Нереален живот +12 (SasuSaku)

Това е новия ми фик!Надявам се да Ви хареса...съжелявам ако някъде има грешки.И да тази тема СасуСаку стана брутална,но според мен фик-а е доста по-различен от другите!Моля коментирайте!
1-ва Глава (сънят)

-Лусия!Вече може да излезеш,ловците си тръгнаха.-
викаше розово-косо момиче лутайки се из
поляната.
-Мял...-чу се звук идващ от едни храсти.Мо-
мичето се приближи до храста и предпазливо каза:
-Хайде Луси...моля те излез!-изведнъж нещо я накра
да падне на земята,тя погледна и забеляза,че рамото и
кърви.Розово-коската се паникьоса,но не го показа
тя само стана от земята и се огледа,но нямаше и сле-
да от човека или по-точно от звяра прострелял я.

-САКУРА!-чу се вик на женски глас.-Какво е станало?-
попита едно момиче,като се приближи до нея и погледна
кървящото и рамо.
-Нищо.Малка драскотинка.-заяви Сакура малко
притеснено знаейки,че приятелката и няма да се хване
на поредната лъжа изречена от нея.
-Та..ръката ти цялата кърви..ела-каза русо-коската и
тръгна на някъде.Момичето нямаше какво друго да направи
освен да я последва.Не вървяха кой знае колко време,но
момичетата се умориха.Изведнъж пред очите им се раз-
кри УЖАСЯВАЩА гледка.Под короната на едно дърво
стоеше нечие неподвижно тяло,обляно цялото в
Сакура се приближи до тялото...тя се опита да го анализи-
ра,но опита бе неуспешен."Какво става?Кой е способен на
такаво нещо?Човека,който ме простреля ли го е направил?"-
хиляди въпроси без отговор изплуваха в главата на розово-
коската.Тя бе изплашена до смърт.Ами ако и бяха направили
същото?Какво щеше да стана?Как щяха да го приемат
приятелите и родителите и?-"Ахх Сакура просто се успо-
кой,всичко ще е наред"-успокояваше се момичето.Вълна от
емоций заля цалото и тяло...чувстваше тялото си тежко,
очите я боляха,клепачите и леко се затваряха...каращи я да
спре да гледа обезобразеното тяло.Красавицата помисли
за момент и изведнъж извика:
-Това е Карин.-при произнасянето на това име тя замръзна.
Карин и бе дългогодишен враг още от детството,винаги
я побеждаваше и това я дразнеше,но Сакура не я презираше
или мразеше,чак толкова та да стига до тук.Изведнъж усети
нечия ръка на рамото си...
-Всичко ще бъде на ред Сакура!-каза русо-косата,изваждайки
телефона си..тя набра накакъв номер и доближи слушалката
до ухото си:
-Ало?Шика къде си?
-Хм..-се чу от другата страна.
-Важно е!Намерихме трупа на...Карин в гората!Моля те ела.
-Какво?Идвам чакайте ме там!-каза той и затвори.
***
-А-аа-изкрещя момичето падайки от леглото.
-Какво стана Сакура?-попита явно туко що събудилата се
от крясаците жена.
-Ахх..извинявай мамо.Имах кошмар...извинявай.-извинявайки
се за пореден път Сакура стана от леглот запътвайки се
към банята.Тя леко отвори вратата и се шмугна вътре.
-Какво беше това?-питаше се розово-коската,когато стиг-
на до мивката тя завъртя крана и плисна лицето си с вода.
-Трябва да се усазная...беше просто съм..боже аз драматизи-
рам!По-добре да се върна обратно да поспя,защото утре съм
на училище.-тя се върна в леглото и се зави през глава.
***
-Бип...Бип...Бип-часовника до леглото звънеше неуморно.
-Ставам!-въкликна Сакура ставайки от леглото,тя изключи
досадния часовник и влезе в банята...изми се оправи се и
облече училищната униформа.Тя се състоеше от къса черна
пола,бяла риза с подвити ръкави и черно сако.
Но тъй като мяйката на Сакура бе дизайнер създаваше съвсем
нов стил.Красавицата не бе съгласна с НОВАТА униформа,
която майка и създаде,защото не обичаше да се отличава
от класа.Униформата по дизайн на майка и изглеждаше така:
Същата черна пола и бяла риза,но две копчета от ризата бяха
откопчани,от долу (краищата на ризата) бяха завързани
на брилянтна панделка.САКО ли?Тя не носеше такова,защото
ризата щяла да се изпомачка!Та нека се върнем в реалността.
***
-Отново закъснявам за училище и то с 10 минути.-оплак-
ваше се Сакура на глас шляеща се из коридорите на новото
и училище.Да правилно чухте НОВОТО училище.Тя се месте-
ше от Осака в Токио.
Поради простата причина,че повишили баща и.Всъщност
тя нямаше приятели...тя винаги беше ЗУБАРКАТА , но не смята-
ше да бъде назовавана и тук така.Да тя учеше много,защото
искаше да влезе в най-елитния университет в Япония,но едва
ли можеше да си го позволи.
***
-Стигнах!-въкликна тя докато държеше бравата на вратата.
Тя знаеше,че влезели ще се побърка.Искаше да започне на
ново...и щеше.Изведнъж инър се обади "Хайде Харуно!Да не
искаш да остареем тук,пред тази изгнила врата?"и цялата те-
жест на ръката и се отпусна върху бравата.Вратата се отвори
и всички погледи се забиха,като остриета в човека дръзнал
да прекъсне урока им.
Сакура се чувстваше неловко.Учителя забеляза това и я под-
кани да влезе и да застане до него.Той носеше маска прек-
риваща едното му око,имаше сива коса,а в ръката си дър-
жеше книга с оранжева корица.Изведнъж той проговори:
-Ученици нали Ви говорех за новата ми ученичка..
-Харуно Сакура-добави розово-косата с леко притеснение
с гласа.
-Да!Точно..е сега седни на последния чин ето там-каза той
и посочи един празен чин.-а после ще се представиш на
класа.Сакура се запъти към чина,но по пътя....

To be continued.....