Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Пет Фев 20, 2009 8:21 pm

First topic message reminder :

Ето още едно интересно фикче което намерих...Надявам се да ви хареса :lol!: По принцип не съм фен на двойката Гаара и Сакура, но фика наистина е интересен :lol!:

Ето и първа глава

Всичко бе неописуемо тихо. Даже някак си плашещо. Сакура влезе в стаята си,след душа които си беше взела. Цялата стая беше окъпана в лунна светлина. Тя не бързаше да се облича. Легна на леглото,само по хавлия и се остави нощната красота да я завладее. След по-малко от 10 минути бе заспала.
Първите слънчеви лъчи вече пропълзяваха в стаята на Сакура. Тя отвори очите си и леко ги присви. Светлината бе страшно ярка. Сакура се протегна и бавно опря гръб на възглавницата си. Часовника показваше 12:15.
-Каквооооо?- сакура даже не довърши. Грабна дрехите си и започна бързо да се оправя
-Цунаде ще ме убие. Не ще ме разкъса на парчета и ще ме изяде.Не даже по-лошо!-проплака Сакура
Тя закъсняваше вече 2 часа за работа.Цунаде нервно потракваше с писалката си.ТЯ неразбираше какво сложно има в това да дойдеш навреме на работа. О, да Сакура щеше да помни този ден доста дълго
-Ето ме ,ето ме..- викаше Сакура влизайки през вратата с гръм и трясък.
-Ето ме ,тук съм.
-Сакура,ти безделно глупаво момиче!!- виковете на Цунаде отекваха из цялата сграда.Следващото нещо ,което Цунаде направи бе да изпрати цяла камара от книжа и книги по Сакура, която падна на земята.
- Из Извинявай .-викаше Сакура
-Залавяй се за работа веднага.Имаш толкова много за вършене че няма да можеш да свърши за 1 седмица,дори ако не спиш.
Деня мина по-бавно отколкото розовокосото момиче предполагаше. Имаше чувството че е работила цял месец без да спира.Уморена,тя се запъти към дома си. Искаше само да се добере невредима до леглото си. Е,жалко че това нямаше да стане.
Сакура се чувстваше толкова уморена. Ноща се беше
разстелила из цялото село. Сакура реши че ако тича, ще стигне домът си по-бързо,дори това да и струваше здравето.
Зад ъгълът се подаде тъмен силует. Макар че сенките криеха лицето му, се виждаше че на гърба си носи нещо като голяма кратуна.Беше момче, вървеше бавно и сякаш мислише доста задълбочено. Момчето видя че през тъмнината към него бяга момиче. Не обърна внимание. Но тя се приближаваше и приближаваше.
-Какво по дявол..- не можа да довърши, розовокосо момиче се беше блъснало в него и сега лежеше неподвижно на земята.
И двамата бяха паднали на земята.Момчето се надигна
изтупа дрехите си и каза:
-Ти, глупачке! Гледай къде ходиш.
Тогава видя че от главата на момичето течеше струйка кръв. Тя беше изгубила съзнание.
-Страхотно-сега ще трябва да и помагам- каза заядливо Гаара дигна на ръце момичето и го понесе на някъдe...

Чет Мар 05, 2009 10:08 pm

ти си напрао врха Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 811726

пускай по повечкко главици така :uhaa: :uhaa:

МНОГГО Е ГОТИНО !! :bravo:

Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 637210

Чет Мар 05, 2009 10:27 pm

11 глава

Гаара се събуди в стаята си, за пръв път от години. Той бе напуснал това място много отдавна, бе напуснал родното си място. Беше си отишъл , защото му бе омръзнало да гледа пълните с омраза и страх лица на хората, обърнати към него. Мразеше всички, които го гледаха с презрение. Мразеше и тези, които се страхуваха от него.
Миг след като отвори очи, около него се събраха много хора. Гаара не можеше да повярва. Никой не го гледаше с неприязъм. Той виждаше само хора с загрижени и съпричастни лица.
-Темари? - той се изправи рязко и потърси сестра си с очи.
-Тя е добре! В момента си почива -каза Канкуро с привидна усмивка. Вътрешно той страшно се безпокоеше за брат си, но нямаше нужда точно сега да го показва.
Положението в скритото село в пясъка бе наистина критично. Ако сега останалите страни разберяха ,че пясъкът е напълно беззащитен, това щеше да е краят. Всичко трябваше да се поправи бързо, без много шум. Разбира се, Гаара и останалите имаха верен съюзник в лицето на Коноха. Червенокосият се замисли. Не можеше да се върне при Сакура сега, имаше прекалено много задължения, все пак той бе Казекаге. От него се очакваше да е най-силен в момента.
- Пратете свитък с молба за помощ до Коноха!- каза Гаара категорично и високо.
- Но, Гаара.. - Tea не вярваше на жителите на скритото село в листата, тя се доверяваше единствено на най-близките си и това и качество сега я караше да се съмнява в Коноха.
- Веднага! - Гаара погледа ядосано.
- Все още съм Казекаге и мисля че сте длъжни да изпълнявате заповедите ми, Tea! -той я гледаше право в очите.Разбираше я, самият той не бе сигурен какво ще направи Коноха в момента, но въпреки това не можеше да и позволи да му говори така.
- Добре.. - Tea нямаше избор. Кимна бързо и се отправи да изпълни желанието на Гаара.
____________
Бяха изминали две седмици, откакто Гаара си бе тръгнал.Сакура се събуди. Отвори очите си без никакво желание. Нямаше желание да стане, нямаше желание да се среща с никого, нямаше желание изобщо да живее.Макар ,че вън слънцето греееше страшно ярко, на Сакура и се стори че е по-мрачно от когато и да е било.
Все пак тя стана и се облече.
Тя не разбираше . От себе си ли бягаше? Или от спомена за Гаара? Сякаш сърцето и бе застинало. Усещаше странна тежест в гърдите.. именно тази тежест и пречеше да диша свободно.
- Никъде няма да ходя! - каза тя на самата себе си и се върна обратно в леглото. Знаеше ,че Цунаде страшно ще се ядоса, но не и пукаше.
- Закъсняваш! - някой се приближи към нея и я целуна.
- Изчезвай! - Сакура не искаше да говори с никого в момента, това не изключваше и Саске.
Саске я погледна ядосано. Откога позволяваше на някой да се държи така с него? Точно той?
- Слушай..- той дръпна ръката на Сакура, така че да я заболи.
Момичето дръпна китката си и изсъска през зъби.
- Ти ме слушай! Още един път да се опиташ да ме нараниш и ще е последното нещо , което ще си направил като жив. - тя пристъпи бавно към него и продължи да говори.
- Аз не съм като момичетата, които бягат след теб всеки ден.. няма да ти позволя да се държиш с мен като такава - тя го блъсна към стената и се обърна с гръб.
Саске осъзнаваше , че е направил грешка. Да се държи по този начин с момичето , което обичаше до болка не бе правилно.
- Аз само се опитвам да достигна до теб..
Сакура се почивства по-добре. Мисълта ,че някой мислеше за нея, че имаше кой да я подкрепи беше приятна.
- Извинявай Саске.. наистина съжелявам - очите и се насълзиха.
- Недей -каза Саске и избърса една сълза, търкулнала се по бузата на черешовото цвете.
- Не плачи..
Той я прегърна и нежно я погали по лицето.
Сакура го погледна и леко разроши черната му коса.
- Просто бъди до мен.. помогни ми да забравя.. - тя се усмихна, макар и през сълзи.
Саске също се усмихна. Той бе приел да стане играч в агресивната игра на Сакура.
- Да тръгваме- каза вече развесело той и я хвана за ръката.
- За къде?- попита учудена Сакура.
-Затова дойдох!- каза Саске и побърза да изведе Сакура от домът и.
- Получихме вести от скритият пясък. Имат спешна нужда от помощ, били са нападнати. Цунаде каза да тръгнем веднага.
Сакура само кимна и последва чернокосият. След около 40 минути и Наруто бе на линия. Тръгнаха без да губят никакво време. Придружаваха ги Шикамару и Киба, всички други имаха зададени мисии.
Бяха се движили страшно бързо, защото стигнаха до селото по залез слънце.
____________

- Пристигнаха! - заяви с неприкрит неприязъм Tea и изчака да чуе следващата заповед на Казекагето.
- Кажи им да идат в залата за съвещания.- каза Гаара и се изправи.
- Там ще уточним какви точно задачи ще им възложа.
- Добре. - каза Tea и затвори шумно вратата.
Мина по тесния коридор и излезе от помещението.
Вън бе тъмно, в небето вече проблясваха звезди.
- Оттук.. последвайте ме.- каза Tea и погледна злобно чернокосият нинджа стоящ пред нея. Саске и изглеждаше най-антипатичен.
Петимата от Коноха последваха момичето . Стигнаха до голяма зала с правоъгълна маса , цялата заобиколена от столове.
- Казекагето ще дойде скоро.- каза тя и излезе възможно най-бързо.
Гостите стояха в залата около десетина минути. Врата се открехна и пред тях се появи нов непознат човек, явно той бе Казекагето.
- Гаара?!? - Сакура погледна с разширени от учидване и ужасяване очи.
- Невъзможно!- проплака тя ..

Пет Мар 06, 2009 12:19 pm

tedity_(h) написа:ти си напрао врха пускай по повечкко главици така :uhaa: :uhaa:

МНОГГО Е ГОТИНО !! :bravo:

съгласен съм и искам още

Пет Мар 06, 2009 2:51 pm

Глава 12 Една нощ в прегръдките на друг...

-Тии?- каза ядосано Сакура.
Гаара бе потресен ,че вижда точно нея тук. Той забрави за какво бе дошъл и какво имаше да казва, сега усещаше само как сърцето му бие учестено. Инстинктивно той започна да се приближава към момичето. Сега единственното му желание бе да я прегърне.
Сакура стоеше като вкаменена . Тя не можеше да говори, не можеше и да се движи. Той бе тук, точно пред нея.
На сантиметри от нея. Гаара вече усещаше ароматът и, топлината и. След миг той вече се почувтва далече от нея. Пред него бе застанал някой и този някой сега му пречеше.
- Глупаво от твоя страна!- каза той и блъсна Саске настрани. От удара Саске падна на земята.
Сакура се съвзе след като видя какво се разиграваше пред нея.
- Какво правиш?- извика тя на Гаара и се втурна към Саске. Тя нежно му помогна да стане и погледна Гаара.
-Тя ме гледа с такова презрение..- помисли си Гаара. Това го ядоса. Това момче.. заради него беше. Саске не веднъж се бе опитал да му отмъкне най-ценното нещо, а именно Сакура. Не.. Гаара не можеше да повярва, че любимата му го е забравила толкова бързо.Мислеше непрекъснато за нея, вечер не можеше да заспи заради нея, а сега тя го гледаше с такава омраза, с каквато не би гледала дори най-пъклия си враг.
Сега Саске и Сакура стояха един до друг.
Шикамару и Киба стояха отстрани и гледаха с недоумение сцената разиграваща се пред тях.
- Извинете..- каза Tea , която току що бе влязла в стаята.
Гаара се обърна рязко към нея и срещна разтревоженият и поглед.
- Гаара, трябва да дойдеш за малко. Старейшините искат да поговорят с теб.
-Добре.- каза той и тръгна към вратата.
- От утре ще охранявате границите на селото по двойки.- говореше той докато вървеше.
- Но ние сме петима - възрази Шикамару за пръв път откакто бе дошъл.
- Някой от нас ще трябва да е сам.- каза обезспокоено той.
- Момичето ще пази с мен.!- след тези думи Гаара шумно хлопна вратата след себе си.
За миг Tea стоеше стъписана на мястото си , но бързо се съвзе.
- Последвайте ме .- каза тя и тръгна нанякъде.
След миг вече се намираха в голяма друетажна къща.
- Намерете си стаи и си починете.. - каза тя и след това излезе.
Всички с облекчение поеха към леглата. Бяха страшно уморени от дългия път.
Само Сакура остана в кухнята. Тя започна да търси нещо из цялата стая.
- Най-накрая.- каза тя и измъкна от едно шкафче бутилка.
Тя стоеше и отпиваше глътка след глътка. В момента единственно алкохола можеше да потуши огънят от гняв горящ в нея.
Лека по лека Сакура усети как главата и се замайва.
-Отивам да спя.- тя стана олюляваики се.
- Ооууу Сааске.- каза тя премигвайки.
Саске стоеше пред нея и се усмихваше.
-Е, аз отивам да спя..- каза тя и се ухили отново.
Сега бе моментът , които Саске чакаше.
- Чакай.- каза той и хвана ръката и придърпвайки я по близо към себе си.
- Мога да дойда при теб тази нощ.- каза той и отмести един кичур коса от лицето и.
Очите на Сакура се разшириха . Момчето не дочака отговорът и. Вдигна я и я понесе нанякъде.
Той изкачи стълбите и двамата със Сакура се озоваха на вторият етаж.
Остави я да стъпи на земята и отвори една от вратите.
Стаята бе обширна и прохладна. Един от прозорците бе отворен и вятърът си играеше със златистата завеса.
Саске обви ръце около Сакура и и прошепна:
- Ела.- след това той дръпна ръката и и я постави на леглото.
Сакура не бе в състояние да избегне случващото се. И да искаше тя не можеше да спре Саске. Гневът и към Гаара нарастваше все повече. Тя щеше да направи всичко за да го нарани, дори това да означаваше да бъде със Саске. Състоянието ,в което беше в момента не и вляеше добре. Сега тя имаше смелост за всичко, бе готова да се подчини на всяка прищявка на съзнанието си.
Саске легна върху момичето и я целуна.
Сакура усети как чернокосият разкопчава блузата и. Беше и напълно безразлично какво щеше да се случи сега. Тя се загледа в открехнатият прозорец. След миг от дрехите и нямаше и помен.
Саске свали и своите дрехи. Сега той прокара пръстите си около гърдите на момичето и ги заспуска надолу.
За миг той спря и погледна безучастното момиче.
- Хайде..!- каза и той с усмивка и я целуна.
- Можеш да го направиш..- каза Сакура на самата себе си и отвърна на целувката. Тя леко ухапа долната устна на Саске.
- Какво ти пука за онзи.. той те изостави.. - мислеше си Сакура.
Чернокосият обсипваше цялото тяло на момичето с целувки. Сакура усети влажният му език по устните си. Пръстите на Саске се спускаха все по надолу.Той срещна уплашения поглед на момичето ,но не спря, разтвори краката и.. Сляха се.. но Сакура не почувства онова, което изпита през вечерта прекарана с Гаара..
Бяха минали два часа от случилото се, но Сакура не бе заспала, тя стоеше вгледана в стената. Ефекта на алкохола си бе отишъл и сега тя разбираше какво точно бе направила.
- Защо? - каза тя тихо и издърпа някакъв бял чаршаф ,с който покри тялото си. Не можеше да стои повече в тази стая и да гледа спокойното лице на Саске. Момчето спеше, но по устните му играеше странна усмивка.
Сакура излезе от стаята и се затича по коридора. По бузите и вече проблясваха сълзи.
Тя излезе навън. Не знаеше къде да иде , но не спираше да върви.Започна да бяга , сякаш искаше да избяга от всичко случило се през тази нощ.
Най-накрая спря задъхана. Бе излязла извън селото и сега единственното , което виждаше бяха мнoгoбройните песъчинки пясък. Тя седна и покри лицето си с ръце.
Задуха лек ветрец. Полъхът си играеше с дългата розова коса на момичето.
Сакура забеляза ,че пясъкът около нея започна да се надига и да образува нещо като стена.
-Гаара?- изстена едвам чуто тя и се обърна.
Пред Сакура стоеше червенокосо момче впило жадно погледът си в нея.

Пет Мар 06, 2009 2:55 pm

суупер си !!!

Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 811726

ОЩЕЕ

Вто Мар 10, 2009 9:33 pm

Глава 13 "Кажи ми, че не ме обичаш.."

Саске се събуди и потърси с поглед онази изкусителка, която непрестанно беше в мислите му. Нямаше я.
Черноокото момче си помисли, че след като е преспал със Сакура, вече няма да му е толкова нужна, но бе грешил. След това, което се бе случило, жаждата на Саске към черешовото цвете сякаш се превърна в пристрастеност. Той нервно претърси цялата къща, но се натъкна единственно на хъркащите Киба, Наруто и Шикамару, които бяха заспали в доста странни пози.
- Къде си? - попита тихо Саске и седна в тъмната кухня.
______________

Гаара и Сакура се гледаха няколко минути в очите. Луната светеше ярко.Ленти от пясък се извиваха около тялото на момичето, но тя не можеше да разбере дали те се дължат на вятъра или на появата на Гаара.
- Толкова късно.. сама тук? - Гаара с учуда наблюдаваше белия чаршаф, с който Сакура се бе покрила.
Кунойчето се изчерви когато забеляза накъде е отправен погледът на човека пред нея.
Гаара се усмихна едвам доловимо и се приближи към нея.
- Просто имах нужда да помисля..- каза Сакура и погледна към звездите.
- Аз също.- пясъчното момче седна до нея.
Двамата стояха извесно време без да казват нищо.За миг момичето забрави всичко казано и направено. Гневът и се бе изпарил след като видя усмивката на Гаара.
-Защо си тук? - повтори Сакура и се загледа в очите на момчето.
- Казах ти.. просто исках да помисля.
Сакура присви очи и допря пръст до носа на Гаара.
-Не си добър лъжец..- каза тя с полувинчата усмивка.
Гаара се приближи още към черешовото цвете. Сакура изтръпна. Тя имаше чуството ,че ако момчето се доближи още малко ,ще почусвтва какво се е случило, а тя знаеше.. да добре знаеше че въпреки всичко ,което я накара да преживее го обича още.
- Толкова ли е очевидно?- каза леко смутен Гаара след като видя, че Сакура се отдръпва и отново уголемява дистанцият помежду им.
- Повече от очевидно.. - каза тя и се почувства по-спокойна.
- Значи е очевидно също така и че не мога да заспя защото не излизаш от мислите ми?
Сакура погледна настрани от него. Не можеше да си тръгне без дори да и каже, а сега да и говори така, че да се разтопи в ръцете му.Пък и дори тя да му прости, той нямаше да го направи , ако разбере за станалото тази нощ.
- И двамата знаем, че това не е вярно.. - каза тя отново усмихвайки се.
- Ти си странна, Сакура ..- промълви Гаара с поглед насочен към момичето.
- Защо? - попита Сакура явно учудена.
- Защо ли..- повтори той и сведе глава надолу.. Защото ме накара да си помисля ,че държиш на мен, че ми вярваш.. че искаш да сме заедно, а сега се държиш толкова студено..
- Сам си си виновен за това!!- изсъска Сакура. Гневът се беше върнал и я заливаше отвсякъде.
_____________________
Мина 1 час откакто Саске се бе събудил и търсеше Сакура. Той повика Шикамару със себе си, за да му помогне.Те обходиха почти цялото село, но от нея нямаше следа.Решиха да се разделят за да я намерят по-бързо.
Шикамару вървеше сам по улицата с поглед сведен към пътя.
- Доста е късно за разходки.. - чу се глас зад него.
В очите на момчето заиграха пламъчета виждайки наистина красивата сестра на Гаара , Темари и то доста оскъдно облечена.
- Бих ти казал същото.- каза и той хвърляйки поглед след поглед.
- Накъде си тръгнал?- попита дружелюбно тя и се усмихна.
- Търся ъй.. една приятелка. - каза той почесвайки се по главата.
- Приятелка значи. Каква приятелка? - попита момичето с озъдачена физиономия.
- Що за въпроси ми задава човек , който дори не познавам.
- Аахх.. съжелявам.. Темари на твойте услуги.- каза тя и направи подигравателен поклон.
- Шикамару.- кратко и отсечено отговори момчето.
- А ти Темари.. къде си тръгнала по това време.
- Търся .. брат си.- каза тя и се усмихна отново.
- Да търсим заедно? -предложи Шикамару, сам учуден от предложението си.
- С теб? - попита Темари разширен от любопитство поглед.
- Забрави.. - каза отегчено Шикамару обърна се и завървя.
- Не съм казала че не искам.- каза задъхана Темари след като 10 минути бе бягала след момчето.
- Тиии знаеше, че съм зад теб идиот такъв.- ядосано викаше Темари.
- Можеше да извикаш почакай.- каза Шикамару без да погледне към нея.
- Сама си създаваш проблемни ситуации.- добави той.
________________

- Сега съм тук.. защо си такава? - вече ядосан говореше Гаара.
- Можеше да ми кажеш.. просто да ми кажеш че си тръгваш. - викаше Сакура забивайки юмруците си в гърдите на момчето.
-Да не мислиш че съм го планувал?! - попита Гаара и хвана ръцете и.
- Знам ли.. може още отначало да си си създал план.- каза тя и присви очи.
Гаара се засмя.
- Дааа, планувах да отида в Коноха да те срещна и да се влюбя в теб.- каза той продължавайки да се смее.
- В-в-влюбиш? -повтори Сакура.
- Мислех ,че е очевидно.. - каза момчето и се приближи още към Сакура.
Момичето гледаше с разширен поглед. След няколко секунди тя осъзна къде се намира и какво прави и продължи с юмруците.
- Как така си се влюбил? Не бива да ми казваш такива неща глупак такъв.
- Кажи ми ,че ти не изпитваш същото..КАЖИ МИ И ЩЕ ТЕ ОСТАВЯ НА МИРА! - каза Гаара и отниво хвана ръцете и , но този път я придърпа към себе си.
- Не, не изпитва.. - чу се студен глас зад тях.
Сакура и Гаара се обърнаха и зърнаха тъмния силует на Саске.
Саске най-после беше намерил "момичето си" и сега бе готов на всичко , за да не му я отнемат.
- Откога говориш вместо мен? - попита ядосана Сакура и се отскубна от хватката на Гаара.
- От момента ,в който спа с мен .. - каза чернокосият и дръпна ръката и..

Вто Мар 10, 2009 9:58 pm

Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 23388

МНООГО Е СЛАДИННКО!! ООЩЕ Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 183921

Сря Мар 11, 2009 1:54 pm

tedity_(h) написа: МНООГО Е СЛАДИННКО!! ООЩЕ

даа както тя каза и аз искам ощее

Сря Мар 11, 2009 2:38 pm

14 глава
Нападението

Нощта си отиваше.На небето ,като угасващи светулки блещукаха бледите звезди.Луната също си отиваше, чакайки спокойно своя брат слънцето да я замени.
Сега Темари и Шикамару вървяха рамо до рамо, но не си говореха. Първо единият поглеждаше другият внимавайки да не срещне погледа му, после другия. Те търсиха от много време, но никой не бе намерил целта си.
И двамата се страхуваха да нарушат тишината, въпреки че всеки искаше да попита нещо.
- Е, ти си от Коноха нали? - реши най-накрая да попита Темари, но обсъди с вътрешното си аз, че това беше възможно най-глупавият въпрос ,който можеше да зададе.
-Мхм. - съгласи се се Шикамару продължавайки да върви.
- Не ми помагаш изобщо! - извика тя изведнъж и спря на мястото си.
- За какво? - попита спокойно Шикамару.
Това беше върха.Лицето на Темари се зачерви и тя едвам задържаше ядът си.
- Идиот!!! - извика Темари ,обърна се и тръгна в другата посока.
- Ахххахаха.. любовна свада значи.. - чу се глас зад тях.
Темари и Шикамару се обърнаха рязко към мястото откъдето идваше гласът.
Там на метър от тях стояха нинджи от звука, готови за атака.
- Върнали са се.. - проплака тихо Темари и понечи да нападне преди да е станало късно.
Минута след това осъзна ,че Шикамару бе застанал пред нея.
- Иди да доведеш помощ.- каза той, когато видя ,че тя има намерение също да се бие.
- Но аз.. - промълви Темари.
Шикамару се обърна към нея и за пръв път откакто се познаваха, Темари видя някакво безпокоиство в очите му.
- Ще се върна.- извика тя бягайки.
-Знам!- помисли си Шикамару.
- Хахааха.. и сега какво ще правиш сам срещу всички момче.. - попита единия от нинджите с неприкрита ирония.
-Kagemane no Jutsu !
Не след дълго нинджите от звука разбраха каква беше същноста на тази техника.Те не можеха да мърдат обвити от сянката на Шимакару.
- Ти малък глупак ,веднага ни пусни.- развикаха се те и злобни закани започнаха да разпарят юъздуха.
- Не мога да ги държа много време така.. прекалено много са. - помисли си Шикамару.
- Побързай Темари! - беше следващото нещо изплувало в ума му.
_______________

Сакура гледаше към земята с разплакани очи.
- Как можа.. - тихо попита тя..
- Саске.. как можа? - тя надигна глава и погледна дълбоко в черните му очи.
Гаара стоеше безучасно. Не казваше нищо, в момента в главата му мислите се разбиваха като вълни в скала.
- Той те изостави, не разбираш ли?? - Саске хвана китките на Сакура и силно я разтресе.
- Замина си, без дори да ти каже. А аз останах Сакура, грижих се за теб.. - той я стисна още по-силно.
- Вярно ли е? - най- накрая Гаара беше проговорил и това беше въпроса , който Сакура най-малко искаше да чуе.
Саске понечи да отговори, но Сакура сложи ръка върху устните му и поклати глава.
- Искам аз..- каза тя и се приближи към Гаара.
Саске чувстваше ,че е победил. Бе наранил Гаара неизлечимо. Щастието струеше от него. Сега Сакура щеше да иде и да му каже, че е истина и това щеше да е краят на отношенията им.
Вече бе светло. Сакура правеше бавни и несигурни крачки към червенокосото момче.
Макар ,че той и бе наи-скъпото нещо, Сакура се страхуваше от Гаара, от реакцията му след всичко казано.
- Не мога да ти кажа, че не те обичам... - каза тя продължавайки да се приближава.
--Обичам да те гледам.. да те усещам до мен! - вече бе на сантиметри, но Гаара дори не бе помръднал.
Тя го погледна в очите, но не видя дори капка емоция.
- Обичам да те гледам как ставаш сутрин, обичам когато ме погледнеш така както никои друг не може да ме гледа...
Гаара аз.. аз те обичам! - каза тя и без да мисли го прегърна.
- Това ли бе всичко? Изигра ли представлението си? - попита спокойно червенокосият.
Тои избута Сакура от себе си. От очите на момичето закапаха сълзи.
Изведнъж откъм селото се чуха пронизащи писъци и звук породен от разруха.
- Нещо става в селото! - Саске реагира мигновенно.
Другите двама не чакаха втора покана. Въпреки, че драмата, в която тримата се бяха замесили ги изгаряше от вътре, всеки по свой начин, сега те трябваше да са силни, трябваше да свършат задължението си.
Те тичана с всички сили.
- Гаара.- червенокосият дочу викът на сестра си и се отправи към нея.
- Те са тук отново, нинджите от звука нападат.- каза тя видимо притеснена.
След тези думи тя погледна към Саске и Сакура.
- Трябва да дойдете с мен.. Шикамару.. той е сам, има нужда от помощ, моля ви.. - Темари хвана Сакура за ръката и я погледна умолително.
- Да вървим.- каза бързо розовокоската и понечи да тръгне.
- Не!- възпротиви се Саске.
- Ти иди и намери Киба и Наруто.. аз ще ида да помогна на Шикамару. Да тръгваме.- обърна се чернокосият към Темари.
- Добре.- съгласи се Сакура.
Саске и русото кунойче тръгнаха.
Сакура потърси посока ,в която да тръгне.
Ужасяваща болка, писък.. Сакура вече не чувстюаше краката и ръцете си. Бе уцелена от кунаи в гърдите от незнаен нападател.
Една от нинджите на звука се надвеси над нея.
- Жалко.. красива си.- каза той и понечи да забие куная още по-надълбоко.
- Остави я.. - Гаара стоеше зад тях.
Последното нещо , което Сакура видя преди болката да натделее и да се изгуби в мрак от черни сенки, бяха очите на Гаара, обагрящи се в алено.

Сря Мар 11, 2009 9:47 pm

Веднага,веднага,ама наистина веднага да пускаш нова глава !!! Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 787605

Искаам ощеее!! Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 811726

Сря Мар 11, 2009 10:23 pm

15 Глава

- Я, Казекагето решило да се покаже на светло.. - каза подигравателно непознатия нинджа и заби куная по надълбоко в гърдите на Сакура.
- Нещастник.. как предпочиташ да умреш бързо или бавно? - Гаара пристъпваше бавно и спокойно сякаш нищо не се случваше.
Звуковата нинджа гледаше с голямо любопитство реакцията на червенокосия.
Непознатият не бе забелязал как пясък бавно започва да се увива около тялото му.
- Щом нямаш претенции..ще го направя така както на мен ми харесва! - каза Гаара
Пяскът вече покриваше всяка част от тялото на звуковата нинджа.Чуваха се проницващите му викове. Да си затворен в пясъчния ковчег на Гаара бе най- ужасното нещо , което можеше да се случи на някой. Гаара изпъна ръката си напред, стисна юмрук.. последен вик, дръзналия да нарани Сакура вече бе мъртъв.
Червенокосият бързо се приближи до тялото на момичето.
- Глупачка.. - каза той свел глава над нея.
Вдигна Сакура на ръце и бързо тръгна наякаде.
_____________

- Колко ще издържиш още? - попита един от нападателите. Той и неговите приятели стояха вече повече от час приклещени от сянката на Шикамару.
- Мълчи!- отсее Шикамару.
- Той е прав, чакрата ми е на привършване..
Шикамару не издържаше.. сянката му бавно отвързваше пленените.
- Сегаа.. - всички звукови нинджи тръгнаха заплашително към момчето.
- Сега ще се наложи да бягате като момичета.- чу се глас.
- Хееи.. - определението, " като момичета" не се хареса на Темари.
- После се разправяйте.. не виждате ли че в момента.. ъъй.. ситуацията е малко проблемна.- каза Шикамару , който бе коленичил от изтощение.
- Ооуу Шикамару извинявай. - смърмолечка набързо русото момиче.
- Е кой иска да е първи? - попита Саске и зловеща усмивка заплува на устните му.
______
Сега всичко в Суна бе спокойно. Натрапниците бяха прогонени отново.
Саске бягаше по тъмна и малка улица. Задъхан той влезе в голяма бяла сграда.
- Как е тя? - попита той и очите му леко трепнаха.
Наруто се обърна разтревожен към приятеля си.
- Раните и са дълбоки..- русият нинджа сега гледаше към пода.
Саске поклати глава и се запъти към врата, на която пишеше "26". В тази стая сега Сакура си почиваше.
Чернокосият рязко отвори врата и връхлетя вътре.
За миг пребледня, сякаш бе видял призрак, но после лицето ми отново придоби спокоен вид.
- Какво правиш тук? - попита той и със злоба погледна червенокосото момче стоящо до прозореца.
- Мога да те попитам същото.. - отговори Гаара и се обърна.
Сакура чу гласове. Тя отвори очи , но виждаше всичко премрежено.
Гласовете не спираха да кънтят в главата и, дори ставаха по-силни.
Момичето се надигна от леглото. Последва срязваща болка в гърдите, която я принуди да легне отново.

Гаара и Саске не забелязваха , че Сакура е дошла в съзнание, сега за тях по-важна бе караницата.
Разпознала образите им, розовокоската пъвро леко се усмихна , но после отново придоби серииозен вид.
- Мълчете! Тихо! - извика тя и погледна остро и двамата.Може да бе ранена и безпомощна, но все още имаше право на тишина и спокойствие.
Явно думите и бяха прозвучали много респектиращо. Саске и Гаара се бяха вцепенили на местата си, не казвайки и дума.
Въпреки различията си, двете момчета направиха едно и също - просто напуснаха стаята безмълвно.
След 2 седмици.
За дветете седмици , в които Сакура се възстановяваше, в скрития пясък се случиха много неща.
Явно Шикамару и Темари най-после бяха намерили общ език и сега бяха навсякъде заедно, въпреки че много често хората виждаха как чернокосото момче пада на земята ударен от Темари.
Наруто често посещаваше Сакура в болницата, но почти винаги се натъкваше на Саске и Гаара каращи се пред вратата кой да влезе първи.
Киба беше изчезнал за малко време.. по това което обясни след завръщането си, всички остановиха, че е тръгнал след много красиво непознато момиче.
_________
Часовете, дори минутите прекарани в болницата за Сакура изглеждаха вечност.Тя стана от леглото и отиде до прозореца. Навън вече бе вечер, но небето изглеждаше ясно и спокойно.Напоследък розовокоската често мислеше за станалото при нападението. Как Гаара я бе спасил въпреки случилото се.

Червенокосото момче идваше при Сакура само докато тя спеше. Въпреки всичко, той все още не можеше да преглътне гордостта си.Сега стоеше пред болницата и гледаше някъде в далечината.

Черешовото цвете нямаше избор, тя трябваше да остане в болницата до утре. Така и се искаше да избяга, да се върне в Коноха и да забрави всичко, и Саске и Гаара..но не можеше. Тя за последно погледна хоризонта и се върна в леглото , затвори очи и се помъчи да заспи.
Гаара вървеше по слабо осветения болничен коридор.Ето и я стая "26". Той леко открехна вратата и видя спокойното изражение на Сакура.
-Заспала е.. - каза той усмихвайки се.
Гаара можеше да я гледа как спи вечно, но когато видеше очите и те му напомняха за станалото със Саске.Розовата и коса бе пръсната по бялата въглавница.
- Само да можех.. - помисли си червенокосият и се присегна към момичето.
Лицето му бе на сантиметри от нейното. Той все още стоеше и се бореше със самият себе си.
Явно чувството изгарящо го отвътре бе по-силно от гордостта му. Той се наведе и допря устни до тези на легналото момиче.

Изненадата бе, че всъщност "спящата" Сакура му отвърна. В първия момент очите му се разшириха от учудване и може би мисъл, че ставащото не е правилно. Секунда след това той бе забравил всичко въртящо се в главата му, просто се бе отдал на този миг.
Целувката бе дълга и очаквана..
- Гаара аз.. - момичето се опита отново да обясни всичко случило се.
Червенокосият долепи показалец до устните и.
-Не е нужно! - каза той
- .. просто.. да забравим.
Сънуваше ли? Възможно ли е всичко това да се случва? Възможно ли е той да и бе простил за стореното?
Гаара се усмихна и леко бутна Сакура. След това се намуши под завивките и я прегърна.
Заспаха така, прегърнати, мечтаейки просто да забравят направените грешки.

Чет Мар 12, 2009 12:28 pm

СУПЕЕР!! Ощичкко?? Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 631890

Чет Мар 12, 2009 2:28 pm

ощеее

Чет Мар 12, 2009 3:18 pm

Глава 16..

С дни Сакура бе сънувала този миг.
Как Гаара и прощава,как всичко се връща на мястото му. Но истинският момент бе по-сладък и щастлив дори от сънищата..
Няма да ви описвам реакцията на Саске и всички останали.. това сега не е нужно. Да надникнем в бъдещето..

19 години по-късно

Две момичета вървяха по старият и прашен път водещ към Коноха.
-Побързай Саюри! И без това закъсняхме достатъчно.. - извика сопнато момиче с тъмно синя коса преметната настрани.
- Идвам!- каза ясно момичето вървящо малко по-назад.
Между двете сестри избухна караница, но въпреки това те не спираха да вървят, явно бързаха.
Неочаквано пред двете изскочи червенокосо момче.
- Къде бяхте толкова време?- попита той с озъдачен поглед и странна усмивка.
Саюри и Жади понечиха да отговорят , но момчето ги прекъсна.
- Мама ще ви убие! - каза той с ехиден смях и задърпа сестрите си напред.
Те изминаха още няколко метра и се озоваха пред красива жълта къща.
Щом се приближиха още съзряха на вратата красива розовокоса жена. Времето бе пощадило Сакура. Тя изглеждаше все тъй млада и красива. Единственната разлика бе, че сега в очите и се четеше мъдрост, а не наивност.

Двете момичета плахо се усмихнаха, но радостта им бързо се стопи щом видяха погледа на майка си.
Сакура посочи с пръст вътрешността на къщата и подкани дъщерите си да влязат.
- Обяснявайте!- каза тя след като двете момичета вече бяха седнали послушно на едно канапе.
- Трябваше да се приберете вчера.. вчера момичета!- допълни тя.
- За всичко е виновна Саюри, мамо! - каза Жади и посочи сестра си.
- Аххх.. тиии - закани се другото момиче и присви очи.
Отново избухна спор, който Сакура нямаше намерение да трае.
- Без повече приказки! В стаите! - каза тя и лицето и доби строгост.
Жади и Саюри не чакаха втора покана, те познаваха майка си достатъчно добре, за да знаят че е по-добре да не протестират.

Големият син на Сакура,Кирисаме стоеше облегнат на стената и наблюдаваше с усмивка ставащото. Най-голямото му забавление бе да гледа как майка му и по-малките му сестри се карат.
Вън заваля. Небето често се осветяваше от ярки светкавици, които двете сестри наблюдаваха от стаите си.
Входната врата на къщата се отвори и червенокос мъж прекрачи прага.
- Ужасно време! - каза Гаара, целият мокър.
Сакура хвърли усмивка на съпруга си и продължи да стои със скръстени ръце седнала на един кухненски стол.

-Къде са момичетата? - попита Гаара и минавайки покрай сина си го разроши.
- В стаите си! - каза смеейки се Кирисаме и оправи косата си.
- Отново са наказани!- допълни момчето и продължи да се смее.
Гаара повдигна раменете си и седна до Сакура.
- Те са на 16, мила.. - каза червенокосият и целуна съпругата си.
- Ако ще на по 50 да са! - разпалено говореше Сакура.
- Няма да им позволя да си правят каквото им дойде на главите! - каза тя и леко стисна коляното си.
Гаара и Кирисаме избухнаха едновременно в смях.
- Ела с мен.- каза Гаара и дръпна Сакура за ръката.
Розовокосата жена погледна учудено, но последва съпруга си.
Двамата излязоха навън.

- Имаш намерение да ме разболееше ли? - попита весело Сакура и протегна ръка към небето.
Капките падаха по дланта и сега тя се почувства някак си по-спокойна.
Гаара също се усмихна и я издърпа към себе си.
- Благодатя ти! - каза той и премести един мокър кичур от лицето на Сакура.
- Защо? - попита усмихната розовокоската и очите и заблестяха.
- Че ме научи да обичам! - прошепна Гаара и целуна любимата си.
--> КРАЙ <--
Или както казват в приказките " Една глава лук и приказката е до тук :!: "

Чет Мар 12, 2009 3:28 pm

Ехх, свърши.
А, Нате какво планираш друго да пускаш? Дано да е нещо още по-интересно. Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 153877

Чет Мар 12, 2009 3:38 pm

Топчету написа:Ехх, свърши.
А, Нате какво планираш друго да пускаш? Дано да е нещо още по-интересно.

Сега си диря нещо по-интерсно че ми писна от Happy End

Пет Мар 13, 2009 1:15 pm

natetyyy написа:

Топчету написа:Ехх, свърши.
А, Нате какво планираш друго да пускаш? Дано да е нещо още по-интересно.

Сега си диря нещо по-интерсно че ми писна от Happy End

Тоя фик дето аз го пиша няма да е с мноо HAPPY END Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 659188

Търси ги такива верно са мноо готини !! Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 631890

Съб Май 23, 2009 8:11 pm

Супер беше! Жалко, че свърши, но всяко нещо има край! Ще чакам и други твои фикове Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 787605

Съб Май 23, 2009 10:56 pm

браво яко е

Нед Юли 26, 2009 2:10 pm

natetyyy написа:

--> КРАЙ <--
Или както казват в приказките " Една глава лук и приказката е до тук :!: "

Супер е последното Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 787605

ама и приказката си е бива(нз що казах приказката)

Пон Юли 27, 2009 8:40 pm

Трабва да направите Аниме по тоя фик! :bravo: Много залко че беше с толкова малко глави.. Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 659188

Вто Юли 28, 2009 7:39 pm

Да това беше първият фик който четох изобщо не знаех че има такива неща но когато го прочетох реших да се поразрова и тогава намерих тоя форум Гаара и Сакура - Всичко или Нищо - Page 2 787605

Сря Фев 17, 2010 3:12 pm

Харесва ми :flower: :angel: :angel2: :wave: :^^:

Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо

Re: Гаара и Сакура - Всичко или Нищо