- Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"
От : Сърцето на Итачкоооо
Рожден ден : 14.05.1987
Години : 37
Мнения : 699
Дата на рег. : 22.12.2009
Четири различни истории +18
Пон Авг 23, 2010 4:43 pm
Тези истории ги почнах, защото се изнервих на няколко хора от вбокс и написах първата. Не са много дълги, но няма значение.... Пускам първата и се надявам да ви хареса
Първа история.... Women or not
Гиманазия Вермонт- бе най- голямата и уважавана институция в щата Калифорния. Състоеше се от три сгради и общежития, които служеха за препитаване на учениците, които са спечелили стипендия за нея. Трите сгради бяха: самата Гимназия- висока сграда с около 6 етажа и с безброй много ученически стаи, дълги и добре направени коридори и всякакви кабинети; Втората беше лабораторията- много по- малка от гимназията, но достатъчно голяма за опитите на учените- момчетата и момичетата, които излизаха с такова образувание от Вермонт и накрая бе библиотеката- тя бе най- голямата от всички, които имаше в Лос Анджелес, с много книги и различни по жанр. Всяка една сграда на гимназията беше свързана с обширни коридори, по които всеки ден минаваха поне по стотици ученици.
Катрин Сънрайз- чернокосо момиче на 18 години, със синьо- зелени очи и бяло лице седеше седнала на един стол в библиотеката и четеше някаква книга, по която имаше да прави доклад. Толкова се беше унесла в четенето, че не забелязваше как минаваха часовете. Беше спокойна и не бързаше да си търгва, защото в библиотеката почти никой не идваше и не я притесняваше. Навън се наместваше нощта и тъмнината заливаше целият град. Звездите седяха, като залепени на небето, а луната грееше зловещо отвисоко... Едва сега Катрин се опомни и си махна погледът от четивото си. Извъртя си главата към прозорецът и видя, че навън вече бе тъмно. Веднага погледна към часовникът си и какво да види. Зениците й се разшириха.
- По дяволите, станало е десет и половина.- изспсува чернокоската и веднага подскочи.- Десет и половина?- извика, захвърли книгата на масата и излезе на бегом от библиотеката. Беше се сетила, че може да са я заключили в гимназията. Лицето й беше изплашено, защото ако наистина бе заключена нямаше да може да се прибере и родителите й щяха да й се карат. След няколко минутки стигна до входната врата на библиотеката, но беше заключена. Паниката я обземаше с всяка изминала секунда, обърна се и се затича към лабораторията. Когато стигна до входа й резултатъ беше същият. Дръжката на вратата не искаше да се завърти надолу. Цялата тази ситуация ставаше зловеща и тръпки по тялото и пробягваха от уплаха. Отново се затича, но този път към единствената й надежда- входната врата на гимназията. Когато застана пред нея се скова, защото последният й път за излизане от това пусто и плашещо място беше затворен. Лицето й придоби паникьосан вид и започна да мисли начин, как да се измъкне от там. Протегна си ръката към джоба на черните си дънки, и когато я вкара в задният си джоб се скова още повече. Телефонът й бе паднал някъде из коридорите, по които беше бягала.
- Какво ще правя сега?- запита се объркана и изплашена тя.- Ще трябва да го потърся и да се обадя на някого, за да ми помогне.- реши се и тръгна по обратният път, за да си намери телефонът. Докато вървеше се оглеждаше на всички страни, защото беше чувала хиляди легенди и истории- за духове, вампири, демони и други подобни смразяващи от ужас кръвта създания. Малкото й сърчице пулсираше силно и препускаше, все едно някой я гонеше, устните й бяха леко разтворени и готови да изкарат вик, ако се наложи. Ръцете и краката й трепереха, а в главата си имаше най- различни страховити фантазии. Изведнъж се чу счупване на стъкло и тя замръзна на мястото си. Шумът идваше зад нея от посока към входа на гимназията. Чернокоската трепнеше и незнаеше какво да направи. Веднага след това се включи и алармата, но на секундата звукът от нея бе прекъснат. Всичко приличаше ма криминалните филми, където влиза крадец, открива хората и ги убива... Моментално влезе в една от класните стаи, приклекна и си постави гърбът на едно бюро, но в бързината беше забравила да затвори вратата и това и бе най- голямата грешка в този момент.
В коридорите отекваха стъпките на някой и се приближаваха до стаята, където се беше скрила Катрин. Чуваше се слабо подсвиркване и от това тя се паникьосваше повече.
- Какво ще правя сега?- за пореден път се запита и внезапно се сети, че щом той е влязал значи има път за бягство. Стъпките на непознатият приближиха, но когато видя открехнатата врата се спряха пред нея и я отвори широко. Катрин притаи дъх, за да не се издаде. Мъжът се огледа- поне приличаше на такъв в представите си за него, и затвори вратата. Тръгна по коридорът и тя се изправи. Въздъхна облекчена и открехна вратата. Показа си леко главата и видя гърбът на натрапникът. Измъкна се тихо и се затича към вратата на гимназията. тичаше с колкото сила има, но късметът отново й изневери. Едната връзка на кецовете й се развърза и я застъпа. Залитна напред и падна на земята. Ехото от ударът се разнесе навсякъде и стъпките на непознатият спряха. След няколко секунди отново се чуха, но този път да идват към нея. Страхът от очите й не се махаше. Стана бързо, но вече беше твърде късно, защото някой я хвана за кръстта с ръце. Ужасът я обзе, а той я притисна до себе си и тя усети възбудата му. Как кръвта навлиза в мъжеството му, а тялото му да се напряга. Искаше да извика, но гласните й струни сякаш се бяха скъсали... Той я извъртя към себе си и Катрин видя лицето и очите му. Въобще не приличаше на сериен убиец, а напротив. Това бе най- харесваното момче в гимназията. Реймънд Бентли- имаше ангелско бяло лице, черни очи и кестенява коса. Тялото му беше мускулесто и здраво, но и също така слабо. Tой се усмихна, заради прелестното й тяло, което сигурно щеше да му достави огромна наслада. Очите му шареха по нея и жадуваха топлата й плът, която скоро щеше да получи независимо, дали иска или не... Чернокоската започна да се дърпа, но захвата му беше силен и нямаше успех. Момчето разбра, че няма да се остави толкова лесно и затова реши да й скаси пътя за бягство. Огледа се и до тях видя една от тоалетните на етажа. Тръгна към нея и я задърпа след себе си. Когато влезе вътре я блъсна силно напред и тя падна на земята. Затръшна вратата и я заключи. Очите й не спираха да се пънят с ужас и паника, защото знаеше какво щеще да следва. Беше гледала много такива филми със секс, но никога не го бе опитвала до този момент. Веднага кафявокоското си разкопча панталоните и ги свлече на земята. Не носеше бельо... Защо ли? членът му се изправи нагоре надървен и показваше на Катрин колко много иска да проникне в нея и да се движи в топлината й. Приближи се и я хвана за главата, тогава я задърпа към мъжеството си, за да го засмуче и да го вдърви още повече. Отново се задърпа и завика.
- Не искам. Остави ме.- Самодоволната му усмивка се появи на лицето и силно я притика на милиметри до членът си.
- Ако не го направиш, ще стана много по- груб.- леденият му дъх се сблъска с тялото й и я накара да потрепне. За пореден път я притисна до него и си вкара членът в устата й. Започна да го движи, а тя да го усеща как се оголемява и става по- широк. Едва го побираше в устата си, но Реймънд го вкарваше по- надълбоко. Стигаше до гърлото й и я караше да се задавя... След известно време пусна главата на чернокоската и тя падна на земята. Кафявокоското се приближи и приклекна над нея. Хвана й потникът и го разкъса лесно. Гърдите й едва се показваха от сутиенът й. Махна го и започна да смуче зърната й. Отвреме- навреме ги захапваше силно и грубо, което я караше да вика от болка. Спусна си ръката надолу и стигна до отвора на дънките й. Разкопча Копчетата и ги свали от нея. Спря си пръстта на клиторчето й и започна леко да го масажира. Стенания се появиха от гърлото на момичето, но очите й се ококориха. Реймънд спря и също махна прашките й. Катрин седеше гола пред момчето, за което всяко момиче в гимназията беше готово да му се отдаде... Надигна се и се свлече надолу. Започна да гали бедрата й, а пръстта му да се приближава нагоре.
- Недей.- изплака Катрин. Момчето си надигна главата и се вгледа в пълните й със сълзи очи. Разбра какво искаше да му каже тя, усмихна се, но този път някак нежно и каза.
- Разбирам... Ще бъда нежен.- Каза това и моментално си вкара два от пръстите си в плътта й. Виковете На чернокоската се разнесоха навсякъде, а болката, която я раздираше нарастваше. Реймънд си изкара пръстите и се приближи. Нагласи си членът и го вкара. Последваха още викове от момичето, а той започна да си движи мъжеството в нея. Първо в бавен ритъм, но после го забързваше. насладата за него беше неописуема... След известно време спря и се махна от нея. Стана и я хвана за ръката. Тя не спираше да го гледа панически и да плаче. Тогава той я хвана за кръстта и я повдигна с мускулестите си ръце. Тя се хвана за него и отново усети членът му в себе си. Изстена, но този път беше от удоволствие. Беше й харесало и искаше още, а той се задвижи в плътта й. Чернокоската усещаше големият му размер и стоновете сами излизаха от нея. Реймънд я постави на мивката, като не спираше да прониква надълбоко и да доставя удоволствие и на двамата. Така си продължаваше секс играта им, но кафявокоското усети, че ще свърши. Забърза си темпото и с няколко тласъка си изкара членът и безцветната му течност изкочи навън и запада по пода на теалетната. Когато цялата падна, Реймънд свали момичето и го пусна. Тя залитна и се подпря на стената, като се свлече на земята. Той си изми мъжеството и си взе панталоните. Обу ги, отключи вратата и излезе. вътре остана Катрин сама. Захапа си пръстта, а тялото й трепнеше от възбуда и чувството за удоволствие, което беше изпитала за първи път... Този първи път, когато я бяха направили жена....
Ето и интрото на историите и огромни благодарности на onyx&pink, че го направи Обичкам си те сис...
Пожелавам ви приятно четене и гледане на интрото
Моля коментарите да се пишат в тази тема - https://naruto-hit.catsboard.com/forum-f137/topic-t6808.htm
Първа история.... Women or not
Гиманазия Вермонт- бе най- голямата и уважавана институция в щата Калифорния. Състоеше се от три сгради и общежития, които служеха за препитаване на учениците, които са спечелили стипендия за нея. Трите сгради бяха: самата Гимназия- висока сграда с около 6 етажа и с безброй много ученически стаи, дълги и добре направени коридори и всякакви кабинети; Втората беше лабораторията- много по- малка от гимназията, но достатъчно голяма за опитите на учените- момчетата и момичетата, които излизаха с такова образувание от Вермонт и накрая бе библиотеката- тя бе най- голямата от всички, които имаше в Лос Анджелес, с много книги и различни по жанр. Всяка една сграда на гимназията беше свързана с обширни коридори, по които всеки ден минаваха поне по стотици ученици.
Катрин Сънрайз- чернокосо момиче на 18 години, със синьо- зелени очи и бяло лице седеше седнала на един стол в библиотеката и четеше някаква книга, по която имаше да прави доклад. Толкова се беше унесла в четенето, че не забелязваше как минаваха часовете. Беше спокойна и не бързаше да си търгва, защото в библиотеката почти никой не идваше и не я притесняваше. Навън се наместваше нощта и тъмнината заливаше целият град. Звездите седяха, като залепени на небето, а луната грееше зловещо отвисоко... Едва сега Катрин се опомни и си махна погледът от четивото си. Извъртя си главата към прозорецът и видя, че навън вече бе тъмно. Веднага погледна към часовникът си и какво да види. Зениците й се разшириха.
- По дяволите, станало е десет и половина.- изспсува чернокоската и веднага подскочи.- Десет и половина?- извика, захвърли книгата на масата и излезе на бегом от библиотеката. Беше се сетила, че може да са я заключили в гимназията. Лицето й беше изплашено, защото ако наистина бе заключена нямаше да може да се прибере и родителите й щяха да й се карат. След няколко минутки стигна до входната врата на библиотеката, но беше заключена. Паниката я обземаше с всяка изминала секунда, обърна се и се затича към лабораторията. Когато стигна до входа й резултатъ беше същият. Дръжката на вратата не искаше да се завърти надолу. Цялата тази ситуация ставаше зловеща и тръпки по тялото и пробягваха от уплаха. Отново се затича, но този път към единствената й надежда- входната врата на гимназията. Когато застана пред нея се скова, защото последният й път за излизане от това пусто и плашещо място беше затворен. Лицето й придоби паникьосан вид и започна да мисли начин, как да се измъкне от там. Протегна си ръката към джоба на черните си дънки, и когато я вкара в задният си джоб се скова още повече. Телефонът й бе паднал някъде из коридорите, по които беше бягала.
- Какво ще правя сега?- запита се объркана и изплашена тя.- Ще трябва да го потърся и да се обадя на някого, за да ми помогне.- реши се и тръгна по обратният път, за да си намери телефонът. Докато вървеше се оглеждаше на всички страни, защото беше чувала хиляди легенди и истории- за духове, вампири, демони и други подобни смразяващи от ужас кръвта създания. Малкото й сърчице пулсираше силно и препускаше, все едно някой я гонеше, устните й бяха леко разтворени и готови да изкарат вик, ако се наложи. Ръцете и краката й трепереха, а в главата си имаше най- различни страховити фантазии. Изведнъж се чу счупване на стъкло и тя замръзна на мястото си. Шумът идваше зад нея от посока към входа на гимназията. Чернокоската трепнеше и незнаеше какво да направи. Веднага след това се включи и алармата, но на секундата звукът от нея бе прекъснат. Всичко приличаше ма криминалните филми, където влиза крадец, открива хората и ги убива... Моментално влезе в една от класните стаи, приклекна и си постави гърбът на едно бюро, но в бързината беше забравила да затвори вратата и това и бе най- голямата грешка в този момент.
В коридорите отекваха стъпките на някой и се приближаваха до стаята, където се беше скрила Катрин. Чуваше се слабо подсвиркване и от това тя се паникьосваше повече.
- Какво ще правя сега?- за пореден път се запита и внезапно се сети, че щом той е влязал значи има път за бягство. Стъпките на непознатият приближиха, но когато видя открехнатата врата се спряха пред нея и я отвори широко. Катрин притаи дъх, за да не се издаде. Мъжът се огледа- поне приличаше на такъв в представите си за него, и затвори вратата. Тръгна по коридорът и тя се изправи. Въздъхна облекчена и открехна вратата. Показа си леко главата и видя гърбът на натрапникът. Измъкна се тихо и се затича към вратата на гимназията. тичаше с колкото сила има, но късметът отново й изневери. Едната връзка на кецовете й се развърза и я застъпа. Залитна напред и падна на земята. Ехото от ударът се разнесе навсякъде и стъпките на непознатият спряха. След няколко секунди отново се чуха, но този път да идват към нея. Страхът от очите й не се махаше. Стана бързо, но вече беше твърде късно, защото някой я хвана за кръстта с ръце. Ужасът я обзе, а той я притисна до себе си и тя усети възбудата му. Как кръвта навлиза в мъжеството му, а тялото му да се напряга. Искаше да извика, но гласните й струни сякаш се бяха скъсали... Той я извъртя към себе си и Катрин видя лицето и очите му. Въобще не приличаше на сериен убиец, а напротив. Това бе най- харесваното момче в гимназията. Реймънд Бентли- имаше ангелско бяло лице, черни очи и кестенява коса. Тялото му беше мускулесто и здраво, но и също така слабо. Tой се усмихна, заради прелестното й тяло, което сигурно щеше да му достави огромна наслада. Очите му шареха по нея и жадуваха топлата й плът, която скоро щеше да получи независимо, дали иска или не... Чернокоската започна да се дърпа, но захвата му беше силен и нямаше успех. Момчето разбра, че няма да се остави толкова лесно и затова реши да й скаси пътя за бягство. Огледа се и до тях видя една от тоалетните на етажа. Тръгна към нея и я задърпа след себе си. Когато влезе вътре я блъсна силно напред и тя падна на земята. Затръшна вратата и я заключи. Очите й не спираха да се пънят с ужас и паника, защото знаеше какво щеще да следва. Беше гледала много такива филми със секс, но никога не го бе опитвала до този момент. Веднага кафявокоското си разкопча панталоните и ги свлече на земята. Не носеше бельо... Защо ли? членът му се изправи нагоре надървен и показваше на Катрин колко много иска да проникне в нея и да се движи в топлината й. Приближи се и я хвана за главата, тогава я задърпа към мъжеството си, за да го засмуче и да го вдърви още повече. Отново се задърпа и завика.
- Не искам. Остави ме.- Самодоволната му усмивка се появи на лицето и силно я притика на милиметри до членът си.
- Ако не го направиш, ще стана много по- груб.- леденият му дъх се сблъска с тялото й и я накара да потрепне. За пореден път я притисна до него и си вкара членът в устата й. Започна да го движи, а тя да го усеща как се оголемява и става по- широк. Едва го побираше в устата си, но Реймънд го вкарваше по- надълбоко. Стигаше до гърлото й и я караше да се задавя... След известно време пусна главата на чернокоската и тя падна на земята. Кафявокоското се приближи и приклекна над нея. Хвана й потникът и го разкъса лесно. Гърдите й едва се показваха от сутиенът й. Махна го и започна да смуче зърната й. Отвреме- навреме ги захапваше силно и грубо, което я караше да вика от болка. Спусна си ръката надолу и стигна до отвора на дънките й. Разкопча Копчетата и ги свали от нея. Спря си пръстта на клиторчето й и започна леко да го масажира. Стенания се появиха от гърлото на момичето, но очите й се ококориха. Реймънд спря и също махна прашките й. Катрин седеше гола пред момчето, за което всяко момиче в гимназията беше готово да му се отдаде... Надигна се и се свлече надолу. Започна да гали бедрата й, а пръстта му да се приближава нагоре.
- Недей.- изплака Катрин. Момчето си надигна главата и се вгледа в пълните й със сълзи очи. Разбра какво искаше да му каже тя, усмихна се, но този път някак нежно и каза.
- Разбирам... Ще бъда нежен.- Каза това и моментално си вкара два от пръстите си в плътта й. Виковете На чернокоската се разнесоха навсякъде, а болката, която я раздираше нарастваше. Реймънд си изкара пръстите и се приближи. Нагласи си членът и го вкара. Последваха още викове от момичето, а той започна да си движи мъжеството в нея. Първо в бавен ритъм, но после го забързваше. насладата за него беше неописуема... След известно време спря и се махна от нея. Стана и я хвана за ръката. Тя не спираше да го гледа панически и да плаче. Тогава той я хвана за кръстта и я повдигна с мускулестите си ръце. Тя се хвана за него и отново усети членът му в себе си. Изстена, но този път беше от удоволствие. Беше й харесало и искаше още, а той се задвижи в плътта й. Чернокоската усещаше големият му размер и стоновете сами излизаха от нея. Реймънд я постави на мивката, като не спираше да прониква надълбоко и да доставя удоволствие и на двамата. Така си продължаваше секс играта им, но кафявокоското усети, че ще свърши. Забърза си темпото и с няколко тласъка си изкара членът и безцветната му течност изкочи навън и запада по пода на теалетната. Когато цялата падна, Реймънд свали момичето и го пусна. Тя залитна и се подпря на стената, като се свлече на земята. Той си изми мъжеството и си взе панталоните. Обу ги, отключи вратата и излезе. вътре остана Катрин сама. Захапа си пръстта, а тялото й трепнеше от възбуда и чувството за удоволствие, което беше изпитала за първи път... Този първи път, когато я бяха направили жена....
Ето и интрото на историите и огромни благодарности на onyx&pink, че го направи Обичкам си те сис...
Пожелавам ви приятно четене и гледане на интрото
Моля коментарите да се пишат в тази тема - https://naruto-hit.catsboard.com/forum-f137/topic-t6808.htm
- Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"
От : Сърцето на Итачкоооо
Рожден ден : 14.05.1987
Години : 37
Мнения : 699
Дата на рег. : 22.12.2009
Re: Четири различни истории +18
Нед Авг 29, 2010 10:08 pm
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите