НаруХина фенфик

Фика е копиран, но е супер забавен

Първа глава

Беше слънчев летен ден в Коноха.Птичките пееха,слънцето грееше а хората бързаха наляво-надясно и всеки вършеше своята работа.Бяха минали 2 месеца откакто Саске бе убил Орочимару и се бе завърнал в Коноха.
Наруто се събуди.Беше 10:00 сутринта и той зарадвано стана.Наруто отиде в кухнята и започна да яде, но изведнъж на вратата се почука и познат глас го повика:
-НАРУТО!!! ОЛИГОФРЕН ТАКЪВ! СТАВАЙ...СЪС САСКЕ ТЕ ЧАКАМЕ ОТ 3 ЧАСА! Забрави ли за тренировката със отбор 8...! Оох ИДИОТ разбира се че си забравил! ХАЙДЕ ПОБЪРЗАЙ!
Наруто изтича до вратата и отвори:
-Сакура-чан! Какво правиш тук? Колко е часът?..ЛЕЛЕЕЕЕЕ ТРЕНИРОВКАТА! (чак сега зацепи)
Мамка му колко съм глупав!!! Как можах да забравя?! Идиот,идиот,идиот...-си повтаряше Наруто докато се обличаше.
Сакура се изнерви и изрънжа:
Оох...Хайде Нарутоооо....!
Когато русокосият шиноби стана готов, той и Сакура се запътиха към тренировъчната площадка.Там ги чакаха Саске, Куренай, Киба,Акамару, Шино и Хината.
Наруто не бе виждал Хината от 2 години и половина още от денят в който напусна селото за да тренира с Джирая. По стечение на обстоятелствата, след завръщането си той беше затрупан с мисии и така и не я бе виждал. Наруто я изгледа от горе до долу и едвам я позна. Тя бе доста променена. Беше станала по-висока с по-дълга коса и красиво тяло, единственото което не се бе променило в нея беше срамежливият и характер. Тогава някой прекъсна мислите му:
-Хей Наруто! Кво става? Ти се сети да дойдеш!-Коба раздразни Наруто
-Идиот! Чакаме те от 3 часа!!!! Толкова си тъп !
-САСКЕЕЕЕЕ!-извика Наруто но Какаши се появи от някъде и ги спря.
-ОооОоо....Какаши-сенсей! Това сте вие!-Наруто погледнал с обичайната си ухилена физиономия.
-Разбира се че съм аз Наруто...Кой друг?-изхили се Какаши след внезапната си поява.
-Не се хилете сенсей!-Сакура се намеси-И вие закъсняхте...!!
Тогава Какаши изтърси поредното си оправдание
-Ъм...Изгубих се по пътя на живота!-след което настъпи неловко мълчание.
Изведнъж Наруто реши да разруши тишината с един от глупавите си въпроси:
-Таа кога ще започне тренировката?
Всички го погледнаха учудено и Саске му отговори:
-Тя вече свърши, загубеняко! Докато те нямаше тренирахме!
Момчетата се раздразниха още повече но Куренай ги прекъсна:
-Добре момчета, ще спорите друг път, сега аз и Какаши трябва да обсъдим нещо много важно така че трябва да се разкарате!
Всички се разотиваха, а Наруто и Киба тръгнаха заедно защото бяха в една посока
-Лелееее Куренай-сенсей как ни разкара!-Наруто се обърна към Киба който започна да се хили като ненормален.Очевидно на него често му се случваше
-ХАХА...Спокойно...Мина леко! Не си я виждал като види Асума-сенсей...Готова е дори да те убие само и само да и се махнеш от погледа...ХАХА..Веднъж с Хината си ходели по улицата и си приказвали.От някъде излязъл Асума-сенсей и Куренай така избутала Хината ,че паднала върху някфа сергия с плодове и трябвало да плати щетите!ХААХАХАХАХА-Киба не спираше да се хили а Наруто едва стоеше прав:
-ХАха..Ти ме разби...Тя е луда да направи това с Хината!
Киба се ядоса понеже тя му е учителка и беше готов да разкъса Наруто но се успокои и каза:
-Не, просто е влюбена! Ти не си ли бил влюбен?
-Да,всъщност...-Наруто погледна надолу,той знаеше колко много обича Сакура и мисълта че тя излиза с най-добрия му приятел го натъжи, но не знаеше дали наистина тази обич е повече от приятелска.
-Хеи къде се отнесе?-попита Киба като видя Наруто някак се замислен-Няма значение...Знам че мислиш за Сакура! Слушай....Ще ти дам един съвет!
-Ти?-учудил се Наруто
-Да аз...Слушай...Забрави Сакура! Тя излиза със Саске. Ти знаеш че тя си пада по него още от академията, очевидно и той е влюбен. По-добре не и влагай на дежди...
Наруто се замисли...Той знаеше че Киба е прав но от къде на къде можеше да се бърка във взаимоотношенията му със Сакура..
-Виж Наруто, ти си ми приятел, винаги съм уважавал мнението ти. Ти знаеш...Но щом става дума за Сакура, не мога да те оставя да се измъчваш. Тя е най-добрата ти приятелка, остави я да бъде такава, не я въвличай в авантюри защото ще загубиш не само нея, но и приятелството и. Разбираш ли?
-Да Киба. Схващам идеята, но не мисля че можеш да ми помогнеш...Е аз съм до тук!-Те бяха стигнали до къщата на Наруто.Той се сбогува с Киба и влезе в къщата...Наруто легна на леглото си и се замисли за чувствата си към Сакура.Сякаш те не бяха същите.Чувствата които изпитваше към розовокоската преди и сега бяха различни...Някак си вече не изпитваше същата любов към нея.Тези мисли съвсем объркаха главата му и той реши да ги игнорира.Той стана от леглото си и се запъти към банята.
През това време Какаши и Куренай си говореха.
Куренай: Наруто знае ли?
Какаши: Не всичко!
Куренай: НО НАЛИ ТЪРСЯТ НЕГО!ТОЙ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ!
Какаши: Ако разбере ще иска да се бие с тях а това значи да го хванат!
Куренай: Прав си ако го хванат ще стане лошо!От такава ситуация ще излезем по 3 варианта. Първият е да го хванат,Наруто да побеснее и Кюби да излезе.Вторият е да го хванат и да използват силата на Кюби за да унищожат селото и третият е наш отряд да измъкне Наруто!
Какаши: ШЕГУВАШ ЛИ СЕ?! Невъзможно е наш отряд да го измъкне!
Куренай: Защо...Вие и отбор Гай измъкнахте казакагето.
Какаши: Да мъртъв!Ако не беше баба Чио до сега страната на вятъра да има нов казакаге.
Куренай: Прав си...Какво ще правим,Ще го заключм!
Какаши: Не мисля че ще му хареса...Той ще се измъкне...Хей...Защо не съберем отбор 7 и отбор 8 и не ги пратим на някоя мисиля за 2 месеца...
Куренай: Да ранг А или Б..Достатъчно трудна за да не мрънка Наруто и да го задържи далеч от селото!!Обаче не мисля че е добре идея!
Какаши погледна Куренай с неразбирателство:
- Защо?
- Ами знаеш за чувствата на Наруто към Сакура и за взаимоотношенията на Сакура и Саске както и чувствата на Хината към Наруто...Не мислиш ли ако ги пратиш 2 месеца сами на трудна мисия това тотално ще разбие отношенията им
- НЕ ми пука за отношенията им..Те са големи да се оправят,а и тази мисия им дава достатъчно време за да оправят кашата която са забъркали!
- Прав си...Ще говоря с Хокагето!
В къщата на Наруто:
Наруто излезе от банята и се облече.Изведнъж на вратата се затропа:
-ХЕЙ НАРУТО...!ОТВАРЯЙ БЕ...!НЯМА ДА ТЕ ЧАКАМ..НЯМАМ ЦЯЛ ДЕН!
-Ок де идвам...-Наруто се затича и отвори
-ОоОо...Сакура-чан!Какво правиш тук?
-Как какво Наруто?!Щом съм тук значи трябва да ти кажа нещо!
-Добре де Сакура-чан не ми се ядосвай
-Какаши-сенсей каза че ще събере отбор 7 и отбор 8 и ще сме на палатка тази вечер!
-НА ПАЛАТКА!!!!
-Да,каза че трябвало да свикнем и аз нз с какво и че трябва да ни каже нещо.
-Да не би това да е някоя сдухана мисия...Той обича да ни прецаква така...?!
-НЕ ЗНАМ БЕ ИДИОТ!Събирай си багажа и след половин час ще те вземем
-Добре де....Ще ви чакам -Наруто затвори вратата и започна да си събира багажа"Какво ли трябва да ни каже???"Мислеше си той"Както и да е ,ще си взема един рамен за изпът и един за вечеря"
След час те вече бяха пристигнали и палатките бяха опънати.Наруто погледна Хината ,той все още не можеше да повярва колко красива е станала.
-Н-наруто-кун.Не не гледай така...Какво ми има?
-Нее...Нищо Хината...Просто мн си се променила!Станала си по-хубава!-След тези думи Хината се изчерви,тя знаеше за чувствата на Наруто към Сакура но въпреки това тя все още го обичаше и дори за тези 2 години тя не можа да го забрави...
Тогава Киба дръпна Наруто и му каза.
- Хей по-полека...Знам че аз ти казах да забравиш за Сакура но не си мисли че можеш да забиеш Хината само за да забравиш Сакура...Ако е така си сбъркал човека.Лъжи която си искаш но не и Хината.Веднъж я нарани,няма да ти позволя да го направиш пак!
- Какво?Как съм я наранил! И как можа да си го помислиш,никога не бих направил такова нещо!Отвратително е!
- Ок Не викай! Просто те предопредих!
Тогава в главата на Наруто се появи странна мисъл която го накара да се ядоса
- Хей Киба...защо защитаваш така Хината? Да не си падаш по нея?!-каза Наруто раздразнено
- Нее...просто тя ми е приятелка още от както сме в един отбор.Знам какво изпитва към теб и не искам да я нараниш...Виж тя е била с мен в най-трудните ми моменти както и аз с нея...Страх ме е, а и на нея не и е лесно сега повярвай ми?
- За какво говориш?-попита Наруто ,очевидно той не разбираше за какво говори Киба и това го дразнеше , но още по странно бе за него чувството на облекчение след като разбра че Киба не харесва Хината.
"Какво става с мен?"

Втора глава


"Какво става с мен"-си помисли Наруто но Какаши прекъсна мислите му
-Елате всички!С Куренай-сенсей трябва да ви кажем нещо важно!
Всички насядаха около огъня и погледнаха двамата гжоунини.Какаши продължи:
-Ще ви пратим на мисия...-Преди да продължи Сакура го прекъсна
-КАКВО?НА МИСИЯ?!КАКВА?
-НЕ ме прекъсвай Сакура...Таа говорех за мисията...Не ме гледайте тъпо.ВАЖНО Е!Тази мисия е от ранг Б....-Какаши отново бе прекъснат,
-РАНГ Б!Лелее Какаши-сенсей дай да те прегърна!Най-накрая реши да се стегнеш и да ни дадеш истинска мисия за истински нинджи!
-Добре Наруто стига си се лигавил и ме изслушай!Трябва да отидете в една местност,в една гора и да я пазите!
Щастливите физиономии на всички паднаха и Хината се намеси:
-Извинявайте че ви прекъсвам сенсей,но какво и е специалното на тази мисия?
-Тази гора е собственост на Страната на огъня и отдавна Селото на звука иска да сложи ръка над нея!Досегашната охрана бе разбита и ни трябва временна охрана за да пази месността!
-И все пак сенсей не разбирам какво и е важното?-Сакура както и другите все още не разбираха сложността на тази мисия.
-Слушай Сакура!-продължи Какаши-Щом разберат че охраната я няма звуковите нинджи ще нападнат,може да са групи а може дори да са цяла армия , но за да опазим гората ни трябват силни нинджи а само вие сте свободни и нямате мисия все още!Все пак ще е временно!Някакви въпроси?
Сакура отново попита:
-Да сенсей!Колко дълго ще стоим там?
-Ами...Околко 2 3 месеца!
Всички зяпнаха и Саске извика:
-ЛУД ЛИ СИ! ЩЕ НИ ЗАРЕЖЕТЕ 2 3 МЕСЕЦА В НЯКВА СИ ТЪПА ГОРА КАТО ОТ ВСЯКЪДЕ ЩЕ НИ НАПАДАТ И ЩЕ СЕ БИЕМ ДНИ НАРЕД!
-Хайде де не се оплаквайте,нали търсехте приключения?!
-ДА НЕ СЕ ОПЛАКВАМЕ!-вбеси се Сакура-Единственото хубаво нещо там ще е че ще прекарам 2 месеца със Саске макар и в отвратителни условия и почти непрестанни битки!
Куренай се изнерви от многото викове:
-Млъкнете!Нямате избор!Отивате!А...Замалко да забравя...Саске ще е водач на отбора!
"Браво Саске...Хм тази мисия изглежда няма да е чак толко ужасна все пак ще съм със Саске"-помисли си Сакура но изведнъж чу истеричния вик на Наруто
-САСКЕ!ЗзЗзащо Саске!Толкова ли няма други нинджи!
-Наруто престани да се оплакваш!-Какаши знаеше защо Наруто се дразни но въпреки това го накара да млъкне-Знаеш че Саске е единствения джоунин сред вас....Е ти Наруто си генин все още,не знам защо въобще се намесваш!
Наруто погледна недоволно но реши да не създава повече проблеми и се направи че нищо не е станало.Тогава Какаши се запъти към палатката си и каза на всички да си лягат.Тогава Наруто се спря.
-Опа...-каза тои и Какаши го погледна
-Пак ли си направил някой гаф Наруто.
Наруто продължи:
-Ами....аз...такова....сложих доста рамен в раницата си и нямаше място за палатката така че я пропуснах....
-НАРУТО!ИДИОТ ТАКЪВ!-Сакура изтича и го удари :
-Добре достатъчно!-Каза Куренай.-Има място в палатката на Хината!Тази вечер Наруто ще спи там.
"КАКВо?В моята палатка...защо?...Дали ще успея да задържа чувствата си....Макар че мисълта че ще деля палатката си с Наруто дори ми допада..."-помисли си Хината"Не опитвах се да го забравя толкова дълго време,не съм готова да го обичам"Тези мисли съвсем объркаха Хинатаи и тя реши да не им отдава голямо значение.
"Ще спя с Хината...СУПЕР!Макар че до сега не съм спал при момиче.Винаги съм си мислел че първото момиче при което ще спя е Сакура...Странно но някак си ми харесва мисълта че ще съм точно с Хината"Наруто погледна ухилено Хината"Красива е...Дали да не....Не без такива мисли , а и Киба ме предопреди...Ами ако си пада по нея..Нее той отрече..Трябва да се сдържам ,все пак харесвам Сакура,или може би не"Наруто не усети колко дълго гледа Хината и тя се изчерви:
-Наруто-кън какво има?Ако искаш ще отида да спя при Киба и Шино...Няма проблем ако искаш да си сам.
"Какво тя сериозно ли...Трябва да я спра"Наруто се ухили още повече и разобеди Хината
-Нее Хината...Ще ми е скучно сам!Остани.
-Добре!-каза тя и двамата влязоха в палатката.Те легнаха но и двамата стояха будни.Нощта беше прекрасна.Тишина цареше навсякъде.Изведнъж Наруто реши да разруши тишината и заговори.
-Хей Хината..Хайде да си говорим?!Не мога да заспя...
-Аз също!Питай нещо.
Момчето се замисли тои искаше да и зададе куп въпроси но искаше тя да е честна затова търсеше най подходящият.Изведнъж той намери точният въпрос.
-Ами...Хината...такова..Ти харесваш ли Киба ?
Настана мълчание.Хината се изправи , погледна го право в очите и започна да се смее"Защо ли ме пита това?"
-Киба !Не...Той ми е просто приятел,пък и той е влюбен в Акамару...!!
Наруто се изправи и започнаха да се смеят.Със смеха си те събудаха Какаши и той им се развика:
-Ей стига сте се хилили!Тук има спящи хора!Лягайте.
След като Какши замълча те спряха да се смеят.Наруто погледна Хината и тръпки преминаха през тялото му...Той се приближи толкова че усещаше дъхът й по кожата си.Постави ръката си на тялото й и нежно я придърпа към себе си.Телата им бяха толкова близо че усещаха всеки удър на сърцата си,след миг усните им се сляха.Толкова им харесваше че продължиха да се целуват.Нруто нежно целуна Хината по устните после по врата и продълж надоло докато събличаше дрехите й.Той обсипа цялото и тяло с целувки и плъзна бавно ръката си по нежното й тяло.Тъкмо когато ставаше най-интересно някой се провикна отвън.
-Наруто,Хината...Може ли да спя при вас.Шино пусна бълхи на Акамару и ме е страх да не хвана и аз.
Наруто и хинта започнаха да се обличат бързо и се опитваха всячески да разкарат Киба, но когато видяха че няма успех го пуснаха."Защо реши да се появиш точно сега Киба"помисли си Наруто

Точки: 0

Заглавие: Re: ФенФик [Naruhina] Вто 24 Юни 2008, 21:56

Ето я и новата главичка.Сорри за закъснението.


Трета глава


Киба и Наруто заспаха бързо.Хината легна и дълго стоя будна,Когато се онесе и заспа ужасяващ сън разтърси съзнанието и.Тя сънува смъртта си и се събуди с вик.Наруто и Киба станаха и я попитаха дали е добре.
-Спокойно добре съм.Просто кошмар...Ще изляза да се оспокоя.-След като Хината ги увери, че е добре ,а тя не беше,излезе навън и седна на един камък.Този сън така я бе оплашил , че тя все още не можеше да повярва ,че не е истина.Наруто се разтревожи,той никога не бе виждал Хината толкова стресирана сякаш не беше на себе си.Той излезе и седна до нея.
-Добре ли си?-попита той
-Да добре съм....Просто кошмар.-Хината не искаше да го тревожи но оплахата се четеше в очите и.
-Не ме лъжи,не съм идиот...Какво точно сънува.
-Добре...Не исках да те тревожа,просто беше ужасно...Бях в някаква огромна пещера,ти Сакура и Саске бяхте вързани с някакви вериги ,а аз се биех сама срещу някакви нинджи.Те бяха много и носеха черни дрехи с червени облаци по тях...Странно единият приличаше на Саске...вие ми казвахте да избягам и да се спася,но аз не ви слушах...Докато се биех кунай прониза стомаха ми ,заболя ме сякаш наистина се случваше,видях ръцете си пълни с кръв и чувах как викате по мен,паднах и гледах как се смеят останалите,виждах сълзите ,кръвта и отчаянието си но нищо не можех да направя.Един от ниндвите замахна с меч и се събудих....Разбиращ ли...?Сънувах смъртта си.Ами ако наистина се случи,имам чувството,че това ще стане реалност.
Наруто я слушаше и долавяше страхът в думите на момичето,в погледът и се четеше ужасът който бе внесъл в нея този сън,той се опита да я успокои и я прегърна.
-Спокойно,това е само сън,ще отмине..И аз съм сънувал кошмари...
-Сериозно!-Хината погледна учудено
-Не но ще сънувам някой път....Спокойно няма да позволя да ти се случи нищо.-Наруто се опитваше да я успокой,това че Хината още не се бе съвзела го караше да се тревожи за нея-Ела,опитай се да заспиш,може и да го забравиш.
Хината се запъти към палатката и влезе с Наруто,той легна до нея и я прегърна.
На сутринта всички се оправиха и потеглиха към Коноха.По пътия странен шум прикова вниманието им,Какши и Куренай се приготвиха за атака и вдигнаха погледите си към мъжът стоящ пред тях.
-Итачи....-оспя да промълви Саске след като позна лицето на брат си.
Мъжът заговори.
-Я виж ти всички сте се събрали за голямото събитие...Тук е моят приятел Какаши,малкото ми братче и разбира се Наруто....Е Наруто дойде и твоят ред ,но да се бием тук няма да е забавно,трябва да сме в Коноха за да поразрушим това тъпо село....-Итачи се приближи до Хината и и прошепна нещо-Ще е много жалко да умреш.Ти знаеш че ще се сбъдне нали?!Можеш да го предотвратиш ако стоиш далеч от любимия си,остави го да умре и спаси себе си!
Хината стоеше без да помръдва,след тези думи Итачи изчезна.
-Какши сенсей какво иска от мен?Кой е той?-Наруто гледаше с недоумение.
-Той е част от оргарнизацията Акацуки(нз дали съм го написала правилно просто на всякъде го превеждат различно).Те извличат демоните като Кюби и Шикаку.Нали знаеш,когато спасихме Гаара от пустинята,ти се би срещу Итачи и влезе в илюзията му.Той е дошъл да се биете и да те отвлече за да извади деветоопашатата от теб и явно не е сам.Слушай Наруто не се бии сам и не прави прибързани действия.Те ще нападнат Коноха така че да побързаме.
Всички са затичаха към селото и се готвеха за голямата битка."По дяволите,защо нападат толкова рано,нямахме време да изпратим Наруто на мисия.Става опасно не само за него но и за цялото село"Какаши размишляваше върху сложното половение в което са попаднали и това го ядосваше.

Четвърта глава


Наруто,Саске,Сакура,Хината,Киба,Шино,Какаши и Куренай пристигнаха в селото възможно най-бързо.Итачи Тоби и Дейдара нападаха Коноха,хората бягаха и от всякъде се стичаха нинджи за да помогнат.В селото бе настъпил хаос.Нашите хора се включиха в боя и скоро битката се преобърна в 3 основни двубоя:Саске срещу Итачи,Какаши срещу Тоби и Наруто срещу Дейдара. :deidaragif1ww2
-НАРУТО!Ти не трябва да се биеш!Те искат теб!Махни се!-Цунаде се провикна,но твърдоглавият нинджа не я послуша и направи няколко клонинга,след това извика "РАЗЕНГАН" и 3 разенгана полетяха към членът на Акакцуки,той успя да ги избегне без проблем и отвърна на Наруто с няколко бомби,Наруто направи още няколко клонинга и избегна удара.

Битката вървеше тъка ожесточено и при Саске и Итачи.Те се атакуваха предимно с огнени атаки,Итачи се опитваше да хване Саске в илюзията си но черноокият нинджа избягваше погледа на брат си. :itachi_mange2: Накрая Саске се ядоса,извика "Чидори" и гласът на 1001 птици се разнесе из бойното поле,той нападна Итачи,но унесен от омразата попадна в илюзията му.
-ХаХаХа....Глупав малки братко,виждаш ли,омразата ти не е достатъчна да ме победи,тя само те обърква.За да ме победиш трябва да ме мразиш истински , а ти не можеш.ХаХаХа...-Итачи не спираше да се смее,той знаеше че това ядосва Саске и го правеше нарочно.

За разлика от братята Учиха ,битката между Какаши и Тоби вървеше различно.И двамата имаха шаринган само в едното око и силите им бяха почти равни,хвърчаха кунаи и шурикени но нито един не успяваше да уцели противника,Какаши се сети за битката си със Забуза и копира неговият воден дракон,от своя страна Тоби също копира тази техника и скоро двата водни дракона бяха изправени един срещу друг.Двамата опоненти преминаха в близък бой и всеки се опитваше да нарани другия. :KAKASHI: Какаши удари Тоби в лицето и маската която го криеше се счупи,Какаши остана вцепенен....
-О-обито Учиха.Това е невъзможно!--Той позна своят съотборник в лицето на Тоби,този Обито бе съотборник на Какаши много отдавна,но всички го мислеха за мъртъв след злополуката която го бе сполетяла.Какаши стоеше и не вярваше чe това може да е Обито,именно от него нинджата имаше шарингана си.
-Кой е тоя Обито..?Не го познавам,а и да съм го познавал след една от битките загубих паметта си и сега не помня нищо от миналото си...Защо ми говориш за него?-Тоби гледаше вцепенения си опонент с недоумение,той знаеше за себе си само това което останалите членове на организацията му бяха казали.
-Но как може да си...-Преди да довърши Какаши бе съборен от Наруто.Той бе хвърлен доста на далеч от един от взривовете на Дейдара, и уцели Какаши.
-О Какаши-сенсей!Извинявайте!Надявам се да не се повтори!-Наруто се извини но Какаши го прекъсна.
-Наруто! Ти се биеш?! Защо? Идиот,трябва да се скриеш,не мога да защитавам и селото и себе си и теб! Остави друг да се бие!
-Не сенсей, не мога да се скрия, аз никога не бягам от битка! Това е моят нинджа начин!
-Скоро може да не си нинджа ако не избягаш! Те са дошли за теб, ако се биеш ще те хванат по-лесно, остави на другите!
-"НЕ се бий, остави на другите"! Сенсей същия сте като баба Цунаде, аз трябва да се бия , аз...-преди да продължи той се строполи на земята.Една игла го бе уцелила и отровата й бързо се разпространи в тялото на русокосият нинджа.
-НАРУТО!-Какаши се опита да го вдигне но Тоби го удари и той падна назад.След това тримата членове на Акацуки взеха Наруто и изчезнаха....

Пета глава


…..- НАРУТО!-Какаши се опита да го вдигне но Тоби го удари и той падна назад.След това тримата членове на Акацуки взеха Наруто и изчезнаха....
Всички гледаха нагоре и не можеха да повярват че това се случва. Хината изтича към мястото, където до преди минута лежеше любимия й. Тя падна на колене ,погледът и бе прикован в студената земя така безцелно сякаш не я виждаше и изразяваше само страхът и мъката й.Сълзи потекоха от уплашените й очи и захапаха по пръстта, сърцето й туптеше силно и огронма празнина се бе настанила в душата й.За пръв път тя губеше толкова скъп за себе си човек . Хината се обърна към останалите и за момент се отърси от мъката си .
-Трябва да го измъкнем…-провикна се Хината отчаяно-Не вярвам да са стигнали далеч…В-все още можем да го намерим…Сигурна съм!
Всички погледнаха момичето с жал,някои дори с недоволство , но накрая някой се провикна.
-Луда ли си ?! Не можем да рискуваме да загубим още някой..
-НЕ е луда…-Сакура се намеси…- Права е…Осъзнайте се ! Наруто е наш приятел , толкова ниско ли паднахте да изоставяте хората на които държите….Все още не сме го изгубили…Нали?!
Настъпи мълчание…Хината погледна Сакура и сякаш видя друг човек. Тя винаги е мислела Сакура за момичето заради което Наруто не й обръщаше внимание до сега. Въпреки че Хината бе свито момиче и не изказваше мнението си , тя винаги е гледала на Сакура като на съперница срещу която няма шанс , но сега тя видя истинската същност на момичето и разбра колко много е грешала за нея. Хината се изправи и погледна Какаши , който следеше ситуацията с интерес.
-Трябва да съберем отбор и да помогнем на Наруто и то бързо…
Погледът на сенсея се срещна с нейния и той видя решителност която никога не бе виждал в Хината. В мислите му вече се раждаше план за спасяването на Наруто , но той реши да изчака малко преди да сформира отбор и да го прати по следите на русокосият шиноби.
-Аз и Саске ще отидем , но ни трябва още някой за да запълни отбора..-Сакура се включи в разговора опитвайки се да покаже , че трябва да се вземат незабавни мерки ако искат да върнат съотборника си жив.
-Ще включим някой Хюга в отбора за да ви помогне с търсенето…-Какаши реши , че достатъчно е изчакал и се зае с мисията за спасяването..-С техния Бякуган ще намерите много по-бързо и лесно Наруто….Въпросът е кой ще отиде?! Хината или Неджи ?
-Аз ще отида…-Провикна се Неджи...-Той е мой приятел…-но преди да продължи Хината се намеси.
-Не братко , аз ще отида. Ти стой на страна.-Тя гледаше Неджи право в очите и за пръв път бе решена да отиде на всяка цена,дори това да й коства живота.
-Но Хината , ако загинеш в мисията баща ти ще ме убие че не съм те спрял.
-Няма да ми стане нищо, а и не съм бебе…Престани да ме пазиш непрекъснато…Ще се върна с Наруто , обещавам. Моля те,остави ме поне този път да реша сама.
Настъпи тишина….Всички гледаха с учудване момичето. Никой никога не бе виждал Хината толкова решена да направи нещо. Изведнъж Какаши реши да разруши тишината и се намеси.
-Е разбрахме се…Хината , Саске и Сакура отиват на мисия да спасят нашият хиперактивен твърдоглав нинджа….Така , Хината, ти ще показваш как да стигнете до Наруто . Саске ти ще отговаряш за атаката не забравяй че си с две момичета и най-трудната работа пада на теб….
-СЕНСЕЙ МЕРИ СИ ДУМИТЕ !- Провикна се Сакура и ядосано изгледа учителя си.
-Добре де не се ядосвай...Ти Сакура си медик-нинджа и ще отговаряш за здравето както на отбора така и на Наруто . Сега ясно ли ви е ?
-Да ! – Казаха всички в един глас.Какаши погледна за миг синьото небе и докато свали погледа си отборът вече го нямаше…

Пета глава


…..- НАРУТО!-Какаши се опита да го вдигне но Тоби го удари и той падна назад.След това тримата членове на Акацуки взеха Наруто и изчезнаха....
Всички гледаха нагоре и не можеха да повярват че това се случва. Хината изтича към мястото, където до преди минута лежеше любимия й. Тя падна на колене ,погледът и бе прикован в студената земя така безцелно сякаш не я виждаше и изразяваше само страхът и мъката й.Сълзи потекоха от уплашените й очи и захапаха по пръстта, сърцето й туптеше силно и огронма празнина се бе настанила в душата й.За пръв път тя губеше толкова скъп за себе си човек . Хината се обърна към останалите и за момент се отърси от мъката си .
-Трябва да го измъкнем…-провикна се Хината отчаяно-Не вярвам да са стигнали далеч…В-все още можем да го намерим…Сигурна съм!
Всички погледнаха момичето с жал,някои дори с недоволство , но накрая някой се провикна.
-Луда ли си ?! Не можем да рискуваме да загубим още някой..
-НЕ е луда…-Сакура се намеси…- Права е…Осъзнайте се ! Наруто е наш приятел , толкова ниско ли паднахте да изоставяте хората на които държите….Все още не сме го изгубили…Нали?!
Настъпи мълчание…Хината погледна Сакура и сякаш видя друг човек. Тя винаги е мислела Сакура за момичето заради което Наруто не й обръщаше внимание до сега. Въпреки че Хината бе свито момиче и не изказваше мнението си , тя винаги е гледала на Сакура като на съперница срещу която няма шанс , но сега тя видя истинската същност на момичето и разбра колко много е грешала за нея. Хината се изправи и погледна Какаши , който следеше ситуацията с интерес.
-Трябва да съберем отбор и да помогнем на Наруто и то бързо…
Погледът на сенсея се срещна с нейния и той видя решителност която никога не бе виждал в Хината. В мислите му вече се раждаше план за спасяването на Наруто , но той реши да изчака малко преди да сформира отбор и да го прати по следите на русокосият шиноби.
-Аз и Саске ще отидем , но ни трябва още някой за да запълни отбора..-Сакура се включи в разговора опитвайки се да покаже , че трябва да се вземат незабавни мерки ако искат да върнат съотборника си жив.
-Ще включим някой Хюга в отбора за да ви помогне с търсенето…-Какаши реши , че достатъчно е изчакал и се зае с мисията за спасяването..-С техния Бякуган ще намерите много по-бързо и лесно Наруто….Въпросът е кой ще отиде?! Хината или Неджи ?
-Аз ще отида…-Провикна се Неджи...-Той е мой приятел…-но преди да продължи Хината се намеси.
-Не братко , аз ще отида. Ти стой на страна.-Тя гледаше Неджи право в очите и за пръв път бе решена да отиде на всяка цена,дори това да й коства живота.
-Но Хината , ако загинеш в мисията баща ти ще ме убие че не съм те спрял.
-Няма да ми стане нищо, а и не съм бебе…Престани да ме пазиш непрекъснато…Ще се върна с Наруто , обещавам. Моля те,остави ме поне този път да реша сама.
Настъпи тишина….Всички гледаха с учудване момичето. Никой никога не бе виждал Хината толкова решена да направи нещо. Изведнъж Какаши реши да разруши тишината и се намеси.
-Е разбрахме се…Хината , Саске и Сакура отиват на мисия да спасят нашият хиперактивен твърдоглав нинджа….Така , Хината, ти ще показваш как да стигнете до Наруто . Саске ти ще отговаряш за атаката не забравяй че си с две момичета и най-трудната работа пада на теб….
-СЕНСЕЙ МЕРИ СИ ДУМИТЕ !- Провикна се Сакура и ядосано изгледа учителя си.
-Добре де не се ядосвай...Ти Сакура си медик-нинджа и ще отговаряш за здравето както на отбора така и на Наруто . Сега ясно ли ви е ?
-Да ! – Казаха всички в един глас.Какаши погледна за миг синьото небе и докато свали погледа си отборът вече го нямаше…

Шеста глава



…Хината,Сакура и Саске препускаха през гъстата гора тичайки към Наруто . Вече се смрачаваше и красивият залез се откриваше пред очите на изморените нинджи , но дори тази прелестна картина не успяваше да ги отдалечи от мислите и тревогата им , единственото което се въртеше в съзнанието им бе как да спасят приятеля си.
Хината спря и се огледа наоколо , Сакура и Саске спряха до нея и с готовност зачакаха заповедите й . Момичето се съсредоточи и огледа внимателно търсейки с поглед Наруто , тя бе единствената която можеше да го намери , но факта , че все още не го виждаше я уплаши и тя се опита да увеличи разстоянието на погледа си . изведнъж усмивка се появи на разтревоженото й лице и тя извика:
-Натам…Остават около 4 км…Близо сме.
След думите й всички побягнаха към посоченото място с всички сили и след около 30 мин стояха пред огромна пещера.
-Тук е , усещам го .-Сакура погледна пещерата . Всички знаеха че от тук започва най-трудното но дори и за миг не се замислиха . След минута отборът беше навлязъл в убежището и се готвеше за битка.
-По дяволите , прекалено бързо ни намериха. – Прошепна раздразнено един от членовете на Акацуки . –Нямахме време да…
-Млъкни глупако…-Итачи прекъсна съотборника си .-Да не искаш да разберат какво правим със силата от демоните ?! Мисли преди да говориш .
Саске , Сакура и Хината вече бяха в пещерата , навсякъде бе тъмно и те не можеха да видят накъде вървят …Сакура изтича напред и се провикна.
-Къде е Наруто ?! Идиоти , мислите че това че не виждаме ще ни спре ?! Няма начин…По-добре излезте и се бийте загубеняци…
Тогава ярка светлина озари цялото помещение и те видяха къде точно се намират . Наруто бе вързан за ръцете и краката с вериги и едвам се държеше прав , явно отровата от иглата така го бе парализирала , че той можеше само да гледа , трима члена на организацията стояха в дъното на пещерата и наблюдаваха внимателно врагът си.
Саске погледна един от тях с чиста омраза и извика
-Итачи…ЩЕ ТЕ УБИЯ..
-Я виж ти….Малкото ми братче отново е тук…-Отговори той (Итачи не Саске) с ирония .-Какво, пак ли ще си отмъстяваш ? Ако е така по добре да си извадя списание . Ти не можеш дори да ме погъделичкаш.
Саске се изнерви още повече , той се приготви да нападне брат си но изведнъж се спря . Итачи се приближи до Хината и въобще не обърна внимание на Саске.
-Е миличка…Нали ти казах да не идваш , помниш ли ? Сега знаеш какво ще се случи ? Помни , че ти си избра…Смъртта!
Изведнъж от никъде се появиха другите двама члена на Акацуки , хванаха Саске и Сакура и с някакво джуцу ги приковаха за стената , съотборниците на хината се опитваха всячески да се измъкнат но без успех.
-Ето видя ли ? Останахме сами . Точно като в съня ти!-извика Итачи и самодоволна усмивка се появи на безчувственото му лице . Хината изпадна в паника , тя се огледа , всичко беше точно като в кошмара който бе сънувала миналата вечер. „От къде знае за съня ми? Т-това е н-невъзможно.”
Наруто се опита да се помръдне но не успя. Той се сети за кошмара който му бе разказала Хината и за обещанието което й бе дал в онази вечер.”По дяволите, трябва да й помогна. Обещах й че няма да позволя да й се случи нещо. Хайде Наруто размърдай се…” Той се опита отново да се измъкне но без успех. Русокосият нинджа гледаше как Хината бе изпаднала в шок а Итачи не спираше да й говори, тя бе от хората които лесно можеш да доведеш до паника но и лесно да ги накараш да се опомнят. Наруто не издържа и извика.
-Остави я на мира, копеле! –Наруто погледна Хината и се опита да я укоражи.-Хината не го слушай. Не му позволявай да ти говори така….Помниш ли какво ти обещах, няма да позволя този скапан кошмар да се сбъдне. Чуваш ли?!
Момичето погледна Наруто, той я гледаше право в очите сякаш погледът му изпиваше всяко чувство на страх и отчаяние в нея и куражът, който я бе напуснал, бавно се възвръщаше.Хината се изправи „Щом сънят е започнал да се сбъдва ми остава само една възможност…Да променя края”тя направи някакви знаци и извика „Бякуган”…..

Седма глава



…Момичето погледна Наруто, той я гледаше право в очите сякаш погледът му изпиваше всяко чувство на страх и отчаяние в нея и куражът, който я бе напуснал, бавно се възвръщаше.Хината се изправи „Щом сънят е започнал да се сбъдва ми остава само една възможност…Да променя края”тя направи някакви знаци и извика „Бякуган”…..
Битката започна. Хината бе сама срещу трима противника , но думите на Наруто я накараха да се чувства по силна от всякога. Итачи и другите двама члена я обградиха и заеха позиция за атака, Хината също бе готова да атакува и внимателно изучаваше слабите места на противниците си с Бякугана. Итачи от своя страха активира Шарингана си и точно преди да се опита да хване Хината , някой се провикна.
-ХИНАТА! НЕ ГО ГЛЕДАЙ В ОЧИТЕ! АКО ТЕ ХВАНЕ В ИЛЮЗИЯТА СИ, СИ ЗАГУБЕНА!
Хината се обърна откъм мястото където чу гласа и видя Саске , той още не можеше да се измъкне от джуцуто в което бе хванат. За момент Хината забрави за Итачи , точно когато се обърна към него поучи силен удар който я повали на земята и ужасяващ смях се разнесе из цялата пещера.
-ХАХАХАХАХА…Безполезна курва(сорри за израза). Казах ти че ако дойдеш ще умреш, но ти не ме послуша…Ставай и да приключваме…Вече ми се доспива.Ти нямаш никакъв талант, не можеш да ми направиш нищо.
Хината погледна смеещото се лице , във всяка друга ситуация тя би се стъписала от страх , но не и сега.Сега това лице я дразнеше и отвращаваше, тя стана и погледна Итачи със смразяващ поглед.Думите му сега й изглеждаха смешни и тя реши да ги използва срещу него
-Съжалявам Итачи , сбъркал си курвата. Аз няма да умра тук , а дори и да умра няма ти да си моя убиец.
Другите двама члена нападнаха Хината. Тя ги спря с един удар и се насочи към Итачи, но те не се отказаха и започнаха да хвърлят кунаи и шурикени към нея, Хината извика „Кайтен” и успя да отблъсне всички оръжия. Изведнъж кунай прелетя и я уцели в стомаха, Хината беше твърде разсеяна с другите двама члена и не можа да избегне удара. Момичето обви раната с ръце, тя бе твърде дълбока и Хината усети как бавно губи съзнание, червената й кръв течеше по тялото й и единственото което сега чуваше бяха виковете на Наруто. Той стоеше неподвижен и единственото което можеше да направи е да гледа. Момчето не можеше да повярва. Тъкмо бе открил момичето , с което иска да прекара живота си и вече я губеше. Наруто се опита да помръдне но отровата още го държеше парализиран, той искаше да отиде при нея и да я прегърне но не можеше. Русокосият нинджа се чувстваше сякаш огромен камък е паднал на гърдите му и ужасна болка прояждаше малкото му останала надежда , че ще върне Хината жива в селото. Ядът се всели в душата му и факта , че не може да направи нищо за любимата си , го ядосваше още повече.
„Това ли е краят?! Точно когато всичко зависеше от мен аз пак не направих нищо...Наруто…Той тъкмо..” Хината дори не успя да довърши мислите си , бавно падна на студената земя, в съзнанието й изплуваха всички хубави моменти, всичко което е успяла и не е успяла да направи я разстроиха още повече и студени сълзи потекоха по бледата й кожа. Тя знаеше че това е краят, бе готова за него , но един глас изкара съзнанието й от този шок..
-ХИНАТАААА! ПО ДЯВОЛИТЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! НЕ И СЕГА…АЗ…ЗНАЕХ, ВЯРВАХ, ЧЕ МОЖЕШ ДА ПОБЕДИШ, ДА НИ ИЗМЪКНЕШ ОТ ТУК….ВСИЧКО Е БИЛО ЛЪЖА, ТАКА ЛИ? ПРОСТО ТЪПИ ОБЕЩАНИЯ…!? ОБЕЩАХ ТИ , ЧЕ НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ! АКО СЕ ПРЕДАДЕШ СЕГА, ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ ГО ИЗПЪЛНИХ…НЕ ИСКАМ ДА ЗАГУБЯ НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО ЗА МЕН!
Тези думи се забодоха като нож в сърцето на Хината и я накараха да се осъзнае „Точно когато всичко за което съм мечтала е реалност аз съм готова да го загубя…Какво ми става по дяволите! До там ли стигнах…Да не мога да спася единственото което някога съм желала заради една сериозна рана! Това не съм аз…Не Не Не няма да се предам”Хината се изправи държейки раната с ръце и погледна Итачи с чиста омраза.(сега разбира кво му е на Сасуке XD)Той не можеше да повярва на очите си „Т-това е невъзможно..”
-Какво правиш глупачке…Та ти си полумъртва…Да не мислиш , че като не можа да ме победиш преди, сега ще го направиш!- Итачи все още не можеше да повярва , че тя иска да се бие. Той бе сигурен , че я е убил . Хината се изправи леко едва държейки се на крака , но успя да отговори.
- П-преди малко каза че съм безполезна курва, нали Итачи ?! Е приготви се една безполезна курва да ти срита задника.
Хината отмести ръце от раната и изтри кръвта от тях в дрехите си после започна да прави някакви знаци и около нея се образува кръг от чакра който със всеки следващ знак ставаше все по голям. Накрая около Хината се бе образувала нещо като сфера от чакра, тя подпря ръце на нея и я изтласка, това джуцу бе толкова силно че на всякъде където минеше правеше всичко на прах. Всички гледаха в захлас, никой никога не бе виждал такава сила и то от човек със смъртоносна рана. Итачи взе двамата си съотборника и успя да избяга преди цялата пещера да се разруши.

Осма глава



По някаква случайност Наруто Саске и Сакура се измъкнаха невредими. Саске и Сакура се затичаха към Хината но тя бе твърде далеч от тях. Наруто стана и започна да тича към нея, парализата отминаваше бавно и мъчително , но на момчето не му пукаше за болката, той искаше просто да стигне до Хината. Русокосият нинджа бе по близо и когато стигна, Хината падна в ръцете му, това джуцу така бе изтощило тялото й че тя едва дишаше, сякаш наистина бе мъртва.
-Сакура ! Побързай…Трябва й помощ , веднага !- Наруто се развика, той не искаше да загуби Хината , не и сега.Момчето усещаше как бялата й кожа бавно изстива и единствено надеждата, че може да я спаси го държеше да не заплаче.
-Хайде Хината дръж се! Сакура ще те излекува просто изчакай малко…Не ме оставяй сега…Нужна си ми.-Наруто стоеше и отчаяно се молеше да успее да я спаси. „Защо по дяволите разбираш колко обичаш един човек чак когато си на път да го загубиш? Защо…?”Това бе единственият въпрос който се въртеше в съзнанието на нинджата.
-Забога Сакура какво правиш? Побързай!
-Добре де идвам…Тук сам.- Сакура седна пред Хината и започна да лекува раната. Минаваха часове но Хината все още не се събуждаше.
- Направих всичко възможно Наруто. Дишането й е слабо, има стара травма на сърцето, която още повече влошава положението, а и тази рана на стомаха…Съжалявам! Сега всичко зависи от нея…Ако иска ще се събуди, има малък шанс, ако не иска тогава…
-Не, не си го и помисляй…Аз..Тя….Ще се събуди…Нали?!-Наруто не можеше, не искаше да повярва, че това е краят. Тя даде живота си за да може той да е добре и сега той я губеше…Беше твърде нереално и Наруто не искаше да приеме че е истина…
-Трябва да я заведем в Коноха, там ще се погрижат за нея!- Саске се намеси…Той се опита да разсее Наруто и да намали болката , но беше безполезно. Наруто взе Хината на ръце и я понесе към селото. Той тичаше толкова бързо, че Саске и Сакура едва успяваха да го настигнат.
-Наруто забави малко….Не можем да те следваме..Ще те изгубим.-Саске се опита да хване Наруто но се спря когато чу думите му.
-Изгубете ме, не ми пука…Аз…трябва да я заведа при хокагето. Тя ще успее да й помогне. Разбери ме Саске, ако това беше Сакура и ти би направил същото…!
Саске стоеше и гледаше как Наруто се отдалечава, когато Сакура се приближи се развика:
-КАКВО ПРАВИШ САСКЕ? ТРЯБВАШЕ ДА СПРЕШ НАРУТО…НЕ БИВА ДА СЕ РАЗДЕЛЯМЕ!
-Чуй ме Сакура.Остави го да се оправя. Той не е бебе. Видя ли погледът в очите му? Обича я и няма да се спре поред нищо…Не мога да го спра защото аз бих направил същото ако ти беше на мястото на Хината и ако тогава той ме спираше бих го убил!
Сакура стоеше и гледаше любимия си. „Какво? Това Саске ли е? Знам че с Наруто са приятели по някакъв странен начин, но…Саске никога не е казвал подобно нещо за Наруто.”
-Не ме гледай така че ме изкушаваш , а точно сега не е момента за целувки! Хайде да тръгваме…В Коноха ни очакват…
Саске и Сакура се запътиха към селото. След около 30 мин. Всички бяха в Коноха. Наруто отиде в кабинета на хокагето и остави Хината на масата.
-Цунаде-сама трябва да й помогнете….Сакура каза, че ма малък шанс да се събуди.Направете всичко възможно…
-Какво е станало Наруто? Тя е много зле!-Цунаде започна да лекува Хината.-Сядай Наруто и ми разкажи всичко…
Задъханото момче седна и започна да разказва какво се е случило с най-малките подробности.
-Значи така…-Каза Цунаде след като Наруто свърши.-И вие я оставихте да се бие сама!
-Какво можехме да направим, аз бях парализиран а Саске и Сакура бяха хванати…Тя остана сама.
-Защо не й казахте да бяга и да извика спасителен отряд!
-Нямаше да ни послуша. Моля те направи всичко възможно да я спасиш…Аз й обещах…Няма да си го простя ако я загубя..Тя…Аз…Казах й че няма да позволя нищо да й се случи..
-Наруто трябва да спреш да даваш неизпълними обещания...Искам да те питам нещо!
Ти и Хината…Има ли нещо между вас?
-А ти как мислиш..? Обичам я , но го осъзнах прекалено късно. Бях глупак през всичките тези години…Заблуждавах се че харесвам Сакура. Да в началото беше така но после нещата се промениха а аз бях прекалено сляп…

Десета глава



…-Стига Наруто. Тя едва се държи. Няма никакъв шанс да оцелее.
-НЕ…Ще се оправи сигурен съм, а сега отиди и кажи на другите решението ми.
-Добре ще изчакаме два дни, но само толкова, чу ли? Ако не се оправи тръгвате без нея!
Какаши стана и излезе от болницата.Наруто остана сам .Той погледна към вратата на стаята на Хината,тя бе леко отворена.Наруто се загледа за момент, Хиаши стоеше до Хината и я гледаше с безчувствения си поглед но въпреки това той чувстваше болка, болка която не бе чувствал никога, сякаш нещо много ценно му бе отнето. Той винаги е мислел Хината за слаба и безпомощна, винаги я е пренебрегвал но въпреки всичко той я обичаше и точно тази обич сега пронизваше сърцето му и зад безчувствения поглед и строгият му характер се откриваше огромна празнина. Изведнъж той се обърна и погледна Неджи.
-Неджи да тръгваме..Прекалено дълго останахме. Да я оставим сама.
Двамата излязоха от стаята. Наруто се изправи и ги погледна.
-Аз ще остана тук…
-Да не си луд! Прибирай се. –Неджи погледна Наруто и излезе от болницата.
Наруто влезе в стаята и седна на един стол близо до Хината „Имам 2 дни, само 2….Прекалено малко са….Ако не се събуди ще трябва да отида сам…Какъв глупак съм…Не трябваше да се бия”

На другия ден Киба, Куренай, Саске и Сакура отидоха в болницата.
-Извинете къде е стаята на Хината?
-Съжалявам само по 2-ма.
-КАКВО?-Извика Киба.-С-само по двама? ЗАЩО? Ние сме дошли заедно!
-Такива са правилата.
-Хайде де! Само този път. Няма да кажем на никого!- Всички погледнаха с най-невинния си поглед.
-ОхХх Добре влизайте, но внимавайте някой да не ви види защото ще ме изгонят. Стая номер 13 (любимото ми число)
Всички влязоха и погледнаха учудено.
-Н-наруто!-Сакура остана в шок. -К-каво правиш тук? Не си ли се прибирал?
-Ами аз…такова…Вие какво правите тук?-Наруто бе останал цяла нощ при Хината и по външния му вид личеше че не е спал много.
-Ние дойдохме да я видим…Ще се оправи ли за мисията? Как мислиш?
-Надявам се да се оправи иначе и аз няма да дойда…
-КАКВО?- Куренай погледна изпитателно нинджата.-Не можеш да отказваш мисии.
Изведнъж Наруто стана и извика:
-Мога да правя каквото си искам.Оставете ме намира.
Саске погледна приятеля си и се опита да го успокои.
-Стига Наруто, преуморен си! Почини си и помисли трезво.
-Да Саске преуморен съм, Ядосам съм, тъжен съм и ако още минута я гледам в това състояние ще откача. Толкова повтарях, че ще се оправи , че самият аз не си вярвам. Искам да затворя очи и когато ги отворя да я видя но не тук и не в това състояние.Разбираш ли? Броя всяка секунда и чакам да се събуди и със всяка следваща осъзнавам все повече че това няма да стане.
-Затова трябва да дойдеш на мисията. Трябва да свикнеш с мисълта че Хината вече няма да я има в живота ти.
-НЕ ти не разбираш…Аз все още се надявам че ще се събуди. Имам 2 дни нали?
-Всъщност 1 ! Утре в полунощ ще те вземем. Ще тръгнем през нощта за да може рано сутринта да сме там. Приготви се.
Всички си тръгнаха и Наруто остана отново сам. Той се приближи до Хината и нежно докосна устните й, сякаш ги докосваше за последно. Цялото му тяло изтръпна и той усети нужда да я види будна „Трябва да се овладея. Тя ще се оправи…В-всичко ще е наред”
Наруто се прибра и си взе оръжията, после седна при Ичираку да похапне.
-Хей Наруто отдавна не съм те виждал. Скоро не си идвал. Какво е станало.
-Ами…няма значение…Утре заминавам на дълга мисия и трябва да съм силен.
-Добре момче тогава аз ще те черпя.
Наруто се наяде хубаво и пак потегли към болницата.

На другия ден 11:30 вечерта.
Наруто бе стоял в болницата целия ден.Той знаеше че трябва да остави Хината но все още се нуждаеше от време.Момчето се изправи и погледна часовника „По дяволите имам 30 мин…Не мога да повярвам…След всички което се случи…Тя…”Наруто се приближи до Хината и се загледа в очите й, толкова искаше тя да се събуди че сега всичко му изглеждаше нереално.Най-накрая осъзна че я бе изгубил, сълзи потекоха от сините му очи и закапаха по гърдите на момичето. Цялата болка на Наруто напираше да излезе и сълзите му сякаш нямаха край. Той не искаше всичко да свърши така, надяваше се да я види отново но не всичко свършва добре. Унесен от тъгата той не виждаше и не чуваше нищо докато нечии глас не го повика.
-Н-наруто…

11 глава



…Наруто отчаяно вдигна поглед, гласът който го повика му прозвуча някак познат.Той погледна любимата си и шокът се изписа на лицето му, Хината се опитваше да отвори очи, тя постави ръка на гърдите си и отчаяно се бореше за глътка въздух. Наруто се обърна и започна да тича по коридора , той не знаеше на къде да поеме , на всякъде беше тъмно но той продължаваше да вика за помощ. Треперещия му глас се разнесе из болницата и събуди повечето й обитатели, навсякъде светнаха лампи и хората наизлизаха от стаите да видят от къде идваше този шум.
-Цунаде-сама…Цунаде-сама…Хината се нуждае от помощ…По-дяволите това е болница има ли лекар тук?! Цунаде-сама…!-Наруто се спря задъхан пред вратите на една стая „Тук трябва да е.” Той започна да тропа по вратата и от вътре се чу ужасяващия глас на Хокагето.
-Какво искаш Наруто ? Знаеш че е лошо да ме ядосваш ?!
-Цунаде-сама…-Едвам изрече Наруто, той пое дъх и продължи.-Хината…Тя има нужда от помощ…
Цунаде излезе и погледна Наруто натъжено .
-Виж Наруто знам че ще ти е трудно…Искаш да се опитам да я съживя защото това е последния ти шанс да си с нея преди мисията но това е невъзможно…
-Не…Цунаде-сама тя наистина се нуждае от помощ…Тя започна да диша и…
-Значи се е събудила?! Защо не каза по рано? Да тръгваме!
Цунаде и Наруто пристигнаха в стаята на Хината, тя се бе изправила и от устните и течеше кръв , момичето се бореше за всяка глътка въздух и изглеждаше сякаш се бе завърнала от ада. Хокагето се приближи и постави ръце на гърба на Хината.
-Наруто ще се опитам да излекувам раната от вътрешната страна като проникна през гърба но….
-Какво?
-Понеже сега е будна болката ще е неописуема. Ще се опитам да и лекувам сама но ако се разбунтува ще ми трябва твоята помощ.
-Добре…Ще помогна с каквото мога.- Наруто погледна приятелката си, погледът й издаваше ужасът който е преживяла , какво ли е видяла докато бе в безсъзнание. Хината се свести и се огледа наоколо, тя видя Наруто и усмивка се появи на лицето й . Цунаде събра чакра в ръката си и я постави на гърба на момичето. Ужасна болка прониза тялото на Хината , тя не издържа и избута лекарката си .
-Знаех си че ще стане така…Наруто трябва ми помощта ти.
Момчето кимна одобрително и се приготви да чуе какво точно трябва да направи.
-Прегърни я!
-Какво?-Наруто остана вцепенен, очакваше всичко но не и това.-К-как точно ще й помогна с прегръдка ?!
-ПРЕГЪРНИ Я!-заповяда настоятелно хокагето.
„Еха колко приятна помощ…Като се сетя колко дълго чаках този момент.” Наруто се усмихна и прегърна момичето си, тръпки преминаха през тялото му, мирисът на кожата й и меката й коса го опияняваха, толкова дълго бе чакал този момент че не му се искаше да свършва.
-Добре добре а сега я дръж здраво.-Изкомандирва Цунаде и си спечели два учудени погледа.
-Слушай Хината трябва да те излекувам за да отидеш на мисията затова стой мирна колкото и да боли , а ти Наруто я дръж защото колкото и да е добричка ще се разбунтува ако я заболи силно.
Двамата кимнаха одобрително и Наруто стисна здраво Хината, тя вкопчи ръце в него и стисна зъби, момичето знаеше колко ще боли още от първия път и здраво прегърна любимия си. Цунаде постави ръката си отново и започна да лекува раната. Болката пронизваше Хината и тя стискаше Наруто все по силно опитвайки се да убие болката, накрая тя не издържа и започна да се дърпа, Наруто усети колебанието й и я стисна здраво. Погледите им се срещнаха, лицата им бяха буквално на сантиметри едно от друго, момчето погледна любимата си и извика:
-Стой мирно Хината, ако това е единствения начин ще търпиш…Няма начин да тръгна без теб! Чуваш ли?! (егоист XD)

12 глава



Часовникът иззвъня и Хината скочи от леглото. Момичето огледа стаята в която се намираше и веднага разбра че си е в къщи, часовникът показваше 08:30 и тя имаше 2 часа до тренировката с отбор 7. Хината се изправи и излезе на терасата, тя подпря ръце на парапета и замислено погледна към хоризонта... Момичето все още не можеше да осъзнае че всичко е било сън, тя все още не бе виждала Наруто и Саске все още не се бе завърнал в Коноха...Бяха минали две години от както за последно бе видяла Наруто и въпреки усилията си все още мислеше за него понякога. Хината влезе и започна да се облича „Какъв беше този сън? Почувствах го сякаш беше истина..Да не би да е предупреждение !?” Тя излезе от стаята си и слезе в кухнята където я чакаха Неджи, Ханаби и Хиаши с топло кафе и закуска...Момичето седна на масата без дори да поздрави и се загледа през прозореца..

-Какво става? Какво ти е?

Хината се стресна от намесата на Неджи и побърза да излъже..

- Не, нищо ми няма...Сънена съм...
- Стига не съм глупав...Идваш без да поздравиш и гледаш през прозореца, дори не си отпила от чашата си...Има нещо!
- Не просто днес е тренировката ни с отбор 7 и се притиснявасм да не се изложа..
- Ааа, значи заради Наруто си толкова разсеяна!?
- Я млъквай...Просто трябва да представя отбора си добре, това е..!

Момичето не издържа хиленето на Неджи и излезе да се поразходи „Какво си въобразява...Наруто е минало за мен, а той само ми го натяква...Но от друга страна наистина ми се иска да видя Наруто. Чух, че е станал много силен...”
След около 30 минути Хината вече беше на път за тренировъчната площатка, пролетният вятър галеше кожата й и разпиляваше косите й, слънчевите лъчи огряваха лицето й и най-накрая тя получи малко осамотение с мислите си. Момичето се замисли за съня, който беше сънувала и отново се помъчи да разгадае значението му, но без успех.
Когато пристигна на тренировъчната площатка нямаше никой. Тя седна и се загледа в небето. Толкова хубави спомени изплуваха в съзнанието й: първият ден в академията, чуунинския изпит, първата и мисия с Наруто... Хината си спомни всеки хубав момент който беше преживяла с него, това бе нещо, което тя не би заменила за нищо на света и въпреки това не можеше да допусне отново да почувства нещо към него, бе твърде безсилна.
След още 30 минути отнесена в размисли и страсти тя реши да започне тренировката сама „ Така поне ще съм потготвена, когато дойдат останалите...Няма да позволя заради мен да се изложи отборът ми както става винаги. Трябва да съм силна и да не позволявам Наруто да ме разконцентрира...Хайде Хината, постарай се”

Изведнъж странен глас се чу зад Хината..

- Защо тренираш сама?

Хината се стресна но му отговри без да се обръща „Кой ли е този?”

- Кой си ти и какво правиш тук?
- Какво, няма ли да се обърнеш да видиш кой съм...!
- Хм...Не ме мисли за толкова глупава, ако се обърна лесно ще ме нападнеш!
- Така мога да те нападна в гръб...!?
- И каква полза ще имаш от това? Вече знам че си тук! Какво искаш?!

Странникът се доближи до нея толкова че тя усещаше дъхът му по кожата си, той сложи ръка на рамото й, Хината не исдържа и го цапардоса.

- Ау..Какво правиш по дяволите?- Жертвата извика от болка, а Хината го удари отново от яд.
- Киба. Идиот такъв, какво си мислиш че правиш...С този престорен глас! Да не мислиш че ще ме уплашиш..Можех да те убия преди да съм разбрала кой си!
- Е какво? Просто се пошегувах...Какво ти става днес?!
- КАКВО МИ СТАВА ЛИ? Изкара ми ангелите, заслужи си го!
- Хината наистина, какво ти е?- Киба погледна съотборничката си, тя НИКОГА до сега не се бе държала така грубо...Нещо ставаше с нея...
- Казах ти, нищо ми няма...Къде са Шино и Куренай-сенсей?
- Идват след малко...Седни! Скоро и отбор 7 ще са тук!

Двамата съотборници седнаха замълчаха...И на двамата им беше малко неудобно заради случилото се преди малко..Киба все още намираше поведението на Хината за странно и търсеше причината...За какво толкова мислеше, че да не разпознае шегата му, обикновенно тя винаги разбираше кога той се шегува и го оставяше да се посмее...Сега сякаш нещо по важно мъчеше съзнанието й...

След един час се появиха и останалите от отбора придружени от Сакура, Сай и Наруто. Куренай се огледа и след като не намери Какаши реши да пита отбора му..

- Къде е Какаши?
- Ами той „малко” ще закъснее. Каза да започваме без него..

П.П. Който не разбра...До сега всичко е било сън Още от самото начало...Доста обмислях какво да става в тази глава и това беше най-лудата идея която ми дойде..

13 глава


-Хм..Добре да започваме...Ще започнете с битка между двата отбора, за да видя как се справяте с този тип битки. Искам да видя екипна работа. Покажете какво сте научили...Да започваме!!- След думите на Куренай двата отбора започнаха битката.
Отбор 8 започнаха с перфектна стратегия: Хината отговаряше за защитата и скритите атаки докато Киба и Акамару нападаха в пушека от Smoke Bombs, Шино се бе пренасочи към Сакура поради силата й и се опитваше да изсмуче чакрата й със своите паразити...
Отряд 7 започна малко несигурно, но бързо изравни резултата: Наруто използваше клонингите си за да имат числово предимство, Сай отговаряше за защитата, тъй като с рисунките си той бе перфектен за тази задача, а Сакура следеше за здравето на отбора си и със силата си успяваше да прави перфектни атаки, тъй като беше медик нинджа тя можеше да лекува по време на битка, а това бе предимство което другия отбор нямаше...
Битката продължи с часове и скоро двата отбора достигнаха предела на силите си, Киба и Сакура бяха аут и скоро Сай и Шино щяха да ги последват...След още половин час, на бойното поле бяха останали само Наруто и Хината.
Наруто имаше предостатъчно чакра, а Хината контролираше перфектно своята, но въпреки това и двамата бяха на път да се откажат...”Не..Не мога да се откажа...Не и пред него. Колко време загубих в денонощни тренировки, не мога просто да се предам, но вече едва стоя на краката си!!” Хината събра последната си чакра и се затича към Наруто...”По дяволите, без тъпата лисица съм загубен...Не мога да повярвам че тя издържа толкова дълго...Мислех че първа ще отпадне. Мамка му, нямам друг избор” Наруто призова чакрата на Кюби и се засили към Хината...Настъпи решаващия момент! Кой от тях бе по-слиен?! Кой притежава издръжливостта да остане последен в тази битка?! Всеки замахна към лицето на другия и...Изведнъж някой с удар отклони ръцете им, а Наруто и Хината паднаха назад.

-Какаши-сенсей! – Извика Сакура, потресена от това, че учителя й спря битката...Наруто и Хината просто си лежаха на земята...И двамата бяха прекалено уморени за да станат. Хината се опита да се изправи но едва помръдна ръката си..

-Чак сега ли се сети да се появиш?! –Попита Куренай саркастично...

-Бях при Цунаде...Няколко наши шинобита са забелязали Саске преди няколко дни в една гора близо до съседното село...Изпращат отборите ни на мисия, трябва да го намерим...

-КАКВО?! САСКЕ?! КОГА?! КЪДЕ?! КАК?! – След като чу името на съотборника си „умореният” Наруто скочи и започна да разпитва....
-ГЛУПАК! Не чуваш ли?! – Сакура побърза да го цапардоса и го бутна на земята за да седне. - Сядай и слушай!

Киба и Шино помогнаха на Хината да стане и тримата седнаха до отбор 7...
-Все още не сме сигурни че е Саске...Наши нинджи са били вкарани в илюзия докато са се връщали от мисия...Двама от тях са мъртви, тези които са се измъкнали са сигурни, че въпросната илюзия е дело на Шаринган...В следвствие на секретната информация която получихме за смъртта на Итачи, единственият жив от Учиха е Саске...Не знаем какво цели, но нашата мисия е да го НАМЕРИМ...- Какаши подчерта последната дума с гласа си и реши, че отбора му е разбрал намека...

- Значи ще намерим Саске и ще го върнем в коноха!!! – Не! Очевидно не бяха схванали намека...

- Нашата мисия е да го намерим. ЯСНО! Няма да се бием ако не е наложително и ще го върнем в Коноха САМО по негово желание...В момента той е опасен за Коноха и ако го върнем против волята му може да предизвикаме голями неприятности на селото...

-Кога тръгваме? КОГА? КОГА? КОГА?- Започна да вика Наруто но отново получи удар от съотборничката си...След минута той се успокои и се замисли...Най-накрая му се даваше шанса, който бе чакал толкова дълго..Не би си позволил да го изпусне дори да даде живота си в битката, но дали наистина знаеше какво го очаква?!

Супер е!

Не е нищо, в сравнение с твоите, но мерси...

Не е нищо, в сравнение с твоите, но мерси...