My first fic of NaruGaara

Отново заедно
І . Ново място
Събота сутрин е. Часовникът звъни и чувам как на вратата ми се чука:
- Нарукоо, ставай време е да се приготвяш. Тръгваме след половин час.
- Имам половин час за да се оправя!!! – провикнах се аз учудено.
Мразя да ставам рано, а още по-малко, че за първи път пътувам със самолет и изобщо не ми е весело. Ужас! Къде са ми обноските, забравих да се представя. Името ми е Норуко Узумаки и живея с майка си,, Кушина,.Не познавам баща си, майка ми твърди, че е мъртъв, но аз не й вярвам.
Висока съм 1,68 м и тежа 52 кг, косата ми е руса, очите – сини. О, както съм тръгнала ще ви издам цялата си биография.
- Ай ставам да се оправям… А, пак кажи къде щяхме да заминаваме??? – попитах майка ми от другата стая.
- За Коноха, мила! – отвърна тя.
Коноха? Майка ми беше известна бизнес дама и заради работата й ни се налагаше често да се местим. Този път мястото беше Коноха, и ако тя заминаваше следоватерно и аз заминавам с нея.
- Скъпа, знам че ще ти е мъчно за Токио и приятелите ти, но там ще можеш да си намериш нови и ще продължиш да се чуваш със старите. – обади се тя.
- Да бе, к`во разправяш!!! – казах аз, но тя не ме чу.
Вече е 10 часа и се качваме на самолета, малко ми е странно... чувствам, че ще повърна!
Вече пристигнахме, в Коноха сме. Тръгнахме към новият ни апартамент. Той беше доста голям и модерен. Остана ни само да си разопаковаме багажа.
Докато си оправях багажа майка ми чукна на вратата.
- Мила, аз излизам по работа, не ме чакай. Излез да си вземеш нещо за ядене. Умната и чао!
- Ох, понякога много ме вбесява! Като че ли още съм дете! Добре де, на 15 съм, но пък чак толкова!
Застанах пред купчината от дрехи на леглото и хубаво я огледах, нека видим какво да облека. Падам си малко готик, ЕМО, метъл, пънк… Мога да кара и скейтборд, така че съм много стилове.
Реших! Обличам дълга черна туника на бели звезди с къс ръкав, черни чорапи над коляното, също черни ръкавици без пръсти и не на последно чернобели кецове. По принцип, винаги се връзвам на две плитки, от както се помня, така се харесвам най-много.
Дойде време вече да излезна и да разгледам тази пуста Коноха