Бегълка [не е по НАРУТО]

Такамм.. Аз съм нова тук ( дааа регистрацията ми е от много време... май... мноо просто я бях забравила .. а и сега ми дойде музата и се чудех къде да си постна простотиятааа ) и за пръв път пиша фик, но пък съм чела доста и се надявам да струва.. Приемам всякакви критики и идей( най- вече идейки, защото просто пиша каквото ми хрумне) ии да.. ако някой се навие да ми помага ( защото имам страшно много идеи и ще ми е трудно сама да си ги съчетая, а и ми трябва и редактор ) да ми драсне едно ЛС ии ще се разберем Моля ви се не ме бийте, защото не е по Наруто.. просто историйката не може да e примерно: Сакура- човек, Саске- вампир и Наруто- върколак ( упс.. май малко се издадох.. ) И така.. Енджой ..


Първа Глава
Новачка
Беше ранна есен в малкото градче Дес Плейнс и учебната година вече беше започнала..
Уилоу слезе от колата на брат си Джеси - черен "Понтиак" от 72-ра и се огледа. Намираше се пред голяма къща.. По-скоро имение. Тя въздъхна и махна черните "Рей Банс" от лицето си. Уилоу беше на 15 и след месец предстоеше 16-тият й рожден ден. Не беше от най-високите, имаше тъмно пепеляво-руса коса и големи синьо - зелени очи. Миглите й бяха дълги и гъсти, малко чипо носле се мъдреше по средата на сърцевидното й лице.. Имаше и големи, пълни устни в плътен тъмно розов цвят. Тя найстина беше красива, но не беше надута, както всички мислят като я видят за пъви път. Брат й Джеси беше на 18 и имаше златиста коса и сини очи, беше висок и красив. Най-популярният гимназист в старото си училище в Ню Йорк.
Уилоу въздъхна отново и проговори отегчено - Трябваше да отида в Париж с мама.. Джеси се засмя и я подразни - Е Уилс ( така я наричаха близките й, за по-кратко), ще трябва да останеш тук до края на учебната година.. Може и за по дълго. Уилоу се намръщи и се насочи към вратата на имението, като Джеси я следваше. Русокоската надникна вътре и се усмихна добавяйки - Е, може би, тук ще ми хареса. Тя се завъртя и тупна на големият диван от светло кафява кожа. Джеси огледа и се усмихна - Май си права Уилс, това място е почти толокова хубаво, колкото и в старата ми къщурка в Голямата Ябълка, помниш ли? Уилоу завъртя очи и се повдигна вежда - Къщурка? Тя се засмя и добави саркастично - Бих дала живота си за "къщурка" като твоята. Джеси се намръщи виждайки часовника - Трябва да тръгвам Уилс, обаждай се! - Каза той прегръщайки сестра си. Уилоу се усмихна и извика след брат си, който се качваше в колата - Ами бавачката? Джеси се засмя и добави - Скоро ставаш на 16, осъзнай се! - И това беше последното му изречение преди да отпраши за летището. Синеочката излезе навън и се огледа. Пред очите й се изписваше невероятна гледка, имението беше в квартал "Дъглас", който беше на края на града и в голяма близост до гората. В него имаше само големи къщи и малки луксозни блокчета и както винаги във всеки двор се мъдреше басейн с олимпийски размери. - Рай - Помисли си Уилоу вървейки към люлката на верандата. Сега тя щеше да се отърси от всичкия ужас който изживя през лятото и щеше да започне отначало.. Само да знаеше че опастността беше по-близо от колкото предполага..


Втора Глава
Глутницата

Малка, жълта светлина се виждаше в гората. Светлина водеща до пещера, а какво ли имаше в нея..
Мъжка фигура се отличаваше в мрака, седеше на голямо, старо кожено кресло със скръстени ръце. Изведнъж цялото помещение се освети от многото запалени свещи. Мъжката фигура беше на момче.. Тийнейджър на около 18-19 години, лицето му беше красиво, но смръщено. Имаше черна коса и тъмно кафяви очи, оглеждаше се наоколо, и кимаше.Още фигури влязоха в стята. В един момент момчето вече беше на крака и проговори - Мисля, че всички знаят, или са усетили защо ви повиках.. - Пред него имаше още няколко момчета на същата възраст, само една фигура не беше станала, а седеше удобно на стар кожен диван и като че ли не присъстваше. - Торн.. съветвам те поне да обърнеш внимание на думите ми.. - Изглеждаше, че смръщеният красавец беше нещо като лидер.. на някаква група .. Фигурата се размърда и стана на крака.. Беше момче на около 16-17 години с черна коса и тъмно сини очи, висок и мускулест, но не прекалено. Беше красив.. може би дори по-красив и от лидера си. Той проговори усмихвайки се като че ли насила -Разбира се.. братко обърнах внимание на твоите думи.. И да, сигурен съм, че всички са усетили тази прокълната кръв..- Торн се завъртя и отново седна на дивана усмихвайки се някак саркастично на брат си. Един член на групата попита обръщайки се към лидера - Вампир? - Торн погледна брат си и въздъхна - Човек, нали така Аш? - Лидерът кимна -Има нещо в този човек, нещо познато.. и не чак толкова.. Какво мислиш Хънтър? - Обърна се Аш към друг член от групата. -Хм.. мисля че трябва да се уверим лично, какво ще кажеш да проверя?- Обади се друго високо момче с тъмна коса и очи. Аш въздъхна и се усмихна -Мисля, че ще е по-добре да пратя малкия.. -Торн завъртя очи и се усмихна - Нямаш проблеми.. - Аш се прозя и добави- Добре, може да си тръгвате.. Торн ти остани- Торн следеше как другите се разотиват и въздъхна - Сега какво? - Брат му седна на креслото и се прозя -Искам до утре да си събрал достатъчно информация за човека.. има нещо странно, което дори аз не мога да разбера, сякаш човекът е мъртъв и жив.. едновременно - Аш разклати глава, а Торн добави- Това наистина е странно.. ТИ? Да не разбираш.. - Малкият брат се засмя, а Аш завъртя очи саркастично.


Глава 3
Издирва се
Светлината от табелата и прозорците на "Старбъкс" осветява дъждовната улица.. А един самотник е готов за издирване на една бегълка..
Русокос красавец със светло сини очи, на около 17 седеше на маса до прозореца в кафене, гледаше нервно навън. Чакаше някой. Изглеждаше много замислен и в същото време разтревожен. Стресна се когато сервитьорката дойде за поръчката - Избрахте ли си нещо? - Попита слабо момиче със тъмна коса и очи. Синеочкото се опомни и се усмихна- Не, благодаря.- Сервитьорката се смръщи и се обърна, готова да закрачи към бара.-Но много бих искал да дойдете с мен- Той се усмихна. Сервитьорката замръзна на място, но докато се обърне, момчето вече я дърпаше към изхода. Навън валеше. Светещата табела на "Старбъкс" осветяваше вратата. Момчето я притисна към стената. Тя си помисли че ще я целуне, но за миг зъбите му се впиха във врата й. Момичето изхока докато не изпадна в безсъзнание. Очите на вампира вече бяха червени, той бързо я повдигна на ръце и я занесе зад сградата. Изведнъж се сепна. Тя беше там. Момчето остави тялото и се затича към кафенето. Очите му станаха сини. Чернооко, високо момиче на неговата възраст го чакаше с ядосано изражение . Той седна и поздрави с лека усмивка- Здравей Рейн.- Момичето го погледна ядосано -Престани да се преструваш Чейс! Знам какво си направил! Как можа?! Та тя ми е приятелка! Заради теб тя вече е далеч от тук! Чу ли ме? Далеч! - Вампирът я погледна и завъртя очи - Знам сестро.. ще я намеря..- Рейн се ококори и попита- И как точно ще я намериш? - Чейс се усмихна - Най-добрият и приятел... - НЕ! - извика Рейн преди брат й да продължи -Ти не можеш да й го причиниш! Вече направи достатъчно! Не разбираш ли глупако?- Чейс се намръщи - ТИ не разбираш ли? Искаш ли да я видиш или не? Това е единствената ни възможност да я намерим! - Момичето се намуси - Добре де.. ако това е единствения начин да я видим отново. - Брат й се усмихна - Сега само трябва да го намерим.. как беше името му? - Рейн преглътна -Дрю...






Такамм.. знам че главичките са малко малки Мно обещавам, че следващия път ще са по-големи И с риск да се повторя:
Отворена съм за всякакви критики и идейки!

П.П
До 10 дни ще имате още глави!

П.П.П
Сори ако дните са много, но съм на даскало, а и имам супер много домашно по немски

УТРЕ ПУСКАМ ДРУГАТА ГЛАВИЧКА НАПИСАЛА СЪМ ДОСТА ГЛАВИЧКИ И ЩЕ ПУСКАМ ПО ЕДНА НА ДЕН , МНОО МОЛЯ ВИ СЕ ДРАСНЕТЕ ПОНЕ ЕДНО КОМЕНТАРЧЕ ЗА ДА ЗНАМ СТРУВА ЛИ СИ ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ИЛИ НЕ ИИ ТЪЙ .. ЕНДЖОЙ
Глава 4
Кошмарът на един тийнейджър - Училището

Учебните заниятия вече от две седмици бяха започнали, а новата ученичка щеше завинаги да промени йерархията в училище..

Уилоу се събуди от алармата на телефона си и се огледа сънено - Да, найстина всичко беше сън.. Не беше в огромния си личен апартамент с басейн на покрива и със прекрасна гледка към Ню Йорк.. Беше в Дес Плейнс, в старото имение и не можеше да повярва, че найстина щеше да започне всичко отначало. Днес беше първият учебен ден в частната гимназия "Дъглас Хай". Уилоу въздъхна и се разходи до кухнята. На плота имаше бележка -"На пазар съм, имаш закуска в хладилника и обяд за училище. -Поли" На лицето й се изписа радост - Значи все пак има някой който да се грижи за реда в къщата- Помисли си тийнейджърката. Уилоу се насочи към хладилника и измъкна малка кутия с прясно мляко и една ябълка, взе ги със себе си и се затътри към стаята си на втория етаж. Влезе в голямо помещение и потърси чантата си, след секунда изчезна в гардеробната. Половин час по-късно, Уилоу излезе облечена със бяла, доста широка тениска с графити, който не можеше да разчете и светло сини, дънкови къси панталонки. Тя се завъртя пред огледалото в антрето и се усмихна, слезе на първия етаж с чантата си за училище и грабна айпода си от кухненския плот. Обувайки черните кецове на "Кънвърс" Уилоу си тананикаше стара мелодийка и излезе навън. Огледа се наоколо и въздъхна, виждайки светещите охранителни камери - Супер, сега и да искам няма да мога да взема някоя от колите на татко.. - Помисли си Уилоу поглеждайки към двете метални врати на гаража. Тя с бавни крачки се запъти към "Дъглас Хай" виждайки неприятната табела "Училище". Русокоската пристъпи към двора на гимназията с неприятно чувство в стомаха си - Не може да е притеснение - Помисли си тя и си пое въздух, бутайки входната врата. Уилоу се запъти към директорския кабинет оглеждайки се наоколо. От вътре сградата беше хубава и приятна, точно като от вън, имаше червеникави стени и златисти щкафчета - Цветовете на училището. Учениците изглеждаха съвсем нормално - Уилоу се сети за старото си училище и колко превземки имаше там. - Тя разтърси глава и сложи слънчевите си очила - Странни птици, мислех че децата тук са по-богати, имайки предвид престижа на гимназията - помисли си Уилс, виждайки нормално облечени деца ( не като фрльорците от старото й училище) - Тя въздъхна - Поне съм с нормални дрехи. Уилоу влезе в директорския кабинет и седна на удобно кожено кресло, вдигайки очилата от очите си -Ти трябва да си Уилоу Макензи ? - Попита приятна на вид, жена със късо подстригана руса коса - Не беше на повече от 40 - Помисли си Уилоу, усмихвайки се - Да, приятно ми е че ще уча тук, гимназията Ви изглежда страхотно, учениците - също - Добави момичето. - На мен също ми е много приятно, че ще те имаме в нашето училище и то с такъв висок ранк като твоя Уилоу, аз съм Госпожа Фитц и преподавам по Философия, надявам се да те видя в часовете ми- Усмихна се приятно директорката -Малко закъсняваш за първия час Уилоу, но няма проблем, сега имаш математика, ще те заведа то кабинета и ще те представя на класа - Усмихна се отново госпожа Фитц. Уилс кимна леко усмихната и последва директорката към кабинета по математика. Две минути по-късно русокоската влезе в стаята и огледа съучениците си, които също п гледаха с интерес. -Ученици, това е Уилоу Макензи и ще бъде в класа ви по математика- Директорката я насочи към последния чин и Уилс седна, чувайки разни коментари за нея -Дъщерята на господин Макензи? Собственикът на клуба? - Други пък гласяха - Сто процента, тази ще бъде голяма надувка, само заради богатото й татенце - И трети - Има прекрасни очи, голяма красавица.. - Уилоу завъртя очи, чувайки всичките тези неща и се съсредоточи върху изучаването на всеки един от съичениците й по математика. Внимание то й се насочи към едно момче, беше със светло руса коса и дълбоки зелени очи, красавец.. - Помисли си Уилс. Тя разтърси глава от внезапното нахлуване на спомен в главата й.. *СПОМЕН* -Хайде Уилоу! Скачай във водата! Няма нищо страшно! - засмя се русокосо, красиво момче със светло сини очи и лек слънчев загар. -Няма начин! - Засмя се Уилоу и се вгледа в реката където до преди малко стоеше момчето. -Ааах! Пусни ме!- извика тя, вече в ръцете на красавеца, усещайки вълните на океана и лекият летен бриз да развява леко кичур от косата й. -Видя ли? Няма нищо страшно. - каза момчето усмихнато и загледано в очите на русокоската. Уилоу затвори очи за секунда усещайки устните му, върху свойте. *КРАЙ НА СПОМЕНА* -Хей Уилоу? Ехо? - Уилс разтърси глава отново, докато се опомни. Срещу нея се беше ококорило момиче на нейната възраст, беше по-висока, със тъмна коса и зелени очи. Беше симпатична. - Аз съм Мист - Усмихна се момичето - Приятно ми е да се запознаем - Уилоу премигна и механично сложи фалшива усмивка на лицето си - Здравей Мист, на мен също - Зеленоокото момиче отново се ококори - Значи ти си Уилоу? - Пусокоската се огледа и отново погледна Мист - Да, защо? - Тя подскочи - Защо ли ?! Цялото училище говори за теб. Сигурно е готино да си дъщеря на господин Макензи, а - Мист се усмихна - Чакай.. Та аз съм тук от половин час, как така цялото училище говори за мен? И от къде всички познават баща ми? - Уилс седна на чина си и сложи краката си на стола - Тук всички познават баща ти, а и ние знаехме, че дъщеря му ще пристигне от Ню Йорк и ще учи тук. На всички им беше интересно как изглеждаш и т.н. - Мист се усмихна жизнерадостно, а Уилоу се изправи и взе чантата си -Имам природни науки, трябва да тръгвам, беше ми приятно да се запознаем Мист- тя отново сложи фалшива усмивка на лицето си. - И на мен също.. - Високото момиче се отдалечи, сменяйки маската на добра и жизнерадостна, тя се промени, лицето й някак погрозня от скрита злоба, какво ли означава това?! ..
[center]


ЪЪ МОЛЯ ВИ СЕ НЕ МЕ БИЙТЕ ЗА ТОВА ЧЕ Е МАЛКО.. ОЩЕ СЕ УЧА!