''Английски валс'' (English Waltz)

Няма човек , който да не е чувал думата валс. И едва ли има някой, който прави грешни асоциации с нея.
Валсът е изпълнен с плавни (суингови) движения, елегантност и спокойствие...

Английски валс - кратка история на танца

Такт на танца: 3/4.
Темпо: 27-30 такта в минута (MPM) (84-90 удара, bpm).
Броене: "1 - 2 - 3" (акцент на "1").
В състезателната програма от: 1923-1924 г.

В основата му лежат група танци, присъщи на различни народи от Европа, като най-голям принос има т.нар. "Matenick" и вариация, наречена "Furiant". Споменатите танц и вариация се изпълявали по време на селски фестивали в Чешката република.
Френският "Walt" и австрийският "Lindler" са най-сходните предшественици на съвременния валс.

Наричан "Кралят на танците", валсът придобива различни окраски в различните страни, в които се танцува. Така във времето се появяват Английският валс, Унгарският валс и известният Валс-Мазурка.

Името на танца идва от старата немска дума "walzen", която означава "въртя, обръщам" или "плъзгам". Съществуват три основни форми на валса:

* бален валс - бавен танц с отмерени стъпки и много фигури; известен днес като Английски валс;
* Виенски валс, за който може да прочетете повече в секцията, посветена на него;
* народен (социален) валс, който може да се танцува на различни по темп мелодии; прилича на Виенския валс, но липсват усложнените стъпки.

Заражда се на основата на танци като Weller, Contradanse и Volta - и трите популярни през 16-ти век, главно народни танци. (Интересна страна на Volta е, че има стъпки, при които кавалерът повдига дамата, за да я завърти, и то до такава степен, че краката й се отделят от пода.)

Първият валс, имащ общо със съвременнaтa формa на този танц, идва от предградията на Виена и e от ранния 17-ти век (бил изпълняван в балните зали в двора на Хабсбургите).
От хореографска гледна точка е интересно да се отбележи, че по това време се танцувал в "отворен хват".

Любопитно е още, че валсът не бил приветстван от всички. Много танцови майстори виждали в него заплаха за професията си, тъй като основните стъпки на танца се учели за кратък период от време, докато другите известни по това време танци - Менует и подобните нему танци от кралските дворове - изисквали доста повече време и упражнения, и то не само за да се научат сложните фигури, но и за да се развие необходимата стойка и поведение.

През 18-ти век във Франция била модерна друга форма на валса. Тя се развила на основата на Contredanse и характерното за нея било, че положението на ръцете при дамите и кавалерите било огледално, като нивото, на което се придържали, било това на раменете.
Не минало много време и тази форма на танцуване се обособила като отделна, което довело и до официалното утвърждаване на новия "близък хват". Това е именно и първият път, при който днешният състезателен (стандартен) хват бил използван при танцуване. Интересното тук е, че било възприето като крайно скандално да се позволи ръката на джентълмена да се поставя около талията на дамата.

Танцът бил често критикуван на подобни морални основи от тези, които не одобрявали близкия хват и резките движения при въртене, а религиозни водачи постоянно го наричали "вулгарен и грешен" (подобен момент има и в историята на Танго).

През 1816 год. за пръв път валс бил танцуван официално в Лондон на бал, организиран от Принца-регент. След няколко дена се появил репортаж във в-к "The Times", остро критикуващ танца:

"Забелязахме с болкa, че неприличен чужд танц, наречен Валс, бе представен (вярваме, че за първи път) в Кралския двор миналия петък... Пределно достатъчно е да се погледне чувственото [огледално] положение на крайниците и близкото положение на телата по време на танца, за да се види, че този танц е доста далеч от представите за скромност, които до неотдавна се считаха за привилегия на английските дами.
Докато този крайно неприличен начин на показност беше присъщ само на проститутките и прелюбодейките, ние не смятяхме, че си заслужава да му се обръща внимание. Но сега като че ли има опит това да се наложи и сред уважаваните класи на обществото, тъй като се дава за приемер от най-висши особи. Чувстваме се задължени да предупредим всеки родител и да го предпазим от възможността да подложи дъщеря си на подобна пагубна зараза."

Петдесет години по-късно общественото мнение вече търпяло промяна, както може да се съди от следния цитат от списание "Belgravia":

"Ние, които излизаме вечер и наблюдаваме без каквото и да било смущение нашите сестрите и съпруги как танцуват с непознати мъже, които ги прегръщат, докато се вихрят из тясно помещение (правейки това, имайки като логично оправдание за поведението си единствено наличието на музика), трудно можем да си обясним ужаса, с който беше посрещнат при представянето си този дяволит танц."

Интересен e и фактът, че преди да бъде сред любимите танци на кралица Виктория, валсът не се радвал на особена популярност в Англия.

Опозицията, която съществувала срещу танца, само услужливо спомогнала за бързото разрастване на славата му из цяла Европа - само в Париж били открити над хиляда бални зали.

Първият път, когато се съобщава за валс в САЩ, е 1834 год. в Бостън. Lorenzo Papanti, танцов инструктор, провел нещо като семинар-представяне на танца. Реакцията била директно осъждане на танца.
(По-късно бавният стил, който Lorenzo демонстрирал, станал известен под името The Boston - Бостънски валс. Въпреки че с времето отшумял като стил, този танц провокирал развитието на Бавния валс.)
Към средата на 19-ти век обаче валсът трайно се установил сред американското общество. (На почит, разбира се, в САЩ е т.нар. Бавен валс, който няма толкова строги изисквания към стойката на танцьорите, отколкото състезателния Английски валс.)

За щастие, с времето и яростната опозиция към танца избледняла и валсът се доразвил и достигнал трите си основни форми, като всяка една от тях отразява различни характеристики и начини на развитие на танца.