Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week
No user

^sasusaku^

+24
..Bunny-By..!!
viko0o
lips_of_an_angel
X®i$Ttk@TaA
Thэ Dark Girl
Fallen_AngeL
elinceto_555
Guren_99
- The LaGGeR*
Tcunade Godaime
__sakura__
Sakura_love
Tobidara
Sasuke_Pain_Neo
Sexy_Mileidy
naruto_uzumaki64185
sakura_tedi
Кей
sand_team
Gaara_125™
Sweeney Todd
Lily
Yukana
sakura_97
28 posters
Go down
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red ^sasusaku^

Съб Фев 28, 2009 4:46 pm
First topic message reminder :

Знам , че в момента правя нещо лошо , защото фика е недовършен...но не е за испускане! ^sasusaku^ - Page 2 838984 еми пускам го ^sasusaku^ - Page 2 170579 ^sasusaku^ - Page 2 074 ^sasusaku^ - Page 2 707287




^sasusaku^ - Page 2 Naru_sasusaku_sl1_facedetail






Глава 1

Тя можеше да чуе сърцето си да тупти в ушите и и кръвта и бясно да бушува.Единственото,за което можеше да мисли бе колко близо бяха до това да го намерят и заловят.Тя погледна надолу към нинджа-кучето пред нея , игнорирайки потта,която се бе образувала на челото и.

"Той е наблизо."

"Но другите ще стигнат ли тук навреме?"

"Компанията ми са едни от най-бързите.Веднага щом той намери някой от тях,те ще започнат да идват насам и той ще ги събере всичките.Ако намери първо Наруто,това ще бъде перфектно,защото той има най-висок глас от всички нас."

Изведнъж се чу силен шум и след един момент тя се подсмихна "Това трябва да е той,нали?"

"Да,би трябвало.Те ще са тук скоро.Насам."

Нинджа-кучето пред нея направи рязък завой,бягайки все така бързо.Ако тя не беше нинджа,сигурно щеше да се спъне.

--------------------------------------

Малко по-надалече по пътя,група от четирима шиноби,всичките носещи черни наметала,вървяха мълчаливо.Единствената жена спря и се обърна назад да погледне към пътеката.Другите спряха и се загледаха в нея.Един мъж с гарванено черна коса проговори.

"Карин,какво има?"

"Някой наближава насам с много бърза скорост.Ще се покажат от към този ъгъл всеки момент."

Сасуке знаеше,че вероятно трябваше да скочи към дърветата и да се скрие заедно с екипа си,но любопитството надделя над него , а пък и още от сутринта той имаше странно усещане в стомаха си и искаше да обърне внимание на тази атмосфера.След кратък момент ,проблясване от розово и бяло се показа иззад ъгъла и продължи да се движи напред,докато не спря на около 10 крачки от четиримата шиноби.

Сакура спря,дишайки тежко,както и нинджа-кучето пред нея.Тя се изправи,кръстосвайки очи с тези на Учиха.Тя беше толкова концентрирана върху младия мъж пред нея,че не забеляза компанията му.Сакура се опитваше умствено да се подготви за това,което щеше да последва.

"Виж,виж какво имаме тук? Ти си красиво нещо,а?"

Тя прекрати погледа си към двете очи,за да погледне към мъж с коса до раменете и остри зъби.Устната и се повдигна нагоре-знак на отвращение на лицето и,раздразнена от коментара му.Сасуке просто погледна отзад към Сюигетсу,но изглежда никой не забеляза.Сюигетсу тъкмо щеше да проговори отново,когато Сасуке го изпревари.

"Сакура."

Вниманието и бе обърнато отново към Сасуке,който си обърна главата настрани със строго изражение.Другите трима погледнаха към него,после към розовокосото кунойчи,стоящо пред тях,изненадани от това,че той изглежда я познаваше.

"Сасуке-кън,ние дойдохме да те върнем обратно."

Карин погледна към момичето,стоящо пред тях,ядосана от факта,че тя го нарече "Сасуке-КЪН". Джюиго и Сюигетсу зяпнаха Сасуке,който изглежда не се интересуваше от това,че всички го гледаха.Той и се подсмихна.

"Така ли? И къде са останалите от това 'ние' ?"

Тя направи крачка пред нинджа-кучето,което стоеше тихо. "Не се притеснявай,те идват." Тя спря за момент. - "Няма да се измъкнеш този път,Сасуке-кън."

"Какво те прави толкова сигурна в това,Сакура?"

Тя забеляза начина,по който той каза името и.Това я накара да затрепери с малко доза страх.Опитвайки се да закрие емоциите си,тя също му се подсмихна,правейки още една крачка напред. "Защото този път дойдохме подготвени."

"Сасуке има други,които идват насам и то бързо.Трябва да тръгваме." - каза Карин.

"Колко?"

"Поне 7,може би и повече."

Имаше дълга тиха пауза , през която всички гледаха от розовокосото кунойчи от Коноха към Сасуке.

"Тцъък."

Сакура знаеше каква е неговата бързина и се опитваше да бъде готова,но той се движеше твърде бързо,за да може тя дори да реагира.Той притисна тялото и към дърво и хвана с ръка гърлото и.Нинджа-кучето изсъска срещу него и скочи,но бе хванато от Сюигетсу,докато още беше във въздуха.То захапа силно ръката му,но изглежда това нямаше никакъв ефект.

"Хехе,това не действа върху мен,малко кученце." Той стегна хватката си,така че кучето да не може да се измъкне.Сасуке погледна надолу към Сакура със строга физиономия.Той беше преместил ръката си на врата и,но все още не я махаше.Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.Сакура се опитваше да мисли какво да направи и искаше да пренебрегне мисълта,че са толкова близо един до друг,което Сасуке изглежда не забелязваше.

"САКУРА-ЧАН!"

"Сакура!"

"Сакура-сан!"

Наруто беше току-що изскочил от ъгъла с Хината и Ямато зад себе си.Той погледна към сцената пред него,като дишаше тежко.Нинджа-кучето,което беше на рамото му,излая колкото се може по-силно.Екипите на Наруто и Сасуке всички си покриха ушите и нинджа-кучето,което държеше Сюигетсу се изплъзна от ръцете му и побягна да помогне на Сакура,но Сасуке го ритна обратно.То се завъртя по мръсната земя и после застана пак на краката си.

"САСУКЕ!"

Той обърна вниманието си към Наруто "Наруто.Мислих,че ще бъдеш щастлив да ме видиш."

Сасуке стегна хватката си около гърлото на Сакура и изведнъж я повдигна от земята само с една ръка.Сакура издаде заглушен писък.Джюиго,Карин и Сюигетсу продължиха да наблюдават,без желание да се намесват в тази сцена,преди да бъдат накарани,знаейки,че ще се наложи да напуснат и то по най-бързия начин.

"САСУКЕ! Пусни я !"

"Наруто,ако се приближиш още малко,ще я убия !"

Той се намръщи на най-добрия си приятел и съотборник и погледна към Сакура,която се бореше за въздух. "Ти няма да убиеш Сакура-чан,не можеш да го направиш!"

Сасуке не каза нищо,но стегна още повече хватката си около врата и и я накара да изкрещи с малкото въздух,който и бе останал.Наруто сви юмруците си,чувствайки яд,преливащ от тялото му.

Зрението на Сакура започваше да се замъглява и тя можеше да усети артерията на шията си да тупти в здравата хватка на Сасуке. 'Трябва да направя нещо.Сасуке-кън наистина ли би ме убил?' Преодолявайки сълзите си тя започна да събира чакра в дясната си ръка.Наруто забеляза това,но го изненада факта,че чакрата и беше синя,а не зелена. 'Сасуке-кън,съжалявам.' Сасуке се обърна , за да погледне защо изражението на Наруто се промени,но вече беше късно.Тя заби ръката си в рамото му и размаза всичките му мускули , използвайки чакрата си.Сасуке веднага я пусна и дръпна ръката си назад, чувствайки остра болка да го пронизва.Сакура тежко падна на земята,борейки се за въздух.Тя можеше да почувства,че врата и беше контузен.

Веднага щом тя падна,Наруто тръгна към Сасуке,правейки своя расенган.Сасуке погледна към него и в следващия момент той грабна Сакура със здравата си ръка и изчезна.Наруто спря и се заоглежда наоколо,търсейки го.Сюигетсу държеше Сакура за косата,а Сасуке придържаше със здравата си ръка катаната му към врата на Сакура.Другата му ръка стоеше безжизнена.Сакура си спомни , че такова нещо и се бе случвало и преди.Тя преглътна все още борейки се за въздух и се опита да не заплаче. 'Сасуке-кън,наистина ли си се променил толкова много,че си способен да ме убиеш?'

"Наруто,нямам време да се занимавам с глупости.Ако тръгнеш след нас,ще я убия."

"Сасуке,не ти вярвам!"

Сасуке помръдна леко ръката си и преряза врата и.По бялата и кожа започна да се стича кръв.Сакура опита да си поеме въздух,чувствайки тежкия,студен метал да пронизва кожата и.Наруто стисна зъби и направи крачка назад.Той беше заклещен в мисловен спор със Сасуке,който също го гледаше.

"Теме! Ако я нараниш-"

"Какво?! Говоря сериозно,Наруто! Не идвай след мен,иначе ще я убия!"

След малко ги нямаше.Наруто все още стоеше,загледан в точката,в която стояха преди един момент.

"Наруто!"

Какаши пристигна , последван от Сай,Шино,Киба и Акамару и всички нинджа-кучета.

"Какво стана?Къде е Сасуке?" - попита Какаши,оглеждайки ареата с Пакън на рамото си.

"Къде е Сакура?" - попита Сай,след като хвърли по един поглед на всички.Наруто беше твърде объркан,за да отговори.Той все още мислеше за начин,по който да убие най-добрия си приятел.

"Сасуке я взе с него."

"Какво?!" - извикаха Сай и Киба.
_________________

Yukana
Състезател
Състезател
Мнения : 1383
Дата на рег. : 21.02.2009

red Re: ^sasusaku^

Вто Апр 07, 2009 7:54 pm
СУПЕР Е!ОЩЕЕjavascript:emoticonp(':lol!:')
lol!ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :lol!: :lol!: :angel:
Gaara_125™
Редовен
Редовен
Мнения : 794
Дата на рег. : 25.12.2008

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 08, 2009 1:36 am
Тоя фик е много як ама има един малък проблем
"НЕ Е ДОСТАТЪЧНО"
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 08, 2009 2:24 pm
Глава 7

„Не,м-моля ви не ме убивайте!”Мъж носещ червено-златна дреха беше паднал на колене.Сълзи се стичаха надолу по лицето му,а ръката му беше ранена.Той погледна мъжа,който стоеше пред него,молейки се да види искрица надежда от стойката му.

„Кажи на слугите си да изпратят писмо за помощ от Коноха и ще си помисля дали да пощадя живота ти.”

Мъжът дори не се замисли.Треперейки,той стана.”Хотору,Хотору!Ела тук!”Викаше той с отчаян глас.

Момент по-късно момче с къса черна коса влезе в стаята и се загледа в гледката пред себе си.Мъж облечен в черен плащ с изрисувани червени облаци стоеше по средата на стаята,държейки нож до гърлото на господаря му.

„Г-господарю? Той кога той-? К-кой е той?”

„Хотору!Изпрати една от нашите птици до Коноха за помощ!Избери най-бързата!Сега върви и ПОБЪРЗАЙ!”

„Н-но,какво ще кажете за-„

„НАПРАВИ ГО СЕГА!”

Той се обърна и избяга от стаята,страха препускаше през вените му.Итачи се обърна и погледна Лорда.Той се подсмихна когато чу пазачите да приближават стаята.Лорда погледа Итачи с безпомощен поглед „Сега моля,ще ме пощадите ли?”

„Итачи-сан,трябва да тръгваме,чувам няколко пазача да идват насам.”Друг мъж внезапно се появи от прозореца.Той имаше синя кожа,дрържеше голям меч и носеще същия плащ като този на Акатсуки.

Итачи кимна гледайки надолу към мъжа преди него,”Ти изпълни това,което трябваше.”

Чу се шумен вик след което вратата беше разбита.”ЛОРД КАТАКИ!”Пазачите,които стояха пред вратата бяха замръзнали в шок.На пода в локва кръв беше мъртвото тяло на господаря им.

„К-кой може да го е направил?”



Чук.Чук.Чук.

„ВЛЕЗ!”Гласът на Тсунаде викна през вратата...

Всички бяха изненадани да чуят вик идващ от другата страна на вратата.Какаши,другият АНБУ и Сасуке осъзнаха,че тя беше в лошо настроение.”Перфектното време....”Помисли си Сасуке саркастично.

Какаши отвори вратата внимателно и се засмя неудобно.”А хаха ха ха,Хокаге-сама?”

„КАЗАХ ВЛЕЗ КАКАШИ!”Тя изкрещя хвърляйки му ядни погледи.Той въздъхна виждайки Джирая доста разчорлян седейки на прозореца.”Той трябва да е причината тя да е в такова лошо настроение.”

Най-накрая той отвори напълно вратата и влезе следван от всички останали.Цунаде и Джирая бяха изненадани да видят какво точно влезе през вратата,но не можеше да се познае по израженията им.И двамата гледаха групата строго и замислено.

„Хокаге-сама,Учиха Сасуке се върна.”Внимателно каза Какаши.

Тя се загледа твърдо в младото протеже,което стоеше в офиса й.”Той е пораснал...”Тя седна подпирайки лактите си на бюрото и отпускайки главата на ръце си(маалко завъртяноо стана ама се има превид обичайната й стойка xD) вглеждайки се в него и компанията му.

Джирая също го гледаше чудейки се същото нещо.”Наруто ще бъде изненадан като се върне.”


Те разговаряха близо 10 минути,но никой не беше напускал или влизал в стаята.Внезапно познати гласове се отвън.

„Сакура-чан,побързай!”

„МЛЪКВАЙ,НАРУТО!” (Сакура)

„Млъквай,Наруто!” (Сай)

„Бъди по-тих,Наруто!” (Ямато)

Очите на Цунаде се разшириха за незначителен момент,когато тя чу гласовете на своя бъдещ наследник и чиновничката си.Джирая въздъхна очаквайки врата да се отвори знаейки перфектно какво ще последва.Сасуке се подсмихна чувайки старите си съотборници да спорят какво обикновенно.”Нищо не се е променило,нали?”

Вратата внезапно се отвори разкривайки рус шиноби носещ оранжево-черен костюм „Цунаде-но-ба-„Наруто спря на място задържайки дъха си.

„А!Наруто защо спря напълно-„Сакура спря зад него.Тя беше вдигнала поглед и осъзна в какво се беше вторачил той.Тя почувства как сърцето й започна да тупти все по-силно.”Сасуке-кън...се върна?”Тя преглътна.Тя почувства как Сай се удари в нея момент по-късно.Той я хвана за талията така че да не може да падне.”О,съжалявам Сакура.”Той вдигна поглед да види какво гледаха всички.Незабавно той забеляза Сасуке да стои в средата на стаята.

Сай ненавиждаше Сасуке за това че беше изоставил селото преди години,въпреки че Сакура и Наруто го защитаваха през цялото време,той все още държеше на мнението си.Той също така имаше ясна представа за чувствата,които Сакура изпитваше към Сасуке,което го обезпокои макар и той да не искаше да си го признае.’Искам да проверя нещо.’ Той продължи да държи ръцете си на талията на Сакура наблюдавайки дали изражението на Сасуке ще се промени.

Сакура почувства,че ръцете му нямаха намерение да я пуснат,но не обърна внимание.Тя беше прекалено обзета от страх да види Сасуке стоящ в средата на стаята с отбора си,обкръжени от членове на АНБУ.Сасуке ги гледаше и забеляза ръцете на Сай върху талията й.Очите му се дръпнаха когато той видя ръцете на чернокосото момче да стоят там където паднаха.За съжаление,Сай забеляза това,’Интересно Учиха...’

Игнорирайки Сай,Сасуке заключи очи със сини за момент,после се промениха на зелени.Той видя обърканите чувства през очите й и тя се обърна с гръб към него.Сасуке не можеше да помогне,но продължи да я гледа.Най-накрая Наруто пристъпи напред,бавно вървейки към бюрото на Цунаде,Сакура го следваше.Тя най-накрая разкара ръцете на Сай от талията си,когато се опита да върви но не можа.Тя се обърна,за да го погледне,”Какво по-?Сай!Не ме докосвай толкова лично!” Изкрещя му тя..Той се намръщи и пое крачка назад.

„Наруто,Сакура.”Цунаде ги повика.

„Хай Цунаде-сама.”Каза Сакура.

„Елате тук за момент.”

„Ън”(как се превежда Un ? xD)Каза Наруто твърдо.Той забеляза Джирая,които седеше на прозореца.Той кимна веднъж на учителя си,забелязвайки че той е там.

„Както можете да видите Учиха Сасуке се върна,но от това,което каза той-само временно.”Тя обръщаше речта си към Наруто и Сакура.И двамата се опитваха да не гледат Сасуке.Сакура почувства,че сърцето и се смачка и болка я прониза когато Цунаде го каза,но тя не показа това външно.Сасуке ги гледаше внимателно,за да види реакциите им.

„Какво имате предвид под временно?”Каза Сай вървейки зад Сакура все по-плътно.

„Е,той все още търси брат си и мисли че най-добрия начин да го намери е да пътува с вас.”Каза тя на Наруто и Сакура.

Наруто сви ръцете си в юмруци.Той се обърна с лице към Сасуке.

„Теме!Ти се върна,защото искаш да използваш мен и Сакура-чан,за да намериш глупавия си брат!”Наруто беше на път да се спусне към Сасуке.Сакура го предвиди и го хвана за раменете,ограничавайки движенията му.

„Наруто,спри!”Каза Сакура докато се опитваше да го удържи.

„Пусни ме Сакура-чан!Ще го пребия (kick his ass ) ,за това че те остави да попаднеш в ръцете на това копеле Итачи.”

Сай просто се усмихна.Какаши и Джирая въздъхнаха.”Наруто спри!Не беше негова вина,че това се случи!И аз бях тази,която се съгласи да пътува с него,за да намери брат си!”

Наруто престана да се бори.Той почувства как стомаха му се стегна и започна да се обръща.Той можеше да почувства,че ръцете й започнаха да се отпускат откакто той престана да се бори.Той се обърна бързо и се изправи с лице към нея.Сай придоби обезпокоено изражение на лицето си.

„Сакура-чан,как можа да го направиш!”

„Имах своите причини,Наруто.”

Изведнъж Наруто се почувства така сякаш отново целия свят беше срещу него.Сакура го използваше,за да види Сасуке...Сасуке го изполваше за да хване брат си,а Итачи го преследваше за да вземе неговото Джинчурики,общо взето Наруто беше наранен и разстроен.Това беше новина за всички освен за четиримата от звука.Цунаде погледна асистентката си.

„Сакура,защо му каза това?”

„Защото Цунаде-сама,Сасуке-кън се опитва да намери брат си,за да го убие.А Итачи се опитва да залови Наруто.Все едно да убиеш два заека с един куршум.”

Наруто я погледна и се замисли над това,което каза тя.Решавайки да остави мисленето за по-късно той се обърна към Цунаде.

„Цунаде-но-баа-чан!Не можеш да позволиш това да се случи!”

Тя продължаваше да мисли,неуверена какво да прави.”Какаши,бих искала да говоря с теб за малко,Наруто и Сакура вие също можете да останете.Сай,Ямато вие сте свободни,ще взема рапорта за мисията от Наруто и Сакура.” Тя посочи нинджите от звука, „Заведете ги в кулата и ги дръжте под охрана.Ще се занимавам с тях по-скоро.А ти Сасуке,ти ще изчакаш отвън с Джирая.”

Всички кимнаха.Музикалните нинджи завиждащо последваха тримата АНБУ,мислейки си че вероятно кулата не е много удобно място.Сай,Ямато,Сасуке и Джирая излязоха от стаята оставяйки там единствено Цунаде,Сакура,Наруто и Какаши.

„Не мога да повярвам,че той наистина взе съвета ми?”Каза Сакура гледайки към вече затворената врата.

„Не мога да повярвам Сакура-чан!”Защо-”

„Наруто!Остави я намира,всъщност така е много по-лесно да го държим тук.”Спокойно каза Цунаде.

„КАКВО?”Изкрещя Наруто.

„Мислех,че искаш Сасуке-кън да се върне вкъщи?” Запита Сакура.

„РАЗБИРА се че искам!Просто не искам да се връща само,за да ни използва за завършването на целта си.Исках да се върне,защото сам е пожелал,и да бъде с нас отново!” Запротестира Наруто.

„Виж,точно сега Сасуке е липсваща нинджа и предател на Коноха.Ако той се върне обратно без да се съпротивлява независимо от причина,тогава заловяването му би било много по-лесно.Също така това го прави по-малка заплаха.” Отвърна Цунаде.

„Но всичко,което той иска да направи е да намери брат си и да го у-„

„Да го убие,знам,но може би това не е толкова лошо нещо все пак.Ако той е достатъчно силен да убие брат си,това решава два проблема на Коноха.Няма да споменавам,че той вече уби Орочимару и това технически са три заплахи по-малко.Веднъж след като той постигне целта си,най-вероятно ще се завърне,но дори и това да е вярно,все още не знам дали има някаква скрита замисъл?” Каза Цунаде разсъждавайки на висок глас.

„Сасуке винаги е бил гений,но не мисля че планира да унищожи Коноха или нещо подобно.Това беше амбицията на Орочимару,а той го уби.” Отвърна Какаши.

„Съгласна съм с Какаши-сенсей,не изглежда сякаш той иска да унищожи каквото и да е,мисля че иска просто да убие брат си.За да направи това,той дойде тук търсейки Наруто,за да направи проследяването на Итачи по-лесно.” Намеси се Сакура.

„Може би не искам да бъда слядан от него,само защото някой който той иска да убие,ме следи.” Отново запротестира Наруто.


Сасуке и Джирая стояха отвън облегнали се на стената без дори да говорят или да се движат.

„ЦУНАДЕ-НО-БАА-ЧАН!”

И двамата се стреснаха чувайки силния вик на Наруто.Сасуке се усмихна и погледна надолу.
_________________
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 08, 2009 2:32 pm
„Интересен избор на време да се върнеш в Коноха,Сасуке.” Каза Джирая с кръстосани ръце.

„И какво е толкова интересно?”

„Е...Итачи търси Наруто,а Сакура тъкмо се върна от базата на Акатсуки след като избяга.”

Сасуке се дръпна леко.’ Тъкмо се е върнала от базата на Акатсуки?Това значи,че тя е била с него...почти 5 месеца?’Сасуке си направи умствена бележка да я попита за това по-късно.

„И какво го прави толкова интересно?”

„Ти,изглежда си единственият,от който Итачи не се интересува от вас тримата,единствено след завръщането на Сакура,ти се появяваш.”

Сасуке се опитваше да сложи парченцата на местата им и започваше да не му харесва накъде отиваха нещата, „Да не би да предполагате,че искам да правя нещо със задържаното завръщане на Сакура? „

„Възможно е нали?Ти беше този,който я отвлече и заплаши да я убие.”

Той почувства носов говор(WTF?! o.O ) в стомаха си, „Аз просто блъфирах,че ще я убия,за да избягам.След това Итачи ми я взе и не знаем къде са отишли после.”Каза той честно.

„Но ти и не я потърси.”

“…”

„Сасуке , възможността да бъдеш забъркан е вероятна , но не много.Ще разгледаме всяка гледна точка,която може да е свързана с теб.”

Сасуке приключи разговора си със санина.Той не искаше да чува нищо друго,той трябваше да каже, ‘Аз я търсих.Аз гледах почти през цялото време,докато не чух,че се е върнала.’

Джирая го анализираше, ‘Итачи я взе от теб?Странен подбор на думи за някой толкова студен.’

Вратата внезапно се отвори и розова глава изхвръкна от нея.”Джирая-сама,Сасуке-кън вече можете да влезете.”

Оставяйки вратата отворена за тях,тя влезе обратно в стаята.Сасуке и Джирая влязаха затваряйки вратата след себе си.Сасуке се приближи към бюрото на Цунаде запълвайки пространството между Сакура и Наруто.Тогава той осъзна колко бяха пораснали старите му съотборници.И двамата,и Наруто и Сасуке бяха станали по-високи.Сега Сакура беше най-ниската,и Сасуке продължаваше да бъде най-високият,но Наруто беше едва един или два инча по-нисък.Всички те погледнаха Цунаде.

„Учиха Сасуке,ще позволя на теб и отбора ти да идете с Наруто и Сакура на следващата им мисия.Обаче твоят отбор е и твоя отговорност и ще се отрази само и единствено върху теб,разбираш ли?”

„Аа.”

„Следващата мисия вероятно ще дойде след няколко дена,така че можеш да останеш с който и да е,Сакура или Наруто.Където и да ходиш задължително трябва да си с някой от тях,никога сам,или ще има последици,ясно?”

„Хн.”

„Твоите съотборници не са надеждни затова ще останат не в затвора,но в стая охранявани през цялото време,в което са тук.Те може би няма да могат да напускат стаята си,беше достатъчен риск да им покажем местонахождението на Коноха.”

Той просто кимна този път.Цунаде въздъхна и го погледна почти свирепо, „Ще бъда извънредно внимателна с теб Учиха,ако объркаш нещо дори веднъж,ще премахна цялата ти чакра и ще те затворя в някоя от килиите,разбираш ли?”

„Аа.”

„Последното нещо,което ще ти кажа преди да ви пусна.Не можеш да се приближаваш или да говориш със съотборниците си докато си тук.АНБУ ще ми кажат ако си направил нещо такова.Сега всички сте свободни да си вървите,когато пристигне мисия ще ви призова.”



Какаши,Наруто,Сакура и Сасуке излязоха от сградата.Те всички спряха за момент,и четиримата бяха преследвани от спомените за стария отбор 7.”Е, деца трябва да свърша нещо,бих искал да се видя с теб Сасуке,но изглежда в момента нямам време.До скоро.”

Преди някои да успее да каже нещо,за да го спре,той изчезна в облак от пушек.Наруто все още беше обезпокоен и не беше проговорил откакто напуснаха кулата.Той погледна Сакура за момент преди да се обърне и да си замине.

„Наруто,къде оти-”

„Ще ида да хапна рамен с Ирука-сенсей,ще се видим по-късно Сакура-чан...Сасуке.”

„Аа,Нару-„ Облак от дим замести мястото,на което седеше Наруто.Сакура се загледа в облака, ‘Наруто сърдит ли ми е?Той дори не покани мен или Сасуке-кън да идем с него за рамен?’Това беше момента,в който Сакура осъзна че беше сама със Сасуке-кън и бузите и поруменяха.Тя въздъхна осъзнавайки,че не знае какво да каже на младия Учиха.Тя пое стъпка напред гледайки земята.Сасуке я гледаше съсредоточено,забелязвайки по изражението на лицето й,че умът и беше смутен.Той,вътре в него имаше нещо,което го ядеше,той искаше да попита(каквоо лии xD Itachi baby ) Секунда по-късно тя се обърна усмихвайки се.

„Сасуке-кън,радвам се че Цунаде-сама беше така мека с теб.”

„Хн.”

Изведнъж тя почувства празно усещане в стомаха си и си помисли.’ Аз всъщност нямам нищо за ядене в апартамента си....’

„Ано,Сасуке-кън?Гладен ли си?”

„Да.”

„Чудесно,тогава само трява да намерим място,където ще можем да хапнем нещо.Тя пое още една крачка напред чувствайки,че неговото присъствие започваше да се движи зад нея.Той направи своя път да ходи до нея.Тя го погледна.Тя искаше да знае дали той се е тревожел за нея,но тя знаеше че не може просто да попита. ‘Почакай...ако отидем в ресторант заедно...тогава всеки около нас ще си мисли,че е среща...не,че възразявам,но не искам той да си мисли че съм същото момиче като преди.Същото момиче,което го канеше на срещи постоянно.Може би ще е по-добре ако отидем до супермаркета и купим нещо.’

„Всъщност,може би трябва да идем до супермаркета,и без това трябва да купя някои неща.”

„Аа.”

Те вървяха в тишина,и двамата си мислеха за нещата,които искаха да питат другия,но никой не проговори.Сакура се опитваше да игнорира всичкото мръщене и мърморене от страна на селяните които подминаваха.Сасуке беше така потънал в мисли,че дори не забеляза.Да отидеш със Сасуке до супермаркета беше много по-интересно отколкото Сакура си представяше.Той беше наистина добър в това да избира свежи зеленчуци и хубаво месо.Когато пристигнаха на щанда за домати,той напълни цяла торба и я постави в кошницата. „Сасуке-кън?Не мислиш ли,че това са прекалено много домати?”

„Не.”


„Оо.”Сакура гледаше към кошницата.Сасуке изглежда забеляза промяната на становището й.”Обичам домати.Те са вкусни.”

Тя се изчерви и му се усмихна. ‘Научих нещо за него,а дори не трябваше да надзърна в него.’Сасуке гледаше усмихнатото й лице.Той почувства,че нещо се преобърна в стомаха му.Игнорирайки това чувство,той продължи с покупките.

През времето,в което те стигнаха до апартамента на Сакура,навън беше ранен следобед.Тя започна да приготвя вечерята незабавно щом Сасуке остави покупките.Той се загледа в колекцията й от книги.Сакура забеляза,че той грабна няколко,прегледа ги и ги върна обратно на лавицата.

„Получих повечето то тези от Цунаде-сама.”

„Хн.”

Сакура се вгледа в него. ‘Всичко,което той прави е толкова методично и успокояващо.’ Най-накрая тя погледна надолу осъзнавайки,че пилето беше почти изгоряло.Тя се прокълна умствено за това,че беше така обсебена от него,дори и сега когато беше по-голяма.

„Сасуке-кън,вечерята е готова.”

Тя постави чиниите на масата,седна на стола си и взе пръчките си за хранене.Сасуке седна до нея и направи същото.Те похарчиха повечето от времето в тишина.Сакура беше потънала в размисли,за това какво се беше случило по-рано същият ден и кога ли ще е новата им мисия.Тя бе така завладяна от мислите си,че не забеляза че той й говореше.

„Сакура?”

„Ъ?О..съжалявам Сасуке-кън,бях се замислила за нещо.”

Тя се изчерви и постави пръчките на масата.”Имаш ли нужда от нещо?”

„Къде е банята?”

„О,съжалявам,само секунда и ще ти покажа.”

Тя взе чиниите и ги постави в мивката, и се отправи по коридора,докато Сасуке я следваше.Тя спря до първата стая вляво.”Можеш да спиш в тази стая тази нощ.Би трябвало да има всичко,от което се нуждаеш,но може би ще трябва да ти намеря някакви дрехи.”

Той кимна и тя продължи да върви по коридора и спря пред следващата врата от ляво.”Това е банята.Стаята ми е долу по коридора,ако имаш нужда от нещо.”

„Сакура,къде са родителите ти?”

Сакура не очакваше той да я попита за тях,но не беше и изненадана.”Те ходят на много ваканции и имат много работа,така че на практика живея сама,но в къщата на родителите си.”

„Хн.”

Тя му се усмихна и тръгна надолу по коридора,очаквайки той да влезе в банята.Но когато отвори вратата си тя осъзна,че той беше все още зад нея.

„Ано..Сасуке-кън-”

„Ти каза,че ще ми дадеш някакви дрехи?Искаш да изляза от душа гол ли?”

Очите и се разшириха и тя се вцепени.Умът и внезапно се покри с картинки изобразяващи него под душа,покрит с вода и пара навсякъде.Тя отблъсна очите му и приземи погледа си на гърдите му.Осъзнавайки,че това не беше най-умното място към което можеше да погледне в момента,още повече картини изникнаха в ума й.Тя погледна надолу и спря на разклона( хАхаАХа xD за какво ли става въпрос ?! xD xD xD ) Тя затвори очите си и разклати глава надявайки се той да не стоеше пред нея.Лицето и беше червено като домат.Тя прочисти гърло и каза твърдо, „Д-да,аз ще..аз ще ида да ти взема някакви дрехи...връщам се след малко.”Гласът и се пропука,когато проговори.

Тя го подмина и побягна нагоре по стълбите.Сасуке остана там,където тя го остави усмихнат.Той повтори това,което се случи в ума му. ’Добра реакция,Сакура...’

Малко по-късно тя се върна,лицето й все още беше червено и картините в ума й все още бяха там.Тя му подаде чифт черни панталони и бяла тениска. „З-заповядай,Сасуке-кън.”

Каза тя държейки дрехите пред него,без да го поглежда в очите.Той се подсмихна отново и взе дрехите от нея.Те вървяха заедно по коридора,Сасуке към банята,а Сакура към стаята си,той усмихнат,а тя червена(доообре ).

Сакура затвори вратата на стаята си и падна на пода бавно. ‘ОМГ!Това беше НАЙ-ЛОШАТА реакция!НЕ можах ли да БЪДА по-очевидноо засрамена!Сега той вероятно си мисли,че съм по някакъв начин перверзна.’

Тя чу звука от вода и мислите и картинките отново се появиха в главата й,и тя отново си го представи под душа.Изключвайки този път,тя беше с него.Тя прехапа устната си отивайки все по-нататък с фантазията си.Когато осъзна какво прави тя разклати глава още веднъж.Тя се хвана за косата,разстроена. ‘А!Аз съм перверзница ( xD ) ... но той наистина има хубаво-НЕ!Добре,той да бъде насаме с мен-това не върви на добре.Как ще продължи останалата част от нощта?? ’

Останалата част от нощта беше наистина кротка и за двамата,за облекчение на Сакура.Веднага след като Сасуке излезе изпод душа,той отиде в стаята,в която Сакура му каза че може да спи,и не излезе.След като си взе душ,тя почука на вратата му да провери дали има нужда от нещо.Той каза,че ще си легне след малко.Сакура му пожела лека нощ и отиде в стаята си да поспи.
_________________
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 08, 2009 2:33 pm
Сакура легна на леглото си и се взря във тавана . Беше й трудно да заспи . 'Боже ! Защо не мога да заспя ! Толкова е обезсърчаващо !' Обърна се на другата страна и започна да разглежда роклите си . Въпреки , че лампите бяха изгасени ,тя виждаше в мрака и очите й се спряха в старата снимка на отбор 7 . Въздъхна , когато забеляза генинът със гарваново черна коса , от лявата страна на снимката . Умът и беше по-затормозен с мисли за Саске от обикновено .
В повечето случай , тя харесваше да мисли за любовта на живота си , но точно сега искаше само да заспи . Раздразнена тя махна завивките от себе си , и отиде за чаша вода , с надеждата , че това ще и помогне на безсънието й .

Тръгна внимателно , опитвайки се да не издава звук . Тя добре знаеше , че да събудиш шиноби не е трудно . Всички шинобита освен Наруто . Той можеше да спи докато торнадо минаваше през къщата му . Докато ходеше през тъмния коридор , тя не можеше да спре да гледа в далечната дясна врата . Знаеше , че там Саске спи спокойно . Въпреки желанието си да не го събуди , тя искаше да погледне спящото му лице .

СКРЪЦ

'По дяволите ! Надявам се , че не съм събудила Саске-кун!' Бавно пристъпваща на долу по коридора тя спря мигновено пред неговата стая за да поогледа . Тя се обезсърчи , когато видя , че вратата е затворена . Това я вбеси и тя продължи към кухнята . Сакура взе една чаша и я напълни с вода . Завъртя си и тръгна да излиза от стаята , но се загледа през прозореца . ' Чудя се дали Наруто още ми се сърди ? ' Мисълта , че Наруто й се сърди , по някаква причина , караше сърцето й да я боли . Тя винаги го смяташе за брат , и винаги се забавляваше , когато е с него . Откакто се беше завърнал от пътешествието си с Джерая , беше съзрял доста . Никога не беше се замисляла за времето прекарано с него , до сега .

'Сега , като помисля , Ние с Наруто винаги сме заедно .' Тя не можеше да спре да се усмихва , като мислеше за него . Остави празната си чаша , отиде до прозореца и погледна към апартамента му . 'Наруто , моляте не , ми се сърди.'
Протегна ръка към небето и си помисли . ' Добре , време за спане.' Още веднъж тръгна по коридора , като очите й гледаха към вратата отпред .'Искам само да видя лицето му ... ще се събуди ли , ако отворя вратата?'Отново спря тихо пред вратата му . Много внимателно тя постави ръката си на дръжката .

Пое дълбоко въздух , 'Добре , на 3. 1....2....3!'Тя отвори и се чу скръцване . Погледна с надеждата , да го види да лежи на леглото си . За нейна изненада , нямаше никой на кревата , или тя невиждаше .'Какво по ? Може би , просто трябва да се приближа повече , щом като не мога да видя от толкова далеч . Тихо , тихо.... 'Отвори вратата повече , направи още една стъпка и промуши главата си във отвореното място , за да види по-добре.

"Сакура ."

"КИАААААААААААААААААААААААААААААААААА!"

Тя се обърна на пета , и размаха юмрука си във въздуха , несигурна къде точно се намира целта й . Преди да разбере кого атакува , .
Въпреки ,че не можеше да каже , от кой бяха тези бързи движения , които тя не забави . Уплахата й причини адреналинова криза ( нямаше как да го преведа :S )

" Сакура-а ! Престани ! "

" Перверзник ! Изнасилвач ! Изчезвай от къщата ми ! Как Смееш - "

" Сакура , казах спри ! Аз съм !

" Крадец ! Престъпник ! Ще те накарам , да съжаляваш , че - ау! "

Внезапно , тя се озова по гръб , някой седеше отгоре й , държащ я .
"Ауч ! Това заболя перверзнико ! Ще съжаляваш за- . "

Тя отвори очите си , и се опита да ги фокусира , за да види кой е сложил ръка на устата й . Очите й се разшириха , когато разбра , че това е Саске;и той изглеждаше доста раздразнен . Може би от това , че беше наречен перверзник , изнасилвач , крадец , престъпник , а след това пак перверзник . Сакура преглътна тежко , опитваща се да направи мили очички . Саске махна ръката си , но не стана от Сакура .След това тя разбра техните позиции. Саске бе разпложил краката си от двете й страни ,с лице към нея , и държеше китката й под главата й . Лицата им бяха на сантиметри разстояние . Сакура почувства , че лицето й порозовява .


"Саске-кун , съжалявам ! Не разбрах , че си ти . Помислих си , че си престъпник или - "

"Перверзник , изнасилвач или крадец ?" Тонът му беше слабо раздразнен .

"Амммм , да !"

"Трябва да си нащрек повече . Можеше да съм те убил , а ти нямаше и да разбереш кой е , или какво се е случило ."

Коментара му я раздразни , както когато я отхвърли като бяха генини , и й каза , че е слаба . Внезапно тя се почувства много ранена и разочарована от него .

"Казах ,че съжалявам ! Не трябва да палиш толкова !"

"За а какво се ядосваш толкова ? Не бях аз този , който не беше нащрек. "

"Какво сега ? Един път да не съм нащрек , и ти трябва да ми четеш конско ! Стига Саске , аз просто - "

"Можеше да бъдеш убита , заради този един път !"


Щрак

Без да мисли , Сакура внезапно измести бедрата си , така че той застана на корема й . Тя дръпна китката си надолу , с цялата си сила и повдигна бедрата си , като така го хвърли от себе си . Саске се завъртя във въздуха , и се приземи по гръб . Следващото нещо , което усети беше , че Сакура е върху него и държи кунай на гърлото му . Тя го погледна със гневен поглед , нейната ръка държеше една от китките му , над главата му , и го бе възседнала .

"Не съм толкова лесна за убиване !"

За нейна изненада , той се усмихна . Сакура щеше да гу наругае , когато той я прекъсна .

"Впечатлен съм Сакура ! "

Тя задържа дъха си , и забрави всички противени работи , които щеше да му наговори . 'Саске-кун ..... той каза .... че е ..

Сакура не можа да се сдържи и се усмихна "Благодаря , Саске-кун."

Тя пусна куная си на земята и се вгледа в него . Техните лица бяха на сантиметри разстояние . Тя можеше да устети , как сърцето й бие лудо . Тя остана върху него и гледаше в очите му .'Ако се отпусна и го целуна? Какъв ли ще е на вкус ? ' За нейна изненада , Саске не беше помръднал или не беше оплакал да се махне от него. Вместо това и тои я гледаше в очите , и чакаше нещо . Сакура преглътна , навлажни устните си , отпусна се надолу и притисна нейните устни към неговите .

Саске не помръдна , нито възрази . Той не беше изненадан , че тя го целуна . Сакура помисли , че сякаш той очакаше това от нея. Освен това той не отвърна на целувката й . Разочарована и със разбито сърце тя се отдръпна .

"И-извинявай , Саске-кун !Аз-"

Внезапно той я дръпна близо до себе си , и притисна свойте устни към нейните , силно , стиснал я в прегръдка . Сакура беше шокирана , но затвори очи и отвърна на целувката . С езика си той бутна долната й устна ; тя изпълни на искането му , и отвори устата си . Със задълбочаването на целувката , тоя я приближаваше повече и търсеше надмощие . Сакура погали езика му с нейния , отначало нежно , а след това движението стана по-бързо .След миг , те се разделиха и задишаха тежко .
Сакура почувства ,че бузите и горят , когато двамата започнаха да се гледат един друг.

Сакура не знаеше какво да каже или да направи . Една от най-големите й фантазии , туко що се беше сбъднала . За нейна изненада , Саске отново плени нейните устни с неговите . Сакура затвори очи в момент на пълно щастие и отвърна на целувката му . Те останаха на пода на коридора за известно време , благодарни , че няма кой да ги прекъсва . Няма ги Какаши , Наруто или Сай , само те в празната къща . Изведнъж Саске направи маневра , така че , неговото тяло застана над нейното . Единия му крак застана между нейните . Сакура почувства , че се изчервявя и те се разделиха .

"Саске-кун " Тя опита да поеме дъх .

"Хн?"

Тя прехапа устна и още гледаше в очите му , тя не искаше това да свърши , но позата , в която той туко що ги бе наместил , моментът беше подходящ да спрат ( много здраво съм разочарован)

"Би трябвало да лягаме да спим . Ако получим мисия утре , ще се нуждаем от достатъчно почивка."

Той кимна , а след това отнова я целуна . Саске не предполагаше , че да усеща чужди устни залепени за неговите , толкова ще му харесва , толкова че чак не искаше да спре , но той знаеше , че тя е права . Той се отдръпна от нея , изправи се , и й подаде ръка за да помогне и тя да го направи .

Тя му се усмихна сърдечно и хвана ръката му . Все пак се изненада сред като той непусна ръката й , а я заведе в неговата стая . Сакура почувства лудия туптеж на сърцето си 'О ,Боже!О ,Боже !О , Боже !Какво прави той ?Нали не очаква да-' Тя преглътна , преди да довърши това изречение . Не че тя не искаше да го направи с него , просто не го очакваше , и не беше подготвена . Той се обърна за да я погледне в лицето . Сакура помисли , че е забеляза розово на бузите му .

"Искаш ли да останеш тук , или ще се върнеш н стаята си ? " Гласът му беше спокоен , и уверен. Той беше съвършено спокоен , или поне така изглеждаже на Сакура

'Той иска да остана с него ?' Сакура кимна , чувсвайки как бузите и пламват " Ще остана тук , ако си съгласен ."

Той кимна , пусна ръката й и легна в леглото си . Тя го последва , легна от другата страна и се зави .' Сега , като се замисля , Саске-кун никога не изразява чувствата си . Може би този въпрос беше замаскирано , 'Аз искам да останеш с мен .'
_________________
Yukana
Yukana
Състезател
Състезател
Female
От : София
Рожден ден : 19.02.1994
Години : 30
Мнения : 1383
Дата на рег. : 21.02.2009

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 08, 2009 10:48 pm
Ощеееееееееееееееееееееееееее :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Нед Апр 12, 2009 1:11 pm
Да или беше беше мил , и вместо да те отреже директно , той ти даде няколко опций . '
'Може би , но и в двата случая , никога няма да разберa .'

Тя го погледна , и с изненада видя , че и той я гледа . Той се приближи до нея , и още веднъж я целуна , този път леко . Сакура почувства щастието , което дойде със тази нежна целувка . Момент по-късно се разделиха , а тя му се усмихна и се зави .

"Лека нощ , Саске-кун."

"Лека ."

Сакура се намести , за да й е по-удобно . Изведнъж усети силна ръка да я обвива , и да я дърпа към средата на кревата . Тя се усмихна , и почувства как порозовява . 'Саске-кун , обичам те толкова много '( сърцето ме боли докато го пиша ) . Най-накрая тя заспа , и то без никъкъв проблем .

На следващата сутрин , Сакура се събуди щастлива и ободрена. Тя пое дълбоко дъх . Усмихна се като чу , че някой зад нея изпъшква. Усмихва се още повече , когато усети , че любовта на живота й се раздвожва , отдясно зад нея . Тя се обърна за да го погледне , а той изпъшка още веднъж .

"Добро утро , Саске-кун ."

Той сбръчка вежди , отвори очи , а зрението му бавно се фокусира. Погледна към смарагдовите очи , които също го гледаха със усмивка . (от превода ми излиза ,че очите се усмихват...)

"Сакура ?"

"Да ? "

"Колко е часа ? "

"A ? Еммм...Не знам , но е сутрин и трябва да ставаме ! Ще направя закуска , ако побързаш ."

Тя се изправи на лакътя си , протегна се и го целуна , стана и отиде в стаята си да се преоблече , а след това отиде в кухнята и започна да прави закуска . Саске се завъртя изпъшквайки ' От кога , тя става толкова рано ?'Той се изправи и почна да се преоблича , когато миризмата на домати се разнесе из стаята му . Той се подсмихна и тръгна към кухнята , вече напълно облечен . Когато влезе , забеляза че Сакура изглежда както обикновено , с изключение на косата й , която беше малко по-рошава от повечето пъти .

"Добро утро , Саске-кун . Направих ти закуска , ако искаш седни . "

Той седна на същото място , на което седеше и вчера , а пред него се появи тост с домати . Неговата уста почна да отделя слюнка .

"Надавям се да обичаш препечени филии ? Знам , че обичаш домати , и затова помислих да направя нещо с тях . "

Той започна да яде почти веднага , а през това време тя бе така тиха , че той почти не я чуваше .

"Добро утро , Сакура-чан ! Може ли да вляза ? "

Саске и Сакура се спогледаха и помислиха едно и също нещо , 'Да го пуснем ли ?'Сакура въздиша , когато чу още едно силно почукване .

"Сакура-чан , знам че си станала , погледнах през прозореца и видях че те няма в стаята ти .

Сакура почувства , че бузите й почервеняват , а очите се срещнаха с тези на Саске . Той и се усмихна , като отхапа от сандвича си , а Сакура отвори вратата . "Наруто ! Перверзнико ! От кога надничаш в ста-...Какаши-сенсей ? Сай ?

"йоо" - казаха Какаши , усмихвайки се под маската си .

"Добро утро Сакура ." Каза Сай с усмивка .

"Какво? Какво правите тук "

Наруто забеляза Саске , който седеше на масата и му каза "Глупак ! По-добре да не си направил нещо на Сакура-чан ! Иначе ще те убия !!"

Саске се подсмихна , стана от маса , вече приключил със закуската . " Не можеш да ме убиеш , дори и да искаш "


"Глупак"

Бузите на Сакура се изчервиха , но никой не забеляза , защото тя държеше Наруто от това да се хвърли върху Саске . "Пусни ме !!"

"Наруто спри ! Спри да предизвикваш врява ! "

Тя го бутна раздарнена . Саске отиде до Сакура , все още усмихнат . "Какво правите тук ? Особено ти Какаши , ти винаги закъсняваш за всичко . Доста е странно , че пристигна по едно и също време с тях ??" Каза Сакура .

"Аз бях довлечен до тук . " Каза Сай с вдигната , все едно е в училище и иска да попита нещо .

Какаши се почеса , и започна да се смее неловко . "Ние просто искахме да видим. "

"Да видите какво ? " попита Сакура объркана .

"Да видим новите ти способности " Каза Наруто , раздразнен от Саске .

Сакура сега се досети да какво става дума , и почувства , че сърцето й се свива . " О , не .... Още не съм казала на Саске-кун заа-'

"Какви нови способности ? " попита и той , също така объркан .

"Тя не ти е казала ? " Наруто попита наочил се към Сакура . Тя се напрегна .

"Какво да ми каже? "

Какаши и Наруто се спогледаха , и мислеха едно и също нещо ,`Нека Сакура му каже , преди те да са го направили .` Те погледнаха към Сакура , която изглежда не искаше да бъде тук , точно в този момент . Тя щеше да проговори , но Сай я изпревари .

"Новите умения , които научи от Учиха Итачи " Сай го каза със злобна усмивка .(къв й го нанесе )

"КАКВО" Саске се разкрещя изведнъж

"САЙ" Викнаха Какаши , Наруто и Сакура

Всички очи бяха насочени към Сакура . Тя преглътна и се обърна към Саске . Тя го погледна за да срещне ядосаните му очи . " Саске -кун ....И-Итачи малко ме тренира , докато бях заловена от Акатсуки ."

"Малко ? Ти каза , че всеки ден е тренирал с теб ." Сай го каза и се почувства някак оправдан (няам представа защо )

Саске почувства , че кръвта му почва да кипи . Искаше да й се разкрещи , и да я попита , защо не му е казала по-рано. Никой не очакваше , това което той направи . Хвана за ръката Сакура и дръпна , като затвори вратата , пред лицата на Наруто , Какаши и Сай . Те чух шумно щракване , а от това разбраха , че той заклю .

Сакура се отдръпна от него и погледна към разярените му очи .

Бам . Бам . Бам " Саске , глупако , отвори вратата !"

"Сакура , защо не ми каза вчера за това ? " Опитвайки да се сдържи .

"Защото знаех , че ще побеснееш . "

"Какво друго се случи , докато беше там ?"

"Не ме лъжи !"

"Как ще разбереш дали те лъжа или не ?"извика тя , като почувства , че неговия поглед я кара да се чувства неудобно . Накрая тя спря , след като почувства , че се е опряла на стената , която не й позволяваше да продължи. Саске направи още една крачка и се наведе към нея , ще гледащ в очите й .

"защо това , може би е най-личното и интимното нещо , което Итачи някога е правил за някого. " Каза Саске през зъби.

Да види как Саске се надвесва към нея и напомни за Итачи . Сакура погледна встрани от Саске , и съжаляваше , че първата й целувка не беше с него , и също така , че не беше достатъчно силна да отблъсне Итачи .

Бам .Бам . Бам . Глупако ! Отвори вратата , или ще влезем със сила .
" Тогава защо това да означава , че се е случило нещо друго ?" Гласът й беше по-тих от преди малко . Той внезапно почувства спазъм от ревност във стомаха си . Чувство , което той мразеше и рядко изпитваше , както и да е той , изпитваше това чувство , когато ставаше дума за Сакура .

СПОМЕН
Момче , година по-голямо от Саске , мина покрай него и се насочи към Сакура . Той носеше зелено облекло , имаше черна овална подстрижка и големи гъсти вежди. Саске гледаше към него , след като беше се раздразнен от друг генин момент по-рано .

"Моето име е Рок Лий , ти си Сакура-сан . Хайде да излезем , аз ще те защитавам докато умра .

Банг .
"В никакъв случай . Каза Сакура ужасена .

Рок Лий погледна към нея с разбито сърце . Саске почувства облекчение .

" Ти не си ми по вкуса "

`Предполагам няма за ... чакай ... защо се притеснявам изобщо .



Месеци по-късно ....



Тримата седяха на маса , те бяха тръгнали към Страната на Чая , когато млад мъж с тъмно кафява коса сложена на конска опашка се приближи .

"Сладка си , как се казваш ? " Момчето се наведе към Сакура .

"Аз? "

"АА! Ти флиртуваш със Сакура-чан!"

"Аа, Сакура-чан , хубаво име !"

Сакура почувства , че се изчервява . Саске следеше разгора внимателно , и гледаше реакцията Сакура.

"Хайде да отидем някаде и да обсъдим , съвместното ни бъдеще . "

Саске усети как кракът му изтръпна , и се появи странно чувство във стомаха му . ` За кой се мисли този ? `

"Ха това беше шега . Мразя нинджите , мисля че трябва да си седите в селото си .

Саске почувства как кракът му се отпусна , но чувството в стомаха му не изчезва .

"Аа! Къде изчезна този ? "

Край НА СПОМЕНА

Саске сложи ръка на брадичката й , и повдигна лицето , така че тя да гледа в очите му . Сакура почувства , че сърцето затуптя по-бързо . Тя не неможеше да погледне в очите му точно сега . Щеше да се пречупи пред тези очи. Тя опита да погледа на другата страна , но той й каза " Погледни ме ! "

"Сякаш знае , че не мога да го излъжа , каго го погледна в очите .

"Сакура , ти криеш нещо ! "

"Саске-кун...Аз" Сакура погледна в очите му ... `Какво ли ще направи , когато , че Итачи ме целуна ... `
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Нед Апр 12, 2009 1:24 pm
Глава 9

"РАСЕНГАН!"

ТРЯС!

Сасуке и Сакура и двамата погледнаха към мястото,където се намираше вратата (едно време xD) и видяха само трески и летящи дървени частици.Наруто,Какаши и Сай погледнаха към Сасуке и Сакура.Те забелязаха,че Сасуке се беше наклонил над Сакура и придържаше лицето и нагоре.

"ПУСНИ Я,ТЕМЕЕ!" - извика Наруто.

"ПУСНИ Я!" - извика и Сай.

Сасуке се изправи и се обърна към тях с раздразнено изражение.

"НАРУТО! Погледни какво си сторил на ВРАТАТА МИ!!!" - извика Сакура

"Ще я поправя!" - отвърна той съвсем незаинтересован и дори не погледна към нея.Цялото му внимание беше върху Учиха - "Какво си мислиш,че правиш на моята Сакура-чан?!"

Какаши само гледаше полу-замаян от сцената,която се разиграваше пред него.Сакура стисна юмруците си "АЗ НЕ СЪМ ТВОЯ,НАРУТО!" - тя можеше да усети как гнева и набираше сила.

"Точно така.Тя е моя!" - каза Сай самоуверено с подхилкване на лицето си.Всички повдигнаха вежди към него объркани.За Сакура чашата преля.

"МАХАЙТЕ СЕ! ВСИЧКИ!"

"Но,Сакура-чан!"

"НЕ,Наруто! Не искам да чувам нищо! Просто изчезвайте от къщата ми!"

"Хайде,Наруто.Вече и счупи вратата.Нека да тръгваме." - каза Какаши като се опитваше да успокои атмосферата.Раздразнен Наруто се обърна и тръгна към Какаши.Той спря , когато беше извън къщата и тропна крака си по земята.Чакаше Сасуке,Сай и Какаши да го последват.

"Сай! Това включва и теб! Махай се!"

"Какво съм направил?"

"Еми,като за начало .. АЗ НЕ СЪМ ТВОЯ!" Тя посочи към мястото в къщата,където трябваше да е вратата.

Сай излезна,заставайки до Наруто,който го зяпна.Сасуке погледна към Сакура,за да разбере дали тя има в предвид и него.От своя страна тя беше толкова ядосана,че не забеляза,че той я погледна.Наруто се обърна "ТЕМЕ! Тя каза всички ние!"

"Не,Наруто! Имах предвид всички ВИЕ!"

"КАКВО? А ЗАЩО ТОЙ НЕ?!" - извика Наруто пак с раздразнено изражение.

"Защото той не счупи вратата ми!"

Някой от хората в селото започваха да надничат в къщата,което направи Сакура още по-раздразнена.Наруто се обърна с глава високо вдигната и ядосано настроение.Той тръгна да си ходи,последван от Сай.Какаши се обърна към Сакура и Сасуке "Съжалявам за вратата,Сакура.Опитах се да го спра,но...знаеш какъв е Наруто."

"Добре благодаря,Какаши-сенсей."

"Е,ние ще сме в обикновеното място за трениране,така че ако решите може да се присъедините към нас...Сасуке,Наруто в момента е малко впрегнат поради обстоятелствата, заради които ти се върна.Но знай,че той наистина се радва,че си тук."

"Аа."

"Е,Ja Ne!"

Облак от пушек замести мястото,където Джуунина стоеше.В яростта си Сакура се обърна и тръгна нагоре по стълбите без да казва нищо на Сасуке.Той чу врата да се отваря и затваря.Стоейки там , където тя го остави,Сасуке се чудеше дали тя се опитва да го накара да я последва,когато отново чу звук от отваряне и затваряне на врата.Той погледна към стълбите и я видя да се задава с завивка в ръцете си.

Без да казва нищо,тя отиде до вратата,опитвайки се временно да я покрие с чаршафа.Сасуке почти се подхилкна,когато забеляза,че тя не можа да стигне.Мърморейки,Сакура се обърна,за да вземе стол,но се спря,когато видя,че Сасуке започна да и помага. "О,благодаря,Сасуке-кън."

Той кимна и после приключи с поставянето на чаршафа.Не беше кой знае каква поправка,но поне ги закриваше.Ядът на Сакура започваше да се успокоява.Взимайки дълбока въздишка,тя реши да си седне на кушетката.Сасуке седна до нея,давайки и твърдо изражение.Тя го погледна.

"Ще довършиш ли това , което щеше да кажеш?" - попита той.

"Сасуке-кън,не искам да ти казвам." - каза тя с притихнал глас.

"Значи все пак нещо се е случило?" - попита той и вътре в него нещо се стегна.

Сакура погледна настрана от него. "Не защото съм го искала." (Oh! It's getin` interesting xD)

Ето пак.Сасуке почувства още един яростен удар в стомаха си,не срещу нея,а срещу брат си.На времето той си бе мислил,че не е възможно да намрази брат си още повече,но сега разбра,че е грешал.

"Сакура,какво ти направи той?!" Сасуке искаше да знае.Нуждаеше се от това да знае.Различни възможности препускаха през главата му и това го правеше луд.Колкото повече задържаше отговора си Сакура,толкова по-лоши мисли и видения прииждаха във въображението му.Яростта му ставаше неконтрелируема-нещо,което не беше му се случвало от доста време.Сасуке грабна лицето и отново и го дръпна към себе си.Той забеляза,че очите и се бяха навлажнили и затова отхлаби малко силната си хватка.

"Т-той...."

"Той КАКВО!" - каза Сасуке по-силно,от колкото възнамеряваше."

Сакура погледна в очите му.Тя можеше да види в тях решителността и неспокойствието,което излъчваха.Поради някаква причина тя се почувства виновна,все едно му е изневерила.Сакура преглътна и се опита да не мига,за да не паднат сълзите от очите и.

"Той.. ме ц-целуна... пак... два пъти."

Сакура си помисли,че в този момент видя огнена светлина да минава през очите му (Kyuubi,is this you?! o.O xDDD) Огън,който гореше единствено от яд и омраза.

Сасуке се задави на думите,докато ги изговаряше "два пъти...!"

"И... те бяха различни от първия път..." Сакура се опита да отблъсне очите му,но той дръпна главата и още веднъж,за да я накара да продължи да го гледа.

"Имаш предвид различно от тогава,когато те накара да изпаднеш в безсъзнание?" - каза той през стисната зъби,опитвайки се да остане спокоен.
Сакура кимна и задържа сълзите си,като и се прииска сега да не гледаше в очите му.

"Това ли беше всичко,което се случи?" - попита Сасуке,панирайки се отвътре.Тя кимна.Вълна от облекчение го обля,благодарен,че не се е случило нещо повече.Но все пак яростта му от спомена,в който Итачи я целуна за пръв път още гореше в съзнанието му и той не можеше да забрави онзи ден.Откривайки,че той я е целунал още два пъти,още повече подпали яда му.

"Как така бяха различни,Сакура?"

"Е-еми първия път беше също като преди.Направи го просто, за да ме накара да изпадна в безсъзнание.Но... в-втория път..." Тя преглътна.Споменът за тялото му притиснато върху нейното,мисълта за езика му в устата и-това измъчваше всяка клетка от главата и.Прииска и се да изплюе и да повърне,все едно се беше случило сега.

"Втория път,когато ме целуна,той... ме притисна срещу една стена и ... не се опитваше да ме накара да изпадна в безсъзнание." Сакура не издържаше да продължава да гледа в очите му.Както му обясняваше,тя можеше да види какво му се случва през това време.Яростта му нарастваше все повече и повече.Сакура погледна настрани от страх,че ще започне да плаче,но той отново нежно издърпа главата и към себе си.Тя погледна в очите му и две сълзи паднаха от очите и,оставяйки следи по бузите и.

"Той се насили върху мен... не се опитваше да ме накара да припадна! Той искаше да ме целуне." Гласът и беше станал още по-нестабилен.Най-накрая тя дръпна лицето си от ръката му.Погледна надолу към кушетката като се опитваше да не заплаче.Сакура стисна юмруците си и още повече сълзи започнаха да падат.Този път Сасуке не се опита да я спре да се отдръпне от него.Беше започнало да го боли да гледа в плачещите и очи.Сасуке не очакваше това,което се случи после,но и не се пребори срещу него.Той грабна Сакура в силна прегръдка и я стисна близо до себе си.

Сакура взе ризата му в ръцете си,стискайки я с юмруците си и тихо заплака в ръцете му. (Dramatic scene.. ;( .. SILENCE! I'LL KILL YOU!!! xDDD)

"Сакура,всичко е наред."

Тя кимна като се опита да спре сълзите си. "Ядосан ли си?" - попита тя допряна до гърдите му и чуствайки тежест в сърцето си.Сасуке кимна "Да,но не на теб." Сасуке усещаше как яростта бликаше в него.В момента толкова много му се искаше да излезе да тренира,за да може да освободи поне малко от яда,който чувстваше.Той погледна надолу към розовокосото кунойчи в ръцете си 'Итачи,ще те убия заради всичко,което направи!'

Сасуке можеше да усети как Сакура започва да се успокоява. "Благодаря ти,Сасуке-кън." - каза тя с тих глас.Сега се чувстваше щастлива и облекчена , че му каза и че той не беше ядосан на нея. Тя си пое дълбоко въздух , дишайки в гърдите му. (Ей лелче,ще го издишаш и изсмучиш! Остай малко и на нас ! xDDDD) 'Обичам мириса му.Толкова е успокояващ и облекчаващ.' Тя се усмихна на себе си,стискайки го по-силно. (Край! Не остави за нас... -_- )

"Сасуке-кън?"

"Хн?"

"Искаш ли все пак да видиш какво научих?" (Йее! Креватно джудоо! xDD)

След малка пауза,той кимна.Сакура се усмихна,избърсвайки мокрото,което бяха оставили сълзите на лицето и. "Можем ли да тръгваме тогава?"

Сасуке погледна надолу към червените и бузи и очи.Той се протегна напред и целуна леко челото и.Сакура почувства как бузите и започнаха да стават розови (нале бяха червени одеве уе о.О) Чувството на болка и съжаление,което усещаше до одеве,сега се бе стопило от щастието.Те се разделиха и тя му се усмихна.Той погледна към усмихнатото и лице,виждайки тази усмивка,която тя винаги пазеше само за него.Сасуке се захили.

"Сега можем да тръгваме." (Ано.. а креватното джудо? о.О xDDD)

----------------------------------

След 15 минути те пристигнаха на мястото за трениране.Да върви по улиците на Коноха изглежда беше много по-неприятно,от колкото Сакура си представяше.Двамата тя и Сасуке се опитваха да не обръщат внимание на шушукането и погледите,които получаваха от хората.Сакура можеше да се закълне даже,че чу нещо от сорта на 'сладка двойка' и това я накара да се изчерви.Иначе най-много хората говореха за Сасуке,Орочимару и селото на Звука.Най-накрая те пристигнаха и видяха Сай и Наруто да тренират един срещу друг.Какаши беше наблизо под едно дърво и четеше книгата си. (Icha Icha Paradise Rulzz xDDD)

"Сакура е тук." - каза Сай и спря наполовината на пътя както се беше засилил към Наруто.

"Сакура-чан! Теме!"

"Е,вие двамата май сте в по-добро настроение." - каза Сакура като се доближи.Дори Какаши махна книгата си и тръгна към тях.

"Това е защото ядох Рамен и сритах задника на Сай!" - каза Наруто усмихнат.

"Не си ми сритал задника." - каза спокойно Сай.

"Напротив!Сритах ти го!"

"Не,не си!"

"СЪМ!"

"Не,не си!"

"Добре,вие двамата,достатъчно." каза Какаши като сложи ръце на устите им,заставайки между тях.Наруто се откъсна от ръката на Какаши "Както и да е.Съжалявам,че ти счупих вратата,Сакура-чан.Ще я поправя днес."
Sweeney Todd
Sweeney Todd
Manga Master
Manga Master
Male
От : Мадагаскар
Мнения : 7469
Дата на рег. : 03.04.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: няма да ти кажа. :D:D:D:D

red Re: ^sasusaku^

Пон Апр 13, 2009 5:29 pm
добро е браво, много си талантлива ^sasusaku^ - Page 2 787605 :bravo:
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Пон Апр 13, 2009 9:14 pm
Deidara-san написа:добро е браво, много си талантлива ^sasusaku^ - Page 2 787605 :bravo:

Радвам се че ти харесва!Но не мисля , че съм толкова талантлива-надценяваш ме!Аз не пиша историята, а основния превод ми е готов от друг сайт.Аз просто го редактирам за някой по-забележими правописни грешки и неправилно използвани думи , променящо значението на изречението! ^sasusaku^ - Page 2 58594 ^sasusaku^ - Page 2 58594 ^sasusaku^ - Page 2 58594
Yukana
Yukana
Състезател
Състезател
Female
От : София
Рожден ден : 19.02.1994
Години : 30
Мнения : 1383
Дата на рег. : 21.02.2009

red Re: ^sasusaku^

Пон Апр 13, 2009 10:11 pm
Все едно, но фика е мн гот
Sweeney Todd
Sweeney Todd
Manga Master
Manga Master
Male
От : Мадагаскар
Мнения : 7469
Дата на рег. : 03.04.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: няма да ти кажа. :D:D:D:D

red Re: ^sasusaku^

Вто Апр 14, 2009 2:33 pm
keep going :|-):

^sasusaku^ - Page 2 274454
sand_team
sand_team
Без спирачки
Без спирачки
Female
От : From The Music World <333
Рожден ден : 06.03.1993
Години : 31
Мнения : 6489
Дата на рег. : 14.04.2009

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 15, 2009 6:48 pm
Горе-долу става ^sasusaku^ - Page 2 787605
Кей
Кей
Състезател
Състезател
Male
От : Konoha
Рожден ден : 23.12.1993
Години : 30
Мнения : 1962
Дата на рег. : 14.04.2009

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 15, 2009 7:53 pm
Супер е :lol!:
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 15, 2009 10:47 pm
--------------------------------------------------------------------------------

"Благодаря,Наруто." - усмихна му се тя.

"А колкото до теб!" - каза Наруто,сочейки Сасуке,който повдигна вежда в интерес.

"Съжалявам,че ти се нахвърлих."

"Ъ?!" - възкликнаха Сай и Сакура в едно и също време.Какаши се усмихна на русокосия шиноби,а Сасуке само го зяпна.

"Искаш да кажеш,че ти току-що ми се извини?!" - попита Сасуке в недоумение.

"Да,но никога повече няма да чуеш това.Ясно?" - прокламира Наруто.

Сасуке кимна. "Ясно." Те двамата се погледнаха и изглежда водеха безмълвен разговор отново. (Егаси екстрасенсите xD)

"E,Сакура,ще ни покажеш ли някои от новите си техники?" - попита Какаши.

"Ън!" (демек 'да' xD) Тя тръгна напред и остави другите да стоят и наблюдават.Сакура си пое въздух и затвори очите си.После започна да си поема по-дълбоко въздух,за да може да се успокои и да образува по-лесно чакрата си.Всички гледаха,чудейки се какво щеше да стане.Тя събра ръцете си заедно "Kage-Bunshin no Justsu!"

Пред нея се появиха още две кунойчита (т.е. два буншина ама нямаше как да напиша Сакура в мн.ч. xD).И двете гледаха сериозно и бяха готови за битка.Сакура им даде кунаи.

"Научил я е на kage-bunshin!" - каза Наруто.

"Така изглежда." - рече и Какаши захилен.

Изведнъж един от буншините тръгна към нея и запрати кунай на другия буншин,който беше отзад и хвана куная с лекота.Куная , който беше захвърлен отвлече вниманието на Сакура за момент и я разсея от идващия към нея крак.Идвайки на себе си тя избегна крака с лекота.Тя разменяше серия от ритници и удари с буншина и ги премахваше със светкавична скорост.Другия буншин изведнъж тръгна към нея,държаща кунаи и в двете си ръце.

"Много по-бърза е от преди." - каза Сай,впечатлен от скоростта и.

Сакура скочи назад ,когато изведнъж и двата буншина тръгнаха към нея.Тя запрати към тях единствен кунай.После започна да блокира удари и от двата буншина.Сакура се люшваше и блокираше удари с куная си.След това направи серия от допълнителни тай-джутсу техники и изведнъж в облак от пушек двата буншина изчезнаха.

"Уау! Тя направо е удвоила скоростта си!" - удиви се Сай.

Сакура грабна няколко куная и скочи във въздуха,захвърляйки ги във всяка мишена и оцелвайки перфектно точно в десятката.Все още във въздуха тя започна да оформя серия от знаци,много бързо,за да бъдат видяни от другите.После сложи ръка на устата си.

"Какво?!" Сасуке за малко да излезе извън кожата си,разпознавайки това,което правеше тя.

"Katton: Goukakyuu no Jutsu." След момент пламтящо огнено кълбо излезе от устата и и запали дърветата и част от ареата.

"Сасуке,това не е ли-"

"Аа!" Той зяпаше розовокосото кунойчи,което се рееше из въздуха и сега се снижаваше все повече и повече към земята.Сасуке не можеше да спре да я гледа.Фактът,че Итачи я е научил на това движение, беше достатъчен за него,за да поговори с нея. 'Тя трябва да знае...Трябва да говоря с нея.' Той продължи да гледа способностите и.

Сакура направи друга серия от знаци "Doton: Doro Dutoukai no Jutsu" Локва от кал изскочи от устата и върху горящите дървета и моментално ги изгаси.Тя кацна на земята и се обърна захилена към съотборниците си.

"Е,мисля,че това е достатъчно за сега.Какво мислите?"

Имаше пауза , в която всичко стояха тихи в шок. "Сакура-чан!... Това беше страхотно!" - каза Наруто греещ.

"Определено си подобрила способностите си,Сакура." - каза Какаши,усмихвайки се под маската си.

"Беше страхотно,Сакура.Много по-бърза си от преди." - каза Сай усмихнат.

Сакура погледна към Сасуке,който беше тих.Изглежда той мислеше за нещо. "Е,тогава предполагам,че двата ти елемента са огъня и земята,а?"

"Да."

"Интересно."

Всички погледнаха към Сасуке объркани. "Какво толкова интересно има в това?" - попита Наруто.

Сасуке игнорира въпроса му.Той също беше впечатлен от способностите и,но все още беше изненадан от факта,че Итачи я беше научил на 'fire ball Jutsu'.Това не беше нещо,което Учиха може да предаде на някой друг просто така.Сасуке беше откъснат от мислите си,когато чу нейния глас да го вика.

"Сасуке-кън? Има ли нещо?" - попита Сакура,която беше пред него и изглеждаше малко разтревожена.

"Не,добре съм."

"Е,аз умирам от глад! Хайде всички да отидем да ядем Рамен!" - възкликна Наруто.

Какаши погледна към учениците си. "Съжалявам,аз ще пропусна.Трябва да съм на едно място." Той погледна към Сакура "Впечатлен съм,Сакура.Ставаш все по-красиво и силно кунойчи.Ja ne!" Пушек и него вече го нямаше.

"Сакура-чан,Сасуке,Сай,идвате ли или не?"

"Току-що ядох рамен с теб,така че сега ще пропусна." - каза Сай.

"Ауууу! Сакура-чан? Сасуке-теме? А вие?"

"Съжалявам,Наруто,но днес трябва да отида до болницата за малко." - каза Сакура.

"Сасуке-теме? Рамен?"

"Може би трябва да си харчиш парите за по-важни неща,като например за нова врата на Сакура."

"Ще направя това след като ям! Е,идваш или не?"

"Не,ще пропусна."

"Аууу! ДОБРЕ ТОГАВА! Ще отида сам.Ще се видим Сакура-чан.И това наистина беше страхотно.Мисля,че твоето огнено кълбо беше по-голямо от това на Сасуке-теме."

Всички загледаха как Наруто побягна обратно към селото.Сай се обърна към Сакура и Сасуке. "За какво говори той? И ти ли знаеш как да правиш това джутсу?" - попита Сай любопитен.

"Аа.Произхожда от Учиха клана."

"Разбирам.Е,трябва да тръгвам.Чао,Сакура." - каза той и и се усмихна,игнорирайки Сасуке и после изчезна в облак от прах.

"Е,Сасуке-кън,трябва да отида до болницата.Идваш ли?"

"Аа."

През останалата част от деня Сасуке беше тих,докато следеше Сакура и тя изпълняваше поръчки.Той видя по-добре медицинските и способности,когато бяха в болницата.Когато бяха там,той озъзна,че тя е достатъчно добра за да бъде лекар,вече далеч от нивото на учаща се.Най-накрая след като ядоха в тишина,стана време за лягане.За щастие,когато се прибраха в нейната къща,там имаше вече нова врата с бележка на нея.Сакура се усмихна и я зачете.

Сакура-чан,

Ето новата ти врата.Съжалявам,че счупих миналата.О,и надявам се,че нямаш нищо против,че изядох малко онигири от хладилника ти.Ще се видим утре.С теб също,Теме!

Наруто

Сакура се бе чудила защо Сасуке беше толкова тих,от както видя способностите и тази сутрин.Най-накрая стана време за лягане и тя беше на път към стаята си,когато спря при повика на името си.

"Сакура?"

"Да,Сасуке-кън?"

"Колко време ти отне да научиш 'fireball jutsu'?"

"Ъмм,може би ден или два. Защо питаш?"

"Няма причина.Просто се чудех."

Имаше пауза от тишина,в която Сакура го изучавеше и след това въздъхна. "Сасуке-кън,има ли нещо,което те притеснява? От както бяхме на мястото за трениране тази сутрин,ти не си казал почти нищо."

Тя направи крачка към него и забеляза колко замислен изглеждаше той.

"Сакура,знаеш ли какво означава символа на Учиха?"

"Какво имаш предвид?" - попита тя объркана.

"Баща ми ми каза,когато бях малък.Символът на Учиха представлява разгърнато ветрило,което управлява огъня."

Изненадана,че той говори за семейството си,Сакура се замисли за момент над това,за което говореше той,припомняйки си как изглеждаше символа на Учиха. "Да.Наистина,това има смисъл.Повечето Учиха са съвместими с чакра на елемента огън,нали?"

"Да,но аз съм разтревожен поради факта,че Итачи те е научил на това специално джутсу."

"Сасуке-кън,какво искаш да кажеш? Когато изтеглих листчето,то ми показа,че елемента ми е огън и за това Итачи ме научи на някои огнени техники."

"Сакура,ти не разбираш."

Тя беше объркана и искаше отговори. "Какво не разбирам? Не схващам какво се опитваш да ми кажеш?"

Сасуке я проучи за момент и после кимна. "Сакура единствените хора,които знаят тази техника,са обучени от Учиха.Да научиш някой на това специално джутсу значи...." Той се спря и погледна към пода като се опитваше да подбере думите си.

"Значи какво,Сасуке-кън?" Тя се почувства леко разтревожена,когато погледна лицето му.

"Нека да го кажем така...ако аз те бях научил на тази техника,то аз нямаше да мога да ти я разкрия преди да се оженим."

Сакура задържа дъха си.Очите и щяха да изхвърчат от орбитите си,а устата и беше широко отворена в шок.Умът и работеше на бързи обороти.Тя се опита да проговори,но никаква дума не излезе от устата и.Сасуке я изучаваше внимателно.

"Но...Тогава...К-какво значи това? Искаш да кажеш,че Итачи... той..." Лицето и стана червено,когато се замисли по-дълбоко над това,което току-що бе казал Сасуке. "Това не е възможно! Не може ли да ме е научил на тази техника просто защото е огнена техника?!" - попита Сакура,отчаяно опитвайки се да намери друга причина.

Сасуке поклати главата си "Не."

Дишането и ставаше все по-неспокойно и отчаяно.Сакура беше уплашена до смърт. "Не..не може да е истина... Няма да приема това!"

"Сакура-"

"НЕ! АЗ ГО МРАЗЯ! НЕ ИСКАМ ТОВА! Не искам Итачи. Не искам той да чувства нищо към мен... най-вече..."

"любов?"

Тя силно поклати главата си при звука на тази дума и скочи към Сасуке.Уви ръцете си около него,все едно искаше да се отърве от нещо,което може да я зарази.

"Аз го мразя,Сасуке-кън! Мразя го толкова много! Просто искам той да умре! (wtf?! о__O)

"Знам,аз също искам това."

Сакура се почувства уязвима и мръсна,все едно имаше нужда да си вземе нов душ,просто за да измие мислите за Итачи от главата си.Тя започна да събира всичко парче по парче.Всичко,което бе направил Итачи,започваше да става ясно.Защо я бе тренирал и никога не и направи нищо в оправданието да я използва за някаква цел.Защо я бе целунал онзи път по този начин.Сакура почувства,че ще повърне.

Тя погледна към Сасуке "Искам да съм там,когато го убиваш." (WTF?! O_O)

Той погледна надолу като я изучи за момент "Очаквам да си там така или иначе."

Тя кимна леко,загубвайки се в очите му.Имаше дълга пауза,в която и двамата се гледаха (и после се нахвърлиха един върху друг xDDD Dreams... xD),разменяйки значителни погледи.Най-накрая Сакура въздъхна "Е,предполагам,че трябва да си лягаме вече."

"Аа." Той продължаваше да я гледа без да мърда.

"Ано...Сасуке-кън?" Лицето и започна да става розово и за това тя погледна настрана от него.Изчервявайки се тя хвана кичур от косата си и започна да го увива около пръста си.

"Хн?"

"Мо-може ли да п-пракарам нощта с т-теб о-отново?" - попита тя и почувства как бузите и започнаха да горят.Той се захили леко,гледайки надолу към розовото и лице.Бузите и бяха придобили същия цвят като косата и.Сасуке грабна ръката и и я заведе в неговата стая,затваряйки вратата след себе си.

И двамата влезнаха в леглото,лягайки един срещу друг.Сасуке можеше да види светлината от прозореца да удря смарагдовите и очи,правейки ги в лек светъл отенък на зелено.Сакура му се усмихна и се прозря като покри устата си с ръка.Той и се захили и затвори очите си в опит да заспи.Сакура го погледна,мислейки колко мирно изглеждаше лицето му.Тя се усмихна отново и се протегна напред,за да притисне устните си нежно към челото му. "Лека нощ,Сасуке-кън." - прошепна тя,лягайки назад.

"Хн."

Тя захапа долната си устна. 'Сасуке-кън,толкова си перфектен.... Обичам всичко в теб.' Сакура бавно се унесе в сън усмихната.
_________________
Yukana
Yukana
Състезател
Състезател
Female
От : София
Рожден ден : 19.02.1994
Години : 30
Мнения : 1383
Дата на рег. : 21.02.2009

red Re: ^sasusaku^

Чет Апр 16, 2009 3:12 pm
Oщееееееееееееееееееееееееееееееее :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Вто Апр 21, 2009 10:13 am
10 глава

На следващата сутрин се събуди радостна и се освежи.Тя разтърка сънливите си очи,
момчето с черна коса дойде на фокус (xD ако ме разбрахте де).Тя се усмихна и
погледна заспалата му фигура пред нея.

“Саске-кун? Събоди се, Саске-кун.”- тя шепнеше.

Трябваше ли да се пери като нинджа, да стане и то от най-малкият шум?

Никой от тях,както и да е Саске не събуди съзнанието си защото шепнеше. Саске бавно
отвори очите си прозявайки се и покри устата си.

"Сутрин Саске-кун"- каза тя тихо.

"Сакура,защо в тази стая няма часовник?"

"Това ли е твоя начин да ме попиташ колко е часа без да ме попиташ"

Той се усмихна самодоволно,"Умно момиче."

"Вероятно е около 6 сутринта."-весело каза тя.

Той отвори очите си погледна към нея силно "И след това кога стана сутринта?"

Тя се усмихна нежно,гледайки на него с влюбени очи," Откатко аз започнах да се
събуждам до теб"

Саске не можеше да спре ъглите на неговата уста да се обрънат нагоре.

Тя се наклони,и го целуна по челото. "Аз мога да ти направя закуска отново ако ти
искаш?Какво искаш Сасуке-кун?"

Той си затвори очите и потъна в топлината с която тя го обръщаше, сега тя го правеше.

"Домати."

Тя издаде слаб смях,"И аз това си мислих.Ставай заспала ми главичке! (xD )

Тя получи след като отново го целуна по челото.След като стана от леглото тя напусна
отворената за него врата. Сасуке обърна очите си за да види другата страна на стаята.

Прозявайки и разтягайки се той стана и започна да се облича.След като отиде до банята
той влезе в кухнята и видя как Сакура реже малко домати.Той погледна часовника на
стената.Показваше 6:10 сутринта.

"Сакура,знаеше ли,че е 6 сутинта ?"

"Ох,ум добре,това е просто времето,по което аз обикновено ставам,това е всичко."

Той седна върху кухненската маса за да гледа как тя му прави закуската.Саске
самодоволно гледаше как Сакура тичаше в кухнята, суетнеше за храната,нейната коса...

”Саске-кун, закуската ти е готова."

Тя донесе в една чиния свежи зеленчуци и плодове,покрай две чаши ориз. В чинията на

Саске имаше най-малкият цял резен домат.Той се ухили и започна да яде.

"Аз ще ходя до мястото където се тренира след това, идваш ли ? "

“Aа.”

'Обичам това че Саске-кун се върна.Чуствам се толкова удобно около него.'

Внезапно вратата се отвори и жена и мъж на средна възраст вървяха,носейки два
големи торби с багаж.

"Сакура скъпа,отново рано"Жена с червена коса и зелени очи попита.

"Касан! Отуосан! Добре дошли."

"Кой е този млад мъж,който седи на нашата маса за закуска толкова рано сутринта?Той
остана ли миналата вечер?" Нейния баща попита сурово.

Това беше първия път,когато Сасуке вижда родителите на Сакура. Баща и беше висок
мъж със руса коса и сини очи. Майка и беше висока колкото Сакура, косата й беше
червена и тя имаше зелени очи. Сасуке стана и се поклони леко.

"Приятно ми е да се запознаем.Моето име е Учиха Саске и вашата дъщеря беше много
гостоприемна."

Сакура беше изненадана колко учтив беше Саске. ‘Аз мисля,че той е от уважаващ клан’

"Учиха Сасуке? Не е ли това името на момчето,което се изпозваше да бъде част от седмия отбор и сега липсва?” Нейния баща попита ококорен твърдо нa него.

Сасуке кимна,"Аз разбира се , се казвам човек, но аз се върнах и Хокаге-сама беше милостив към мен толкова далече.

"Е мина много време докато той се върне и не е в опастност или заплаха в Коноха.Защо
не простиш на момчето?Сакура мила, той разбира се е красив млад мъж."

'Торур!"(Бащата на Сакура)

"Кассан!" (Сакура)

"Е той е .Учтив, висок, красив,силен и е произхожда от почтен клан, нашата дъщеря
разбира се изглежда има добър вкус." Каза тя погледна, към съпруга си, който чустваше
болка в себе си заради единствената му дъщеря.

"КАССАН!!!" Сакура осещаше как нейното лице започна да се изчервява и се
изчервяваше за секунди когато тръгна.

"Ох,Сакура-чан мила всичко е наред,сигорна съм че той не мисли.Той е
толкова.Всъшност аз съм сигорна че ти ще накараш хора да ти се възхищават през
цялото време,да?"

Сасуке се опитваше да мисли какво да каже,но нищо не му идваше на ум. Той беше
толкова шокиран от нейното поведение.

"Добре няма значение.Ох Сакура скъпа Аз ти съобщих, че ще закусваме заедно. Може
ли да се присъединим към вас? Аз съм гладен.”

"Всъщност Касан ние тъкмо си тръгваме,нали така Сасуке-кун?"

Тя го погледна нейното лице червено и сурово. Сасуке мислеше ако неиното изражение
казваше нещо,то щеше да е," Съгласи се или ще те убия!"

"Аа."

"Но Сакура скъпа,ние тъкмо пристигнахме.Иска ми се да те видя преди да напуснеш за
друга мисия,която вероятно ще бъде по някое време утре." Каза нейната майка
гледайки с нейните кучешки очи.

"Аз трябва да тъгвам с влака тази сутрин,а след това аз ще се върна и ще се видим...

Окау?”


Тя каза хвашайки Сасуке за ръката и бавно проправяща си път към вратата. "Добре,но

Аз искам да доведеш твоя приятел обратно когато ти си дойдеш съгласна скъпа."

"Кассан! Не-"

"Сакура тази врата е нова какво стана с предишната?"

Нейния баща ги прекъсна и те просто спряха пред вратата.

Сакура беше толкова червена тя се закле тя можеше да почуства изпаренията идващи
от нейните уши. "Ще ви видя и двамата по-късно! Чао."

Тя хвана Сасуке и побягна надолу по улицата бягайки толкова бързо колкото е
бъзможно по-бързо.



Карин седна на леглото си разтегна се до близкият таван и си каза ‘Заклевам се това

Хокаге искаше да ни затвори в кулата без никакъв достъп до нещо или някой...'Карин
се огледала стаята.От ляво беше Суйгетсу, който още спеше,а от ляво Джуго.Всеки
имаше своето собствено, самостоятелно легло и там зад вратата пазеха АНБУ през
цялото време. Тя въздъхна и стана и се насочи към прозореца.'Това място е прекалено
спокойно през цялото време...трябва да направя нещо за да има някакви проблеми.'

Тя се опря назад ръцете си и въздъхна на подпрозоречна дъска.'Саске защо да ни
разделят теб...Липсваш ми.

Нейното мислене беше прекъснато от някакво движение, което забеля с ъгълчето на
окото си. Тя погледна през прозореца,надолу по улицата. 'Това да не е...'Тя се опъна
върху подпрозоречна дъска,простря се и погледна с кой върви надолу по улицата.

Двойката по-нататък и по-нататък далеч от погледа и.Тя стисна зъби.'Тази кучка.!Тя е с
него отново!Не го ли разбра?!ТОЙ ТЕ ОСТАВИ КУЧКО!!!Той не те иска!Той ме
попита дали иска да съм в неговият отбор,НЕ ТЕБ!'

Тя се отдръпна от подпрозоречна дъска и гледаш двамата долу, хареса и да гледа като
ястреб своята плячка. Докато ги гледа измисли идея и се усмихна самодоволно.Тя се
отдръпна и започна да се смее,'Саске ще е мой,кучко,ще видиш.'Самодоволна ,тя се
отдръпна от прозореца,когато те вече изчезнаха от полезрението и.



Саске беше самодоволен и я дръпна по все още пустата улица рано сутрин. Той я спаси
от няколко шиноби,които в повечето случаи са там. На края спряха когато бяха на най-
малко 5 от голям къс и тя спря от неговата ръка.Нейното лице беше все още
зачервено.Тя погледна към него и известието за него беше самодоволна усмивка.

"Просто заради какво се усмихваш самодоволно?"Тя сложи ръката си върху бедрото си.

"Твоите родите изглеждат мили."

Тя се усмихна и кимна,"Те са,аз просто желая те не искат да ми се пречкат , за да не се
случи нещо лошо с мен.

"Хн."

Те тръгнаха към най-близкото място за тренировка заедно.Сакура започна да завладява
своя собствен свят.Тя започна да мисли за Саске и се чустваше радостна през
няколкото дни заедно.Тя тогава го остави когато беше малък и сега се върна, защото
искаше да убие брат си.

Мислите на Сакура започнаха да вървят чудесено докато те вървяха в мълчание.'Той
каза че се връща, за да убие брат си и той носеше останалите три звукови шиноби с
него си,макар че това беше риск за Коноха.Мислиш ли,че Орачимару е умрял и звукът е
унищожен,така че няма никаква заплаха от атаките им или да нахлуят.Аз се радвам,че

Саске-кун се върна но, какъв е плана му за да убие след това брат си ?Започнал ли
неговият друг ход?'Тя почуства как нейното лице отново започва да се зачервенява на
външен вид при мисълта за Саске и той избяга от съзнанието и.

Тя клатеше нейната глава и се върна обратно към нейните мисли.'Добре,но когато
неговият ход настъпи къде мисли да го прави в Коноха?Или някъде другаде?...Чакай
малко той никога не е споменавал нещо за седене в Коноха?'

Спомен

"Ти можеш да видиш че Учиха Саске се е върнал, каза че е временно..."

Край на спомена

'Аз се тревожех когато Тсунаде-сама каза това, но тогава се сетих нещо което тя ми
беше казала ми вдъхна увереност.’

Спомен

"Какво имаше предвид под временно?"Каза Сай вървейки зад Сакура по-скоро стоеше.

"Е той още иска да намери брат си и мисли че най-добрият начин е да го намерите
заедно с вас двамата."

Край на спомена

'Истина е това което тя каза и това е каквото аз внушавах на него,но...но никой не
попита защо той се е върнал в Коноха след като е убил брат си ?'

Тя спря да върви точно пред мястото за трениране.Тя застана с широко отворени очи, а
лицето и стана сериозно.

"Саске-кун."

"Хн."Той се обърна към нея.

"Аз знам, че ти се върна за да убиеш брат си, но... нямаш ли план да останеш?"

Той усети неговото око отдръпна в изненадата."Сакура-."

"Защото знам че ти реши да останеш,защото искаш да убиеш брат си, но не каза нищо
за оставане след това...Аз просто се чудих."

Тя погледна към него и видя неговите силни разтревожени очи и изчака за отговор."Не
се тревожи, Сакура."И се обърна върху своята пета, така че да се насочи към мястото за
тренировки отново.

Тя почуства как гневът се издига в нея, но тя се опита да го избегне, тя можеше да
усети въздуха в гърлото си.Нейното тяло започна да се клати."Какво?Попитах те за
план за оставане тук, а ти ми казваш да не се тревожа?Саске-кун,твоят план е да
напуснеш отново,нали?! "

"..."Той спря отново и погледна земята,той отново я погледна.

Тя стисна юмруците си заедно, чустваше, че ще си изпусне нервите, и започна да става.

"Защо аз не разбирам!Какво може да е по-добре от това тук?Тук имаш дом и хора на,
които им пука за тебе.Кой има волята да живее за теб, да направи всичко за теб!Какво
може да искаш повече?Какво!?"

"..."
_________________
Sweeney Todd
Sweeney Todd
Manga Master
Manga Master
Male
От : Мадагаскар
Мнения : 7469
Дата на рег. : 03.04.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: няма да ти кажа. :D:D:D:D

red Re: ^sasusaku^

Вто Апр 21, 2009 1:14 pm
:bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:
:uhaa:


още плс. :o.k.:

:cvetq: :cvetq:

:cvetq:
:cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:
Yukana
Yukana
Състезател
Състезател
Female
От : София
Рожден ден : 19.02.1994
Години : 30
Мнения : 1383
Дата на рег. : 21.02.2009

red Re: ^sasusaku^

Вто Апр 21, 2009 9:56 pm
Да!ИСКАМЕ ОЩЕ!
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 22, 2009 10:07 am
ЗАЩО НЕ МИ КАЖЕШ ВСИЧКО?!През цялото това време ти все още ми нямаш
доверие?"

Той се обърна към нея и видя нейната загриженост, но не каза нищо.

Тя направи стъпка към него и затвори дупката."Саске-кун,аз искам да останеш!Аз
искам да си тук, така няма да е нужно да се гоним повече! И може би ще сме щастливи
ти няма да си позволиш да потъваш в самота повече!"

"Сакура мина много време в което Итачи живее, аз не мога все още да се върна тук."

"Но плана ти е да убиеш нали?!Веднъж да умре и ще можеш да се върнеш вкъщи!"

"Аз все още не знам Сакура."

"ЗАЩО НЕ?!Не разбирам!Не искаш ли да се върнеш вкъщи?Не искаш ли да си с твоите
най-добри приятели?Твоят стар сенсей?Не искаш ли да бъдеш с мен?"

"..."

Тихи тъжни сълзи се стичаха надолу по лицето и и те започваха от една
друга Саске почуства нещо да го стяга отвътре,когато видя плачещото и лице
отново.Тя се кусаше от мъка заради неговото въздействие върху нея,макар че не
изглеждаше така.всеки път като плачеше,нещо в него ставаше,оттогава когато го
караше да се държи така стегнат той я оставяше .Разбира се той го направи само
веднъж,то това не означаваше че той не е искал през другото време.

"Саске-кун,аз не мисля че ще издържа да ме напуснеш още веднъж.Но ако го направиш
поне ще знам че това ще е денят в който аз ще умра."Тя се обърна и тръгна
нанякъде,ядосана и тъжна,не искаше той да я вижда отново плачеща.Тя избърса с ръка
сълзите си ,но те не спряха.

"Сакура.Защо си тръгваш към вкъщи в толкова лошо настроение?"Попита той.

Тя спря и въздъхна,обърна се към него,"Ти знаеш защо Саске-кун.Аз ти казах този ден
спомняш ли си ?Аз те обичам повече от всичко и ще направя всичко за теб и това да
означава, че ще те дърпам до вкъщи,ако даже ми счупиш всяка една кост в мен,ако
трябва цялото тяло ,ще го направя щом трябва."

Тя се обърна и тръгна обратно към къщата си.Той гледаше кака тя се отдалечава и
отдалечава,объркан той не можеше да каже нищо.,Тя все още ме обича?Как това е
възможно?И защо?След като направих толкова много неща с нея?Защо?Още изпитва
нещо.Тя още не ме мрази!Защо ме обича?!'Саске почуства как неговите очи се
отдръпнаха и той въздъхна.Той искаже да тренира,но и искаше да махне това
разстроено настроение,но нещо изкочи в неговата глва и той се обърна към мястото за
трениране.

Спомен

"Следваща мисия ще дойде вероятно след няколко дни,така че ти трябва да отседнеш
при Сакура или Наруто и в никакъв случай не трябва да излизаш сам,трябва да си с някого,но не сам или ще има последствия,разбра ли ?"

Край на спомена

Саске се обърна и беше за момент,след това той се насочи към града.Той пристигна за
няколко минути върху зеленият покрив.Скочи долу върху платформата и спря пред
вратата която беше на негов приятел също.Той погледна към слънцето и знаеше,че

Наруто няма да е станал,но все пак почука.От другата страна нямаше отговор.Саске
просто въздъхна и почука отново,но този път беше по шумен.Все още без
отговор."КРЕТЕН!Стани аз съм!"

Саске чу някакъв шум от вътре.Това беше пъшкане и след това звук на нещо, което се
чупеше.Саске разклати глава и погледна през прозореца,който беше отворен.Той го
отвори и влезе вътре,погледна към леглото другата страна на стаята.Наруто все още спеше, а будилника му беше счупен на парчета на пода.

Той слезна от подпрозоречна дъска и тръгна към леглото изкочи зад главата му и той се обърна към мястото за тренировки.

"Ставай!"

Наруто премигна два пъти и се опита да се фокусира.Той осъзна, че това не е работа, разтърка спящите си очи."Саске?"

"Аа."

"Какво правиш тук?Аз мислех че си с Сакура-чан?Имаме ли мисия?"

"Ставай, ще ходим да тренираме."

"Колко е часът?"Попита Наруто и погледна към будилника си."Теме!Какво си направил с будилника ми?!"

"Не съм направил нищо. Ти беше."

"Не си спомням да съм направил това!"Той взе будилника си и погледна Саске
раздразнен.

"Ти го направи преди няколко минути когато почуках на врата."

'Не ти вярвам.Сега ми дължиш нов будилник."Той мърмореше нещо и отново легна да спи.Саске започна да се изнервя повече и повече.

"Добре каквото и да е! Просто ставай!"

"Няма да стана освен ако нямаме нова мисия или Сакура-чан има проблеми."

Саске сви очи."Имаме мисия, сега ставай!"

"Верно?"

"Да,сега да тръгваме!"

Саске не чака дълго само 5 минути и Наруто излезна.Малко след къщата му Наруто осъзна, че е бил излъган, когато стигнаха до мястото за тренировки със Саске.

"ИДИОТ!Ти ме излъга!"

"Да, е и?"

"Е И ?Аз бях заспал!Защо ме събуди в толкова не подходящ час за тренировка?Аз имах

няколко хубави сънища!Защо просто не попита Сакра-чан или някого?"
'Защото незнам, сега се бий с мен." Саске искаше да отбегне да каже на Наруто за станалото с Сакура преди 20 минути.

"Гррррр!!"

Следваща му мисъл всъщност беше да види шише от портокали с черно,смесено с бяло и черно ,не виждащо с просто око.



Сакура се върна вкъщи и погледна как цялата беше в сълзи.Тя отвори вратата и осъзна че родителите и спят.Тя намери бележка на кухненска маса.
Сакура мила,

Аз и баща ти ще поспим,защото ни чака дълго пътуване, а и сме много изморени
разбира се. Ако искате ти и Саске-кун да прекарате малко време заедно, можете да
го направите, затова моля ви бъдете тихи.

Благодаря ти мила.

С обич,

Мама и татко

П.С. Извинявай за неудобстовото, но баща ти ще се оправи с това по-късно.

Сакура остави бележката на масата, си помисли безчусвено.'Касан,Отоусан,вие сте
страхотни.Аз искам ако можех както трябва да бъда с Саске-кун,но...'

Тя се почуства, че се разкъсва все повече и повече.'Саске-кун аз искам да си с мен,
искам да те направя щастлив.'Нейните мисли отново се върнаха за Итачи.Мислеше защо Саске не беше щастлив и защо не беше толкова много време.'Аз го мразя!(xD говоря за Итачи)Искам да го убия!'Тя искаше да отбягва да мисли за него и за това че той има чуства към нея, но това за пореден път не е пример.'АГРХ!Как можа?Как можа той-...Аз мислех, че той безчуствено чудовище без да чусвта нещо и без чуства.И

ЗАЩО МЕН?Защо Наруто ме харесва, Лее ме харесва и дори Итачи ме харесва, но не и този човек който аз обичам!ЗАЩО?Грешният Учиха ме обича!'

Тя обърна лицето си към стената.'Имали някой там, който да ме мрази?Какво трябва да направя за да съм достойна за това?!'Ако къщата беше празна то всичко щеше да е счупено, но вместо това стискаше нейните пръсти заедно.'Кълна се в моя живот аз ще те върна вкъщи и ще те държа тук,Саске-кун!ЗАГЛЕВАМ СЕ! ЧУЛИ МЕ!'

С нейното разтревожено и счупено лице (xD абе нещо такова е ама ше го схванете)тя излезна и тресна вратата на стаята.Тя се обърна,дръпна дръжката на вратата за да я затвори ,когато почти я затвори нещо спря бравата.

"КАКВО!?"каза тя когато осъзна, че има някой.

"Ох,съжелявам Сай,Аз просто...Ъмм...няма значение,какво е това?" Попита тя нейния глас още намекваше раздразнение.

Той я погледна с вдигната бежда, "Ние имаме мисия,Хокаге-сама ни призова ни извика.

"Благодаря ти Сай,скоро ще бъда там/ще съм там."

"Знаеш ли къде са Сасуке и Наруто?"

"Не.Натуро трябва да спи в апартамента си,а относно Сасуке,не знам,не ми пука интересува."

Това даде на Сай не малко сигурност .Той не очакваще Сакура да каже това.Мисълта прекоси ума му и той се усмихна."О дали тойправи нещо за теб?"

"Това не е твоя работа Сай/Това не ти влиза в работата(ама е по-добре 1-вото май).Ще
се видим по-късно."Тя каза затваряйки вратата си/Тя каза,като започна да затваря
вратата си.

"Почакай Сакура"Тя спря и отвори вратата отново,по-раздразнена.

"КАКВО?"

"Съжелявам,ако съм те раздразнил,това е просто,защото съм загрижен/разтревожен за
теб.Сигурна ли си,че си добре?"Попита той опитвайки се да изглежда колкото се може
по-състрадателен.

Сакура въздъхна поглеждайки към пода за момент.’Може би бях леко жестока с
него...’

"Съжелявам Сай,в момента аз просто съм леко разочарована, но те уверявам,че ще съм
добре.

"Сигурна ли си?"Той я попита правейки крачка по-близо до нея.

Тя кимна,"Сугурна съм."Тя му се усмихна и той кимна като в отговор и той кимна
усмихвайки и се в отговор. Сакура затвори вратата чак когато той се обърна на пета.

“Сай наистна може да бъде мил когато поиска иска да бъде...''Само ако Сасуке-кун
приличаше по-често...или просто ако искаше да остане в Коноха...'Тя се изправи от
навеждането на вратата.Сакура се подпряна вратата чуствайки се тъжна.'Сай наистна
може да бъде мил когато когато иска да бъде...'Тя се изправи от вратата. " Така
предполагам,че съм готова да тръгна." Тя се отправи към стаята си за да вземе това от
което имаше нужда заедно. Тя е в глава с нейната стая,за да получи,това което и е
необходимо.



Сай търсеше Наруто навсякъде около обикновенните места. Той искаше да го намери в
апартамента да спи, но не беше там и той много се изненада. Той го потърси в офиса на
Хокагето,в болницата и дори при ресторанта за Рамен.Нарая го намери при
тренировачният пункт.Първо забеляза Наруто, след това видя и Саске.

"Хей вие двамата,трябва да тръгваме."каза Сай тихо.

Най-накрая те хо чуха,защото бяха завладяни от битката.

"Хей имаме нова мисия, така че спрете да се биете."

Те продължиха да се бият и след време Сай започна да се нерви.Той си пое дълбоко
въздух,застана комфортно на пула, поговори си нехсто и взе парченце от някакъв
пергамент да го тегли и да го четка.(xDем туй се получи).Внезапно един двуглав
великан Лъв се приближи към Саске и Наруто и ги зграпчи.

"АхаАхА....Сай?"каза Наруто и се опита да си размърда ходилата,след като Саске вече
го бе направил,само и само да спре гиганският Лъв.

Саске се огледа и видя източника на баланс на гиганта.

"Имаме мисия, така че да тръгваме.Каза той все още раздразнен.

Те все още вървяха с Сай до тогава когато ги остави на земята.

"Тсунаде-на-баа-чан, кажете ни наистина ли имаме мисия?Наруто попита

“Да,аз го казах преди 22 минути."

Наруто се замисли, защо тя просто не бе казала 20 минути."Е,тогава трябва да кажем на

Сакура-чан."

"Аз и казах,тя беше на път към кулата на Хокагето."

"Ох....Значи си е у тях?"попита Наруто.

Сега Сай попита объркан."Къде може да бъде?"

"Ам можеше да е някаде навън,нали? попита той.

"Разбира се, че беше."отговори Сай,притесн исе Сай защо попита този глупав

въпрос.

Саске седееше и слошаше разговора,опита се да каже нещо, но не беше
подходящият момент.Наруто изведъж се обърна към Саске."Защо не си
ходил с Саскура-чан щом тя е била готова,Теме?"

"..."

"Защо не-?"

"Нямаме време за това, трябва да тръгваме.Каза Сай.Двамата
погледнаха Сай.Саске от части се успокой, защото не трябваше да
отговаря на въпроса на Наруто.Наруто седеше на подпрозоречна дъска
,раздразнен.Наруто първо си измрънка нещо, после скочи и
извика."ДОБРЕ!Но това не е края ,ТЕМЕ!"

"Аз знам какво е станало между теб и Сакура."

Саске се почуства, че неговият поглед тънко се збръчка.'Сакура не
би му казала какво е станало, не би го направила...'

'И?"

"Ои!Сай ти си по-добър побързай!"

Самодоволната усмивка на Сай се завъртя и се насочи на друга страна."

Тогава ти си по-добър, но се пази,Учиха.Аз немога да търпя да се
нараняваш повече от колкото можеш."

Сай скочи след Наруто момент по късно.Саске се спря преди
датръгне.'Закакво предполага, че ще сам в заплаха?'

Нямаше време да мисли за това, защото трябваше да ходят при
кулата на Хокаге след това.


Най-накрая те се събраха в офиса на Тсунаде вкучително и звуковите нинджи.

"Саске!" Изпищя Карин щом го видя и веднага се изчерви.Той погледна към нея с досадно изражение и и се подигра.Той погледна на ляво от стаятаи за беляза

Сакура.Тя игнорираше останалите трима и беше започнала да се подпира на буирота на Тсунаде.'Надява мсе тя все оше да не е побесняла...'

Саске отскочи от страна на Сай, защото стоеше точно до него и оше излгеждаше саямодоволен.'Няма начин Сакура да му е казала какво е станало.'

"Наруто, време е вие момчета трявда ли да се заседявате толкова дълго?"попита Тсунаде

"Извинявай Баа-чан,Теме и аз се зборичкахме на мястото за тренировки."

"Добре, затварай вратата след себе си и тръгвай." Наруто не отгвори на въпроса ,а говореше за петното пред Сай който беше взел и петното пред Сакура.Саске забеляза, че всъшност се говореше за петното пред Суйгетсу. (xDпетно много мислех др кво може да е ама е петно..)

"След време трябва да напуснем."Суйгетсу каза извън разположението му към тавана.Момент по-късно той получи език завързан от Тсунаде и не каза нищо повече за времето,което трябва да останат там/за оставащото им време там.

"Наруто,Сакура,Сай,Какаши,тъй като ще бъдете придружени от цял друг отдел,аз избрах мисия,която ще бъде подходяща за този отделен случай това лично положение.Това е в страната от Лайтенинг.Някой е убил тяхния феодален лорд и те смятат,че това е член на Акутсуки,който го е направил.Аз искам да проуча този въпрос, а също така да получа помощ извън селото.Ако вие бягате към члена на Акатсуки,или членовете,то трябва да ги спрете като използвате всички необходими средства.Разбрахте ли?”

Всички кимнаха.

"Баа-чан,това не ми изглежда много трудно?!"

"Наруто.Зашо не съм изненадан?Аз избрах тази мисия защото има мълва,че членът Акасуки които уби феодалния лорд е Учиха Итачи.Аз не смятам,че те биха се задържали наоколо след завършването на (xDполитическото) убийство,така че аз искам вие да ги проследите колкото се може по-добре,и точно за това Какаши ще дойде с вас на тази мисия,а не Ямато.Освен това,Ямато е вече на мисия с групата АНБУ."

"Добре,но това все още не изглежда толкова добре."Каза Наруто пресичащ неговите ръце.
"Сега аз искам това да бъде абсолютно ясно.Учиха Сасуке,Суигетсу,Карин и Джуго.Не искам да забърквам никой от вас,другите разумни последствия ще бъдат сурови.Аз знам,че вие не сте част от Коноха,но аз знам,че вие не сте част от Коноха,но селото звука беше разрушено,и всички вие ще пропусните.

Ще бъде уморен от този факт ако не помислите за показването на тази страна или това е shinobi."

Тя гледаше всички,спирайки се за момент върху Сакура,представяйки се в лошо настроение изглежда в лошо настроение."Сакура."

Всички гледаха на нея."Хай Тсунаде-сама?"

"Способна ли си да отидеш на тази мисия?"

Сакура и Тсунаде обмениха значими възгледи докато всички останали,освен Сасуке и Сай,изглежда не разбраха защо тя беше питала това.На Тсунаде и се стуваше,че тя е в лошо настроение.За момент Сакура си помисли за това,сериозно обмисляща дали тя е длъжна да остане след това време този момент.Тя пое дълга и бавна въздишка,след това кимна."Хай,Аз съм."

"Добре тогава,всички вие трябва да напуснете колкото се може по-скоро.Уволнени сте."
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 22, 2009 10:15 am
Глава 11

Сакура въздъхна докато скачаше през дърветата. Бяха пътували цял ден, умът й беше изморен от премисляне на всичко случило се дотук. С ъгъла на очите си тя погледна човека до нея. Проверявайки, че не правеше шмекерии. Какаши беше предложил всеки от тях да пътува по двойки с друг човек, за да държат под око нинджите от Звука. Наруто беше с Джууго, Саске с Какаши, Сай с Суйгетсу и Сакура с Карин. Това бяха най-лошите възможни комбинации. Тихия Джууго побъркваше Наруто, дразнещата личност на Суйгетсу караше Сай да бъде по-емоционален от обикновено, Карин мразеше Сакура, както и обратното. Единствените, които бяха добре бяха Саске и Какаши.

Всеки път, когато Наруто се изморяваше от опити да заговори Суйгетсу, той се обръщаше към Сакура, но всеки път тя му се сопваше. С надеждата този път реакцията й да е различна, той пак опита.

„Сакура-чан?”

„Какво Наруто?!”

Той понечи да й каже нещо, но се спря и й отвърна, „Какво ти става?! В лошо настроение си откакто тръгнахме!”

„Няма значение.”

„Сакура-чан!”

„Наруто, не съм длъжна да ти казвам, а дори и да бях, нямаше да ти кажа пред толкова много народ наоколо!”

Наруто веднагически се обърна към Саске, „ТЕМЕЕ! Какво й направи?!”

Саске се обърна към Наруто и се втренчи в него, оставяйки въпроса му без отговор. Наруто замълча за момент, осъзнавайки, че този път може би ще се окаже прав.

„Ей, Саске, не осъзнавах, че тя е твоята жена?” констатира Суйгетсу.

Наруто презрително се обади „Не е, тя е моя..”

„НАРУТО!!! ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ ТИ КАЗВАМ, НЕ СЪМ ТИ ЖЕНА!!!!”

Саске игнорира коментара на Суйгетсу, докато Сакура се изчерви. Карин забеляза розовината по бузите на Сакура, което накара гневът й да експлодира. През последните няколко дни, Карин беше бясна от факта, че не можеше да види Саске и че той не можеше да я види. Тя знаеше, че Сакура и Наруто бяха с него, което само наливаше масло в огъня. Тревожеше се, че през това време между Саске и Сакура са прехвръкнали искри (и то какви ХD), и сега вече беше почти сигурна, че така и е станало. ‘Саске те напусна, после ме срещна и ме избра да бъде от неговия екип, каза, че съм му нужна, тогава защо...’ тя скръцна със зъби.

„Няма начин Саске да се хване със слабачка като теб, кучко.”, кресна изведнъж Карин, думите й попити с омраза. Цялата група спря и се обърна към нея, изненадани от внезапната изцепка. Сакура и Карин застанаха лице в лице, погледите им мятаха светкавици.

„Значи мислиш, че не съм достатъчно добра за Саске-кън?”

„Точно така, кучко! Никога няма да хареса момиче като теб! Прекалено си слаба!! Затова той помоли мен да съм от неговия отбор, а не теб!” Тя се подсмихна, опитвайки се да прецени Сакура.

„Спрете и двете.” Каза Саске, намеквайки повече на Карин да престане. Издразни се още повече, когато и двете не го послушаха. Сакура го чу, но отказа да отстъпи пред тази ненормална фенгърла (как приятно звучи само).

„Йееее, женски бой!!” рече Суйгетсу, окуражавайки двете ядосани момичета.

„Той е прав, бий се с мен, кучко, да видим коя ще победи.” каза Карин.

Сакура сбърчи вежди, „Карин, спри.”, рече Саске, пристъпвайки напред.

„Не, не съм длъжна да те слушам.”, отвърна тя, сочейки към него, после се обърна към Сакура.

„Значи казваш, че искаш да се биеш с мен, за да спечеиш симпатиите на Саске?” Сакура вече пушеше отвътре. ‘Тъпа патка (не се сдържах соуи ХD) Саске-кън е личност, а не предмет, който може да бъде спечелен! По дяволите мразя момичета като нея, които смятат Саске-кън за някакъв предмет!’

„Точно това казвам! Божке, кога ще схванеш намека?!?! Саске те напусна и никога не се върна за теб! Защо, ще попиташ ти? Защото НЕ ТЕ ХАРЕСВА!” Карин беше доволна от себе си. Виждаше, че думите й ядосваха Сакура, след като лицето й беше изпълнено с гняв, сбръчквайки носа й и свивайки очите й. Всички, които слушаха, бяха шокирани. Никой не беше очаквал, че тя ще изрече нещо толкова грубо за Сакура. Саске погледна към Сакура, чудейки се какво ще каже или направи. „Сакура-чан...” промълви Наруто, гледайки я притеснено.

Нещо в Сакура се пречупи, тя усети как всичките й мускули се напрягат. Без друга мисъл, тя се изстреля от клона по бързо отколкото някой би очаквал. Следващото нещо, което видяха беше как Саске държи Сакура и как тя се бореше срещу него, опитвайки се да се докопа до изненаданата Карин, ‘Бърза е...’

„Тъпа кучка! Нищо не разбираш, нали! Той не напусна Коноха заради мен, ПАТКА такава! И Саске-кън е човек! Не ПРЕДМЕТ!!! Той не е нещо което може да бъде СПЕЧЕЛЕНО като трофей! Ще те УБИЯ!”

„Сакура.” Рече той, опитвайки се да я удържи и да й привлече вниманието.

„Ще ти избода очите!!”, тя продължаваше да се опитва да одере Карин, борейки се с Саске (жалко, че не в леглото :/). Карин отстъпи крачка назад.

„Сакура!” каза той по-рязко. Беше по-силна отколкото очакваше и тя го оттласкваше назад.

„Ти си просто поредната тъпа фенгърла!”(о йес ХD)

„САКУРА!” Саске най-накрая й прикова вниманието.

„КАКВО?!” тя престана да се съпротивлява и погледна настрани, в черните му очи, осъзнавайки, че той току-що й беше извикал.

„Достатъчно.” Каза той спокойно и леко поласкано от нейните думи. Въпреки, че това не можеше да се разбере от изражението му, след като той изглеждаше спокоен както винаги.

Тя продължи да се взира в очите му, изгубвайки се в тях. Всички гледаха с удивление как гневът й се стопяваше.

Почесвайки се по тила Какаши проговори, „Е добре, тази вечер ще почиваме тук. Утре ще сменим двойките.” След като привърши скочи на земята, последван от всички с изключение на Саске и Сакура, който продължаваха да се гледат един друг.

Карин седна на един пън (Джууго??). Облегна се на дървото зад нея и все още се ядосваше.

Суйгетсу последва примера й, сядайки до нея.

„Това беше лееееко необмислено, не мислиш ли?” подшушна й той.

„Опитвах се да докажа нещо.”

„И какво ше да е това нещо?” полюбопитства той.

Тя се подсмихна, „Ами той ме защити когато тя ме нападна. Това трябва да значи, че го е грижа за мен повече отколкото за нея.”

Суйгетсу се позамисли за момент. „Хм? Аз не го видях по този начин.”

„Какво ще рече не си го видял по тоя начин?” издразни се тя.

„Ами просто ако се опитваше да те препази, щеше да отиде при теб, а не при нея, и имайки предвид, че той все още я държи, бих предположил, че го е грижа за нея.”

Карин рязко се обърна и погледна към дърветата. Тя се опули пред гледката пред нея. Свивайки юмруци, тя зяпаше. ‘Ще убия тая кучка каквото и да става.Ако ще да е последното нещо, което ще сторя!'

Изведнъж Суйгетсу чу ръмжене. Той погледна към Карин, усещайки убийственото намерение, което излъчваше и се мръдна леко в страни, за да избяга от тъмната й аура.

„Сакура-чан, Саске, хайде!” викна Наруто отдолу към приятелите си. Не видя Карин да ги зяпа убийствено.

„Сакура.”

„Знам, ядосан си ми нали?” рече тя раздразнено. Саске пренебрегна горчивия й тон.

„Защо се остави да те предизвика?”

„Защо ме спря??” сопна му се тя.
Sweeney Todd
Sweeney Todd
Manga Master
Manga Master
Male
От : Мадагаскар
Мнения : 7469
Дата на рег. : 03.04.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: няма да ти кажа. :D:D:D:D

red Re: ^sasusaku^

Пон Апр 27, 2009 1:23 pm
добре :bravo: :bravo: ok :uhaa: ^sasusaku^ - Page 2 394277 ^sasusaku^ - Page 2 394277

^sasusaku^ - Page 2 394277 ^sasusaku^ - Page 2 394277
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Пон Апр 27, 2009 9:11 pm
naruto genin написа:+
----
-5 месеца по-рано…… някъде между страните Земя и Трева (XD)….
“Най-накрая ги настигнахме”, каза Сай, гледайки през един гъст храст.
„Хината, можеш ли да погледнеш дотам и да ни кажеш какво виждаш?”- попита я Какаши.
Тя кимна, слагайки ръцете пред себе си и изпълнявайки серия от знаци , „Бякуган.”
Имаше пауза за момент, „Виждам техния лагер, явно са се настанили за вечерта.” Всички я изчакаха търпеливо да продължи.
„Виждам Саске, седи до огъня заедно с трима други шиноби, единия е червенокосо куноичи с очила, другия е едър мъж с светла щръкнала коса и третия е мъж с остри зъби и голям меч. Никъде не виждам Сакура-сан.”
„Какво?!” – каза шокиран Сай.
„КАКВО?!?!” – извика шокиран и ядосан Наруто.
„Шшш по-тихо, Наруто” – рече Какаши.
„Ако Сакура не е с него, тогава къде може да е отишла?” – каза Сай по-скоро на себе си.
„Може би им е избягала?” – преположи Хината.
„Ако беше, щеше да се е върнала в Коноха и щяха да са ни съобщили по някакъв начин.” Всеки се опитваше да измисли нещо когато Какаши се обърна към Наруто, „Наруто, какво-КАКВО ПО..?!” – рече Какаши, шокиран да разбере, че него изведнъж го нямаше. На Хината нямаше нужда да й се казва, тя вече гледаше към лагера.
„О, не, Наруто-кън отива натам!”
„Трябва да го последваме”- каза Сай, изправяйки се от клона.
”Чакайте! Спрете.”
Хината и Сай спряха, гледайки объркано към Какаши.
„Това може да се окаже хубаво нещо. Хината искам да продължиш да наблюдаваш и да ни кажеш ако нещо се обърка.”
Тя кимна, концентрирайки се върху Наруто. ‘Наруто-кън, надявам се, че знаеш какво правиш.’
Наруто кацна на един клон встрани от групата. Изглежда Карин беше първата, която го забеляза да идва.
„Изглежда имаме компания.” – каза тя, сочейки клона, на който стоеше Наруто.
Всички погледнаха към него на дървото.Той погледна надолу към тях, отново провярявайки дали Сакура не е наблизо преди да направи каквото и да е било.Наруто скочи долу, приземявайки се от другата страна на огъня, взирайки се в Саске.
„Я, явно някой има предсмъртно желание!” Суйгетсу хвана дръжката на меча си и се изправи.
„Седни Суйгетсу.” Саске нареди, гледайки най-добрия си приятел с строго изражение.
„Саске, този път не съм дошъл да се бием или да те връщам обратно.” Изражението на Наруто беше гневно. Саске се подсмихна и наклони главата си настрани, „Разбра, че е безсмислено, нали?”
Той пренебрегна забележката на Саске и продължи, „Къде е Сакура-чан?!”
Саске разбра, когато видя Наруто, че той ще попита за Сакура, така че не се изненада, но все още не знаеше какво да му каже. Той изучаваше Наруто за момент преди да отговори, „Очевидно не е тук.”
„ТЕМЕЕЕ! Какво стана със Сакура-чан! Дано наистина не си я убил!”
Саске го погледна раздразнено и, обиден от този коментар, тъкмо се канеше да отвърне, когато беше прекъснат.
„Имаш предвид грозотията с розовата коса ли?” – Карин вметна саркастично. Наруто впери поглед в нея, докато другите също я погледнаха. Саске тъкмо щеше да й каже да млъкне, когато тя проговори преди той да успее да го направи.
„Отвлече я Учиха Итачи.”
Саске мислено си отбеляза да убие Карин когато всичко приключеше. Той погледна Наруто и се закле, че видя червен проблясък в очите му.
„ТЕМЕЕЕЕ!!! ОСТАВИЛ СИ Я ДА БЪДЕ ЗАЛОВЕНА ОТ БРАТ ТИ!!!!”
Тъкмо щеше да го нападне, когато две ръце го спряха изотзад, хващайки го през раменете в здрава хватка.Сай го държеше неподвижен, „ПУСНИ МЕ!! ЩЕ ГО УБИЯ!!
„Наруто, получихме това, за което дойдохме, сега да вървим.” – каза Сай спокойно.
Останалите наблюдаваха сцената да се разиграва когато двете шинобита се сбиха, по-скоро докато Наруто се биеше със Сай. „ПУСНИ МЕ САЙ!”
„Не, колкото по-бързо намерим Сакура, толкова по-добре.”
Изглежда думите на Сай не стигаха до него, „Наруто, тя може да е в опастност, а ти си губиш времето тук!”
Той най-накрая спря да се съпротивлява, осъзнавайки, че Сай беше прав. ‘Не можем да се доверваме на Итачи. Трябва да намерим Сакура-чан!’
„Да вървим, Наруто.”
Сай скочи в дърветата, чакайки Наруто да го последва. Той и Саске бяха вкопчени в мълчалив разговор. Вбесен, Наруто се обърна да скочи в дърветата, „Наруто.”
„Какво, Темее?” – попита той, ядосан и разочарован от Саске, затова, че беше позволил Сакура да бъде заловена.
Саске си спомни думите, който Сакура му каза и които той сега обмисляше. ‘...ако искаше да го срещнеш, трябваше просто да останеш с Наруто.’
„Нищо, няма значение.”
Наруто искаше да остане и да го попита какво иска, но знаеше, че трябва да тръгва и да намери Сакура възможно най-скоро. Той скочи в дърветата, оставяйки отново най-добрия си приятел.

Бяха изминали 5 месеца оттогава и екипа на Какаши започваше да се изморява. Бяха се връщали вкъщи 3 пъти, за да се преекипират и да си починат, за да можеше отново да тръгнат да я търсят. Въпросът все още терзаеше умовете на всички „Защо изобщо Итачи ще иска Сакура” (защо ли ХD)
Наруто обмисляше няколко идеи в главата си още откакто беше разбрал, че тя беше с него и все още имаше проблеми с това. Единствената причина, която изобщо успяха да измислят беше, че той би искал да я използва някакси, за да се докопа до Наруто, но вече бяха минали 6 месеца отакакто Саске я отвлече и все още не я бяха виждали.
Итачи и Кисаме тичаха из горите толкова бързо, колкото можеха. Всеки от Акатски беше изпращан на всеки няколко месеца след своя Джинчуурики, ако вече не го беше заловил. Итачи и Кисаме отново бяха по следите на Наруто.
„Итачи-сан?” – попита Кисаме.
„Хн?”
„Вече тренираш това момиче от близо 6 месеца, не трябваше ли да я използваш, за да заловиш твоя Джинчуурики?”
„Накъде биеш?”
„Откакто тя е с нас, за втори път отиваме да търсим Наруто и просто се чудя какво чакаш?
„....”
Кисаме въздъхна. Безпокоеше се, че Итачи ще развие някакви чувства към куноичито. Сега вече беше почти сигурен в това.
„Итачи-сан, в определен момент тя ще иска да се прибере у дома, затова защо изобщо я тренираш?”
„Кисаме, притеснява ли те това, че я тренирам в свободното си време?”
„Не, но се питам за намеренията ти?”
„Моите намерения нямат значение, не се занимавай с нея. Ако това ще те направи по-спокоен – имам планове за нея.”
„Добре, Итачи-сан, вярвам ти.”
Итачи беше мислил, за това, че Сакура ще иска да си тръгне или за това какво би станало, ако той всъщност хванеше Наруто извлечеше неговото Биджуу, за това как щеше да реагира тя.
Той знаеше, че никога нямаше да я има за себе си, но нещо в него искаше да се бори срещу това.

В базата на Акатски........
Сакура лежеше будна в леглото си, втренчена във врата в другия край на стаята,нащрек за всичко случващо се. Ослушваше се какъвто и да е било шум и търсеше чакра. Още не беше локализирала чакрата на Тоби, но знаеше, че трябва да опита да избяга. Всичко беше тихо вече повече от час. Усещайки сърцето й да се блъска в гърдите, тя много тихо се измъкна от леглото и отиде, вече напълно облечена, до шкафа на Итачи. Издърпа чекмеджето, за което тя знаеше, че беше пълно с плащове на Акатски и сграбчи най-близкия. Уви черното наметало около тялото си, закопчавайки го отпред. Погледна с копнеж към прозореца, мечтаейки си решетките да не бяха там. Тя знаеше, че не би имала проблем да ги счупи, но проблемът беше, че трябваше да бъде тиха. Сакура въздъхна, преди да отиде до вратата. Тъкмо когато щеше да я отвори, чу как някой хъркаше и се опули. ‘Той да не спи пред вратата?!?!’
Тя бързо направи един Каге Буншин. Сакура кимна на клонинга си и се скри зад вратата, докато той отвори вратата и стъпи отвъд прага.
„Къде си мислиш, че отиваш?”
Тя погледна натам, откъдето идваше гласа. Toби седеше на пода отляво до вратата и сега гледаше нагоре към нея.
„Бях гладна и отивах до кухнята да си взема нещо за ядене.”
„Не ти вярвам.”
Той внезапно се изправи, взирайки се в нея. Истинската Сакура, която беше зад вратата, се молеше всичко да върви по план и слушаше внимателно.
„Моля те, Тоби-семпай, казвам истината, бях гладна и ми трябваше нещо да ям.”
„Не се опитваше да избягаш?” – попита той учуден.
Тя покалти глава „Не, дори и да опитах да избягам, ти или някой друг щяхте да ме хванете.”
Той като че ли я изучаваше за момент, после кимна. „Е добре. Обаче ще те придружа до кухнята.”
Сакура кимна и го последва надолу по стълбите. Истинската Сакура продължи да слуша и изчака докато не се увери, че бяха вече в кухнята преди да излезе от стаята и да изтича тихо надолу по стълбите. Когато стигна края им, тя се шмугна до плъзгащата се врата. Дишането й беше учестено и тя се увери, че не вдига никакъв шум преди да тръгне. ‘Сега само трябва да мина през двора без той да ме види през прозореца.’
Сакура беше маскирала чакрата си през цялото време, за да не може той да я усети. Навеждайки се, тя пролази през калта до стената. Беше достатъчно ниско, че да не я видят през който и да е било прозорец. Без да се занимава да погледне през някой прозорец, тя чу собствения си приглушен глас през прозореца над нея. Почуди се за какво си говорят, но продължи бързо покрая стената. След като стигна до края на постройката, тя скочи в гъсталака, оставяйки чакрата й да я води. Подсмихна се, гледайки назад към голямата къща, която ставаше все по-малка и по-малка в далечината. ‘Най-накрая. Сега само трябва да стигна до вкъщи и то бързо.’
Итачи и Кисаме тичаха през гората близо до базата на Акатски, търсейки още Наруто.
”По дяволите! От известно време не можем да намерим Кююби. Сигурно търси Сакура.”
‘’...”
Изведнъж Итачи спря на един клон, сканирайки околността. Кисаме спря след него на един близък клон.
„Итачи-сан?”
„Мисля, че усетих чакра преди малко.”
Сакура беше зад едно дърво, маскирайки чакрата си.
‘Мамка му. Май се усетих твърде късно.’ Тя чу шумоленето на плащ зад нея и очите й се разшириха. ‘Трябва да премахна клонинга си...’ Сакура събра ръцете си, ‘Кай!’
Итачи вървеше по земята, претърсвайки околността за чакра, Кисаме наблюдаваше за движение.
Сакура седеше колкото бе възможно по-неподвижно. Сърцето й туптеше в ушите й. ‘Трябва да им се измъкна. Защо трябваше да попадна точно на тези двамата. Ако Итачи ме намери-‘
Тя го усети да се движи зад нея. Вървеше наоколо и оглеждаше.
„Итачи-сан, може ли вече да се връщаме или Лидера ще ни се ядоса.”
Той продължи да оглежда околността внимателно още веднъж, преди да кимне и да скочи на едно от дърветата. Миг по-късно си бяха отишли. Сакура издиша. ‘Трябва да се махна оттук бързо, ще разберат, че ме няма, веднага щом говорят с Тоби.’
Тя потегли колкото можеше по-бързо през дърветата. ‘Трябва бързо да стигна до Коноха!’
Саске се събуди на следващата сутрин, чувайки силен пукот извън палатката. Той скочи и изтича навън, за да види една катерица, оплетена в някакви клонки и паднала на земята. Веднага щом осъзна присъствието на Саске, тя се шмугна в храстите.
‘Мамка му! Вече станаха 6 месеца откакто за последно видях Итачи и Сакура. Къде по дяволите я е отвел?!’
Чу се звук от разтварянето на цип зад него и Карин излезна от палатката си. Забелязвайки Саске, тя се доближи зад него и се изчерви, осъзнавайки факта, че бяха сами.
„Добро утро, Саске. Надявам се, че спа добре.” Когато той се обърна да я погледне, погледът му изразяваше отегчение.
„Карин, събуди останалите, тръгваме възможно най-скоро.”
На нея й беше писнало той да я отхвърля и никога да не я забелязва. Оставяйки яда й да надделее, тя скочи върху него, притискайки го до земята. След моментно боричкане и съпротивляване в тревата, тя усети как той я прикова. Тя погледна в черните му очи. Беше долепил кунай към гърлото й и стискаше косата й в ръка, възсядайки я отгоре и сбръчквайки вежди.
„Какво означава това, Карин?”
„Защо винаги ме отхвърляш?! Аз просто искам да те утеша и да ти покажа, че държа на теб!”
„Карин, мислех, че си разбрала, че не съм заинтересован от теб. Ние сме едва съотборници, някой, с който просто пътувам, нищо повече.”
Тя беше наранена от неговите думи и й се искаше да заплаче, но тя не беше от този тип хора. Вместо това, тя още повече му се ядоса, „Значи не знача нищо за теб? Аз съм само някой, до който се биеш, така ли?
„Да.”
Тя се напрегна леко. Лицето му и гласът му показваха, че казва истината, нямаше никакви скрити чувства зад това, което й казваше, което само я разстрои още повече. Тя винаги мислеше, че неговата безчувственост не й пречеше, но точно сега много я нарани. Тя искаше да го види да омеква, да покаже частица емоция към нея, така че да можеше да разбере какво изпитва към нея и да го използва срещу него.
„ Защо тогава да оставам с теб!?”
„Дали да пътуваш с нас или не си е изцяло твой избор. Помолих те да дойдеш само заради твоята способност, не заради нещо друго.”
„Тогава за кой изобщо ти пука, Саске?” каза тя с очевиден сарказъм в гласа си.
„...”
„За онова момиче Сакура, нали.”
Тя видя как веждите му леко трепнаха. Беше болезнено да мисли, че той проявява емоция само когато става въпрос за нея или когато беше около нея. Тя беше забелязала, че той беше по-мил с Сакура отколкото някога е бил с нея или с някоя друга. Кръвта й кипеше само докато беше около Сакура, знаейки, че Сакура познава Саске отпреди доста дълго време и, че имаха някаква история, за която тя не знаеше нищо. Сега Карин разбра, че не може да се съревновава с Сакура, прекалено много неща имаше между нея и Саске. Тя стисна юмруци и кокалчетата й побеляха.
Чу се още един звук от отваряне на цип и Суйгетсу излезна от палатката, спирайки, когато видя гледката пред себе си.
„Ой, Саске, някой изобщо казвал ли ти е, че не се убива преди обяд?”
Той се подсмихна леко и се изправи, връщайки куная на мястото му. Карин също се изправи, все още ядосана. Саске започна да прибира палатката си, държейки се все едно нищо не се беше случило. Карин го гледаше отзад, ‘Ще спипам тая Сакура, ако ще това да е последното нещо, което ще направя!”

Сакура вече виждаше портите на Коноха. Тази нощ беше забавила малко темпото си. Краката й горяха, на някои места бяха безчувствени. Беше задъхана и покрита с пот. ‘Още съвсем малко...’
Тя стигна до поляната пред портите, почти припадайки на земята. Опитвайки се да възстанови дишането си, тя се изправи и тръгна колко можеше по-бързо към портата, ‘Трябва просто да влезна вътре и ще съм на сигурно място.’ Тя беше тичала цяла нощ и през повечето време предишния ден колкото можеше по-бързо, в случай, че Тоби или някой от Акатски я преследваше.
„Някой идва! Носи плащ на Акатски!!!” Тя чу, как мъжки глас да вика, и изобщо не погледна кой беше, едвам имаше сили да ходи. ‘Ох, забравих да сваля това тъпо нещо...’
Тя го беше сложила, в случай, че срещнеше някъде по пътя шиноби, надявайки се, че плаща ще ги изплаши още преди да се опитат да нападнат. Слава богу, това не й се случи, но беше забравила да го свали преди да стигне до портите.
„Чакайте, СПРЕТЕ!” Мъжете върху стената, които бяга готови да я нападнат спряха.
„Х-Харуно-сан?”
Тя чу името си, благодарна, че разбраха, че не беше от Акатски и кимна, продължавайки да върви прегърбена и без дъх.
„Харуно-сан се върна! Отидете и доведете Хокаге-то! Бързо!!!!”
Сакура наблюдаваше земята под себе си когато мина през една огромна сянка, която тя знаеше, че беше сянката на портите. След няколко стъпки чу някой да тича и хора да крещят името й.
‘Най-после съм у дома.’
Беше изтощена и преживяла достатъчно. Падна на земята усмихвайки се, знаейки, че най-после се беше прибрала.
_________________


Някой да те е помолил за помощ? ^sasusaku^ - Page 2 12694 А плус това главата е стара...Намери си друга тема , в която да побликуваш стари глави от фикове-дори неканен!
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 29, 2009 9:43 am
Такам нека продължа с главите ^sasusaku^ - Page 2 58594


Нейните умения за от позла за намирането на Итачи и докато не го намеря и убия, имам нужда от нея.”

Сакура не знаеше какво да каже. Вместо това тя погледна надолу, думите на Карин още звучаха в главата й. Тя се обърна готова да скочи на земята.

„Сакура.”

Тя го погледна с ъгълчето на окото си.

„Благодаря ти.”

Миг по-късно той скочи на земята, оставяйки я сама на клона. Тя продължи да стои там, шокирана. ‘Саске-кън, аз..ти...’ Тя не можа да каже нищо. Най-накрая изражението й поомекна и се усмихна мило, гледайки го отгоре, ‘Пак заповядай, Саске-кън.’ След няколко секудни тя се присъедини към тях, сядайки до Наруто и не обърна внимание на Карин, която явно още бе ядосана.
-----------------------------------------------------

Някъде из страната Светкавица (знам ужасно глупаво звучи О.о)

Двама мъже седяха в една стая един срещу друг в тъмното. Едниния започваше да става неспокоен, докато другия тихомълком събираше чакра.

„Итачи-сан, започва да ми писва.” Кисаме го гледаше от другия край на стаята.

„...”

„Какво изобщо правим още тука?”

„Казах ти, Кисаме, чакаме.”

Той врътна очи, „ЗНАМ какво правим тук, въпроса е защо сме в тая стая. Защо не сме в някой бар, наливайки се с саке, с жени и най-накрая не утрепем още някой?”

„Защото вече убихме феодалния лорд.”

„Да,ама те не знаят кой го уби.”
„...”
Кисаме се смръщи. „Итачи-сан, не знаят, че ти го уби нали? Имам предвид, че ти можеш да убиеш човек без да те забележат, следователно няма начин те да знаят.”

„...”

Кисаме се наведе напред и с много по-сериозен тон каза „По дяволите! Защо го направи? Сега ще се наложи да наемат- ‘’ Той се ококори, прозирайки плана на Итачи. „Чакай...мисля, че сега разбирам.” Той се облегна, поглеждайки към Итачи с сериозна физиономия.

„За да видиш отново Черешовото цветче ли го направи? Или за да се докопаш до своя Джинчуурики?”

„Направих каквото трябваше.” Той се подсмихна леко, но Кисаме не го видя тъй като наметалото му закриваше половината лице.

Кисаме въдъхна и се настани по-удобно на стола си, размишлявайки. ‘Ще съм изненадан, ако не е заради момичето...’

„Откъде знаеш, че ще се свържат точно с Коноха, или че ще дойде точно тима на Какаши?” попита той.

„Точно тях ще изпратят.”

„Ами ако са на мисия и не могат да дойдат, а?”

„Ще дойдат.”

„Дори и така да е, да не искаш да кажеш, че не мога да напусна тая стая, иначе селото ще се опита да ме убие?” попита той раздразнен.

Итачи кимна, затвори очи и продължи да събира чакра, „Да.”

„Мамка му!! Скучно ми е!!!”

-------------------------------------
Вече бяха минали 5 дена откакто бяха напуснали Коноха. Заради онзи ден Какаши беше сменил двойките. Наруто все още беше с Джууго, може би защото Какаши знаеше, че ако Наруто беше с някой от другите, сигурно щеше да се заяде и сбие с тях. Сай все още беше със Суйгетсу, но Какаши беше с Карин, а Сакура със Саске. Никой не повдигна темата за инцидента от оня ден. Беше ясно, че атмосферата между Сакура и Карин беше нажежена и никой не се опита да подобри положението.
Те пристигнаха в покрайнините на Светкавица късно на шестата вечер.

„Ще лагеруваме тук тази нощ, а утре ще отида и ще говоря с властите докато вие седмината ме чакате тук. Трябва да говоря с тях насаме преди да влезнем в града, ясно ли е?”

Всички кимнаха, Какаши чу няколко „Да”-та и всички започнаха да разпъват палатките си и да палят огъня. Бяха бързи и тихи. Какаши наблюдаваше групата насъбрани шинобита и се подсмихна преди да разпъне собствената си палатка.

По-късно тази вечер, след като всички вече си бяха легнали, Сакура лежеше будна, гледайки покрива на палатката си. Тя въздъхна и се обърна на една страна. ‘ Трябва да поспя. Възможно е да срещнем някой член на Акатски утре.’ Тя се опитваше да заспи в продължение на 10 минути, но след многобройно въртене и мятане, за да се настани по-удобно, се отказа. Раздразнена, тя стана и излезна от палатката, за да подиша малко свеж въздух, надявайки се, че това ще излекува безсънието й. Тя се огледа, забелязвайки колко близо бяха до града. Решавайки, че иска да седне на поляната отвъд гората, тя се запъти през дърветата нататък. Докато наближаваше града, тя забеляза, че видимостта се увеличаваше заради светлините на града пред нея. След като излезна от дърветата, тя продължи да върви през тревата търсейки удобно място да наблюдава звездите, когато забеляза, че не беше сама.

„Саске-кън?” попита тя, гледайки фигурата, която седеше на тревата и наблюдаваше града. Той се обърна да я погледне.
„Хн.”
Тя отиде и седна до него. „Не можеш да спиш, Саске-кън?” тя погледна съм града пред тях, също като него.

„Нещо такова.”

Тя го погледна с ъгълчето на окото си. Лицето му беше безизразително и той седеше неподвижно. Той обърна главата си да я погледне, забелязвайки, че тя го гледаше. Тя се изчерви и насочи вниманието си другаде.

„Сакура, трябва да отидеш да спиш, почивката ще ти е нужна.”

„Щях ако можех, но и аз не мога да заспя.” Тя се опитваше да разкара розовината по бузите си.

„Защо? За какво си мислеше?”

Тя не очакваше да й зададе този въпрос, обикновено Саске не задълбаваше. Тя погледна към краката си тъжно. „Нищо, което да има значение.”

„Явно има значение, щом те държи будна.”

„Е, може би просто не искам да ти кажа какво е.”

Той се подсмихна леко, „Приемливо.” Извърна глава и се загледа в града. Тя изненадана се обърна към него.

„Това ли е? Само толкова ли ще опиташ?”

„Няма да те насилвам (еееееееее ) да кажеш, ако не искаш да говориш.”

„Саске-кън мислих си за теб.”

Той пак я погледна, този път погледите им се срещнаха. „И какво е това нещо за мен, дето те кара да стоиш будна?” (ухааа мога да съставя списък)

Toй виждаше, как бузите й се изчервяват. „Мислех си за...аз... .” Тя отново извърна погледа си, засрамена да каже каквото искаше. Той сложи палеца и показалеца си под брадичката й, обръщайки лицето й към себе си.

„Какво, Сакура?” попита той нежно.

„С-Саске-кън...Аз..” Тя пое дълбоко дъх и продължи, „Не искам да заминаваш. Искам да съм с теб и искам да се върнеш вкъщи.” Тя сложи ръка на ризата му, сграбчвайки я, не искайки да го пусне.

Саске гледаше към нея с сериозно изражение на лицето. Мислеше за това, което току-що му беше казала. След момент се наведе напред и притисна нежно устните си към нейните. Беше нежна целувка, която накара стомаха и да стане на топка. Сакура не очакваше той да я целуне, въпреки това нямаше нищо против. Те се отдръпнаха след няколко секунди, взирайки се в очите на другия.

„Сакура, кажи ми същото нещо след като Итачи е мъртъв.”

Тя го зяпаше, опитвайки се да мисли какво би й отговорил след като Итачи умре; дали искаше да каже, че ще отговори различно или ще направи нещо различно. Тя му се усмихна и кимна
„Благодаря ти Саске-кън.”

Той пусна брадичката й, обръщайки се още веднъж към града. Тя се изправи усмихната, „Саске-кън, ти също трябва да спиш, силите ще ти трябват.”

Той гледаше града за известно време, преди да се изправи „Да вървим.”

Те се запътиха към палатките си. Вървяха заедно тихо, но не в неудобна тишина, а в спокойствие. Като пристигнаха, Сакура се обърна и хвана Саске за ръката. Той също се обърна и в замяна хвана нейната. Гледайки го, тя се усмихна с една от онези усмивки, които пазеше специално за него, „Лека нощ, Саске-кън.” Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

„Лека нощ.”
Стискайки леко ръката му, те се обърна и влезна в палатката с чувството ,че сега ще може да заспи спокойно.
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Сря Апр 29, 2009 10:01 am
„Итачи-сан, колко още ще висим на това място?!”

„Още малко, бъди търпелив, Кисаме.”

„Толкова време чакаме и Джинчуурикито не се появи, ще избеснея.”

Итачи въздъхна тихо, отегчен от приятеля си.

„Ще дойдат утре.”

„Откъде знаеш? И ако наистина са пуснали тима на Какаши, какво ще правиш с момичето и Джинчуурикито? Кой ще избереш?”

„Кисаме, Наруто-кън е целта ни. Ако искаме да изпълним мисията си, трябва да го закараме в Акатски.”

„Искаш да кажеш, че няма да правиш нищо с момичето?”

„...”

Кисаме въздъхна. Знаеше, че не иска да притиска Итачи повече, тъй като той беше по-силен и лесно стигаше до разправа. Той седна на един стол по средата на стаята, ръмжейки, „Добре тогава! Но по-добре наистина да дойдат утре, иначе ще избеснея.”

------------------------------------------
Всички се събудиха горе долу по едно и също време и прибраха палатките един след друг. Малко след това Какаши потегли за града, оставяйки всички по-назад. Наруто и Джууго бяха отишли да намерят закуска, връщайки се малко по-късно с риба. Всички седнаха около огъня, който Саске помогна да запалят и гледаха как рибата се пече. Сакура премисляше нещата, които се бяха случили снощи и се усмихваше.

„Ой Сакура-чан, за какво се усмихваш така?” попита Наруто, който беше седнал до Джууго. Вече май се погаждаха доста по-добре. Сакура веднага изтри усмивката от лицето си и се изчерви, „Каква усмивка? Не се усмихвам.”

„Преди секунда се усмихваше, а сега се изчервяваш.” закачи я Наруто.

„Не се изчервявам!” Тя се опита да накара червенината да се разсее, но не успя. Всички наоколо се подсмихваха, с изключение на Карин, която се беше настанила между Суйгетсу и Саске и се взираше злобно в Сакура.

„Наруто е прав, изчервяваш се.” рече Сай до нея.

„НЕ СЕ! Просто млъкни. Наред съм си.”

„Сакура се изчервяяяявааа!” викна Наруто сочейки я.

„Наруто, ако не престанеш, ще ти сритам задника!”

„За какво се червиш така?” попита Сай усмихнат.

„НЕ СЪМ ЧЕРВЕНА!” възкликна тя.

„ХАХА! Толкова си червена Сакура-чан! Да не би нещо отново да е станало с Саске?” попита Наруто.

„Не съм казвала, че нещо ИЗОБЩО е ставало!” отвърна тя.

„Не, ама си беше очевидно.” намеси се Суйгетсу подхилквайки се.
„Тъпак.” каза Саске.

„А-ХАА!” Наруто скочи и засочи Саске с пръст.

„Ето, виждате ли доказателството!!! Темеее, какво й направи?!”

Карин се ядосваше все повече и повече с всяка изминала секунда.

„Наруто, сядай.” Сакура вече се ядосваше.

„НЕ! Искам отговори.”

„Тъпак, просто седни.”

„Знаете ли, наистина се вижда, че сте били съотборници преди.” Рече Суйгетсу, излежавайки се мързеливо на тревата. Тримата спряха спора и го погледнаха изненадано. „Ами, просто вие тримата си имате история и тя се вижда по начина, по който се отнасяте един с друг...забавно е.”

„Повдига ми се.” сопна се Карин.

Всички я погледнаха. „Няма значение, Карин, ти просто ревнуваш.” Продължи Суйгетсу, забавлявайки се все повече.

„НЕ РЕВНУВАМ!!!Няма от какво да ревнувам!”

„Напротив, има и се опитваш да го скриеш, ама не се справяш. Всички тука знаем, че харесваш Саске.”

Тя веднага запрати кунай в лицето му, но за нейно съжаление той го улови без да си дава много зор. „Самообладание, самообладание, Карин.” Той размята куная наляво надясно, все едно строго й клатеше пръст.

„Млъкни, Суйгетсу, не знаеш какво говориш.”

„О напротив. Ако греша, моля те, сподели защо едва не взриви гората оня ден като тръгнахме? Беше бясна на Сакура, защото мислеше, че тя, как да се изразя, краде Саске от теб.”

„Суйгетсу, Карин, престанете и двамата.” Каза Саске, опитвайки се да ги задържи спокойни.

„Защо да те слушам?!” Кресна му тя.

Той извърна глава към нея, със студено изражение на лицето. „Защото така казах.”

„Е може би, вече не искам да съм част от „Хеби”(а.к.а. тим „змия”) повече!”

Наруто, Сай и Сакура си размениха объркани погледи, не знаейки за какво говореше тя.

„Никога не съм те задържал, ако искаш да си ходиш - прав ти път.”

Тя изглеждаше наранена. Това не бяха думите, които искаше да чуе. Тъкмо щеше да отговори, когато всички се обърнаха към гласа, който изведнъж прекъсна всичко.

„Добре, ставайте всички, отиваме в града.” каза Какаши, приближавайки. Той се спря и се огледа. „Какво има?” попита той, взирайки се в ядосаните, посмихващите се, безразлични и объркани лица.

„Нищо, да тръгваме.” стана Саске.

„Какаше-сенсей, какво стана?” попита Сакура.

„Отидох при властите, които временно заместват феодалния лорд. Учудващо, градът е наред, убийците не са разрушили нищо, но хората имат причина да мислят, че те все още са в града. Искат да ги намерим и да ги обезвредим възможно най-бързо.”

„Не е ли странно, че са останали?” попита Сакура.

„ Да, но ако наистина е Итачи, то тогава има логика. Той е тръгнал след Наруто и е останал, за да види кой тим са изпратили, така ще му е по-лесно да намери Наруто.”

„Чакай, искаш да кажеш ,че той е убил феодалния лорд, само за да се докопа до Наруто?” Сакура навърза нещата.

„Така изглежда, но няма да разберем със сигурност, освен ако не проверим дали наистина това е той.”

„Добре да тръгваме тогава.” рече Наруто и потегли. Нетърпението да се срещне лице в лице с Итачи се натрупваше в него. Той едновременно мразеше и харесваше да се бие с него, тъй като беше силен и достоен съперник. В същото време, искаше да му причина огромна болка за това, което е сторил на Саске и за това, което се опитваше да стори на него самия.

„Не бързай толкова Наруто.” Каза Какаши спирайки го.

„Защо? Да не сме пропуснали нещо? Вече събрахме лагера.”

„Не, не е това, просто ще ни трябва малко помощ.” Какаши поряза пръста си и клекна. „Кучиосе но джутсу.” (това нещо не може да се напише и толкоз О.О)

Пуф. След като пушека се разсея, купчина нинджа кучета се показа. „Yo Какаши....ооо Саске, радвам се да те видя обратно.”

„Аа.”

„Трябва да претърсим ей онзи град за убийците на феодалния лорд. Градската управа има причини да мисли, че са все още в града и трябва да ги намерим час по-скоро. Също трябва да знаете, че се смята това да са членовете на Акатски Учиха Итачи и Хошигаки Кисаме. Вийте, ако намерите следата. Тръвайте.”

Секунда по-късно мястото, което заемаха беше празно.

„Сигурен съм, че са доста полезни.”отбеляза Суйгетсу.

„Мисля, че ще ги намерим по-бързо. Просто трябваше да попиташ.” каза отегчено Карин и скръсти ръце.

„Мислех, че вече не искаш?” каза Суйгетсу. Тимът на Какаши отново я погледна недоумяващо.

„Е, единствената причина Саске да ме иска в отбора, беше заради способността ми, нали? Затова няма да е лошо да я използвам, нали?” каза тя иронично.

Всички я гледаха любопитно и объркано. „Помислих си, че си приготвила нещо неприятно.” рече Суйгетсу.

„Защо?”

„Може би защото до преди момент хич не беше в добро и отзивчиво настроение.” предположи Наруто.

„Кхъ, мина ми.” изпуфтя тя.

„Тогава ще видиш ли какво можеш да направиш по въпроса?” попита Саске.

„Добре.”

Имаше моментно мълчание, през което всички я наблюдаваха. Тя гледаше завеяно в далечината.

„Усещам две големи познати чакри в този град.”

„Едната на Итачи ли е?” попита Саске.

Тя кимна и го погледна. Той усети нетърпението в себе си.

„Интересна способност.” каза Какаши, изучавайки я.

Той щеше да я попита още нещо, ако не беше го прекъснал ниския вой, който се разнесе наоколо.

„Да тръгваме, и се придържайте към другия.”

Момент по-късно мястото, на което се намираха беше празнo и осемте шинобита сега бързаха през улиците, почти без да ги забележат.

„Какаши, открихме миризмата, оттук.” каза Пакун, тичайки до Какаши.

„Карин?” Саске потърси потвърждение.

„Това е правилната посока. Те са в стария замък ето там.” Тя посочи голяма полу-срутена сграда в края на улицата. Тимът на Какаши все още беше леко объркан от нейните способности, но беше твърде съсредоточен върху това, което предстоеше да се случи, за да й обърнат внимание.

Сега знаеха, че това са Итачи и Кисаме. Сакура усети как сърцети и започва да тупти бързо. Тя не искаше да вижда Итачи, особено след като разбра, че той има чувства към нея. Искаше да го убие и да го види как страда заради това, което беше причинил на Саске и това, което искаше да стори на Наруто. Тя сви юмруци поглеждайки към Саске, ‘Изглежда спокоен, но би трябвало да е нетърпелив.’ Групата продължи бързо и тихо напред.
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Пет Май 01, 2009 5:34 pm
Глава 12

Кисаме и Итачи седяха на столовете си както преди. Този път и двамата събираха чакрата си. Изведнъж Кисаме отвори очите си и се усмихна. “Итачи-сан, усещам няколко приближаващи се чакри.”

“Знам.” Каза Итачи и се усмихна.

“Да ги посрешнем ли подобаващо?”

Итачи свали ръцете си, отвори очите си откривайки шарингана си, “Всъщност съм намислил нещо друго.”

----------------------------------

“Наруто, по-добре не бързай.” Каза Какаши като се опита да го настигне.

“Aa.” Каза той докато се опитваше да се концентрира.

Всички спряха пред входа на една сграда и се вгледаха във вратата. “Добре тъй като ще влезем по двойки трябва да уведомите всички в случай че попаднете на Итачи или на Кисаме, разбрахте ли?” Попита Какаши.

Всички кимнаха след което Какаши отвори вратата внимателно и с кунай в ръка влезе предпазливо. Всички те бяха изненадани колко голяма беше сградата отвътре, забелязаха и коридори, които водеха нанякъде.

Какаши тръгна направо докато обмисляше ситуацията преди да каже каквото и да е било. Всички те бяха несигурни, защото се намираха в стара, скърцаща сграда с много паяжина и прах. “Ще се разделим на групи. Саске и Сакура, вие двамата ще тръгнете натам заедно със Суйгетсу и Сай.” Каза Какаши, сочейки в ляво. “Наруто и Джууго, вие ще дойдете с мен и Карин. Ще тръгнем натам .” Каза той като посочи в дясно

“Ако нещо се случи се върнете тук, на входа, разбрахте ли.” Всички кимнаха, разделиха се и предпазливо се насочиха към местата, които Какаши посочи.

----------------------------------

Какаши и другите вървяха бавно по коридорите. Нямаше електричество в цялата сграда и затова тя беше много тъмна. “Това място е страшно.” Каза Наруто докато се оглеждаше.

“Мисля че то трябва да ни плаши.” Каза Джууго, който вървеше зад Наруто.

“А може би просто искат да ни разделят.” Каза Карин, която вървеше до Какаши.

“Карин, каква е способността ти?” Попита Какаши.

“Аз мога да … усещам чакрата и да определям къде се намира.”

“Интересно, това техника на клан ли е?”

“Не знам, никога не съм узнала кои са родителите ми или историята ми, всичко което знам е че мога да го правя откакто съм малка.”

“Е можеш ли да кажеш къде са сега?” Попита Наруто.

Тя помисли за момент, “Разделили са се, странното е че единият е на горният етаж от тази страна на къщата, а другият е… на долният етаж от другата страна.”

“Можеш ли да кажеш кой къде е?” Попита Какаши прескачайки една дупка в пода.

“Да, от нашата страна е Хошигаки Кисаме.”

“Това означава, че Итачи е от страната на Саске…. Чакай Какаши-сенсей, нали не мислиш че Итачи се опитва да отвлече Сакура-чан отново?”

Той погледна Наруто от ъгала на окото си, “Незнам, Наруто. Възможно е тъй като вече я отвлече веднъж.” Кимайки Наруто погледна към Карин и забеляза че тя се усмихваше.

“Ти пък за какво се смееш?!” Попита той и нещо в него започна да кипи.

“Хммм. Не е тайна че тя и аз не се разбираме. Ако я отвлечат отново аз ще празнувам.”

Наруто събра юмруците си отново, “Ах ти куч -“

“Наруто!”

“КАКВО!”

Той се обърна към учителя си с почервеняло от яд лице. “Оправяйте се после, но сега трябва да се концентрираме върху боя с Кисаме.”

“Yeah, ти малък- УAAAAA!”

Карин изведнъж се озова зад стената. Изглежда тя е можела да се обръща, откривайки врата-капан. /-.-‘/ “Карин!” Каза Джууго като се проближаваше към вратата.

“Това как се отвори?” Попита Какаши като преглеждасе стената търсейки някаква ръчка. Наруто седеше зад Джууго и Какаши и се подхилкваше
.
“Карин? Карин?! Чуваш ли ме?” Викаше Джууго към стената. Уви нямаше отговор. “Какво ли може да й се е случило?” Попита той повече себе си отколкото другите.

Какаши започна да проучва и пода, чудейки се дали въпросната ръчка не е там. ‘Трябва да има нещо с което да го отворим. /Сезам отвори се xD/ ’ Той се изправи объркан. “Не виждам какво от какво би могло да стане това?”

“На кой му пука, трябва да намерим тоя глупак Кисаме, нали? Е аз съм сигурен, че Карин ще е добре все пак тя е шиноби.” Каза Наруто като се тръгна нанякъде.

“Наруто.”

“Какво? Както каза трябва да се концентрираме върху търсенето на Кисаме. Карин отиде от другата страна на стената и както ти ни каза, ако нещо се случи да идем на входа. Не можем да си губим времето за да я търсим.”

Какаши се почеса по тила. Знаеше че Наруто е прав, но да остави някой не беше в негов стил. Джууго, който още се опитваше да намери ръчка се изправи, “И аз не мога да намеря нищо. Сигурно някой от другата страна е направил нещо.”

“Наруто, защо не използваш Ресенган, за да разбиеш стената?”

Устните му се повдигнаха леко, “Предпочитам да умра …” Прошепна той.

“Чух те.” Каза Какаши с повдигната вежда.

Недоволен, Наруто събра ръцете си, “Kage Bushin no Jutsu.” Когато започна да заформя Ресенгана си се появиха две стени от нищото като блокираха двете страни на коридора.

“Какво? Какво е това?” Попита Наруто като гледаше двата края на коридора, които сега бяха блокирани. Джууго се приближи до една от стените, които се появиха когато една вратичка от тавана се появи и вода започна да пълни малкото пространсто с невероятна скорост.

“Наруто, удари с Ресенгана си сега!”

Наруто кимна и се затича към стената когато струя вода го заля, и го отнесе до другите две. “Не мога да стигна!”

Стаята се пълнеше с все повече и все повече вода за отрицателно време. Водата вече стигаше до кръста, а Наруто все още се опитваше да стигне до стената. “Наруто!”

Водата която се стичаше от тавана му пречеше да върви. Той трябваше да стигне или щяха да се одавят. “Какаши-сенсей защо не направиш Чидори?”

“Използвай мозъка си Наруто! Електричество-Вода? Ще умрем много по-бързо.”

Наруто изпъшка когато водата стигна до врата му и водата започна да пръска лицето и очите му. Наруто бавно се приближаваше все повече и все повече. Като газеше през водата той доказа, че е много трудно особенно когато тя продължаваше да се излива от тавана без никакъв знак да спре или поне да намали. В следващия момент главата на Наруто вече беше под водата, той отскочи от земята и започна да плува като едната му ръка търсеше стената. ‘Почти стигнах…’

Главите на Какаши и Джууго все още бяха над водата, но не за дълго. Наруто се усмихна когато видя че почти стигна стената. ‘Почти.’ Изведнъж нещо привлече погледа му. Не знаеше какво беше, но потъваше. Докато се приближаваше той погълна малко вода. Опитваше се да доплува на повърхноста колкото се може по-бързо за да каже на Джууго и Какаши, но спря до тавана и разбра че няма място дори за да си поемат въздох. Той се огледа и разбра че Какаши и Джууго също бяха под водата. Опита се да привлече вниманието им към потъващия предмет. Когато другите двама разбраха се опитаха да го достигнат. Наруто беше на лимита си, усети как гръдният кош започва да го боли и как сърцето му започна да бие по-бързо. Преди да достигнат стената, зад тях имаше експлозия, която разби половината под и направи огромна дупка. Нямаха избор и водата ги понесе през дупката в пода, “ААААААA!!!”

----------------------------------

“AААААААААА!! Уууф.” Тя спря да вика когато се приземи. Беше благодарна че падна на нещо меко. Огледа стаята като се опита да разбере къде се намира. Изглеждаше като съвсем нормална спалня само дето беше стара и прашна, малко изпочупена, но все пак нормална. Тя се приземи на леглото, “Какво по....? Къде съм?”

“Ти си в една от стайте на сутерена.”

Тя удари главата си когато видя високият синекож мъж, който седеше на старата счупена тоалетка която се намираше в ляво. Карин се изправи, готова за бой. Тя се ядоса още повече когато го видя да се смее.

“Какво е толкова смешно?”

“Освен факта че си мислиш че си заплаха за мен, нищо.”

“Тогава се бий с мен и ще разбереш!” Подкани го тя.

“Не, искам да се биеш, но не с мен.”

“Какви ги приказваш? Нищо няма да правя за теб!” Тя хвърли кунай по него. След секунда го нямаше. Тя задържа дъха си, ‘Той кога…’

“Тук съм.”

Тя се обърна и пристъпи назад. Той беше точно зад нея. “Харесвам те, смела си.”

Тя взе друг кунай, не се чувстваше така уверена както преди един момент, намръщи се и го попита, “Какво искаш?”

“Мразиш тази Сакура, нали?”

“И защо си мислиш така?”

“Искаш ли да се биеш с нея?”

Тя се опитваше да разбере какво точно се опитваше да направи, “Защо?” Попита тя предпазливо, без да сваля поглед от него.

“Защото ако ти се биеш с нея ще направиш живота ми по-лесен.”

“И как ще го направи по-лесен?” Попита тя.

“Това на те засяга, най-важното е да получим това което и двамата и искаме без никой да разбере.”

“Саске няма да бъде намесен, нали?”

“Саске? Искаш да кажеш Учиха Саске? Той е тук?”

“…”
sakura_97
sakura_97
Фен
Фен
Female
От : konoha
Рожден ден : 11.02.1997
Години : 27
Мнения : 573
Дата на рег. : 29.07.2008

red Re: ^sasusaku^

Пет Май 01, 2009 5:40 pm
“Интересно.” Кисаме изглежда беше потънал дълбоко в мислите си като не обръщаше внимание на Карин докато тя не хвърли кунай по него. За жалост той го улови с лекота.

“Леле мале, колко грубо от твоя страна.” Той пристъпи към нея като държеше куная й в ръката си. Карин отстъпи назад.

“Защо просто не се биеш с нея щом това ще направи живота ти по-лесен?”

“Защото ако аз се бия с нея ще бъде неразумно. Ще го направиш ли? Или…” Той беше пред нея, а в следващия момент упря куная във врата й. “Или да те накарам, което също не ми приляга.”

Тя преглътна, ‘Как може да има толкова много свободно място?’ “Защо да ти се доверявам?”

“Защо не? Давам ти възможноста да се биеш и да убиеш съперничката си.”

Карин не можа да издържи на искушението. Дори само мисълта, че най-накрая ще може да убие Сакура и да я накара да страда я правеше щастлива, но това което Кисаме можеше да направи я притесни. Тя се усмихна на себе си и хвана ръката му.

“Добре, ще го направя.”

----------------------------------

Саске, Сакура, Сай и Суйгетсу се качиха на втория етаж, но все още не намираха и не усещаха никаква чакра.

“Всички коридори са еднакви!” Изхленчи Суйгетсу.

Изведнъж се чу силен дрънчащ шум зад тях. Всички се обърнаха, за да видят какво става. “Какво беше това?” Попита Сай проверявайки коридора, но не намери нищо.

“Мисля че дойде от стената.” Каза Сакура като присръпи към нея.

“Става по силен!” Каза Суйгетсу като се обърна отново за да види дали няма някой зад него.

Сакура почувства как сърцето й започна да бие по-бързо. Всички стояха, готови да нападнат всичко което им се изпречи. Изведнъж звука спря. Всички се огледаха. Сакура направи още една крачка до стената, като се услушваше.

“Изглежда спря.” Каза Сай като огледа наоколо и пристъпи към противоположната стена.

“Какво по дяволите беше това?” Попита Суйгетсу.

“Да продължим.” Каза Саске като тръгна напред. След като огледаха, те тръгнаха след Саске по коридора. Не минаха и няколко минути когато стигнаха до разклонение по коридора. Саске спря и проучи и двата пътя. И двата изглеждаха напълно еднакви.

“Чудесно, а сега на къде?” Попита Суйгетсу с ръка на кръста.

“Може би трябва да се разделим.” Предположи Сай.

Сакура погледана коридорите. Не почувства никаква чакра. “Незнам Сай, може би ще бъде по добре ако -“

“Не, може да е добра идея.” Каза Саске като прекъсна Сакура.

“Саске-кун?”

Той я игнориря посочи с пръст към коридора в дясно, “ Суйгетсу и Сай, вие двамата тръгнете натам. Сакура и аз ще тръгнем насам.”

Всички кимнаха и тръгнаха с изключение на Сакура. Тя седеше пред разклонението като погледа й мина от дясно на ляво. “Но Саске-кун аз-“

“Сакура хайде или ще изостанеш.”

Тя се затича към него, като гледаше назад към Сай и Суйгетсу, който се отдалечаваха все повече и все повече. “Мислиш ли че това е добра идея, Саске-кун.”

“Нямаме друг избор.”

Тя прехапа устната си, ‘Не съм сигурна за това…’

----------------------------------

Суйгетсу и Сай тръгнаха накъдето им беше казано. Намираха стаи по всеки коридор по който минеха, а и с прозорците се виждаше по-лесно. Сай забеляза че вече беше следобяд. ‘Изглежда не е минало много време откакто сме тук?’ Те провериха всяка стая покрай която минеха, но не намериха нищо.

“Човече това е ужасно.” Каза Суйгетсу като затваряше вратата на поредната стая.

Сай го игнорира, защото забелза друга врата, която изглеждаше по-различно от другите. “Какво е това?”

Суйгетсу погледна към посоката в която гледаше Сай, “Изглежда като врата към балкон.”

“Спомняш ли си да е имало тераса когато бяхме отвън?” Попита Сай.

“Не, но може да е покрива на къщата.”

Докато размишляваха стигнаха до вратата, на нея имаше прозорче. Сай не можа да види нищо през него понеже беше покрит с прах както от вътрешната, така и от външната страна. В следващия момент отвориха вратата предпазливо и се огледаха. Те осъзнаха че са сами и пристъпиха на открито.

Беше стар балкон с лозя, които минаваха по парапета и слизаха надоло, по стената. Не беше много голям и беше с нещо като формата на корона, но от другата му страна имаше врата, която свързваше двете части на сградата.

“Колко голямо е това място?” Каза Суйгетсу като се беше запътил към ръба, за да види колко високо е.

Сай пък погледна покнатината в пода. ‘От сабя е.’ Той се изправи.

“Трябва да продължим.” Каза Сай и погледна Суйгетсу.

“А защо да не се насладим на чистия въздох за малко?” Седна на земята скръсти краката си и подпря ръката на едното си коляно.

“ Суйгетсу ама т- ААААААА!”

Суйгетсу стана, “Сай?” Той се втурна към мястото където беше Сай. Мястото на пода където той седеше беше отворен, а сега бързо се затваряше. Колкото и да бързаше не успя на време. “Какво по дяволите?”

Огледа се набързо за ръчка когато изведнъж усети присъствие на чакра. Изправи се бавно, ‘Мога да я разпозная.’ Хвана дръжката на сабята си и пристъпи назад.

“Изглеждаш уплашен Суйгетсу, не мога да разбера защо?”

Суйгетсу погледна към човека, който очакваше. Той се усмихна, беше на покрива и гледаше към него надоло. Суйгетсу също се усмихна и извади сабята от гърба си. “Всъщност съм доста развалнуван.”

Усмихнат Кисаме скочи до Суйгетсу, сабите им се сблъскаха.

“Изглежда си станал малко по-силен, Суйгетсу.”

Той го отблъсна. “Но не достатъчно.”

В следващия момент Суйгетсу се усмихна отново, “Ще я видим тая работа, Кисаме-семпай.”

----------------------------------
Sponsored content

red Re: ^sasusaku^

Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите