Народни танци - душа и живот

Ето един въпрос, който със сигурност не си задавате всеки ден: “Какво са за мен народните танци?” Дали не се сещаме за тях само по сватби, банкети или ако са включени в някоя празнична програма по телевизията?!

Смятаме ги за отживелица, защото в днешния модерен живот има други, много по-различни танци, които са на почит.
Истината е, че точно в народните танци е нашия корен и нашата същност. Те са преминали през вековете и са се запазили. Те разказват за това, как са живели нашите предци и как са се забавлявали.

Точно сега, през пролетта, е времето изпъстрено с най-много празници и обичаи.
Те са свързани със събуждането на природата за живот, с различни пролетни игри, най-вече за моми и момци, с бране на билки, с гадаене на пръстен за женитба, лазаруване, ладуване, връзване на люлки. И всичко това е съпроводено с песни и танци. Нашите народни танци са част от живота и обредите на нашите предци. Те са връзката на човека с природата.

Чудели ли сте се що за идея е това, хората да играят заловени един за друг в кръг, с музиканта, най-често гайдар, в центъра? Хорото всъщност, дублира космичното, то е енергетичен модел на нашата Слънчева система. Дори и с движението на играчите по посока, обратна на часовниковата стрелка – както се движат планетите около Слънцето. Всичко това е сякаш обмисляно до най-малки подробности от древни мъдреци, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навсякъде – навън и навътре, във всички пространства и измерения на видимия и невидимия свят.

Българските народни хора са дял от нашето народно творчество, създавано в течение на векове. И както в чудно хубавите словесни форми, песните, носиите, шевиците, традициите и обичаите, така и в хората са изразени темпераментът, прекрасните качества и стремежите на нашия народ, любовта му към труда, свободата и красотата, мъдростта му, храбростта, силата, издръжливостта, пъргавината и ловкостта му и тънкото му чувство за хумор. Народните хора и танци са се появили спонтанно. Те отразяват живота, създават настроение и правят почивката или празника му по-пълен и по-радостен, и както е бил богат на събития и преживявания живота на хората, така разнообразни по движение и ритъм са и възникналите народни хора. Те са рожба на трудовия народ и не случайно се наричат, “Грънчарско хоро”, “Касапско хоро”, “Дюлгерско хоро”, “Копаница“, “Сечи, копай” и др.

Казват, че танцовият фолклор на един народ е и мярка за неговият духовен живот. А Българският танцов фолклор е извънредно богат и разнообразен. Движенията се изпълняват повече с краката, но почти във всяко хоро стойката, движенията на ръцете и тялото и изразът на лицето изискват особено участие, което прави хорото различно от другите. В народните хора и танци срещаме едно забележително ритмично и тактово разнообразие, като се започне от 2/4 такт и се премине през сложните 5/8, 7/8, 9/16, 11/16 тактове и стигаме до 12/16, 13/16, 15/16. Да се изпълняват такива движения и жестове е трудно, те изискват пъргав ум, развит музикален усет, голяма сръчност и навици, които се изграждат още от детските години.

Ако все още се питате: “Как, освен с изпълняването на някои ритуали по празници, могат да се вместят народните танци в ежедневието?” Отговора е много лесен :
Танцувайте вкъщи, запишете се на курс, танцувайте по празници, танцувайте винаги когато можете...
Българските народни танци са толкова разнообразни като ритъм и движения, че представляват идеалната тренировка.
Има танци, в които е характерна играта на ръцете. В други, предимно от шопския край, се набляга на краката.
Ефекта?! Вместо да се затормозявате със сложни упражнения във фитнеса, получавате една разнообразна и хармонична тренировка. Ще прекарате един час, изпълнен с преживявания и емоция, а не броейки движенията.
И ви гарантирам , че поне за малко ще се отърсите от забързаното ежедневие и от проблемите, които ви потискат емоционално, и ще се пренесете в приказката, в която са се пренасяли и вашите баби и дядовци. Ще поддържате фигурата си, ще се зареждате положително, ще се тонизирате и нетърпение ще чакате следващия път.
Защото завладеят ли ви народните танци, вие ще сте жадни да ги научите докрай.
А това, всъщност, е една приказка, в която се разказва за много поколения преди нас.
Затова както в Далечния Изток се гордеят с бойните си изкуства, така ние трябва да почитаме народните си танци. И да ги знаем, и да ги играем. Защото в приказката участваме и ние, а нашата роля е да предадем нататък.