Сменяха позите си и се наслаждаваха на всичко заедно... на приятните тръпки, които игриво бягаха по тях; на напрягането на мускулите им; бързото биене на сърцата им и най- вече на допира на устните си...
Навън нощта беше спокойна и топла. Пълната луна грееше високо и осветяваше целият свят. Звездите блещукаха и се радваха на спокойното небе, по което нямаше и едно обаче. Отвън на дърветата весело чуруликаха птички и си пееха песните. Всичко наоколо беше вълшебно, като в приказка, но не като тези за принцове и принцеси. Имахме си двама герои и те бяха мъже... Мъже, които не се познаваха, а се наслаждаваха на ласките си, на допира по телата си и най- вече на любовната игра... Да, точно така... На любовната игра, защото Учиха Мадара- Боса на босовете, най- известният и богат човек на света се влюбваше в едно обикновенно и простовато момче. Момче, което може да плени всеки един човек- било то мъж или жена, с своят чар и красота. Усещаше, че без него животът му нямаше смисъл. Дните му нямаше да са весели и щастливи без чернокоското. Нямаше да има кой да се смущава и да се изчервява, когато се заговори за секс. Нямаше да има кой да се усмихва и да го запленява с усмивката си... Всичките тези чусвства напрягаха тялото на Учихата и го караха да трепне. Да трепне, затова, че Итачи е в плътта му. Че се отдава на човека, който обича, макар да ви се струва банално... Да, животът е остроен сложно и от гледната точка на хората има много объркани и неразбираеми неща... Но това не е проблем щом двама души искат да са знаят по един или друг начин...
Така минаха няколко часа, а играта, която играеха двамата неспираше. Итачи се движеше в Мадара и стенеха едновременно. Чернокоското усети, че скоро ще свърши. Смути се и заговори.
- Аз...- изстена.- Скоро ще свърша.- Мадара се надигна леко и си хвана членът. Започна да движи ръката си по него и каза.
- Още малко... потърпи още малко, докато и аз свърша.- Итачи се стегна и се опита да задържи оргазмът си още малко. След няколко минути вените по членовете и двамата изпъкнаха, а кръвтта в телата им кипеше и се движеше бързо. Темпото на мъжеството на Сейнара и ръката на Мадара станаха неописуемо бързо и се чуха два силни вика. Двамата бяха свършили по едно и също време. Сърцата им биеха силно и бързо, а самите те трепереха от удоволствието. След като се успокоиха напълно Мадара се свлече на леглото, а до него и Итачи. Дишаха накъсано и неравномерно. Тогава Чернокосото момче обгърна Учихата и си сложи главата върху гръдтта му. В първият момент кафявокосият мъж гледаше изненадано, защото не беше очаквал такава реакция от него, но после се успокои и също обгърна младежът. Нямаше и пет минути и итачи заспа от умора, а Учихата го милваше по черната му дълга коса и се усмихваше. Младежът бе толкова сладък, когато заспеше, че дори и тогава запленяваше умът и чувствата на Мадара. Сънят му беше спокоен и сладък. Не след дълго Учихата също заспа прегърнал най- божественото същество на света...
Слънчевите лъчи се показаха и дариха света със светлина и топлота. Цветята се разтвориха и показаха цялата си прелест, а птичките полетяха из въздуха и запяха. Звездите вече ги нямаше, а небето бе толкова спокойно, колкото бе и през нощта. Слънцето нежно погали лицето на Итачи през отвореният прозорец и го накара да си отвори очите. Когато това стана лъчите подразниха черните, като нощта очи на Сейнара. Той се обърна на другата страна сънено и си разпростря ръката за да прегърне мъжът, който го бе накарал да изпита такава наслада. Но странното беше, че Учиха Мадара не беше в леглото. Итачи веднага си отвори очите панически и се надигна в леглото. Огледа се и потърси с поглед Мадара. Но и в стаята го нямаше. Сейнара си повдигна раменете и отново легна на леглото. Загледа се в белият таван и се замисли. Мислеше за изминалата нощ и за всички неща, които бяха правили със себе си. Внезапно дръжката на вратата се завъртя, я той се вцепени от ужас, защото беше чисто гол в леглото и то не завит с нищо. Моментално потърси нещо и когато намери до себе си чаршаф, го взе и се зави с него. Вратата се отвори и от нея се показа Той... Учиха Мадара... Кафявокосият мъж се засмя, когато видя завитият през глава Итачи. Влезе и когато стигна до леглото, седна на него и отви чаршафът. Итачи го гледаше изплашено и паникьосано, но когато видя, че е той се успокои. Мадара не спираше да се смее, защото Сейнара приличаше на изплашено зайче.
- Какво е толкова смешно?- запита чернокоското и се нацупи. Отново се чу смях от страна на Учихата.
- Ах, ти малко "Бъни"... От какво се притесняваш?- Итачи си повдигна едната вежда въпросително и отговори.
- Как така от какво? От хората, които работят за теб...- Мадара си сложи ръката на устата си и се изкиска.
- Няма от какво да се притесняваш, Итачи... Мислиш ли, че никой не е чул стенанията и виковете ни през нощта?- зададе си въпросът меко Учихата. Лицето на Итачи пламна от срам, а очите му бяха ококорени.
- Аз...- заекна, защото за пореден път нямаше какво да каже.
- Знам, Итачи... Но това не бива да те притеснява, защото те са верни и добри служители и нямат нищо против към наклонностите ми.- още повече се ококори Итачи.
- Наистина ли?- запита изненадано той.
- Да. Защо те учудва това?- отговори и в същото време зададе въпроса си, защото искаше да разбере какво мисли той по този въпрос.
- Ами... Незнам. Просто ми е чудно и ми струва нереално всичко, което се случва.- засрамено каза чернокоското.
- Знам... Но искам да те питам нещо, итачи.- Сейнара се смути.
- Какво?- побърза да полюбопитства чернокоското.
- Ще останеш ли с мен?- ПО- объркан и неразбиращ никога не беше.
- Как така да остана с теб? Не разбирам...- Мадара се усмихна и започна да говори.
- Започвам да се влюбвам в теб, Итачи... Искам да останеш с мен и да споделяш живота ми.- тялото на Сейнара потрепна. Какво искаше той от него? Да остане? Да бъде негов? Но за бога как можеше да го направи... Така сам той щеше да се превърне, като него... Да желае и копнее за секс с мъже.
- Но аз...- беше прекъснат.
- Виж, Итачи... Искам да знаеш, че с мен животът ти няма да бъде такъв, какъвто е бил преди...
- Знам.- отвърна чернокоското и си наведе главата. Мадара хвана брадичката му и я надигна, така че да се вгледат един в друг.
- Ще имаш възможност да се виждаш, с когото пожелаеш... Да правиш секс, с което момиче поискаш...- направи кратка пауза.- Не съм ревнив, все пак.- каза и се засмя звучно. Нежният звук достигна до ухото на чернокоското и го погали по крайчето, като предизвика приятни и топли тръпки в тялото му. Мълчанието отново настана в стаята и единсвтено се чуваше чуруликането на птичките отвън. след около минутка Сейнара заговори.
- Може да опитаме, но...- спря и след малко продължи...- А, този Тоби?- едва сега лицето на Учихата помръкна.
- Той е нищо за мен и от днес е в миналото ми.- каза раздразнено кафявокосият мъж.
- А, какво ще стане с него?- отново зададе въпрос Сейнара.
- Това вече не е мой проблем. Да прави каквото иска...- усмихна се.- Аз имам теб и това е единственото нещо в момента, което ме вълнува.- повдигна си ръката и го помилва нежно по бузата. Очите на Итачи потрепнаха и отново розовината се появи на лицето му.
- Недей така де, Итачи.- изкиска се Учихата.- Щом от това се изчервяваш кой ли знае, как ще реагираш на подаръкът ми.- зениците на Итачи се разшириха от изненада.
- Подарък ли?- запита объркано чернокоското.
- Да...
- Какъв подарък?- веднага последва друг въпрос.
- Еми, виж навън през прозорецът и ще разбереш.- усмихна се широко Учихата. Сейнара веднага скокна от леглото и отиде до прозорецът. Започна да се оглежда наоколо, но не виждаше нищо, което може да му грабне окото. Изведнъж на портите се появи някаква сива кола, която се придвижи по пътеката и спря на алеята точно срещу прозорецът на стаята, откъдето гледаше Итачи. Мадара стана от леглото и застана до чернокосото момче. Бръкна в джоба си и извади два ключа. Обгърна младежът и си сложи ръката на рамото му. Спусна я по тялото му и си разтвори ръката. Разклати ги и привлече вниманието на Итачи. Той си наведе погледът към ключовете и бързо запита.
- Какви са тези ключове, господине?- Учихата се засмя.
- Първо- Искам да ми викаш Мадара от днес нататък... Второ- Единият е за новатат ти кола, а другият е за къщата.- зениците на чернокоското се разшириха и отново погледна към колата. В очите му блестяха радостни изскри и беше щастлив. Никой досега не беше му подарявал нещо, камо ли скъпа и луксозна кола.
- Това е за мен.- вдигна си пръстта и посочи към колата. Мадара кимна с глава в отговро и се усмихна.- Audi TT... Е мое?- трепна. Бързо се извърна и силно прегърна Учихата, като каза.
- Обичам те, Мадара... Много ти благодаря за този щедър подарък..- Учиха Мадара също го обгърна с ръце и го помилва по главата.
- Щом ти си щастлив, значи и аз съм щастлив... Искам за напред да ми казваш какво желаеш и ще ти го давам... Било то пари, жени, коли... Всичко.- каза кафявокосият мъж и го притисна до себе си. Беше готов да даде всичко, което имаше, за да може Сейнара да е щастлив... Защото това прелестно момче не спираше да радва и да всява светлина в сърцето на Мадара, точно затова бе избрал него. Чернокоското му вдъхваше живот, даряваше му спокойно бъдеще и най- вече любовта си... Никога нямаше да позволи да е тъжен или нещастен и щеше да убие всеки, който се опита да го нарани по някакъв начин... Итачи бе неговото момче и живот и винаги щеше да бъде....

КРАЙ

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

[Sponsored content]