Мирис на кръв (гаасаку)

Глава 1-ва (среща с познат)
"Имало едно време"...нали така започват всички приказки,но нейния живот не бе приказка макар да имаше нещо невероятно в него.Във всички приказки се споменава за нещо вълшебно,странно,красиво,но в нейния имаше само-тъмнота и празнта.Казано честно тя беше една "Кучка с празен поглед" тя знаеше отлично какво означава думата "Болка" но не го показваше.Бродеше по улиците-ден,нощ това не я засягаше - тъмно,светло.Винаги се обличаше необичайно - раздърфани дънки,отстрани бяха пуснати няколко синджира,а потника бе черен,като мрака.Само едно нещо изпъкваше и това беше розовата и дълга коса.Това бе нетипично за обикновенните хора,всички си мислеха,че е правила нещо с нея,но само тя си знаеше какво!Когато минеше всички я оглеждаха и си шушукаха мислейки си че тя не ги чува ала се залъгваха,честно на нея не и пукаше какво говорят хората....както всички,казваха "Кучките нямат сърце".Ето сега бе вече и Сакура бродеше пак из улиците на Коноха...тя нямаше родители,защото бяха загинали при пожар,също така и малката и сестричка Юки ... тя бе досуща,като нея само че имаше руса коса.Преди време Сакура никога не изтриваше усмивката от лицето си,а сега дори няма и помен от нея.Винаги се е питала дали този пожар бил умишлено....или просто е станало от "само себе си".Изведнъж се чу странен звук от малката тъмна уличка по която сакура вървеше.Първоначално си помисли,че така и се сторило,но после от заде и се чу дразнещ смях и студен глас каза с надменност:
-Кой загуби сега Сакура?-розовокоската веднага разпозна чий е този глас и се обърна...беше тъмно,но можеше да се види някаква част от тялото на мъжа пред нея.
-Кой си ти,по дяволите?-тя се опита да прозвучи наистина незнаейки,но не успя.
-Престани да се правиш,че не ме познаваш,никога не си била добра в това!Дори,когато бяхме отбор 7.-Момичето се приближи до мъжа казвайки студено:
-За мен ти вече си никой,нито искам да те знам,нито помня така че,моля те извини ме.-каза тя тръгвайки,изведнъж усети топъл полъх на нечий дъх върхи шията си...
-Е тогава не ми оставяш избор малката..-каза мъжът и захапа нежната и шия,момичето не се съпротивляваше,защото нямаше силата...той вече беше отпил от нея..беше си взел малко...бе я омърсил.След малко нямаше и помен от него,а Сакура лежеше преззащитно на студената земя ронейки топли сълзи.Тя опита да помести главата си или да викне за помощ,но когато го направи хем я болеше хем кръвта блееше още по силно.Единственото,което можеше да направи бе да се отпусне и да се радва на жалката си смърт.