Бар "Летни Дни"

Ето и първата глава от фика, в който хора от форума са главни герой .. Сега знам, че първата глава не е интересна, но е наложително да е такава, все пак да ви запозная с геройте.







Да .. да.. къса е , толкос колкото е ;д утре ще е следващата глава, за да се компенсирам за късата глава. Знам че има мнооого недостатъци, и очаквам критики , с който да мога да направя следващата глава много по добре : )

- Леле, имам чувството, че ако ги пипна, какво ли ще стане? - и се усетиха стъпките на момчето, което доближаваше до тях. А зад него се запътиха и другите момчета ..

-Страх ме е, Рал. - тихичко говореше Ев, която беше на път да се разплаче. А Рал я погали за да я успокой. Всички бяха много изплашени, някой повече, друго по малко.
-*Пипнат ли ме или някоя от нас, ще им счупя ръчичките! Оооо да! Те не ме познават, но ще се запознаят с ЮМРУЦИТЕ НА ЛИЛИ * - нахъсваше се момичето и само чакаше те да направят своя ход, за да ги натупа. Щеше да успее , понеже беше учила доста бойни изкуства ..
Всички затрепериха още повече след като чуха стъпките по- близо до тях. Момчето, което реши да се прави на велик ,се наведе за да бутне момичето, което най - малко трепереше. За негово нещастие, това беше нинджата Лили. Той сложи ръка на рамото й, в същият момент момичето се изправи, хвана му ръката и с едно движение вече го беше проснала на земята. След няма и секунда, всички момичета се бяха изправили и застанали зад гърба на Лили, която викаше яростно" Кой е следващия?? " .
Момчетата обградиха падналото момче. Тръгнаха да го питат дали е добре, а той просто гледаше в като хипнотизиран момичето, което го направи на пух и прах . Чудеше се, от къде вадят тези момичета , такава сила. Имаше чувството, че след малко всички ще ги нападнат. Момчето се надигна, изтръска мръсотията от дупето си. След това си обърса и лицето, което не беше толкова зле. Момчето беше със светло кафява коса, със зелени красиви очи. Нямаше кой знае какви мускули, но не беше и хилка. Изглеждаше все едно е плейбой, гледаше ги леко надменно. По едно време забеляза един поглед, който го гледаше доста устремено.
- Оле, Венци? - обади се едно нежно женско гласче, зад момичето-побойник. Изведнъж всички момичета погледнаха, плахото детенце , а след което и момчетата я за зяпаха.
- Маги, ти познаваш някой от тези изнасилвачи? - шокирано говореше Рал и се споглеждаше с момчетата още по - шокирано . . За разлика от тях, момичето , вече спокойно, кимна с глава и заговори.
- Да, познавам го! Баща му се опитваше да зарибява сестра ми, която е на 26, обаче . . - обаче, не можа да довърши. Момчето скокна и затвори устата на момичето с ръка и набързо извика:
- Обаче няма значение !!! - настъпи тишина след думите на прословутия Венци, която беше развалена от изцепката на Ев.
- Баща ти сигурно има Педо усмивка : ) . - тишината продължи още около 5 секунди, след което всички изпаднаха в буен смях, освен момчето , което гледаше много тъпо ..
- Добре уе, брат! Спрете да се е*авате с баща ми! Покажете малко респект! - усещаше се ядосания тон на Венци, който показваше жестове с пръсти на своите приятели.
- Хайде, наистина, беше смешно,но стига! Вие момчелъците, какво искате от нас? - на Зо лицето стана сериозно. Така и покрай нея момичетата и те спряха да се смеят и зачакаха отговор.
- Ние искаме нещо от вас? Леле, много манга гледаш май .. - осети се ирония в тона на говорене - А, вие какво търсите тук? - заговори срещу нея едно високо момче, една глава над нея , може би. Имаше черна нежна коса, а очите му бяха сини, все едно огледаш небето. Зо замръзна от него. Ту от страх, понеже си беше леко якичък. Но и от якото му държание. Макар, леко зубърка, тя умираше по лошите момчета . . По едно време устата на Зо се отвори, а тя продължаваше да го гледа, без да се усети ..
- Ще ти влезе някоя муха, момиче! - реши да замаже положението Танчето, след което ръгна Зо, за да се осъзнае. Обаче на Тони и беше омръзнало да ги гледа и реши тя да им обясни всичко, и те най - накрая да се махат.
- Значи, учителят ни по практика ни каза да дойдем тук и опаля, тук се озовахме, където срещнахме вас! По- точно, вие нас! А какво търсите вие, бабите ви одъртели? - заядливо завърши Тони, като наблегна на последните думички ..
- Баба ми е още млада! - леко викна едно момче изотзад, за да могат да го чуят. Малко след туй се изтика напред и мигна на Рал, която го гледаше, или по-точно го изяждаше с поглед. Навярно беше кореец. Имаше много хубаво и стегнато тяло, беше с тъмна коса, и с кафяви игриви очи. След това той се усмихна, а тази усмивка беше пълна с енергия.
- КияЯЯяя! - викна Рал. А момчетата и момичетата я загледаха с поглед " ОМГ". Просто момичето след като видя това азиатче, се вкара в филм, в който те..- Спокойно, нищо ми няма, та, вие защо сте тук? - момичето реши да каже нещо, понеже стана неловко ..
- Добре. И на нас учителя Тимбарлейк ни каза да дойдем тук. Обаче, него го няма все още. - говореше едно момче, което изглеждаше, все едно излязъл от книга. Беше с бял потник, който очертаваше мускулите му, имаше не по дълга коса от 3см , но беше си я вдигнал нагоре, в стил "гребен" или по- тъпо казано, като петел. А погледат му..все едно гледаш вълк в очите ..
- Хей, здравейте момчета! - чу се твърд мъжки глас. Очевидно бе, че гласът не е на момче на по 16/17 години. Мъжът метна с ръка на момчетата, а момичетата безмълвно стояха и гледаха. - Хей, момичета, няма ли и вие да дойдете? - попита ги той, а всички момчета в мислите си вече го линчуваха и хвърляха камъни по него. Защо мамка му ги вика, се чудеха всички и гледаха злобно момичетата, с цел да ги изплашат и те да се откажат ..
- Още един педофил .. ся остава и усмивката да извади .. - мрънкаше Рал под мустак, обаче имаше все още едно момче до нея, което я чу ..
- Баща ми не е ПЕДОФИЛ ! - ядосано тръгна да говори Венци и да се обяснява. 'Гузен, не гонен бяга' са казали хората..
-Добре, добре .. не викай, само, моля те .. - в гласът на Рал се виждаше едно безразличие ..
- Извинете, господине, но къде да идваме .. с вас .. и тях? - попита Тони, но човека не можа да отговори, защото беше прекъснат от Люби.
- Ей, дъртака, ние да не сме някакви курви тук бе?? Тея пишлемета идват - след тая дума всички момчета я погледнаха с една вдигната вежда - и тука почват да се правят на мъжкари. Сега вие идвате и почвате да командвате. Няма да стане вашата работа!! Ясно ли ви е! - момичето вече се беше ядосало и се забелязваше и по външен вид - зачервеното й лице, и по говора й ..
- Хаха, знам че не сте! Аз съм вашия учител по практиката ви и собственик на бар " Слънчеви Дни" . Съжалявам за лошите обноски ! Приятно ми е да се запознаем, аз съм Джъстин Тимбарлейк. - след тези думи, учителя се усмихна. Момичетата имаха възможност да го огледат за няколко секунди. Не изглеждаше лошо, а дори не беше толкова възрастен, колкото си мислеха. Най - много на 23 години да беше.
- Ами къде е този бар? Защото ни казаха, че се намира тук, обаче нищо друго не виждам .. - тръгна да се заоглежда Сю, с надеждата, че ще види нещо ново .. но не видя. Реши да довърши изречението си с "нищо" обаче, вече беше късно и господинът беше заговорил .
- Да, бара не е тук, малко по - надолу по улицата е . - Тимбарлейк посочи с пръст към мястото , след което тръгна - Хайде момчета и момичета към Бара ни ! - и момчетата веднага затичаха след него, все едно патка с патенцата си , а момичетата след половин минута оглеждане като попикани зайки, тръгнаха и те след тях.
След няма и 5 минутки, учителя се спря. Обърна се към тях. Пое си въздух и заговори силно:
- Е, пристигнахме ! - усмихнато посочи отново с рака ... така да наречем .. бара ...


Тая глава стана май скучна .. опитах се .. съжалявам ако някой се чувства малко споменаван. Ако е така да каже, дърта съм и забравям ..
Следващата глава след 2/3 дни : ))

-Е, пристигнахме ! - усмихнато посочи отново с ръка ... така да наречем .. барчето . .

- Къде , къде, къде? - подскачаше едно момче, обикновено на пръв поглед. С кафява коса, сини очи, е .. беше си и висок. По тяло, нямаше нито едно мускулче, но беше едър.
- Ивайло! Ето това там .. - Венци хвана момчето за рамото и му показа с пръст една развалина. Хм ... Като се загледаш се виждаше една врата, цялата покрита с паяжина. Също, по вратата имаше пораснали храсталаци, а зад боклука събран до контейнерите, се виждаха прозорци, за които се предполагаше , че са прозорци.
- Ха-ха .. Някъде има камери? Нали? Това е шоу, дето ни бъзикат, нали? Нали? - говореше като параноик едно друго момче, докато си хапеше ноктите и трепереше. Мале, много си приличаше с Ивайло, само дето това момче беше с тъмно зелени очи и не беше толкова много едър.
- Споко, брат ми! Поеми си силно въздух ... Да … браво … хайде, Андрей, още веднъж … - успокояваше го Николай, докато го беше хванал за двете ръце. Ако хората не ги знаеха, че са братя, щяха да ги помислят за хомо-та.
Учителя поразчисти паяжината, събрала се около ключалката с ръка, след това пъхна един голям ключ и отключи вратата. След като я отвори, влезе, направи знак на децата и те тръгнаха след него.
- Леле .. - чу се ехо от думите на Люби. Барчето беше по- голямо, от колкото изглеждаше от вън. Стените бяха мръсно-зелени на цвят, тавана- пълен с паяжини, паяци и умрели буболечки. В барчето беше тъмно, защото прозорците бяха замазани и мръсни и затова не можеше да премине никаква светлина. Бара беше покрит с умрели хле*арки, стари вестници, които са пожълтели с времето, и отново паяжина. Абсолютно всички беше паяжина.
- Добре? Значи ние тук трябва да си водим практиката? - говореше ядосани Лили ...
- А клиенти ще са ни паяците и мухите. - с лек присмех каза Тони, след което Люби я изръчка. Все пак не трябваше да остават лошо впечатление пред учителя.
- Ами, честно казано, тук ще е практиката ви и първата ви работа е : Имаме на разположение 4 дена да изчистим това барче, да го заредим с необходимите напитки и след това почваме с истинската работа! - усмихна се , а всички го гледаха с укорени очи и отворени устни. Не можеха да повярват, че трябваше да чистят тази свинщина!
- С-с-сега ли? - попита плахо Маги и всички искаха да разберат отговора. Мъжът кимна с глава, след това им направи знак да изчакат за секунда и излезе бегом от барчето. След няма и 3 неловки минути, в които момчетата и момичетата си подхвърляха злобни погледи, учителя се върна. Държеше 4 кофи, много парцали, препарати, 3 метли и ръкавици за всички.
- Вземете по един чифт ръкавици, и сега ще ви кажа кой , с кого и къде ще чисти. - всички изпълниха заповедта и си нахлуха ръкавици на ръцете. - Така, значи, момичетата ,не им знам имената, затова като ви посоча, ще си казвате имената! - той посочи първото момиче и зачака за името й.
- Сю, казвам се Сю! - отговори момичето. Дългата черната коса падаше свободно по раменете й. Очите и бяха пъстри, а лицето и нежно. Не беше много висока, около 1 и 60 см, също така беше слабичка. Всички момичета бяха слабички.
- Добре Сю, ти ще си със .. - и почна да оглежда всички, дори и момчетата, които тръгнаха да се крият един зад друг, понеже, никой не искаше да работи с момичетата! - .. със . Добре, с Юнхо! - Юнхо беше момчето азиатец. Той, единствения, който не го бъркаше, че момичетата ще са с тях. Усмихна се и метна на Сю. А тя направи една отвратителна муцуна и не му отвърна на топлото посрещане. - Така, вие двамата ще изчистите прозорците отвън и отвътре. - момичето и момчето кимнаха с глава. Учителя тръгна да гледа коя ще е следващата двойка чистачи.
- Ти ? - посочи още едно от момиче. - Да , точно, ти!
- Аз съм Лили! - отговори момичето с леко съмнителен поглед. Лили беше баш кифла, косата тупирана, беше малко под раменете й, очите и тъмно кафяви, висока едвам 1 и 55 см. Макар да изглеждаше слабичка и мъничка, с поглед можеше да убие всеки, а за сила да не говорим ..
- Добре Лили, ти ще си с Деймън! - Деймън беше момчето, по което Зо беше останала с отворена уста. Момчето погледна с уплаха , а на ум веднага си каза " нинждата ... Лили ... " .
- Вие двамата ще чистите паяжините на сепарето. - след тези думи на Тимбърлейк, Лили погледна Деймън с такъв изпитателен поглед, че той чак настръхна ..
- Следващите, който ще лъснат тоалетната ще са .. Венци и това там момичето - посочи към още едно момиче.
- Аз? Не, моля ви , друг, друг!! - тръгна да се пазари Ев, ама неуспешно. Тя беше с леко чуплива, кестенява коса. Очите и тъмно кафяви, а усмивката и беше ослепителна, но като е ядосана, както в момента , се зачервяваше и бялата й кожа ставаше червена като рак. Тя беше около 1 и 65 висока.
- Съжалявам, но все някой ще свърши тази работа! - опита се да разубеди момичето за да не се отказва.
- Господине, аз , Венци Великия!! С нея? Невър!! - опита се да се направи на пич, но тогава дяволското в нея се събуди . .
- Всъщност, аз съм съгласна с Венци да чистя тоалетните. - мухахаха, злобно погледна Венци - А, и се казвам Ев! - след което ангелски се усмихна на учителя, който си мислеше на ум " Еее, супер съм, как я разубедих на бързо …” Венци тръгна нещо да си мрънка под мустак, ама никой не го отрази. Учителя продължи ..
- Така, ами ти, момиченце, как се казваш? - попита учителя, като си мислеше , че е на някого сестричка.
- Ъм .. аз съм Маги. - тихичко говореше момичето. Къдравата светла коса криеше лицето й, бузките и бяха зачервени, очите и бяха сиви и някак си невинни. Учителя тъкмо реши да я пита, дали е някоя малка сестричка на някой, но реши да пробва по друг начин, за да разбере.
- Та, значи , Маги , ти си със ей това момиче в края. - посочи Рал, която дори не ги слушаше, а се беше загледала в един паяк .. Ев я ръгна , за да се обърне , обаче, Рал заръга Ев, да види паяка какво правил ... Момичето беше също с къса коса, къдрава, много къдрава и светло кестенява. Тя не беше с нежно бяла кожа, но нямаше и средно тъмен тен. Беше висока около 1 и 63/4 см.
-Кхъм! - опита се да привлече вниманието на ученичката, но не успешно беше. - КХЪЪЪМММ ! - е сега господина успя да го привлече. - Ти, как се казваш? - най - накрая получи вниманието на Рал.
- Аз? - посочи с пръст към себе си и започна да се оглежда.
- Да, ти!
- Рал, господине ! - усмихна се , защото видя леко изнервеното изражение на Тимбърлейк.
- Добре, Рал и Маги ще сте в кухнята, за да я изчистите цялата! - двете момичета кимнаха за съгласие. Учителя си мислеше "Е, значи туй момиче не е сестричка на никого ... Хмм ... "
- Тайлър ! - викна Господина, с цел закачка.
- Да, Господине ! - отвърна момчето, да, това беше момчето с вълчия поглед.
- Ти! - викна към едно от момичетата, което след това го погледна учудено и уплашено.
- Аз не съм Ти! Аз съм Люби! - отвърна високо момичето. Тя беше с права коса, не много дълга. Косата й беше с цвят на натурален шоколад. Тя също не беше много висока.
- Добре, малка лейди. - учителя разтопи всички женски сърца с думите си, макар и видно да не го показваха. - Лейди Люби и Тайлър ще вършат мръсната работа, боклуците от пред, ще трябва да бъдат изместени. На 5 минути път от тук има един голям контейнер, там ще ги изместите ! - обясняваше учителя, а двете деца кимаха за съгласие.
- Така, ти момичето! - посочи още едно момиче ..
- Да, Тони се казвам! - възпитано отговори, момичето беше с чуплива коса, имаше прав бретон. Тя, както и другите , беше висока около 1 и 63 см. Гласът и беше най - спокойният, от всички момичета, освен като се ядоса, разбира се.
- Ами ти, момичето до Тони? - момичетата си помислиха че ще са в една група и се зарадваха.
- Аз съм Танчето.. - усещаше се радостния глас на момичето. Танчето беше с дълга кестенява коса, зелено-маслинови очи, висока колкото Тони.
- Вие двете се качвате на 2-рия етаж и чистите женската съблекалня, там където ще се преобличате и ще си оставяте нещата! Абе, стаята на женския персонал,а Ивайло и Андрей ще чистят също 2я етаж и вашата съблекалня. След това се разберете кой до почисти и банята. Тя е една и е обща за всички. - след разпределянето на работата, господина даде знак за СТАРТ и всички започнаха да вършат своята работа. Освен едно момиче ..
- Ъм ... господин... господин Тимбърлейк? - чу се нежен глас и господина погледна момичето. Тя беше със светла коса, карамел . Очите и бяха зелени, а лицето и някак нежно и спокойно. - Ами аз ... на мене не ми възложихте работа ... - довърши момичето.
- Знам! - сигурно говореше мъжът. - Ти как се казваш?
- Зо - отвърна му тя.
- Ти идваш с мен - учителя тръгна, а Зо беше се зачервила цялата "О ... М ... Г ... този какво иска от мен? " си мислеше тя, но след като мъжът се обърна и й направи знак да тръгват, тя си помисли "Май ще спра да мисля " и тръгна след него.
Двамата се качиха в колата му. Тя цялата трепереше, не знаеше какво да очаква ...
- Не се притеснявай, аз не хапя . - каза Тимбърлейк, след като се разсмя. Усмивката му беше много чаровна. Момичето още повече се спече и зачерви. През целия път, не пророниха нито една дума, само учителя от време на време се обръщаше и поглеждаше момичето и подхвърляше една усмивка. - Е, ето пристигнахме. - спряха пред една голяма сграда. „Това е хотел.” си мислеше Зо. "О, боже, първият ми път ще бъде ... днес?! Но аз още не съм готова, но .. какво пък!" Момичето излезе от колата и след това влязоха в сградата. Слязоха в един подземен етаж и мъжът й каза да изчака малко пред една врата, след което той влезе вътре.
- Ох, боже ... аз ... аз съм някое леко момиче?? - осъзна момичето, докато ходеше в кръг и сама си говореше. - Това не съм аз .. Осъзнай се Зо! Осъзнай СЕ ! - почна да си удря и шамари, докато беше с гръб към вратата.
- Хей, добре ли си? - чу се гласът на Тимбърлейк зад нея. Той я хвана за рамото и тя си помисли, че той ще застане пред нея и ще я целуне ... Затвори очи момичето и зачака ...
- Ето дръж! - каза момчето, след което вдигна ръцете й, и постави един голям и тежък чувал с кафе на зърна.
- ОМГ... - момичето гледаше втрещено. - Той ме е извикал да .. нося чували ?!?



Да .. Зорито е перверзница <3 :Д И си пада по дърти >_> :Д
Ев .. и Венци .. леле <3 :Д
Знам, вчера трябваше да я постна, но съм я писала до 3 през нощта ?! Съжалявам.. И тук, мисля че всички споменах .. ако някого не съм .. сорка .. обаче следващата ще е много .. хм .. забавна глава ;дд Гърлс Вс Бойс ;д Фък ит :Д
Да тази глава е epic fail .. Нямаше нищо смешно и интересно .. дори и нямаше кой знае какво действие .. Сорка хора .. Искахте описание , ей ви описание ! :Д
За новата глава не ме търсете 3/4 дена :Д

4-та глава


междувременно, докато Зори помагаше с пренасянето на чувалите:

Сю и Юнхо грабнаха по един парцал и момчето се запъти към първия прозорец, който видя, но момичето не помръдна. "Хмм, има ли прозорци на втория етаж? … По - късно ще проверя. А, ама този азиатец тръгна да чисти прозорците. Хмм … имам идея …". След тези си мисли, момичето тръгна към Юнхо с бавна походка, но той я забеляза и се спря. Момичето го гледаше в очите докато ходеше към него и след като го стигна, хвана неговата ръка с двете си меки и нежни ръце.
-Ама ... какво ? - момчето беше объркано, защото не знаеше както иска това момиче. Мина му всичко през акъла и очакваше най- лошото...
- Може ли да те помоля за услуга? - намигна му момичето.
- Ъ… зависи каква ... - говореше несигурно Юнхо.
- Ами, боли ме глава и ако може... такова... ами... не мисля, че съм в състояние да чистя... обаче ще ти правя компания, моля те ! - почна да го гледа с един мил кучешко - молещ се поглед. Момчето, все пак беше джентълмен, се съгласи и почна да чисти, а момичето си седна на един стол до него и започна да си цъка нещо на телефона.
Лили и Деймън се засилиха и взеха по една метла и заоглеждаха сепарето. Момичето скръсти ръце и започна :
- КХЪМ ! Виж к'во. Не знам дали ме познаваш, но аз ще командвам тук! Ти! Чистиш земята от боклуците, а аз тавана от паяжините! Ясно?! - говореше момичето като някой тартор.
- Боже, все едно чувам майка ми. Добре, добре ще чистя където кажеш... - и нещо измрънка под носа си - жената - мъж!
- КАКВО?! - момичето не беше сигурна какво чу, но ако беше това, което си мислеше, щеше да натика метлата си в неговият *** - Я ПОВТОРИ!
- Жената чудо казах! Нали знаеш да се биеш... - говореше момчето, докато вече беше тръгнал към единият край на сепарето, за да чисти. Лили го погледна злобно, след това се качи на един стол и започна с метлата да сваля паяжините.
Венци грабна една кофа и се засили към кенефа, докато Ев ходеше след него. След като влязоха се стресираха колко е мръсно. Самата тоалетна се делеше вътре на 2 други- мъжка и женска.
- Доообре... Аз влизам и почвам да чистя женската тоалетна, а ти мъжката, окей? - попита момичето, а за отговор получи само едно кимване. След това тя влезе в женската тоалетна и започна чисти, е , поне такива звуци се чуваха. Обаче, преди да влезе да чисти мъжката тоалетна, Венци видя ключ на врата на цялата тоалетна. На лицето му се изписа веднага един дяволски план, заключи вратата и тикна ключа в джоба на дънките си. След което започна да чисти...
Люби излезе навън и загледа страшно боклуците.
- Да не искаш да ги изплашиш и да избягат сами? - чу се мъжки глас, говорещ иронично.
- Хей, Тренди ли, къф си, но ти си мъжа в ситуацията, така че заемай се ! - след думите си момичето с пръст посочи боклуците и му направи знак "Хайде , хайде!".
- Тайлър, първо! Второ, аз съм мъж, затова ще взема повечето боклук и ще нося тежкия, но... Хаха... Ти няма да се разминеш, моето момиче. - хвана една чанта с боклук с едната си ръка и я тикна в ръцете на Люби, а тя възмутена и с отворена уста го гледаше. След няма и секунда, Тайлър имаше в ръцете си 2 големи торби с боклук и се запътваше към контейнерите.
- Леле, да не се влюби в боклука? Това се казва любов от пръв поглед . . - говореше момчето, а Люби тогава се осъзна и тръгна след него с боклука ..
Тонито и Танчето се засилиха към втория етаж, а след тях бяха Ивайло и Андрей. След като се качиха, се озоваха в едно малко коридорче, което разделяше двете стаи на мъжка и женска съблекалня. Момичетата влязоха и затвориха врата след себе си, а момчетата останаха в коридорчето и почнаха да си шушукат нещо. Момичетата се озоваха в една голяма и празна стая, в която имаше малки прозорчета на стената, но те бяха много на високо. В стаята имаше само две пейки и нищо друго, но по-нататък видяха, че стаята има едно малко продължение, тоалетна и мивка.
- Супер, от тук ще напълним вода за кофата! Хайде да се залавяме на работа! - говореше ентусиазирано Танчето. Тони се съгласи с нея и двете хванаха по един парцал и започнаха да чистят. Бяха толкова заети да търкат, че не чуха как вратата се отваря ...
За разлика от всички, Маги и Рал бяха доволни. Кухнята не беше зле-малка, с голяма мивка и един плот, на който явно ще се приготвят храните. Формата на кухнята беше правоъгълна, плота беше от дясната страна, а от лявата беше мивката, но покрай нея беше празно. Явно там ще стоят хладилника и шкафовете. Маги и Рал тихичко си чистеха, докато не чуха звук от втория етаж.
- ААААА!! - женски гласове пищяха на втория етаж.
- Какво ставаа.. АА! - Лили загуби равновесие и започна да усеща как бавно пада на земята ..
Сю и Юнхо веднага скокнаха и се качиха на втория етаж, а след тях Маги и Рал. Тайлър и Люби тъкмо се бяха върнали за другите боклуци и те чуха виковете на момичетата и се затичаха нагоре. Юнхо отвори с замах вратата на женската съблекалня, от която се чуваха виковете. Влезе нахъсан за най- лошото, а след него и другите.
- Ох, боже, ама какво правите вие?! - говореше с висок тон Маги .
Момичето излезе от женската тоалетна и тръгна да се ослушва.
- Хей, чу ли някой да пищи? - говореше Ев на Венци, който търкаше с хъс тоалетната от вътре.
- Хмм, не .. - пренебрежително й отговори.
- Аз мисля, че се чу от момичетата на втория етаж... отивам да проверя. - Ев захвърли парцала и тръгна към вратата. След няколко опита да я отвори, тя си помисли, че е заяла... след което реши да потърси помощ.
- Я се опитай да я... - говореше момичето докато се обръщаше назад, а Венци вече беше зад нея и я гледаше доста странно... дори и страшно.
- Не можеш да отвориш вратата, а? - лека дяволска усмивка се показа на лицето на Венци. Беше време за забава... негова забава...



///////////////////////////////////////////

Да, кратка е .. музата ми избяга.. От следващата глава нататък, ще наблягам повече върху само 2/3 човека, за да развия историята.
Например в едната глава ще пише само за едните, но на следващата ще са другите, тей де , да няма сърдити ..

Ако има грешки, редактора е виновен ! :Д както и аз , че не пиша вярно . .
Историята не е интересна . . знам знам .. нямах муза бе хора ?! :Д Венци обаче почва да ме кефи, че нещо подло е намислил ..

Емии .. ай, пишете коментари и се оплаквайте хДД

Лека дяволска усмивка се показа на лицето на Венци. Беше време за забава... негова забава.
...
5-та глава ..

- Стига си ме гледал така ! - говореше Ев, след което го блъсна назад, за да си поправи път. - Изглеждаш тъпо! - след това тя отиде пред чешмата и започна да си мие ръцете.
Докато ги миеше, усети под блузата си студени пръсти, пипащи голото и коремче. Момичето се уплаши, веднага махна ръцете му, и се обърна към човека седящ зад нея.
- Какво правиш , по дяволите, чучело такова? - от погледа на момчето можеше да се разбере, че пет пари не дава, какво говори тя. Момичето го заобиколи и тръгна към вратата, беше готова да лопа , чука, вика , докато някой не й отвори вратата. Но преди да стигне до вратата, венци я хвана за ръката. Ев се спря и го погледна.
- За къде бързаш? - попита момчето и отново се появи тази страховита усмивка на лицето му, макар че беше и леко секси.
Момичето се опита да се отърве от хватката Ала Венци , обаче беше безуспешно. След нямаше и секунда, Ев беше забита в стената от момчето. Той и вдигна двете ръце над главата й и ги хвана само с една негова ръка. Ев искаше да крещи, не , да пищи , да го пребие, убие, ама беше се сковала от страх. Не можеше да помръдне .. дори и да заплачеше не можеше .. а през мозъкът и какви ли не мисли минаха. * Господи .. а изглеждаше едно нормално смотано момче .. а е педофил като баща си ?! Не .. не .. не знам какъв е, но определено не ми прилича на изнасилвач .. сигурно просто е лоша негова шега .. нали .. НАЛИ ? * Ама не!
Момчето , което държеше здраво ръцете й над главата, отново прекара студената си ръка под потничето й, но този път момчето си позволи много повече. Ръката му от коремчето на Ев се плъзгаше бавно нагоре, докато не стигна своята цел. Докато се забавляваше под дрехата на момичето, Венци бавно доближаваше лицето й. Точно 1 см разделяше устните им. Похитителят махна ръката си от блузата й и започна да я гали за косата, в същото време се доближи до ухото й, и тръгна да шепне.
- Страх ли те е? Усещам го от треперещото ти крехко телце. Но не трябва да се страхуваш. С теб ще се забавляваме .. всеки ден ... малко .. по - малко ..

* * *
- Какво ставаа.. АА! - Лили загуби равновесие и започна да усеща как бавно пада на земята ..

Докато падаше момичето, за 2 секунди изминало време, целият и живот мина на лента. Той се състоеше :
От бебе до 3 годишнината си пред телевизора с родителите си.
от 3 до 6 годишнината си пред телевизора с приятелки и играеха на Барби.
от 6 до 10 учене, играене на колички.
от 10 до сега магазини, МАГАзини, МАГАЗИНИ .. общо взето ..
- Леле какъв пълноценен живот съм имала до сега - мислеше си Лил, докато падаше. - Ама аз сбъднах всичките си мечти? Да си купя ония сладки токчета дето струваха 300 лева, ония секси дънки , който носеше и Азис на един свой клип, ох да, и да се возя на оная яката кола от оная тъпата реклама на туй нищото нещо . Ох .. Вече виждам по вестниците как пише " Млада тинейджърка почина при падане от стол" ... ъ .. ? - мислите й бяха прекъснати от .. силните ръце на Деймън. Точно така, Деймън беше хванал в обятията си Лили, преди да падне, изглеждаха точно извадени от някой романтичен филм. Тя в неговите ръце и увила своите около вратът му, двамата се гледаха .. странно ? Но не откъсваха поглед един от друг.
- Кхъм.- двамата "влюбени" обърнаха поглед на публиката пред тях. Зорито с чувал в ръцете, и учителят им зад нея.
- Какво става тук? - попита учителят на бързо. Лили на бързо се осъзна и с гнусливи движения се отскубна от Деймън.
- Чуха се някакви писъци от горният етаж! - веднага уведоми Лили своят учител. Тимбарлейк на бързо остави чувалите си на барплота и се затича горе. Зорито също си остави чувала, и дръпна Лилито навън.
- Хей, Лил? Какво правеше с него? Честно ми кажи! - говореше притеснено Зорито.
- Нищо! Абсолютно нищо, просто щях да падна и той ме хвана .. но .. Ълллл, бляк, как може да си помислиш за нещо .. аз и той ?! .. Пфф невър. - размахваше ръце чернокоската, докато обясняваше на своята приятелка.
- Ох, Лили.. - Зорито гушна момичето - Падна ми камък от сърцето .. Между другото .. ами аз .. - но не можа да продължи, понеже Лилито я прекъсна.
- Ти го харесваш? Апф, знам! Виждам как жадно го гледаш и го събличаш с поглед .. - след тези думи, двете приятелки се разсмяха ..


П.С. От автора хД (винаги съм искала да го напиша това хДД)
Окей, почнах го в 20:00 часа да го пиша .. на няколко (около 300) пъти се разсейвах, забравях че пиша и т.н. И ето че в 02:30 вече е готова главата хД БТВ: това ми е първия фик, който стига до 5-та глава !! Нов Рекорд !!
Тук няма нищо пародийно, вероятно забелязахте .. не съм виновна >.< болестта е виновна ! Болна съм и ми е супер гадно и нищо смешно не мога да измисля !
Второ : главата беше скучна .. ем сори пипъл, но както казах и в последната глава, музата ми я няма, нещо в мен умря ;д и аз не знам какво е, но се надявам скоро да го съживя :Д
Трето: главата е малка : е па .. пука ли ви? нали има глава все пак :Д
Четвърто: Има грешки, всякакви : Е па, щото аз си го редактирах хДД вижда се, нали ? хДД ама хора, 2 презноща е ?!?! Какви редактори искате ? :Д
Пето : Както казах , вече няма да се мъча всички ви да вкарам в една глава, защото не ми е по силите, а дори е невъзможно за който и да е било. Но в следващата глава ще има други хора с тяхните развития за историята. :Д Тей, леле , това стана по дълго от самата глава о_О