Последната надежда (фик по Наруто)

[SunrisEРазвиващ се]

І глава
- Край на пътуването ни. Как се чувстваш да се върнеш у дома? –попита Джирая, малко преди да стигнат портите на Коноха. Русокосия шиноби се усмихна, преди да му отговори.
- По-добре, от колкото само да минем покрай селото. – каза с известна жлъч. Учителят чу въздъхна.
- Знаеш, защо не спряхме. Ще спреш ли да се оплакваш?
- Кога съм се оплаквал, Еро-сенин? Само казвам. – с тези думи той продължи да се заяжда, като на лицето си беше сложил невинно изражение.
- Спри да остроумничиш с по-възрастните от теб. Даже баща ти не си позволяваше толкова. – тези думи само дадоха повод за ново заяждане.
- Ама, нали сина трябва да надмине бащата по повечето параграфи. Вече усъвършенствах Разен-Шурикен и повечето техники, какво ми остава? – при тези думи и двамата избухнаха в смях. От далече те бяха интересна гледка. Възрастен мъж с бяла коса и тийнейджър с руса. Когато минаха през портата на Коноха, пазачите ги изгледаха удивени. Шинобитата там, бяха виждали Наруто само веднъж, след като той тръгна с Джирая и това беше преди четири години. Тогава беше още дете, а сега, сега беше пораснал и външно и вътрешно.
Двамата стигнаха до кабинета на хокагето безпроблемно. Преди да почукат застинаха на място. От там се чуваха гневните изблици на Тсунаде.
- Неуспешна! Отново! Какво да ви правя?! Искате да се явявате на изпит за чунин, а не можете да завършите мисията си успешно!
- Трябва да спасим горките деца. – каза ухиления Наруто. Джирая само кимна и почука на вратата. Естествено не беше чут, но той я отвори(вратата) и заедно с ученика си влязоха вътре. – О, бабо Тсунаде! Как си? Не сме се виждали от повече от година. Изглеждаш леко преизнервена. Какво се е случило? – започна синеокия. Преди да е довършил монолога си, Тсунаде хвана някаква папка и я запрати по натрапника. Наруто лесно я хвана и се приближи, за да й я върне. – Мисля че изпусна това. – каза подавайки й го. Тя го стрелна с поглед и се съсредоточи върху стария си съотборник.
- Не се ли очаква да си превъзпитал поне малко, Джирая?
- Опитах. По-устат е и от баща си. – отвърна й усмихнат. Тя го изгледа ядосано и се обърна към генините. Това бяха Конохамару и двамата му съотборника(ако някой знае как се казват да ми пише на ЛС)
- Вън от тук! Ако оплескате само още една мисия сте мъртви! – трите деца се изнизаха, без излишни приказки. – Значи се връщаш окончателно, а? – обърна се тя, към Наруто. – Миналата година стана джунин и се чудех кога ще се завърнеш, за да те причисля към някой отбор. Написал ли си рапорт от последната ти мисия?
- Хай! – подаде и една папка, която извади от раницата си.
- Ще го прочета после. Ела след три часа за нареждания. Сега сте свободни.
- А къде са Сакура и останалите? Не съм ги виждал от две години, с изключение на Тентен и Лии.
- Повечето ти приятели трябва да се върнат след два часа. бяха на изпита за джунин. Киба и Шино са го взели. Сакура, Хината, Ино и Чоджи са скъсани. Ще ги пратя пак следващата година(тези изпити са веднъж годишно). Шикамару взе своя преди теб, а за Неджи, Лии и Тентен знаеш.
- Ариагато, Тсунаде-сама. – каза Наруто, поклони се и се запъти към дома си. В кабинета останаха доволния Джирая и потресеното хокаге.
- Той да не би да ме нарече “Тсунаде-сама”? – попита, понеже се съмняваше в слуха си. – От кога се е научил на почтително държание?
- Казах, че е по-устат и от баща си, не че не може да се държи възпитано. Проблема дойде, когато той реши, че така не му харесва. – отвърна санина. – Повярвай ми, той е по-талантлив и от Минато.

Пояснение:
Действието се развива пет години след като Саске е избягал от Коноха. Наруто е тръгнал с Джирая и година по-късно е посетил Суна, за да вземе изпита за чунин, а след още три години минава през селото на мъглата, за джунинския изпит. Взима и двата. Усъвършенствал е повече техники от тези в анимето. Саске още не е убил брат си, но Орочимар, е мъртъв. Наруто се среща с Какаши, Сакура, Гай, Лии, Неджи и Тентен, когато Гаара е отвлечен. Той е получил заповеди от Тсунаде да им помогне. След това акацки са заловили само първите три звяра. Наруто се е срещал със стария си съотборник два пъти и, и двата пъти се бият. Битките завършват наравно. Русокосия шиноби се е примирил, че Учиха няма да се върне в селото. Той е бил обучен в сенчуцо. Понеже е стигнал до осмата опашка на Лисицата, той е разбрал кой е баща му, а после, когато се е опитвал да овладее демоничната чакра, се е запознал и с майка си. Това е станало преди изпита за джунин.

Моля, пишете дали да продължавам

[SunrisEРазвиващ се]

Аз продължавам да си пускам, ама и вие драснете едно коментарче

ІІ глава
Наруто влезе в апартамента си и завари всичко в прах. Шинобито отвори прозореца, направи някакви знаци с ръце и изкара всичката мърсотия навън. Доволен, той си разопакова багажа, а после започна да по подрежда. Не беше чистил от пет години! Когато приключи видя, че е минал един час. Да срещата с хокагето оставаха два, затова той реши да се разходи из селото си. Всъщност, единственото ново нещо беше лицето на Тсунаде, издълбано в камъка.
Докато вървеше някой се блъсна в него.
- Какво по... – започна Наруто, преди да види нещастния обект. Всъщност това беше Конохамару. Внука на третия беше паднал на земята и сега изтупваше прахта от себе си. – Внимавай къде ходиш Конохамару, ами ако бях Тсунаде или Сакура. – засмя се синеокия шиноби. Момчето го погледна и в първия момент не го позна. Докато беше при хокагето, Конохамару беше твърде зает с унижението, за да забележи своя идол. Сега Наруто имаше по-зряло излъчван, носеше черно – оранжеви дрехи, протектора му имаше черна лента, а освен това имаше черен шлифер с червени пламъци. Само косата му, все така щръкнала, усмихнатите му сини очи и леко глуповатата усмивка си бяха същите.
- Бате Наруто, значи си се върнал? – попита момчето зарадвано. – Значи ще се явиш на изпита за чунин с нас? – при тези думи русокосия се засмя.
- Защо ми е? Вече минах този и за джунин. Няма смисъл. – Конохамару го гледа известно време преди да асимилира казаното.
- Супер. Сакура-сан и още няколко чунина сега ще се върнат от тазгодишния.
- Знам. Тсунаде-сама ми каза. Ще се върнат до половин час по график. – отвърна той не особено заинтересован. Преди да се осъзнае, Конохамару направи няколко знака и извика своята версия на секси джуцото на Наруто.
- Какво ще кажеш? – попита, когато възвърна нормалния си вид.
- Че вече не съм дете, за да се занимавам с подобни неща. Ти също би трябвало да престанеш. – преди да получи отговор, зад тях се чу смях.
- Кой ще повярва, че точно ти ще го кажеш, Наруто. – обади се Шикамару. – Нали ти го измисли.
- Ти, например. – отвърна шинобито със смях, но после лицето му се помрачи. – Чух за Асума, но нямах възможност да дойда. Съжалявам за него Шикамару, Конохамару.- двамата кимнаха, изненадани от оправданието му.
- Какво толкова си правил? – по любопитства другия джунин.
- Нищо специално. Трябваше да отмъкна някакви документи, съдържащи важни сведения за селото ни. Някаква предателска нинджа от Коноха ги е откраднала и трябваше да ги върна, като сложа други – фалшиви. Нищо интересно, ако питаш мен. – отвърна с безразлично с вдигане на рамене. – Чух, още, че Куренай му е родила детето.
- Така е. Казва се Юки и е много сладко момиченце. – намеси се в разговора Конохамару. Шикамару го прекъсна, преди да може да отговори на това.
- Какъв ранг ти беше мисията? – русия се замисли за момент, преди да даде отговор.
- Мисля, че се води S ранг, но не мен ми приличаше повече на С. Не беше много трудно. – “Дават му мисии с ранг S. Трябва да е станал доста добър. Това ще е проблемно.” – Искаш ли да се поразходим из селото?
- Защо не? Чао, Конохамару. – след тези думи двамата приятели тръгнаха нанякъде. Макар привидно да не обръщаше внимание на обстановката, една част от блондина анализираше обстановката, на почти подсъзнателно ниво. – Поздравление за повишаването ти.
- В джунин? Не исках да ходя на изпита, но Петата ме накара. Нямах избор и сега всичко е ужасно проблемно. – за негова изненада, синеокия изцъка с език, в знак, че не е съгласен с него.
- Ти си един от най-добрите шинобита които съм срещал, Шикамару, но да мислиш по този начин, не е редно. Ако толкова те мързи, защо въобще реши да ставаш нинджа? – за разлика от преди, сега Наруто не говореше високо или дори не се палеше. Питаше от чисто любопитство, с тон който хич не се различаваше от този с който би обсъждал времето. Приятелят му го гледаше учудено. “Пораснал е не само външно, а и умствено. Преди де се е развикал.”
- И аз не знам. Ще се явяваш ли на изпит за чунин? – този път Наруто не се засмя, а само го изгледа ядосано и продължи спокойно.
- Чудя се, дали да се пробвам в АНБУ, но дори и Данзо да ме приеме ще се опита да ме държи в Коноха, зареди демона. Въпреки че, за това шанса е малък.
- Съмняваш се, че ще минеш? – “Дали това е възможно?”
- Не, разбира се, че не. – каза през смях - Просто той иска да стане хокаге от много време. Още преди да бъде избран Третия. Затова е намразил баща ми – Четвъртия хокаге. И сега най-вероятно ще си го връща на мен, като не ме приеме. И пак повтарям, най-вероятно тогава мисиите ми ще се ограничават в периметъра на селото.
- Ама ти сериозно ли? – попита учудено – Нима Четвъртия ти е баща?
- Да. Научих го преди, около, две години. По най-неприятния начин, ако питаш мен. а, относно другите изпити, взех миналогодишния за джунин. Щях да се върна по-рано, ако не получих една мисия в страната на снега. Там е ужасно студено, да знаеш. - докато Шикамару наблюдаваше джунина, не можеше да повярва, че онази свръх активна нинджа на Коноха се е превърнала в това. Е, все пак пет години не са малко. – Как вървят нещата тук?
- Нищо особено. Чух, че Саске е забелязан на около селото на мъглата преди два месеца. – вместо очакваната реакция, Наруто само вдигна рамене, сякаш това му е безразлично.
- Знам. Аз съобщих това на Тсунаде-сама. Пак се сбихме. Двубоя беше почти като този преди година. Наравно. Пълна скука. Само си хабих силите. Ако го бях убил, нямаше да е зле, ама Саске отклони атаката ми в последния момент с чидорито си. Ударната вълна ни запрати на около километър един от друг. Цял месец бях в бинтове. – младежа потръпна, докато другаря му го беше зяпнал. После попита, все още невярващ.
- Искал се да убиеш Саске?
- Кой е искал да убие Саске-кун? – попитаха два женски гласа в хор.

[SunrisEРазвиващ се]

Аз пpодължавам да си пускам главички

ІІІ глава
- Сега става проблемно. – промърмори Шикамару, а Наруто само се усмихна, преди да се обърне.
- Зададохме въпрос. – повтори Сакура. – Кой иска да убие Саске-кун.
- Аз – каза блондинът, като в интонацията му не се долавяше никакво чувство. – Той се е променил Сакура. Нямаш си ни най-малка представа колко много. Сега е опасност за селото, а не шиноби от него. трябва да го приемеш. Минаха пет години. Саске Учиха е предателска нинджа. Само зареди теб, Тсунаде не го е обявила пред всички кагета. – първо никой не го позна, а после очите им се разшириха. Никой не очакваше точно Наруто да каже нещо такова за Саске и да се опита да го убие. Това беше невероятно.
- Говореше по по-различен начин преди две години. – успя да продума розовокосото конойче.
- Това беше преди. – вдигна рамене блондинът. – Сега той мисли само за отмъщението си. Даже си е сформирал екип от трима некадърници, за да му помогнат. – всички го изгледаха още по-учудено. Само зеленооката знаеше това, при това едва от месец.
- Екип ли? Какво знаеш за него? – попита Киба. Инузука въобще не очакваше да завари един такъв Наруто, когато се прибере от изпита си.
- Карин, Суигетцу и Джуго. Червенокосата може да усеща чакрата на всички, без да владее сенджуцо, но иначе е много слаба в битките. Суигетцу е ученик на Забуза, затова е взел мечът му “Екзекутор”. Може да се бие с него, но на средно ниво. Джуго е най-опасния от тримата. Има прокълнатия печат, който лесно го превзема. Тогава става неконтролируем. Само Шарингана на Саске може до го укроти. Използва предимно груба сила. Това е основното, а другата ми налична информация са някои черти на характерите им. Описал съм всичко в един от докладите си, ако искате питайте хокагето да ги видите. – седемте шинобита го гледаха повече от учудено. Те бяха, меко казано, шокирани. Тази информация беше толкова подробна, а той я каза, все едно е нищо особено и обяснява на бавноразвиващи се.
- Нали уж си се бил със Саске само веднъж. От къде знаеш всичко това? – при този въпрос, зададен, отново, от Киба, Наруто искрено се разсмя. – Какво му е толкова смешното?
- До сега Саске е бил забелязан шест пъти и пет от тях от мен. Четири пъти сме се били. Първия път не стигнахме до никъде, защото се намесиха Орочимару и Еро-сенин. После още веднъж, преди той да довърши учителя си, веднъж миналата година и преди два месеца. Засякох го още веднъж и тогава само шпионирах. Преди около осем месеца. Лесно е да се разбере нещо за отбор “Хеби”, когато са толкова непредпазливи. Карин не успя да усети сенчестия ми клонинг навреме и той вече беше събрал данни за тях, а преди да го унищожат проучих и чакрата им в битка. Не е нищо особено. Ако не се лъжа, Карин е изпълнявала заповеди от санина, Джуго му е бил като домашен любимец, докато третия е ползван само за експерименти.
- Доста си се променил. – каза един глас. Той идваше от някой, чието лице беше напълно скрито. В първия момент русокосия не можа да разбере кой е той.
- Мерси Шино. Разбрах, че си станал джунин. – той само кимна без да чака поздравления.
- Ти кога ще се явяваш на изпита за чунин? Този който предстои ли или ще чакаш следващия? – попита Ино. Блондинката беше разочарована, че не са я повишили в ранг и искаше да си го изкара на някой. В първия момент реши, че е засегнала Наруто, защото лицето му стана по-мрачно. Същото си помислиха и останалите, без Шикамару, затова Сакура я настъпи по крака. Преди да каже нещо, бившия й съотборник проговори.
- Кой още ще ме пита дали ще се явявам на тъпия изпит? Взех го преди четири години, а този за джунин – миналата! Ще спрете ли да ми задавате такива тъпи въпроси? – за първи път, той сякаш пропука самообладанието си, но само за момент.
- Той е джунин, а аз не?! – казаха в един глас Ино, Сакура и Чоджи. Хината не беше обелила и думичка през цялото време. Тя беше прекалено стресирана от присъствието на Наруто тук, за да говори.
- Такъв е живота. – подметна Киба ехидно. Преди някой да каже нещо друго, синеокия шиноби взе думата.
- Аз трябва да се видя с Тсунаде-сама, относно новия ми отбор, затова чао. – той потърка някаква татуировка, на лявата си ръка и изчезна.
- Каква е тази техника? – попитаха всички в един глас, а Хината припадна. Всъщност, Наруто беше използвал телепортиращата техника на баща си и с нея се озова пред сградата на хокагето.
- Трябва да тренирам повече. Омръзна ми да използвам тъпия печат. – промърмори и се запъти към кабинета на санина. Чудеше се с кой ли ще е в един отбор.

[SunrisEРазвиващ се]

Аз не спирам...ІV
Младежа почука на вратата преди да влезе. В стаята нямаше никой, с изключение на Тсунаде, който още малко и щеше да заспи.
- Сядай някъде, докато дойдат. – промърмори, съвсем изключила, че в цялата стая няма нито един стол. Блондинът промърмори нещо под нос, направи някакви знаци, протегна ръката си във въздуха и там след малко имаше сгъстен и съвсем плътен въздух. Доволен, той седна на него(ми, като няма столове, що да прави?) и зачака.
След десетина минути на врата се почука отново, при това доста силно. В стаята влязоха шест от приятелите на Узумаки.
- Как Наруто може да е джунин, а аз не?! – едва ли не, викнаха Сакура, Ино, Чоджи и Хината, която всъщност беше там само за украса. Петата с неудоволствие вдигна глава от бюрото и ги изгледа на кръв.
- Защото се представи отлично, а вие не. Узумаки показа качества за джунин и зрялост за това ниво, а вие не! Ясна ли съм?! – викна хокагето.
- Да, лейди Тсунаде. – казаха с наведени глави.
- Отлично, защото аз съм тук. – намеси се, жлъчно, шинобито. Всички го изгледаха, все едно са видели призрак. Още по-потресени бяха, когато той стана от въздуха и се доближи до хокагето. – Та, кои ще са ми съотборници и кой ще е капитана? – попита я, с известна доза любопитство.
- Защо мислиш, че е някой от тях? – изненада се жената. Джунинът само сви рамене, сякаш това е най-простото нещо на света.
- Защото, ако изключим, шинобитата работещи в сградата, никой не идва на сам. – той се смръщи за момент. – Без отряда от генини, които няма да работят с мен, защото имат ръководител джунин. Някой от клана Инузука, ако не се лъжа. Тези насекоми имат доста специфична чакра.
- Сенджуцо? – попита заинтересована.
- Да. – отговори без грам ентусиазъм. – Ще ми отговориш ли на въпроса?
- Трябва да се държиш по-възпитано хокагето. – “Сега ще каже, че той е бъдещото хокаге и може да говори каквото си иска.” – помислиха си всички, но грешаха. Само Тсунаде предположи, че отговорът му ще е по-различен от преди. Ако се съди по поведението му и по докладите, той вече не разправя наляво и надясно какъв иска да стане. Естествено, този с най-много опит позна.
- А ти не трябва да спиш по време на работа, въпреки поста си. Той е прекалено отговорен, за да си позволяваш да се отпускаш така. – приятелите му отново го зяпнаха(май им става навик). – Но, се извинява за непочтителното си държание, Тсунаде-сама.(е, са вече всички се опулиха) – тя само кимна и се обърна към останалите.
- Сега ще ви разделя на екипи. Отбор “Шикамару” ще се състои от Шикамару Нара, Ино Яманака, Чоджи Акимичи и Шино Абураме. Капитан ще е Шикамару. Шино, постарай се да се приобщиш към техния екип и начин на действие. Ясно?
- Хай! – отговориха четиримата в един глас
- Свободни сте. – четиримата излязоха от стаята, оставяйки другите вътре. - Наруто Узумаки, Сакура Харуно, Хината Хюга и Киба Инузука са следващия новосформиран отбор. Отбор “Наруто”. Без протести. – прекъсна тя, Киба, който беше отворил уста, за да каже нещо. – Това е решението ми. Наруто е имал по-малко мисии от вас, но всичките са с висок ранг. А или S и няма нито една повалена, откакто е чунин. Макар че са самостоятелни, той пак има повече опит от вас в тези нещо. затова е капитан. Пляс, като съда по различните доклади, той е и най-силен, сред четирима ви. Ясна ли съм?
- Хай! – отговориха и се поклониха леко.
- Сега тръгвайте! – заповяда, но Наруто остана.
- Нещо против да поговорим за нещо? – попита. Тя поклати отрицателно глава и му разреши да остане. Другите излязоха пред сградата, за да го изчакат. Хината още не можеше да повярва, че ще е с него в един отбор, Киба беснееше, че не е капитан, а Сакура се чудеше, какви мисии е имал съотборникът й и защо иска да говори с нейния сенсей. – Става въпрос за чакрата на Кюби. – започна новия капитан.
- Слушам те.
- Преди известно време успях да я подчиня напълно и вече няма начин демона да ме обладае и знам достатъчно техники, за да се защитавам от Акацки, но се притеснявам за другите. Докато са с мен, ще са мишена.
- Така е. Гласувам ти доверие, като не те оставям с по-опитен шиноби и те правя капитан. Знам, че си пораснал, но искам да знаеш, че по време на мисии техният живот е твоя отговорност. Ако нещо им се случи ще си имаш проблеми. Разбираш ли?
- Да. Осъзнавам гласуваното ми доверие, но има още един проблем, свързан с Кюби. Ако по време на битка по невнимание или зареди противника, улуча някой от тях с тази чакра, последствията за техния организъм ще са катастрофални.
- Знам това. Гледай да не направиш нещо такова. Сега върви при съотборниците си. – младежът се поклони, натисна леко знаците на лявата си ръка и се озова да приятелите си, оставяйки Петата удивена. – Телепортиращата техника на Четвъртия. Не я е овладял напълно, но е поразително да къде е стигнал. – каза на себе си.
В това време, Наруто се покашля, за да съобщи за присъствието си. Тримата подскочиха, като опарени.
- Как го направи? – попита Сакура. Приятелят й само се усмихна.
- Телепортиращата техника на баща ми, но не съм я овладял напълно. Още използвам знаците, макар че с тях го правя безпогрешно.
- Какво още знаеш? – попитаха Киба и розовокосата в един глас. Шинобито беше преодоляло факта, че не е капитан, щом може да научи някое ново джуцо.
- Няколко техники. Ще ги видите утре на тренировка. В девет часа сутринта на тренировъчния полигон. Сега, нещо против да поговорим с Хината насаме? – попита с приятелски тон. Тъмнокосата се изчерви, а другите двама изчезнаха на някъде. – Ела да се разходим.(вече е девет вечерта)

нямам нищо против коментари.

[SunrisEРазвиващ се]

V глава
На следващия ден Сакура и Киба чакаха съотборниците си на тренировъчния полигон. И двамата се чудиха, какво е станало снощи, но не коментираха. Не бяха деца, затова просто мълчаха, пазейки мислите си за себе си. Изведнъж розовокосата не издържа.
- Колко още трябва да ги чакаме? Страхотен капитан имаме, няма що! – да, тя определено беше раздразнена. В този момент зад тях се чу смях. Двете шинобита се обърнаха и видяха Наруто и Хината, опитващи се да спрат смеха си.
- От кога сте там? – попита Киба. Младият Инузука ги гледаше, все едно са призраци. Един господ знае от кога са там. Или току що са дошли?
- От девет часа. – отвърна русокосия, като придоби по-сериозно изражение. – Стоим тук петнайсет минути и така и не успяхте да засечете чакрите ни. Ако искахме да ви убием, вече щяхте да сте мъртви.
- Това да не е било част от тренировката ни? – попита зеленооката със съмнение. Надяваше се на отрицателен отговор, но последва потвърждаващо кимване. - Как не те е... – тя не довърши, а се засили към него, за да го удари. Силата и беше доста впечатляваща, както и бързината й. За нейно нещастие, обаче, Наруто беше по-бърз. Той се стрелна покрай нея, като жълта светкавица и я остави да удари земята. След това се приближи до пукнатината и я разгледа внимателно.
- Впечатляваща техника. Бързината ти също. Тсунаде е добра учителка. – каза съвсем спокойно, сякаш това не е било предназначено за неговата глава.
- Какво беше това? – попита Киба изумен. – Ти приличаше на жълта светкавица. – при тези думи, блондинът отново се засмя, сякаш старият му приятел му е казал някаква много смешна шега, която само той знае. – Какво е толкова смешно? – попита сърдито. За негова изненада и Хината се смееше, но много по-тихо и незабележимо.
- Нищо особено, Киба. Просто “Жълтата светкавица на Коноха” е прякора на баща ми.
- Кой е той? За пореден път го намесваш в разговор, без ние да те разбираме. – сопна се Сакура. На нея не й хареса отношението на Наруто, преди беше много по-различен. Кой знае какво му се е случило.
- Четвъртия Хокаге, Минато Намиказе. – отвърна шинобито с вдигане на рамене – Не ви трябва да знаете как го научих. Сега, да тренираме. Искам да видя техниките ти, Сакура! – заповяда, без да обръща внимание на още по-ядосаното й изражение.
- Няма. – каза тя инатливо, като малко дете. – Не съм длъжна да изпълнявам заповедите ти. Освен това, защо ти е да знаеш какво мога?
- За да знам в каква позиция да те поставям по време на мисия. – обясни с отегчено изражение. Пак говореше, все едно тя е малко дете, което не разбира нищо. Отлично знаеше, че така ще я ядоса и то много. – Освен това, по време на тренировка и на мисия си длъжна да ми се подчиняваш. Най-малкото съм с по-висок ранг от теб. Затова, просто направи каквото ти казах. Не искаш да ни поставиш в опасност по време на мисия, нали? – докато говореше, той забеляза как лицето й се напрегна, заедно със стойката й. Очевидно беше докоснал, някоя деликатна струна в характерът й, защото тя отговори със странно спокоен тон, в който беше скрита едвам доловима заплаха.
- Както кажеш, Наруто-сан. – обръщението не му се понрави много, защото точно тя го каза. Реши да игнорира поведението й и да попита Киба по-късно. Сега трябваше да се съсредоточи върху уменията на отбора си и начините да ги комбинира. За две години всички се променят, камо ли за пет. Докато следеше техниките й и преценяваше колко добре ги владее, мислено си отбелязваше, колко се е променила. Още при две години го беше забелязал, но сега виждаше по-ясно, че тя отдавна не е малкото момиче, което кани на среща и което само му отказва, зареди Саске. За съжаление, ако се съди по репликата й от вчера, тя още не го е превъзмогнала и това щеше да е проблем. Когато Сакура приключи с демонстрацията, Наруто кимна одобрително и попита любопитно. – Защо те скъсаха на изпита? Наистина си достойна ученичка на Тсунаде-сама.
- Направих лоша стратегия. – каза ядно, но по-спокойно от преди.
- Ясно. Няма да питам за медицинското ти нинджуцо, защото съм сигурен, че го владееш отлично. Киба, ти си! – лека усмивка пробяга по лицето му, виждайки кратката вътрешна борба в съотборника си. Когато той, най-сетне, излезе и започна да демонстрира техниките си, Наруто остана удивен. Не беше очаквал, че Киба ще научи толкова много за пет години. Всъщност блондинът беше приятно изненадан. Удивлението му достигна крайния си предел, когато видя Хината в действие. Не очакваше, че е толкова добра. Дори и като дете беше виждал потенциала й, но тези техники бяха удивителни. Чакра контролът й беше на изключително високо ниво. Усещаше това доста добре, чрез сенджуцото си. Щом и тя приключи, Наруто кимна одобрително. – Мога да кажа, че сте отлични в използването на техниките си. Сега, при мисия ще сме подредени по този начин. Най-отпред ще е Хината със своя бякуган, на крачка зад нея ще съм аз. Две крачки зад мен ще е Сакура, от дясната ми страна, а на крачка зад нея и от ляво на мен, ще е Киба. Ще сме подредени по този начин, независимо от ситуацията. Искам да запомните това. Разбрахте ли ме?
- Хай! – казаха в един глас и Киба продължи предизвикателно. – А твоите техники. Не е ли редно и ние да ги знаеме?
- Прав си. – отвърна Наруто, без да се засяга. Показа им техниките си(като в анимето, но с телепортиране и използване на водна и светкавична чакра)
- Уау. – беше отговора на всички, когато приключи. Те го гледаха с увиснали ченета и опулени очи, като Саске, когато разбра, че доматите са плод, а той ги есмятал шестнайсет години за зеленчук(не се стърпях). Наследника на Четвъртия само се подсмихна самодоволно и погледна небето. По слънцето отсъди, че минава пладне.
- Е, приключихме за днес. Чакрата ви е на свършване и не можем да продължим. Кой иска да го черпя?
- С рамен? – попита Сакура предпазливо. За нейна изненада той поклати глава.
- Не. Може някъде другаде. – новите му съотборници кимнаха и четиримата се насочиха към един ресторант.
- Какво прави тези пет години, Наруто? – попита Киба, безкрайно любопитен, докато чакаха поръчките си.
- Ами...

[SunrisEРазвиващ се]

Ето я новата глава. Коментирайте и критикувайте на воля.(края ще ви изкефи )

VІ
- Ами, нищо особено. През повечето време тренирах с Еро-сенин. – отвърна пренебрежително. Този отговор, обаче, не задоволи приятелите му.
- Стига де, нали си джунин?! Трябва да си правил нещо интересно. Разказвай! – намеси се зеленооката. Само Хината мълчеше през цялото време.
- Добре, добре. Първата година само си подобрявах техниките и когато най-накрая научих една нова ми натресоха новината, че ще се явявам на изпита за чунин. Първоначално реших, че ще съм с някой от вас и много се зарадвах, но един ден преди да стигнем в Суна, там се провеждаше изпита, се запознах с една нинджа от пясъка – Кай и една от мъглата – Мей. Казаха ни, че ще сме в един отбор по време на изпита. Беше доста шокиращо. Още по-странен е факта, че и тримата изкарахме. Задачите бяха малко по-различни от тези, които ни дадоха миналия път, но не и по-сложни. После тренирах около година и половина с Еро-сенин и през това време се бих със Саске два пъти. Тогава получих писмо от Тсунаде, в което се казва, че имам мисия в селото на камъка. Беше В ранг, ако не се лъжа. Когато приключих си мислих, че ще тренирам на спокойствие, но след два месеца отвлякоха Гаара. Получих задача да дойда да ви помогна. Сакура, предполагам, ви е казала какво стана тогава. След това имах една А ранг мисия, да придружа Мизукаге-сама до някъде, като ескорт и още една с ранг S. Забранено ми е да ви казвам за какво се отнася. След това отидох на изпита за джунин и го минах. Не беше толкова труден. Няколко дни по-късно пак се сбих със Саске. Този път щях да го убия, ако той не беше призовал Мамба. Доста си изпатих докато го победя, заедно с жабешкия шеф. После щях да се върна в селото, но получих още шест мисии от ранг S е нямах възможност да дойда. Когато приключих и с тази от А ранг в страната на снега, най-накрая можех да се върна. По пътя пак засякох Учиха. И ето ме тук, най-накрая. – всички го гледаха с по-изненадани изражения от преди малко.
- Имал си S ранг мисии. Осем, при това. И две от ранг А. – говореше Киба, все още не вярващ на това. – Сигурно Джирая-сама ти е помагал. – опита се да се успокои с тази мисъл, но не успя. Капитанът му пак започна да се смее.
- Сякаш е бил наблизо. Гледаше си кефа, докато аз се опитвах да оцелея. Въобще не ми е помагал. – при тези думи Инузука и Харуно го гледаха още по-изненадано. Докато шинобито разказваше, бяха донесли поръчката им и затова, започнаха да ядат. – А вие? Какво правехте? – по любопитства. Два часа по-късно искрено съжаляваше за това, защото Хината тъкмо привършваше разказът си и оставаха още двама.
Когато се прибра към осем се закле никога да не задава такива въпроси. Поне разбра, защо Сакура толкова се ядоса на тренировката. Макар никой да не го каза, той разбра, че тя през цялото време се чувства безполезна, защото не е успяла да върне Саске. Саске. Името се повтори няколко пъти в главата му. Русокосия още го смяташе за приятел, но знаеше, че не трябва да го прави. Учиха вече не беше сред шинобитата на Коноха и причината за това беше брат му, а не Орочимару. Когато се бяха били за втори път, той осъзна това. Осъзна и, че приятелят му няма да се върна, ако не приключи с отмъщението си, дори и след това. С тези мисли, русокосия шиноби заспа.
На сутринта, той се събуди усмихнат. Видя, че е седем часа и побърза да се оправи. В девет без пет беше на тренировъчното поле и зачака съотборниците си. Когато дойдоха, след пет минути, тренировката им започна. Упражняваха се да се бият под строя, който Наруто им беше казал вчера. Бяха той и Хината, срещу Киба и Сакура.
Бяха минали около два часа, когато от някъде се чу приятен женски смях. Четиримата се обърнаха по посока на звука и видяха едно красиво куноиче от селото в мъглата. Тя имаше чуплива черна коса, вързана на опашка и стигаща й до плешките, тъмносини очи, които биха могли да минат за черни и красива усмивка. Чернокосата носеше тъмносиня тениска, черни панталони, стигащи й до коляното и ботуши, чиито краища допираха долната част на колената й. Освен това носеше предпазител, показващ от кое село е и черен елек, подобен на този, който носеха чунините и джунините от Коноха. Трима от новосформирания отбор я гледаха с изненада, а четвъртия на мига се озова до нея.
Синът на Минато прегърна новодошлата през кръста и я завъртя няколко пъти във въздуха. После я целуна по устата. Последното му действие изуми трите шинобита, като Хината пребледня изключително много, а Сакура изгледа двойката с лека ярост. Само Киба беше засмян. Щом Наруто и чернокосото куноиче се отдръпнаха един от друг, Инузука попита с лукава усмивка.
- Коя е тази, Наруто? Защо не ни разказа, че си имаш гадже? – преди да получи отговор от приятеля се, получи нещо друго. Един толкова силен шамар през лицето, че той загуби равновесие е едвам не падна на земята.
- Не мислиш ли, че е невъзпитано да питаш “Коя е тази?”, когато съм тук, а? Трябва да се научиш на маниери? – очите й святкаха ядосано, но омекнаха, когато Наруто се засмя.
- Киба не се слави с най-доброто възпитание, скъпа. И хора, тя не ми е гадже... – двете момичета издишаха шумно. – а годеница. Това е Наоми Камекаку, дъщерята на петото(май са на тази бройка) Мизукаге.

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

[Sponsored content]