Famous parody!

Пролог

Денят беше прекрасен, но много горещ. Еех, лятото, толкова хубав сезон, а толкова суров към човека. Слънцето се сърдеше и печеше толкова силно, че можеше да те опържи дори под сянка.В една голяма зала на най-големия хотел във Варна стояха много момичета, държащи сценарии. Една по една, след като бъдат извикани всички ставаха и се скриваха зад голяма, черна врата.
- Номер 4, ела! – зад вратата се подаде мъжка, русолява глава. Момичето стана от стола и се запъти към вратата. Тя беше около 16 годишна, с много светло-кафява, чуплива коса и зелени очи. Вървейки към другата зала, тя се спъна, падна и листите се разпиляха.
- Мама ти стара! – изруга момичето и започна да си събира разпръснатото. Тя влезе в стаята и там я чакаше дебел мъж с огромно шкембе. Той беше седнал на сгъваем стол, който стигаше почти до земята, заради слонското тегло на дебелака.
„Баси свинята!” – помисли си, но нечий глас я изтръгна от мислите й:
- Как се казваш?
- Михаела!
- Добре, Михаела, можеш да започваш! – мъжът сключи пръсти, а Михи погледна към сценария си, после се усмихна чаровно на режисьора, след което заговори:
- Не, ти знаеш, че това няма как да се случи, Деймън! Аз обичам Стефан и винаги ще бъде Стефан! – момичето изхлипа и се престори, че бърше несъществуващите сълзи, които са се стекли. Режисьорът остана изненадан и подаде един лист на момичето, на който пишеше: ОДОБРЕН.
- Йеес, бее! Фък йеа! Успях!
- Листа, който ти дадох ти дава правото да участваш в сериала, но ролите ще бъдат раздадени няколко седмици по-късно! Честито! – изфъфли режисьора и подаде ръка на Мишито. Тя толкова се изкефи и само каза: „Чао, дядка!”, след което бързо излезе.
- Sup, bitches! Успяяяяяяях! Дано ви пръснаат! -момичето се изхили ехидно.
- Затваряй си човката, ма, простачка проста! – едно момиче не издържа и отговори на „умните” думи на Михаела, която остана изумена. Ядосаното девойче се казваше Таня, но 16те й години не й личаха много. Не беше много висока, имаше кафяви очи и кестенява коса, а бялата й кожа се беше зачервила от яд.
- Единственото, за което са те избрали е сигурно да носиш кафе на актьорите! Като те гледам и за кафе-носачка не ставаш! – Танчето се озъби на все още изумената Миша. Изведнъж 2те започнаха да се гледат на кръв и секунди по-късно се бяха хванали за косите.
- Кучка…
- Простачка... – чуваха се какви ли не обиди от страната на двете. Вдигна се голяма олелия и режисьорът излезе от залата. Като видя момичетата само въздъхна и подаде един лист на Танчето.
- Страхотно изпълнение на караница, деца! Поздравления. – и той се обърна и излезе. 2те се спогледаха и Таня измърмори едно „Благодаря!”, след което се свъси и се обърна на другата страна.
- Йеййй, и аз успях! – едно малко момиченце подскачаше радостно, държейки бял лист. То се казваше Маги и имаше светло-руса, права коса, която на моменти оранжавееше, кафяви очи. Заради дребничкото й тяло повечето хора не можеха да й дадат 15те години. Таня и Михи я погледнаха странно и започнаха да се кикотят. Маги се ядоса и запрати сценария си по двете присмехулнички. Той успя да ги цапардоса точно в десятката и 2те момичета се строполиха на земята с изплезени езици.
- Ууупс, май ви целнах не където трябваше! – Маги се смееше ехидно и потриваше ръчички. Останалите момичета в стаята гледаха случващото се с интерес. За тях това беше зрелище от типа на „Биг Брадър”, само че този път на живо и 100% по-забавно. Отстрани картинката изглеждаше така все едно група приятелки са в киното и гледат много интересен филм, но липсваха само пуканките.

Глава 1ва
*******

Всички избрани момичета бяха откарани към снимачната площадка още на другия ден. Те пристигнаха на време на уговореното място и зачакаха колата, което трябваше да ги откара.
- Сигурно ще е някоя лимузина, която струва милиони. – ръкомахаше Мишито и в ума й вече минаваха картини как тя пие шампанско и яде ягоди със сметана. До толкова се беше улисала, че не осъзна как долната й челюст се свлече до земята и от там започнаха да текат лиги с тонове.
- Я се опрай малко! К’вот си се замечтала сякаш никога не си се качвала в лимузина. – ядоса се Танчето и цапардоса размечталото се момиче с чантата си. То си беше за ядосване, защото Михи се беше облещила сякаш току-що бе видяла новият „Плейбой”. Трябва да го видите, за да ми разберете думите! На корицата е Иън Сомърхолдър! Та, така, автора малко се отплесна, без да обръщате внимание… продължавайте да си четете.
– Аз съм се возила много пъти и не е нищо особено. – пхах, егати лъжкинята. Таня така послъгваше, че ако беше Пинокио носът й щеше да бъде на километър пред нея. Само Маги стоеше на разстояние от двете и се молеше хората, които минаваха да не помислят, че тя е с тях. Момичето кокетно гледаше ноктите си и въртеше кичур от косата си, нервно поглеждайки към часовника си от време на време. След десетина минути на караници на дребосъчето му писна да слуша тъпотиите на двете момичета, ядоса се и те изядоха по един внезапен шамар. След като се осъзнаха какво се бе случило те се ядосаха на свой ред и скочиха на бой като кокошките Септември месец. Сега вече в спора и кавгите бяха навлезли и трите момичета, а хората, които минаваха покрай тях се смееха и ги сочеха с пръст. Девойките изобщо не им обръщаха внимание, а продължаваха да викат и да се питат как Господ ги е наказал, за да се срещнат, как си дишали взаимно въздуха и т.н.
- Пър, пър, трак, пътъпътпътъ… - започнаха да се чуват оглушителни звуци от нечий двигател и момичетата спряха с виковете.
- Пхахахаахахахахахаа… - те се захилиха като чапли и изпопадаха на земята, тресейки се от смях. Това, което предизвика техните действия беше един стар трабант на видима възраст повече от 30 годишен. Движеше се с 20 км/ч, което накара момичетата да се хванат от корема от смях. Сълзи започнаха да се стичат от лицата им и те заблъскаха с юмруци по тротоара.
- Кой би се возил в такава кола?! Хаххах, сигурна съм, че ще се разпадне преди да стигне ъгъла на улицата. – Михи се хилеше като ряпа, давейки се в смях.
- Егати бракмата! Тея сигурно са я взели от някоя морга! – Танчето започна да се подиграва на свой ред. Маги не се смееше, а само големи реки се стичаха от очите й и тя се държеше за корема, докато цялата се тресеше. Не след дълго колата спря до тях и дебелия режисьор едва се измъкна отвътре. Смехът на трите изведнъж секна и устите им увиснаха до земята.
- Качвайте се, момичета! – дебелака подкани.
- Кво??!!!! – облещиха се още повече. – В тая бракма?
- Ти да не си луд, бе? Май тия сланини ти пречат да мислиш, а? – Михаела се ядоса и сякаш светкавици се появиха около главата й.
- Стига си кудкудякала, а ми се качвай! Ако искате да ви оставя да се возите с маршрутката?! – ядоса се режисьора.
- Да, сигурно ще е 100 пъти по-добре! – Таня се разфуча, а мъжът се засмя.
- Кво се смееш, бе, дядка?!! – Маги започна да се ядосва. Човека посочи нещо от другата страна на улицата. Там стоеше каруца с черен мършав кон, който имаше червен пискюл на челото. Трите отново се облещиха и Маги забута момичетата в колата. Те се качиха по най-бързия начин и затръшнаха вратата. Режисьорът се качи и колата отново затрака: „Пър, пър, трак, пътъм, пътут”.
- Това е някакъв майтап. Трябва някой да ме застреля… точно сега! – Маги се вайкаше в колата. – Ако ме види някой, който познавам, ще умра! О, не тази кучка, Пола! (ударение на „О”) Скрийте ме! – момичето се мушна между двете си „приятелки”, за да се скрие. След многократно криене от „приятели”, минаващи по улицата стигнаха до снимачната площадка. Всичко там беше що-годе нормално, като изключим, „страхотната лимузина”, с която дойдоха. Едно момиче, с огромен балкон, се приближи към новодошлите и режисьорът я представи:
- Това е Валари! Тя е вашият гардеробиер. Когато започнем снимките ще можете да се обръщате към нея за костюмите на героите. Което ми напомня, че трябва да … Чао! – той не довърши и се изгуби някъде в тълпата на площадката.
- Приятно ми е! – момичето подаде ръка, зелените й очички заблестяха, а черната й коса се развя от вятъра. Момичетата я поздравиха и стилистката реши да ги разведе наоколо, за да се запознаят и с другите от екипа.
– Това е Тони! Той се грижи за декорите. Здрасти, Тони! – тя му махна, а той и отвърна и намигна на момичетата, които въздъхнаха по него. Ее, с право, защото той си беше доста готин и беше само по шорти, ммм. Автора пак се отплесна, но нека да представим и другите работници. Вал ги развеждаше, а тричките вървяха след нея като кученца на каишки. По-скоро кучки на каишки!
- А сега ще трябва да …
- Съжалявам, Вал, но трябва да дойдеш бързо с мен! Здравейте, момичета! Аз съм Веси, вашата гримьорка. Съжалявам за прекъсването, но тя ми трябва спешно! Чао! – тричките „приятелки” кимнаха с глава и момичето задърпа приятелката си. Непознатото девойче имаше черна коса и черни очи. Момичетата останаха на същото място, а около тях минаваха хора от екипа, които тичаха по задачите си. По едно време едно момиче се блъсна в тях.
- Съжалявам, не ви видях! Аз съм Али! Вие трябва да сте новите актриси. Искате ли да ви покажа гримьорните? – момичето се усмихна и зачака отговора им.
- Да, ще бъде добре! – отсече Танчето с ирония в гласа. – Вал беше започнала с „обиколката” на площадката, но Веси я дръпна някъде.
Али имаше тъмно кестенява коса и сиви очи, но чрез смехът й се видяха малките й, бели зъбки.
- Хахха. За тях е напълно нормално! Веси винаги се държи така, когато е развълнувана. – трите момичета се спогледаха учудено.
- С тях сме добри приятелки! Вие ми изглеждате свестни и се надявам да се сприятелим бързо. – момичето се усмихна още по широко и затвори очи.
( нещо както в аниметата ^^) – Хайде, идвайте.

Глава 2ра

Алинчето заведе момичетата в голяма зала, а вътре отново на сгъваем стол (вече знаете как xD) седеше режисьорът с шапка в ръка. Той бръкна с лявата си ръка вътре и започна да разбърква нещо, което по всичко личеше, че бяха листчета.
- Всеки ще си изтегли по едно листче и там ще видите име на героят, който ще играете в сериала. Следобед ще дойде мениджърът ми да донесе договора, който трябва да подпишете за участието си. – говореше мъжът, като от време на време грухтеше, заради дебелият си врат.
Момичетата започнаха да си фантазират всякакви глупости. Ако в този момент това не беше реалният живот, а анимация над всяка от тях щеше да има балонче с мислите им. Маги си мечтаеше за лакове, гримове, всевъзможни мазила и пудри, преобразяващи човека на N-та степен и докарващи ефекта ”Ияйкс”! (помнете си Велма от „Скуби ду” как го казва ). В балончето на Мишито вече витаеше голяма, бяла лимузина, мускулести мъжаги, много ягоди и сметана… мдаааааааа, малка мръсница!
Танчето пък от своя страна си представяше как тероризира другите момичета и им се смее в лицето. Те стояха в краката й и лакираха малките й нокти. Даааа, ето, че вече видяхте и демона в компанийката. Али наблюдаваше групичката отстрани и се кикотеше, но това спря тъй като една врата се тръшна. Всички се сепнаха от мислите си и погледнаха настрани, за да установят местонахождението на шума. Вратата беше трясната от Веси, която отново дърпаше Вал за ръката, а момичето се тътреше след нея като изпрани гащи.
- Не закъсняхме много, нали? Започнахте ли да теглите листите? – каза Веска задъхано.
- Не, идвате тъкмо на време, отново с гръм и трясък.
- Хе, хе, хе… - Вал се почеса по тила със свободната ръка, защото приятелката й продължаваше да й стиска лявата.
- Ама и те ли ще теглят? – Мишито се изуми. – Аз си мислех, че ние ще играем в сериала! Как може така?!!
- Няма как да изиграете всички женски роли! Трябват ни и други хора, защото… - режисьорът беше прекъснат.
- А, не! Няма да стане така! – Танчето се разфуча. – Аз мога, аз мога! Аз съм дъ бест, бе! Ей сега ще ви покажа! – и тя се пльсна на земята.
- Ааа, умирам, помооооощ! Деймън, Стефан, помооооощ! Паяк ме ухаааапааааа! Аааааа, не искам да ставам паякомаймуна! Помоооощ! – момичето се търкаляше по земята и пищеше.
- А сега ще съм Катрин. – Таня бързо се изправи и погледа й се промени. – Ззздравей! *намигва*, к’во стааа, bitchezz! – и тя показва знака за метъла! Всички се засмяха на това й изпълнение, но само режисьорът стоеше отегчен. Той въртеше очи, държеше брадичката си и сумтеше. В главата му сякаш се блъскаха мисли, като вълни Цунами, които силно желаеха да напуснат плешивата му глава. Изведнъж той плесна стряскащо с ръце.
- Измислих го! Хайде всички да си изтеглят име от шапката и отивайте да разгледате гримьорната! Утре започваме снимки! Леле, ще умра от кеф!
- Хей, чакай! Ами сценария! – учудващо беше как и шестте момичета попитаха в един глас.
- Ще го получите до след обяд! Хайде, теглете! – подкани ги той и всяко момиче си взе листче. След като всички минаха през шапката мъжът буквално драсна от стаята и остави момичетата изумени, като всички се споглеждаха и повдигаха рамене в знак на незнание.

****************

Минаха няколко часа, когато един човек ги потърси в гримьорната им и им даде по един екземпляр от сценария. Отново голяма доза изненада нашите героини при прочитането на заглавието.