КибаХНару oneshot

Сря Юли 04, 2012 12:12 pm

ДОБРЕ ДОШЛИ!

Благодаря ви, че проявявате интерес към фиковете, които пиша.
Скоро тук ще се появят много различни истории (всяка сама за себе си ), ще има както драма така и еротика. Надявам се, че престоят ви тук ще бъде приятен :)

Внимание!
Тук се качва само шонен-ай,
ако не си фен можеш да
напуснеш още сега.

Ако искаш да оставиш някой друг коментар,
заповядай на следният линк:
https://naruto-hit.catsboard.com/t14440-topic#247932

Сря Юли 04, 2012 4:46 pm

"Наруто, добре ли си?", попита Киба, момчето с бодливата коса. "Нищо, просто си тръгни ... Имам нужда да бъда сам ", отговори русото момче.
"Наруто, това трябва да спре. Знам, че ти липсва, но трябва да се измъкнем от дъжда .. Да се махнем от облаците" ... Буквално проливен дъжд се изливаше на гърбовете им, докато момчето куче се навеждаше за да предпази Наруто от дъжда.
"Това е повече нещо повече от липсва. Той ме нарани ...
"Нару, аз знам ..." Русото момче примигна .
" Нару?"
"Това няма значение! Наруто.. Знам, че той те нарани, но всичко ще бъде наред. И аз съм се чувствал така. Той е просто един играч, играч който си играе със сърцата на хората. Кара те да си мислиш, че го харесваш и след това ти разбива сърцето. Аз познавам това чувство."
Киба се опита до успокои момчето, но той дори не го слушаше.
Стълбата беше счупена за него. Вцепенен, развален, мъртъв отвътре.
"- Просто тяло.. Това съм аз. Аз съм пътник, пътник.", каза Наруто с тъжно изражение. Киба го болеше, виждайки как тайната му любов страда по този начин, той никога не бе искал да го вижда така.
Толкова весело дете, как може да бъде съсипано по този начин.
От този проклет Учиха! Киба би го убил ако го види, със сигурност.
"- Наруто, просто ме погледни" Русото момче седеше на мекият пясък на плажа.
"- Наруто!", той опита още веднъж да му привлече вниманието.
"- Добре, нека да бъде по този начин. Аз просто трябва да.." Момчето куче хвана русото момче и го погледна в очите.
"- Аз ще те "оправя".. Кълна се", каза той и притисна свойте устни към устните на Наруто. Лека въздиша дойде от устата на русото момче, когато той притисна момчето куче по-близо. За момент, той отново почуства живота в себе си, отново жив.
" Наистина ли може да направи това? Може ли..." Неговите мисли бяхо погълнати и захвърлени от емоцй, емоцй които момчето не разбираше.
Може би той щеше да се оправи... Може би, със него. Наруто се опитваше да забрави кой беше, кой бе обичал и с кого беше. Тази целувка, изглеждаше толкова правилна, но и толкова грешна.
Той знаеше, че това беше грешно. Той се опита да избяга от болката която Саске му бе оставил. Но не можеш да бягаш завинаги.. И когато накрая спреш да бягаш, всичко от което си бягал, ще се стовари върху тебе като приливна вълна.
"- Киба, сигорен ли си, че всичко ще се оправи?", промълви Наруто с насълзени очи"
"- Шшш, тихо.", каза Киба целувайки нежно русото момче.
"- Всичко ще бъде наред, не се притеснявай. Ще ти помогна да забравиш този нещастник. Аз никога не бих те изоставил, ти значиш всичко за мен.", отвърна Киба и прегърна момчето.
Те бързо изтичаха до апартамента на Наруто и подсушиха свойте мокри дрехи.

КибаХНару oneshot Ff2vzk

Вто Юли 17, 2012 6:11 pm

Предварително се извинявам за грешките.

"- Чакай, не си отивай", извика малкото момче след одръпващата се сянка. Той бягаше колкото се може по бързо, опитвайки се да хване другото дете.
"- Моляте! Нямах намерение да те изплаша! Върни се!
"- Остави ме намира!" извика оплашено другото дете.
"- Моляте! Не бягай. Нека да ти обясня."
"- НЕ!" извика той и продължи да бяга колкото се може по-бързо, докато не стигна до края на селото. Той се опита да избегне колата, която се бе засилила към него.
"- Помогнете ми!", извика момчето, рабирайки, че ще бъде хванат.
Няколко възрастни тръгнаха към раненото момче,
"- Какво не е наред? Ранен ли си ?", попита един от тях. Той кимна и си потърка кракът. Другото момче успя да го настигне, запазвайки дистанция от възрастните. Един от групата го забеляза и го дръпна за рамото.
"- Ти ли направи това?" Другите възрастни го заобиколиха, подсигурявайки се, че няма да избяга.
"- Добре!"
"- Но..аз, не съм искал да..., не се опитвах да... Не го нараних аз ..", бе всичко което успя да каже преди един от мъжете да го удари здраво по лицето. Той прелетя няколко метра и падна на земята. Възрастните продължиха даго бият безмилостно.
"- Мислиш, че си някакъв шеф ли?" Един от възрастните обърна момчето подритвайки го с крак.
"- Добре, сега колко си силен?", извика той разбивайки с крак носа на момчето. Той лежеше там, пребит и кървейки, чакайки за следващата вълна бой.
"- Не говори повече с никой! Не контактувай с други деца или лично ще се погрижа за теб. Той подчертаваше всяка своя дума със смазващ ритник. С един последен, той заряза кървящото момче на земята.
Другите възрастни се насочиха към раненото момче и го закараха към болницата.
Потрошеното момче лежеше там, не издавайки звук, едва стоейки в съзнание. През замъгленият си мозък, той усещаше само болката от счупените си кости и вкусът на кръвта, която се изливаше от устата му. Беше очевидно че носът му е счупен, той можеше да усети пробождащата болка която го обземаше всеки път щом се опитваше да си поеме въздух. Той знаеше, че никой нямаше да му помогне. Дори да се бе опитал да извика с последни сили за помощ, сигурно щеше да бъде пребит отново. Съвземайки се и припадайки, той успя да се добере извън улицата. Болката от всяко движение претоварваше тялото му. Кървавите следи които покриваха очите му пречеха да вижда. Той знаеше, че сигурно ще умре. Всичко което искаше сега, бе да намери спокойно място. Той успя да се довлече и да седне до едно старо дърво.
" Поне..", каза той преди да припадне, " Ако умра, ще умра на спокойствие..."
Това беше преди десето години. Малкото момче, което беше брутално пребивано успя някак си да оцелее някак си, но той никога не се завърна отново в селото. Когато беше способен, той веднага се махна от там. Беше му писнало да го пребиват и да злоупотребяват с него.
Той прекара първите няколко години обикаляйки, живеейки от всичко което намери, спейки където намери за добре. Пет години по-късно, когато той бе по-стар и по-силен, можеше да работи всичко, спестявайки колкото се може повече. Със спестените пари той си купи катан ( оръжие - меч ). Той продължаваше да работи всякакви работи за да спестява пари за уроци. Още две години изминаха преди той да се почуства готов. Той бе избягал от своят бивш дом преди много време, но беше време да се завърне. Този път, той нямаше да бъде играчката на селяните. Той бе пораснал висок и силен, и всичките години брутален живот, който бе изживял, бяха подсилили волята и духът му. Докато седеше пред портите на селото, той си спомняше какво го бе накарало да се махне от това място.
"- Защо сте тук?", попита човека, който пазеше входа.
"- Тук съм по бизнес и искам да гледам Чунинският изпит."
Нинджата взе документите, сравни снимките с неговото лице и застана пред и му каза:
"- Всичко изглежда наред, но преди да преминеш трябва да предадеш оръжията си и да отидеш до острещната сграда за да ги регистрираш."
Той отиде до сградата и след по-малко от пет минути държеше пропуска си за селото. Той нямаше много пари за да си позволи хубав хотел, но имаше достатъчно за да си поръча нормална стая. той нямаше никакъв багаж за оставяне, за това бързо излезна от стаята и пое към магазина за дрехи, в който ходеше като малък. Той бе доста изненадан като видя, че продават същите дрехи, които бе гледал като малък. Той си падаше доста по оранжевото. Младежът купи нарочно същите дрехи, които носеше преди, само за да види изражението на селяните. Никой не го бе разпознал още, но това бе заради промяната която бе претърпял през тези години. Различната коса и изражение на лицето му, го правеха сериозен. Той пое обратно към хотела за да се преоблече в новите си дрехи. Той се опитваше да не се набива на очи. Това беше първият му ден от завръщането, за това той реши да посети старите места, на който обичаше да ходи като малък. Той се разхождаше през повечето време около селото, посещавайки старите места на които той се разхождаше:
планината на хокагетата, мястото за тренировк. Той се забави малко по-дълго в нинджа академията, гледката на едни от най-жестоките му пребивания пропускаше в главата. Той се изненада като видя, че старата люлка на която се люлееше бе още там. той седеше с гръб към оградата спомняйки си лошите и добрите моменти. Звънеца би и децата излезнаха. Той остана известно време, наблюдавайки децата как си играят. Той се чувстваше празен и тъкмо когато реши да си тръгва, дочу как един от учителите се обърна към мястото което той седеше и каза:
"- Знам, че има някой там. Покажи се!" Той се усмихна, знаейки, че може да изчезне веднага без да го намерят, но нещо му подсказваше да остане. Той направи крачка напред и се показа.
"- Мина доста време, Ирука-сенсей." Ирука премигна учудено.
"- Познавам ли те?" Момчето се усмихна и се приближа по-близо.
"- Не е възможно!"
"- Ти си..". каза мъжът.
"- Но ти си мъртъв!"
"- Мъртъв?", той се засмя.
"- Честно, Ирука-сенсей, ти наистина ли мислеше, че сбирщина от селяни са достатъчни за да ме убият?"
"- Не може да си тук! Аз видях кръвта със собствените си очи. Няма начин да си оцелял след тази кръвозагуба."
"- Ти забрави, сенсей, че аз не съм нормален човек", то се приблици още по-близо.
"- Ти си виждал мойте визтановяващи способности."
"- Минаха десет години. Защо се върна чак сега?"
"- Живота на улицата е труден. Прекарах години обикаляйки този свят, просто опитвайки се да оцелея. Когато станах по стар и силен, започнах да работя всякаква работа за да поддържам себе си. Когато успях да спестя достатачно пари си купих оръжие и започнах да се тренирам сам с уменията които ми беше предал. Купих катан и намерих кой да ме научи как да го използвам. Отне ми десет години и се почуствах достатъчно готов за да се завърна, и ето ме тук. Търся тези които направиха живота ми ад, през тези десет години. Имам...
не довършена работи с тях." Ирука се учуди.
"- И какво планираш да правиш сега?"
"- Нищо. Дойдох до тук само за да гледам Чунинският изпит. Единственото нещо, което нося са тези оръжия за самозащита. Никога не знаеш кога някой селянин може да ме разпознае, както ти. Не искам да се срещна със смъртта толкова скоро.", той се усмихна и се обърна.
"- Не се притеснявай сенсей, аз нямам лоши спомени с теб или с това село като цяло.", каза той и изчезна за секунда в облък от прах и светлина. Ирука седеше на мястото, на което седеше младежът.
" Наруто..."
Група от приятели седяха до магазина на Ичируку, говорейки си за предстоящият Чунински изпит. Те дори не разбраха кога към тях се преседени висок мъж с руса слънчева коса. Той седна в далечният ъгъл докато слушаше другите.
"... И тогава Гараа използва своят смазващ пясък за да счупи моят крак.."
Той седеше известно време, слушайки какво си разправят и не след дълго той плати своята сметка и стана, гледайки да се прибере колкото се може по-бързо.
Беше късно следобед когато русият младеж чу някой да почуква на вратата му. Той се запъти към вратата, мислейки че е мениджъра и когато отвори вратата, той остана изненадан. Хината седеше пред вратата безмълвна.
"- Боже! Това си наистина ти.", каза тя изумена от щастия.
"- Здравей Хината."
"- Не мога да повярвам! Наруто, всички си мислихме че си мъртъв.", тя се опита да мине през вратата и да прегърне момчето. Наруто се усмихна и отстъпи назад.
"- Какво искаш?"
"- Какво искам? Трябваше да се оверя, че това си наистина ти. Моля те, кажи ми какво се случи с теб. Искам да знам всичко, каде беше, какво правеше? Как успя да оцелееш през тези дълги години.
"- Нямам какво толкова да казвам... Бях пребит и оставен да умра. Успях да оцелея благодарение на Кюби. Честно да ти кажа, исках да ме устави и да умра в онзи ден. До колкото какво съм правил през тези години, на истина няма значение. Щях да те попитам и аз какво си правила през последните десет години, но честно казано не ми пука въобще." Тя го погледна, все едно някой я беше ударил.
"- Какво казваш?"
"- Това, което искам да кажа е, че след всичко, което ми се случи ме накара да не се интересувам от вас! Аз се върнах само за да гледам Чунинският изпит. Когато той свърши, аз ще си замина отново.
"- Но..."
"- Няма но! Не и този път. Не искам да имам нищо общо със вас! Никога не идвай пак тук Хината", той тръшна вратата и я заключи. Хината стоеше пред вратата известно време. Сълзи потекоха по лицето и докато тя бягаше от хотела.
На следващата сутрин Наруто излезна когато слънцето изгря, поемайки към първата си задача. Той следеше целта си цял ден, докато намери каде живее. Беше в тази част на селото, която му бе позната.
"- Има някой зад тебе!", излая Акамару докато Киба го разхождаше.
"- Знам.. Той ме преследваше продължително. Струва ли ми се или миризмата му е позната?"
"- Прав си. Той на истина ми се струва познат." Киба продължаваше да се прави, че не го усеща.
"- Искаш ли да го хвана?", попита Акамару гледайки своят господар в очите. Киба зави на ъгъла и се скри зад стената. Когато другият мъж мина той го грабна за якото и извика:
"- Защо ме следиш!" Киба седеше потресен.
"- Ти не може да си..."
"- Какво? Хината не ви ли каза?"
"- Аз...но ти...ти си.."
"- Мъртъв? Да.. това ме питат всички. Как може да вярваш, че съм мъртъв?
"- Но аз бях там. Видях те, ти дори не помръдваше, дори не дишаше.
"- Грешка! Аз дишах просто не можеше да се види от разтоянието, което ни делеше. Както и да е, аз бях пребиван и преди това. Виж, това е да си контейнера на Кюби, просто си твърде труден за убиване.
"- Аз винаги съм се чудил..но никой не ми каза. Ние те търсихме с дни, но не те намерихме. Трябваше да се сетя, че си жив."
"- Поне знаеш, че не сте търсили достатачно добре! Прекарах почти седмица седейки под един стар дънер.
"- Боже, съжалявам много Наруто. Всичката кръв която беше оставил... трябваше да се досетя, щях да те намеря за секунди. Бях много уплашен, подяволите Наруто, аз бях просто дете! Как мислиш, че трябваше да реагирам? Ти ме закара в гората и се трансформира в някаква чакра-лисица и очакваше да не се изплаша!"
"- Опита се да ти обясня! Опитах се да ти кажа какво се случва, но ти бягаше толкова бързо!", неговият глас се изпълни с гняв.
"- Всичко което трябваше да направиш бе да спреш за секунда и да ислушаш всичко което исках да ти кажа! Не трябваше да бягаш така. И после ти седеше и гледаше как ме пребиват, изкъртвайки всеки сантиметът от живота ми! По дяволите Киба. Ти трябваше да си най-добирят ми приятел! Как можа да постъпиш така с мен!"
Киба гледаше изплашен, от гнева и яростта на Наруто. Той пое дълбоко въздух, знаейки , че последното нещо което му трябваше в момента бе, да се ядоса и да загуби контрол.
"- Но защо се върна?, попита уплашено Киба.
"- Заради тебе." отвърна русото момче.
"- Заради мен?."
"- ДА! Заради кой иначе ще се върна в тази проклета дупка.."Киба преглътна тежо.
"- Защо заради мен? Да не би да търсиш отмъщение?"
"- Кой е казал нещо за отмъщение? И моля те успокой се преди да направиш нещо глупаво." Той бръкна в джоба си и изкара малка торбичка.
"- Върнах се за да ти дам това." Той метна торбата към Киба и се обърна.
"- Ще бъда няколко дена в селото, надявам се да кажеш на останалите да не се опитват да се свързват с мен, няма да съм отговорен за последствията. Пожалих живота на Хината само, тя бе единствената която винаги бе мила към мене. Разбери, аз не съм същитият Наруто, които познаваш, и знам, че никога няма да мога да бъда същият." Русото момче се обърна и се запъти към хотела.
"- Ти се шегуваш нали?"
"- Не Сакура. Видях го! Говорих с него, на истина е жив и е много ядосан на всички ни. Помислих си, че ще ме убие!"
"- Наруто никога няма да те убие, ти беше неговият най-добър приятел!"
"- Той ми каза същото нещо." каза Хината.
"- Защо не ни каза, че си ходел при него?", попита Тентен сърдито.
"- Съжалявам. Бях много уплашена и не знаех какво да кажа. Тентен се обърна към Киба и го попита:
"- Ам.. какво искаше от теб ?"
"- Не знам. Всичко което направи е да ми даде тази торбичка.", каза той отваряйки я.
"- Това не е ли...", отвърна Тентен шокирана. Предмета в торбичката беше огърлица с половин сърце.
"- Не мога да повярвам, че я пазил толкова много години. И я върна като доказателство, че не се шегува за това което изрече.", каза Киба с насълзени очи.
Наруто прекара останала част от седмицата в хотелската си стая излизайки само да яде и да се разхожда. Когато чунинският изпит премина той реши последният ден да прекара седейки на планината на хокагетата. Русият младеж седеше и гледаше селото отгоре, спомняйки си всичко, което го бе накарало да напусне.
"- Знам, че сте там.", каза гневно Наруто нарушавайки тишината.
"- Излезте всички."
"- Знаех, че ще те намерим тук. Почти винаги идваше тук като малък.", каза Киба стоейки пред групата от хора.
"- Какво искате от мен?", попита сърдито Наруто.
"- Искаме да поговорим с теб."
"- Аз казах вече, каквото имам да кзавам.!"
"- Хайде де, не можеш да ни зарежеш така."
"- Нима не мога? Нека да се обзаложим."
Киба дигна ръка в знак да замълчат. Той мръдна няколко крачки напред и застана до момчето.
"- Не искам това обратно.", каза той, поставяйки торбата с огърлицата пред Наруто.
"- Не зависимо от всичко, ти винаги ще останеш моят най-добър приятел."
"- Но ти направих услуга, когато се махнах нали?"
"- Това не е вярно, Наруто. Твоето напускане не беше нещо което искам. По дяволите, ние сме тези които те търсихме. Дори се погрижихме за тези, които те пребиваха. За бога ние даже ти построихме мемориал", извика Киба разплаквайки се.
" Е твърде жалко! Вие ме оставихте да умра и това е всичко което помня. В момента няма нищо значение. Отдавна се махнах от това жалко място и нямам намерение да се задържам тук. Както казах преди, Наруто който го познавахте умря отдавна. Време е да приемете реалноста.", каза той и тръгна.
"- НЕ!", изрева Киба.
"- Няма да те пусна! Няма да направя същата грешка отново, като те оставя да си тръгнеш.", каза той хващайки русото момче за китката.
"- Киба пусни ме!", изръмжа Наруто.
"- Не няма! Изгубих те веднъж, няма да те изгубя пак."
"- Няма да остана Киба! Отказвам да се завърна към старият начин на живот, няма да бъда играчката на селяните. Не искам да ме сложат под наблюдението на АНБУ. Пусни ме преди да те накарам на сила."
"- Защо Киба е толкова рзтроен от внезапното пристигане на Наруто.", попита Тентен учудено.
"- Знаех, че ще попитате рана или късно, но нямам намерение да ви казвам.", каза Киба.
"- но.."
"- Няма по дяволите! Твърде много боли за да разказвам."
"- Поне като се наричаш мой приятел им разкажи какво се случи.", каза Наруто поглеждайки Киба в очите.
"- Добре! Всичко започна преди вечерта да настъпи. Аз бях на тренировъчната площадка целият ден, упражнявах което смятах за страхотен номер. Когато се прибрах в къщи се обадих на Киба и му казах, че искам да се срещнем на обичайното място. Решихме да се срещнем към 9 часа. Чаках го цял час и когато се появи, аз се зарадвах много. Казах му, че това е ново трансформиращо се джутцо.
Честно, бях толкова млад и наивен, не знайки какво правя. Когато той ме помоли да му покажа, проблемът започна.

Спомен преди десет години..
"- Това звучи страхотно!", каза значително младият Киба.
"- Искам да видя новото ти джутцо. Можеш ли да ме научиш как да го правя ?"
"- Не знам.. Мога да се опитам, но дори аз самият не знам как го правя.
Наруто се премести назад и започна да фокусира цялата си чакра към стомаха, след няколоко секунди той направи няколко знака и извика.
Оранжева чакра се появи около него свистейки. Това не беше нищо като нормална чакра. Все седно това оранжево нещо имаше чувства. Той се обърна към Киба и се усмихна.
" Е? Какво мислиш?" Киба седеше на земята, опитвайки се да се изплъзне.
"- Какво по дяволите си ти???", извика той.
"- Киба? Какво не е наред?", каза Наруто , приближавайки се до момчето.
"- Стой далеч от мене! Ти не си човек!", извика Киба и побягна.
Наруто замръзна на място, не можейки да повярва какво се случва. Той развали трансформацията и започна да преследва Киба.
"- Киба! Чакай! Виж ме, аз съм отново нормален!"
"- Разкарай се от мен!"
"- Забави! Моля те, нека да ти обясня." Киба бягаше колкото се може по-бързо, но когато си помисли, че ще избяга, краят на селото се показа. Опитвайки се да избегне колата, той отскочи, но кракът му бе одарен от бронята на автомобила.
"- Помогнете ми!", извика момчето, рабирайки, че ще бъде хванат.
Няколко възрастни тръгнаха към раненото момче,
"- Какво не е наред? Ранен ли си ?", попита един от тях. Той кимна и си потърка кракът. Другото момче успя да го настигне, запазвайки дистанция от възрастните. Един от групата го забеляза и го дръпна за рамото.
"- Ти ли направи това?" Другите възрастни го заобиколиха, подсигурявайки се, че няма да избяга.
"- Добре!"
"- Но..аз, не съм искал да..., не се опитвах да... Не го нараних аз ..", бе всичко което успя да каже преди един от мъжете да го удари здраво по лицето. Той прелетя няколко метра и падна на земята. Възрастните продължиха да бият детето безмилостно.
"- Мислиш, че си някакъв шеф ли?" Един от възрастните обърна момчето подритвайки го с крак.
"- Добре, сега колко си силен?", извика той разбивайки с крак носа на момчето.

Край на спомените...

"- След това всичко бе замъглено. Спомням си как веднъж осетих дъжда и чувството, че някой ме лази. Седмица по-късно се сабудих, разбирайки, че съм още жив.
"- Сега разбирате, защо не искам да остана повече тука нали?"
Киба не издържа и започна да реве. Наруто се изправи незаинтересовано. Тогава, той клекна до Киба и го прегърна.
"- Шшшш... Не плачи, Киба."
"- Толкова съжалявам... Наруто."
"- Няма проблем, поплачи си."
"- Не исках да.. Не исках да става така, аз съм виновен!"
"- Нямаше какво да направиш.. Те щяха да ме наранят повече, ако се бе опитал да ми помогнеш.
"- Иска ми се.. дамо жех да.. върна времето на зад и да оправя нещата."
"- СПРИ!", извика Наруто.
"- Каквото е направено не може да се върне. Желанието да се върнеш назад във времето и да оправиш нещата не променя нищо. Трява да приемеш това което се е случили и да продължиш напред."
"- Но.."
" Няма но! Спри да се обвиняваш за случилото се. Не исках да кажа това което изрекох преди, никога не съм те обвинявал за това което ми се случи.
"- Ох боже.", каза Киба и прегърна НАруто толкова силно, че едва не му счупи ребрата.
"- Благодаря ти Наруто.", каза Киба.
" Може би съм грешал. Може би ще намеря отново място тук.", помисли си Наруто прегръщаки Киба.

КибаХНару oneshot

КибаХНару oneshot

Искам да те забравя.

Какво се случи?

Re: КибаХНару oneshot