Сълзи в рая

Фика не е мой но ми хареса и реших да го постна


Първа глава


Тя седеше до езерото, където луната бе изгряла, водата блещукаше, а сълзите и се стичаха.Сините и красиви очи, които сякаш изгаряха, почервеняха от мъка.Душата и страдаше, а тя ... се мъчеше.Момичето взе розата, която бе до нея и я скъса.
- Защо го направи?-попита някакъв глас който идваше от гората
- Махай се досадник!- извика тя и силно удари земята с юмрук- Как можа!?
- Съжалявам, Стели!
- Не казвай името ми!То вече не съществува!!!!
- Защо скъса розата?
- Защото си глупак, Лукарио!Забрави ме ... Мразя те!!!Не искам да чувам името ти нито да виждам лицето ти!Върви си ...
- Добре ... страннице.Чухме се за последно.Чао ... няма да те забравя ...
Чу се как той тръгна да бяга, а момичето се късаше от мъка.Думите не можеха да излезнат от главата и ... лутаха се ... непрестанно.
- Защо все на мееен?!-извика тя с всичка сила
Викът стресна всички птици и те избягаха.Заваля силен дъжд, гърмеше силно, а тъмни облаци закриха пълнолунието.Стела нямаше никакви сили, припадна и заспа.Една птица долетя и кацна на ръката и.Със сигурност усети мъката, която бе обзела момичето, сгуши се и потъна дълбоко в сънищата си.


***

На сутринта Стела се събуди заредена с много енергия.Тя стана и видя, че до нея лежи една персийска котка.Козината и бе бежева на цвят, имаше широки уши около четири сантиметра, малък кръгъл червен диамант на челото, червени очи, жълти мустаци и дълга опашка, която накрая бе навита.Котето отвори очите си, видя че момичето вече не лежи до нея, стана и отиде да докосне крака и.
- Здравей, Стели!-каза тя, отдалечи се от момичето и седна на земята
Стела също седна на земята и погали лапата на котето.
- Ъм ... здравей!-поздрави я тя и се усмихна
- Чудиш се от къде зная името ти нали?Ние персийските котки имаме червен кръгъл диамант на челото.Той ни помага да говорим, а червените ни очи ни помагат да виждаме през различни предмети също така да четем и мисли.Това е също една чудесна защита.
- Страхотно е!
- Също така можем да чуваме и надалеч, та нали за това са широките уши!
- Еха!
- Да, наистина е страхотно.Стела ... ти си едно прекрасно момиче!Наблюдавам те от доста време.И имам само един въпрос ... Какво иска от теб Лукарио?
- Виж ... – притеснено каза тя – Аз не съм обикновенно момиче ... Притежавам невероятни сили.Мога да преместя човек, да контролирам земята, въздуха, огъня и водата само с мислите си.Трудно ми е да го кажа но...Аз съм пазителката на Рая - място където се случва всичко добро и има неща, за които хората винаги са мечтали.Това момче - Лукарио е гаден шпионин, който работи за група убийци.Много хора вече знаят че съм сред тях и желанието им е да ги изпратя в Рая, но не става толкова лесно, колкото си мислят те.
Преди година изгубих розата-амулет която ми помагаше по-лесно да контролирам силите си и да преминавам от света на хората в рая.Търсех я навсякъде, но неможах да я намеря.След това се появи Лукарио.Той ме шпионираше през цялото време, докато беше с мен.Имаше нещо странно в него, осъмних се и го проследих.Разбрах, че е шпионин и работи за група убийци.Тяхната цел е да ме убият за да може светът да се превърне в рай и хората да живеят в мир.Казаха на целият свят за мен...А Когато няма кой да пази рая, той ще се надигне.
- Разбирам те...- съжали я котето
- Сега имам нужда от помощ...твоята помощ!Моля те, помогни ми!Знам че си специален!Чувствам го!
- Обичам приключения и ще се съглася!
- Много ти благодаря!Ти си едно чудесно коте!- зарадвано каза тя и погали котката по главичката
- Казвам се Персиан!За мен ще е удоволствие да съм с теб!Приятели ли сме?
- Да...приятели!- каза тя, зарадва се още повече и се усмихна
Той също се зарадва много.
- Хей, Персиан...Хайде да отидем до близкия град и да си напазаруваме!Все пак ни очаква едно дълго приключение!
Котето кимна в знак на съгласие и те тръгнаха.

***

До обяд, Стела и Персиан бяха отседнали в една къща близо до града.Двамата се разбираха чудесно, сякаш бяха най-добри приятели и никога не са се разделяли.Той много хареса храната, която момичето му направи, а тя много хареса полодовете, които котето и показа.
Следобед двамата бяха отишли до града, за да си напазаруват.След това си играха, направиха си парти, къпаха се в близкия басейн и се забавляваха.
Вечерта не бяха уморени и си разказваха разни истории до късно.
Стела заспа лесно, но за Персиан не беше така.Той чуваше странни гласове, които го плашеха и му пречеха да заспи.
Изведнъж котето се стресна.
- Тук е!Да я убием!- чу той
Персиан отиде до Стела и я ободе с ноктите си.
- Ставай, веднага!
- Какво има, мъник?
- Ставай, убийците идват за теб!Трябва да направим нещо!
Момичето се стресна, веднага стана и отиде до прозореца.
- Ще излезем от тук!- предложи тя
- Неможем, обградени сме и са твърде много.Ще ни хванат ако не действаме!
- Колко са?
- Около сто човека, които са ни обградили отвсякъде, за да неможем да излезем.
- Ами сега?

Ауууу това много ми привлече вниманието. Искам продължение ;) Като сериал е

Яко е :angel: :angel: :angel: