GaaraSaku

Пет Юли 17, 2009 10:30 am

Глава 1-- Инцидента

Всичко бе неописуемо тихо. Даже някак си плашещо. Сакура влезе в стаята си,след душа които си беше взела. Цялата стая беше окъпана в лунна светлина. Тя не бързаше да се облича. Легна на леглото,само по хавлия и се остави нощната красота да я завладее. След по-малко от 10 минути бе заспала.
Първите слънчеви лъчи вече пропълзяваха в стаята на Сакура. Тя отвори очите си и леко ги присви. Светлината бе страшно ярка. Сакура се протегна и бавно опря гръб на възглавницата си. Часовника показваше 12:15.
-Каквооооо?- сакура даже не довърши. Грабна дрехите си и започна бързо да се оправя
-Цунаде ще ме убие. Не ще ме разкъса на парчета и ще ме изяде.Не даже по-лошо!-проплака Сакура
Тя закъсняваше вече 2 часа за работа.Цунаде нервно потракваше с писалката си.ТЯ неразбираше какво сложно има в това да дойдеш навреме на работа. О, да Сакура щеше да помни този ден доста дълго
-Ето ме ,ето ме..- викаше Сакура влизайки през вратата с гръм и трясък.
-Ето ме ,тук съм.
-Сакура,ти безделно глупаво момиче!!- виковете на Цунаде отекваха из цялата сграда.Следващото нещо ,което Цунаде направи бе да изпрати цяла камара от книжа и книги по Сакура, която падна на земята.
- Из Извинявай .-викаше Сакура
-Залавяй се за работа веднага.Имаш толкова много за вършене че няма да можеш да свърши за 1 седмица,дори ако не спиш.
Деня мина по-бавно отколкото розовокосото момиче предполагаше. Имаше чувството че е работила цял месец без да спира.Уморена,тя се запъти към дома си. Искаше само да се добере невредима до леглото си. Е,жалко че това нямаше да стане.
Сакура се чувстваше толкова уморена. Ноща се беше
разстелила из цялото село. Сакура реши че ако тича, ще стигне домът си по-бързо,дори това да и струваше здравето.
Зад ъгълът се подаде тъмен силует. Макар че сенките криеха лицето му, се виждаше че на гърба си носи нещо като голяма кратуна.Беше момче, вървеше бавно и сякаш мислише доста задълбочено. Момчето видя че през тъмнината към него бяга момиче. Не обърна внимание. Но тя се приближаваше и приближаваше.
-Какво по дявол..- не моя да довърши, розовокосо момиче се беше блъснало в него и сега лежеше неподвижно на земята.
И двамата бяха паднали на земята.Момчето се надигна
изтъпа дрехите си и каза:
-Ти, глупачке! Гледай къде ходиш.
Тогава видя че от главата на момичето течеше струйка кръв. Тя беше изгубила съзнание.
-Страхотно-сега ще трябва да и помагам- каза заядливо Гаара дигна на ръце момичето и го понесе на някъдe...
**************************

Глава 2 Началото на нещо ново..

Странно бе изобщо , че Гаара си правеше труда да помогне на това момиче. Макар с голямо нежелание той заведе непознатата до лечебницата.
- Тя, продто има нужда от почивка, претоварила се е. Раната на главата не е сериозна, просто драскотина.-каза лекаря след като прегледа кунойчето.
- Както и да е, а сега си тръгвам. Закъснях достатъчно.- тросна се Гаара и се насочи към вратата.
- А какво да и предам, кой е нейният спасител?- попита учудено лекарят, след като видя колко държи Гаара да си тръгне.
- Просто не и казвайте нищо.- каза раздразнено пясъчния ниндя .
-Но, тя не може да остане тук. няма нужда..- опита се да обясни доктора
-КАкво очаквате? Да я взема с мен?- тросна се червенокосия, а лицето му приидоби толкова суров вид, че другият мъж съжели че изобщо е проговорил
- Просто помислих че, move би.. сте приятели
- Аз.. нямам приятели, имам само врагове.- Гаара гледаше към стената с огромна злоба.
-Е, добре.. ще я взема.
Гаара сам бе изненадан от това, което изрече току що, но нямахе много време за обяснения, взе превързаната непозната на ръце и се насочи към онова, което сега наричаше свои дом.
Апартаментът изобщо не бе малък, особенно за 1 човек.Той сложи непознатата на едно легло, придърпа един стол към него( към леглото:Д ) и седна. Загледа се в розовокосото момиче. Омести няколко кичура, които бяха паднали върху лицето и. Тя излъчваше такова спокойствие. Изведнъж целия неприязъм които бе събрал сякаш се изпари. Осъзна че стои и я наблюдава вече повече от 1 час.
-Това момиче, тя.. не е като другите..
Той се надвеси над нея искаше да я изучи по-подробно, за него това беше странно понеже досега не бе изпитвал интерес изобщо към човек, камо ли към момиче. Момичето ухаеше на пролет, бе толкова нейна, тялото и бе финно и красиво..
В този момент Сакура отвори очи и първото нещо което забеляза бе червенокос непознат, които стоеше над нея. ТЯ скочи от леглото и извика:
- Не знаеш с кой си имаш работа перверзник такъв. За ръстта си съм необичайно силна да знаеш, и съм ниндя, така че внимавай.. тя замахна за да удари \"нападателя \" си.
Гаара просто се отмести и мина зад нея
- Така ли казваш ти благодаря? Да бях те оставил на пътя.- Червенокосият ниндя не го каза заядливо, напротив, с усмивка. Изражението му обаче отново зае предишното си състояние- студено, изпълнено с омраза, той посегна и само с едно движение бе съборил бунтуващата се Сакура на земята.
-Ти, ти си ме спасил.. разбира се, аз паднах и после..- Сакура се изчерви сега забеляза колко близо бяха един до друг с този тайнствен непознат.
- Можеше да си го спомниш преди да отправиш глупавите си закани, да ме наречеш перверзник и да ми се нахвърлиш.- Гаара толкова смути Сакура че тя безмалкo да си глътне езика.
Аз се казвам Сакура, приятно ми е.- розовокоската се помъчи да замаже положението.
- Да добре.. може да останеш да приспиш тук, но утре си тръгваш.- каза Гаара, но сякаш бе забравил че трябва да стане от Сакура.
- ЪЪхх..- само това успя да промълви пострадалото момиче.
червенокосият най- накрая стана от Сакура, но момичето си помисли че го прави с голямо нежелание( Олелее)
-Чакай.. името ти.. не ми каза как ти е името- извика Сакура след непознатия
- Гаара.. така се казвам
-Благодаря ти.. Гаара.- след тези думи Сакура стана и дори тя незнаеше защо, но стана и целуна спасителят си по бузата.
- Ъъй.. няя..няма защо- последните думи на Гаара звучаха някак стреснато. След това той шумно хлопна вратата и се запъти някъде далеч от това момиче, което го подлудяваше, в добрия смисъл.. :]
***********************8

Глава 3 Самота

Сакура остана сама в тъмната стая. Бе и трудно да различи даже собственната си фигура. Незнайно защо сега тя си помисли за Сасуке. Той бе същия.. същия като Гаара, вечно мрачен, в оочите му се четеше същата злоба.
- Но, ако Сасуке не бе такъв, щях ли да го обичам толкова?- помисли си Сакура
Изведнъж в главата и изплува спомен
Спомен
- Ти никога ли не си обичал?- попита разплаканата 14 годишна Сакура.
- Някога обичах.. но какво разбираш от любов ти малко разглезено момиче.- след тези думи Сасуке изчезна.
Край на спомена
Сакура разтърси глава. Беше късно, а тя беше много уморена.
Легна на огромното легло на Гаара.
- Той.. също се чувства сам.. усещам го с цялото си сърце.- розовокоската погледна през единственния прозорец в стаяра. Небето бе по-мрачно от всякога. НЯмаше звезди, луната не се виждаше.
- Каква грозна картина-промълви Сакура почти разплакана.
- Може би и аз съм като тях.. сама съм, сам сама..
Сълзите сами застичаха по бузите и. Незнеше защо , но неможеше да ги спре, а и не искаше.Заспа така, цялото и лице бе мокро..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Първите слънчеви лъчи вече се спускаха в Коноха.
-Ставай! Веднага!
Наруто помисли че е просто нахален сън , които искаше да прогони, така че просто се обърна на другата страна.
- Глупак такъв! Ставаааи!
След като Наруто не благоволи даже да помръдне, явно търпението на гостът му се изчерпа.
Наруто се озова лежащ на земята, с изгаряшна болна в лявата буза.
-Сасуке, помислих че си кошмар.- сопна се заядливо Наруто на своя съотборник.
- Дааа, да.. много си изобретателен, сега ставай простак такъв, ямме си проблем..
- Какво е по-важно от съня ми? Да не би Шикамару да е паднал в някои кладенец и да му е \"ПРОБЛЕМНО\" да излезе от там?
- Ще ти се- Сасуке се ухили.. Нашата розовокоска вчера не се прибра.
-Как така? Сакура-чан не се е прибралааа?- изведнъв в очите на Наруто се зачете оживление.
- Да, не се прибра, цяла нощ стоях до тях, нямаше я..
-Чакай малко Теме, закакво ти е на теб пък да ходиш при Сакура??- НАруто вече бе скочил на крака и бе заел изключително странна поза, която трябваше да изглежда заплашителна, по пораждаше у Сасуке само смях.
- Няма да ти давам обяснения, бил съм там, защото така съм искал.
- После ще се разправям с теб- светна се Наруто, сега да я намерим..
Двамата излязоха от апартамента на Наруто и поеха към Хокагето.
~
Гаара отвори вратата на дома си. Цяла нощ той бе скитал из гората, за да не му досажда онази госпожица. Той не искаше да стои при нея, тя го караше да се чувства неловко, пък и не беше сега момента да контактува с някои, за него такъв момент изобщо не съществуваше. Къщата изглеждаше пуста, бе така както Гаара вчера я бе оставил.
- Тръгнала си е- в погледа му се четеше както облекчение, така и някаква странна тревога.
-Е, отново имам нужното спокойствие, няма кой да ме притеснява, няма никoй- червенокосият ниндя повтори наум няколко пъти последните думи.. НЯма никoй, няма никoй...
Той понечи да влзе в куххнята, но се разубеди, беше страшно уморен. Така че се отправи към спалнята си.
Макар че вече бе 7 сутринта, в стаята бе все така мрачно. Гаара съблече прехите си и се мушна под завивките.
-Ъъй..- Пясъчното момче усети чужда плът до своята. Подскочи рязко.
- Оо боже мой- Сакура бе легнала на неговото легло и изглеждаше вкаменена .
И тя и Гаара стояха и не казваха нищо.Просто се изпиваха с поглед..

Пет Юли 17, 2009 10:33 am

Глава 4

-Тии? - Гаара крещеше, в очите му заиграха малки пламъчета. :twisted:
Не можеше да се каже че е ядосан, по-скоро бе странно доволен. :affraid:
-Мисля че ти казах да си тръгнеш сутринта . . Явно много ти е харесало в домът ми.. - Гаара стоеше и се смееше за пръв път от години. При вида на Сакура в този момент, която бе добила такъв червен отенък на кожата, които дори Хината не може да постигне.(червено като доматите на Саске)
Когато най накрая се опомни, че стои пред непознат полугола, тя също скочи от леглото и единственното , което моя да извлече от устата си бе
- Тръгвам си, на мига, на секундатааа.. smile
Червенокосия външно вече бе напълно спокоен, но в действителност , в корема сякаш пърхаше нещо и както после му обесни един човек, това сигурно бяха така наречените пеперуди.
Сакура грабна бързо дрехите си . Гаара просто стоше отстрани и наблюдаваше.(ахх... перверзник)
-Няма ли да се обърнеш? - Сакура го каза доста строснато.
- Ей, малката.. убивал съм хора и за далеч не толкова грубо отношение.. в моят дом си, така че ще върша каквото искам.- Лицето на Гаара доста се промени,то отново стано строго и сериозно, но пламъчетата още не бяха угаснали.
- -Съ-съжелявам.. Но щом не искаш да се обърнеш.. присъвствието ти не ме плаши..- Сакура бе напълно сигурна в думите си, макар че не знаеше какво точно можеше да се случи в този момент..
Но все пак се реши, съблече това ,което и беше ненужно и взе да се преоблича пред очите на странната нинджа.
-Ти си толкова глупава..- всъшност главата на пясъчното момче, в момента бе твърде заета за да измисля какви ли не ситуации,докато Сакура се събличаше ( Мръъъсниийк)
Той видя перфектно очертаното и тяло, за съжеление в стаята наистина още не бе проникнала много светлина. В този момент на Гаара му се искаше наистина в стаята му да имаше повече прозорци. smile
_______________________________________________
-Къде може да е.. - макар постоянно да и викаше, Цунаде я беше грижа за Сакура.
- И все пак, тя може да не е похитена, може просто да е отишла някъде , заради Наруто, които непрестанно я тероризира и кани на срещи.- Саске го каза толкова спокойно, че дори Цунаде се подразни.
-Тиии малоумник такъв..- Наруто вечеприближаваше към Саске с бясна скорост
-Harem no Jutsu ..
Армия от супер sexy блондинки засели целия кабинет на Цунаде. Тази оригинална техника, която беше създала доста неприятности на Джирая докато бе тренирал Наруто, изобщо не засегна Саске.
-Ъъф.. грозен си дори като момиче.. smile -Саске го каза със същия дразнеш тон, както предната му реплика.
след като Цунаде успя да успокои Наруто със физическа сила, тя каза:
- е да не избързваме, Саске има право.. нека изчакаме до довечера, ако не.. се пригответе за път.
След тези думи тя посочи вратата на двете момчета, както винаги имаше много работа и никакво време за губене.
- Изобщо ли не ти пука за нея?- Наруто гледаше към Саске с голяма ненавист
- Не.. никак..- на Саске не му се занимаваше с Наруто, не му дължеше каквото и да е обяснение..макар че той може би бе най-разтревожен за Сакура.
__________________________________________________
- Е, щом мислиш че съм глупава.. - Сакура го каза с лека ирония, тя виждашече Гаара е в доста "умопомръчително" състояние. Заметна якето на гърба си и се отправи към вратата. Отвори я и потърси с очи изхода.
- Къде забога?- коридора беше страшно голям, а изхода никакъв го нямаше.
С голям неприязъм, тя се върна в стаята.
-Знаел си че няма да успея сама нали?- Сакура и без това се чувстваше доста унизена, а сега и това..
Гаара стоеше на същото място където го бе видяла преди малко.
-Да, знаех- на лицето му се появи доста налудничева усмивка. Сега вече и го бе върнал за номера с дрехите.
-Мноого се бавиш..- той я хвана през кръста и я вдигна.
Естествено сакура не можеше да остави това ненаказано и започна да нанася "доста тежки удари", както Наруто казваше.Червенокосият я изведе от стаята и пое по коридора.Не обръщаше внимание на ударите и без това пясъкът го защитаваше и не усещаше нищо.
-Стигнахме!- репликата на домакинът бе последвана от звучно ТYП.. той бе пуснал Сакура на земята.
-Много си любезен.. Благодаря ти от сърце- Кунойчито го каза толкова иронично, че това ядоса Гаара.
- Казах ти веднъж,не ми дръж такъв тон!- след тези думи той се озова опасно близко до момичето.
-Дано някой ден се срешнем пак.. Сакура
Сакура даже не успя да отговори, Гаара беше затворил вратата.
Хладният вятър разроши косата и.. тя усети мириза на цветя.. светлината замиг заслепи очите и.. а след това.. тя видя Саске, в цялата му прелест.. той просто вървеше, а слънцето нежно галеше абаносовото му лице..
-Сакура?- явно я беше видял
-Какво правиш тук.. цунаде и Наруто се притесниха за теб..
-А ти Саске.. ти притесни ли се?- Сакура знаеше отговора, сега той щеше да и каже че е лигава и че не му се говори.
- Не.. не се притесних.. след това той хвана Сакура за ръката и я придърпа към себе си, целувката която последва бе неизбежна
-Спри- Сакура се бе отдъпнала, тя чакаше този миг от месеци, от години..но сега.. просто не го желаеше..

Глава 5 Обратът.. Дяволът в Сасуке

Сaмата Сакура бе учудена от това, което направи току що.. да не си беше загубила разсъдъка? Той я целуваше.. най-желаното момче в цяла Коноха, че и извън нея.
-Ти? Какво?- Сасуке не бе по-малко очуден, а и потресен от това, което ставаше.
Той най-накрая бе показал това, което винаги се мъчеше да подтисне, а именно любовта си.. и какво ставаше сега, целият му свят се топеше.
-Какво си мислиш че направи току що?- Сасуке гледаше с обичайния си злобен поглед.
-Мислех че искаш това.Изобщо ти.. ти какво се мъчиш да постигнеш?- погледа му се промени за секунда, Сакура помисли че е видяла сълзи в очите му, но не можеше да е вярно. Това бе Сасуке, той не плачеше, не се оплакваше, не чувстваше нищо..
- Сасуке аз.. - умът на Сакура бе далече от него, въпреки ситуацията,тя мислеше за някой друг..
- Къде беше?- Сасуке се обърна с гръб към Сакура, не искаше да я гледа в този момент, имаше чувството че ще я удари.
-Забога, главата ми се е размътила от онова удряне, добре Сакура иди при него хайде..- през главата на розовокосата минаваха толкова много мисли, че тя не знаеше как да постъпи..
-Сасуке- тя сложи ръка на рамото му.
Той отново се обърна рязко съм нея.
-Знех си, че ще размислиш- по устните му се разля зловеща усмивка, без да говори повече, той отново долепи устни към устните на Сакура. Този път тя не се отдръпна толкова бързо, искаше да разбере дали онова, което направи преди малко беше вярното решение.Явно беше..
-Той е толкова студен..- Сакура не почувства нищо, кръвта и не кипна,даже не се въодушеви.
- Стига , не трябваше да повтаряме..Сасуке.. трудно ми е да го кажа.. но аз..аз..не чувствам същото като преди- Сакура гледаше тъжно Сасуке.
- захарче!- това бяха последните думи , които Сакура чу, преди да падне на земята и да изгуби съзнание.
________________________________________________

Тя какво си мислеше, че ще оставя нещата тъка,..- Сасуке вървеше и викаше.
Той изля цялата си ярост върху едно близко дърво, което му пресичаше пътя.
- Късно е Сакура.. късно е.. защото аз - Сасуке не довърши, той усети ,че зад него имаше някой.
- Никoй истински мъж, не се отнася тъка с една дама..- Гаара вече бе опрял шурикен до гърлото на Сасуке.
Нинджата от скрития пясък бе видял цялата сцена, разиграла се пред къщата му.
-Следвашия път, този който ще падне в безсъзнание на земята си ти! -Очите на червенокосият плъмтяха от злоба, всеки страничен наблюдател, би помислил че Гаара всеки момент ще убие Учиха.
- Това, не е твоя работа!- Сасуке го каза някак плахо, но въпреки това силно и ясно.
- Не е ли?- кръв бликна от рамото на Сасуке.
-Разенган!
Гаара излетя рязко и се удари в земята. Явно Сасуке си имаше съюзник.
- Така значи, ти трябва да си Наруто.. Узумаки Наруто..- Гаара стана , ако не бе пясъкът, вероятно сега най-малкия му проблем щеше да е името на Наруто.
- Добре ли си Сасуке?- Наруто протегна ръка към съотборника си.
- Не ми трябва помощта ти тъпако. И сам щях да се справя с този некадърник.
- Виждам.. - Наруто гледаше към кървящото рамо на Сасуке.
-Е да се върнем на теб.. - Наруто млъкна.
Досега не бе видял лицето на нападателя, но сега той се бе появил пред него.
- Гаара.. това.. това ти ли си?
- Значи още ме поминиш.. - Гаара стоеше изправен пред Наруто и вместо със злоба, го гледаше с радостни очи и усмивка.
- Подобрил си умнията си от последната ни среща. - пясъчното момче се обърна и каза:
- е Наруто, не му е сега времето.. ще се видим по късно.- след това изчезна.
_________________________________________________

Сакура се събуди и разбра, че определено не си е в къщи.
-Чакай малко, това легло, тази стая.. - момичето обхождаше с очи цялата стая.
- Гаарааааааа.. - тя викаше колкото и глас държи. Явно бе ядосана, че този мерзавец, отново я е домъкнал тук.Тогава спомена за случилото се със Сасуке изплува в съзнанието и и тя се спря.
- Той.. той ме удари. - в очите на Сакура заплуваха сълзи.Защо винаги когато беше в тази стая, тя плачеше?
- Сасуке, о Сасуке.. - тя сведе глава и заплака.Усещаше студената стена допираща се до гърба и.
Но след миг.. друго усещане. Топли ръце бяха обвили раменете на Сакура.
Тя се обърна и видя усмивката на Гаара.
-Защо тя винаги ме кара да се усмихвам.. за два дни се усмихвах така , както никога преди не съм- помисли си той.
- Няма да му позволя повече да те докосне дори с пръст - Момчето гледаше тъжните зелени очи на Сакура.
- Ти отка..- очите на Сакура се уголемиха от учудване.
- Няма значение, сега съм тук.
Сега, те бяха лице в лице.
- Аз съм голямо момиче, пазя се сама - Сакура дишаше учестено, тя съзнаваше че сърцето и бие лудо, дори се чудеше дали Гаара не е забелязъл.
- Знам това - Гаара отново се усмихна
-Но и големите момичета, трябва да бъдат обичани.
В момента Сакура имаше нужда, точно от това, просто някой да и каже нещо мило.. да не я упреква, а да и подаде ръка. Не мислеше изобщо, знаеше какво трябва да направи. Разбираше какво и подсказва сърцето. Присегна се към Гаара и докосна бузата му. Устните им се сляха в дълга и нежна целувка.
Гаара потрепера, той никога не бе оставял човек да достигне толкова близко до него. Не толкова до тялото му, колкото до сърцето му..

Глава 6

Чувството бе съвсем различно. Гаара силно притискаше Сакура към себе си. Тя чувстваше топлината на момчето, усещаше ароматът му.. искаше го.(абе не само тя) Сега вече Сакура бе разбрала, защо отблъсна Саске. Още от деня на запознанството и с Гаара, тя бе усетила ,че те няма да останат просто двама непознати.
Гаара бе уплашен от това, което ставаше, бе уплашен от това, че може да обикне друг освен себе си. Но въпреки страхът си не искаше да спира това, което ставаше.. искаше този момент никога да не свършва.
Вън заръмя. Милион капки заудряха по малкия прозорец.
Сакура потрепваше, въпреки че искаше тази целувка, тя изпитваше известна несигурност. Те се познаваха от толкова малко време, дори познаваха не бе подходяш глагол, понеже те знаеха само имената си и това че са силно привлечени един от друг.
Гаара явно усети нейната несигурност.. той се отдръпна.
-Страх ли те е от мен?
Сакура не каза нищо, тя самата не знаеше какво точно чувства в момента.
-Страх ли те е?- Гаара повтори въпроса си, но този път изражението и погледа му бяха съвсем различни, бяха изострени и мрачни.
-Не ме е страх Гаара, просто ти, ти толкова много приличаш на него.. - Сакура сръвни образа на Саске и Гаара мисленно.
Червенокосият и обърна гръб.
-Знаеш ли какво означава името ми? - Гаара говореше с ненавист.
Сакура поклати глава в знак на незнание.
-Значи Самолюбив демон, а името най-добре оприличава истинската ми същност.- гласът на Гаара звучеше несигурно и потрепваше.
-Защо бягаш от щастието Гаара?- Сакура се присегна и хвана ръката му.
-Няма от какво да се боиш. Да си щастлив не е грешно.. - тя вече бе застанала пред пясъчното момче и нежно галеше лицето му.
-Ти не разбираш.. аз просто.. безброй години..години наред аз не мога да спра своят бяг, защото повярвах на думи ,в които не вярва и малко дете.. защото повярвах че някои ме обича..
Сега той и Сакура стояха лице в лице.
-Гаара..
- Да - Гаара го каза толкова тихо, че дори Сакура не го чу.
-Просто забрави за всичко случило се в миналото, изживеи момента, тук и сега, аз просто те моля..
- Молиш ме за какво?-по лицето на Гаара сякаш премина топла вълна, мисълта че някой го молеше за нещо различно от това да пощади животът му, му се струваше странна.
-Просто те моля да бъдеш с мен.- Сакура го прегърна и Гаара усети ,че няколко сълзи капват на рамената му.
- Ти .. Сакура ще ме наушиш ли?- Гаара гледаше право в зелените влажи очи и потъваше в тях.
- На какво?- Тя гледаше леко учудено.
- Да обичам..- Гаара не вярваше че е изрекъл тези думи, той не дочака отговора на Сакура, а се протегна и я целуна.
- Аз, аз трябва да си тръгвам - Сакура го каза с тъгa.
- Не ми отговори.- Гаара се усмихна.
- Любовта не се учи, тя се чувства.- след тези думи Сакура помаха бодро с ръка, целуна Гаара по бузата и потегли.
________________________________________________
Саске и Наруто се бяха разделили без много приказки, в последно време те изобщо не си говореха, а само тренираха.
- Странно е че той е тук.- каза Наруто на Шикамару и подпря главата си с ръка.
-Може да се окаже проблемно.- физиономията на Шикамару изглеждаше отегчена както винаги.
Наруто избухна в заразителен смях:
-Защо винаги всичко ти е проблемно? Не може ли да използваш друга дума?- почти никoй не можеше да разбере какво говори Наруто, понеже думите му бяха примесени с голяма доза смях.
-Е добре, ситуацията е обезпокояваща.
Това беше върха, Наруто започна да се търкаля по земята от смях, което никак не се хареса на управителят на заведението.
___________________________________________
Саске стоеше под дъжда и мислеше. Нямаше желание да се прибира, без друго никoй не го чакаше в къщи.
- Защо не мога да спра да мисля за нея? Тя ми покажа ясно, че не иска да бъде с мен.. ако искаше нямаше да ме отблъсне.
Едри капки падаха по бялото му лице, той се загледа към небето.Можеше ли да направи нещо, за да промени решението на Сакура?
Той нямаше да остави нещата тъка.. не нямаше. Целият бе мокър, но това не му попречи. Той се запъти към домът на розовокосата му съотборничка с намерението да и покаже ,че няма да остави нещата, такива каквито бяха сега.
________________________________________
Гаара бе останал сам в къщата. Да бъде сам сега му вдъхваше някакво успокоение.Той искаше да подреди мислите си.
Дочу шум откъм входната врата. Стана и без страх отвори вратата на спалнята си.Пред него стоеше усмихнато момиче със свитък в ръцете.
-Здравей Гаара- момичето поздрави махайки с ръка.
-Ох , Tea.. ти ли си била..
-Вести от сестра ми ли носиш?
- Да, бях изпратена по спешност, Гаара селото тъне в неприятности без теб. Върни се, моля те. Заеми отново мястото си на Казекаге.
- Ще се върна Tea, обещах ви.. но също тука ви казах ,че докато не намеря това което търся, това е невъзможно, а аз имам чувството, че съм на път към намирането му.- на лицето му изплува усмивка.
- Както кажеш, но просто не си навличай проблеми.- Tea също се усмихна.
- Е, аз трябва да тръгвам, но скоро ще те навестя отново.- Tea отново весело помаха с ръка, подаде свитъка и тръгна.

Сря Фев 17, 2010 3:14 pm

Харесва ми :flower: :angel: :angel2: :wave: :^^:

GaaraSaku

GaaraSaku

Re: GaaraSaku

Re: GaaraSaku

Re: GaaraSaku