''Пасо Добле'' (Paso Doble)

Историята на испанската корида, изобразена чрез танц - едва ли има друго, което по-добре да описва Пасо Добле.
За интересната роля на дамата в танца и за музиката, на която се танцува...

Пасо Добле - кратка история на танца

Такт на танца: 2/4.
Темпо: 60-62 такта в минута (MPM).
Броене: "1 - 2" ("ляв (крак) - десен (крак)"; в три туша)
Година на появяване: 1920 г.

Пасо Добле (Paso Doble или Pasodoble) е енергичен стил танц с характерна маршоподобна музика (duple стил).

Произхожда от Франция (танцът става известен първо сред висшето общество на Париж през 30-те години на 20-ти век - отново благодарение на инструктура Пиер Лавел, - поради което много от изграждащите го стъпки получават френски имена), но е вдъхновен от звуците, драмата и движенията на испанските кориди. Името на танца в превод означава "две стъпки".
To не бива да се бърка с "Paso a Dos" ("танц за двама"). Пасо Добле принадлежи към маршоподобните стилове танци. Оттук идва и сравнително простият начин на отброяване "раз - два" ("1-2") или "ляв (крак) - десен (крак)".

В англоговорящите страни (а и не само там) танцът не е особено популярен. За сметка на това в Испания, Франция, Виетнам, Австралия и Германия този танц е възприет като социален и се танцува редовно в различни клубове.

Състезателната версия изисква от танцьорите да са с изпъчени гърди, смъкнати (отпуснати) рамене и с подвигната брадичка - всичко това идва от идеята, залегнала в танца - коридата.

В основата му е музиката, свирена по време на борбите с бикове, в момента, когато тореадорът влиза на арената (paseo), или в момента, преди бикът да бъде убит (faena).
При изпълнението на танца кавалерът играе ролята на матадор, а дамата изобразява неговия плащ (в зависимост от хореографията ролята на партньорката може бъде и друга - на самия бик или в някои случаи - на танцьор на Фламенко).

Пасо Добле (също като Самба) е прогресивен латиноамерикански танц. Характерно за него от състезателна гледна точка е, че стъпката напред се изпълнява с пета, хватът е по-широк и по-статичен, а движенията в ханша са по-малко (отколкото в другите латиноамерикански танци).

Значителна част от песните, на които се изпълнява танцът, са варианти на Espana Cani (в превод - "Циганска Испания").
Мелодията има фиксирани прекъсвания (тушове) и, традиционно, хореографиите се построяват така, че определени фигури или прекъсвания в изпълнението да съвпадат с тушовете.

В състезателната програма танцът е четвърти.