Заличена от лицето на земята.. [sasusaku fic]

Такам...фика не съм го писала аз,а една моя приятелка. Просто много ми хареса,защото разкрива много истини за реалния живот.Надявам се и на вас да Ви хареса.Ако питате мен не съм и искала разрешението но нали съм много добричка ще го поискам..СКОРО Та само да кажа за неразбралите ТОВА НЕ Е 1-ВА ГЛАВА...това е откъс от нея.Тъй,като бърво трябва да питам Сисси и тогава ще пусна и другата половина .
Заличена от лицето на земята..


Защо хората не оценяват нищо на този свят?Защо са безрасъдни и аучни?Мислят си че всичко е ИГРА , но НЕ!Не всичко на този свят можеш да си купиш с пари..нито любовта,нито щастието..само можеш да се фукаш колко си богат!Всички бездомни и самотни деца,понесли толкова болка и критики,но все още имат надежда за по добър свят,за световен мир.Те имат само мечти..просещи на улицата за жълти монети..те нямат пари за да изхранват себе си камоли семейството,но какво прави един богат?Той зачита само себе си,мисли как да похарчи парите си и да вземе още,но не чрез труд,а чрез обири и убийства.Това са хора незнаещи какво е обич,добросърдечие и нежност.Те само критикуват и се присмиват на страдащите..това е тяхното хоби,но ако разберат какво е БЕДНОТИЯ и СТРАДАНИЯ може би ще осъзнаят какво имат и какво не.Сираците страдат и си мечтаят поне да опитат вкуса на шоколада,поне за малко да опознаят обичта,поне за малко да се усмихнат..ПОНЕ за МАЛКО да направят всичко това.Те може да са деца живеещи в мизерия и ад,но поне знаят какво означава думата МЕЧТА,защото те имат такива и то много.За тях светът е АД една постройка от ДЯВОЛА,но някой ден тяхната мечта ще стане реалност,както на едно малко момиче.Тя бе красива,като ангел с дълга копринено розова коса и зелени,като бисер очи.В тях все още имаше изкрица,но не на радост или нежност,а на отмъщение и омраза.Беше сама на този свят..от името и можеш да разкриеш страданията,които бе понесла през тези 16 години,а то гласеше:
ХАРУНО САКУРА.
***
Беше мрачно и студено,вятъра извиваше клоните на дървета..сякаш още малко и стъблото им ще се пречупи.Всички се бяха прибрали по къщите си,нямаше жив човек.Само едно дете скиташе по улиците на красивия град наречен Които!Той носеше името на насилие и разруха, но не преличаше на него (името си) всичко бе обляно в зеленина,поглъщаща те,а миризмата на цветята се носеше,като някаква енергия из града.Момичето вървеше без посока,защото така или иначе нямаше къде да отиде.Тя бе с дрипи и раздърпани цървули,но дори така красотата и се забелязваше.Винаги имаше приятния мирис на лавандула,всички момичета я мразеха,защото била дрипава,но ако питате мен и завиждаха,защото тя имаше неземна красота. Никой не можеше да я надмине по това..просто.. беше дарба или го имаш или не. Розовокоската вървеше из тъмните улички,докато краката и не я предадоха. Изведнъж се чу едно "БУМ" и тялото на момичето се бе отпуснало беззащитно на студения асфалт. Тя чуваше сърцебиенето си макар и слабо.В този момент я заля вълна от мисли...спомени..и всичко останало,което бе преживяла.Всеки в такъв омент би искал,просто да се заличи от лицето на земята,но не и тя...тя не го искаше крепеше я само мисълта за мъст и всички причинили и това...да ги накара да лазят в краката и.Тя постави ръце на асфалта,като цялата и тежест се пренесе в краката и,розовокоската леко се надигна хващайки се за стената до себе си.
-Не си чувствам краката!-възкликна Сакура опитвайки да се задържи на краката си.Момичето бавно и болезнено се изправи,запътвайки се към прейката до нея.Тя седна и тихо изрога нещо.Харуно вдигна леко плата и част от краката и се откриха..целите бяха в рани и синини.