Sasuke and Sakura

Седемнадесетгодишното момиче с доста усилия се събуди от дълбокия си сън и с още по-малко желание стана от леглото си и се отправи към банята. В полузаспало състояние отвори врата и застана пред мивката. След няколко неуспешни опита да пусне студената вода тя най-накрая успя. Сложи шепи под течащата вода, след което заля с хладна и ободряваща вода нежното си лице. През цялото време момичето се чудеше защо трябва да става рано, но след като се събуди напълно, тинейджърката се плесна по челото:
- Боже колко е часът?- Изписка тя притеснено, поглеждайки часовника си.- ООО НЕЕЕЕ! Ще закъснея. Първият учебен час започва в 7:15. това значи, че имам 38 минути и 23,22,21...ааа, какви ги говоря, трябва да побързам, иначе какво първо впечатление ще направя в новото училище?!?
Момичето със скоростта на стрела влезе в кухнята, сипа малко мляко в една купичка, взе първата кутия корнфлейкс изпречила и се на пътя и сипа при млякото. Изяде си закуската със скоростта на вълк бил на диета две седмици.Като приключи със закуската тя се стрелна в стаята си и си навлече тъмно-сини прилепнали дънки,червена блуза и бяло карирано потниче. Часът вече беше 6:56, а тя още не бе готова. Взе първата четка за коса и я прокара през дългите си коси. Изтича до коридора и взе училищната си чанта. И тя не разбра как намери време да провери дали всички учебници са там. Всичко беше на лице. Тя си взе ключовете, постави телефона в джоба си на режим “безшумен” и тръгна.

Часът беше 7:05, а момичето тичаше като коте след кълбо прежда. Стигна точно в 7:14. Странното беше, че училищната порта беше заключена. Тинейджърката се огледа и видя портиера, който винаги седеше в кабинката до портата. Момичето отиде до там, потропа леко на стъклото и мъж с наистина страшен поглед я попита с един от най-хубавите мъжки гласове, които някога е чувала:
- Здравейте госпожице, мога ли да ви помогна?
- Да, аз съм нова ученичка и знам, че започваме в 7:15, а сега виждам, че е заключено.
- Млада госпожице- каза мъжът с отчаяни опити да прикрие смеха си.- Не се притеснявайте, не сте закасняла, даже сте подранила... С 25 минути. Часовете започват в 7:40.
- КАКВО?!?!?!?- изписука изненадано момичето.
Момичето бе много объркано. Спомни си, че си бе записала графика. Тя бръкна в чантата си и извади едно малко листче прегънато на четири. Тя го разтвори и... там наистина пишеше: “Начало на учебните часове - 7:40 ч.”
- Благодаря за информацията.- каза леко засрамено момичето…
Тинейджърката не знаеше какво да направи, след малко седна от едната страна на портата и извади от чантата си едно mp-4 , сложи слушалките в ушите си и зачака.

И тя не разбра кога мина времето и скоро заидваха учители. Те отключиха портата, а един от тях забеляза слушащото музика момиче. Тази единствена учителка беше Куренай.
- Извинявай, но коя си ти? – попита сенсейката.
- Здравейте, аз съм Харуно Сакура, аз съм нова ученичка и идвам от град Осака. – Каза розовокосото момиче.
- Хм, здравей, аз съм Куренай- сенсей и ще съм ти класен ръководител. – Каза чернокосата учителка. – Ако искаш може да влезеш с нас за да се подготвиш за срещата с новия клас.
- Аригато сенсей!
Двете влязоха и Куренай запозна Сакура с учителите които ще и бъдат по някои предмети.

Сакура беше много щастлива, че всички учители я приемат толкова топло. Скоро започнаха да идват ученици. Сакура помагаше на учителката си да си събере хилядите документи и папки, разпилели се по земята, след сблъсъка с Асума-сенсей, така че никой не видя новодошлата ученичка.
Званецът би и Куренай влезе в класната стая, като доведе и Сакура.
- Зравейте клас, днес имаме нова ученичка- Харуно сакура. – каза Куренай.
- Здрвейте! - каза момичето.
- Да видим къде да седнеш... Седни до Учиха Саске.
Сакура видя едно страхотно на вид момче, с черна коса и още по- дулбоки и черни очи. Тя с удоволствие седна там и поздрави момчето тихичко. ‘боже, колко е готино това момче’. Саске също поздрави момичето с едно ‘Здрасти’.Часът по математика започна, но изведнъж едно русо момиче о задните чинове викна:
- Защо това грозно момиче с гигантско чело седи то гаджето ми!!!!!!
Тогава момчето седящо до викащата блондинка я хвана за главата и...

Тогава момчето седящо до викащата блондинка я хвана за главата и я натисна за да седне и да спре да говори, но без да иска отскубна един дълъг рус косъм от косата на момичето.
- Ауч!Аааааааааааааааа, това е мой косъм. Идеалната ми коса, ти я развали. Нарутооооо! Ще те убия, ще те насиня, ще те удуша. – тя се нахвърли на горкото момче...
Ситуацията бе много интересна. Повечето момичета се смееха, Сакура беше в шок, Саске чак се просълзи от смях, блондинката не спираше да вика и за миг, Наруто притискаше с крак лицето пищящото момиче, защото кракът му бе по-дълг от ръката му. Куренай все едно не ги забелязваше, тя бе свикнала с истериите на ученичката си Ино и просто отиде до нея и и запуши устата с думите:
- Ино, спри или числото 2 ще ти се озове в бележника!
- Извинете Куренай-сенсей!
Тъй като това беше преговорен урок, часа се състоя от около 20 задачи и това беше. Званецът би, което означаваше 10 минути почивка. Сакура излезе от класната стая и отиде до шкафчето си. При нея дотърчаха три момичета, первото момиче беше с тъмно кафява коса, хваната на два кока на главата и тъмно кафяви очи, тя си подаде ръката и каза:
- Аз съм ТенТен. Ти трябва да си Сакура, приятно ми е!
- Не се прави на толкова мила!- каза второто момиче, то бе с дълга руса коса, но дължината не си личеше, защото момичето бе хванало косата си на четири опашки, очите и бяха много странен цвят- бяха смеска между синьо, зелено и много леко добавено черно.- Аз съм Темари и ако не си разбрала от преиграната любезност тва е ТенТен.
- Аз съм Хюга Хината.- каза третото момиче. То бе с тъмно синя къса коса, с два дълги, спускащи се по рамената и кичури, а очите и бяха големи и много светло лилави почти бели.
- Та, - подхвана ТенТен- ако искаш мога да ти разкажа с кой как би трябвало да се сържиш, или по- скоро с кой какъв е за да решиш с кой как да се държиш.
- Давай! – отвърна без д се замисля Сакура.
- Темари, Канкуро и Гаара са братя и сестра като Темари властва в семейството след като тримата са останали сираци (жените rulzzzzzzz) , Саске попринцип си пада малко бунтар, но иначе не е зъл както се предполага за бунтовниците, Наруто е нашият идиот, но забавен и добра компания, Ино е едно надуто, суетно мислещо се за велико... това е зубърчето на класа и си мисли, че Саске и е гадже. Повечето момичета в класа са нейни последователки, но ние трите сме АНТИ-фен клуб на Ино и се надяваме, че ще се присъединш. Всъщност ние отдавна се опитваме да и направим номер, но всеки път ни се изплъзва и ни го връща тъпкано за опит. Ако си с нас би могла да ни помогнеш.
- По това което ми каваш, мисля, че ще се включа.¬¬¬- каза Сакура.
Званецът би и часът започна. Денят мина като обикновен учебен ден. Би и последният званец. По училищното радио съобщиха: ‘В училището се организират курсове по танци, футбол, рисуване и карате. Който иска да се запише за някой от тези курсове, да отиде на съответното място и да се запише. Там учителите ще проведат пробни тестове’.
- Страхотно! –викна Темари.- Ще се запиша на карате. Вие?
- И аз. Добре е за едно момиче да може да се защитава.- каза Сакура.
- Мисля да се запиша на рисуване. То успокоява. – каза смутено Хината.
- Ти ТенТен? – попита Сакура.
- Мисля да не се записвам никъде. Но Сакура, няма ли да се обадиш на родителите си, че ще закъснееш?
- Какво ги интвресувам дали ще се птибера навреме?! Та те и двамата са в Чикаго и ме изпратиха в Токио защото съм израснала тук, но заминахме за Щатите когато бях на осем.
- О... – засрами се момичето. – Не знаех.
- Няма нищо. – усмихна се Сакура. – Хайде Темари да се запишем за карате.
Двете момичета отидоха във фискултурния и се записаха при Асума-сенсей.
- Момичета вие сте две на 13 момчета. – каза учителят.- Уроците са всеки петък. Тъй като днес е четвъртък започвате утре.
Темари и Сакура си тръгнаха по пътищата. Докато вървяха установиха, че къщите им са съседни и решиха да отида да учат в дома на Темари. Щом Сакура влезе първото което видя беше голям плазмен телевизор, страхотно голямо канапе, а за останалите мебели няма думи с които да се опишат. Докато Сакура си въртеше главата изведнъшж погледът исе спря на лицето на момче половин глава по-високо от нея, с тъмно червена къса коса и очи същите като на Темари.
- Коя си ти и гакво правиш тук? – измърмори леко ядосано момчето.
- Спокойно Гаара, това е Харуно Сакура – новата ученичка. Оказа се, че къщите ни са съседни и решихме да дойдем да учим тук.
- О... Извинявй Сакура! –каза той сравнително по-весело.- Заповядай настани се.
Тинейджърите започнаха да учат. Когато свършиха Сакура попита:
- Какви номера сте правили на Ино?
- По-правилният въпрос е “Какави номера не сме и правили”. Какво ли не опитахме, но винаги нещо се обърква и се проваляхме, като след това Ино ни го връщаше.
- Мхм... – замисли се сакура. – Ще се опитам да ви помогна при следващия проект.
Сакура си размени с Темари по едно ‘Чао’. Сакура се прибра и видя, че вече е осем и половина (вечерта). Тя отиде в кухнята и си приготви купичка рамен и седна да вечеря. Докато се хранеше си играеше с дистанционното, за да намери какво да гледа. Накрая се спря на “Dragon hart” Филмът свърши и Сакура влезе да се изкъпе. Когато излезе от банята подухването на хладен вътър накара кожата и да настръхне. Тя си облече пижамата си и си легна като веднага заспа.

Сутринта около хиляда аларми зазвъняха в седем. Тя се опита да ги изключи, ала те бяха разположени из цялата стая и тя ще неще трябваше да стане за да успее. А тичането из стаята за премхване на кънтящия звук я събуди напелно, тя дори малко се задъха. Тя си направи закуска, след което я изята (оставаше и да не я изяде xD) , След това се преоблече като си сложи червена поличка до малко под средата на бедрото, бяла тениска и новите си бели маратонки. Тя си провери чантата дали е взела каквото и трябва и след това тръгна. Днес беше много по-спокойна от миналия ден. Сакура пристигна в 07:25 и седна на мястото си. Онова мистериозно момче Саске вече беше дошло. Първият час беше история и тъй като Сакура не беше много добра реши да отиде в тоалетната за да се освежи. Когато тя влезе видя че там някой е повърнал и от миризмата и прилоша. Момичето усети как закуската бавно се движи нагоре по хранопровода и реши че ще добре да повърне не на земята а в мивката. Тя се обърна , но късно осъзна, че Ино пие вода на тази мивка и Сакура се издрайфа върху нея. Ино изпищя и тръгна да бяга навън, но си удари главата в ръба на орворената вата, след което тя залитна назад и и главата и отскочи на метер разстояние след удара в мивката.
Тялото на Ино изскочи извън тоалетната и точно тогава оттам мина Саске...




В следващата глава- Какво прави саске в това положение...

Точно тогава оттам мина Саске и се спъна в главата на Ино. Момчето се претърколи няколко пъти и полетя с дупето напред и крака вирнати във въздуха. Той се удари в саксията на фикуса сложен между двата (отворени) прозореца (за тези които не знаят, фикуса е растение подобно на дърво с огромни и много дебели листа) и полетя към единия. Той тръгна да пада, но Сакура го хвана за едната ръка и легна под перваза, за да не се повлече, че да паднат и двамата, поради тежестта на момчето. Гаара и Канкуро минаха и щом погледнаха, започнаха да изглеждат все едно са дошли от планетата К4653537.
- Гаара, не гледай така, ела и ми помогни после ще ви обясня...- викна Сакура Момчетата изтзичаха до розовокосото момиче и хванаха Саске за ръцете. С триста зора го издърпаха и го проснаха на земята. И четиримата бяха задъхани до крайност.
- Е, Саске, - каза сред въздишките Гаара. - мисля, че това е... опасна връзка.- четиримата съученици избухнаха в смях. - Сакура – подсмихване – Интересно ми е как ще обясниш... Момичето обясни набързо и съучениците и не можеха да си сдържат сълзите от смях. Когато се успокоиха се върнаха в стаята. Званецът би и в стаята влезе Какаши-сенсей.
- А у-у-у – кихане- ученици – кихане- днес... - хълцване – ще, ще, ще... - хлъцване......
Inner Sakura: ъъъ, какво му става на тоя глупендер?!?
- Саске – Сакура леко сръга момчето до нея – какво му става на сенсея ни?
- Днес е петък нали?
- Аха.
-Какаши е...- но докато момчето казваше последната част на изречението си, се чу гръмотевична кихавица.
- Ъъъ, били повторил?
- Какаши е алергичен към петъците.
- Какво!?!
В стаята влезе Асума
- Ученици, днес сте свободни.
- Моляяяяяяяяя!!! - викна целият клас едновременно.
- Да, днес не сте на училище. Има проблеми в кабинета по химия и е взривоопасно-обясни учителят.
Всички се отправиха към изхода. Сакура отиде до новите си приятелки.
- Момичета, днес ще си купувам домашен любиммец. Ако имате желанние можете да ме придружите.
- Аз ще дойда, знам достазоомагазини в квартала. - каза Темари
- Аз няма да мога да дойда, майка ми ме помоли днес да и помогна в почистването на магазина и и няма да успея. - извини се Хината
- Аз ще уча за изпита по биология в понеделник.- каза ТенТен и си пое по пътя след Хината.
- Може ли и аз да дойда? - попита момчешки глас зад тях. Това бе гласът на Саске.
- Може, защо да не. - каза Сакура и тримата тръгнаха.

Докато вървяха Саске се обърна към Сакура.
- Амииии... Благодаря за днес... – каза той малко смутено.
- Няма защо. – усмихна се сакура мило. – Всъщност, технически погледнато аз съм виновна за всичко.
- Да наистина...
Докато двамата си приказваха Темари реши да влезе в действие. Тя се спря и безшумно отиде зад Сакура, като я спъна. Тя падна в топлите прегръдки на момчето. Твърдите и в същото време наистина нещни и-и...
Inner Sakura: ”ОМГ... Толкова е приятно... Дали го харесвам. Какво е това странно чувство? Сякаш в корема ми има пърхащи пеперудки. Мога да седя в прегръдките му часове...”
Двамата се изчевиха и момчето помогна на съученичката си да се изправи и продължиха.
Темари се приближи до Сакура и прошепна:
- Е... как беше?- подсмихна се тя.
- Ти ли го направи!- ядоса се розовокоската
Стигнаха и до най- големия зоомагазин в района. Когато влязоха, първо видяха около двайсетина котета, всяко от всяко по-сладичко и по-касивичко. После бяха рибките и птичките. Ето... на ред бяха кучетата. Минаха покрай пет лаборадора, осем пинчера и какво ли още не. Очите на Сакура светнаха при вида на малко хъски, с чисто черно гръбче и бяло пухкаво коремче. После минаха покрй клетката на малко кафяво с бяло санбернарче. Темари го погледна, усмихна се и каза:
- Знаете ли, братята ми, откакто гледаха “Бетовен” (не филм за музиканта Бетовен, а за онова със санбернара) , ми мрънкат за куче. Е... мисля да ги зарадвам.
Съучениците помолиха една от служителките да им помогне. Платиха на касата, но Темари и Саске се зачудиха от къде има всичките тези пари.
- Ами, всеки месец, родителите ми, ми превеждат по 3000$ и аз не съм от онея дето харчат много и ми остават по около 1500$ и незнам колко имам в сметката. – отвърна на учудването Сакура и се усмихна.
Двете момичета носеха клетките, като Саске ги придържаше за да не паднат. Момчето изпрати момичетата до домовете им и си тръгна. Като затвори вратата си Сакура чу глас в главата си: ‘Здравей! От днес ти си моята нова господарка.’. Странното бе, че на Темари и се случи същото...


Следвачата глава: Неподозирани магически сили...

Глава 4 – Неподозирани магически сили.

Сакура се чудеше какъв беше тоя глас в главата и. Тя викна:
- Кой си ти?
- Спокойно, - отговори гласът – аз съм твоето ново куче. Онова русото момиче дето беше с теб, взе приятеля ми. Санбернара. И междудругото...Как ти е името?
- Аз съм Сакура .- каза тя плахо.- А ти?
- Казвам се... Кретена вълчо.- Сакура изглеждаше като ударена с кофа.- Шегувам се. Името ми е Кара. И да, аз съм женско куче.

В съседната къща:

- Кой си ти?- викана Темари.
- Спокойно, аз съм санбернара ти. Казвам се Илидиан. Розовокоската взе кара – най добрата ми приятелка. Ти как се казваш?
- Аз съм Темари.
Блондинката изтича при приятелката си, заедно с Илидиан, и почука на вратата. Тъй като Сакура си говореше с кучето си в коридора, бързо отвори.
- Сакура няма да...
Чуха се преплетени гласове викащи: ‘Кара’ и ‘Илидиан’
- А и твоето куче ли? – попитаха момичетата едновременно.

След известно време, прекарано в опознаване с кучетата:

- О, вече е девет. Станало е късно. Трябва да се прибирам. – промълви Темари.
- Хей. Хрумна ми нещо.- каза ентусеазирано Сакура.- В стаята ми има още едно легло. Може да останеш да спиш тук.
- Супер, ще звънна на брат ми.

Вечерта:

Момичетата си облякоха пижамите. Сакура се пяви с къси розови панталонки и къса розова тениска. Блондинката се докара с зелено потниче и сини панталонки. Двете си легнаха, след като розовокоската оправи леглата. Те започнаха ‘откровен разговор’.
- Темари, кажи ми честно, защо ме спъна днес?
- Ами със Саске изглеждахте толкова мило заедно.
- О, и ти реши да се направиш на сватовница.
- Признай си, сладък е!
- Е, не мога да каже, че не ми харесва. А ти, и ти ли го харесваш?
- Не, заплюла съм си друг.
- Кой.
- Амиии..
- Хайде, кажи!
- Амиии... Ш-ш-шика-ка-Шикамару
- Докато си бъбрите, ние имаме проблем.- чу се глас и в стаята влязоха двете кучета.- Няма къде да спим.
- Какво? – попита Сакура очудено. – Спете на килима!
- Ти луда ли си! – викна Кара (хъскито) – Ние сме малки, имаме пух вместо козина, а кожата ни е много деликатна. Килимът лесно може да я нарини. – изчете едно бързо конско, кучето. Сакура въздъхна отегчено и стана. Потършува из шкафа, но не намери нищо подходящо, после розовокоската си ‘завря’ главата в куфара и намери едно червено одеалце, с златни нишки по края – това бе бебешкото одеало на Сакура. То навяваше много спомени от детството и. Тя го сложи на земята в стаята и, като нави единие край, за да наподобавя възглавница. Всички заспаха след около двадесет минутен разговор.

Около девет часа на сутринта:

Розовокоската се събуди, всеедно е спала сто години (бах, таз да не е спящата касавица). Прозя се, протегна се и влезе в банята. След около седем минути прекрани там, се сети какво е липсвало – Темари би трябвало да спи у тях, а нея я нямаше, също и кучетата. “Тая била престъпница” – викна Inner Sakura. Момичето се втурна презглава по стълбите (къщата е на два етажа и спалнята е на горния...), но изведнъж се спря. Миризмата на пържен бекон и яйца нахлу в ноздрите и. На лицето и се появи лека усмивка. Тя продължи надолу, и като влезе в кухнята завари момиче да си говори с две кучета. Сакура се хвана флегматично за главата и каза сънено:
- Какво става тук? Темари в колко си станала?
- Около седем и половина, свикнала съм да ставам рано заради братята си. Все едно съм им майка. Измъкнах се и нахраних кучетата. Направих и закуска – пържен бекон с бъркани яйца (потекоха ми лигите. о не, наводних мишката ) Побързай докато е още топло!
- Благодаря Темари! Ти си СТРАХОТНА! – усмихна се Сакура и седна.
Четиримата си прикаваха по двойки – куче с куче и човек с човек. В продължение на час си бъбреха и си сипваха допълнително. Когато свършиха, Сакура отвори прозореца и гореща вълна (не морска) обля тялото и.
- А не, това е война. – ядоса се Сакура на времето. – Вчера беше студено, днес все едно е Август. Е, не, днес ще се облека като за плаж. Не ми пука и да стане минус 10 градуса.
Тя си сложи къса бяла поличка до средата на недрото и тясно зелено потниче.
- И да не правите глупости докато сте сами! – заповяда Темари. – Научих ви да гледате телевизия и затова внимавайте в картинката!
- Ъъъ, научила си ги да гледат телевизия?!
- Амиии, те питаха каква е тая кутия, говоря за плазмата ти, и аз...да, разбра ме.
Те излязоха и Сакура попита:
- А, да знаеш... коя дата е днес?
- Мисля, че е 9-ти юни. Защо?
- Това значи че има 16 дни до – плесна се по главата Сакура
- До какво?
- До рождения ми ден!!!
- А, да не е на 25-ти?
- Аха. Защо?
- Моят е на първи.
- Следователно и двете сме раци!!! – зарадваха се момичетата. (мании, тея се радват на сичко).



Следващата глава – Всички на купон!

Глава 5 - Всички на купон

Момичетата се върнаха в къщата и завариха...
- Караааааааааааааа! – викна Сакура – Какво правиш забога?! Веднага излез от фурната! Илидиааааааааааааан, изключи фурната!
Сакура се втурна да спасява кучето си, да не стане на вечеря в собствен сос.
- Илидиаааааан! – скара се Темари. – За наказание, днес ще вечеряш... мокър хляб!
- О нееее. Мразя хляб с вода. – оплака се санбернара

След конското:

- Добре, имате ли желание да помогнете в правенето на покани за рождения ми ден?
- О, рожден ден, поканени ли сме? – попита Кара.
- Да, но ако се въздържате от приказки. – отговори розовокоската. – Нядявам се можете да лаете.- каза разсмивайки се Сакура.
Четиримата седнаха и започнаха да мислят, как да изглежда поканата. Сакура и Кара отговряха за външния вид и вътрешния ‘интериор’, а Темари и Ил (съкратено от Илидиан) мислеха какво да пише вутре. След 10 минути мислене и 20 измайсторяване на моделната покана те бяха готови. Тя представляваше: тя беше правоъгълна и сгъната на две, отпред горната част беше розова, преливаща се в синьо надолу, отпред пишеше със завъртян красив почерк: “Покана”, отвътре пишеше с букви между печатни и ръкописни (димек на технически за тези които се сещат):

“Поканен .............................
Аз Харуно Сакура, като нова в града, се престраших да поема риск, като ви поканя на рождения си ден. Ако имате желание да дойдете, той ще се състои на 23.юни 2008г.
На адрес: Каминато 26. Това ще бъде парти с приспиване, но ако някой има задължения, го пускам да си ходи когато иска.
Началото е в 5:30 следобяд.
Надявам се да дойдете!”

- Браво Темари! – възкликна Сакура. – Много добре си измислила текста! Само незнам защо е на 23...
- Помислих, че ще е по- добре да е в събота а не в понеделник нали...
- Да наистина. Сега да направимсписък за да знаем на кой да правим покани...
След 13 минути подготвяне на списък, ето и кой е поканен:

1. Темари
2. ТенТен
3. Хината
4. Кин
5. Неджи
6. Рок Лий
7. Шикамару
8. Сшино
9. Киба
10. Чоуджи
11. Досу
12. Зако
13. Гаара
14. Саске
15. Канкуро
16. Наруто
17. Ино

- Сакура, сигурна ли си, че искаш да поканиш Ино? – попита Темари
- Защо не, най малкото за да и се извиня за инцидента в тоалетната.

След час правене на покани:

Две силни и облекчени въздишки се чуха в стаята на момичетата. Те бяха много изтощени.
- Темари, наглеждай кучетата, аз отивам до субера...
Сакура влезе в магазина, взе една количка и тръгна. Набута вътре две коли, един хляб яйца и какво ли още не. Тя беше готова, но очите и се разшриха при вида на огромните, и много червените череши. Те все едно и викаха: ‘Купини, все пак имео ти значичерешово цветче...’ Тя нарълни есна голяма торба и се запъти към касата. Тогаа видя щанда скучешка храна и се сети за онез говорещи твари у тях. Тя купи един огромен чувл и си плати на касата. Щом сеприбра завари темари да дреме пред компютъра и двете ‘твари’ да викат „Не ве, наляво аре стреляй, аааа, защо скачаш!?”
- Някой да иска череши?
- Ммм, обичам череши, а за кучетата?
- Купила съм цял чувал храна за тях имат си...

След два дни /понеделник/:

Сакура се събуди този път навреме (да не повярва човек), облече се и тръгна. Когато отвори вратата, зениците и се разшириха при вида на чернокосо момче с тайнствена усмивка, това бе... Саске.
- А – шокира се Сакура – Какво правиш тук?
- Не е ли очевидно, идвам да те взема за училище.
Двамата тръгнаха към училище. Щом стигнаха вече повечето ученици бяха дошли. Саске и Сакура си приказвах и изведнъж отнякъде изскочи Ино. Тя се метна на врата на черноокото момче и изтърси злобно:
- Тии, високочелке... какво правиш с гаджето ми?! Оооо, мили Саске, да не би да те е омагьосала... – Саске завъртя очи с досада и Сакура реши да го спаси.
- Оооо, Ино, грозничкото ми прасенце – на челото на блондинката се появи огро вена – не е омагьсан, той просто те мрази. Приеми го, това е реалноста. – Сакура хвана Саске и леко го издърпа от лапите на Ино.
На сичкото отгоре, към чернокосото момче се запътиха цяла тълпа крещяи името му.
- Абе момче – повдигна вежда Сакура – колко фенки имаш?!
- Много са, не питай!
Двамата влязохаж в стаята кокато Сакура изведнъж се удари по главата.
- Каква съм идиотка! Забравих поканите!
Тогава на вратата се показа Темари. Тя носеше черна найлонова торба.
- Сакура, предлагам ти да ги раздадем сега, че после...
- Да добра идея.
Сакура бръкна в торбата и извади една покана.
- Саске това е за теб. – усмихна се тя и тръгна да раздава. Най накрая стигна до Ино.
- Ино, заповядай. Приеми това като извинение за петъка. А Наруто, има и за теб.
- Мерси! - изхили се русото момче.
- Ха... – усмихна се злобно блондинката.
Званецът би и часа започна. Анко влезе, тя бе учителката по история и зачви на висок глас:
- Днес ще правим тест по история!
- Какво - ‘викна’ тихо Сакура.
- Какво има?
- Ох Саске, мразя историята, а и не съм учила. Какво ще правя?
- Не мога да ти помогна. И аз я мразя. Съжалявам!
- Ей, стих се.
- Какво, какво?
- Сега ще ти разкрия Тайна, която, не бива да казваш на никого!
- Добре, няма да проговоря! Обещавам!
- Онези кучета, които взехме с Темари, ти нали беше с нас, те са говорещи кучета. Мога да се свържа с тях чрез телептия. Ще им кажа, да вземат учебника ми по история, и ще ни помогнат.
- Уау, искам да ги видя!
- Ако дойдеш на рожденият ми ден, ще ги видиш.
- Добре, това е добра идея, но нали учебникът ти е в чантата?!
- Не се безпокой за това, имам по два екземпляра от всеки учебник. За всеки случай.
- Давай тогава!
Сакура се концентрира. “Кара, Кара, чуваш ли ме?” “Да, ясно и силно. Какво искаш?”
“Слушай, учебника ми по история е в шкафа, вземи го, че иначе ще се издъня на теста!”
- Добре, готово е. Сега тя ще ни помогне.
- Коя е тя?
- Кара, хъскито ми.
- Кръстила си я Кара?!
- Не, тя ми каза, че се казва така, а санбернара се казва Илидиан.
- Вие двамата! – кресна Анко. – Ако мислите да си говорите, говорете високо, че да ви чуят всички.
- Извинете!
Денят мина както обикновено. Учене и няколко заяждания с блондинката Ино.

След 14 дни /в 10:30 на сутринта/:

На вратата на Сакура се позвани. Тя отвори и видя приятелките си ТенТен, Хината и Темари. Зад тях се показа един доста голям санбернар и... Саске.
- Илидиан! Ораснал си! – развесели се Сакура.- А, Саске... Какво правиш тук? Толкова рано?
- Аз, ъъъ, ами такова... нямах търпение да видя кучетата, така де...
- Той обеща да помогне ако му покажем кучетата. Но не беше нещо като сделка, ами... не знам какво беше. – каза ТенТен.
- Ние същи идваме да помогнем. – каза Хината.
Те влязоха и започнаха приготовленията. Сакура и Темари отидоха до магазина за да напазаруват. Другите останха и потърсиха за някакви филми. Двете момичета се прибраха носейкиторби с храна. Те разтовариха покупките: 20 пакета пуканки, 8 големи пакета чипс, бисквити, две ботилки кола, две бутилки фанта и 12 кутии рамен специално за Наруто. Те подготвиха масата и наредиха възглавници на земята, за да приличат на легла. Разпънаха дивана и го постелиха. Беше станало 5 и те бяха готови.
След 20 минути започнаха да идват гостите.


Глава 6: Забавления и изненади...

Много е яко! :bravo: :love: :bravo: :love: :bravo: :love: :bravo: :love: Продължавай се така!

Супер! Продължавай с готините неща!

Еее що си спряла мн е интересно

продължавай де :bravo: :bravo: моооооооооооооооля

пЛс 0щиИии :obi4amte: :robot:

Яко е! Чакам продължението!

Хубав фик!

Super :lah: :lah: :lah:

Яко :cvetq: Направо :cvetq: страхотно!

гледам отдавна не си писала :cvir: Искам още Моля те довърши го

много е

хубаво фикче...

Кога ще пускаш новата глава, че нямам търпение

супер е

мн е яко....искам ощее

Eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee, умрях от чакане!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :lost: :lost: :lost: :lost: :lost: :lost: :lost: :robot: :robot: :robot: :robot: :robot: :robot: :robot: :robot: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: