Акатски хроники: детство

Така.... Първо искам да кажа, че фика не съм го писала аз. Намерих го в един сайт и реших да го преведа. Toва е поредица за детството на членовете на Акатски.

Детството на Зетсу или
Защо Зетсу яде човешко месо

Когато бях почти на десет години, се запознах с едно малко момиченце. Тя беше поне два пъти по-малка и по-дребна от мен, но винаги когато се видехме тя ми даваше бонбони.
Понякога я виждах в парка и играехме на гоненица. Понякога я виждах в търговския център и заедно просехме бонбони. Тя беше моя приятелка и бяхме неразделни.
Един ден я научих да си пише името. Никога не стигна по-далече от първата буква, но и на двамата не ни пукаше. Гордееше се, че може да напише буквата М, а аз се гордеех, че съм я научил на това.
Сближихме се. Тя беше на 5, а аз на 10. Тя беше момиче, а аз момче. Тя беше интелигентна за възрастта си, а мен ме смятаха за глупак. Тя беше хубава, а аз страшно грозен. Тя имаше много приятели, аз бях аутсайдер. Тя беше гордостта на семейството си, а аз -- черната овца в моето.
Но един ден тя не дойде в парка и не я видях в търговския център. Беше изчезнала безследно. Опитах се да я потърся, но без особен успех. Родителите ми не искаха и да чуват за нея. Явно никога не са я харесвали. Никога повече не видях своята приятелка. След известно време спрях да мисля за нея.



Започнах да чета много. Обожавах книги, в които главаните герои имаха проблеми(като мен). Но любимата ми книга си оставашв „Ханибал”.
Ханибал се превърна в мой идол, в пример за подражание. Исках да стана като него, когато порасна. Всички знаеха кой е Ханибал, всички знаеха колко чаровен и готин е Ханибал! Всички знаеха колко е добър в рязането!
Нямах сестра на име Мича, затова нарекох приятелката си Мича.
Нямах десет пръсти на ръцете, затова просто си представих, че десетия е отрязан при операция преди много време.
Не можех да вникна в човешките души, затова прочитах всяка книга на тема психология, до която можех да се докопам. Надявах се да стана по-проницателен.
Нямах неутолима жажда за човешка кръв, затова порязвах ръцете си и се опитвах да се насладя на стипчивия вкус на собствената си кръв.
Не изпитвах нуждата да убивам всички около, затова убих златната си рибка Фреди(който имаше ужасен вкус), домашния заек(който беше твърде космат, за да определя вкуса му) и нашата котка Спуки(който беше най-вкусен).
На края, но не и на последно място нямах зловеща индивидуалност като доктор Лектър, затова взех драстични мерки.
Беше студена и дъждовна нощ, когато проникнах в тогава затворената Нинджа Академия. Успешно откраднах тайните нинджа свитъци. Почти ме хванаха, но след като бях упражнявал уменията си в рязането върху Спуки(който стана много вкусен след като го изпекох на скарата на маминка) оня нямаше никакви шансове. След секунда беше мъртъв.(Между другото трябва да си призная, че първото ми сблъскване с истинка човешка кръв не беше толкова страхотно и поразително, колкото си го представях.)
Промъкнах се с подгизналите от кръв свитъци(бях забравил да си измия ръцете след като хапнах малко от онзи пазач) в стаята си. Отворих ги и започнах да чета. Не обърнах внимание на всяка забранена техника. Търсех нещо, което ще придаде зловеща нотка на характера ми като на моя идол, д-р Лектър. Търсих и намерих.


На следващия ден успешно се трансформирах в мухоловка. Изколих 80% от селото ми, изядох четири сърца, три мозъка и един пръст преди да си тръгна. Хората ме наричаха луд. Аз се наричах „Ханибал”. Никога не открих приятелката си, но не ми пука, защото сега съм супер мухоловка.

хуба во е

Б-б-б-б-рутално... :m32:
п.п: е разбирам да имаш идол ама това вече...

Ахаха, много психо - кефи ме

мерси за коментарите ето и следващата глава :arrow:
Детството на Кисаме или
Защо Кисаме се присъедини към Акатски

Когато Кисаме беше на 4 години, целия му живот се въртеше около едно-единствено нещо. Да бъде част от бандата на Арлонг. Това беше мечтата на всяко 4-годишно хлапе с рибешка физиономия: да се присъедини към най-силната шайка на света! Да има възможността да се бие рамо до рамо с онези невероятни и силни Fish Men и да преброди всички морета!
Със сигурност щяха да му позволят да стане част от отбора! Той можеше да диша под вода, вече си беше взел дипломите и беше феноменален плувец. 100 на 100 щяха да го пуснат в бандата! Кисаме тренираше всеки ден и ритникът му беше по-силен от на
връсниците му. Учителите му винаги го хвалеха и казваха, че мята шурикените със „свирепа сила”. Арлонг би бил голям глупак да не го приеме в шайката си! За Бога Кисаме имаше хриле! Кожата му беше синя, имаше бели очи, хриле, способността да диша под вода и хриле! ХРИЛЕ! На лицето си имаше ХРИЛЕ! Ако това не беше достатъчна причина да го приемат, Кисаме щеше да се отчае.
И така една сутрин 4-годишният Кисаме облече най-хубавия си боен екип, взе си нещо за ядене, изостави семейството си и напусна селото си. Отправи се към село на име Коко, където се спотайваше Арлонг.


Когато пристигна, Кисаме ги помоли да му позволят да се присъедини към бандата, но те му отказаха. Нямал нужните „качества”.
След 10 години Кисаме стана част от Акатски. Организацията беше на второ място в списъка му, но поне не ги беше грижа как изглеждаше той, беше им все едно дали кожата му е синя или някакъв друг цвят и въобще не обръщаха внимание на хрилете му.

Кърти от всякъде

ОООО МНОГО Е ЯКОООООООО!!!

яко е

мн яко ще има ли още

Харесва ми :flower: :angel: :angel2: :wave: :^^: