НаруКиба - Истината

Пон Сеп 10, 2012 12:08 pm

Снимки на главните герой --->Наруто Узумаки http://tinypic.com/r/xqj3nr/6 и Киба Инузука http://tinypic.com/r/spzls5/6
Предварително се извинявам за допуснатите правописни и пунктуационни грешки.

НаруКиба - Истината

След дълъг и изтощителен ден прекаран в тренировки, Наруто Узумаки реши, че беше време за една хубава топла купа с рамен от магазина на Ичираку, за това той грабна нещата си и пое към града. Бе тих есенен ден в Коноха, което бе очудващо въпреки, че e един от най-големите шиноби градове през тези дни. Всички бяха или на мисия, или вкъщи, което беше чудесно за младото момче, защото нямаше много хора, които наричаше приятели за това мина през празните улици все едно беше единственият човек на света. Той се засмя, когато едва не падна на земята, спъвайки се в камък.
Наруто пристигна и седна поръчвайки си една голяма купа рамен с пилешко и зеленчуци.
Докато чакаше храната да се сготви, си мислише за Сакура, неговата приятелка в която беше влюбен още от малък. Всичко което тя правеше бе да проявява интерес към Саске и да критикува постиженията на русото момче. Дори когато Учиха предаде селото, той бе по-важен за нея от колкото той някога е бил.
- Защо тя не ме харесва? Защо никой не ме харесва? И какво като Кюби е запечатан в мене? Това съм си аз, не искам да избия всички в селото или нещо такова... няма ли кой да ме обича. - помисли си той натъжен.
--------------------------------------------------------------------------------------
От другата страна на Коноха, младо момче с червени татуировки на бузите си, туко що бе излезнало от дома си. Готово да поеме към града, то дочу лек лай идващ от прозореца през който се бе промъкнало. Обърна се и прошепна колото се може по-тихо.
- Не Акамару, стой там. Трабва да направя това сам...
Малкото бяло кученце изскимтя, но последва заповедта на господаря си. Киба се обърна и тръгна.
- Благодаря ти. Знам, че си постоянно с мен, но това е моя работа.
През цялото време докато вървеше, младият наследник на клана Инузука си мислише за всичките моменти които бе прекарал с човекът който харесва, и за моментите които им предстояха. От дните в които те бягаха от час и се смееха правейки шеги на техният учител Ирука, до случката, която едва не разби мечтите на Наруто по време на чунинският изпит казвайки му, че това което иска да сбъдне е невъзможно, да стане хокаге. Но за да разбере, че греши той трябваше да поеме силен ритник в лицето, падайки на студеният твърд цимент, проумявайки, че русото момче не е за подценяване. Дори в момента той изпитваше огризения за нещата които беше изрекъл. За това се надяваше от сърце, че Узумаки не му се сърди за тази постъпка.
Когато Киба пристигна до апартамента му, настроението му се срина.
- Ами ако той не се чуства по същият начин? Ако ми се разсърди и поиска да не ме вижда никога повече? - младото момче беше готово да се обърне и да си замине, но тогава се сети за проблемите през които трябваше да премине за да стигне до тук и как беше планирал този момент от дълго време. Неговата майка бе стриктна жена, дори да се прибере обратно, той щеше да загази, излизайки от домът си посред нощ, и ако не говори с Наруто сега, кога щеше да има отново възможност? Дали някога щеше да събере достатъчно смелост да стори такова нещо ? След като взе своето решение, младият емоционален младеж изправи високо глава и пристъпи към вратата на приятеля си, почуквайки уверено.
--------------------------------------------------------------------------------------
След половин час размисли и една топла купа рамен, Наруто беше готов да се прибере и да си легне. Той се почеса по гърба прозявайки се, плати на стареца и се запъти бавно към домът си. По пътя той още беше разтроен от факта, че никой от хората които познава, не ги интересуваха как се чуства и какво иска. Но главно си мислише за Саске, този който избяга без да се замисли, почти убивайки го. Както и Сакура, която го игнорираше напълно, а когато му обръщаше внимание, то бе за да го удари в лицето. Но и в двата случая, той беше сериозно депресиран, макар да не показваше чувствата си на другите.
--------------------------------------------------------------------------------------
След няколко минути, Киба реши, че може би няма да може да разговаря.
- Сигурно вече е заспал, все пак светлините са изключени. Точно когато реши да си тръгне, той се обърна и сложи ръкана дръжката, завъртайки я бавно. Вратата се отвори изкърцвайки леко.
- Какво..? Вратата не е заключена? Защо ако спи е отключено? Той помисли още няколко секунди и започна да се тревожи.
- Ами ако нещо лошо му се е случило! По добре да влезна и да проверя.
--------------------------------------------------------------------------------------
След известно време, прекарано в разходки и цупене, Наруто се намираше пред академията, подминавайки я бавно. Това беше мястото където тренираше за пръв път. Тогава той започна да разбира, че има и друг човек който го уважава и се интересува от него, Ирука неговият учител, който винаги се отнасяше добре с него, дори през моментите в който му се караше за негово добро. Също така и Шикамару, който не се интересуваше от това което правиш и това което си. Както и Хината, срамежливото тихо момиче, което винаги извърташе поглед, когато той я гледаше. Тя винаги казваше нещо мило и се оптиваше да го укуражи. И тогава се сети за Киба... Узумаки беше някак разстроен, че почти беше забравил шумният Инузука. Той бе най-близкият му приятел, този с който правеше почти всичко. Дори когато се ядосваше и говореше колко безрасъден е Саске, той го изслушваше с голям интерес, опитвайки се да го успокои.
Изведнъж се спря, усещайки как тялото му гори. Той посегна към челото си с ръка и се зачуди.
- Пот? Защо се потя? - По пътя Наруто мина покрай местната река и реши да се охлади за момент. Той събу сандалите си и потопи краката си в прохладната вода. Докато седеше и гледаше надолу, забеляза в отражението нещо, което го притесни.
- Чакай малко... да не би да.. съм се изчервил? Не, невъзможно е. Защо ще се изчервявам? Просто съм стресиран. Да това е, трябва просто да се отпусна. - и с тази мисъл, той изплиска малко вода на лицето си, обу се и пое обратно към апартамента си.
--------------------------------------------------------------------------------------
-Наруто? Тихо прошепна Киба в тъмнината, надявайки се русото момче да се появи от спалнята, търкайки очите си, да му се развика.
- Тук ли си ?
Нямаше никакъв отговор. Или спеше много дълбоко, или страховте му се бяха изпълнили. Нещо сигурно се беше случило. Събирайки кураж, той отвори вратата. Промъквайки се тихо в стаята, неговото сърце се разтоптя виждайки нещо, което наподобяваше на фигура под завивките на леглото.
- Ох, слава бого.. - помисли си той отивайки до русото момче.
- Наруто, събуди с-е..? Киба усети как сърцето му изпадна, когато видя, че под завивките имаше само една възглавница и парче хартия под нея. Той я хвана и я метна на страна. Седна на леглото, взе хартията и я погледна, чудейки се дали има нещо обще с това къде се намира Узумаки, но всичко което установи бе, че това е снимка, на която бяха Сакура и Саске. Когато се загледа по внимателно, той видя, че снимката имаше следи от мокри петна, все едно беше валяло дъжд или можеби някой бе е плакал върху нея.
- Наруто.. - помисли си той за русото момче.
- Той винаги беше весел и несломим, все едно нищо не можеше да го повали.. но сега.
От известно време, младежът не беше на себе си. Още когато мисията за връщане на беглеца Учиха се провали, той не говореше на никой. Това бавно започна да разбива сърцето на Киба, виждайки го толкова измъчен. Това караше младият Инузука да желае още повече да сподели чувствата си с него и да му даде любовта която заслужава, за да забрави за този предател Саске.
Точно на този ден се беше решил да му каже как се чувства, планирайки го от месец, защото се нуждаеше от време да се подготвки, но сега когато гледаше снимката на двамата души за които най-много го е грижа, той разбра, че неговите мечти няма да се сбъднат никога.
- Наруто никога няма да мисли за мен, по този начин, по които аз мисля за него и ако реша да разкрия чувствата си, то това ще го разтрой още повече. Единствените хора които го интересуват са Саске и Сакура, той никога няма да ме харесва! И докато започнаха да се образуват сълзи под очите му, той дочу леко скърцане зад него.
- Киба...? Това ти ли си ? - каза Узумаки оставяйки чантата си на земята.
- Д..да - отвърна Киба с всичката сила, която можеше да събере, опитвайки да скрие факта, че ще рухне всеки момент.
- Какво правиш в къщата ми ?
- Ъхх.. ами аз...
- Какво има? Малко е късно, за това ако си намислил да ми спретнеш някой номер...
- Не! Не е това, аз просто...
- Да?
Киба неможеше да понася повече това напрежение. Неговото лице беше покрито със светлочервени ресни, той искаше да се махне от това място, но друга част от него искаше да остане с човекат от когото се интересуваше толкова много. Изражението на Наруто стана още по-сериозно.
- Киба ако няма какво да ми казваш просто се прибери и си легни. Малко съм изморен и искам да поспя.
- Наруо, аз...
- Не! Не искам да се занимавам с някои като тебе. Върви си.
Това свърши работа. Той вече знаеше, че не се чуства по-същият начин, но преди да можеше да каже или да направи нещо, неконтролируеми чуства го обзеха и той се наведе напред, целувайки русото момче по усните. Киба отстъпи веднага, шокиран от постъпката си и побягна в студената нощ.
Слъзи падаха от лицето му, докато бягаше с всичка сила. Той не беше сигурен къде искаше да отиде , но знаеше, че иска да се разкара далеч от всичко това.
- Съжалявам, съжалявам... - бяха единствените думи, който нарушаваха спокойствието, което бе обгърнало Коноха.
Наруто седеше замръзнал няколко минути, напълно озадачен от това което се беше случило преди малко.
- Да не би да ме целуна? Защо ще го направи? Ако това наистина не е номер, тогава.. означава ли, че ме харесва? О не.. какво направих? По добре да го намерия и да му се извиня.
--------------------------------------------------------------------------------------
Киба седеше в тревата, която бе заобиколена от дърветата в старата тренировчна площадка, с качулката на главата си, опитвайки се да игнорира целият свят. Докато времето минаваше, сълзите продължаваха да падат от лицето на младежа, съпровождани от многобройни мисли, мисли за Наруто.
- Как ще живея с вината за това което сторих? - той не можеше да понесе тази болка.
- Съжалявам, наистина съжалявам. Сълзите се лееха още по-бързо и гласът на Киба започна да става неразбираем, докато шепнеше в тъмнината. Той изкара един конай и го забучи в гърдите си.
- Обичам те... сбогом.
Докато тялото бавно падаше , русото момче крещеше неговото име, опитвайки се да го хване преди да направи контакт с земята. Седейки на студената почва, с очи изпълнени с ярост, Наруто си спомни, че Киба наистина беше някой, който го беше грижа за него. Той се мразеше за това, че постъпи толкова жестоко към него.
- Аз... съжалявам, съжалявам. - прошепна леко момчето "куче" и притвори очи.
- Няма нищо, аз съм човекът който трябва да се извини, това е по моя вина. Не трябваше да се отнасям с теб така.
- Спокойно, прощавам ти.
Наруто се усмихна , но когато момчето в неговите ръце изкашля кръв, усмивката му се превърна в ужас, когато забеляза червената течност да се стича по неговите дрехи.
- О, не! Опитай се да не мърдаш много, трябва да те закарам в болницата. Киба му благодари с усмивка на лице, но след секунда сведе глава, забавяйки дишането си.
Наруто се изправи с момчето в неговите ръце и започна да бяга към болницата, опитвайки се да бъде колкото се може по-внимателен.
- Моля те не умирай.
--------------------------------------------------------------------------------------
Русото момче погледна часовника за двайсти път през последният полвин час. Изминаха пет час, а той още не събуждаше.
- Ще се оправиш, трябва! - прошепна той, опитвайки се да си вдъхне надежда.
Тсунаде влезна в стаята държейки лекараство. Тя пристъпи към него и сложи ръка на рамото му, опитвайки се да го успокои.
- Не се тревожи, той ще се оправи. Сигурна съм. Раната беше дълбока и ще трябва повече време за да се възтанови. Хокагето погледна към разтревоженото момче и го посъветва да си почине. Когато тя излезна от стаята оставяйки хапчетата на масата, той започна да разбира, че винаги го е било грижа за Киба, повече от когото и да е друг.
- Наистина съжалявам, немога да повярвам, че те накрах да си причиниш такова нещо.
- Вече ти казах, че ти прощавам.
Очите на Наруто се отвориха широко, когато чу мекият глас на човекът който обичаше. Той се втурна и го прегърна силно, но веднага отстъпи назад, когато видя, че го притиска много.
- Чаках тази прегрътка от теб толкова много време. - след като разбра какво беше казал, се изчерви и погледна към земята.
- Извинявай, забрави каквото ти казах.
- Нямам нищо против. - Русото момче беше този, който се усмихна.
- Значи не ме мразиш? - попита очудено той.
- Разбира се че не! Защо да те мразя?
- Не знам.. мислих си, че не се чувстваш по същият начин..
- Кой е казал, че не се чувствам така? - каза Наруто и бавно се наведе сключвайки свойте усни с тези на Киба. Първоначално беше изненадан, но когато езикът на русото момче поиска разрешене, той му позволи без да се замисли. Това беше мечтата му кой знае от колко време и всъщност тя се сбъдваше. Всичко бе истинско. Той искаше да държи в ръцете си вечно своят приятел и да не го пуска, но бавно сформиращата се болка в гърдите му попречи да се случи това и те бавно се разделиха.
- Добре ли си ?
- Да, ще се оправя, но мисля, че трябва да почакаме известно време преди да правим такива работи. Наруто кимна в съгласие усмихвайки се широко.
- Какво? Какво има?
- След като те спасих... Аз ще съм отгоре.
Лицето на Киба се зачерви веднага, но след това се усмихна и кимна в съгласие.

За съжаление, нямам повече време в момента да пиша, за това го поствам сега.
НаруКиба - Истината 153p7j5

Чет Сеп 13, 2012 12:14 am

Просто бях сигурна, че ще се запишеш в конкурса и то с тази двойка! НаруКиба - Истината 787605

Изглежда тази НаруКиба много те вълнува, необяснимо защо, при все че на мен Киба никак не ми допада като семе... Може би защото съм с вътрешната нагласа Наруто да е доминиращия, но това не е критерий, който бих поставила сега и в никакъв случай не бих се коригирала от него... Та за фика!

Много слабо представяне, Ясаби! Защо ли си мисля, че изобщо не си дал текста на редакторите си, преди да го пуснеш във форума? Доста неугледен е и е пълен с грешки - не само правописни и пунктуационни, но и смислови, които страшно ми се набиват в очите и определено не ми харесват. Та ще карам подред...

Първо: Заглавието! Защо реши, че трябва да има 'НаруКиба' в него? Защо просто не остави 'Истината'? Можеше като бележка под заглавието да вметнеш за какво иде реч, пък и съм убедена, че поствайки снимки на героите си (които само модератори могат да виждат!; интересно, пускайки темата, ти виждаш ли изображенията?), които са от мъжки пол, всеки би се сетил, че това е шонен-ай. На мнение съм, че като заглавие 'Истината' бе по-добре от това 'НаруКиба', което поставяш на всичко, което пишеш.

Второ: И започвам да копирам грешки след грешки:

Правописните, които открих са тези:

очудващо, мислише, излезнало, туко що, колото, огризения, разтроен, изкърцвайки, укуражи, се оптиваше, страховте, се разтоптя, слава бого, нещо обще, можеби, се подготвки, разтрой, неможеше, човекат, Наруо, чуства, слъзи, намерия, конай, двайсти път, полвин, влезна, немога, възтанови, излезна, накрах, прегрътка, очудено, свойте, разрешене

Пунктуационните:

'Наруто пристигна и седна поръчвайки си' ---> след 'седна' трябва да има запетая.
'неговата приятелка в която' --->след 'приятелка' - запетая.
'Всичко което тя правеше' ---> след 'всичко' - запетая.
'по-важен за нея от колкото' ---> след 'нея' - запетая.
'идващ от прозореца през който' ---> след 'прозореца' - запетая.
'Не Акамару, стой там.' ---> след 'не' - запетая. Имената в пряка реч, които играят ролята на обръщения се отделят от двете страни със запетаи. Примерно: 'Да, Наруто, винаги съм те обичал!'
'всичките моменти които бе прекарал с човекът който харесва, и за моментите които им предстояха' ---> след 'моменти' - запетая; след 'човекът' пак запетая; след 'харесва' запетая не трябва да има.
'От дните в които те бягаха от час и се смееха правейки шеги на техният учител Ирука' ---> след 'дните' - запетая; след 'смееха' - запетая.
'за нещата които беше изрекъл' ---> след 'нещата' - запетая.
'проблемите през които трябваше да премине за да стигне до тук' ---> след 'проблемите' - запетая; след 'премине' - запетая.
'Той се почеса по гърба прозявайки се' ---> след 'гърба' - запетая.
'този който избяга без да се замисли' ---> след 'този' - запетая.
'Вратата се отвори изкърцвайки леко' ---> след 'отвори' има запетая.
'Това беше мястото където' ---> след 'мястото' - запетая.
'друг човек който го уважава' ---> след 'човек' - запетая.
'през моментите в който му се караше' ---> след 'моментите' има запетая. Освен това не е коЙто, а коИто.
'Също така и Шикамару, който не се интересуваше от това което правиш и това което си.' ---> Ох, цялото изречение се нуждае от редакция. По-добре щеше да изглежда така: Също така и Шикамару, който не се интересуваше какъв е и какво прави.
'този с който правеше почти всичко' ---> след 'този' - запетая.
'Да това е, трябва просто да се отпусна' ---> след 'да' - запетая.
'-Наруто? Тихо прошепна Киба в тъмнината, надявайки се русото момче да се появи от спалнята, търкайки очите си, да му се развика.
- Тук ли си ?' ---> И тук голяма редакция! Отделяш пряката реч с тирета. Трябва да бъде така: - Наруто? - тихо прошепна Киба в тъмнината, надявайки се русото момче да се появи от спалнята, търкайки очите си и да му се развика. - Тук ли си?
'неговото сърце се разтоптя виждайки' ---> след 'разтУптя' има запетая.
'помисли си той отивайки до русото момче' ---> след 'той' - запетая.
'Наруто, събуди с-е..? Киба усети как сърцето му' ---> и отново пряката реч се отделя от текста със запетая! Винаги! Преди 'Киба' има тире.
'- Наруто.. - помисли си той за русото момче.' ---> сега ще ти кажа няколко неща наведнъж. 1. Всяка мисъл се отделя с кавички, а не с тире, иначе всеки четящ текста, ще си помисли, че героят ти си говори самичък. Разбира се, това е чест подход в мангите и аниметата, но не изглеждат добре написани във фик. 2. Имаш страшно много повторения на 'русото момче' или 'младото момче'. Постарай се да ги заместваш с други словосъчетания. Българският език е толкова богат на епитети, че може буквално да те главозамае от изразителността си.
'снимката на двамата души за които най-много' ---> след 'души' - запетая.
'Единствените хора които го интересуват' ---> след 'хора' - запетая.

..................................

Ох! Уморих се да скролвам с мишката, да копирам, и да пояснявам! В най-общи линии преди 'която, което, който, когато' се пише запетая! Изобщо от бързане да го пуснеш във форума, не си погледнал изобщо текста, който си плаче за редакция от-до. Вероятно сбъркани букви на клавиатурата обясняват правописните грешки, но пунктуационните са от недоглеждане. Бързането ти подля вода! Защо не даде текста на редактора си да го оформи, както трябва?

Съжалявам, но ще гласувам с две! За мен това е много слабо представяне, но въпреки всичко ти пожелавам успех. Гледайки резултатите ти в анкетата, виждам, че имаш три гласа, които са те оценили с пет и шест. Недоумявам как, но вероятно съществуват хора, чиито критерии са занижени. smile

НаруКиба - Истината

Скала за оценяване

НаруКиба - Истината

Re: НаруКиба - Истината