[Криминална история/Драма] Заслужавам ли да живея ?

[Mega Pwn!Непобедим]

Добре , ще си позволя да напиша една криминална историйка , в която да няма до болка познатите вампири , нито пък някакви свръх-естествени същества . Действието ще се разиграва в България , но ще е в началото на 20 век . Тъй като смятам да е дългичко ще ви напиша просто въведение към действието в разказа , като разбира се отново повтарям - ако се надявате да четете за подивели от жажда вампири , по-добре не си правете труда да четете ! [Note:Гледал съм да го направя така , че да е все едно е писан наистина в началото на двадесети век , така че съжалявам , ако някъде , някой не разбира за какво става въпрос . ]

ВЪВЕДЕНИЕ-ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ В КЪРВАВА НОЩ


Снежен прашец по земята се сипе , образува той малки крепости , снежи . Студен повей от вятър пък носи парченце хартия , танцува то сякаш балерина танцува прекрасен балет . Училните фенери тихичко мигат , за миг изпълват пейзажа със светлина , а после пак отслабват и прибират те светлината своя , гразиозна , която така красиво разтилва се по снежните преспи , бели . Старичък мъж , навлякъл палто разхожда се из мрака мистериозен , покашля по малко и влачи крака си ляв , той след него . Звездите пък горе блещукат и пъргаво си играят , сияят те в светлина загадъчна окрасени . Мъжът пък навесен , може би разтроен във мисли потънал крачи напред по пътека , покрита от сняг - "България в началото на двадесети век ... това ли е то началото на нашето възраждане ? Като феникс от пепелта се издигнахме и показахме на цял един континент , че народа ни е силен , но непосредствено с това започнаха масовите престъпления . Грабежи , убийства всички те стават пред очите ни , но никой не си прави труда да ги спре . Закон , изобщо би ли могло да има такова нещо ? Отблъснахме алчни турци от земите си , но за жалост ние самите станахме такива - един до един се наредили свиня до пес , пес до свиня , всичките безпощадни кучета , готови да те разкъсат само за да вземат някоя друга макра от тебе . Самите ние станахме нация недостойна да се нарича княжество , царство , държава . При нас няма ни закони , ни ред , ни морал , ни подкрепа , забравихме нашите братя велики , как за нас се пожертваха и оскверняваме гроба им , праха им дори , със всеки изминал ден ! Но пък роби ли трябваше да останем ? Пет столетия според мене ни стигат да се научим , че с алчност нищо не се постига , ала на друго мнение са братята мои , които девици оскверняват без даже за тях да се свързат ни духовно , ни законно ! Дърта паша из улиците се разкарва , разправя насам-натам как при отоманците по-добре били сме , ала техни чеда не са загинали повреме на битка , те си ги гледат , любоват им се , целуват ги всеки ден ту по ръка , ту по буза . Такива хора мразя аз , хем алчни , хем пък и мирогледа им далече не стига , гледат само пред себе си , че и на всичкото отгоре и назаде не поглеждат да видят що злини са сторили на други българи ! Такъв например бе сина на комшията Славяков , момче хубаво беше дойде при баща си седеше , ала щом с чедата на българската мърша хвана се и от него не стана добър човек ! Краде , пие , дори баща си почна той да бие , защото булка му недавал той сестра му . Нагде отива тос живот Господи кажи ми , само аз ли с глава трезва останах ? Надлъж и нашир простира се студенината , мрака , ала никой не хае за това - всеки гледа до него жена и ядене да има , а за другите ... те да се оправят ! Аз съм си добре ! Имам си бръснарница , искарвам си прехраната честно и почтено и горд съм , че и семейството си изхранвам ! Ей на , две деца и невеста имам , сега и внук чакам ! Работата моя е лесна , но какво биха казали хората останали без домове , хората останали на студа - боси , мръсни , болни . На тях едва ли е добре , но и мене войната не подмина , остави ме само с един крак да се трепя и да работя , добре че сварих занаят гдето крака два ми не трябва да имам ! Ама пък мойта , лесна , лесна , пък не е толкова лесна , га дойде зимнина да се прави , кой да носи казана ? С крак , без крак , или аз , или на момчето дето пари ще му давам , ама в тас немотия и пари за има нема нищо ли се дават ? Ама стига и аз такива съм ги мислил ! Жената нали до дюкяна ме изпрати па аз малко тесто да купя , че утре за хляб няма да има !" . Вървейки из снежно белите преспи , червена диря се мярка пред очите на стария мъж . Пламенна стъпка го води , от любопитство най-вече , а тъничък глас му нашепва - "Недей ! Не отивай!" , но стареца сякаш дете , следва дирята червена , напомняща му за едно нещо най-вече - кръв . Дирята го води към ъгълче изолирано то от светлина , невъзможно що става там да се види . Звънлив звук подочуват ушите му , сякаш метал у друг метал се удря , но стареца вече започва повече да любопитства , що е тоя звук и отде е дошъл . Започва той бавно да стъпва напреде и изведнъж , най-неочаквано , плътен глас го съветва :
-Старче...имаш ли пари ? - гласа сякаш по-близо тръгва да идва , а в тъмнината тъмен силует се вижда на мъж , добре строен , млад сигурно той .
-Ни знам кой си , ни пък и пари аз нямам , извинявам странико , но пшенично тесто аз само имам сега . Него на жена ми трябва да занеса , утре тя хляб да изпече , па да хапнем с децата ! Ако искаш ела ти тогава , обещавам се пред тебе , че ще изслушам думи твои и пари ако поискаш ще ти дам , младежо ! - гласа на мъжа не потрепва , той пред себе си не вижда опастност , ала откакво е била тас кървава диря мъче го много . Изведнъж глас уморен включва се в разговора за много от участниците съдбовен :
-Махай се ... оттук , бягай ... ! Това е Тома уби...-преди да свърши с думите си някой преди него реши да го направи , преждевременно . Звук сякаш някой бръснар забива в гърлото на друг чу се . Стареца усети , че смъртна опастност грозе го и се втурва да бяга , за жалост от смърт отдавана измъкнал се бил , ала тя го ранила жестоко - крака си той не можел да мърда добре , а и пред силата на младия мъж нямал къде да се скрие той . Младежа със сила подобна на лъв го хванал и наръгал го той пет пъти подред с ножа остър , покрит с кърви на двама мъртъвци , вече . Жестока съдба посрещна мъжа на преклонна възраст и то само за няколко марки . Дали пък това не е истинското лице на България велика и славна родина на българи безмилостни , алчни ?

[Shinin' My Life~Учaщ се]