Тъмната стаичка...

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

[Shinin' My Life~Учaщ се]

Сез ме помоли да редактирам и пусна главата, така че... Douzo!!


Глава 7


Биииип
Биииип
Биииип
И въпреки след натрапчивото половин часово звънене на часовника Аюми не можа да се събуди. Но нямаше да й се размине, защото досадната мелодия със последни сили щеше дай пука тъпанчетата. Въпреки, че си беше запушила учите с възглавница, не можа да избегне досадата. Тя стана и силно ритна и без това изтормозеният часовник. Поседя пет минути на леглото докато се разсъни и започна да се оправя.
Днес нямаше да посещава учебните занятия, имаше си позволително дори от директорката. Трябваше да се отбие до някъде, като при тази мисъл и без това ядосаното момиче побесня още повече. Днес трябваше да изглежда добре, а не както винаги затова бързо започна да се оправя.


Точно сега ако не беше могла да се събуди щеше да изскочи и побегне, чула тези всички викове. Тази сутрин момчетата бяха посетили МОЛ-а рано и сега , на голямото междучасие се връщаха в училището за следващите си часове. За разлика от нормалното си безизразно изражение, днес Кьохей беше с благодетелна усмивка За първи път се радваше толкова на една дреха. Може би, защото беше единствена в света и именно негова. Момичетата се чудеха, за кого да викат повече, за красавеца или за омайващата му обмяна. Те седнаха на ВИП масата си и започнаха да се оглеждат.
-Чух че щяло да има нови ученици...-Подметна сънено Хиро, докато се излежаваше на стола или по-скоро спеше, закривайки лицето си с книга, като прикритие.
-За разлика от другите ученици, обаче те са обикновени...- Като под обикновени Наоки имаше предвид бедни.- Това ще са трима с най-висок успех в Япония.-Добави и продължи да оглежда масите за новите. Момчетата в момента не осъзнаваха колко души биха искали да бъдат в това училище, и говореха безгрижно Това беше идеалната награда за отличниците. След толкова труд имаха право поне на това.
-Хъъъх, ще се проличи по изтърканата униформа... -Подметна Даики и стана запътил се към тоалетната. Въпреки претенциите си не бе можал да убеди директорката да имат отделна тоалетна.
Точно когато излизаше, той се загледа в некачествената сушилка и се блъсна в някого. Той не падна, но очевидно другият бе на земята. Кьохей бесен присви очи и погледна към момчето, което бързо стана и започна да се извинява.
-Оцапал съм те , извинявай, сега ще го обърша...-Заекващият глас на момчето едва се чуваше. Той паникьосан започна да търси кърпички, а Даики чак сега бе осъзнал, за какво говори видял, че сакото му е изцапано. Всичко живо в закусвалнята бе затихнало и замлъкнало. Точно в момента, ако паднеше игла, сигурно щеше да се чуе. Кьохей, завъртайки очи едва задържащ нервите си заговори, почти скърцайки със зъби:
-Ти.. знаеш ли колко струва това сако?
Момчето се спря замръзнал от отровният поглед на стоящият срещу него. Искаше да се извини, но бучка застана в гърлото му и заеквайки, но не успя да изрече дума. След няколко секунди ''публиката'' зашумя. Не само зашумя , а започнаха да се чуват гневни викове "Загубеняк!'' ,''Как можа?! Отрепка, такава?!'' , ''Ще си платиш, за това , което причини на Кьохей-сама!''. Стъписаното момче потръпна, не знаеше какво да направи, най-вече бе учуден, когато едно яйце счупи кората си в гърба му!
-Хайде да му покажем!-Развикаха се всички, като захвърляха яйца. В този момент искаше да потъне в земята и да изчезне. Съжаляваше, че е имаше ''късмета'' да дойде в това училище.
-Ooo My God! Навсякъде бих разпознала тези обувки.- Обади се едно момиче обръщайки се назад. Точно в този момент всичко отново замлъкна. ''Като каза... и на мен ми е познат звукът...'' наум измрънка Шин, като си позори очите, мъчейки се да види, от къде идва шумът. Единствено се чуваха все-повече усилващи силата на звучене шум от токчета. След дългоочаквани пет-шест секунди, най накрая видяха дори и собственика на обувките. В момента едва вярваха на очите си , че това е тя. Аюми , за разлика, гледаше гневно случващото се. Бе с най-новите обвивки пасващи си с якето и шала. Бяха ботуши, къси до китката, лъскави с червена подметка. Черен прилепнал панталон, показващ стройните крака и яке с също толкова , колкото ботушите лъскав колан. Палтото стигаше малко по надолу от кръста й и имаше червен шал. Косата й , за разлика от обикновено, но красива и блестяща Леко накъдрена и обемна. Парфюма на Шинчиро бързо омае целият салон. Лицето също бе променено, красиво гримирано. Устните й бяха в кремаво-кафеникав цвят леко разтворени, от учудването. От очите й обаче, изхвърчаха опасни искри. Толкова яростен поглед , рядко можеше да се забележи на лицето й. Нямаше нужда да се споменава гримът на очите, защото беше също така перфектен.
Тя мина крачка напред, взимайки си едно яйце от ръцете на едно момиче. Чу де цъкането на Хиро.
-Значи и ти ще се позабавляваш?- Раздразнението, покрито с доста ирония бързо се засече в гласа му. Той обърна поглед встрани. Не му харесваха тези неща, който правеше приятелят му, а още повече не харесваше хората, който го следват. Аюми игнорира гласът му. Мина още крачка напред и приклекна, подавайки ръка на момчето. Той рязко вдигна глава учуден. Погледа му се сблъска с топлите й очи (за разлика от преди малко) . Той понечи да хване ръката, но усети, че е мръсна от яйцата и с неудобство я смъкна. Аюми забеляза това и леко се усмихна Тя изкара своята кърпичка и му я подаде, като преди да си е обърсал ръката я хвана и го вдигна. Не се интересуваше от това че ръката му е изцапана , нито я смущаваше. След това се обърна отново към Кьохей, като в очите й се четеше повече от гняв, което разколе*а Дайки и леко потрепна.
В следващият миг момичето ядосано счупи яйцето, което държеше на главата му. Всички ококориха очи, като също Дайки остана с леко разтворена уста. Тя погледна ръката си- сега и двете бяха изцапани. След като избърса по-изцапаното от сакото, взе кърпичката му и си обърса хубаво ръцете, след което я захвърли на пода. ''Публиката'' беше повече от учудена.
-Да, позабавлявах се!- Отвърна на Хироки, който безмълвно с ококорени очи следеше случващото се.
Тя хвана момчето за ръката й го задърпа към изхода.
-Хъх?!–Учудено въздъхна Саки, карайки ги да спрат. - Избра този грозен идиот вместо Кьохей-сама?! Този боклук?-Продължи, сложила ръце на кръста си.-Никога няма да можеш да се сравняваш с Кьохей-сама!
Шинчиро без да обърне капка внимание се качи заедно с новака в колата.
Тя раздразнена от случилото се започна да си клати крака. След секунди погледна момчето, съвсем бе забравила за него. Той седеше безмълвно с наведена глава.
-Не се притеснявай за униформата и за този глупак. Вече никой нищо не може да ти направи.-Помъчи се да го насърчи момичето с звънлив глас.
-Не това ме п-притеснява... Думите на онова м-момиче още кънтят в главата ми... ''грозен..., идиот..., боклук... '' . Като се замисля.. тя е права... - Той леко спря загледан тъжно в кърпичката, която държеше. Пое си отново въздух и понечи да проговори, но кафявокоската го изпревари.
-Щом искаш да вярваш на тези думи, значи наистина си загубеняк!- Ядосано възрази тя.- Щом искат да оценят книгата по корицата... добре! Нека им покажем колко силно можеш да заблестиш ти!-За разлика от преди малко, когато се взираше тъжно в прозореца, сега бе уверена, но не вдъхна особено доверие в момчето.
-Но то е н-невъзможно.-Още по тъжно измрънка момчето.
-Възможно е! Стига да повярваш!-Момичето подаде ръка с усмивка. Кафявокоското учудено постоя секунда, след което кимна също уверено и й стисна ръката.
-Йош!!!( ''Добре!") Сега бъди готов, защото започваме!-Тя плесна енергично с ръце, срещу учудено гледащият я очилатко. Тя започна да оглежда списанията, без да забележи благодарната усмивка на лицето му.''Arigato na..'' (“Благодаря ти”) прошушна тихо, но тя не го чу потънала из списания ''Arigato'' (“Благодаря”) и стисна силно сивата копринена кърпичка в ръката си.

След половин час колата спря, на неизвестно за очилаткото място. Шофьорът излезе и отвори вратата , след което Аюми слезе и той я последва. В момента бяха пред един от най-големите МОЛ-ове в Токио, и не само Токио , а и цяла Япония.
Докато вървяха (бавно, за да може момчето да огледа) Аюми изостана, казвайки му да изчака минута. Естествено, че не възрази, като имаше толкова много за гледане. Тя мина няколко крачки назад и изкара телефона си. Бързо набра и от другата страна се чу мекият глас на Акира.
-Съжалявам, днес няма да можем да отидем. Изникна извънредно нещо, но обещава скоро ще отида.
-Добре, но не отлагайте прекалено много Аюми-сама. Знаете, че е важно.
-Хааай, хай! Yaksokuuuu, desu! (“Обещавам”).- Чу се нежен смях от другата страна.
-Добре. Тогава до чуване.
-Чао, чао.-Затвори бързо телефона момичето и забърза към кафявокоското.

-Хайде да вървим.-Шинчиро хвана момчето подръка и забързаха към един от най-известните фризьорски салони. Бързо настани новият си приятел пред най-добрата фризьорка, като започнаха да обсъждат как да направят косата. След като художествената им дискусия приключи с съгласен и от двете страни край започна подстрижката, като Аюми се разхождаше и ровеше в списанията. От време на време хвърляше по едно око на момчето, което стъписано гледаше как го подстригват. След половин час вече беше готов. Фризьорката го обърна махайки кърпата пред него. Аюми хвърли око и плесна с ръце учудена. Скокна от стола на който бе седнала и хубаво го огледа, като го обиколи две пъти хванала с двата си пръста брадичката си.
-Сякаш нещо липсва...-заговори тя, вдигайки глава към фризьорка-...нали?
-Хъммм, като спомена, настина ...
-Сетих се! Нека му направим няколко руси кичура на бретона.
-К- какво? Н-не искам кичури! Да не съм...-Преди да е довършил Аюми го прекъсна.
-Ей, очилца, не те ли е учила майка ти да не прекъсващ чужд разговор.-Подметна момичето с ирония. Той сърдито седна отново на стола като с края на окото си през огледалото погледна Аюми.
-Сора...-промърмори.
-Хъм?
-Името ми се Сора, затова спри да ми викаш ''очилца''.
-Колко хубаво име.-Обади се фризьорката й също се усмихна, но никой не можеше да надмине лъчезарната усмивка на Аюми огряла стаята.
-Аюми.-Отговори тя.
След като беше готов тръгнаха към магазин за дрехи. Аюми почти преобърна всички магазини, но накрая бяха изкарани един гардероб дрехи по най-новата мода, който си пасваха отлично с новият му стил.
-А, сега да махнем тези очила.-каза тя като седна до него. С две ръце бавно и внимателно махна очилата му. Точно в този момент, му се прииска не той да не вижда, а Аюми, защото беше изчервен като домат.
-Со-чан, omae wa kawaii ^^! (“Толкова си сладък”) - Това го накара тотално да се превърне в домат и да се разтопи от срам, че чак се сви с шал. Не му стигаше това ''kawaii" ами и Со-чан. (но звучи сладко хД)
Вече имаше и стилна прическа, хубави дрехи и дори се беше отървал от очилата. лещите му бяха малко неудобни но бързо свикна. Трябваше да признае, той наистина беше красив.
Чак сега с лещите можеше да види, че не само той има стилна прическа, нови дрехи, но и Шинчиро се беше преоблякла. Тя щракна с пръсти, най-сетне се бе сетила какво още липсва. Бързо го замъкна към друг магазин.
-Сега пък какво..-Измрънка момчето.
След минута се озова в огромен магазин пълен с парфюми. Аюми внимателно помириса всички който й беше препоръчала продавачката й най-сетне избра един.
-Искам пет от този.
-Да, госпожице, веднага.
-Пет? Да не си полудяла?
-Ей! Я не се обаждай!
С намусени устни , момчето пъхна ръцете в джобовете на скъпият костюм, като се загледа в огледалото. Нямаше очила, тъмно-кафявата коса бе красиво подстригана с руси кичури на бретона. А този костюм, дори не можеше да си представи цената му. Сякаш пред него стоеше друг човек, а не самия той.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Ŧħе_SлladuRчЭМодератор на раздел "Фикчета"]

Премахнато от автора.

[Shinin' My Life~Учaщ се]

[Sponsored content]