ЗАВИНАГИ

В сиропиталището на Коноха, бяха изпращани много деца, които бяха загубили родителите си.
Беше тъжно, само по себе си толкова невинни дечица да пораснат преждевремено, откривайки че света около тях не е нищо повече от студена и бездушна безна, която рано или късно ги поглъщаше.
Едно чернооко момченце стоеше загледано през прозореца.
В невероятните му очи се отразяваха падащите, като балерини снежинки, които танцуваха в мрака на ноща.
Момченцето се усмихна едва, като постави ръката си на прозореца, сякаш се опитваше да ги докосне и да почувства нежният студ, който всяка от тях носеше да пронизва ръката му.
Тогава я видя............
Една златокоса жена, чието лице беше скрито зад тъмносиня перелина.
Тя идваше от гората, носейки нещо в ръце.
Беше и трудно да върви в снега, защото краката й непрекъснато се преплитаха и тя политаше към земята. Тъмнокосото момченце установи, че жената е притеснена и не спира да се обръща назад към зловещият мрак на гората, от която се беше появила.
Розовите устнички на момченцето леко се разтвориха, когато жената застана пред желязната ограда на сиропиталището и се наведе.
Беше толкова странно красива на фона на тъмната нощ.
Момченцето я гледаше като омагьосано, неспособно да извърне очи.
Жената остави нещо на бялата земя, като се наведе и го целуна нежно. След това се изправи рязко и погледна към прозореца от който я гледаше ужасеното дете.
Очите им се срещнаха ............
Нейните тъмно виолетови, а неговите катранено черни.
Дъхът на момченцето спря, но то не бе сигорно дали беше заради страха или възхищението, които се надигнаха в сърцето му .
Перелината, която носеше се беше свлякла и сега момчето можеше спокойно да разгледа красивото й лице.
Русата й коса падаше на тежки къдрици около раменете й, а снежинките, които падаха по нея, изглеждаха като малки блестящи перли.
Страните и бяха леко зачервени от студа, но лицето и бе млечно бяло и нежно.
Момченцето не бе сигорно колко дълго време стоеше като втрещено, изгубвайки се в дълбоките й очи.
Но изведнъж тя се усмихна, извърна се към гората и изчезна в сенките й.
Сърцето на момченцето туптеше лудо, сякаш след малко щеше да изкочи от гърдите му.
То се отмести от прозореца, като се насочи към едно от леглата, където спеше едно русокосо момченце.
- Ставай ! - Прошепна тихо чернокоското и разбута приятеля си, който беше обвил крачета около одеалото.
- Още малко Госпожо .... - избълнува то и се сви още повече в леглото.
- Какво ? - Малко по- силно извика чернокосото момченце и се смръщи, чудейки се на русокосият си приятел. - Не е Госпожата глупако! Ставай!
Русокосото момченце бавно повдигна клепачите си и разкри красивите си небесно сини очи.
- Защо ме будиш ? - Замрънка то, като се опита да държи очите си отворени, въпреки че те му се молеха да ги затвори.
- Трябва да дойдеш ! - Нетърпеливо измърмори чернокосото момче и го хвана за ръката, като го задърпа. - Една Принцеса остави съкровище пред Дома!
- Да бе ! - Прозя се русокоското, като се протегна.
- Чесно ти казвам Наруто !
- Сънувал си Саске, както всяка нощ ! - измърмори Наруто и понечи да заспи отново, но черноскосото момче не му позволи и го разтръска силно.
- Ако не искаш, недей да идваш! Но като намеря съкровището, няма да го деля с теб ! - Сърдито промърмори Саске, като скръсти ръчички и изгледа съненият си приятел ядосано.
- Добре де, добре ! - Разтревожен, да не би да остане без съкровище Наруто скочи от леглото и последва приятеля си навън.

Снега падаше на големи парцали от черните небеса, а студът сковаваше всичко наоколо.
Двете момчета бяха само по нощници, но студът изглежда не ги плашеше, защото те престъпваха смело, без дори да потреперят.
- Видях я тук ! - Разказваше Саске. - Беше Принцеса, казвам ти !
Момчетата наближиха желязната ограда и замръзнаха като попарени, когато от малкият вързоп оставен до врата се чу плач.
Двете момченца страхливо се приближиха и надникнаха през решетките на вратата.
Там, на смежната земя риташе малко бебе, което беше започнало да се зачервява от плач.
- Виж това ! - Живо е ! - Подхвърли Наруто, а сините му очи засветиха любопитно.
- Разбира се, че е живо ! - Отвърна Саске и заразглежда пеленачето.
- Май е момиче ! - Промърмори Наруто и сбръчи носле, слагайки ръчички зад гърба си.
- От къде пък разбра ? - Запита Саске, като повдигна вежди и изгледа приятеля си въпросително. - Мен ако ме питаш на нищо не прилича ! - Добави и се смръщи, оглеждайки бебето.
- Ами .....- измрънка Наруто, като се изчерви. - ..... виж му розовата рокля! Близко е до мозъка ! - Заяви той, като потупа главичката си с пръстче. - Какво ще правим ?
- Трябва да я издърпаме вътре ! - Решително заяви Саске, като се протегна през големият процеп и хвана краят на одеалцето с което беше завито бебето. - Помогни ми де ! - Смъмри застаналият си, като статуя приятел.
Наруто подскочи и веднага се зае да му помага.
Скоро малкият вързоп стоеше пред тях и се тресеше от плач, ритайки във въздоха с малките си крачета.
- Ама ......какво е хубаво ! - Възкликна Наруто и се засмя, като потърка нослето си.
Саске стоеше неподвижно, гледайки малкото момиченце, което имаше най- дълбоките сини очи, които някога бе виждал.
- Какво ще правим с него ..... нея де !
- Незнам! - Простичко отвърна момчето, като хвана непохватно плачещото бебе и го заразглежда.
- Май .....трябва да го гушнеш! - Предположи Наруто и изгледа Саске преценяващо.
Чернокосото момче притисна бебето до себе си, а то престана да плаче.
Момчето подскочи, когато усети малките пръсчета на бебето да се обвиват около неговият.
- Върви при Госпожата и я извикай ! - Изкомандва, без да отделя очи от усмихващото му се момиченце.
Русокосото момче се затича към училището, без да задава повече въпроси.
- Аз те намерих ! - Уверено заговоро момчето. - Ти винаги ще бъдеш моя!

изчетах главата на един дъх невероятна е искам следваща глава :^^: :angel:

оо страхотно е.

супер е чакам следващата глава

Яко, страхотно.. ъхх нямам думи скоро ли ще пуснеш следващата??

Много е хубаво Ще има ли още?

ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

Страхотно е ще има ли продължение и ако има го пусни .

ще има ли продължение ?

EE това е просто одивително много ми хареса 6+ :o.k.:

''Научих се да мразя, за да мога след това да те обичам!
Защо дойде, когато знаеше че ще си тръгнеш?
Научих се да обичам, за да мразя !
Ще те намеря...... и може би ще ми помогнеш да си припомня какъв съм бил, някога отдавна, когато на света си имах само теб .......’’



‘’Аз те намерих! Вече си моя .........завинаги !’’



Минаха шест години, откакто Саске и Наруто намериха своето съкровище, оставено пред желязната порта на Дома.
Тя беше дошла на крилите на ноща, за да ги научи да обичат истински и да се грижат един за друг, колкото и различни да бяха.
Малката Вайлет, както я бяха кръстили от Дома, растеше като щастливо и спокойно дете, което имаше в себе си много мечти и обич, които бе готова да подари на света.
Понякога в малкото й сърце се надигаше болка, която можеха да разберат само двете момчета, които знаеха какво е да си изоставен.
Тогава тя се сгушваше в Саске, полагайки глава в скута му и го караше да й разкаже отново приказката, за Принцесата, която се беше появила като красив ангел от грозният мрак на света.
Саске винаги откликваше на желанията й, започваше да гали бавно златисто русата й косичка й да и разказва за ноща, в която се бе появила от нищото.
Вайлет затваряше очи и си представяше всичко така ясно и чисто, все едно се бе случило пред очите й.
Понякога мислите я измъчваха. Нали я беше донесла Принцеса ?
Защо я бе изоставила? Не е ли била достатъчно добра за да остане в Кралството ?
Нещо лошо ли бе направила, за да бъде нежелана и изоставена ?
Всичко това мъчеше детето, карайки го да се чувства самотно, но в тъгата си никога не бе оставяна сама.
Вайлет, знаеше че каквото й да се случи, и колкото и лошо да е то, Саске и Наруто винаги ще останат с нея и никога няма да я изоставят така, както я бе изоставила Принцесата.
‘’ Винаги ще останем заедно, нали Саске ? ‘’ - Наивно бе попитала Вайлет, рисувайки картинка, която представялваше общата им снимка.
‘’ Винаги!’’ - Беше отговорил Саске без капка колебание. Нещо, което я беше накарало да се чувства по –сигорна от всякога.
Тя бе беше сама! Откакто се помнеше, Саске и Наруто се грижеха за нея и никога не позволяваха някой да я нарани или да се отнесе лошо с нея.
Вайлет ги обичаше с цялото си сърце и често им се сърдеше, когато започнеха да се карат за техните момчешки глупости. Тя не понасяше да се карат, защото ги обичаше по равно и ги искаше сплотени, а не настроени лошо един към друг.
Нейното семейство бяха тези две момчета. Тя не познаваше и не искаше да познава друго семейство, това й беше напълно достатъчно.
Вайлет обаче не можеше да разбере, че момчетата не се караха просто за ‘’нещо’’, те се караха за нея.
Очите на Саске се променяха, когато Наруто си играеше с нея, въртейки я във въздоха, като пеперуда. Момчето ревнуваше и не искаше да я дели дори и с най- добрият си приятел, който му беше близък колкото брат.
Саске беше развил силно собственическо чувство към Вайлет, което детцкото му съзнание си обясняваше с простата причина, че именно той я е намерил и сега е негов дълг да се грижи за нея.
‘’Ако само косъм падне от главата на Вайлет, ще ви смачкам с бой !’’ - Беше заявил Саске пред момчетата от Дома, които истински се страхуваха от него, защото знаеха че е побойник и може лесно да ги ступа.
Саске беше умно и чувствително дете, но се бе научил да крие същноста си под ледена маска, за да не бъде наранен. Беше дресирал добре децата в Дома, и се бе превърнал в техен лидер. Разбира се след всеки бой го чакаше наказание при Директорката, която го караше да пише все едно и също на черната дъска.
‘’Няма да се бия повече!’’
‘’ Няма да се бия повече!’’
Нещо, чието значение не разбра и често стоеше заключен в кабинета за да пише отново и отново........
Наруто от своя страна беше доста по –спокойно и уравновесено дете.
Никога не се биеше, беше по –често срещано явление да набият него.
Тогава се намесваше Саске, който никога не оставяше приятеля си в беда, въпреки че постояно се караха и се правеха че не държат един на друг.
Вайлет ги направи по- задружни, тя им помагаше да се справят със собствените си демони, дори без да го съзнава.
Живота на двете момчета буквално се въртеше около русокосото ангелче, заради което Саске дори се научи да контролира лошият си нрав.
Ако тя го помолеше бе готов да стане покорен и добър, но ако някой се опиташе да я нарани се превръщаше във звяр, който можеше да бъде спрян само от нея.
Вайлет беше всичко за Саске !
Черните му като ноща очи, от чиято тъмнина всички освен нея се страхуваха, се бяха научили да излъчват студ и неприязъм към всеки, но топлината в тях се завръщаше, когато Вайлет беше наблизо и той ставаше истински добър, само и само да я държи настрана от всичко лошо в себе си.
Вайлет беше всичко за Наруто !
Доброто му сърце преливаше от обич към момиченцето, което често се измъкваше да гледа докато спи.
Трите деца се обичаха и подкрепяха взаимно и никое от тях не мислеше, че някой ден ще дойде момента, в който ще се разделят ...............

- Не не искам да идвам с вас ! – Викаше Вайлет, когато непознатите мъж и жена, които беше виждала само веднъж я измъкнаха от вратата и я поведоха към тъмночервената си кола, която и се ведя най- страшното нещо на света.
– Не не искам, не искам! - Продължаваше да плаче момиченцето, а сълзите се стичаха по бледото му личице. – Не искам.........Саске .......Наруто , помогнете ми !
- Не плачи, мила Вайлет. - Тихо и прошепна червенокосата непозната, като я вдигна на ръце и започна да бърше сълзите й . – Много те обичам и винаги ще се грижа за теб ! - Промълви уверено жената, а зелените й очи се насълзиха.
- Саске и Наруто се грижат за мен ! – Извика момиченцето и погледна към вратата, пред която стоеше Директорката и някои от децата, но не и Саске и Наруто .
- Сега ние ще сме твои родители Вайлет ...... – започна среброкосият мъж, като й се усмихна топло. - ...... ще имаш всичко, което си пожелаеш!
- Не искам ! Не искам ! – Саске ....... – Започна да вика отчаяно момиченцето, но не виждаше никаде момчетата.


Нещо прободе сърцето на чернокосото момче и то се напрегна на чина.
Чуваше ударите му толкова силно, че звукът им заглуши думите на учителката, която преподаваше поредният урок.
Нещо не беше наред! Но Саске не можеше да си обясни какво по точно !
Изведнъж вратата на стаята се отвори с трясък и Наруто влетя в класната стая, като ураган.
Лицето му бе по- бледо от лист хартия, а сините му очи се пълнеха със сълзи.
- Отвеждат я ! - Прошепна тихо, игнорирайки всички лица, които бяха насочени към него. Отвеждат я ! - Извика той, а две сълзи се търкулнаха по лицето му, въпреки че той се опитваше да се държи.
Саске не каза нищо, просто изтича към вратата, завладян от мисълта, че губи Вайлет.
Трябваше да й помогне.........
Трябваше ! Той винаги се грижеше за нея и сега нямаше да е по- различно !
Учителката застана на пътя му, като избута Наруто вътре и затвори вратата.
- Директорката ми нареди да не те пускам! – Заяви строго тя и изгледа момчето решително. – Предвидила бе, че ще реагираш така !
- Пуснете ме да мина ! – Спокойно започна саске , но пламъците в тъмните му очи, показваха решителност и сила, която накара учителката да се учуди.
- Седни си на чина! – Извика тя, доста уплашена от зловещият тон и беземоционалното лице на дванайсет годишно момче пред себе си. – Директорката беше права за теб Учиха! Ти наистина си неудържим и неконтролируем !
‘’Самият Дявол!’’ - Помисли си възмутено тя и го изгледа строго.
Лицето на Саске омекна, а очите му станаха толкова тъжни, че човек би си помислил, че това дете е преживял много повече мъка, отколкото един възрастен човек.
- Моля ви пуснете ме ! – Промълви умолително. – Ако ме пуснете ще стана най- послушното момче ! Няма да ме познаете! – Говореше уверено той, а красивите му очи проблеснаха сълзи. – Няма да се бия повече и ще слушам в час ! Аз никога не лъжа Госпожо !
На лицето на учителката се изписа състрадание и тя сложи ръка на рамото му, като го потупа леко и му се усмихна разбиращо.
- За нея , така ще е най- добре . – Тези хора ще се грижат .......
- Аз се грижа за нея ! – Гневно извика момчето и отблъсна грубо ръката й.
- И, аз !- Добави Наруто, като подсмръкна и изтри сълзите по бузите си с опакото на ръкава си.
Саске му хвърли един лош поглед, но кимна и изръмжа :
- Да и той !
- Саске ! – Строго промърмори учителката. – Поведението ти е просто ............
Момчето я блъсна настрани и избяга навън, без да обръща внимание на виковете й.
Той трябваше да стигне до Вайлет! Нищо друго нямаше значение в този момет, в който щеше да я изгуби !


- Аз ще бъда твоя майка миличка ! – Прошепна жената, като постави момиченцето на задната седалка.
- Само моя ли ? – Наивно запита Вайлет и изтри сълзичките си.
- Само и единствено твоя !
- Нали ще идваме при Саске и Наруто ! Аз ги обичам много и не мога без тях ! – Прошепна тихичко детето и вдигна тюркоазено сините си очи към жената.
- Разбира се ! Когато поискаш !


Саске излетя през врата, но бе уловен от Директорката и един от възпитателите. Те го хванаха здраво, за да може да го задържат докато колата напълно се скри зад завоя.

- Не .......! Пусмете ме ! Вайлет ......! Вайлет ! – Викаше момчето, като не спираше да се опъва. Те не са ти родители, Вайлет !
Наруто седна на стълбите пред вратата и заплака, чувствайки се безпомощен и самотен, без Вайлет и нейната ангелска усмивка и звънак смях.
Саске обаче не се премири. Сърцето му се късаше на малки парченца, но той не спря да се дърпа и да се мъчи да се освободи.
- Вайлет .......не си отивай ! Ще стана добър, обещавам ! С последни сили успя да извика момчето, преди да падне на мръсната земя.
Директорката и възпитателят го пуснаха, веднага щом разбраха че е спрял да се бори.
Той постоя така няколко минути, а никой не смееше да проговори.
- Саске , миличък .......... – Опита се да промълви Директорката.
Той се изправи бавно, на лицето му не беше изписано нищо.Очите му бяха празни, устните посинели.
Саске подмина пребледнялата Директорка, а струпалите се деца му направиха път.
Той стигна до плачещият Наруто и леко го ритна, като каза сурово:
- Какво си се разревал ? – Идвай, не искам да ми ревеш !
Наруто кимна, той добре знаеше че това е начина по който Саске се мъчеше да го успокои.
Точно преди да влезе пред вратата, Саске се обърна към замръзналата Директорка.
- Ще стана много лош ! – Гласът му разряза тягосната тишина. – Толкова лош, че никой няма да ме иска !Ще стана най –лошият ! Кълна се !

много е яко супер е :kisss: :angel: става все по-интересно :^^: чакам с нетърпение другата глава :love: :love: :love:

Прекрасна глава Много тъжна също :cvir: Кога ще има нова глава?

СУПЕР ИСКАМ ОЩЕЕЕЕЕЕЕ И ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕ И НИКОГА ДА НЕ СВЪРШВА

леле страхотно е! плс пускай скоро новата глава.

w0w Супер, мега яко е!!!!!!! пускай по-бързо следващото!!!

това е много добро, главата е суперска и малко ме натъжи :cvir:
ако може пускай по-бързо следващата глава, че може и да полудея

Прекрасна глава! Толкова беше тъжно. :S: Горкия Саске. Дали новата майка на Вайлет я лъже или наистина ще посещават Наруто и Саске ? :?: Дано пуснеш новата глава скоро :):

Скоро ще има ли нова глава?

Кога ще пуснеш новата глава :?: :/:

Много ми харесва...