Листата и пясъка танцуват (по Наруто)

[SunrisEРазвиващ се]

Така, това ми хрума съвсем случайно, докато четях едни фикове и просто го набрах на компа и не мога да не го пусна. Надявам се да е по-добро от последния ми фик (който, чесно казано, е пълна боза и глупост, за нищо не става ) Ако може, да коментирате този, за да знам, дали да пускам още. Очаквам стойностни мнения, защото тези от по две думи и емотикони много ме нерват. Също така, извинявам се предваритерно, ако ще ви прилича на някой четен от вас фик, някои идеи не са мои и затова ще стане така. Ще се постарая да премахна това в най-скоро време(ако продължа тази глупост, де)

Пролог

Саске се събуди в болницата на Коноха и се опита да си припомни, защо е тук. Спомените се завърнаха. Нахлуването в убежището на Акацки, битката с Итачи и, и лицето на Наруто. Той тръгна след Мадара, но, къде е сега. Защо, защо със Сакура направиха това? Защо? Русокосия шиноби може вече да е мъртъв и ще е по-тяхна вина!
- Саске-кун, буден си. – чернокосия се обърна и видя розовокосата си бивша съотборничка. Лицето й беше зачервено от плач и тя носеше медицинска престилка.
- Сакура. – каза и се опита да стане, но тя го бутна обратно в леглото, без да каже нищо. Учиха забеляза, че бившата му съотборничка изглежда умислена и, сякаш, прави всичко машинално, без да мисли или да осъзнава самото действие. Той се опита да се поизправи и този път не му попречиха. Беше в полу-легнало, полу-седнало положение. – Сакура, добре ли си? – попита загрижено. Знаеше, че ако я попита, тя ще му каже... ще му каже за Наруто. Но... но го беше страх от отговора.
- Да, разбира се, че съм добре. – отвърна с престорена радост, но толкова фалшиво, че Саске веднага разбра, че лъже. Това можеше да се каже и от факта, как се отнасяше с всичко около нея.
- Той е мъртъв, нали? – прекъсна я, преди да каже още нещо, с толкова тих глас, че едвам се чуваше. Сакура, обаче, чу. В този миг, очите й се напълниха със сълзи и тя кимна, преди да заплаче. Чернокосия я погледна, толкова слаба, беззащитна и наранена. С усилие стана от леглото и се приближи до нея. После я прегърна през кръста, придърпа я към себе си и започна да я гали по косата. Кунойчето хвана блузата му с ръце, стисна плата в юмруци и продължи да плаче. От очите на Саске се отрониха три сълзи. Само три сълзи, но в тях, все едно, се беше стаила цялата мъка на света или поне в неговото сърце. Мъка, по изгубения му приятел, по изгубеното му семейство.

~*~петнайсет месеца по-късно~*~

- Давай Сакура, ще се справиш! – окуражаваше ученичката си, Тсунаде. Когато раждането приключи, тя обяви доволно. – Момче е! Наследникът на Учиха.

-------------------------

- Справяш се отлично Суке, още малко! – говореше една медицинска нинджа от Суна, на една красива чернокоса жена, чиито черни очи не се виждаха, защото бяха затворени от напрежението. – Момче. – обяви акушерката след малко. – Как ще го наречете?
- Минато, на дядо си. – отговори гордия баща. – Сигурен съм, че ще по-талантлив и от двама ни.

[SunrisEРазвиващ се]

І глава: Пустинна роза

~*~шестнайсет години по-късно~*~

Трите млади шинобита спряха пред голямата порта на Коноха. Двете момчета изглеждаха въодушевени, но блондинката с тях очевидно искаше да се махне по-скоро. Двамата пазачи ги изгледаха с любопитство, но не казаха нищо. Просто ги пуснаха да минат, без да задават въпроси. Знаеха защо са тук, а и очевидно нямаше да им отговоря.
Трите деца влязоха в селото и започнаха да се оглеждат любопитно. Дори девойката изглеждаше очарована. Това място беше толкова по-различно от Суна - селото, от което идваха. За съжаление бяха забравили да попитат къде е Академията, за да се запишат и сега не знаеха на къде да поемат. Изведнъж пред тях изникна едно чернокосо момче с очи в същия цвят – типичен Учиха. Новопоявилия се огледа трите шинобита от пясъка. Едното момче имаше ярко червена коса, тревисто зелени очи, кожа с лек загар и добре оформено тяло. Дрехите му бяха във виненочервен цвят и носеше кратуна пълна с пясък. Другарят му имаше кафява коса и очи в подобен нюанс, изглеждаше по-мускулест от съотборника си и по-страшен. За това помагаха и татуировките по лицето му, те бяха в лилаво и вървяха отстрани на бузите му, като мълнии, които правеха изражението му по-заплашително. Беше облечен с тъмнооранжеви дрехи и носеше нещо увито на гърба си. Макар и двамата да бяха красиви, беше ясно, че тя обира погледите, когато се появят някъде. Момичето имаше тъмно руса коса и тъмносини очи, устата й беше извита в презрителна усмивка, която смути младия Учиха. Косата й беше вързана на опашка на тила, носеше бяла блуза без ръкави, ръкавици без пръсти, стигащи и до лакътя в красив лилав цвят, който би се определил по-скоро тъмен, отколкото светъл и панталон, в един доста тъмен лилав цвят. На него висяха две ветрила с красиви дървени рамки. Тримата погледнаха Учиха с подобно, но по-малко и не толкова показно любопитство. Момчето пред тях беше с типичните за Учиха черти – черна коса, черни очи и бяла кожа. Имаше тъмносиня фланелка и черни шорти. Изглеждаше нахакан и сигурен в себе си. Всъщност, докато с отбора си чакали сенсея си, той забелязал красавицата от пясъка и отишъл при тях, но презрителната й усмивка го спря от започване на флирт. Досега никое момиче не го беше гледало така и той се стресна от погледа й. Пред него, трите шинобита от страната на вятъра повдигнаха вежди в синхрон, очаквайки отговор.
- Трябва да видя вашите карти, за да знам какво правите тук. – опита се да звучи самоуверено, но не успя. Момичето се засмя преди да каже нещо.
- Вече ни ги провериха. Освен това можеше да кажеш това, преди да ни разгледаш подробно. Не си ли чувал за възпитание. Но какво да очаквам от някой от Коноха. – русокосата натърти на последните думи с едва прикрито презрение. После извади картата си и съотборниците й я последваха. Момчето се направи, че ги преглажда за времето, през което ги виждаше, преди да зададе следващия си въпрос, насочен към червенокосия.
- Значи, ти си синът на Казекагето? – червенокосия кимна, но съотборничката му, отново отговори.
- Ама ти наистина нямаш никакво възпитание! Преди да питаш за имената ни, трябва да се представиш. – тай я изгледа ядосано, но подаде ръка с думите.
- Датте Учиха. – нито един от тримата не я пое, а само се изсмяха. Този път проговори кафявокосия.
- И нас това какво ни грее? – попита саркастично.
- Нищо. – отвърна девойката в същия тон. – Ишида, Ренджи да вървим! Намерих мястото. – тримата се опитаха да минат, но тяхното отношение не се хареса на Датте.
- А, за какво сте тук? – червенокосия, чието име беше Ренджи отговори с изненада.
- За чунинския изпит, разбира се. – и продължи по пътя. Чернокосия ги изгледа разярено и подвикна.
- Сякаш ще го минете. – в този момент пред него се оказа блондинката с отворено ветрило в ръка.
- Кажи още една дума и си мъртъв, Учиха. – интонацията, с която каза фамилията му хич не му хареса. Датте извади един кунай и попита ядосано и подигравателно.
- С какво ще ме нараниш? С това ветрилце? – въпреки привидната си самоувереност, той беше леко изплашен от бързината й. Даже сенсеят му не достигаше тази скорост. Момичето само хвана ветрилото както той беше хванал куная си и сгъна лакът. Движенията й бяха преднамерено бавни, а изражението й – с маска на безразличие и презрение. Преди да за махне се чу един глас.
- СПРЕТЕ! – русокосата се обърна към източника на гласа и видя един, най-вероятно, джунин с бяла коса, маска и виждащо се само едно око. Тя веднага разбра кой е той: Какаши Хатаке, копи нинджата от Коноха и синът на Белия зъб. Противникът й прибра куная си с недоволство, а тя с изпитан жест сгъна своето оръжие и след секунда то седеше на колана й. Джунинът продължи. – Извинявам се от името на ученикът ми. Вие трябва да сте тук за изпита, успех на него. – двете момчета кимнаха, но момичето още не беше свършило. Да Какаши имаше четирима възрастни и две деца на нейната възраст. Една розовокоса жена стоеше до мъж от клана Учиха. До тях беше една, която би трябвало да е Хюга и още един мъж, със стоящо до него бяло нинджа куче – клана Инузука. Очевидно те бяха родители, но този отряд от генини. Едно момиче Инузука и красиво момче, част от третия споменат клан.
Изведнъж пред тях се появи красавицата от пясъка. Блондинката стоеше точно пред Какаши и проговори след няколко секунди, като гласът й показваше, колко е бясна.
- Като толкова се интересуваш от учтивост, Хатаке... – тя натърти на името и всички я погледнаха учудени. От къде ще знае кой е той? - ...можеш да кажеш на тази Хюга да спре да изучава чакрата ми. – след това се обърна към нея и продължи. – Ако толкова те интересува, нека ти покажа. – тя протегна ръка и в нея се появиха три шурикена от чакра, чийто цвят беше смесица между червено и синьо. Преди да се осъзнаят, единият се заби в рамото на по-възрастния Учиха, другия в това на розовокосата му съпруга, а третия – на Какаши. Ранената жена попита тихо, докато се опитваше да се излекува. Нещо невъзможно, защото контролът на младото кунойче беше перфектен и жената не можеше да я извади от дясното си рамо, което сякаш гореше.
- Защо го направи? Ти си едно отвратително дете. – блондинката само се засмя и реши да нанесе последния удар, преди да си тръгне.
- Защо не? Името ми е Сунамей (пустинна роза – измислих си го) и то ме описва перфектно. А и хората казват, че съм наследила нрава на деветоопашатата от баща си. – после Сунамей се появи при съотборниците си и тримата си тръгнаха, оставяйки шинобитата от Коноха зад гърба си. Русокосата щракна с пръсти и шурикените изчезнаха, оставяйки рани, които бяха като драскотини, в сравнение с тази отворена от последните й думи.

[SunrisEРазвиващ се]

ІІ глава: Истината и още нещо

- НАРУТО! - Сакура и Хината извикаха в един глас и паднаха на колене. Киба изглеждаше потресен и леко побеля, за разлика от Саске. Неговото лице беше по-бяло и от сняг, а юмруците му бяха стиснати толкова силно, че ноктите му пробиха кожата на дланите му. Какаши се подпря на парапета на моста (те са при реката) и силно стисна дървото. След минута в ръцете си държеше парчета дърво. Трите деца гледаха как възрастните откачат при репликата на малката натрапница. Те не разбираха какво толкова е казала нито защо реагират така, нито защо двата жени извикаха това име.
- Сигурна ли си, Хината? – попита сенсеят с глас, лишен от всякакви чувства.
- Да. – отговори тя трепереща, все още седяща на земята и гледаща нещо,което само тя виждаше. – Не мога да сбъркам. Това момиче, Сунамей, е дъщеря на, на... – силен хлип я разтърси и тя не успя да продължи. Киба и Саске се приближиха до двете жени и им помогнаха да се изправят. После чернокосия каза ядосано.
- Тя знае. Сигурен съм, както и Джирая-сама. Защо ни излъгаха? Защо си мълчаха? – изведнъж розовокосата се отдръпна от него и каза с треперещ глас, обръщайки се към по-малкия си син.
- Датте, с баща ти нямаме нищо против да участваш в изпита за чунин. Но, ако се биеш срещу нея... – тук гласът и потрепна за миг, преди да продължи. - ...искам да се откажеш. Сунамей няма да ти пожали. – момчето изгледа невярващо вайка си, която беше сложила ръка върху раната си и я лекуваше, а после и баща си, чието изражение показваше съгласие със съпругата си. Точно преди да заговори Киба, Сакура приключи с раната си и премина към тази на Саске.
- Корин и ние с майка ти те пускаме. Решението е твое. Ако се запишеш, ще те подкрепим. – момичето кимна и отново погледна към Хината. Дали и тя ще пусне Кай да се запише. Докато тя говореше, приятелката и се зае с лекуването на нейната рана.
- Кай, само да не посрамиш клана Хюга, ако се запишеш. – майката се опитваше да говори спокойно, но не успяваше. Преди да могат да попитат още нещо, Какаши се намеси.
- Сега, имате позволението на родителите си и можете да си вървите. – те схванаха намека и бързо се изнизаха, оставяйки възрастните сами.
- Мисля, че Хокаге-сама ни дължи обяснение. – каза Саске и петимата се насочиха към офиса й.

~*~в офиса на хокагето~*~

- Това не може да е истина! – викаше жената, докато крачеше из офиса си. – Просто е невъзможно! Недопустимо! – Джирая седеше тихо гледаше гневния изблик на Тсунаде без особена изненада. Старата му приятелка и преди беше правила така и вече не се впечатляваше. Изчака още малко, за да е сигурен, че крясъците й са спрели и се намеси.
- Кръщелницата ми не е глупава и ще пази всичко в тайна, ако я помолим, но не мисля, че ще наложително. Наруто си смени фамилията от Узумаки на Намиказе много отдавна и тя ще бъде представена като Сунамей Намиказе, а не Узумаки. Няма да се усетят толкова лесна, Тсунаде. – говореше спокойно той. Обаче, преди да продължи из стаята се разнесе гневен вик.
- Значи Той е жив! – двамата санини се обърна към звука и видяха Саске, Сакура, Киба, Хината и викащия Какаши. Джунинът за първи път беше повишил тон на Хокагето и всички бяха изненадани. Преди Тсунаде да попита от къде е предположил това, Джирая се подсмихна.
- Шурикени от чакра, а? – каза гледайки към зарасналите рани на трите шинобита. Под разкъсания плат на всеки от тях се виждаше по един белег. Доста характерен за тази атака. – Явно сте се срещнали със Сунамей. Не е ли очарователна? Даже е по-избухлива и опасна от баща си и Гаара взети заедно. Страхотно хлапе.
- Престани с тези приказки. – почти викна Саске. – Къде е този идиот и защо не знаем, че е жив?
- Кой е казал, че е жив? - попита Тсунаде с раздразнен глас. От всички само Джирая разбра, че тя се шегува. Дори ученичката й още не я познаваше достатъчно добре. – Знаете само, че има дъщеря на тринайсет години. Може да е умрял след раждането на момичето.
- Не, не може да е така! – извикаха Сакура и Саске. Най-накрая имаха шанса да се извинят на приятеля си и не можеха да си представят, че тази възможност е просто един сън. – Той ТРЯБВА да е жив!
- Защо трябва? – попита санина. – Ако не се лъжа, Вие тримата го наранихте най-много. – продължи, фиксирайки бившия отбор на Наруто. Тримата потръпнаха и после пребледняха силно. Джирая се усмихна. – Поне съжалявате за това. Не мисля, обаче, че Наруто ще ви прости толкова лесно. Минаха почти седемнайсет години от тогава, но все пак последния път, когато говорехме ми каза, че ако още веднъж спомена за вас, ще извика Минато и Сунамей, за да ме пребие от бой. Даже и Суке можела да се включи, ако иска. – каза развеселено, но после продължи по-сериозно. – Ако още се питате, не, Наруто не е умрял. Жив и здрав си е и сега най-вероятно играе карти с Гаара и Канкуро.
- Какво е станало през тези седемнайсет години? – попита Саске и преди да получи отговор извика учудено, чак сега асимилирал всичко казано от Джирая. – Той има дъщеря и син? Играе карти с Гаара-сама и Канкуро-сан?
- Когато нападнахте леговището на Акацки, помните, че той тръгна след Мадара, нали? – започна с лека въздишка и зачака шинобитата пред него да кимнат. После се настани по-удобно в стола си и продължи. – Наруто го настигнал и започнали да се бият. Не знам как, но е успял да довърши една от техниките на баща си и да запрати опонента си в друго измерение. Сега, най-вероятно е Мадара да е мъртъв или, поне, неспособен да се бие, но би трябвало да е невъзможно да избягаш от този капан. Но преди това Мадара му разказал нещо доста обезпокоително. Нещо, което е разклатило вярата му в Коноха и след това, което вие двамата... – Джирая хвърли гневен поглед на Саске и Сакура, а после и на сенсея им. - ... сте казали, а ти направил преди това, Наруто е решил да се махне от селото, оставяйки ни да мислим, че е мъртъв. Обаче, не стана както е планирал всичко и аз случайно попаднах на него няколко часа след битката му с Мадара. Беше тежко ранен и затова успях да го задържа, докато Тсунаде дойде. За съжаление той беше твърдо решен да напусне селото и ни накара да му обещаем, че за всички ще е мъртъв. Обясни ни всичко и ние се съгласихме. После изгубих следите му за малко повече от година, през която разбрах, че се е срещнал със Суке и са се оженили, а тя е бременна. През това време Наруто се беше свързал с Гаара и беше убедил и него да не казва на никого, че е жив, освен на Канкуро. Знаете, че по това време Темари и Шикамару бяха заедно и ученикът ми се притесняваше от това, тя да не разкаже на Нара, а после той, по погрешка и на вас. Мина известно време, преди да ми се довери отново, но все пак двамата сме много близки и ме допусна до семейния си кръг. Всъщност аз съм кръстник и на Сунамей, и на брат й – Минато. Двамата са големи образи са изключително талантливи нинджи.
- И Наруто-кун още ли не иска да се върне в селото? – попита Хината. Тя се обаждаше за първи път и гласът й беше треперещ и пълен с мъка. Въпреки всичко, тя все още обичаше русокосия шиноби.
- Веднъж почти успях да го убедя. Беше преди седем години. Може би щеше да каже “да”, може би не. Бяхме разнищили цялата история, но точно преди да каже нещо, малките хубостници влязоха в стаята. Минато беше на девет, а Сунамей на шест. Трябваше да са заспали, но вместо това бяха подслушвали целия ни разговор на вратата. Казаха, че не искат да живеят в Коноха и да се запознаят с Какаши, Саске и Сакура и че предпочитат да умрат вместо това. Баща им ги успокои и каза, че дори и да се върне в старото си село, при никакви обстоятелства не би им позволил, дори да се приближат до “тези същества”. Да точно това каза. Продължи, че би дошъл за няколко дена да види Ирука, Хината, Киба и другите си познати. Сега, като се замисля, се сещам, че хитрецът Е знаел, че децата му подслушват. – при тези си думи Джирая се засмя. В това време стария отбор седем слушаше разказа на Джирая и Саске прегърна Сакура, когато тя започна да плаче, щом чу как един от най-добрите й приятели ги е нарекъл. Лицата на двамата мъже бяха станали още по-бели и те се чудеха на кого са по бесни, на себе си или на Наруто. Избраха първия вариант. – Е, както и да е, това е минало. Предполагам, че е имал някакъв план, щом е пратил кръщелницата ми в Коноха. Ако Минато беше тук, нямаше и да разберете, че е свързан с Наруто. Докато сестра му – тя е доста по-избухлива. Мога да кажа, че е намислил нещо, но не и какво.
В този момент врата се отвори и вътре влязоха Гаара, облечен в дрехи за път и два нинджи от пясъка. Мъж и жена и с типичните дрехи и маски, така че никой да не разбере кои са те по лицата им. Освен това, и двамата бяха прикрили чакрите си и почти нищо не се усещаше от тях, даже с шаринган и бякуган.
- Гаара-сама, защо не ни каза, че той е жив? – попита Сакура през плач и продължи, преди някой да я прекъсне. – Оставихте ни да се обвиняваме седемнайсет години!
- Това сега няма значение, Сакура-сан. – отвърна Казекагето със студен глас. – Първо, - вие сте си виновни и второ – не съм тук, за да слушам това. Имам обезпокоителни новини, засягащи ви доста сериозно. – шинобито изчака малко, преди да продължи. – Мадара Учиха е жив и събира Акацки наново.

[SunrisEРазвиващ се]

Ета е третата глявя, ще се радвам на коментари.

ІІІ глава:Приятели или врагове?

- Мадара Учиха е жив и събера Акацки наново?! – повториха всички присъстващи в един глас. Преди Казекагето да може да продължи, мъжът направи някакъв знак на жената и тя заговори. Гласът й беше топъл и приятен, но в него се долавяше стоманена, заповедническа нотка.
- Казекаге-сама, Хокаге-сама, мисля, че този разговор може да бъде отложен. – осем лица се обърнаха към нея, като очите на едно от тях светеха от скрита радост, защото е познал двамата придружители на Гаара – Една сграда в центъра гори в Аметарасу. – без да задават въпроси, всички отидоха до мястото на пожара. Сградата беше Академията и вътре имаше много деца, които имаха нужда от бърза помощ. В центъра се намираше една фигура, която придържаше сградата да не падне и да не убие всички със странна чакра. Никой не смееше да направи нещо, защото знаеха, че е невъзможно да се спрат тези пламъци. За изненада на всички, двете шинобита от пясъка бяха застинали и сякаш, бяха изключително уплашени. В този момент Джирая се провикна, забелязвайки, че шинобито отслабва и трябва да го накара да положи още усилия.
- Мей, само толкова ли можеш? – попита подигравателно. – Сградата пада, а ти не можеш да я спреш! Колко време я държиш? Пет минутки? Слабачка! – в този момент чакрата се усили и от там се чу ядосан глас.
- Само да се измъкна от тук и си мъртъв! Не ме интересува, какво казва татко! И ако те интересува, аз съм тук от половин час, перверзен идиот такъв!
- Добре е. – промърмори санина. В този момент се появиха пет фигури, които влязоха в пламъците. След малко и придружителите на Гаара ги последваха. Двама от новодошлите, едно момиче и едно момче се заеха да намалят огъня с пясък. Ишида и Ренджи, пък, се заеха да евакуират всички деца от тук. През това време третия новопоявил се отиде до момичето, хвана го за раменете и й даде от своята чакра и заедно обгърнаха цялото горящо място. В това време, последните двама започнаха да правят серия от знаци и изведнъж, сякаш в небето се отвори дупка. Докато поддържаха тази техника, Сунамей и помощника й повдигаха, вече празната, сграда, заедно с всичко, което беше в пламъци и го хвърлиха в дупката. Другите шинобита направиха още няколко знака и небето възвърна нормалния си вид.
Всички, без Джирая, гледаха това представление с огромна изненада. Само Тсунаде беше, горе-долу, подготвена, какво ще види, но дори и тя беше изумена. Русокосото момиче беше в ръцете на един русокос шиноби от пясъка, който я гледаше ядосано. Ренджи беше отишъл до една от новодошлите, която беше с червена коса, като него и след малко двамата бяха при Гаара, който им се усмихна леко и после ги прегърна. Личеше си, че е горд от децата си. Другите двама, също бяха заедно и можеше да се каже, че са братя от километри. Толкова си приличаха. Единствените, които изглеждаха по-спокойни, бяха неизвестните придружители на Казекагето. Или поне не показваха някакво безпокойство, чрез действията си. Когато Саске се вгледа внимателно в пясъчните нинджи, забеляза, че освен малко пясък и прах, дрехите им са непокътнати и нямат никакви наранявания. Единственото им оплакване беше, че тяхна приятелка се е изложила на сериозен риск и че са изразходвали голяма част от чакрата си. Като за последното споменаха съвсем бегло.
- Мисля, че е по-добре да се върнем в офиса на Хокаге-сама. – пръв проговори Гаара. Всички кимнаха и след малко Саске, Сакура, Какаши, Хината и Киба останаха сами. Тсунаде, Гаара, Джирая, Сунамей и другите трима от пясъка се настаняваха в кабинета, а останалите четири пясъчни нинджи вървяха към хотела, а четирите шинобита от Коноха стояха сами, чудейки се на тази скорост. След известно време Какаши, Саске и Сакура бяха стигнали до сградата на Хокагето. Хината и Киба имаха друга работа и не можеха да дойдат, независимо че много искаха.
- Сега, откъде знаеш за Мадара и защо си сигурен? – започна Хокагето, обръщайки се към Гаара. Той, Джирая и тя седяха, докато останалите бяха прави. Придружителите му стояха от двете страни на вратата, Сунамей още беше в ръцете на русокосия, който я държеше нежно и се беше подпрял на стената, от ляво на Казекагето, Какаши беше отдясно на Джирая, а Саске, прегърнал Сакура, се намираше пред бюрото на Тсунаде, в лявата му част.
- Преди месец, една жена от моето село беше нападната от него. за щастие е получила помощ, в лице на съпруга си и двамата са успели да се измъкнат. Това се е случило далеч от селото и научих едва миналата седмица, когато Минато – при тези думи русокосия кимна, за да покаже, че говорят за него. – и отборът му ме известиха за това. По това време тръгна и отборът на Сунамей насам, за изпита. Искахме да потвърдим информацията за Мадара и затова чак сега успях да ви уведомя за положението. Ясно е, че или Мадара е подпалил сградата, или Итачи Учиха. Притежавам нужните сведения, за да съм сигурен, че Итачи не би направил нещо такова, дори и да беше жив. За съжаление трябва да ви кажа, че остава само Мадара. Не знам как, но някак си е успял да избяга от капана между измеренията и се е върнал. За наш късмет, още не е толкова силен колкото преди, но е по-силен от повечето нинджи в света. – когато свърши всички от Коноха гледаха изплашено. Тогава Саске се намеси и попита жлъчно.
- Тогава как сме сигурни, че нападнатите не са му подчинени или съюзници? Сам каза, че няма много, които могат да му се опълчат. – преди някой да отговори, през вратата влезе Ирука, като водеше пред себе си малко момче, на около девет години.
- Извинете, че ви прекъсвам Хокаге-сама, Казекаге-сама, но това е един мой ученик, който твърди, че е видял извършителя. –след това побутна детето, което отказа да помръдне наред, а се сви в учителя си, при вида на непознатите нинджи и на самото Хокаге. – Хайде, Кимаро, няма от какво да се поиш. – детето уплашено пристъпи към бюрото и Тсунаде го погледна мило.
- Кажи ми какво видя, Кимаро. После можеш да си вървиш. – момчето още беше изплашено, но бързо разказа всичко, което знаеше.
- Ами, вчера видях един мъж в черно, носещ оранжева маска и още един, чието лице не можах да видя, но той имаше черна мантия с червени облаци по нея. Попитах, дали им трябва помощ и мъжа с маската каза, че ако ми се живее, утре няма да ходя на училище, а ще си седя вкъщи. Днес, когато всичко това стана, аз бях в час и веднага, когато излязох, казах всичко на Ирука-сенсей и той каза да ви кажа. – Киваро говореше бързо и в гласът му се долавяше страх. Веднага, когато свърши, той се поклони и изтича при учителя си. Ирука също се поклони на кагетата и изведе изплашеното дете отвън.
- Вече, няма съмнение в информацията ти, Гаара. – каза Хокагето със странно тих, за нея, глас. – Ще свикам среща на всички нинджи след два часа.
- Хокаге-сама, - намеси се Саске – ако това е Мадара, бих искал да го последвам, заедно с екип джунини. – преди да получи отговор, мъжът от пясъка се разсмя. Смехът му беше някак си познат, но никой не успя да се сети. – Какво му е толкова смешното? – продължи Саске с въпросите, като този път беше бесен. Мъжът само продължи да се смее, скоро последван и от жената. След малко се успокоиха и той започна да говори със спокоен глас, който беше познат на всички, до болка.
- И как ще го откриеш, Саске? – попита, докато си сваляше маската.(сега бройте до десет със затворени очи, за по-драматичен ефект :D) Стария отбор седем ахнаха в почуда. Пред тях стоеше Наруто Узумаки, познат и като Наруто Намиказе или светкавицата на пясъка. Освен това, че е жив и пред тях, те се изненадаха и на още нещо: тона, с който каза думите. Той беше толкова пълен с презрение и насмешка, че въобще не звучеше като Наруто. – Ще ми отговориш ли или аз да го направя? Знаеш ли, явно е толкова сложно за теб, че ще ми се наложи аз да си отговоря. Няма такъв начин! – всички го изгледаха смаяно. – Аз не мога да усетя чакрата му, откакто отворихме гънката между измеренията. А, щом за мен е невъзможно да усетя нечия чакра, то твоя шанс пада доста под нулата. Да не говорим, че нямаш шансове да го победиш. Той е по-силен от Итачи, а ти едвам го победи, когато беше слаб и болен. Загубена кауза ще е тази мисия. – докато говореше лицата на всички изразяваха душевното им състояние. Децата на Наруто се усмихваха доволно, още от както го чуха да говори на Саске с този тон, двамата бяха наистина доволни от това. Саске, Сакура и Какаши го гледаха изненадани и донякъде, обидени. Когато бившият им съотборник каза, в контекст, че е по-силен от Саске, техните изражения не можеха да бъдат описани. Джирая беше и доволен, и недоволен. Радваше се, че ученикът му се беше върнал, но осъзнаваше, че шанса да остане е много малък. Освен това, се беше надявал, че той е простил на старите си приятели, но явно не беше. Тсунаде беше само щастлива. Тя беше убедена, че ще успее да придума Наруто да остане и да заеме поста Хокаге след година – две. Гаара не показваше чувствата си толкова явно, но беше ясно, че е леко изнервен, но и щастлив. Първото – имаха бедствено положение, второто – приятелят му, най-накрая, говореше с тях. Жената беше сравнително спокойна и не се поддаваше на чувствата си, а и тя все още носеше маската си, така че никой не би разбрал, ако тя се усмихне или намръщи.
Саске се чудеше, какво иска да направи най-много: да продължи да се заяжда с Наруто и най-накрая да се сбие с него или да го прегърне, сякаш му е роден брат. Реши да започне с първото, а после да премина към второто.
- Ами, ако онези от пясъка лъжат и са шпиони на Мадара? – попита язвително, но с това си спечели презрителен поглед и ядосан въпрос.
- Наричаш мен и жена ми лъжци ли? – чернокосия потръпна и бързо поклати отрицателно глава. – Е, както и да е. Ако кажеш още нещо такова, лично ще те пребия, но сега това не е важно. Дори и да нямам нищо против да умреш, съм длъжен да те предупредя, че Мадара ще се опита да избие семейството ти и да те привлече в отбора си. – всички, без жената до врата, го изгледаха изненадано.
- Теб какво те е грижа. Нали така ще можем да се бием? – попита със сарказъм, а русокосия изсумтя и продължи.
- Говориш като дете, а вече ни си такова. Ако искам да те убия, пребия или нещо такова, вече да съм започнал, свършил, поговорил малко с Тсунаде-сама, победил те отново и прибрал се вкъщи. – черноокия се опита да отвърне нещо, но два гласа го прекъснаха.
- Татко, пропусна, че ще си вземеш и дрямка. – това бяха Минато и Сунамей. След тази им реплика, баща им се усмихна леко и кимна в знак на съгласие. После момичето продължи. – Еро-сенин, да знаеш, че утре ще ти сритам задника, както обещах. – Джирая потръпна престорено, а нинджите от пясъка се разсмяха, включително и Гаара.
- Да се върнем на темата. – тези думи пак бяха от Намиказе и всички се обърнаха към него. За изненада на повечето от тях, сега той гледаше Саске със съжаление – Има нещо, което трябва да знаеш. И което ще ти кажа, когато останем насаме. Тсунаде-сама, може ли да ни оставите сами? – жената кимна и излезе от стаята, а после всички я последваха.

[SunrisEРазвиващ се]

Така, това не е най-доброто ми постижение, но се надявам да ви хареса. Извинявам се, ако не е много добро, но нямах много време и това е най-доброто. Ако успея, може и да пусна още една глава. Но можете да коментирате тази, колкото си искате.

ІV глава: Предупреждение с последици

- Какво толкова имаш да ми казваш? – попита Саске с лека надежда в гласа, но и с объркване, когато бяха останали сами. Наруто се облегна на стената, преди да започне да говори. Погледът му се фиксира върху този на чернокосия и въздъхна тихо.
- Трябва да знаеш, че Мадара ще се опита да убие теб и семейството ти. –каза с безизразен глас, сякаш му е все тая и продължи, преди да бъде прекъснат. – Преди да направи това, обаче, той ще се опита да те привлече в Акацки. За целта ще те настрои против Коноха, като ти разкаже за брат ти. Преди да попиташ, не мога да ти кажа нищо по този въпрос. Дори не знам цялата история. – Чернокосото шиноби го изгледа и каза с треперещ глас.
- Защо? – после продължи с викове – За какво говориш?! Какво знаеш?! Каква история?! Кажи ми всичко! – изведнъж старият му съотборник се озова пред него и го удари с юмрук в брадичката. Силата на удара не беше достатъчно голяма, за да счупи костта, но достатъчно силна, че да накара Саске да залитне назад. Учиха беше удивен от бързината на Наруто, но не можеше да каже и думичка. Русокосия бързо прекъсна задаващата се новата триада от викове с глас, пропит от презрение.
- Млъквай! Нямам намерение да оглушавам покрай теб! Казах ти, каквото мога. Нямам право да продължавам. трябва да знаеш, че Мадара ще се опита да преиначи истината, за да те манипулира в отбора си. Край! - след тези думи, синеокия се отдръпна от него. Двамата се гледаха известно време, преди Саске да се осмели да попита със сравнително спокоен глас.
- И защо ми казваш това? Даде ясно да се разбере, че не даваш и пет пари за мен, Сакура и Какаши. Да не би да е обратното? – въпреки че се опита да го скрие, Наруто разбра, че бившият му съотборник се надява да Е обратното. На лицето на шинобито се изписа презрителна усмивка и той се изсмя.
- Много си прав, Саске: хич не ме интересувате. Все ми е тая какво ще стане с вас или със семействата ви. Предпочитам да не сте около мен и това е. Приеми това за връщане на услуга. Ти не ме уби, когато се бихме на водопада и сега, аз няма те оставя в неведение. Това е всичко. – черноокия гледаше приятелят си с изненада и не помръдна, дори когато Наруто се обърна, за да излезе от стаята. Ръката му беше на дръжката на вратата, когато той се обърна и добави. – За мое огромно нежелание, ще се наложи да остана тук известно време, заедно със семейството си. – лицето на Саске се проясни за момент, но бързо помръкна, при следващите думи на синеокия шиноби - Не искам да виждам нито теб, нито Сакура, нито Какаши, нито някой от семействата ви около моето. – тъкмо щеше да натисне дръжката на вратата, когато чу едва доловимото „не”. Русокосия се обърна в очакване на обяснение. Саске разбра знака и заговори бързо.
- Недей да й причиняваш това. Сакура страда толкова много, през всичките тези години. Не е минало ден преди да се разкайва за всичко. Какаши и аз понесохме новината за смъртта ти по подобен начин, но с нея всичко беше най-зле. При първата ни среща, при сватбата ни, при раждането на Шоги, после на Датте, при годишнините ни, винаги казваше едно и също: „Какво ли щеше да каже Наруто, ако беше тук?”. Не е плакала от онзи ден, дори когато баща й почина. Не разбираш ли, какво й причини, когато реши да напуснеш селото, преструвайки се на мъртъв?! И сега, когато най-накрая разбира, че си жив, че може да ти се извини, да говори с теб, ти… Ти не искаш тя да се доближава до теб и семейството ти! Не можеш да й го причиниш отново, Наруто, не и отново! – докато той говореше, гласът му се пречупваше все повече и повече. Когато млъкна, Наруто с изумление откри, че в очите на Саске има сълзи. Русокосия за момент съжали, че старата му приятелка е изтърпяла това, но не се отказа от решението си. чернокосия не може да види и една промяна в лицето на мъжа срещу него. Когато Наруто заговори, гласът му не беше загубил презрителния си тон, макар и не толкова открояващ се.
- Е и? Вече ти казах, че ми е все тая. Когато бяхме малки, аз се жертвах и за трима ви, понеже мислех, че сме като семейство. Тази мечта отдавна беше разбита на парчета от вас. Няма да си променя мнението. Не ви искам близо до мен, съпругата ми и децата ми! – отново се опита да излезе, но действието му беше прекъснато от Саске, който заговори с умоляващ глас.
- Умолявам те! Ако не на мен, поне на тях им дай втори шанс или само на Сакура! Не искам да я виждам в депресия отново и да знам, че не мога да й помогна! - Наруто отговори и с думите си, нарани черноокия, по-лошо, отколкото дъщеря му преди малко.
- Втори шанс ли?! Какво ще кажеш за двайсет и втори?! Много пъти ви игнорирах и не позволявах на ВАШЕТО държание да попречи на приятелството ми, но вече НЕ! Ако ще и да се самоубие, като скочи от скала, все ми е тая! Преди казваше, че аз загрявам бавно, но май ролите са сменени. Искаш ли да кажеш още нещо или вече мога да изляза от стаята? – Учиха се постара да не обръща внимание на частта със смъртта д жена му и още веднъж се опита да го убеди да си промени мнението.
- Съжалявам за всичко, което направих преди, Наруто! – това извинение изненада светкавицата на пясъка, още повече, че то идваше точно от по-малкия брат на Итачи. – През тези седемнайсет години си много пъти си представях, как ти се извинявам и как всичко се връща по старо му. Не знаеш колко пъти съм се надявал всичко това да е просто сън и да се събудя от него. После да ти се извиня и да ти кажа, защо не те убих при водопадите. Когато научих, че си жив първо реших да отида при теб, да те набия, че ни изигра и после да те прегърна. Въпреки всичко, ти си най-добрият ми приятел. Не знаеш, че за да се активира Манекю Шаринган, трябва да убиеш най-добрия си приятел. Когато ти казах, че е било прищявка, аз излъгах. Истината е, че не можах да те убия.
- И какво очакваш да направя сега? – попита Наруто, видимо потресен от думите на Саске. Чернокосия никога не му беше казвал нещо като това, но мнението му не се промени. На русокосия му стана неприятно, че ги е наранил, но това усещане беше мигновенно. През годините се сещаше за тях, само когато Джирая идваше нагости или когато Гаара споменеше нещо. Всеки път чувствата за отхвърляне и гняв се завръщаха в него. Отдавна беше спрял да ги смята за приятели, но също така, никога не пожела смъртта им. Просто ги презираше. – Да ти кажа, че съм размислил ли? Това няма да стане. Кога ще го разбереш?! Сега, остави ме намира! – после Наруто излезе от стаята, оставяйки Саске сам с мислите си.

[SunrisEРазвиващ се]

Така, ето следващата. Ще се зарадвам на коментари.

V глава: Странна развръзка

Отвън, всички чуха как Саске вика, но никой не разбра какво точно. Сакура и Какаши се спогледаха разтревожено, но нямаше никаква друга реакция от страна на другите. Сунамей се беше пооправила и сега стоеше на собствените си крака, леко придържана от брат си. Минато приличаше повече на дядо си, на когото беше кръстен, отколкото на баща си. Косата му беше с цвят на пясък, а очите светло сини. Докато сестричката му, беше смесила гените на двамата си родители, той беше взел, най-вече, от баща си. прическата му приличаше на тази на дядо му и когато се усмихваше човек можеше да помисли, че духът на Четвъртия се е върнал. Носеше черна блуза с къс ръкав и тъмночервен с черно суитчър отгоре, разкопчан до половината. Панталонът му беше черен и беше една педя под коляното му. Това показваше да се видят белите превръзки по краката му. На едната си ръка носеше черна, а на другата – червена ръкавица без пръсти. Оръжията му не се виждаха.
- Той наистина ли го направи? – всички се обърнаха към източника на гласа – жената придружила Гаара. Тонът с който каза това преливаше от изненада. Звучеше сякаш питаше себе си, а не останалите. Сунамей и Минато възкликнаха в един глас:
- Ама ти наистина ли?! Без нас?! – звучаха възмутени и удивени. никой от останалите не разбираше какво точно става. Червенокосият се обърна към нея и попита любопитно.
- Какво е станало, Суке? – жената само вдигна рамене и отговори с развеселен глас.
- Мъжът ми се вдетинява, Гаара-сан. Нищо особено. – „Мъжът ми…” този израз се превъртя няколко пъти в главите на Сакура и Какаши. След няколко минути, розовокосата се престраши да попита, при това доста прямо.
- Коя, всъщност, си ти? – изведнъж пред лицето и се появиха два чакра-шурикена, подобни на тези отпреди малко. Още малко и жената щеше да получи нови рани, но изведнъж оръжията се изпариха. В коридора се чу сърдит глас.
- Минато, Мей, ако още веднъж направите нещо такова ще ви накажа! Не съм ли ви възпитавала по-добре?! – двете деца изгледаха майка си ядосано, преди момчето да проговори. Гласът му беше почти идентичен, с този на баща му.
- Ама, мамо, тя… - жената го прекъсна рязко и докато говореше свали маската си. Пред всички се откри едно красиво женско лице. Макар тя да беше над трийсет годишна, човек не би й дал повече от двайсет и три. Кожата й беше сравнително бледа за човек живеещ в пустинята и това подчертаваше очите й – черни като нощта. Няколкото кичура коса, които се виждаха, предполагаха че цвета й е същия. В този момент, вниманието й беше насочено към децата й.
- Няма „ама” Минато! Край на спора! Извинявам се от тяхно име. – каза, обръщайки се към Сакура. Втората само кимна, забелязвайки факта, че чернокосата не накара на децата си да се извинят, а го направи от тяхно име. Само Джирая и Гаара разбраха действието й: Суке също не беше харесала как Сакура й зададе въпроса и беше на страната на децата си. – Аз съм Суке Намиказе. – продължи, без да подава ръка, за да се здрависа. Преди разговора да бъде продължен, вратата водеща към кабинета на Хокагето се отвори и от там излезе Наруто. Той се приближи към сина и дъщеря си и им каза с рязък тон.
- Чакра-шурикени?! – Сакура, Какаши и Тсунаде от факта, че русокосия е разбрал за случката от педи малко, но следващите му думи направо ги стъписаха. – Не се ли очаква от вас да ги умеете?! За момент се притесних, че ще загубите контрол! Толкова слаба концентрация не съм виждал досега от вас! Даже излагането ви при Академията не беше толкова зле! Да не сте настинали или трябва да се връщате в училище?! Не, Минато, не се оправдавай! – Наруто бързо прекъсна задаващата се триада на сина си. За изненада на всички, Какаши се намеси в разговора, макар ясно да личеше, че това не се нрави на бившият му ученик.
- Какво очакваш от тях? Контролират чакрата си до съвършенство, а ти казваш, че имат нужда от тренировки? – младият мъж изсумтя, преди да отговори с нежелание.
- Това, че ти си неспособен да усетиш и разбереш очевидното, го знаех и преди. Да ти напомням ли, Какаши? Очевидно не си се научил на нищо. Мислиш, че това е „съвършенство”, но не разбираш нищо. Този факт не е нов, така че, защо не стоиш настрани. Между другото, вече казах на Саске, но ще повторя: не искам нито един от трима ви да се приближава до мен или семейството ми!. – след това се обърна към Тсунаде и попита. – В предвид обстоятелствата, мисля, че ще е по-добре да останем в селото за известно време. Надявам се това да не е проблем, Тсунаде-сан?
- Не, разбира се че не. – отвърна жената и след малко и четиримата ги нямаше. Русокосата се обърна към ученичката си и я видя застинала и бяла като сняг. До нея застана Саске, който я прегърна утешително. Розово косата едва успя да каже с тих глас.
- Той не искаше да каже това, нали? – Джирая, Гаара, Тсунаде и Саске сведоха глави, за да не се натъкнат на отчаяния й поглед. След малко чернокосия каза тъжно.
- Напротив. Опитах се да го разубедя, но той не се интересува от нас. Съжалявам скъпа. – кунойчето го погледна в очите и разбра, че той не лъже. После се опря на гърдите му и заплака. Мъжът й я прегърна с едната си ръка през кръста, а с другата започна да гали косата й. Казекагето развали тишината, която се разкъсваше само от хлиповете на Сакура.
- Ще оставя отбора на Минато тук. Ишида и Ренджи ще се приберат с мен. Мисля, че така е най-добре. Очевидно изпита за чунин няма да се състои сега. – Тсунаде само кимна и след малко, на мястото на Гаара остана само малко пясък.
- Какво толкова каза на Наруто, Саске? – полюбопитства Джирая. Когато, вместо отговор, получи въпросителен поглед, санинът допълни. – Трябва да е било доста неочаквано за него, за да го разтърси така. Та, какво точно беше?
- Разтърси? – попита чернокосия, вместо да отговори. Нито един от присъстващите не очакваше тези думи от Джирая. Какаши и Тсунаде гледаха ту единия, ту другия, за да чуят отговор от някой. Само розовокосата оставаше незасегната от този странен разговор и продължаваше да плачи тихо. Факта, че момчето което смяташе за най-добър приятел и с което искаше да поднови връзката не искаше дори да чува за нея, я беше потресло.
- Да. – в очите на Саске се прокрадна слаба надежда. Той не отговори на въпроса от Джирая, но белокосия разбра, какво е казал. По лицето му се прокрадна бегла усмивка, преди да каже с изненада. – Не очаквах нещо такова от теб. Но не е достатъчно. – след това си тръгна. Тсунаде и Какаши знаеха, че и те няма да получат устен отговор от Учиха и затова не попитаха нищо. Хокагето мълчаливо влезе в офиса си, за да се заеме със задачите си. Копи-нинджата вдигна рамене и направи някакви знаци. След секунда него го нямаше, изчезнал в пушек. Чернокосия каза тихо на жена си.
- По-добре да се прибираме. – Сакура се съгласи мълчеливо и последните останали излязоха от сградата.

П.П. следващия път: VІ глава: Ретроспекция

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

[SunrisEРазвиващ се]

Добре, това е новата глава. Надявам се да ви хареса. Ще има продължение (Ретроспекция ІІ), но няма да я пусна скоро, а вместо това ще се върнем в настоящето.

VІ глава: Ретроспекция

Връщаме се назад във времето, когато битката на Наруто с Мадара предстои да се случи, а Саске още не е убил по-големия си брат. Младия Учиха се е върнал в селото преди два месеца и той и приятелите му от отбор 7 се готвят за нова мисия, без да знаят, че едни исторически сблъсък е на път да се случи. Но друга битка предстои, преди това, битка между приятели...

Наруто слушаше подробностите от плана с нарастващо безпокойство. Нещо не беше наред, но не знаеше како. Русокосият шиноби беше убеден, че ще се провалят, но не можеше да изтъкне основателен довод. Нямаше да му повярват. Беше се издънил при последната мисия и сега шанса да ги убеди в нещо, за което можеше да изтъкне само вътрешното си чувство, беше минимален.
Изведнъж се озова пред Портата на Деветоопашатата. Несъзнателно беше поискал помощ от демона и сега той отговаряше.
- Какво искаш, момче? Да те уважават? Двамата с теб можем да направим нещо повече от това. Можем да ги накараме да се страхуват от нас! – Наруто тръсна глава и се върна в настоящето. Той не искаше да се страхуват от него, искаше да ги предпази, дори и това да е цената. В главата му изплува спомена на първата им среща със Саске, след като чернокосия беше заминал с Орочимару. Тогава Лисицата беше казала нещо странно и неразбираемо: Имаш същите прокълнати очи, като Мадара Учиха.
После, когато печата се беше счупил и се беше запознал с баща си, Четвъртия беше споменал същото нещо, че Мадара е виновен за атаката над селото, преди шестнайсет години. И че той, Мадара сега се представя за Тоби и е неофициалния лидер на Акацки. Макар да беше казал това на Тсунаде, тя не беше разгласила тази информация и най-вероятно Саске и Сакура не знаеха, а може би и Какаши. И, след като, Итачи е свързан с Тоби или както и да се казва, това означаваше, че и той ще присъства по време на битката, а това беше опасно.
Да, това беше основната причина да слуша с нарастващо безпокойство. За съжаление се беше заклел да не казва на никого, особено на Саске за Мадара. И от тук идваше проблема за основателния довод. Просто, нямаше друг, поне не и според него. А това беше проблем, ГОЛЯМ проблем.
- И, кога ще отстъпи, Наруто? – въпроса, зададен от Какаши, го стресна. Почти без да мисли, русокосия отговори.
- Никога. – това се оказа сериозна грешка. Според плана, който той „внимателно” беше слушал, е трябвало да отстъпи, когато Итачи е обграден от съотборниците му, за да даде път на Саске.
- Не си поумнял и малко, идиот такъв! Твоята самонадеяност ще провали всичко! – каза чернокосия ядосано. За него, тази мисия щеше да е най-важната в живота му и не искаше някой да я проваля. Думите му жегнаха Наруто и той отвърна не по-малко рязко.
- Всичко ще бъде провалено в мига в който приведем плана в действие! – извика шинобито и продължи – Целия замисъл на атаката не струва! Има очевидни пропуски и… - в този момент Какаши се намеси, защитавайки идеята си. Мъжът беше сърдит на Наруто и след провала му миналия път не беше много склонен да му вярва.
- И от къде си сигурен?! – в гласът му се долавяше засегната гордост. – Планът ми е перфектен!
- Не, не е! Има очевидни пропуски! От къде си сигурен, че никой няма да се появи, а?! – преди някой да отговори, той продължи. – Но, нали е Твоя план, значи е безгрешен, а сенсей? Или ти си прав, или не става въпрос за теб! Сега, ако пак не попаднем в някакъв капан, ще е чудо! Само защото ти – обърна се към Саске, който го изгледа учудено, като другите двама. – искаш да убиеш брат си! Не си ли се замислял, че понякога трябва да забравиш миналото?! Радвай се, че си жив! Твоето семейство е виновно за смъртта на… - синеокия се осъзна, че е казал твърде много и млъкна насред изречението. Чернокосия, обаче, се хвана за тези думи и попита бързо.
- За смъртта на кого? – той беше далеч от истината, в своите предположения, а те бяха кое, от кое по-невероятни. Наруто побърза да смени темата. Русокосия не бешще помислил, когато каза последното и не искаше да задълбава.
- Няма значение. Това което е важно е, че сега се готвим да извършим нещо толкова глупаво и рисковано, че даже аз разбирам проблема! – Какаши го погледна ядосано.
- Значи се мислиш за голям умник, а? И, от кога? Още не си надминал учителя си, така че не спори! – кръвта на шинобито кипна.
- Така ли мислиш? Докажи, че си по-добър от мен!
- Дадено. – съгласи се и двамата се озоваха на двата противоположни края на тренировъчния полигон.
Наруто направи двойници-сенки и ги прати да атакуват учителя му, който, от своя страна, ги унищожи, чрез скрити в земята, свои клонинги. Преди това, обаче, нарутовците бяха хвърлили два куная от които се появиха още една двойка клонинги. Това беше изненадващо и Какаши едвам успя да се защити. Мъжът беше направи огнена техника и сега се намираше на пет метра във въздуха. Изведнъж Наруто се появи зад него и използва тайджуцу, за да го повали на земята. Учтелят се обърнабързо и направи водна техника, чрез която боркъ противника си. Русокосия беше в безизходица, ноуспя да се измъкне от водния затвор. Битката продължи към половин час. Никой не можеше да каже кой ще победи. Инстинктивно, Наруто започнада правиРасен-Шурикен. Коато дойде фетелния сблъсан, между двететехники: Рсен-Шурикен и Чидори, синеокия сеусети, че така ще нарани учиеля си и развали чакра-контрола си, оставяйки силното електричество да го удари, оразувайки лек щит около тялото си,чрез въздуха. Макар, силата на техниката да го дезориентира за момент, той бешев състояние да продължи битката, но вместо това падна на земята и се престори на умаломощен. Какаши се приближи към него и го попита доволно.
-Още ли мислиш, че си по-добър от мен, а? Май, ще действаме по моя план. – след това сенаведе и му помогна да се изправи. Саске и Сакуа се преближиха и чернокосия каза презрително.
- Бездарен идиот. – а розовокосата се зае с лекуането на русокосия. През това време в главата му се оформяше идея, как да попромени плана на копи-нинджата, за да не се изложат на опастност. Може би, най-добрия вариан щеше да е, ако той отклони вниманието на Мадара и сам се заеме с него. За сега, щеше да е по-добе да мислят, че се е примирил. Усетил,чесъотборничката му е готова с лекуването, той се опита да си тръгне, но беше спрян от Саске, който не беше забравил думите му от преди малко.
- Зачия смърт е виновно моето семейство? Искам отговор! – блондинът въздъхна и без да се обръща отговори.
- На родителите ми. – и си тръгна, оставяйи ги да се чудят над думите му, без да знаят, че това ще е последното нещо, което ще им каже.

Битката между братята Учиха, протича както в анимето, но с разликата, че Саске остава в съзнание след това. Наруто, Сакура и Какаши излизат от скривалищата си, за да му помогнат. Личи си, че отборът е разединен. Изведнъж пред тях се появява Мадара...


-Кой си ти и какво искаш? – попита капитанът учудено. Преди маскирания да отговори, Наруто се намеси.
- Той е пропускът в твоя план, Какаши. – отговори спокойно и после се обърна към фигурата с наметалото на Акацки – Как да те наричам, Тоби или Мадара?
- Изненадваш ме, джинджурики, доста при това. – отвърна Мадара с подобен тон, а останалите трима гледаха сцената с нарастващо любопитство и недоумение. Саске, който едвам се държеше в съзнание, потръпна при споменаването на името Мадара. Мъжът продължи. – От кога знаеш, че съм жив или кой съм?
- Май не си запозат със запечтващите техники от селото на Водовъртежа. В печата задъжащ Лисицата, има чакра и от родителите ми. Мисля,че си ги срещал, когато се опита да вземеш демона и после го насчи към селото, нали? – маскираният се засмя, преди да отговори.
- Доста си дързък. Наистина приличаш на баща си. Какъв глупак. Да жертва живота си, за да те направиприемник на демона. Предполагам, че знаеш, защо съм тук? – русокосият го изгледа ядосано, преди да отговори.
- Искаш Саске. И мен, ако ти се отдаде тази възможност.
- Така е. Не си чак толкова глупав, колкото изглеждаш. Така, отстъпете, за да взема Саске. – заповяда мъжът. Това ядоса чернокоското.
- Говориш за мен, като за вещ. Ами, ако не искам да идвам? – роднината мусе засмя отново.
- Нямаш избор. Питай приятеля си, той ще ти отговори, а аз ще погледам малкото представление, преди да те отведа с мен. Тримата съотборници на Наруто го изгдеха и момчетоотвърна с недоволство.
- Итачи е по-слаб от Мадара. Нямаш шанс срещу него, ако тръгнете да се биете. Да не говорим, че сега си изтощен.
- И, защо не ни каза, че ще се появи по-рано? От къде знаеш? – попита Какаши, но не получи отговор. Русокосия не отговори, а вместо това се съсредоточи върху Мадара. Преди някой да се е усетил, той вече нападаше. След малко, съотборникът им и неговия опонет се изгубиха от погледа им. Нямаше да го видят седемнайсет години и макар, да не си признаваха, тримата изпитваха едно тягосно чувство в гърдите им.

https://naruto-hit.catsboard.com/forum-f137/topic-t6759.htm

[SunrisEРазвиващ се]

Ето новата глава. Надявам се да ви хаеса. Постарах се да е добра, но знам, може да е ужасна Моля коментирайте.

VІІ глава: Спомени, стари приятели и познати места... иначе казано: вкъщи

Семейството на Наруто се появи в двора на една добре подържана двуетажна къща, в страни от града. Целия имот беше преустроен преди две години и от тогава на всеки пет дни идваше чистачка, която се грижеше всичко да е в ред. За това тревата беше окосена и в момента нямаха трева до коленете. Сунамей се обърна към баща си и попита любопитно и едновременно засегнато.
-Наистина ли контрола ни е толкова зле или го каза, за да ги ядосаш? – брат й кимаше, сякаш да покаже, че и той се е питал същото. Русокосият се засмя, преди да отговори.
- Наистина не беше перфектно, но да има истина в твърдението ти Мей. Надявам се, че не е проблем, като казах да се държат на страна от вас? – на лцето му се появи лека усмивка, преди да продължи. – Сакура определено ще се опита да дойде, но не и другите двама. Ще те разбера, ако искаш да поговориш с братовчед си, Суке. – последната само се усмиха и прегърна съпруга си, като отговаряше спокойно.
- Знаеш, че връзката ни е по-далечнаот това. А и не искам. Не е нужно да се притесняваш, скъпи. Сега да се настаним, защото все някога ще трябва да се напазарува. И това ще се свърши от теб и Минато. – двамата въздъхнаха, защото отлично осъзнаваха, че нямат шанс срещу тази заповед. До тях Мей се опитваше да не се засмее и то сравнително успешно.
- Знаеш, че е ужасно от твоя страна да ни караш да го правим, нали? – попитаха в синхронс с малка надежда тя да отстъпи. Сукесе засмя и с това даде да се разбере, че двамата ще пазаруват. Всъщност, тя се надяваше мъжът й да се поразведри, като обиколи познатите места и се срещне с приятелите си. Чернокосата знаеше колко му липсват някои от тях и предполагаше, че едвам се е стърпял да не прегърне Ирука. Освен това, предполагаше, че ще е по-добре за Минато да опознае родното село на баща си и дядо си. Все пак синът й беше внук на Четвъртия и да живее в старата му къща не беше достатъчно, за да разбере дядо си. Нали имението „Намиказе” беше преустроено преди две години ивече не приличаше на себе си. Точно така, като наследник на този род, Наруто, макар и смятан за мъртъв, формално притежаваше къщата в която се намираха, а и част от земите на селото около нея. Годишно получаваха доста висока сума пари само от това. През годините двамата бяха купили имоти във всички по-важни места в света, така че да имаше къде да отседнат, ако случайно се появят на дадено място. Имението се състоеше от голям двор, като част от него беше за тренировки с всичките нужни неща, а друга – за разходки и почивка. Имаше дървета, храсти, цветя и малко езеро с мост по средата. В задната част имаше горещи бани – за мъже, жени и една обща. На първия етаж се помещаваха кухнята, трапезарията, един голям хол, един по-малък, зала за вътрешни тренировки, тоалетна и съблекалня. Втория беше зает от три спални, две стаи за гости, два кабинета, библиотека и една стая превърната специално за малък хол, като преди беше третата стая за гости, като всяка спалня имаше по една самостоятелна душ-кабина и тоалетна. В добавка, на площа на имота имаше и малка колиба, предназначена за нинджа-кучета, оставена непроменена и една по-малка едноетажна къща, преличаща на двустаен апартамент.
Когато влязоха вътре, веднага се качиха на втория етаж, за дасе преоблекат, а после слязоха в трапезарията. Понеже цялото семейство беше участвало в преобзавеждането на къщата, макар че единствено Суке беше присъствала лично, когато идваха работниците , всички знаеха как изглежда и къде трябва да отидат. Мей реши, че първо ще се изкъпе в горещите извори, преди да се преоблича, затова само разопакова багажа си в своята стая. За разлика от нея, Минато знаеше, че няма смисъл да се мотае и си взе един бърз душ, а после облече дрехи, идентични на тези които носеше преди малко. Суке побърза да се отърве от редовната униформа на нинджите от пясъка, която не харесваше много и след това се сложи една тъмносиня рокля, която щеше да смени, след като си вземе една дълга баня. Наруто също си взе душ и с голямо удоволствие разкара униформата – той я харесваше дори по-малко и от жена си. После се облече в оранжев панталон и черна рез с къс ръкав, на която остави първите две копчета разкопчани, като с това подчертаваше мускулите си, които беше развил, след като напусна. После си сложи черна мантия с ръкав до лакътя, обранжеви пламъзи в долния й край, някакъв надпис със същия цвят и символ на селото на пясъка в основата на пламъците. Ако човек го погледнеше, щеше да се затрудни за известно време, преди да го познае. Наруто беше по-висок от преди, косата му беше малко по-дълга, рожденните му белези бяха почти изчезнали, след като той успя да подчини чакрата на лисицата, цялото му лице вече нямаше онзи глупуват израз и новата строгост, увуруност и улегналост на него му придаваха по-нов вид, подобен на този на баща му. Да, през годините Наруто Узумаки, момчето което правеше пакости и едвам научи клониращото джуцу, наистина беше станал Наруто Намиказе, една от най-силните нинджи в шиноби света.
Суке огледа хладилника и шкафовете в кухнята и бързо направи списък със задължителните покупки на момчетата и им го даде. Преди да излезнат Мей се обърна към тях и каза с усмивка.
- Искам нов гребен, ама като онзи с пеперудките. – каза, имитирайки тона на една тяхна позната на нейната възраст, която само говореше такива неща. – И малко пухкаво кученце. – продължи и цялото семейство започна да се смее. Брат и влезе в играта и попита, преструвайки се на сериозен.
- Ако няма, искаш ли с розови цветенца? – всички пак се засмяха и след малко Мей пак заговори, но с по-сериозен тон.
- Не, определено не. Сериозно, трябва ми лак за дърво, хора. Да ми донесете. – двамата въздъхнаха театрално, преди Наруто да каже кисело.
- Точно като майка си, си. Това е дразнещо, знаеш. – дъщеря му, само му се усмихна чаровно и се обърна, като помаха с ръка по онзи начин, сякаш казва „все тая, просто го направете” и допълни гласно.
- Аз отивам да се къпя.
След малко, бащата и сина се появиха малко в страни от тренировъчния полигон. Момчето се обърна към Наруто и попита любопитно.
-Защо тчно тук? – огледа се за момент и забеляза три дървени стълба и един черен камък с написани имана по-блио до него. Първите къще бяха на няколко метра от тях. – И какво е това? – попита, сочейки камъка.
- Това? Това е мемориал на който се изписват имената на всички загинали шинобита от Коноха в мисия. – после се засмя тихо, без особена радот. – Всъщност, и аз не знам, защо реших точно тук. Това е главния тренировъчен полигон на Коноха, в самото село. Има още няколко бази, но тази е основната за начинаещи. При първата ни тенировка на Отбор 7 ме завъраха на един от онеци стълбове, за да си науча урока. Накрая успяхме да минем, но висенето не беше много приятно. – в ласът му се долавяше меланхолия по това място, но и известна жлъчка, при споменаването на стария му отбор. После се обърна към сина си и продължи. – Както и да е. По онова време наистина не можех да контролирам чакрата си добре. Сега мисля, че ще е по-добре да тръгваме. Хич не ми се пазарува, ама...
- Прав си. – съглси се русокосия и двамата продължихас нормална крачка. След няколко минути, Минато се засмя и трудно успя да спре смеха си, за да отговори на Наруто. – Ами, представих си каква ще е реакцията на хората като те разпознаят. Ще е все едно са видели призрак. – бащата се засмя с него и допълни.
- Два призрака. – след това посочи каменните лица и синът му разбра, за какво говори. Той наистина приличаше на дядо си.
Не бяха направили и десетина крачки, когато пред тях се появи отбор от три нинджи, които очевидно току що се бяха върнали от мисия – двама мъже и една жена. Единия – висок, с вързана на опашка косаи отекчено изражение попита предпазливо.
-Кои сте вие и каква работа имате в селото? – зад него се намираха една русокоса жена с дълга коса и един дебелак. И двамата бяха заели предпазливи пози и напрегнато се взираха в лицата на Наруто и Минато. Приличаха им на някого, но името или имената, всъщност, им е изплъзваха. За тяхна изненада, по-стария се засмя весело, преди да каже нещо.
- Няма ли да получа отговор? – поинтересува се капитана, все ое взиращ се в чертите на смеещия се мъж, с надеждата да се сети кой е.
- Боже, Шикамару, не съм очаквал това от теб. – престори се на учуден Наруто. Тримата съотборници го изгледаха подозрително, съвсем забравили за Минато. – Сериозно. Мислех, че си от паметливите, а не че те мързи чак до толкова, че да забряваш. Виж, от Ино и Чоджи – обърщайки се към другите двама. – не съм толкова изненадан, но от теб. – пред него, лицата на трите шинобита изведнъж станаха по-бели и от сняг, преди Шикамару да успее да каже нещо.
- Ннаруто, ти ли си наистина? – споменатия започна да се смее по-силно на физиономиите на старите си приятели, като скоро към него се присъедини и сина му.
- О, Боже, Наруто! – изписка Ино и го прегърна. Когато го пусна, започна да говори бързо, докато Нара и Чоджи повтаряха нейното действие. – Нямаш си и престава колко ще се зарадва Сакура. Трябва веднага да я видя. Не, преди това ще отида при Хокаге-сама. Или това ще направи Шика, а аз и Чоджи ще отидемда разгласим в селото,че си се завърнал и че си жив. – при споменаването на името на старата му съотборничка, преи лицето на русокосия мина сянка, която само Шикамару забеляза. Малко след това, той успя да прекъсне приятелката си.
- Стига с приказките Ино. Толкова е проблемно.
- За първи път съм съгласен с теб. – каза Наруто и продължи, преди някой друг да е взел думата. – Нямам намерение да говоря със Сакура, Саске или Какаши, повече от необходимото. Веднъж се срещнах с тях и това ми е достатъчно за още седемнайсет години. Тсунаде знае, че съм тук, както и семейството ми. Това е синът ми – Минато. – успя да го представи и за известно време да привлече вниманието към него. Тримата бяха изненадани, когато забелязаха приликата межу него и Четвъртия, но още повече като чуха, че Наруто не иска да се срещне със старите си съотборници. – Впрочем, ще останем тук за известно време.
- Страхотно. – възкликна Чоджи, преди Ино. – Предполагам нямаш нищо против да кажем на останалите, че Наруто Узумаки е жив и се е върнал в Коноха.
- Всъщност, имам. – изненада ги Наруто и те го погледнаха учудено. Преди да попитат защо, той продължи. – Причината е, че Наруто Узумаки е мъртъв от седемнайсет години и че сега живея в Суна. Освен това, спрете да ме наричате с тази фамилия. Вече съм Наруто Намиказе.
- Сериозно. – попита Ино, а приятелят й само кимна. – Но все пак си тук сега, нали? Няма нищо лошо, в едно малко парти по случай това. – русокосия само одбели очи, преди да й отговори.
- Така е. Сега съм тук и за съжаление ще остана известно време. Мисля, че сега нямате време за такива разговори, обаче. – при въпросителните им погледи, той продължи. – Да кажем, че имате код червено. Иначе казано, Мадара Учиха се върна. Всъщност по-рано през деня, той подпали Академията с Аметерасу. За щастие, нормаизирахме положението за сега, но изпита за чунин се отложи. По-добре да отивате при Тсунаде по-скоро. – въпреки че бяха изненадани от дмумите, сериозността на ситуацията ги накара веднага да тръгнат към сградата на Хокагето, като само махнат на стария си приятел за чао.

[onyx&pinkМодератор на раздел "Фикчета"]

[SunrisEРазвиващ се]

Ето новата глава. Надявам се да ви хареса и да коментирате.

VІІІ глава: Известност и анонимност едновеменно.

-Кои бяха тези? – попита Минато с любопитство. Той беше забелязал, че баща му са радва на срещата с тях и това засили желанието му да разбере повече. Наруто само вдигна рамене и продължи към селото с нормална крачка, отговаряйки му.
- Жената се казва Ино Яманака, този, който ни заговори – Шикамару Нара, а третия – Чоджи Акимичи. Когато завършихме академията, те бяха разпределени в един отбор, под ръководството на Асума. По-късно, когато станаха чунини, пак продължиха да работят заедно, както виждаш, явно и до днес. Това е. – момчето кимна, в знак, че е разбрало и зададе нов въпрос.
-Къде отиваме сега?
- В имението „Хюга”. – отговори с възможно най-неочаквания отговор. Разбира се, младия Намиказе знаеше кои са Хюга, но не разбираше, защо Наруто иска да отидат там. Бащата поясни, виждайки объркването на сина си. – Педпочитам лично да кажа на Хината, че съм тук, защото не искам да си представям какво ще й каже Ино. Ти си я виждал, всъщност. Или поне си я мяркал. Когато дойде да помогнеш на Мей, до Тсунаде стояха няколко шинобита от Коноха и тъмнокосата жена е Хината. – русокосия се опита да си спомни, но в съзнанието му изникна само един силует, но той и не се беше опитвал да разглежда хората покрай които минава, докато малката му сестричка е в беда. – Както и да е. Може вече да не живее там, но не ми се вярва. Все пак, тя е наследницата на клана. – после направи знак на Минато и двамата изчезнаха от поляната и се появиха пред една сграда. Направиха няколко крачки и един шиноби, явно предназначен за охрана, се приближи до тях и попита надменно.
- Кои сте вие и по каква работа идвате тука? – по-възрастния се усмихна и отговори спокойно.
- Не ви засяга кои сме. Аз съм тук, за да се срещна с една стара приятелка, а момчето ме придружава. – каза, кимайки към сина си. – Търся по-голямата дъщеря на Хиаши Хюга. – тонът му беше надут, което леко подразни пазача. Особено когато разбра, че този непознат иска да се срещне с Хината-сама. Преди да отговори, до него се появи едно момиче на около двайсет, което му каза нещо на ухо. Това би трябвало да не се чува от никой друг, но двамата посетители чуха кристално ясно всичко.
- Пусни ги де. По-яки парчета не са идвали тук то доста време. Дай на женската част да се порадва малко. – двамата се постараха да не се засмят при думите й, макар да беше много трудно. С известно нежелание пазачът отвори портата, пускайки ги вътре и остави девойката да ги води. – Защо искате да се виждате с Хината-сама? – полюбопитства тя.
-Както казах, тя ми е стара приятелка и не сме се виждали от години. – отвърна Наруто с известна досада. Момичето се почуди, дали да не попита още, но вместо това избра да подхване друга тема.
- Добре. Аз съм Кана Хюга, впрочем. А вие сте?
- Аз съм Наруто, а това е Минато. – той реши да не казва фамилията си, защото все пак името Минато Намиказе се асоциираше с Четвъртия, а точно това сега не му трябваше. Жената разбра, че няма да проведе нормален разговор, затова се остави на въобръжението си, което й покзваше как ще изглеждат двамата голи. През това време, всички представителки от женски пол си мислеха горе-долу същото, докато мъжете искаха да изгонят натрапниците.
Когато стигнаха до центъра на „града Хюга”, забелязаха господарската къща. Щом влязоха в пределите й, Кана ги поведе към страничния вход, водещ към вътрешния тренировъчен салон. По това време, когато Хината и Неджи бяха вкъщи, обикновенно тренираха заедно. Жената ги накара да изчакат в едно помещение отпред и влезе, за да съобщи пристигането на тези гости. Междувременно, Наруто и Минато най-накрая си позволиха дасе ухилят до уши, защото бяха чули повечето от коментрачетата, на женската част от клана. Освен това напрегнаха слух, за да чуят какво става в съседната стая. По звуците си личеше,че двама души тренират и по-възрастния успя да разпознае чакрите им. Вътре имаше още двама: един мъж,около неговите години и едно момиче на възрастта на сина му, чиито чакри той не успя да разпознае, но разбра, че са от клана Хюга. Когато Кана влезе, в първия момент не я забелязаха, но щом спряха двубоя тя оповести със спокоен и сравнително тих глас.
- Извинете, че прекъсвам тренировката ви Хината-сама, Неджи-сан, но отвън чакат двама души. Единият, от които, твърди, че ви познава. Каза, че се казва Наруто, но не спомена фамилия. – щом започна да говори, двамата веднага се опитаха да възвърнат спокойното си изражение. Наруто знаеше, че дори и с бякуган, чакрата му няма да бъде разпозната, заради материята с която беше направено наметалото му, както и това на сина му. Затова не се изненада, когато чу лек писък от страна на Хината и невярващо изсумяване от Неджи.
- Това трябва да е някаква шега, Кана. Нито един от двамата от вън няма чакрата на Наруто Узумаки. – при фамилията, споменатия пак стисна юмруци за момент, но после ги отпусна. – Както и да е, не мисля, че е твоя вината. Доведи ги, но при най-малкия намек за опастност искам да викнеш отряд от нинджи. Това може да е някакъв капан, с цел да бъде заловена Хината или дъщеря й.
- Ясно. – отвърна Кана и излезе от стаята. Когато се обърна към двамата, ги погледна с по-подозрително изражение, но ги покани да влязат с усмивка. Двамата влязоха в салона за тренировки с изражения, казващи „аз нищо не чух”. Пръв заговори Неджи, поглеждайки към Наруто.
- Бихте ли ни обяснили, каква е тази шега, защото не е много смешно. – в този момент Наруто и Минато въздъхнаха театрално в отличен синхрон и момчето се обръна към баща си.
- Ама, ти наистина ли си отраснал тук, тате? Май само онези, от стария ти отбор те познаха.
- Да, знам, Минато. И на мен не ми се вярва. – после се обръна към Неджи и попита с престорено учудване и известна доза сърказам. – Не се ли водеше за най-талнтливия генин, когато завърши, а после и за един от най-добрите шинобита, Неджи. Мислех, че е важно за една нинджа да може да помни неща, но ти си като Шикамару. – след това заговори на братовчедка му. – Хината, сериозно, учихме няколко години заедно, а не ме разпознаваш. Май щеше да е по-добре да оставя Ино да ви разкаже всичко, а не да минавам целия път, чак до тук. Отне ми толкова време, за да стигна. – в същия тон и сина му продължи.
- Да, целите две секунди. – Наруто извъртя очи и изчака реакциата на братовчедите Хюга. Хината, естествено, припадна, когато го разпозна, а Неджи продължавашеда гледа невярващо, придържайки братовчедка си, която, за щастие, се свести след малко. Другите двама присъстващи гледаха сцената отсрани с изумление. Единия, разбира се, знаеше кой е Наруто Узумаки, но ако това беше той, той никога не си го беше представял такъв. А втория – дъщерята на Хината, всъщност, се възхищаваше на Минато и имаше чувството, че се влюбва.
- Наруто, възможно ли е да си ти? – попита Неджи с тих глас. Преди да получи отговор, братовчедка му намери сили да се хвърли на врата на Наруто и да го прегърне. От очите й се ронеха сълзи, но нея не я интересуваше. Пред нея стоеше единствения човек, който тя обичаше, а не съпругат й, който й беше избран от баща й и с който имаха само приятелство, постигнато с дълги години съвместен живот. Понеже нямаше възможност да каже нищо, защото се опитваше да успокои приятелката си, Наруто предостави честта на Минато да обяснява този път.
- Аз съм Минато Намиказе. – представи се - Значи, вие сте Неджи Хюга? – попита с любопитсво и известна доза възхищение. – Татко ми е казвал, че сте един от най-силните членова на клана Хюга. – Неджи кимна изненадано. Гласът и вида на Минато наистина приличаха на тези на Наруто, когато беше на неговата възраст. Освентова, той наистина искаше да повярва, че Наруто е жив, а и Хината му беше разказала за случката с дъщерята и после при Хокагето. Съмненията започваха да изчезват и разкриваха истината.
- Да,аз съм. Но, не трябва ли да се представиш с фамилията Узумаки?
- Не. – бързо отговори русакасия и тъкмо щеше да се впусне в подробни обяснения, когато баща му го спря, най-сетне успял да успокои Хината.
- Просто е. Аз съм син на Четвъртия и за това приех неговата фамилия и е нормално децата ми също да я носят. – послесе ухили и каза весело. – Това щеше да ти каже Минато, но с много дълга реч.
- Аха. Ако трябва да съм честен, това не ми се вижда толкова учудващо, колкото факта, че в момента разговарям с теб и сина ти. – двамата приятели се засмяха, скоро последвани и от Хината, която спомена.
- Знаеш ли, че и дъщеря ти е тук? И че заби едни шурикени от чакра в Какаши, Саске и Сакура, а после Джирая само я определи като „голям образ”?
- Разбира се. – оговори с вдигане на рамене. – Мей е малко по-избухлива от Минато, затова не се изненадах, когато видях раните. Учудването дойде от факта, че е оставила да бъдат излекувани. – двамата го гледаха смаяно, но той само махна с ръка, сякаш това не му е интересно. – До колкото познавам Ино, вече половината село знае, че съм тук със семейството си и вече организира някакъв купон, по случай това. Естествено, без да осъзнава сериозността на положението и причината да сме тук.
- А каква е тя? – зададе следващия си въпрос, Неджи.
- Мдара Учиха. – отговори спокойно и после се усмихна извинително. – Съжалявам, но трябва да тръгваме. Жалко, че няма да науча каво е станало с вас през последните години. Честно, но сменям темата, когато Гаара започне да говори за селото, така че нищо не знам. – после се усмихна леко и насочи глава към другите присъстващи. – Мога само да кажа, че това е дъщеря ти Хината, а до нея седи баща й. Да кажем усет. – измъкна се от обясняване и помаха за довижнане, миг преди той и Минато да изчезнат от стаята, оставяйки четирима много учудени членове на клана Хюга.
След това те се появиха в една по-забутана уличка, близо до пазарската част на селото. Наруто извади списъка с покупките, някакви пари и ги връчи на сина си.
-Има някой, който искам да посетя сам, така че те оставям да се забавляваш. – после му махна с ръка и изчеза отново. Минато подбели очи и ядосано тръгна на пазар. Реши, че е по-добре да не се меси в делата на баща си, най-малкото, защото предположи, че ще си изпати в противен случай. Естествено, веднага обра погледите на момичетата и известността му се покачи с хиляда процента. Рекорд на който, дори Саске Учиха би завидял на времето.
Междувременно, Наруто се материализира пред сградата на Академията, която беше в руини. Попита една нинджа наблизо, дали знае, къде е Ирука и научи, че в случай като този, за да не бъде спрян учебния процес, учениците отиват в една друга сграда на около два километра от тук. След малко, той беше там. Лесно намери кабинета на стария си учител, който беше на първия етаж. Мъжът застана до прозореца, така че да не го виждат и се заслуша в урока. Всъщност, класът беше доста шумен и сенсеят едвам успяваше да ги надвика. Урокът беше за основата на тайджуцото, но никой се интересуваше от това.
-Ако слушате, по-бързо ще премите към практиката, която включва двубои. – целия клас се обърна по посока на гласа и видяха как един русокос мъж се усмихва, подпрял лакти на перваза на един от прозорците. По мускулите на ръцете му, всички разбраха,че е нинджа, но ги изненада липсата на предпазител.
- Кой сте вие? – попита едно момченце, в което Наруто позна Кимаро, детето, което съобщи за срещата си с Мадара.
- Просто човек, който минава от тук и решил, че иска да поговори със стария си учител, чиято реакция е доста скучна. – тогава всички се обърнаха към Ирука и разбраха, какво и ма в предвид странния мъж. Сенсеят им тоеше като препариран и гледаше в една точка, а именно: в лицето на Наруто. Когато усети многото погледи, той се опомни и попита със заекване.
- Наруто? – русокосия завъртя очи и каза с привидно отекчен глас.
- За следващя ще запиша отговора си на касетка и ще му го пусна. Първо Шикамару, Ино и Чоджи решават, че искам, едва ли не, да атакува селото, после Неджи и Хината не могат да ме познаят половин час и още малко и щяха да повикат АНБУ екип, за да спасяват Хината и дъщеря й, а сега и ти. Да си бях останал в Суна. – Ирука се засмя и каза.
- Добре, вече съм сигурен, че си ти. – после се обърна към класа и съобщи. – Часа и без това щеше да свърши след десет минути, затова ви пускам сега. – децата, радосттни излязоха от стаята, оставяйки Наруто, който се появи седнал на един чин и Ирука сами. После заваляха въпросите. – Къде беше? Защо се направи на мъртъв? Хокаге-сама и Джирая знаеха ли? Какво прави през годините? Знаеш ли колко ни липсваше?
- Стига. – прекъсна го. – Първо виковете на Саске, после на Ино и сега ти. Имам чувството, че сте се наговорили да ме оглошите. Бях в Суна, първо. Второ – защото реших, че не искам да се връщам тук и всеки ден да гледам физиономиите на стариями отбор, без да мога да ги пребия. Да, те знаеха, всъщност едвам успях да ги убедя да кажат, че съм умрялв битката с Мадара. И за последното - не. А, какво съм правил, това ще отнеме много време, за това ще съкратя.
- Или, може да дойдеш с мен за рамен и да ми разкажеш всичко подробно. – предложи учителя, докато се опитваше да асимилира нещата, които ученикът му каза. За негова изненада, той поклати глава в знак на откз.
- Жена ми ще ме убие, ако го направя. Поради непредвидени обстоятелства, сега съм тук, заедно със семейството си. Жена ми – Суке, дъщеря ми – Мей, тя беше тази, която крепеше Академията, за да не рухне и синът ми – Минато. Всъщност, ти май ги видя, когато доведе онова момче – Кимаро в офиса на Тсунаде. И двамата бяха там.
- От къде знаеш? – учуди се Ирука. Точно в този момент, очакваше всякакъв отговор.
- Със Суке пристигнахме, като придружители на Гаара. Доста сложна ситуация стана, но в крайна сметка, в Коноха сме аз, семейството ми и отборът на Минато, който се състои от по-големия син на Канкуро и дъщерята на Гаара. – той щеше да добави още нещо, когато до тях се появи еди рус младеж с няколко торби и притеснено изражение на лицето. – Какво е станало Минато? – попита Наруто.

https://naruto-hit.catsboard.com/forum-f137/topic-t6759.htm

[onyx&pinkМодератор на раздел "Фикчета"]

[SunrisEРазвиващ се]

Такаааа... Реших да ви пусна един спойлер Той се отнася за по-късни глави, а не за следващата, но някои неща са свързани и ако намерите връзката, ще се изненадате(това е за тези, които се надяват на щаслив край и се питат дали ще има )


Без да мисли, той се хвърли или по-точно, матеарелизира пред удара и го пое. Болката, която изпита беше неуписуема. Другия го погледназа момен неразбиращо и изтича до тялото му, а противникът им изчезна, изтощен от битката и изненадан от действията.
- Защо го направи? Защо ме защити? - попита чернокосия, а в очите му проблясваха сълзи, които не можеха да паднат. Две изморени сини очи го погледнаха и един изтощен глас едва доловимо се чу.
- И аз не знам. Просто, просто го направих. - изкашля се, преди да продължи.


Ако не е за тук, моля модераторите да го преместят и предварително се извинявам за причиненото неудобство.

[SunrisEРазвиващ се]

Ето ви нова глава и се надявам да я коментирате. Все пак, ако само двама души четат фика ми, няма смисъл да продължавам да го пиша.

ІХ глава:Тренировка и още нещо

-Фенки. – отговори Минато с ужас в гласа. – Вече си имам фенки и едам успях да избягам от тях. Не е смешно! – ядоса се, когато видя баща си да се смее неудържимо, последван от другия присъстващ в стаята. – Не знаех, че толкова бързо ще се съберат. Ако кажеш за това на Кия си мъртъв! – предупреди сериозно. Наруто спря смеха си и попита развеселен.
- А, защо получи фенклуб толкова бързо? – лицето на сина му придоби страдалческо изражение.
- Защото не оставих една от тях да се плюсне на земята. Тя извика „Моят герой!” и всички момичета в радиус от триста метра се появиха изведнъж. До сега не е било толкова зле. Стига сте се смяли! – извика извън себе си от нерви, когато видя истеричня смях на двамата. След като не успя да ги накара да млъкнат, той прибягна до една случайна и същевременно драстична и опасна идея. На лицето на русокосия младеж се изписа лукава усмивка, той погледна баща си и започна да говори с привидно безразличен глас. – Е, щом си зает, тате, аз ще се прибирам. Когато спреш да се смееш, може и да разбереш, какво щеше да стане, след мисията в Страната на чая. – тези думи бяха достатъчни, за да охладят Наруто или иначе казано, той остана като ударен с мокър парцал. Ирука и Минато наблюдаваха, как цвета на лицето му става все по-бял и по-бял.
- Не би го направил, нали? – попита с изтънял глас. Този който е запознат със силата на Наруто амиказе никога не би повярвал, че една от най-силните нинджи ще се изплаши толкова от нещо такова, но все пак, говорим за Суке Намиказе. Няма жив човек, койтоби искал да си изпати от нея, включително и мъжът й. Русокоското само се засмя и поклати отрицателно глава. Той беше постигнал това, което искаше. После се обърна към Ирука и подаде ръката си с думите.
- Минато Намиказе, приято ми е.
- Ирука Умино. – отвърна изненадания учител и стисна подадената му ръка.
- Чувал съм за вас. – каза русокосия весело. – Татко много ни е разказвал.
-Така ли? – попита още по-учуден. Мъжът все още имаше усещането, че сънува. Минато кимна и тъкмо щеше да каже още нещо, но Наруто сложи ръка на рамото му и проговори преди него.
- Да. Все от някъде трябваше да измисля начини за преподаване, нали? – усмихна се и послестана сериозен. – Радвам се, че се видяхме, но сега трябва да се прибираме.
- Защо? – попитаха другите двама в един глас. На лицето на единия се прокрадна съмнение за, че следва нещо неприятно. Всъщност, той не бешедалеч от истината.
- Защото започнаха да тренират. – отговори бащата с тих и зловещ глас. Но не това накара сина му да изтръпне, а думите. Щом тренират, значи Мей си иска лака за дървото, а когато нещо я ядосаше ставаше страшно за него. Да не говорим, че баща му щеше да се отърве лесно.
- Ясно. – отвърна с равен глас. После погледна шинобито, с което току що се запозна и каза. – Беше ми приятно да се срещнем. - изчезна от стаята. Русокосия се обърна към бившия си учител и му се усмихна извинително.
- Повярвай ми, наистина искам да поговорим още малко, но нямам избор. – След секунда и него го нямаше.
Давамата Намиказе се върнаха в имението. Бързо предадоха покупките и лесно се отърваха от възможните проблеми. Остатъка от деня мина без нищо интересно. Минато пак не успя да победи баща си сам, но заедно със сестра си, докарха равен резултат. През цялото време Наруто изпитваше едно тревожно чувство за следващия ден. Макар да се радваше, че е в родното си ясто, то постоянно му навяваше неприятни спомени. Освен това, безпокойството което изпитваше, хич не го успокоявше или помагаше.
Първа се събуди Суке и след като се облече започна да прави закуска. Скоро стана и дъщеря й, която с неудоволствие запчнодай помага. След половин час, цялото семейство закусваше и се радваше на една нормална сутрин, макар и в необичайни за тях условия.
- Какво ще правим днес? – полюбопитства Мей. Майка й, й отговори първа.
- Аз ще отидада си купя нови дрехи, бих те поканила, но няма да дойдеш. Нали така? – момичето само потръпна при последния спомен, когато излезе да пазарува с нея и поклати глава в знак, че чернокоската не греши.
- Аз трябва да тренирам с отбора. – отвърна Минато с привидно безразличие, макар страшно да се вълнуваше от предстоящата тренировка, защото бившит им учител щеше да им помага.
- Аз съ с тях. – каза бащата с вдигане на рамене. После стана от масата и се обърна към сина си. – На тренировъчния полигон след три минути. Отивам за другите двама. Надявам се, това да не е загуба на време като предишния път. – каза с усмивка и после погледна дъщеря си. – Май днес ще се забавляваш сама, Мей. Само не дей да убиваш всички нинджи на селото или да направиш опит дазаличиш Учиха кланът за винаги. – преди да чуе гневните думи на Сунамей, той се телепортира пред вратата на апартамента на другите си двама ученика. Причината да избере това място за тренировака, беше, че познавайки силата и стила на Минато и Сумаро, той осъзнаваше, че няма да може да проведе тренировката в имението, освен ако не иска да остане без дървета.
След като времето изтече, четиримата бяха на обширната поляна и трима от тях слушаха по-възрастния много внимателно.
-Минато и Сумару, очаквам от вас двубой, в който ще дадете всичко от себе си, а не просто поредната игричка! – говореше Наруто със строг глас. – Кия, ти си медицинската нинджа в отбора изнаеш, какво трабвя да умееш – измъкване от атаки и лекуване на рани. Затова, от теб искам да стоиш близо до тях ида лекуваш този, който е с по-сериознарана. Когато тренировката свърши, не искам да виждам сериозни наранявания по теб. И още нещо – без предпочитания! Ясно?
- Да, сенсей! – отвърнаха тримата в един глас и започнаха. Двамата използваха най-силните си атаки, като само внимаваха да не убият или осакатят другия сериозно. Кия внимателно избягваше всяка атака и се стараеше да лекува съотборниците си възможно най-бързо и най-добре. През цялото време, Наруто наблядаваше от по-безопасно разстояние и внимателно анализираше уменията им и техния напредък. Не бяха тренирали така от около половин година и той се радваше на напредъка, който виждаше, макар да знаеше, че не показват пълния си потенциал.
Около час по-късно се появиха първите от публиката. По ирония на съдбата това бяха Какаши и неговия отбор: Датте Учиха, Корин Икузука и Кай Хюга. Русокосия усети присствието им малко преди да наближат, но реши да не прекъсва тренировката на учениците си. Пред отбора се появи удивителна гледка, когато наближиха. На един от дървените стълбове седеше русокос мъж, чиито коса и мантия се развяваха леко от вятъра и ударните вълни. На няколко метра от него двама се биеха, използвайки изключително силни атаки, а едно момиче ходеше между тях и лекуваше ту единия, ту другия, като понякога й се налагаше да отбива насочени към нея атаки. Отбор 9 наблюдаваше това с огромно удивление. Генините бяха очаровани от силата, защото преди не бяха виждали нещо таква, а Какаши – само от два пъти п-възрастни шиноби.
След десетина минути, Наруто се появи близо до биещите се и каза силно.
- Пет минути почивка. – тримата спряха тренировката с облекчене. Идеите им бяха свършили и не знаеха как да продължат. Сенсеят им се появи до новопристигналите и каза с неутрален глас. – Ако сте тук за тренировка,няма проблем да отидем на друго място. – белокосия поклати глава.
- Няма проблем. – Намиказе кимна и се появи да учениците си.
- Имате малък напредък от последния път и знам, че ще минете изпита, но техниките ви още изискват подобрение. – започна, игнорирайки шинобитата от Коноха. Учениците му направиха като него и се съсредоточиха само в тренировката. Те знаеха, че русокосия не говори празни приказки и, освен това, тримата нямаха нищо против да покажат на съседното селоколко са добри. – Повторете упражнението още веднъж. Този път можете да използвате всякакви техники. Няма да позволя да се убиете и Кия, сега се биеш сама за себе си. Очаквам да идя и добри атаки от теб, а не ловко измъкване. – после се върна на първоначалната си позиция и тримата отново започнаха битката. През кратките минути почивка, те бяха възстановили чакрата си, благодарение на едно от специалните хапчета на дъщерята на Гаара и сега се биеха още по-настървено. Знаеха, че ако са в опасност, Наруто ще ги измъкне и затова не щадяха сили. Какаши наблюдаваше битката с изумление. До сега не беше виждал толкова талантиви нинджи на такава възраст. Освен това, атаките им бяха смъртоносни в повечето случаи. Изумлението му достигна краен предел, когато видя как, по време на битката, се сформираха краткотрайни съюзи, които се прекъсваха след, най-много, две минути. Тактиките, които прелагаха бяха на най-високо ниво и не съответсаха на тяхната възраст. Едва сега, виждайки учениците му, Какаши разбра, колко силен е станал Наруто.
Неговия отбор не беше единствената публика. Саске и Сакура, извикани от стария си учител, също пристигнаха. Малко след дойдоха и всички останали новаци, кактои техните учители. За всеобща изненада, тримата трениращи и техния учителнапълно игнорираха публиката.
Тренировката вървеше нормално. От време на време, Наруто се намесваше и им даваше съвети, относно техниките и стратегиите им. Всички бяха удивени от всяко едно действие. От силата на атаките и бързината, до спокойствието с което русокосия се отнасяше към всичко и от уменията му, когато ги прекъсваше без никакъв проблем. След, мако повече от час и половина, Наруто обяви крайна тренировката и каза с безизразен глас.
- По-добре сте от последния път, но не колкото трябва. Ако се бяхте отнасяли по-сериозно към тренировките сега нямаше да сте на това ниво. – после на лицето му се появи усмивка и допълни, преди да им даде знак да си вървят. – Очаквам да не се провалите на изпита, защото не искам да съм си загубил времето напразно. – младежите се ухилиха уморено, но все пак намериха силида кажат енергично.
- Да, сенсей! – после изчезнаха от погледите на останалите. Русокосия се обърна и попита тълпата с лек сарказъм, едва доловим в гласа му.
- Хареса ли ви шоуто? – по-възрастните го гледаха с изумление и не можаха да кажат нищо, но момичето в отбора на Какаши, се приближии попита с възхищение.
- Ти ли ги научи на всичко това?
- Да. Но могат и още.
- Ще ме научиш ли и мен? –попита тя и всички възрастни ахнаха и погледнаха Наруто, за да видят реакцията му. Никой незнаеше, какво ще стане. За тяхна изненада, той само се засмя.
- Отне им три години, а и твоя стил не е такъв. Ти си такъв тип, че няма да успееш да научиш нищо от техните атаки.
- И от къде си сигурен? –намеси се Киба с любопитство. Той знаеше,че това е старият му съученик и искаше да разбере, колко се е променил. Русокосия само вдигна рамене, сякаш сега ще обяснява най-простото нещо и заговори отекчено.
-Клановете Инузука и Яманака не предполагат такъв боен стил, Киба. Как така с Ино се оженихте, между другото? – всички го гледахас ококорени очи. Как е разбрал за това? Усетил на къде бият мислите им, синеокия погледна към Корин. – Тя е смесила специфични части от чакрите на двата клана и така лесно се разбира. Не е толкова сложно. А да, честита с няколко години закъснения. Щеше да ви стерсне една картичка от отвъдното, нали? Ако бях разбрал по-рано.
- Значи можеш да усещяш чакри? –попита Сакура. Бившият и съотборник я изгледа с неприязън преди да отговори.
- Да. –преди някой да каже още нещо, главата на русокосия се обърна по посока запад, сякаш е чул нещо. Налицетому сепоявилеко разтревожено изражение и след няколко секунди, то беше сменено от объркано. Мъжът изцъка недоволно с език и се обърна към останалите.
- Какво стана? – попита Киба. Вместо да отговори, Наруто погледна към Шино и каза с добре овладян глас.
- Можеш ли да изпратиш буболечките си на около двайсет и пет километра източно от тук? – мъжът кимна и направи, каквото искаха от его. След няколко минути, той погледна русокосия и попита любопитно.
-Защо поиска това? Там няма нищо. - Наруто изпсува, преди да даде отговор.
- Исках да знам дали изчезва, или се маскира. Очевидно е пъвото.
- Кой? – попитаха всички в един глас, но не получиха втори отговор.
- Няма значение. Може и да е грешка. Чао. – и за голямо неудоволствие на всички, русокися изчезна и се появи в дома си. Там той започна да размишлява на глас.
- Защо, Мадара ще се появява тук за пет секунди и после ще изчезва? Или е успял да се скрие от мен? Сигурен съм, че го усетих, но защо за толкова кратко? – тези мисли го измъчваха цял ден. Вечерта, за щастие или нещастие, той намери друго нещо с което да се ангажира. Цялото му семейство беше поканено напарти у Хината.

:Това писмо е обиколило света. Това е писмо на щастието, след прочитането му задължително трябва да го Пустнете в още поне 3 Форума в Следвашите 3 часа иначе ще ви се случи нещо много лошо. Ако разпратите писмото ще ви се случи нещо прекрасно.

[SunrisEРазвиващ се]

Пускам ви още една глава, но наистина нямам нищо против коментари. Най-макото, поне даразбера къде са ми грешките, защото знам, че допускам такива.

Х глава: Разговори, танци и още нещо.

-Коя си ти и какво си направила със сестра ми? – попита Минато с насмешка, докато гледаше към Мей. Причината беше, че русокоската носеше светлолилава рокля до под коляното и ниски отворени обувки в същия цвят. На ръцете си имаше мрежести ръкавици, до лакътя й без пръсти,а в лявата ръка държеше едно красиво ветрило. Най-големия шок, обаче беше, че тя имаше лек грим на лицето си. Репликата на брат й я ядоса и тя разтвори ветрилото с думите.
- Виж, брат ми, ако кажеш още нещо, ще те размажа за стената, макар и да съм с рокля. Тя не ми пречи. – зад тях се чу смях, а после Наруто разроши косата на момечето с което си спечели убийствен поглед.
- Да, това е нашата Мей. – той беше облечен с черна риза, чиито горни кпчета бяха разкопчани и черен панталон. Естествено носеше своята мантия. Наследникът му носеше подобни дрехи. Червена риза и черен панталон. Неговата мантия беше същата, но ч червени орнаменти. Суке също се засмя на сцената и всички видяха, че тъмносинята рокла която носеше, наистина й стоеше добре. Жената беше обула средно високи токчета и сега престъпваше плавно с тях.
- Ще тръгваме ли? – попита и после се обърна към дъщеря си. – Отиваме на гости, не на битка. Защо ти е това ветрило?
- За да си вея с него. – отвърна Мей, с невинен поглед. Без повече думи, четиримата се появиха пред имението „Хюга”, където трябваше да отидат. Семейството се доближи до портата и веднага беше посрещнато от Хината, която ги покани вътре.
Когато влязоха в стаята,Наруто с изненада установи, че всички генини с кото се беше явил на изпита за чунин присъстваха, заедно с децата си и съпрузите си. Той с учудване разбра, че Чоджи се е оженил за за едно момиче от по-долен клас и сега имат близнаци: момче и момиче на по десет години. Видя, че Ино и Киба нямат други деца, но не се учуди толкована това, колкото на факта, че Шино е женен, макар съпругата му да не присъстваше, русокосия забеляза сина му, на около петнайсет. Неджи и Тентен имаха син на четиринайсет и дъщеря на дванайсет години. Това не гоизненада чак толкова. Шикамару беше с Темари, която го гледаше на кръв и сигурно искаше да убие братята си в този момент, че не е знаела за него. Близнаците им бяха очарователни. Лии не беше женен или поне Наруто не усещаше неговата или подобнана неговата чакра в селото, за да реши нещо такова, а и той отсъстваше. Съпругат на Хината и единствената й дъщеря също бяха тук. За негово съжаление, Сакура и Саске също присъстваха, заедно със синовете си. При влизането им, всички възрастни, с изключение на двама, отдаха при тях, за да ги поздравят и за да си поприказват.
Младата наследница на Хюга, както и всички други момичета в стаята, веднага се присламчиха към Минато. Горкия, цяла вечер отблъскваше ухажорки. Мей ,също щеше да попадне в подобна ситуация, аконе изглеждаше на кръв, всеки, който искаше да флиртува с нея.
След около час, всички седнаха на масата, за да вечерят. Наруто с интерес разговаряше с Шикамару и Неджи, докато Суке намери в лицето на Ино добра събеседничка. Вечерта беше приятна завсички, но неи за пустинната роза. Тя се чувстваше измамена, като виждаше как баща й се насляждава на престоя. Русокоската очакваше друга реакция от него, но бързо разбра,че той не хресва само три определени личностти. Поедно време тя не издържа и стана от масата. Четирима в цялата стая забелязаха отсъствието й. Семейството й и Датте Учиха. Тя беше привлякла вниманието на последния, още с първата им среща и сега той не издържа да не я поглежда отвреме на време цяла вечер. Щом вечерята свърши, чернокоското веднага я последва в градината. Намери я обллегната на едно дърво и загледана в звездиде.
-Добре ли си? – попита със загриженост в гласа. Тяго погледна за момент и леко кимна, надявайки се да остане сама. Датте игнорира това и се приближи още малко. – Не ти ли е студено? – ново поклащане на глава. Този път в погледа й се четеше неприязън. Това го засегна. – Виж, ако си ми сърдита за онзи ден, съжалявам. Не съм искал да те убидя, наистина.
- Не разбираш ли, че искам да съм сама? – най-накрая проговори тя. Момчето само пристъпи още към нея и каза, заставайки на една крачка от синеоката.
- Да, но аз не искам. Освен това, не можеш да ми забраниш да стоя тук. – без да каже нищо, тя изчезна от мястото на което стоеше, оставяйки го сам.
В това време си тръгна още един човек. По-големия син на Учиха – Шоги. На него му стана скучно и той реши да отиде да потренира. Виждайки малкото си братче само на вън, той се усмихна и си каза тихо.
-Май някоя ти хвана окото, а? Жалко, че точно нея не можеш да имаш, защото тя не иска това. Глепаво, малко бретче.– после направи няколко знака и изчезна в пушека.
След около час, Саске също се чудеше, дали да не последва сина си и да отиде да тренира с него, когатодонего се появи Наруто. Той изглеждаше леко притеснен и попита с внимателно овладян глас.
- Знаеш ли, къде е по-големия ти син? –учуден, чернокосия отговори.
- Тръгна си. Мисля че сега е до водопада и тренира за изпита. Защо? – вместо отговор, той получи нов въпрос.
- Да си му разказвал нещо за Итачи, случайно?
-Само, че той уби почти всички от клана и после аз го довърших. Ще ми обясниш ли, защо задаваш такива въпроси? – русокосия го сръга слакът, преди да му каже нещо.
- Спри да ме гледаш, сякаш става нещо важно. Пресори се, че е просто някаква глупост и слушай внимателно. – Саске овладя лицето си и изчака обяснението. – Синът ти и Мадара в момента се намират при водопада. Не, не се бият, но все пак е опасно. – после Наруто пак го срага с лакът, за да го накара да махне ужасената си физиономия. След това каза саркастично. – Сакура те е променала. Вече не си безчувствено копеле. Мадара изчезна. Сега, наблюдавай го внимателно, когато се приберете, но не задавай някакви въпроси.
- Защо? – русокосия въздъхна, преди да отгоори.
- Не знам, дали са говорили или не, но ако са, по-добре е да разберем по-рано. – на лицето на чернокосия се появи лека усмивка.
- Спомням си, че поиска Ние да не говорим. Мнението ли си промени?
- Не. – отвърна с отекчено завърнате на очи. – Просто няма да рискувам безопастността на семейството си, заради нещото такова. Не съм толкова зле все пак. И още нещо.
- Да? – Наруто каза със сериозен глас.
- Не казвай нищо на Сакура. Когато напусна селото беше готова да те последва без позволение и не искам да знам какво ще направи, ако синът й е застрашен. Освен това не е толкова добра актриса и лесно ще се издаде. По-добре да си остане тайна. – след тези думи, русокосия се отдалечи от него, сякаш нищо особено не е станало. Саске гопогледнас изненада, но тчно тогава до негозастана жена му.
- За какво си говорехте? – попита щастливо. Съпругът и изсумтя неопределено, преди да отговори.
- Попита ме, дали утре Тсунаде ще има съвет? Не знам защо? – розовокосата въздъхна тъжно. Той нежно обгърнаталиятай и я придърпакъм себе си, в опит да я успокои.
Преди всички да решат да си тръгнат, Хината обяви, че е време за танци. Музиката засвири и из стята се понесе една от най-красивите песни за танго. За да разведри съпругата си, Саске я изведена дансинга и я завъртя в ритъма на музиката. Двамата бяха наистина красива двойка. За всеобща изненада, при следващата песен, Наруто и Суке също се присъединиха. Танца беше същия, но с малко по-бързо темпо. Русокосия хвана жена си през кръста и я повдигна във въздуха, а когато я пуснана земята, тя обви десния си крак около него и се завъртя, около тялото му. После двамата направихя няколко стъпки, задно със Саске и Сакура. След това, чернокоскаа се отпусна, оставяйки на синеокия да я „влачи” за няколко секунди, преди да стъпи на краката си и да направи няколко крачки, завъртайки се около него. Между тях се виждаше страстта, която е необходима за този танц. Щом приключиха, бурна вълна от аплодисменти ги посрещна.
По време на следващата песен, Минато и Наоми, дъщерята на домакинята, също започнаха да танцуват. Макар представлението им да не беше, като предишното, двамата също привлякоха погледите. Синът на Неджи, Хакиши, се осмели да покани новото момиче на тац и двамата се забавляваха доста време. Всъщност, единствения недоволен от вечерта беше, Датте.

[SunrisEРазвиващ се]

ХІ глава: Завръзка

Следващата седмица мина нормално. Шума около Наруто и семейството му беше поуихнал и вече не идваха стари познати през пет митути. Същевременно, момичетата от селото основаха фен-клуб на Минато и той не можеше да излезе без да последва нападение от фенгърли. Някои момчета, също решиха, че трябва да свалят Мей, но шанса им спадаше доста под нулата при всеки следващ опит. Единствения, който не се опитваше да я свали по подобен начин беше Датте. Чернокоското не разбираше, защо тя е не иска дори да се доближи до него, но до някъде осъзнаваше, че вината не е в него, поне не изцяло. Не знаеше, какво е станало между родителите им и предпочете да я заговаря при всяка възможност, но да не я притиска. Надяваше се, че този подход ще даде някакъв резултат. Единственото нещо, с което можеше да се гордее, беше, че тя не изчезваше всеки път, когато го видеше, от страх, че ще я опсипе с цветя и бонбони.
Докато по-малкия брат се занимаваше с това, по-големия тренираше непрестанно за изпита за джунин. Освен това, спомена за срещата с Мадара не му излизаше от ума. Дали всичко, което каза е истина. И най-лошото – крайния срок изтичаше тази вечер.(няма да разяснявам със спомени, защото ще се разбере по-нанатък). Шоги не знаеше какво да направи и за това отвличаше вниманието си с тренировки, без да осъзнава, че е внимателно следен от баща си. Спомена за онази, макар и по-различна за него, вечер също не излизаше от главата на Саске.
Думите на старият му съотборник го шокираха и той реши да последва съвета му. Забеляза, че синът му е по-умислен напоследък, но отдаде това на стреса покрай изпита за джунин. Но други промени в поведението му притесниха. Странно защо, той сега гледаше на него по по-различен начин, сякаш е извършил престъпление, за което, обаче, не е напълно сигурен. Имаше моменти, в които едва издържаше да не попита сина си в прав текст, но се отказваше. Надяваше се, че нищо не се е случило и че странното поведеие на Шоги е породено от стреса. И, макар думите на Наруто да не му излизаха от главата, Саске си позволи да не следи сина си през цялото време. Нещо, което щеше да се окаже груба грешка от негова страна.
Беше седем вечерта и вече се смрачаваше, но Мей все още не се беше прибрала. Не че беше проблем, но на вън ставаше студено, а на нея ней се мръзнеше. За съжаление, нямаше достатъчо чакра, за да се прибере, чрез телепортация, а и не обичаше тази техника много. По тази причина, блондинката вървеше бързо към вкъщи. По едно време се сбълска с някой. Замалко да падне от сблъсъка, но две ръце я хванаха. Тя вдигна погед и сините й очи срещнаха едни катранено черни, принадблежащи на по-малкия Учиха. Коато запази равновесие, веднага се отдръпнаот него.
-Добре ли си? – попита той със загриженост в гласа. Тя само кимна. Това момче я притесняваше, не, това не беше точната дума. Той я объркваше. Не можеше да се наспи вечер, защото се опитваше да разбере, защо така желае неговото присъствие. От както го остави на партито се питаше, защо той е дошъл при нея. Тя беше доста гадна при първата им среща и макар да си имаше причина, предполагаше, че той не я знае. Защо тогава се държа мило с нея онази вечер? И защо продължи с това мило държание? Пкогато него го нямаше, тя си мислеше, че така е по-добре, но щом го видеше, мнението й се променяше на сто и осемдесет градуса. Въпреки че привидно се държеше хладно към него, тя наистина се радваше на компанията му.
- Съжалявам, че те бутнах. – извини се русокоската и за радост на Датте, тонът й беше по-мек този път.
- Няма нищо. – отвърна с усмивка. Двамата тръгнаха към дома й в пълно мълчание. По едно време, чернокоското забеляза, че тя трепери и съблече суитчера си, а после й го даде. В първия момент Мей отказа да го приеме, но вместо да се церемони, Учиха го наметна на гърба й и каза. – Просто благодари и спри да спориш. – синеоката го изгледа с изненада в погледа, а после лицето й се отпусна и тя му се усмихна ослепително. След това се загърна с дрехата и промълви тихо.
- Благодаря. – едвам, но той успя да я чуе и кимна в отговор. Датте беше изненадан от поведението й спрямо него, но не възразяваше. Повървяха още малко в мълчание и стигнаха до портите на имението. Русокосата погледна момчето до нея, махна му с ръка за довиждане и понечи да си тръгне. За нейна изненада, чернокоското улови дясната й ръка и япридърпа към себе си. После, в прилив на смелост, той сенаведе към нея и я целуна по устата. Целувката не трая дълго, тя беше по-скоро като нежна милувака и след няколко секунди двамата се отдръпнаха един от друг. Лицата им бяха зачервени и те се гледаха в очите известно време, преди ръката й да се стрелне и да не го зашлеви през лицето. Учиха я погледна отново и разбра, че е време да се омита. Когато се обърна, така и не разбра, че зад себе си е оставил едно момиче с с още по-объркани чувства. Докато гледаше, как той се отдалечава, Мей сложи два пръста на устата си и сякаш усети неговите устни върху своите. Леко замаяна от това, тя влезе в имението и закрачи към къщата, без да осъзнава, че още е със суитъра на Датте и че баща и е видял всичко.
Наруто беше усетил чакрата на дъщеря си и тази на по-младия Учиха и не беше сдържал любопитството си този път. Беше усетил, че двамата често се засичат и не издържа да разбере, какво правят този път. Той направи един сенчест клонинг, който после се превърна в птица и го прати да разгледа. След като клонинга изчезна и спомените се появиха в главата на русокосия, в него нахлуха противоречиви чувства. Наистина не му се искаше тя да дружи със сина на Саске и Сакура, но от друга страна, щастието й беше по-важно от нещо толкова глупаво. Освен това, младия Датте не беше виновен за нищо, така че би било несправедливо да го съди за нещо, в което са замесени само родителите му. Бащата видя реакцията на дъщеря му и лесно разбра, че чернокоското не й е безразличен. Както и тя на него. Русокосия реши, че ще е по-добре да остави нещата да се развиват по обичайния си ход и да не се меси.

~*~*~*~

Същата вечер, пет минути преди полунощ, когато цялото село спеше, една сянка се промъкваше към водопадите, прикривайки всичките си следи. Когато удари полунощ, на това място се появи още един силует, излъчващ сила и увереност, който се доближи до първия. Освен тях, на около нямаше никой друг. Втория проговори с глас, чут само от един човек.
-Отговора ти? – другия вдигна глава и каза с подобен глас.
- Преди да ти го дам, ще попитам отново. Защо да ти вярвам?
- Защото казвам истината, макар само един да може да потвърди. Освен това, мога да ти дам сила. Какво ще кажеш? Давам ти време да помислиш, преди да отговориш. – гласът звучеше спокойно и сигурно и това повлия на другия. Но, въпреки всичко, вместо отговор, той реши да нападне. Схвадката между двамата противници не продължи повече от десет минути и то само защото втория си играеше и не се биеше сериозно. Той с лекота отбягваше или парираше силните атаки, без да използва голямачаст от силата си. Щом се увери, че повече няма да бъде нападан, проговори отново. – Ако наистина искаше да ме нараниш, нямаше да се биеш така. Ако наистина искаше да бъда хванат, сега цялата местност щеше да е пълна с АНБУ агенти. Но ти не искаш нито едно от двете неща, Шоги. Въпросът е, какво наистина искаш.
По време на битката, далеч от водопада, един мъж се събуди, усещайки чакрата на човека, който желае да унищожи него и семейството му. Без да буди спящата до него жена, той стана от леглото, взе си дрехи и бързо се облече в съседната стая. После се телепортира пред имението на Учиха. Макар това да беше последното място, на което искаше да бъде, ситуацията го изискваше. Наруто не можеше да си позволи Мадара да получи съюзник в лицето на по-големия син на Саске. Това щеше да е опасно, защото повечето шинобита от Коноха щяха да се поколе*аят преди да действат, а това би спечелило преднина на Мадара. Нещо, което не трябваше да става.
Русокосия се телепортира пред домана бившите си съотбрници и проучи точнокъде спят. После хвърли един кунай в стаята на Саске и Сакура с цел да събуди чернокоското. Така и стана. За негово щастие, розовокосата не усети летящия предмет, който се призми на възглавницата на мъжа й, който веднага стана, за да провери кой ги напада. Когато видя Нруто, веднага разбра, че нещо се е случило, щом той е тук. След малко, двамата себяха отдалечили от къщата и чак тогава, блондинът обясни ситуацията.
-Виж, в момента Мадара и Шоги отново са при водопадите. До преди малко се биеха, но сега спряха. Проблема е, че според чакрата, битката не е била истинска бтка. Искам да кажа, че е възможно синът ти да стане... – не можа да довърши, защото беше прекъснат от ядосания родител.
- Не си и помисляй да довършиш изречението, Наруто. Става ли, просто да отидем там, да довършим Мадара и да приключим тази история? – на лицето на Намиказе се появи лека усмивка, преди да бъде изместена от сериозното му изражение.
- Нямаше да имам нищо против, ако той не беше толкова силен. По-добре мисли, как да прибереш сина си, преди да е започнала истинската битка, между мен и него. – Саске се учуди на спокойствито с което тези думи бяха изречени, но усети една непозната, стоманена нотка в тях, която не търпеше възражения. Той не беше предполагл, че точно този русокос шиноби ще стане толкова различен, но точно в този момент не се оплакваше.
Двамата пристигнаха на мястото съвсем скоро. Единия не беше изненадан от появилата се пред очите им картина, но втория беше шокиран. Саске не предполагаше, че синът му ще говори с една от най-опаните нинджи в света. Чернокосия не можеше да продума и една думичка, но за негово щастие, русокосия първи каза нещо.
- Доста време мина, Мадара. Честно, не съм очаквал, че ще се насочиш към поколението Учиха. А от доста време не са ме изненадвали така. Поздравления. – гласът му беше хладен и сдържан, без някаква следа от емоция, а погледа – фокусиран върху Мадара. Както й гласът му, лицето му също не издаваше някакви емоции.
- Благодаря. – отвърна маскирания. И тй не показваше никакви емоции в гласа си. – Ще го приема за комплимент, Наруто, макар да не разбирам, защо се изненадваш толкова. Мислех, чеочакваш всичко от мен?
- Хн. Така е. Просто това беше доста назад в списъка ми с предполагаемите ти планове. Та, какво точно му предложи? Питам от любопитство.
- Теб какво те засяга? – извика Шоги ядосано. Преди да получи някакъв отговор или да бъде спрян от някой, той продължи. – Правиш се на голяма работа, но така и не си казал нанякой, че чио ми е избил клана ми по заповед на селото! Оставил си цели шестнайсет години, всички да мислят, че той е предател! Толкова ли мразиш баща ми? – по лицетона русокосия премина сянка от удивление, заместена от тъга и после от познатата маска на безчувственост. Мадара наблюдаваше ссцената с удоволствие, а Саске, все още не можеше да повярва на думите на сина си и на факта, че той е с Мадара.
- Засяга ме, защото не искам да те убивам, а това ще стане, ако се присъединиш към него. – отвърна Наруто с контролиран глас, бяз да показва каквочувства, мака в него да бушуваха всякаквичувства. Той не искаше Саске да знае истината за Итачи, защото предполагаше, че това ще го нарани наистина много. Макар да не искаше да е с него, русокосия не желаеше някой да страда по подобен начин. – А, относно Итачи, имах си причини, но те не са свързани с лични чувства, Шоги. Сега, трябва ли да те смятам за враг на скритите села?
- Да. – отвърна той със стоманена нотка в гласа. Щом каза това, лицето на баща му се сгърчи от болка за момент, преди да опита да разубеди сина си.
- Недей. Какво може да получиш от него? – момчето се поколе*а за момент, но бързо отхвърли съмненията и отвърна студено.
-Сила, татко. И отмъщение. Целият ни клан е бил избит, зареди селото. Не мога да простя това. Сбогом, татко. – след това Мадара сложи ръка на рамото му и двамата изчезнаха.

Надявам се, че ви харесва за сега. И, сериозно, драснете едно коментарче

https://naruto-hit.catsboard.com/forum-f137/topic-t6759.htm

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

[SunrisEРазвиващ се]

Ето новата глава и се надявам да ви хареса. Пишете коментари, за да знам дали да продължавам или да спра да пиша, защото училището не е спокойно както миналата година и имам по-малко свободно време.

]center]ХІІ глава: Началото на нещо ново[/center]

Когато двамата изчезнаха, Саске падна на колене на земята и се загледа в мястото, където Мадара и Шоги изчезнаха. Наруто се поколе*а за момент, но после не издържа да го гледа по този начин и коленичи до чернокосия. После сложи ръка на рамото му и му помогна да се изправи. Очкваше нещо подобно от странана стария си съотборник, но не и чак такъв срив. Всъщност, той предвиждаше избухване и беше облекчен, че нямаше такова.
Учиха стоеше вцепенен още малко, преди последните думи на сина му да не нахлуят в главата му.

СПОМЕН
- Сила, татко. И отмъщение. Целият ни клан е бил избит, зареди селото. Не мога да простя това. Сбогом, татко. – след това Мадара сложи ръка на рамото му и двамата изчезнаха.

КРАЙ НА СПОМЕНА

- Наруто, какво е накарало брат ми да убие всички? – попитачернокосия с неестествено тих за него глас. Русокосия, обаче, не отговори. – Спри да мълчиш и ми отговори! – този път Саске извика и хвана другия мъж за яката на блузата му и започна да го разтърсва. Въпреки, че разбираше положението му, на Наруто не му се нравеха действията му. Преднамерено спокойно той се освободи от хватката му и каза без никаква емоция.
- Да кожем, че унищожаването на клана ти е било с цел да се предотврати война, която би да разрушила Страната на Огъня. Наистина не мога да ти кажа повече, така че спри да ме разпитваш, Саске. Освен това, сега имаме друга работа. Трябва да говорим с Тсунаде, относно Шоги. – чернокосия го изгледа невярващо, преди да го залее с въпроси, възклицания и обиди, като при всяка дума повишаваше тона си, докато не стигна крещене.
- Какво да й кажем, глупако? Това е сина ми, идиот такъв! И защо,по дяволите, да не те разпитвам? Става въпрос за Моят клан, който беше избит от Моят брат или още не си разбрал, кретен?! Не си мисли, че ще отървеш толкова лесно. Ако ми беше казал всичко, сина ми сега нямаше да иска да унищожи селото! Сега, кажи ми какво точно е станало преди години, ш***н кретен такъв! – яростта в гласа и очите му беше лесно доловима и на Наруто не му се наложи да гадае относно чувствата на Саске. Русокосия изсумтя, ядосвайки се, че не беше объркал в предполагането на реакцията на бившия си съотборник. Бързо прегледа всички възможни варианти в ума си и реши, че ще е по-добре да обясни възможно най-много, вместо да губят време в безмислени битки. Въпреки всичко, заповедничиския тон, обидите и, най-вече, крещенето на Саске хич не му харесаха, така че бързо прекъсна монолога му, за да запази поне част от слуха си.
- Датте е в опастност. – синеокия знаеше, че така най-лесно ще привлече вниманиео на бащата и не се обърка. Преди да получи поредната триада, той допълни с полуусмивка. – То, всички сме в опастност, но както и да е. Само да ти изясна, ако още веднъж се опиташ да ми говориш по подобен начин, наистина ще съжаляваш. – видя, че в черните очи се прокрадва недоволство и продължи бързо. – Това, което знам, относно семейството ти енещо, което съм се заклел да не казвам, освен в крайна ситуация, а аз държа на думта си, за това, не ти обясних всичко. Ще приема случая за такъв, но не мога да ти раяснявам всичко. И те предупреждавам, Тсунадее в пълно неведение, така чеебезмислено да искаш информация от нея. Да минем на въпроса. За да разбереш всичко, трябва да ти обясня малко по-обстойно за създаването на селото. Би трябвало да си наясно,че в остновата на Коноха стоят два клана: Сенджу и Учиха. Те са били най-силните нинджи по време на Първата нинджа война и естествено – врагове. Тогава, Първия Хокаге решил, че вместо да се бият до смърт е било по-добре да се обединят и така и станало. По този начин ебило ъздадено селото в листата. Единствения проблем бил избора на лидер. Освен Първия и Мадара бил претендент за тази позиция. Решението било определено чрез двубой, не можеш да не знаеш къде и койпобедил. Скоро след това Мадара си тръгнал от селото, правейки се на мъртъв, тази част би трябвало да язнаеш по-добре. По време на Втория, правомощията на клана Учиха привидно били увеличени, като била създадена тайната полиция. Всъщност, по този начин, клана Сенджу установил по-добър контрол върху Учиха. И двамата знаем, че клана ти е много горд и не търпи такова отношение. След атаката на Лисицата, всички помислили, че твоя клан имал нещо общо и те били принудени да се преместят в покрайнините на града. Това още повече ядосало Учиха и те решили, че е време да вземат контрол на селото. Естествено брат ти е бил в организацията, като ролята му била да шпионира действията на Третия. Това, което Учиха не знаели било, че Итачи всъщност е правел точно обратното. Той бил станал шпионин на Хокагето и издавал всичко от тайните срещи на клана. Когато нещата станали прекалено опасни той получилзаповед да унищожи Учиха. Данзо и двамата старейшини били „за” и Третия не могъл да спре всичко на време. Сам знаеш, какво стана онази нощ. Итачи уби всички без теб. Не знам защо,но той така и не могъл да те нарани физически и те излъга. После той накара старейшините да се закълнат, че няма датинавредят по никакъв начин и ще пазят тайната. Истината е, че ако той беше оставил клана си да извърши онзи преврат, това щеше да доведе до отслабванена селото, следователно и настраната и много други страни биха решили, че това е удобна възможност за нови територии и щеше да започне война, която най-вероятно щяхме да загубим. Убивайки кланаси, Итачи спаси страната си от разруха и света от нова война. После, знаейкиза Мадара и за факта,че тойизползва Лисиата за да унищожи селото преди години, брат ти се присъедини към Акацки, с намерението да ги следи. Не знам дали си забелязал, но той се появи почти веднага сллед смъртта на Третия. Това е горе-долу всичко, а останалото са само няколко детайла. Сега, по-добре е да не изпадаш отновов шок, а да дойдеш с мен при Тсунаде, защото изгубихме достатъчно време. И не си и помисляй да ми задаваш въпроси. Нямаме време. – чернокосия кимна и като в транс последва другия мъж, опитвайки се да асимилира всичката информация. Макар през годините да се надяваше Итачи да е бил невинен, тази новина му дойде като гръм от ясно небе. Изведнъж се почувства омърсен, при спомена за битката им и за факта, че го е убил със собствените си ръце. Имаше много въпроси, но знаеше, че сам ще трябва да потърси отговори. Този нов Наруто не му приличаше на стария. Този не би се поколе*ал да убие някой или да го измъчва за информация. Или поне не би го показал външно. Той беше силен, безжалостен и суров. Въпреки това, когато беше със семейството си той ставаше нежен и отстъпчив. Да, наистина се беше променил и нямаше шанс да му отговори щом е решил, че няма.
Унесен в тези си мисли, Саске не усети кога са стигнали до резиденцията на Хокагето. Нея всъщност я нямаше, но след няколко кратки заповеди от страна на Наруто едно шиноби веднага отиде да я повика и съответно да изтърпи избухването й, отностно това, че са я събудили по това време. Все пак беше около един след полунощ и ставаше въпрос за най-избухливата бабичка в света(не можах да не го напиша). Когато тя най-накрая се появи, на лицето й беше изписано раздразнено изражение, което обикновенно предвещаваше доста неприятностти за най-близкостоящите до нея.
- Така, очаквам добро обяснение защо ме събудихте по това време! – тя почти извика последното, но бързо стана сериозна, когато й съобщиха новините. Хокагто изслуша всичко много нимателно и започна да масажира слепоочията си, преди да даде заповеди. – Така, екипа за проследяване ще бъде сформиран сутринта. Разбирам те Саске, но сега е безсмислено да правим нещо друго. Искам ви двамата тук след пет часа готови за път, останалите ще ги извикам по-късно. Какво? – попита, виждайки изражението на русокосия, което изразяваше отлично изиграна почуда.
- Нищо. Само се чудя защо мислиш, че ще отида.
- Моля?! – казаха нависок глас Тсунаде и Саске. Русокосия самовдигна рамене, сякаш не е голямаработаи поясни.
- Аз не съм нинджа от селото в листата, аз съм джунин от селото скрито в пясъка. Иначе казано, еднствения който може да ми заповядва е Гаара. Двете села може и да са в добри връзки, но все още нямаш право да ми заповядваш, Тсунаде. Единствения вариант в който аз отивам на тази мисия е да имам изрична заповед от Казекагето, защото не ми се преследва Мадара, когато семейството ми е незащитено от него.
- Защо толкова се притесняваш от Мадара, когато стане въпрос за семейството ти? – попита Тсунаде, която не знаеше нищо за произхода на Суке. Всъщност само Наруто знаеше моминското й име, но нямаше никакво намерение да го разкрива на някой друг. Не и когато имаше такава опастност за нея и за децата им.
- Защото, ако сте забравили, аз го затворих между измеренията за почти седемнайсет години. – каза първото което му дойде на ум с хаплив тон. Всъщност, това беше доста добре изиграно и другите двама му повярваха или поне приеха отговора му. Русокосия им се усмихна с подчертана фалшива усмивка и изчезна от погледите им. Точно в този момент, обаче, Саске не се интересуваше от поведението на русокосия, а от това, че трябва да каже на Сакура, че сина й е станал мисинг-нин. Това го ужасяваше, но знаеше, че трябва да го направи.
Беше към пет сутринта, когато на вратата на дома на Наруто се потропа. Цялото му семейство беше будно, защото това действие на Мадара беше доста обезпокояващо. Още по-тревожен беше и факта, че не знаеха защо той направи точно това. Мей отвори и видя, че отвън стои една разтреперена розовокоса жена.
След като съпругат й й беше разказал за случилото се, тя беше пребледняла и после загуби съзнание. Когато се свести и разбра, че Наруто няма да им помогне наистина се разтрои. Към пеття реши, че ако трябваще семоли на русокосия шиноби, но той трябва да й помоггне. Всъщност, през годините когато бяха малки деца зеленооката винаги беше разчитала на Наруто за всичко. Макар да беше станала силна, той беше този който я спасяваше през цялото време и сега тя отново разчиташе на силата му. Най-малкото, синеокия беше побеждавал Мадара веднъж и може би щеше давърне сина й.
- Какво искаш, Сакура? – попита той студено, заставайки зад дъщеря си, която не знаеше какво да направи с посетителката. Всъщност, русокоската се чудеше дали е ще е прекалено грубо отново да я рани с чакра-шурикен или не.
- Трябва да тръгнешс другите. – каза розовокосата, опитвайки се да се направи на смела, нещо което ней се отдавашемного добре.
- И защо?
- Защото ми беше обещал, че ще върнеш Саске, а не успя. Затова върни сина ми.
- Това беше преди години Сакура. – гласът му и този път излъчваше студенина, но ако някой се вгледаше в очите му, щеше да разбере, че той изпитва и нещо друго. – Вече не сме деца. Освен това, не вярваш ли в отбора на Тсунаде? И Саске ще е там.
- Моля те! Ще направя всичко, само им помогни. Знаеш, че няма да успеят да се справят. Моля те! – в тозимомент, в главата на Суке препускаха различни мисли, които я объркваха и тревожеха. Чернокосата се приближи до мъжа си и сложи ръка на рамото му. После тихо каза със спокоен глас.
- Отиди. Ние ще сме добре. А и това е възможността която чакаме от както разбрахме, че се е измъкнал. Няма да имаш друга възможност да разбереш плановете му. – всъщност това което тя му казваше беше съвсем различно: Отивай и ни остави така. Да видим дали той ще се върже на примамката. Наруто я погледна питащо и тя само кимна в отговор.
- Ти ще говориш с Гаара. Мразя да му давам обяснения. – после се обърна към Сакура. – Отиди да кажеш на Тсунаде, че ще отида с тях. В шест и петнайсет на портите и никой да не закъснява. – макар думите му да я изненадаха и да знаеше, че той не прави товва за нея, розавокосата се зарадва, че сина й може и да се върне в Коноха. Тя кимна и изчезна в обратната посока.

[Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"]

[Sponsored content]