Saske I Sakura

Здравейте хораааа , аз за първи път правя мизерен опит за ФенФикче...дано ви хареса:


1 глава:

В селото Коноха изпитите за АНБУ преминаха и от успелите кандидати бяха Сасуке Учиха и Наруто Узумаки.
В деня след преминаването им , трябваше да ги разделят на отбори по 3-ма във всеки.
-Отбор 1:Шикамару,Темари и Неджи.-извика разпределящият ги.-Отбор 2:Гаара,Лий и Хината.Отбор 3:Киба,Чоджи,Канк’ро.И отбор 4:Наруто и Сасуке!
-Ама...чакаите малко!!!Нали трбва да сме по 3-ма?-Скочиха Наруто и Сасуке след учителя.
-Да,така е.-отвърна той.-Тя ще доиде утре.
-Каквоооо?!Момиче...но ние...ние сме много добри,а тя е момиче!
-Оооо,повярвайте Тя е по добра от вас двамата взети заедно!!!
Когато двамата се прибираха(те живеят в една сграда на различни етажи)обсъждаха кое е това по добро и от тях момиче.Така и не намериха отговор на въпросо си, и нямаше как.
Когато осъмна и двамата с нетърпение чакаха чудатото момиче да се появи.На вратата се почука и Наруто и Сасуке едновременно отвориха вратата.Беше някакъв портиер с писмо в ръката си.Непознатият промълви:
-Вие сте Наруто Узумаки и Сасуке Учиха на 16 години,нали?
-Да,ние сме.-отговориха в един глас те.
Той им даде писмото и напусна сградата.
За малко да се избият,но момчетата успяха да прочетат писмото.То беше покана от Цунаде за посрещането на съотборничката им. Те веднага се преоблякоха и надминавайки портиера,изхвърчаха при Хокагето.
Момичето вече беше там и разговаряше с Цунаде относно това,къде ще живее.Когато двамата младежи нахлуха при тях бяха заслепени от красотата на дамата.
-Аз съм Сасуке Учиха.
-А аз Наруто Узумаки.
-Здравейте...аз съм Сакура Харуно,приятно ми е.-каза момичето.
-Ооо...удоволствието е наше,нали Наруто.-отвърна Сасуке-кън.
-Разбира се!-каза синеокото момче.
-Е,Сакура...те ще ти помогнат с багажа...
Наруто и Сасуке изтърваха куфарите когато Хокагето продалжи -...все пак ще живееш с тях!!!...

2 глава:

-Но нашата сграда има само 2 апартамента...къде ще живее Сакура???-попита учудено Сасуке.
-Ами твоя апартамент има 1 стая повече и Сакура няма нищо против да живее с теб. А ти какво ще кажеш,Сасуке?-попита Цунаде.
Оооо за мен ще е голямо удоволстве.
Когато се прибраха те настаниха Сакура в стата до тази на Сасуке и Наруто ги остави понеже видя как приятелят му влюбено гледа момичето,което не се интересуваше много от него.Слизайки по стълбите той чу шум от апартамента си.Когато влезе, видя Хината.
-Хината?Какво правиш тук?
-Ами...исках да ти кажа нещо важно, и когато дойдох вратата беше отворена и реших да вляза...тогава ти...
-Давай по същество...изморен съм.
-Амм..виж...Неджи тръгна с ТенТен,Ино с Чоджи,Киба с..
Наруто я прексна със страстна целувка.
-Н-н-наруто-к..ън... и както винаги почервен като домат от срам и загуби съзнание...
На горния етаж Сакура вече се беше искъпала и отиде да види какжо прави съквартирантът й. Сакура.чан влезе в стаята. На леглото стоеше с гръб Сасуке. Погледът му беше прикован в земята.
- Здравей. - каза тя.
Той я погледна:
- Какво искаш?
- Нищо...аз просто... - погледът и заигра из стаята и се спря върху една снимка на масата. На нея имаше двама човека. Сасуке като малък, заедно със още 3-ма души - майка му, баща му и...брат му.
- Разкажи ми за себе си.
Сасуке проследи погледът и и хладно отвърна:
- Не мисля, че ще ти е интересно.
-Напротив...моля те!
-ІЩом настояваш...Аз нямам семейство...всъщност аз съм последния Учиха от скоро.
-Какво искаш да кажеш?
-Трябваше да отмъстя за семейството си,което бтат ми изби пред очите ми.Аз го убих, но не се чувствам по добре.Притеснват ме последните му думи...Той каза,че го е направил заради мен!АаАаАа.ТОВА МЕ УБИВА!!! Не ми се говори за това....
-Спокойно...извинявай че отворих старата рана.
-Нма проблем...отдавна искам да споделя това с някой...и мисля че Наруто не е подходя човек за такъв разговор.Падна ми голям камък от сърцето.
-Е добре,аз си лягам,утре сутрин имаме тренировка.Лека нощт.
-Лека,Сакура-чан...красива си като вишнен цвят.-промълви той,но момичето се направи че не го е чула.

3 глава:


В апартамента на Наруто:
Хината се събуди и видя сините очи на момчето,което я целуна по рано.
-Добре ли си?-промълви Наруто надвесен над нея.
Тя само се надигна леко и устните им се сляха отново.После Хината стана и излезе.Момчето гледаше много учудено,докато не чу как нещо пада на горния етаж. Исплашено той се изкачи по стълбите и видя Сасуке,лежащ на прага на стаята на Сакура,а тя се биеше с някаква нинджа от Страната на вълните.Наруто веднага запали своя Расенган и помогна на съотборничката си...
-Къде съм?-попита Сасуке
-В лечебницата.-отговори Цунаде.
-Какво стана...САКУРА-ЧАН??? Къде е Сакура?Как е тя?-нервно запита момчето.
-Ако не беше тя...едва ли щеше да си жив!А седа си почивай.
Хокагето даде на Сасуке да изпие нещо,от което моментално заспа.

След 4 дни:
-Онези нинджи..защо те нападнаха?-попита Наруто
-Цунаде ми разреши да ти кажа,но само на теб...така че това е тайна.-отговори Сакура.
-Добре.
-Аз съм с мисия тук.
-Каквооо?Каква мисия?
-Пращат ме да спася Сасуке-кън от много зъл човек.Казва се Оручимару и е един от легендарните санини.Той иска Сасуке да бъде наследник на злата му сила и да използва Шарингана му за да превземе света.А аз трябва да го спра.Ти ще трябва да ми помогнеш.
-О боже...т-т-това е лудост.Защо точно Сасуке и защо сега?
-Той е последният от клана си и Оручимару си го е набелязал още от раждането му. Чакал го е да порастне и да развие добре наследената си техника.Ето,че това стана и аз съм тук.
-Този е психопат,но ще опитам да помогна на най-добрия си приятел.
-Сакура-чан?-прошепна тихият глас на Сасуке.
Момичето веднага се обърна и отиде до болничното леглото.
-Тук съм.-отвърна тя.
-Аз...само,оххх,исках само да ти благодаря...,че ме спаси.Ти...ти..
-Почивай си и не говори.-каза тя и момчето я послуша.
Тогава тя погледна красивото му лице и нещо в нея трепна.Сега сякаш го виждаше за първи път.Погледна дълбоките му влажни,черни очи,в които можеше на се удави,погледна меката му гарванова коса,кожата му-бяла като мляко и ухаеща на вишнаните цветове и различните билки,с помоща на които го е спасила и осъзна,че не е виждала по-сладко момче от него.

Глава 4:

Момичето се бе загледала толкова дълбоко в очите му , че дори не чу какво я пита.
-Какво ми има , Сакура-чан?
-Амм...какво?
-Какво ми има?Гледаше ме така сякаш ми има нещо.-попита отново Сасуке.
-Виж...сега не е време за това.Ти трябва да спиш.
-Да , така е , Сасуке , ние ще се грижим за теб.-обади се най-сетне Наруто.- Сакура-чан,аз ще тръгвам.Хината ме чака отвън.
-Добре Наруто.-отвърна тя.
Когато зеленоокото момиче се обърна , за да види какво прави съотборникът й , той спеше.Тя седна на стола до леглото и понечи да заспи , но го чу да й казва:
-Това...за твоята мисия...да ме спасиш от някакъв психопад...вярно ли е?
-Ооо, това ли...какво чу?
-Толкова , колкото да не съм сигурен защо си тук.
-Може би трябваше да ти кажа по-рано , но както и да е.Вярно е Сасуке,този човек те търси и няма да спре докато не те намери.Мисля , че скоро ще трябва да се махнем от тук.Така че се опитаи да се въстановиш по скоро.
Когато момичето се обърна към него той вече спеше.Лунната светлина обливаше изящното му тяло с топлите си лъчи , така че тои приличаше на най-красивото , сребърно цвете на земята.Тя не издържа и докосна леко устните си с неговите.Момчето се разсъни и я попита какво прави.Сакура почервеня от срам и се извъртя на другата страна.Сасуке я хвана за ръката и докато се усети Момчето я целуна така , както до сега никой не я бше целувал.
В този момент Цунаде влезе и в момента , в който ги видя остана на място като прободена с кунай.Направи се че не е видяла нищо и попита Сакура как е съотборникът й.Когато момичето чу гласа й , веднага отскочи назад и каза:
-Тъкмо му проверявах температурата.Баба ми твърдеше че това е най-сигурният начин.
-Добре , Сасуке , време е за лекарствата.
Повреме на лечебната процедура на Хокагто , никой от двамата не понечи да каже нищо.
-Сакура , свободна си.Тази вечер аз ще се грижа за него.Ела , ще те изпратя.

¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬ Глава 5:

След 2 седмици,в лечебницата:
-Здравей Сасуке.-поздрави момичето,отида до леглото и го целуна нежно.
-Ти си моят цъфнал вишнен цвят , Сакура.
-Имам лоши новини...Орочимару е наблизо.
-О не...трябва да се махаме от тук.Хаиде,по бързо!
-Така е...
Двамата започнаха да събират нещата си , но когато Сасуке погледна Сакура , в очите й още цареше голямо притеснание , което нямаше да е там ако му беше казала всичко.
-Има и още нещо.-проговори тя , забелязайки че момчето я гледа подозрително.-Хината изчезна и всички си мислим , че този негодник я е отвлякъл.
-Какво?!-потресен отвърна той.-Кога?И как е Наруто?
-Снощи се качи до нашият апартамент да си поговорим.От когато слезе при Наруто я няма.А яно той се е притеснил , защото 15 минути след това се качи зада я извика.Когато му казах че не е при мен вече , очите му се разшириха и избяга от стаята. Слезе го тях , приготи си багаж за 2 минути и изхвърча без да каже нищо.Аз слязох и на масата видях бележка , на която беше написал , че тръгва да я търси и няма да се върне без нея.
-Към реката.
Когато Сасуке отскочи от едно дърво , раната на крака му се отвори , той се спъна , тъкмо да се изтърси в един храст и Сакура го дръпна за ръката.
-Добре ли си?
-Да...
-Не си добре.Дай да ти видя крака.
Раната кървеше силно.Момичето реши да използва уменията си и да я излекува, но болката не утихна.Тя продължаваше да опитва и скоро луната изгря.
-А ти...добре ли си?Изхаби много от чакрата си.
-Ще се оправя...трява ни малко почивка.
-Стъмни се.Ще пренощуваме тук.
-Добре.Отивам за малко сухи дърва.Ти си почини.
Момчето проследи как изящната й фигура се изгубва в тъмнтата гора и както се беше загледал , чу писъка й.Тои пренебрегна болката и веднага отиде да види какво става.За малко да се спъне и да падне в някакав трап , в който може би тя беше паднала. Слезе долу и момичето наистина беше там , но нещо не беше наред.Тя не беше в съзнание и Сасуке се зачуди как да й помогне и да я събуди.Опита всичко но нищо не помогна.Изведнъж се сети че старите хора казват , че само името помага.Зачуди се какво са искали да кажат и се сети , че името на Сакура значи „Вишнен цвят”.Тои веднага отиде да търси вишнено клонче , намери и по най-бързия начин се върна при нея.Наклади огън за да се стопли и започна да я разтрива с цветчетата.
-Сакура...САКУРААА , СЪБОДИ СЕЕЕ...!!!
-Ъъъ....какво стана...Сасуке...кън.........
Момчето не можа да повярва на очите си.Толкова се зарадва да види отново големите и зелени очи , че не се сдържа и я целуна.
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬

Глава 6:
-Можеш ли да заспиш?-попита момичето.
-Не , не и след това което ти се случи преди два дена.От тогава не съм спал...ами ако ти се бе случило нещо още по-лошо...Сакура,ами ако те бях загубил...
-Шшшшт...не говори такива неща.
-Животът ми ще свърши...-продължи момчето през сълзи.
Сакура не знаеше какво да направи за да го наката да спре с това и го целуна , но не спря само с някаква си целувка.Мирисът на вишни се беше впил в кожата му. Лъхаше топъл вятр , чуваше се шеподът на далечен водопад , а лунното око отново обливаше змята и правеше нощта ден.Тя обливаше цялото му тяло с нежни целувки и Сасуке реши да се отави на момента.Той я притисна към себе си , поставяики я на земята и сякаш всичко около тях изчезна.Цялата вселена спеше , те не чуваха нищо освен гласовете си.Двамата стояха голи един до друг. Сърцето на Сасуке силно затуптя. Погледна я в лицето. Бузите и бяха червени. Никога досега той не беше правил такива неща. В главата му се въртяха хиляди неща. Колебливо се приближи към нея и започна страстно да целува врата й. Сакура изпъшка. Той се снижи бавно надолу.
- Тя има толкова прекрасни гърди! - мислеше си той.
Зърната й бяха еректирали. Сакура беше възбудена. Сасуке засмука гърдите й в отговор, на което тя изпъшка още по-силно. Студени тръпки побиха гръбнакът й. Чувстваше се странно...но й харесваше. Сасуке прокара език надолу по корема й.
-Сакура...още щом те влязох в кабината на Цунаде и ти се обърна , потънах в красотата ти...меката ти коса , зелените ти очи , кожата ти , самата Ти.Влюбих се в теб от пръв поглед...
В отговор момичето го целуна.
-Обичам те , Сасуке-кън.
-Аз също.-отвърна момчето , като продължаваше да я обладава нежно.Имаше чувстото , че ако направи погрешно движение ще я нарани , затова се отнасяше с нея като с най-крехкото същество на земята.
През това време Наруто се беше загубил в безкраината гора , търсейки любимата си.Реши да си почине малко и седна под едно голяно дърво.Потънал в мисли и отчаяние заспа.Когато слънцето изгря , той чу някой да го вика.
-Нарутооооооо!Помоооощ!!!
-Хината? Дръж се Хината , идвааам!-крещеше момчето и тръгна да бяга на там , от където се чуваше гласът й.Но изведнъж някой сякаш замрзи тялото му.Пред него се появи Орочимару , държащ в ръцете си Хината.
-Обичаш ли я?
-Млъкни и я пусни , негодник такъв!За какво ти е?Нали искаш Сасуке!
Коварният Санин не отговори нищо и се отпраи на някъде , освобойдавайки Наруто.Той тръгна след него , но Орочимару влезе в някаква скала , остави момичето вътре и излезе.
-Отговори ми , защо отвлече Хината?
-Нали трябаше да примамя теб и приятелите ти тук по някакъв начин.
-Е , Сасуке го няма , така че я пусни.
-Ти от коя планета падаш , че не си разбрал.От мен милост няма да видиш!!!
-Добре тогава.Ще се бия за нея.
-Така да бъде...
Наруто хвърли два куная и успя да разсее Орочимару , за да направи няколко клонинга.После остана назад с един от тях и направи Расенган.Докато коварното същество премахна клонингите , Наруто му заби лилавата топка право в коема.За съжаление не уцели истинския.За момент Наруто остана сам и започна да търси с поглед противника си.След като около минута той не се появи , момчето отново тръгна след виковете на Хината.Започна да хвърля Расенгани върху каменния блог но от него не падна и прашинка.
-Наруто , пази се!-обади се познат глас и щом момчето отскочи от мястото си вълна от страшно силна чакра мина покрай него , събаряйки цялата скала.

Глава 7:
-С-а-к-у-р-а ч-а-н?!Това ти ли го направи???
-Не беше трудно.Въпрос на управление на чакрата.
-Сакура...това просто...просто ме изуми!-възкликна изумен , приятелят й.
-Недей Сасуке , ще се изчервя.Дръж това.
-Какво е?
-Нашата Ланакаге ми го даде , за да улесни битката ми с Орочимару.Това е змииска храна пълн с отрова!
-Добре тогава , да тръгваме , Наруто.-каза Сасуке без да се усети , че Хината и Наруто стоят заедно зад него.-Сакура , защо се смееш? И къде е Наруто?
-Здравееееи!!!-поздрави момичето на Наруто.
-АаAaAaAaAaAa…ИЗКАРА МИ АНГЕЛИТЕ!!!А...чакай малко...Наруто?Ти как успя..толкова бързо да я измъкнеш???
-Всъщност бях аз.-усмихна се Сакура.
-Как така?Ти беше тук и говореше с мен.-каза в недоумение Сасуке.
-Ти все оше не разбираш , нали?-продължи да го дразни Наруто.
-Какво става тук по дяволите???
-Пресилих малко чакрата си и тя уби змиите които държаха Хината.-усмихна се отново Сакура.
-Сега разбирам защо разпределящият ни , каза че си по добра от нас двамата взети заедно.
-Е , чак пък взети заедно.-изчерви се тя.
-Можеш да управляваш чакрата си перфектно , а това е най-важното нещо което една елитна нинджа трябва да знае , но нямаш собствено Джуцу , защо?-продължи последния Учиха.
-Бащата на Наруто е бил четвъртият Хокаге , а ти Сасуке , си наследил уникалния за клана ти Шаринган.Затова бие имате дарба по рождение.А моите родители не са нинджи , а прости търговци.Отначало не ме пускаха да участвам в нинджа изпитите , но аз избягах от тях и станах най-добрата нинджа в селото си след Ланакагето.
-Разбирам.-отговориха останалите трима в един глас.
-Да убием Орочимару!!! Но първо трябва да се върнем в селото скрито в листа и да докладваме на Цунаде за Хината.
В Коноха:

-Какво каза Хокагето?-попита Наруто.
-Че утре на разсъмване тръгваме.-Отвърна Сакура.-Сасуке , дай ми ключовете.Аз ще се прибера и си лягам.
-Аз смятам да направя същото , но смятам първо да започна работа по имението на клана ми.Аз съм последния от него и Цунаде ми разреши да го възстановя.Така че , ето ти ключа.
-Чао на всички.-каза момичето , целуна Сасуке и се оторави към дома им.
-Ч-ч –чакаи малко!-развика се Наруто.-Вие да не...да не ходите???
-Да , и какво от това?Нали си с Хината.-ухили му се надменно Сасуке.
Наруто я погледна и не каза нищо повече.
-Чаоооо.-продължи момчето на Сакура , но не получи отговор.
Навръщане от стария си дом , Сасуке се чудеше как да зарадва Сакура и реши да й купи подарък , и взе за себе си малко вишни.
-Сакура...събуди се.-шепнеше в ухото й той , но тя беше толкова изморена , че не го чуваше.
Той забеляза това и реши да си открадне една целувка.Момичето се пробуди щом усети вишнения му дъх и първото , което видя беше един голям огромен , ароматен букет от всички красиви цветя , за които можеше да се сети.
-О , Сасуке , благодаря ти много.-полъскано каза тя.Стана и сложи букета в най-хубавата ваза която намери.
-Има и още нещо...заповядай.-Той отвори една розова , велурена кутийка във формата на сърчице , в която имаше зелена , диамантена капчица , закачена на интересно изплетена верижка.Щом Сакура я видя , моментално се влюби в нея.
-Сасуке...това...това е просто страхотно.
-Избрах същият цвят , като на очите ти...ела , ще ти го сложа.
Сакура се обърна и той го закачи на врата й , обърна я с лице към него , изпивайки с очи цялата й красота , целуна я нежно и двамата се свлякаха на леглото.

Глава 8:

На следващата сутрин , Сасуке и Сакура хванати за ръка отидоха до портите на Коноха и завариха Наруто и Хинатада се целуват.
-Добро утро на всички.-Каза Петата Хокаге.-Оу..Наруто и Хината , Сасуке и Сакура...хмммм...-подхилкваше се тя.
-А...тя само ме изпращаше...нали разбирате.-оправда се веднага Наруто , за да спести това на Хината по-късно.
-Снощи имахте достатъчно време да се сбогувате.-каза тя и и четиримата се зачервиха от срам.-Аз просто казах , но както виждам никой то вас не е спал!А и... Наруто , нямало е нужда да се сбогувате.Тя идва с вас.
-Но Гаара и Лий имат мисии с нея.Отборите са по трима , нали?
-Мисля , че би искал тя да е с теб или греша?Ако не ще я върна при тях.
-Не не , Хината остава с нас.-Ухили се Наруто.
-Така е по-добре...значи , за да ви е по-лесно ви направих карта с по-пряк път до убежището на Орочимару.С нея ще стигнете за два дена.
-Опредрлено е по-добре , отколкото да не ям Рамен цяла седмица-каза синеокото момче и предизвика бурен смях във всички.
-Да тръгваме приятели.Чао Цунаде.Каза Сакура и полетя напред.
Другите се сбогуваха с Хокагето и тръгнага след нея.

-Сасуке-кън...
-Какво има , Сакура?
-Ела тук.Наруто , Хината...вие продължавайте.Ние ще ви настигнем.
-ОК.Хайде , Наруто-кън.
Сасуке се приближи до Сакура и тя го попита:
-Взе ли със себе си онези три топченца , които ти дадох да пазиш за Орочимару?
-Да , в мен са.
-Усещам чакрата му.Наблизо е и ни следи.
-Това е лошо.Как да ги използвам срещу него?
-Трябва да направиш така , че поне една от змиите му да изяде една от зелените капсулки.Те са две , има и една червена капсулка , която трябва да изядеш сега.Тя ще се смеси с кръвта ти и щом се разпространи из цялото ти тяло ще удвои чакрата ти.Така че , когато от тук нататък те ухапе змия няма да ти стане нищо а змията ще е мъртва до пет минути.Ще ти дам още две от червените , за да дадеш на Наруто и Хината и да им обясниш всичко това.
-Уоу , това е страхотно!!!-отвърна Сасуке , а очите му блестяха от щастие.-Ще им кажа.
-Добре , хаиде да ги настигнем.-каза Сакура и изяде едно червено топче.
Сасуке направи каквото е нужно и те продължиха пътя си.

Глава 9:

Наруто разтвори картата , дадена им от Хокагето.
-БЯКУГАН!Наруто , от тук два километъра надясно има пътека , припречена от къс паднала скала.По-нататък виждам водопад.
-Права си , има река.Цунаде я е означила – река Миязаки.Хината , огладай се отново.Виждаш ли някъде необитаема вила?
-Да , отляво на водопада.-отвърна Хината.
-Късно е.Ще пренощуваме там.-обади се Сасуке.
След като стигнаха полусрутената постройка се качиха горе но зеленоокото момиче не влезе.
-Какво има Сакура-чан?-очуди се Сасуке.-Да не би да не си изморена?
-Ще поогледам наоколо...има нещо , което не ми харесва...нещо гнило тук.
-Всичко е гнило , не виждаш ли?
-Не буквално , Сасуке!!!
-Да дойда ли с теб?
-Ще се справя и сама...-отвърна леко подразнено момичето.
Но след като тя тръгна , Сасуке едва изтърпя няколко минути от притеснения , спомни си онази нощ , в която замалко да загуби любимата си , не се стърпя и я проследи.Момичето не влезе много навътре гората , но и това беше достатъчно за Орочимару да я нападне.
-Ха-ха-ха-ха...какво правим тук , насред гората , сама , сладуранке?-каза демонът , но Сакура не можа да го идентифицира точно , защото гласът му кънтеше навсякъде.По същият начин - от всякъде , започнаха да прииждат кунаи. Без проблем момичето ги избегна и му отвърна със същото.Орочимару направи клонинг и докато Сакура се справяше с него той мина зад нея и допря кунай до нежната кожа на шията й.
-Какво става , момиче , ...измори ли се?
-Пусни ме , КИСАМАААА!
-Хмммм...мисля че не е възможно.
И тъкмо когато санинът понечи да плъзне острието и да убие момичето, Сасуке изскочи от някакъв храст с кунай в ръка:
-Иска ти се!Змия коварна!
-КАКВО НАПРАВИ?!Ръката мииии!!!Момче ти-ти-ти...ти ми отряза ръката!-каза яростно противникът им.
-Хаха... , Орочимаро , виж се.На нищо не приличаш.Тялото ти е толкова зле, че неможеш да се биеш.
Момчето успя да разсее змията и Сакура просто изчезна от лапите му.
-Хей , Оро , да се позабавляваме.-тя се засмя с особено удоволствие и каза на Сасуке да извика Наруто и Хината за да е по-забавно.Така и направи.Санинът си беше намерил майсторите.
Санинът изяде няколко Расенгана и Цидорита а Сакура и Хината само се подхилкваха и чакаха своя ред.
- Сасуке-къъън-извика момичето му- с Наруто исхабихте достатъчно чакра…починете си , ние идваме.
-Ооокей.
Хината отгатваше всички движения на Орочимару , а Сакура го преби до припарък.
-Сасуке , Наруто давайте!-провикаха се двете момичета в един глас.
Лий ги беше срещнал и показал „Листовият ураган”.Заедно те го приложиха върху коварната змия и с тази атака го довършиха.
Малко е малка ама ще го преживеете

Много е як :sunny:

Добър фик :;):

браво яко е

Яко е

:bravo: мн е яко

Биво си го...

Уау... беше... съвършено! Много ме кефи

:bravo: :bravo: :bravo: Браво~ Хареса ми....МНОГО!!!

и туй е много забавно сакура да спасява саске да бе да давай още

супер ееееее :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: давай ощеееееее :cvir: :cvir: :cvir:

[img][/img]SUPER