Протежето.

Info:Ами не знам ... от доста време ми се пише детективска история . В пролога ще стане въпрос за времето и нравите в историята , освен това ще стане дума и за най-важните герои , ако не ви хареса , няма да пиша повече .

Нямам редактор , не искам такъв , освен това ще го пиша на момента - когато ми дойде музата , няма да крепя една идея , изразена в 10 изречения написана в някой текстов документ на компютъра , обичам историята да се развива непосредствено , тоест да няма изготвен план - просто каквото изникне .


Дълбок студ обгръщаше всекиго и всичко без капка милост , без пощада , без да се спре и да попита дали си стар , или пък си разцъфващо цвете , в своята житейска кулминация , дали си съзрял , дали вече имаш деца , които те чакат вкъщи усмихнати и лъчезарни - като самия теб , посрещайки първия пролетен ден , след тежката и студена зима , дали си заможен , или напротив - тънеш в немотия и едва свързваш двата края , ако изобщо успяваш да го направиш . Див звяр да беше , би имал сърце , но не - горко ти , ако те хване в немощ , леко наметнат с разпокъсана или пък било то - тънка дреха . Горко ти , клети човече , ако не сполучиш , ако няма кой да те сгрее с чаша чай , топла постеля , горещ хляб , току-що излязал от пеща . Горко , не само и на хората - горко на онези животинки , прокадващи се през снежната покривка на вече измръзналата и негостоприемна земя - горко им , наистина . Ти знаеш що е приятна топлинка повреме на лютата зима , а те се крият , треперят , молят се за живота си . Независимо от причината , човек да излезне навън е като да видиш видиш риба излезнала на брега - почти невъзможно и потресяващо , и всепак - всичкия този студ не можеше да изплаши нашия , всеоще крайно непознат , младши детектив . Името му - неизвестно и до ден днешен , поне не и със сигурност , знаем за него , че бил назоваван просто Никълъс , за нас просто пейзаж , но за всички други - поредния клетник починал не от "жълтата" , а от "бялата" гостенка , драги читатели - онази , която идва в края на всяка година , остава до началото на новата и е причина хората да не излизат от своите , не толкова удобни и уютни , доколкото топли и сигурни , къщурки . И всепак - би било неуважително , ако не почетем паметта му и не видим що е станало с този , някой биха казали , луд човечец , посмял да се опълчва на майката природа - същата , която му е дарила живот , много лесно може да си го вземе обратно , но това беше твърде невероятно , за да се побере в ограничения разум на хорицата от онова време , онова време на сковаващ студ , който се задържал толкова дълго на тази земя , че разрушил човешкото обществото из основи .
Клетият младеж , само на 17 , а излезнал да се бори със самата природа - не стига , че мразът сковал цялата земя сам по себе си е зловещо смъртоносен , ами подкрепен и от мракът , с който нощта дарява всички на тази , определно , не богоизбрана земя , определено не вещаеше нищо хубаво . Всъщност вещаеше само едно - сигурна смърт , смърт което ще те посети , независимо дали ти искаш или не - всепак кои сме ние , обикновенните хора , да се борим със смърта ?
На пръв поглед не бихме могли да разберем , че това е съзряващ мъж , чиракуващ при местния , всекиму , добре известен детектив , но знаете - автора си има своите начини и ни е известно , че това е бил точно той - младия Никълъс , син на местния обущар - един не толкова заможен , колкото умен , младеж , чиято съдба не била от най-предпочитаните - да умреш от измръзване . За жалост , животът е крайно несправедлив - това е факт , но определно свързан с друг въпрос , който бихме си задали , но в момента - не , тъй като нашето внимание беше привлечено от онзи клет човек , борещ се със стихията и нейните катастрофални сили , увит в своето палто , хванал с ръка шапката си , за да не падне , пропряващ си път все напред - към неизвестното , дори нему .
Едва ли вече ви е интересно - сигурно пред самите вас се разиграва следната сцена - този , определено , "нещастник" в миг загубва всякакво подобие на сила да се придвижва и изобщо - да се бори с виелицата . Колената му бавно омекват , той самия свежда глава . Краката му го предават - тялото му пада на студената земя . Ръката му бавно се плъзга по снега , той се опитва да се изправи - безуспешно . Осъзнавайки своята съдба , със сетен напън , той извиква отчаяно - "ПОМОЩ!" , но кой да го чуе ? Всеки се крие във своето топличко легло , чака зимата да си отиде . Живота на този изстрадал човечец напусна тялото му , на сутрината или към обяд , някой ще намери безжизненото тяло - студът взе поредната си жертва .
Трябва да призная - ако не знаех , какво се случва по-нататък определено щях да ви повярвам , но аз знам , затова искам да ви попитам - желаете ли и вие да разберете ?