Наруто х Хината

Пет Фев 13, 2009 6:56 am

1. Глава
Началото на една нова любов love

Бяха минали няколко месеца, откакто Наруто се върна от тренировката си с Джирая.
Нощ. Сега самотната и влюбена до уши Хината беше на една полянка, седнала под цъфнало черешово дърво. Мислеше си за любимия. Как и се искаше той да отвръща на чувствата и (и сега зазвучава песента на Руслана “Moon of dreams”). Унесена от безброй главозамайващи мечти, тя постепенно се унесе в слагък сън.
На сутринта трябваше да се яви пред Хокагето, за да получи мисия. В стаята бяха още съотборниците и, Сакура, Сай и познайте – Наруто.
- Отбор 7 и 8 ще бъдат изпратени на мисия, свързана с Орочимару и следователно – намирането на Сасуке. – каза Тсунаде.
Всички бяха умислени. Сакура си мислеше за Сасуке. Имаше още един шанс да си върне любовта на живота си. На Сай му се искаше да опознае повече този ''мекошав педал'' (сори, не можах да се сдържа hotl ). Всички без Наруто, който пламенно благодареше на Тсунаде. Хината.........Хината си мислеше ''Оу..ще бъда на мисия с Наруто. Как ми се иска.......... Не, не това.......Иска ми се да не съм просто бреме. Мина доста време. Не искам той да ме вижда слаба. Ще дам всичко от себе си !!! ''
- Така, слушайте внимателно (няма да повтарям icon_bigrin ). – започна Тсунаде – Първо, понеже доста време не сте работили в екип, ви давам 3 дни да потренирате в следните групи: Шино и Киба; Сай и Сакура и Наруто и Хината. Тези групи ще си останат и като мини – отбори, защото когато навлезете в гората, ще се разделитев три окръга – за всяка група по един.
Хината зяпна. Беше в един отбор с Наруто. Сега още по – малко можеше да си позволи грешки. Макар че бе притеснена, беше и щастлива, че ще прекара повече време с русокоското.
На Наруто му се искаше да е със Сакура, не че беше разочарован от Хината. Всъщност той въобще не подозираше за чувствата на Хината към него.
Тсунаде ги освободи и те се запъдиха към тренировъчните полета. Всички ожовено обсъждаха някаква тема. Всички освен Хината. Тя бе умислена за това какво ще се случи занапред. Когато пристигнаха, се разделиха според групита си. Наруто и Хината започнаха да тренират. Момичето се стараеше да се концентрира, което и беше доста трудно с това момче около нея. За две години Хината беше научила много нови техники и беше станала по-силна. Всъщност беше толкова силна, че Наруто се затормози в битката. Не очакваше Хината да е толкова силен противник...........
Хината запрати шурикени по Наруто, но той вече беше много изморен (малиииии, представям си каква ще е била битката, щом ТОЙ се е изморил) и не успя да избегне един, който се заби в ръката му. Хината се затича към него доста притеснена. Коленичи до ранения шиноби и засрамено започна да му се извинява. Наруто се усмихна и я успокои. Момичето поглена към кървящата му ръка. Посегна и внимателно измъкна шурикена, стараейки се да не причинява болка на Наруто. Тя надигна ръкава му нежно, за да превърже раната. Русокоското в този момент не беше съсредоточен върху ръката си, колкото върху Хината. Тя бе много променена, бе станала по – привлекателна. Никога досега не бе привличала вниманието на Наруто толкова много. Чувствайки допира и, русокоското усети нащо като пърхане на пеперуди в стомаха си и не можа да спре усмивката, която напираше на устните му. Момичето не забеляза, защото се грижеше за раната.
- Много съжалявам, Наруто – кън. Нн...е, не исках да те нараня. icon_redface – каза зачервената Хината.
- Няма нищо! Пък и вече съм добре, благодарение на теб, Хината.
Момичето се усмихна нежно и отпусна ръкава на горнището на Наруто. Вече беше късно и трябваше да се разделят. Русокоското изпрати момичето до имението ''Хюга'' и после се прибра. По пътя си мислеше ''Боже, толкова се е променила. Станала е толкова... сладка. Е, не съвсем, пак беше червена като домат...''. Хината дълго време не заспа. Мислеше си за днешната тренировка.....и за още много неща.................

Пет Фев 13, 2009 11:34 am

Интерестно е.Очаквам следващата глава :Okay:

Пет Фев 13, 2009 1:38 pm

2. Глава
Нощ

След 3 дни отбор 7 и 8 потеглиха на мисията. Атмосферата беше странна. Поне така се струваше на Наруто и Хината. Двамата пътуваха един до друг и бяха леко изчервени.Сакура, Сай, Шино и Киба бяха силно съсредоточени върху мисията и не забелязаха интересната промяна в съотборниците си...
Всички се спряха пред гората.
- Е, това е. Тук се разделяме, хора. Ще се видим след 4 дни пред мемоара в края на гората. – каза ентусиазирана Сакура.
- Сакура – чан, не може ли малко по – рано!! Все пак тази мисия е за връщането на Сасукееее !!! – се развика разочарован Наруто.
- Това са заповеди, Наруто !!! Не аз ги измислям!
- Баба Тсунаде не е тук. Няма да разбереее. Даже ще се зарадва, ако се върнем по- рано!!!
- Спри да се инатиш !!!
- Моля ви! Не се карайте! – намеси се Хината – Наруто - кън, знам как се чувстваш, но ще е по – добре, ако спазваме заръките на Тсунаде – сама. Аз ти обещавам, че ще дам всичко от себе си, за да върнем Сасуке, з..защото знам, че това означава много за теб.
Наруто не очакваше тези думи от Хината и леко се изчерви. Тя все оше беше готова на всичко за него, за да е щастлив... Тиишината бе нарушена от Киба:
- Добре, тръгваме!
Трите отбора се разделиха и навлязоха в гората.
При лагера на Наруто и Хината:
Хината си оправяше палатката, а Наруто се бе отдалечил да търси храна. В главата на момичето се въртяха хиляди мисли. Беше мнго смутена. Все пак ще прекара доста време сама с момчето, което обича. Както бе унесена в мисли, Наруто дойде с чанта плодове.
- Хей, Хината! Донесох вечерята.
Момичето започна да реже плодовете, докато Наруто търсеше палатката си из раницата. След дълго ровене той се изправи леко притеснен.
- Какво има , Наруто – кън?
- Амм....Ами такова......забравил ....съм си палатката.
- Ако искаш може ти да спиш в моята, а аз ще стоя навън и тази вечер ще пазя лагера. – каза милосърдно момичето.
- Не мога, Хината! Не мога да те оставя да спиш навън! Ако толкова държиш да не съм навън, може да спя при теб. Хи – хи...
Хината се изчерви и замънка:
- А..а..ами...ами добре.....Наруто – кън....а..а..ако нямаш нищо...против.....
Двамата влязоха в палатката и Наруто почти веднага отцепи. Хината се понадигна и погледна влюбено спокойното му и красиво лице. Изправи се внимателно, за де не събуди русокоското и излезе от палатката.........
По някое време през нощта Наруто се събуди, чувайки плискане на вода. Огледа се и видя, че съотборничката му не е до него. Излезе от палатката и се запъти по посока на шума. Не след дълго пред момчето се разкри неописуемо красива гледка: от стръмните скали се стичаше кристално чиста вода, образувайки водопад. Носеше се приятно клокотене. Но нещо друго привлче вниманието на Наруто... В подножието на стихията стоеше едно красиво момиче с изящна фигура. Имаше перфектно оформени крака, широк ханш, тънко кръстче и (това, което сравнително повече привлече вниманието му) големи гърди. Тя направи нежно движение на ръката и водата я последва... Затанцува реейки се около кристалната вода. Наруто опиянено следеше всяко движение на изящното и тяло. Той се сети, че преди 2 години беше видял на същото място това момиче. Само че този път я позна...това беше Хината...
Наруто отново усети онова странно чувство в стомаха си. Взирайки се унесено в прекрасното момиче, той разбра че го обича. Макар че не искаше да я изплаши, той се запъти към нея съвсем несъзнателно. Просто нещо го влечеше. Хината усети нечие друго присъствие и с един скок изчезна от водопада. Наруто не искаше отново да я изпусне и се затича към нея. Момичето се скри за едни високи храсти, а русокоското без много да му мисли се хвърли след нея. След кратка борба двамата се озоваха в интересна поза: Хината беше отдолу и стискаше очите си здраво затворени. Наруто държеше ръцете и със своите встрани и се беше настанил между краката и. Хината плахо отвори очи, за да види нападателя си и ............. Тя не очакваше това да е......... той. Наруто гледаше момичето под себе си и не можеше да откъсне очи от тялото и. Беше облечена с къса и почти прозрачна червена рокличка, подчертаваща нежните и части. Изведнъж бузите и станаха в цвета на роклята и тя припадна, отпускайки се безжизнено под Наруто. Той го очакваше и леко се подсмихна. Взе я на ръце и я понесе към палатката...
Остави я внимателно на земята и легна. Той се взираше в нея и изучаваше всяка част от тялото и. Кристално сините му очи препускаха нагоре – надолу, изпивайки я жадно. Наруто усети странно напрежение, изгарящо тялото му. Гледайки красивата Хината толкова близо до себе си и озъзнавайки какво чувства към нея, той не можа да се сдържи. Наклони се към лицето и и лекичко докосна устните и със своите. Усещането за топлите и устни беше толкова приятно, но знаеше, че тя спи не осъзнаваше нищо в момента и прецени, че трябва да спре. Отдръпна се и видя (Сега си пуснете “Whatever you like” на T.I.), че Хината се свестява и бавно отваря очи. Тя видя опиянения поглед на Наруто впит в нея и леко се изчерви. Той отново се наведе и я целуна, но този път по – настойчиво с надеждата, че тя няма да го отблясне. Изви се така, че застана над нея. Русокоското нежно близна устните и, искайки пространство. Хината не можеше да повярва. Нейната най – голяма мечта (момчето, което обича да отвърне на чувствата и) се сбъдваше. Тя разтвори устните си, разрешавайки на Наруто да я целуне. Той беше толкова щастлив, че леко се увлече. Когато усети, че трябва да даде на момичето да си поеме дъх, той спря целувката и плъзна бавно устните си по брадичката и, а после и по шията и. Усещайки топлата й кожа, тои се отпусна и притисна тялото си към нейното. Последва още една страстна целувка. Но Наруто искаше още. Започна бавно да разкопчава копченцата на рокличката на Хината, като целуваше момичето там, където са били копчетата. Докато Хината се усети, Наруто вече беше свлил роклята от тялото и и тя бе останала единствено по бельо. Хината знаеше това накъде води и започна да се колебае. Но толкова и се искаше да продължи... Бавно свали ципа на горнището на Наруто, а после и тениската му. Момчето отново се отпусна, за да усети топлата и кожа. Целуваше я страстно, а ръцете му нежно докосваха всека част от тялото и. Така неусетно двамата накрая бяха чисто голи. Беше им толова приятно: да усещат тялото на другия толкова близо до своето, сливащите им се устни.........
Нощта беше красива. Луната разпръскваше сребърна светлина и осветяваше всичко наоколо...дори и влюбените Наруто и Хината...........

Пет Фев 13, 2009 1:39 pm

3. Глава
Изборът на Хината

На сутринта Наруто се събуди леко замаян. Разбра, че е гол и се сети какво е станало вечерта. Повече не успе да избие тези мисли от главата си. Видя, че Хината не е до него, облече се и излезе от палатката. Момичето беше отвън и приготвяше закуска... и то каква закуска – РАМЕН! Тя знаеше, че това е любимата храна на Наруто и беше взела няколко кутии от Ичираку. Момчето се приближи до нея и очите им се срещнаха. Хината се усмихна нежно, потъвайки в кристално сините очи на любимия си, а Наруто без много да чака се наведе и придърпа момичето на мечтите си в здрава прегръдка, а после и в страстна целувка.
- Добро утро, Хината !!! – се изхили русокоското.
- Добро утро, Наруто – кън! Приготвих рамен. – промълви ярко червената Хината.
- Оу, Хината, ОБИЧАМ ТЕ !!!
И двамата се изчервиха от последните думи и решиха малко да оставят флиртуването настрана. Нахраниха се, прибраха лагера и тръгнаха по посока на мемоара...
Техният разговор бе подслушан не от друг, а от самия Орочимару.
- Боже, тези въобще не стават за нинджи! Веднага разбрахме слабостта им, нали Кабуто? – каза мазно саннина.
- За какво са ви тези двамата, Оро – сама? – попита учуден Кабуто.
- Ще разбереш скоро.
...........................................................................................
Наруто и Хината прескачаха от дърво на дърво, хванати за ръка.
- Хината....
- Да, Наруто – кън?
- Обичам те !!
- И аз теб, Наруто – кън!
За жалост сладкият момент бе развален от няколко куная, които профучаха между двамата. Те се осъанаха и се приготвиха за битка. Скочиха на земята и зачакаха противникът им да се яви. Не след дълго пред тях вече стояха Орочимару и Кабуто. Наруто най – малко очакваше тях.
- Хината, бягай! – извика уплашен Наруто.
- Не, Наруто – кън! Не мога да те оставя сам! – извика Хината, като потискаше сълзите, парещи в очите и.
- Хината, не бъди глупава! Не знаеш срещу кой се изправяш! – ядоса се момчето. Сега гласът му звучеше някак дрезгаво. Хината премести погледа си от нинджите на звука към любимия си. Изведнъж се вцепени. От тялото му бликаше червена чакра и образуваше нещо като тяло на лисица с три опашки. Мустачките на бузите му се бяха удебелили. А очите му... очите му не бяха тези, в които се бе влюбила Хината. Бяха очи на демон.
- Моля те, БЯГАЙ!!! – извика за пореден път Наруто.
Хината с насълзени очи едва промълви ..... „Не..”
Орочимару само стоеше и гледаше внимателно нинджите пред него и се „насландисваше” на гледката с обичайната си ехидна усмивка.
- По – добре послушай приятелчето си, сладурано! – каза подигравателно саннина.
Наруто изръмжа и се приготви да нападне. Единствените думи на устните на Хината бяха „Наруто – кън...”
С нечовешка скорост Орочимару се приближи до момичето така, че нито тя, нито Наруто усетиха нещо. Хината единствено долови думите на саннина в, шепнещ до ухото и:
- Знаеш, че си слаба, мила. Знаеш, че нямаш необходимите умения, за да опазиш любимия си. Ела с мен. Аз мога да ти дам сила. Сила, с която да го опазиш...
Хината мълчеше. Тя знаеше, че е прав – беше слаба. Ако животът на Наруто зависеше от нея, тя няма да успее да го опази. Но и не и се тръгваше с Орочимару. Не искаше да е като Сасуке, който остави Наруто. В главата и се въртяха толкова много вариации и усети толкова силно напрежение, че не успя да запази самообладание. Краката и сякаш омекнаха и усети, че губи съзнание. Последното, което видя, бе профучаваща покрай нея червена чакра...
Наруто разярен се нахвърли върху Орочимару, но саннина избегна атаката му и се отдръпна.
- Сега не му е времето, Наруто – кън. Нямам намерението да се бием. – каза саннина и заедно с Кабуто изчезна зад силен пламък.
Наруто постепенно се успокои и потисна чакрата на Кюби. Обърна се и погледна към момичето си. Тя лежеше безжизнена на земята, а лицето и бе блядо като платно. Момчето коленичи пред нея , мислейки си „Хината... Какво ти стори, Хината”. Взе я на ръце и тръгна наново по пътя към мемоара. На залез слънце Хината все още не се бе свестила. Наруто я остави внимателно на земята и подготви лагера...
- К...Къде съм? Какво стана? – бяха първите думи на момичето, когато се събуди. Усети ръката на Наруто нежно да я милва и леко се усмихна.
- Точно това исках да видя, когато се събудя. – промълви тя и долепи устните си до тези на Наруто.
- Добре ли си, Хината?
- Да.....Но...Ами ти? – сепна се Хината, сещайки се за днешната случка и за необикновената чакра на Наруто.
- Спокойно, няма ми нищо!
- Но... Ти... Какво...Каква беше онази чакра? – недоумяваше момичето.
- Мисля, че.... Дължа ти обяснение...Нали знаеш, че преди 15 години лисица – демон е нападнала Коноха. Йондайме, четвъртия Хокаге, за да спаси селото, е трябвало да запечата лисицата в някой. Този „някой” ... съм аз... Хината...
Очите на момичето се разшириха. Наруто продължи мисълта си:
- Затова всички ме отбягваха. Страхуваха се от мен. Аз... аз съм просто...един звяр... – при последните думи той сведе поглед тъжно.
- Хината... – повдигна очи Наруто – Хината, няма да ти се разсърдя, ако... ако и теб те е страх...
- Не, не, НЕ !!! Не си го и помисляй! – извика отчаяно Хината, хвърляйки се на врата на момчето. – Никога не бих те напуснала! Дори и за това!
Наруто усети облекчение, че момичето, което обича няма да го напусне. Обви ръцете си около нежното и тяло и я целуна. Хината отвърна пламенно на целувката му. Наруто беше толкова щастлив...почувства се обичан...истински обичан. Когато усните им се разделиха, момчето погледна Хината с красивите си сини очи и промълви:
- Благодаря ти, Хината. Обичам те. Не искам да те изгубя... никога !!!
Наведе се и започна бавно да я съблича. При последните му думи, Хината се сети за думите на Орочимару и две малки сълзички се отрониха от очите и. Тя знаеше, че трябва да тръгне с него. Така дори и ... може би... щеше да помогне за връщането на Сасуке, което в момента бе най – важното за любимия и. Тя незабележимо избърса сълзите си и спря Наруто.
- Много съжалявам, Наруто – кън. Просто съм много уморена... – едва промълви момичето с тъжен глас. Тя просто не можеше да спре чувствата си.
- Няма нищо. – отвърна Наруто. – Още веднъж, благодаря ти, Хината!
Той я прегърна и се унесе в сън до нея. Когато Хината разбра, че той е заспал, внимателно се изправи, за да не го събуди и остави бележка до ръката му. Тихо отвори ципа на палатката и излезе нерешително. Направи няколко крачки и колебливо погледна назад. Сълзи се стичаха от очите и, а сърцето и се късаше. Но трябваше да помогне на Наруто, трябваше!!! Бавно тръгна напред и навлезе в гората. Изведнъж чу прошумоляване и се обърна. Зад нея бяха Орочимару и Кабуто.
- Знаех си, че ще дойдеш... – изсъска саннина.
Хината гледаше студено, по – скоро уплашено. Тримата скочиха нависоко и започнаха да прескачат от дърво на дърво...

Пет Фев 13, 2009 1:40 pm

4. Глава
„ХИНАТААААААААА!!!..............”

На сутринта нищо неподозиращият Наруто се събуди. Огледа се и когато забеляза, че Хината отново не е до него, си помисли, че приготвя закуска. Чак тогава забеляза малката бележка до завивките. С лошо предчувствие се наведе, взе я и плахо започна да чете:
„Мили Наруто – кън,
Не те напускам, заради лисицата – демон, но не мога да ти кажа истинската причина.
Обичам те: Хината”
Наруто не можеше да повярва на очите си – точно това, от което се страхуваше най – много, се случи. От тялото му заблика червена чакра и не след дълго се образува „мантията на лицицата” с три опашки. Наруто не можеше да сдържи гнева си. Захвърли бележката и побягна с всичка сила. Цялата гора заехтя от силния му вик „ХИНАТААААААААААА !!!...”. Дори и Орочимару, Кабуто и самата Хината го чуха. Момичето се обърна колебливо и си помисли „Не трябва да му причинявам такава болка. Може би трябва да се върна...”. Мисълта и бе прекъсната от саннина, който профуча зад нея.
- Толкова рано и вече се колебаем, а? Съжалявам, мила, но няма връщане назад. Сега вече аз решавам. Нека да ти поставя условие, за да не се инатиш – ако се опиташ да избягаш, ще си наруша обещанието и не само, че ще го нараня, но и ще го УБИЯ!
Хината нищо не отговори, а просто сведе тъжния си поглед към земята. Сега единственият начин, за да му помогне, бе ако се остави в ръцете на саннина. Изведнъж дърветата зад тях се сгромолиха и всичко потъна в облак от дим. Нинджите на звука и момичето скочиха на земята, а пред тях се изправи Нарутo, обграден с червената чакра на Кюби. Не можеше да си позволи да чака и се нахвърли срещу тримата. Орочимару и Кабуто отскочиха, но Хината не можеше да помръдне. Наруто това и чакаше. Хвана я здраво с едната си ръка, а с другата се задържа за земята. Момичето усети здравата му захватка и погледна тъжно настрани.
- Наруто – кън... Пусни ме. – промълви тихо тя.
Очите на момчето се разшириха и се обърнаха към кунойчито с недоумление.
- Моля те, пусни ме. – повтори още по – тихо тя и малки сълзи се стекока по бузите и.
Наруто само заклати глава в знак на несъгласие и погледна яростно саннина. Какво беше станало? Защо Хината е тръгнала с Орочимару? Момичето разбра, че той няма да я пусне. Извади един кунай и го доближи до гърлото му.
- Казах, пусни ме! – извика тя, стараеики се да скрие мъката в гласа си. Наруто промени изражението си от ядосано към сериозно и тъжно.
- Знаеш , че няма да те пусна. Ако това е единственият начин...тогава... УБИЙ МЕ!!! – последните думи ги извика и те се забиха в сърцето на Хината като нож. И двмата знаеха, че няма да го направи. Момичето потрепери при мисълта и изтърва куная. След малко леко изстена и тогава чак Наруто разбра, че силно забива зверските си нокти в плътта и. За да не я наранява повече внимателно я остави на земята и отново се обърна към нинджите на звука.
- Жалко, горкото момче ще трябва да изтърпи два прокълнати знака! – изсмя се злобно саннина. Наруто разбра какво ще последва и се опита да мръдне, но не успя. Бе попаднал в парализиращо джутсу. Орочимару се озъби и проточи врат като змия, засилвайки се към русокосия шиноби. Хината въобще не се замисли и за да защити любимия си, се хвърли върху него във всеобразна прегръдка. Саннинът бе толкова близо, че не успя да реагира и зъбите му се забиха във врата на момичето. Очите и се разшириха и Наруто разбра, че нещо не наред. Погледна встрани и видя вече отдръпващия се саннин. После премести погледа си към Хината. Тя премига и изпищя от болка.
- Не, не... Не и това!!! – извика отчаяно Наруто. Остави я на земята и отметна косата и за да види врата и. Очите му се напълниха с ярост. От лявата страна на шията и имаше отпечатък от захапка на змия и прокълнатия знак на Орочимару.
- Е, и това ще свърши работа. – каза презрително саннина.
- Ще те убия, заради това!!!
- Предлагам ти да не се задяваш с мен, момичето не те ли притеснява?!
Наруто отново сведе поглед и видя, че Хината се превива на земята и вика от силната болка. Искаше да се наведе и да я утеши, да направи така, че да не я боли, но отново усети, че е хванат в парализиращо джутсу. Една тъмно лилава змия се проточи до него, уви се около момичето и завлече към нинджите на звука.
- Неееееееее!!! – заръмжа Наруто по – скоро отчаяно, отколкото яростно.
- Спокойно, лисицо, няма да я нараним. Пък и сега с печата на врата, ще е по – добре, ако остане с нас. – каза Орочимару и се усмихна ехидно, поглеждайки към момичето, изгарящо от температура. Вдигна я на ръце и тримата изчезнаха зад силен пламък.
Наруто се освободи от джутсуто, но не и от шока, че загуби Хината. Все още гледаше към мястото, където допреди малко стоеше любимата му. Парещи сълзи се стичаха по бузите му. Усети как чакрата на Кюби се прибира в тялото му, но и усети как пада към земята... Не можа да издържи силното напрежение, че загуби момичето, което обича толкова много... Припадна...

Пет Фев 13, 2009 1:42 pm

5.Глава

Лошите новини

- Наруто... Наруто, събуди се! – чъваше се женски глас.

- Хи...ХИНАТА! – скочи уплашен Наруто и се огледа. Но не видя Хината. До него бяха Сакура, Киба и Шино. Вече беше сутрин.

- Успокой се, Наруто! Къде е Хината? – попита розовокосото кунойчи.

Наруто сведе поглед тъжно и се сети за вчерашната случка.

- Къде е Хината?! – стисна зъби Киба.

Русокосия шиноби се опомни и и се изправи, поглеждайки изпитателно Киба.

- Не мога сега да ти давам обяснение... – и тругна с бързи крачки към гъстата част на гората.

- Наруто, къде отиваш? Къде е Хината? Отговори ни! – ядоса се Сакура.

- Казах, че нямам време!!! – извика с дрезгав глас Наруто и тримата му съотборници забелязаха, че около него се образува мантията на лисицата.

- Наруто, изчакай, ще ти помогнам, Какво стана с Хината?

- ОРОЧИМАРУ Я ОТВЛЕЧЕ !!! – изгуби контрол русокосият шиноби.

- Идиот такъв! Как си го оставил да я отвлече?! – вбеси се Киба.

Наруто не успя да сдържи гнева си, макар че знаеше, че Киба е прав. Засили се към него и се прицели с юмрук към лицето му. Момчето бе спасено от стена буболечки, която блокира атаката. Наруто разтърси глава и отново се обърна, за да тръгне след Хината. Но изведнъж усети как някой го удря силно отзат по врата и започна да губи съзнание. Този „някой” беше Шино.

- Трябва да уведомим Хокаге – сама за отвличането на Хината. Да тръгваме. – каза сериозно Шино. От ръкава му излязоха много буболечки, които вдигнаха Наруто. Така петимата тръгнаха към Коноха.

...........................................................................................................................................

- К...Какво стана? Къде сме? – свестяваше се Наруто вече на входа на селото.

- У дома сме вече, Наруто. Спокойно! – каза мило Сакура.

- У ДОМА! Как... Ами ... ХИНАТА!!! – развика се Наруто. Той беше толкова ядосан, че не са го оставили да тръгне след нея, разбунтува се и се наложи чуунините да се намесят. Всички отидоха при Хогагето. Наруто беше в странно състояние – между тъжно и намусено. Трябваше Сакура да предаде думите му.

- Как така са я отвлекли?! – извика Тсунаде като чу историята и удари бюрото с юмрук. – Шизуне, прати АНБУ екип да я търсят. ВЕДНАГА!

- Има и още нещо... – промълви Наруто. – Тя... Орочимару я ухапа... и ... тя е с прокълнатия печат... като Саске.

Очите на всички се разшириха. Тсунаде знаеше последствията от захапката и промени изражението си от ядосано към притеснено.

- Шизуне... Изпрати два екипа. – каза тя, само че този път смирено.

- Хай, Тсунаде – сама! – съгласи се Шизуне и с бързи крачки излезе от стаята, в която сега цареше мълчание. Тежко и тягостно мълчание. Наруто стоеше с наведена глава и Тсунаде усети, че нещо се е променило. Друг път той би се развикал и упорито би искал да отиде на спасителна мисия. А сега беше просто депресиран. Не беше обичайно за него.

- Свободни сте! – каза Тсунаде все още с недоумение в гласа. – О, и има още нещо – някой трябва да уведоми семейството на Хината.

Това бе най – трудната част. Все пак Хината беше наследницата на Хюга. Затова и Тсунаде се притесняваше толкова много. Макар че бащата на Хината винаги бе разочарован от нея, заради това, че е слаба като шиноби, тя все оше имаше главна роля в продължениято на главния клан.

Всички погледнаха към Наруто.Той разбра за изпитателните им погледи.

- Аз ще отида... – каза той и бавно излезе, все още умърлушен.

.......................................................................................................................................

Край имението „Хюга”:

Наруто тъкмо наближаваше имението. През цялото време момчето си мисли за случилото се и се чудеше как да обясни на бащата на Хината...докато най – накрая вече стоеше пред входната врата. Почука.

- Кой е? – чу се студен глас отвътре.

- Наруто. Нося Ви важни новини.

Хюга Хиаши отвори вратата и посрещна печалния полед на Наруто. Веднага усети, че нещо не е наред. Все пак всички би трябвало да са се върнали от мисията, но Хината все още не се бе прибрала. Двамата влязоха в стаята, а Неджи се присъедини към тях.

- Какво има? – попита изпитателно Хиаши.

- Ами... Относно мисията е... За Хината... – заекна притеснено Наруто, като въртеше ръцете си неспокойно върху коленете си. Неджи се напрегна и русокосият шиноби усети рязката промяна в него. – Тя... отвлякоха я...- последните думи ги каза толкова тихо, че надали самият той се чу.

- Каквооо?! – не издържа Неджи и хвана момчето пред себе си за яката.

Хиаши се изправи на крака. Наруто се отдръпна рязко, за да избегне атаката на Наджи. Всъщност разбираше идеално мъката му. Искаше му се да продължи, но буца заседна на гърлото му. Хиаши наруши мълчанието:

- Очакваше се от шиноби като нея. Тя е прекалено слаба, за да пази себе си, да не говорим други хора. – каза с презрение той.

- КАК МОЖЕ... – раздразни се русокосия шиноби от студените думи на Хиаши. Та той и беше баща!

- Ще отида при Хокаге – сама, за да я помоля да тръгна на спасителна мисия. – прекъсна го Неджи с горчив тон в гласа си.

Хюга Хиаши само кимна и излезе от стаята. Наруто стоеше като зашеметен. Още не можеше да проумее думите на бащата на Хината. Неджи клатеше глава притеснено... и първи наруши тишината:

- Прибирай се вече, достатъчно свърши!

- Наруто не чака да повтори. Стана и излезе от имението.

Постоя малко, размишлявайки върху станалото. Думите на Хиаши се бяха забили в съзнанието му: „Очакваше се от шиноби като нея. Тя е прекалено слаба, за да пази себе си, да не говорим други хора.”... повтаряше си ги наум, докато не се сети за нещо и очите му се разшириха. „Не може да пази други хора...” повтори си Наруто, клатейки глава, „Боже, тръгнала е, за да получи сила, неее”. Русокосия шиноби побягна със всичка сила към дома си... Затръшна вратата зад себе си и започна да прибира дрехи в чантата си...

Пет Фев 13, 2009 1:45 pm

6. Глава

В лагера на Орочимару:

- Как е тя, Кабуто?

- Все още е в безсъзнание, но се оправя сравнително бързо. Треската отмина.

- Добре...

.......................................................................................................................................................

Хината бавно отваряше очи. Изправи се на леглото и се огледа. Беше в непозната тъмна стая. Опита се да стане, но усети силна болка във врата. Чак тогава се сети за станалото. Точно в този момент вратата се отвори с леко скърцане. В стаята влезе Орочимару, а Хината, макар и през силна болка, скочи на крака, готова за битка.

- Не се пали толкова! Рано ти е да си в гипс! – усмихна се ехидно саннина, но Хината не отговори. Орочимару разбра, че тя не е като Наруто, не се ядосваше толкова лесно. Разбра и как да подходи с нея.

- Е, - продължи той – За русокосия ти приятел… голям слабак е, не можа да те спаси... Май и не те обича толкова...

През главата на Хината минаха хиляди мисли за любимия и тя не издържа на подигравките. Активирайки Биякугана си, тя се засили да удари Орочимару в Хюга Тайджутсу стил. Саннинът лесно избегна атаката и преди момичето да разбере какво става, се озова легнала по лице на земята, а Орочимару беше над нея и държеше ръцете и в здрава хватка.

- Малеее... Имаме много работа! – каза подигравателно той, изправи се и излезе от стаята.

Хината стоеше неподвижно на земята. Нейните очи се напълниха със сълзи, които след малко затекоха по нежната и кожа.

- К...акво... напра...а...вих ?! – тихо изрече тя, хлипайки. Сви се на кълбо и заплака по – силно. Искаше и се да изчезне, да се махне от този свят... сега бе разделена от всички нейни приятели, учители... и от Наруто.

...................................................................................................................................................

Наруто незабележимо се бе измъкнал от селото и сега бързо прескачаше от дърво на дърво. Концентрираше толкова много чакра в краката си, че след всеки скок дървото под краката му се пропукваше и оставяше следи, а той бе толкова устремен, че не забеляза. В главата му единствено се преплитаха мисли за Хината и как ли се чувства сега. Дали Орочимару и бе причинил нещо...

..................................................................................................................................................

На сутринта:

- Викали сте ме, Тсунаде – сама? – попита Сакура в кабинета на Хокагето.

- Да... Обещай да запазиш самообладание. Трябва да ти кажа... че Наруто е избягал... от селото.

Очите на Сакура се рзшириха. Всичко отново се повтаряше, както преди две година със Саске. Тя отново загуби съотборник. Но той не беше обикновен съотборник за нея. Откакто Саске си бе тръгнал, Сакура се чувстваше сама. Беше и трудно. И Наруто беше там. Той винаги я подкрепяше, стараеше се тя да се чувства добре. Сакура знаеше, че русокосият и приятел я обичаше от малък. Но сега това, което я притесняваше, бе, че и се струваше, че и тя започва да го чувства като повече от приятел. Тсунаде забеляза, че кунойчито свежда тъжно поглед и свива ръцете си в юмруци.

- Тсунаде – сама... позволете ми да напусна селото... и да го потърся.

- Добре, но със отбор. Засега няма свободни нинджи, поне от твоите приятели. Ще тръгнеш с двама от АНБУ.

- Хай! – отговори сериозна Сакура.

Тсунаде извика двама шинобита от АНБУ и обясни целта на мисията.

- Свободни сте! – довърши тя и тримата излязоха от стаята, запътвайки се към гората.

.......................................................................................................................................................

Сакура и двамата и съотборници бяха намерили следите на Наруто и вече почти го бяха настигнали.

- НАРУТО !!! – извика кунойчито, виждайки съотборника си в далечината. – Изчакай, моля те!

Наруто дори не забави крачка. Продължаваше да бяга стремглаво напред. Сакура разбра, че само с думи няма да го укроти и също се засили. Концентирайки чакра в краката си, с един скок стигна до него.

- Не се опитвай да ме спреш!

- Моля те, изслушай ме! Ще направя всичко възможно и ще ти помогна да върнем Хината. Но... моля те... Не ме оставяй сам... – последните думи ги изрече толкова тъжно, че нещо всякаш жегна Наруто в сърцето. Той си спомни как се чувстваше Сакура, когато Саске напусна селото. Не искаше да и причини същата мъка. Той все още я обичаше... може би... дори и повече от Хината. Сега той трябваше да избере между двете: да остане при Сакура или да тръгне по следите на Орочимару, за да спаси Хината. Изборът бе наистина труден. Хината... Хината винаги е изпитвала чуства, по – силни от приятелски към него. Дори и след като разбра за демона – лисица, тя остана с него (макар и за малко), доказвайки любовта си към него за сетен път. Сакура... Сакура не е отвръщала на чувствата му, но винаги се е грижила за него, искала е да се чувства добре. А той...той я обичаше... Наруто позабави темпото и постепенно спря.

- Съжалявам... Сакура – чан. Да се прибираме... – каза смирено той и я погледна с прекрасните си сини очи.

Тя му се усмихна и нежно го прегърна, сякаш в знак на благодарност. Той отвърна на прегръдката и и точно тогава нинджите от АНБУ ги настигнаха. Наруто и Сакура се разделиха леко изчервени. Четиримата поеха по обратния път към Коноха. Първото място, което посетиха, бе офисът на Тсунаде, за да дадат отчет за мисията.

Наруто и Сакура излязоха заедно от сградата на Хокагето.

- Хей, Сакура – чан, ще те изпратя до вас, вече е тъмно.

- Добре.

Двамата тръгнаха по улиците мълчаливо и със поглед, забит в земята. Като стигнаха до къщата на Сакура, Наруто първи проговори:

- Сакура – чан, аз... Съжалявам за днес. Обещавам ти, че няма да те оставя. – и макар и колебливо, я прегърна. Кунойчито почувства облекчение, усещайки го до себе си и отвърна на прегръдката му. Чувствайки топлината му, се успокои.

- Благодаря ти,... Наруто ...- кън! – Тя за първи път се обърна към него с „кън” и това веднага се усети. Наруто се почувства странно... и объркано. Усещаше Сакура някак по – близка от друг път и не за друго, а защото тя самата му позволи ... позволи му да я обича...

Пет Фев 13, 2009 1:46 pm

7. Глава

Седмиците минаваха, но колкото и АНБУ екипи да пращаше Тсунаде, нямаше намерени никакви следи от Орочимару и, следователно, Хината. На Наруто му бе трудно да се примири, че още дълго време няма да може да види момичето, дори се страхуваше, че може би вече никога нямаше да я види. Опитваше се да прекрие чувствата си, но отдалеч се забелязваше колко е угрижен. Сакура се притесняваше за него. Не бе свикнала да го вижда умислен или въобще „спокоен”. Той винаги правеше някаква щуротия, но сега бе сериозен, макар и да не бе изгубил чаровната си усмивка. Розовокосото кунойчи го разбираше много добре. Бе изпитала същото преди две години, когато момчето, което тя обича си тръгна. Не знаеше истинската причина Орочимару да отвлече Хината, но и не се замисляше толкова върху нея. Единствените и мисли бяха за Наруто. За втори път той изгубваше приятел и то заради Саннина. Когато Саске напусна селото, русокосият шиноби започна лесно да губи самообладание и все по – лесно чакрата на лисицата – демон го обсебваше, а момичето още таеше спомените от случилото се на моста „Рая и Земята” в себе си. Тя не искаше да го вижда повече така, не искаше да го вижда толкова тежко ранен... Но най – вече не искаше да го вижда тъжен. Прекарваше доста време с него, за да го разсейва и очевидно имаше резултат... но не само за Наруто. Сакура усещеше как все повече се сближава с него, как все повеше братската и обич нарастваше в нещо повече. Беше и толково приятно да бъде с него, да тренират, да излизат за рамен или на пикник, много често дори оставаха до късно през нощта да гледат звездното небе, изтегнати на някоя полянка или на върха на „The Great Stone Faces”. А Сакура нищо не подозираше за това, което се бе случило между русокосия шиноби и Хината...

Но, разбира се, въздържаха се от волности, така че никой от учителите им да не разбере. Макар че това някой път беше неизбежно, джоунините продължаваха да се притесняват за състоянието на русокосия шиноби. Един ден в кабинета на Хокагето се бяха събрали Какаши, Ямато, Гай и Джирая.

- Притеснявам се за настроението на Наруто, някой път е доста умислен. Опасявам се, че един ден може да не издържи и сам да тръгне по следите на Орочимару. – започна Какаши със сериозно изражение на лицето си, наполовина скрито под маската.

- Да, определено не е за подценяване. – съгласи се Тсунаде.

- Хе, спокойно. Ясно е, че все някога силата на младежта ще се разбунтува. - ивика Гай и опъна широка усмивка.

- Млъкни, Гай, сериозни сме. Ако не направим нещо, може да има много тежки последствия. – смъмри го Ямато.

- Ямато има право. Трябва да измислим нещо, което със сигурност да го успокои, поне за малко, докато намерим някаква информация за скривалището на Орочимару. – замисли се Тсунаде и прехапа леко долната си устна.

След кратко мълчание Джирая взе участие в разговора:

- Мисля, че на човека му трябва момиче... – всички го погледнаха изпитателно – Каквооо?! Не съм ли прав? На петнайсет е и единственото момиче, което го е целувало, беше онова, което искаше да го убие… Кофти... Та, искам да кажа, че всички знаем колко много харесва Сакура. Може би ако ги сближим, той ще се оправи.

- Да ти приличам на сватовница?! – повдигна вежда Тсунаде.

- Ами като се замисля, май Джирая е прав. Откакто го помня, Наруто е харесвал Сакура, но тя почти не му обръщаше внимание. Наистина това е най – добрия начин... – взе участие Какаши.

- Ох, добре. Ще ги пратим само двамата на мисия и то на някое по – осамотено място, а ние ще сме скрити някъде, за да сме сигурни, че ще се получи.- склони Хокагето...

.......................................................................................................................................................

В лагера на Орочимару:

- Хайде де, Хината, само това ли можеш! – викаше Саннина, а момичето бе толкова изморено, че едва си поемаше дъх. – Добре, ще има кратка почивка...

- Оро – сама... Къде е Саске – кън? – попита студено Хината.

- Имаше малко работа. Днес ще се върне. Кхъ, за какво ти е?

Хината не отговори, а просто излезе от Залата за тренировки и се запъти към стаята си. Вървеше по коридора с наведена глава. По някое време усети нечии стъпки, но не се притесни. Тя знаеше, че това е сигурно Кабуто... нямаше кой друг да е. Стъпките ставаха все по – ясни, докато Хината не усети, че вече вече този човек е пред нея. Чак тогава тя вдигна очи и се вцепени, когато усети, че Гарвановият поглед на Саске е впит в нея... но в очите му не се четеше никаква емоция, никакво чувство... той дори не трепна.

- Ти пък коя си? – попита небрежно момчето. Той досега не я бе виждал и сега не можеше да я познае. Но момичето веднага го разпозна.

- Аз съм... Хината.

Саске се замисли ''Хм, променила се е... Поне на външен вид. Сигурно е същата слабачка. Но какво прави тук...''. Изгледа я от глава до пети и очите му се спряха на прокълнатия печат.

- Защо си тук? – попита, но не от загриженост, а по – скоро от любопитство. Хината не отговори. Саске не искаше да се занимава с нея и я отмина. Момичето се постара да прекрие чувствата си. Как можеше да е толкова студен? Ето защо двамата му съотборници бяха толкова тъжни за него... Хината продължи по коридора,унесена в мисли за Коноха. Толкава и се искаше да се върне и да види приятелите си: Неджи, Киба и Акамару, Шино, Сакура, Баща и ... и ... Наруто. Влезе в стаята си и седна на леглото. ''Как ли е той...'' . Малки сълзи се стекоха по бузите и. ''Как искам да го видя... поне още един път...''...

.......................................................................................................................................................

- Викали сте ни, Тсунаде – сама? – попита Сакура, а Наруто беше до нея.

- Да, слушайте. Сакура, ти си медицинска нинджа, така че познаваш добре билките. Трябват ни някои доста редки за двама от АНБУ. Ето списъка. – и Хокагето подаде малък лист хартия с имена на билки на розовокосото кунойчи. – Срещат се само край едно малко езерце на един ден пут от селото. Мисията ви е да намерите билките и да ги донесете. Наруто, слушай повече Сакура, тя има опита със растенията.

- Хе, спокойно, бабо Тсунаде. Ще се оправим! – каза доволен русокосия шиноби и двамата със Сакура излязоха от кабинета...

Пет Фев 13, 2009 1:47 pm

8 Глава

Мисията на Наруто и Сакура

Слънцето отдавна бе залязло, Двамата нинджи прескачаха от дърво на дърво, като тихо си говореха за нещо.

- Е, тук сме. – каза Сакура и двамата се спряха пред едно голямо езеро, което по – скоро приличаше на блато.

- С това ли ще навлезем във водата? – каза учудено Наруто, посочвайки една съвсем малка лодка, в което можеха да пътуват не повече от двама.

- Сигурно някой от селяните я е оставил, но тъй като няма друга лодка наоколо, ще трябва да ползваме тази.

Но те не знаеха, че са зорко следени и то не от някой друг, ами от собствените им учители, които се криеха в храстите край езерото. Всъщност те бяха заменили голямата и обширна лодка с малката. Наруто и Сакура се настаниха един до друг, момчето взе греблата и бавно започна да гребе навътре в езерото.

- Виж го – възмути се Ямато – Какво ще прави с тези гребла... Тях ли ще целува?! Това момче въобще не е романтично. Вместо да се престори, че ги изпуска и да бъдат „случайно” принудени да останат по – дълго във водата...

- По – тихо, Ямато. – обади се Какаши – Не трябва да ни чуят, иначе всичко ще се провали.

- Ямато е прав. Като го знам Наруто колко е добър в любовта, никога няма да направи първата крачка. А да ви е ясно, че няма да чакам до дълбока старост тук. – сопна се Тсунаде.

- Хъм... Няма защо да я чакаш, то... – измънка под носа си Джирая, но преди да довърши, отнесе един силен юмрук от Хокагето и се заби в съседното дърво, на което стояха Какаши и Гай.

- Ей, по – полека. Намерихте кога да се карате. И вие сте точно като тях двамата... – прошепна ядосано Какаши, който щеше да падне от разтресеното дърво.

- Хе, Хе, Какаши, губиш тренинг... 46 на 45. Още една точка и сме равни – заподскача от радост Гай.

- Май вие забравихте защо сме тук... – отегчи се Ямато, като гледаше как се дърлят Джоунините...

- Какво беше това? – попита Сакура, оглеждаки се наоколо като чу шума.

- Сигурно някое диво животно. Спокойно, аз съм тук. – каза Наруто и сложи ръката си върху тази на Розовокосото кунойчи, а тя от своя страна му се усмихна нежно и розови облачета заиграха по бузите и...

- Добре, нека да се съсредоточим. – обади се Джирая, разтърквайки главата си. Тсунаде разбра, че все нещо трябва да се направи:

- Май от нас зависи да направим нещо, което да ги поотпусне малко...Най – вече Наруто – последните думи ги измънка.

- Спокойно, не подценявайте силата на младежта! Една песен ще разбунтува сърцата им! – каза въодушевено Гай и си пое дълбоко дъх, готов да запее.

- О, не, не, не! – извикаха в един глас всички, но беше късно. Гай се изкрещя с пронизителен и адски фалшив глас:

-
Напипай го,в ръцете твои нека то да си играе.
Напипай го сърцето мое само тебе то желае.
Обичай ме,събличай ме.
И твойте устни с мойте нека да се слеят...

- Боже господи! Какво е това?! – извика Наруто и покри ушите си с длани, като изтърва едно от греблата.

Сакура също притискаше ушите си:

- Мисля, че някое животно е в предсмъртна агонияяя. – каза на висок глас тя, така че думите и да се разберат на фона на пронизващото викане.

- Тогава някой да го отърве от мизерита му, по дяволите! – викаше Наруто, все още притискайки ушите си...

Джоунините, скрити зад храстите, също се превиваха от ужасния звук. Какаши, едва запазвайки равновесие, се приближи до певеца и „без да иска” го бутна. Гай падна на земята и „прелестната” му песен се свърши.

- Хей, Какаши, внимавай повече! Тъкмо бях стигнал до интересната част! – ядоса се Гай, като се изправяше на крака.

- Ох, много съжалявам! Просто песента ти бе... ъм, тя бе... ъъъ... толкова... мелодична...да, да, точно така...мелодична..., че неусетно се разтанцувах... – каза саркастично сивокосия Джоунин, почесвайки се зад тила. Ямато, Тсунаде и Джирая въздъхнаха, сякаш си казваха „Най – накрая!”...

- Май умря... – каза Наруто , като отвори очи и се отпусна.

- Сигурно. – огледа се Сакура – Оу, изтървал си едното гребло.

- Няма нищо. И така ще се оправим. – и русокосия шиноби продължи да гребе...

- Добреее... Дано не са се усъмнили. Сега – наистина това с песента е добра идея... Е, Гай няма да пее... – замисли се Джирая.

- Каквооо?! Защо?! – учуди се „певецът”.

- Моля те, Гай, не се ядосвай. Просто ти имаш прелестен глас и ще е много жалко ако го изгубиш, заради тези двамата. Те не разбират... – смънка Какаши.

- Разбира се, разбира се! – закимаха всички в знак на съгласие и с надежда да осмирят Гай.

- Е, добре, прави сте. – през главите на останалите премина по едно „Слава Богу!”.

- Хъм... може аз да се пробвам... – подсмихна се Джирая.

- Ооо, не, Мюзик Айдъл! Искаш да ни пратиш в гроба ли?! – каза заканително Тсунаде. Белокосият Саннин се обърна към нея със строг поглед. – Е, добре, хайде! Може да опиташ... – извъртя поглед жената.

Джирая се подсмихна. Гризна пръста си, така че от него да потече кръв, направи серия от знаци и удари земята с длан. Зад облак от дим се появиха пет – шест малки жабки.

- Е, добре, момчета! Вие ще сте хорът ми! Трябва да ми помогнете в песента, за да поотпуснем онези двамата там. – и посочи към Сакура и Наруто.

- Няма проблем, шефе! – отговориха жабките и наскачаха във водата.

Всички гледаха Джирая с недоумление и им беше интересно какво е намислил. Саннинът с лека усмивка си пое дъх и запя с толкова красив и нежен глас, че Тсунаде го погледна учудено, но от чужда гледна точка, погледът и все едно бе влюбен.

Хей, Аз знам защо съм чакал досега
Обичал съм преди, но не така
Аз чаках моя клоун с червен нос и балон
С целувки от най-сладките нещааа...

Наруто и Сакура се спогледаха изчервени. Русокоското преглътна и попита заеквайки:

- Ъм... Са - Са - ку - ра - чан, чу - чуваш ли не - нещо...?

- Ам... Ъм... Не... – излъга Сакура още по – зачервена.

Жабките забочнаха нежно и тихо да припяват:

(Губя контрол, когато теб те няма
Губя контрол, когато теб те няма
Губя контрол, когато теб те няма
Губя контрол
Губя контрол
Губя
Губя
Губя контрол...)

Сакура беше забила поглед в скута си. Наруто, изпотен, се оглеждаше притеснено: ''Боже, това генджутсу ли е или полудявам?''
Джирая, въодушевен, че всичко върви по план, продължи да пее:

Губя контрол, когато теб те няма
В теб виждам смисъл, за да остана
Сгушена в мен рисуваш свят за двама
Ако се пуснеш, аз ще те хвана
Никой преди теб не ме е обичал
Няма след теб друг на теб да прилича
Всеки мой ден, в който теб те няма
(няма)
(няма)
(няма)

Наруто се поуспокои и впи кристалните си очи в момичето до него. ''Колко е красива...''. Лицето и се озаряваше от няколко светулки, които прелитаха между двамата нинджи. Сакура го усети и вдигна очите си. Погледите им се срещнаха, а песента на Джирая отново се понесе във въздуха:
Ден след ден, и пак
Една си с мен, друга – с тях
И не зная на кой образ да се доверя
И чудя се дали едно сме аз и ти (вярвай)
И искам ли така да продължи

Зелените и сините очи сякаш се преплитаха. В главите на двамата нямаше нищо друго в момента освен мисли за другия.

Губя контрол, когато теб те няма
В теб виждам смисъл, за да остана
Сгушена в мен рисуваш свят за двама
Ако се пуснеш, аз ще те хвана
Никой преди теб не ме е обичал
Няма след теб друг на теб да прилича
Всеки мой ден, в който теб те няма

Наруто все повече се опияняваше от погледа на Розовокосото момиче и усещаше как наистина ''губи контрол''.

(Губя контрол)
Губя контрол, когато теб те няма
В теб виждам смисъл (само в тебe), за да остана (и няма друга, baby)
Сгушена в мен рисуваш свят за двама

Сакура, омаяна от погледа на русокоскоското, за първи път усещаше нещо толкова силно към него.

(Любовта ни е вечна)
Ако се пуснеш, аз ще те хвана
(любовта е вечна)
Никой преди теб не ме е обичал
(няма друг като теб)
Няма след теб друг на теб да прилича
(друг като теб)
Всеки мой ден, в който теб те няма
(любовта е вечнаааа....)

Наруто се приближи до Сакура така, че усещаше топлия и дъх по кожата си. Той се наклони още малко... и още малко... и долепи устните си до нейните в нежна целувка.

- Най – накрая... – усмихна се тихо Ямато.

- Пуууууу, разгеле! – изкреще Гай.

Наруто и Сакура се разделиха и погледнаха към мястото, откъдето идваше шума.

- Ще ги убия! – ядоса се момчето

- Какво има, Наруто – кън? – все още не можеше да разбере Сакура.

- Ъргх, тези идиоти, проследили са ни!

Ядосаният нинжа се изправи рязко, грабна греблото и го метна към храстите. Едно силно „Ау!” се понесе от мястото, където се заби греблото. Уцеленият беше Гай, който се бе зазяпал нанякъде и не видя големия предмет, който летеше към него.

- Гадняри, защо сте тук?!

- Ъм, ние искахме да се уверим, че...- започна Ямато, но бе прекъснат от разгневения шиноби:

- Че няма да се издъня ли?!

- Не, не! За мисията беше...

- Да, бе! Хайде, разкарайте се!

Петимата, криещи се зад храстите, изчезнаха зад облак от дим...

- Ам... Наруто – кън... Сега какво ще правим без гребла? – попита леко засрамена Сакура.

- Не се притеснявай. – успокои я момчето, присегна се, откърши най – близката пръчка и загреба с нея към брега...

Чет Фев 19, 2009 9:31 pm

Яко е искам още :cheers: :cheers: :cheers:

Съб Мар 14, 2009 3:53 pm

Много е яко!Искам още!И още!И още!И още повече!

Съб Мар 14, 2009 5:30 pm

Много в яко !!!!!!!!!! :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Сря Мар 18, 2009 5:02 pm

Чесно да жи кажа нз кога ще има нови теми :cry:

Сря Мар 18, 2009 5:03 pm

перффе!! :lol!:

Съб Мар 21, 2009 3:58 pm

Кога ще има още??????????? :cry: :cry: :cry:

Съб Мар 21, 2009 5:46 pm

Ти луд ли си да пишеш толко.И хора кат мене мислиш че ше го прочетат?

Нед Мар 22, 2009 5:22 pm

Яко е и то много :lol!: :lol!:

Нед Мар 22, 2009 9:04 pm

Naruto_fen4o написа:Яко е и то много :lol!: :lol!:

мхм да

Сря Апр 15, 2009 8:39 pm

COOL!!!

Чет Апр 16, 2009 12:43 pm

Ми на мен ми хареса много ама е хубаво да се направи и за Наруто и Сакура или за Ино и Наруто.

Пон Май 04, 2009 3:21 pm

mnogo e qko :angel2: :^^:

Чет Май 21, 2009 7:25 pm

Супер е! :king: Ще има ли още?

Сря Фев 17, 2010 3:19 pm

Биво си го... Наруто х Хината 811726

Наруто х Хината

Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината

Re: Наруто х Хината