''Виенски валс'' (Viennese Waltz)

Повечето хора, когато чуят "Виенски валс", се сещат за Йохан Щраус и "Синият Дунав". И не са далеч от истината. Накратко за фееричния танц и неговите характерни въртения...

Виенски валс - кратка история на танца

Такт на танца: 3/4.
Темпо: 60 такта в минута (MPM) (180 удара, bpm)
Броене: "1 - 2 - 3".
Година на появяване: около 1775 г.

Виенският валс (оригиналното му име на немски: Wiener Walzer) всъщност съществува в най-малко три разновидности. Исторически погледнато, първите валсове, танцувани в салоните по време на балове, били изпълнявани именно на мелодии, имащи музикалните характеристики на Виенския валс.

Първият танц, който се изпълнявал в размер 3/4, бил народен и се наричал Volta. Танцували го селяни от провинциалната част на Франция (около 1559 год.).
За Volta също се твърди, че произлиза от Италия (пак по същото време).
В действителност думата "volta" е от италиански и означава "завъртане(то)", което показва, че дори в най-ранната си форма Виенският валс правел впечатление с въртенията, които съпровождали изпълнението му.

Volta станал добре известен танц сред кралските дворове на Западна Европа през 16-ти век. Описвали го като подобен на друг известен по това време танц - Galiard. Последният се зпълнявал на музика с такт 3/2 (или по-бавния вариант с такт 6/4). Приликата идвала от това, че в изпълнението и на двата танца се правели по 5 стъпки за 6 тактови удара (отброявания), което означава, че на танцьорите се налагало да сменят крака, стъпващ напред, при всяка смяна на отброяването.

Партньорите в танца Volta били в близък контакт, като дамата заставала вляво на кавалера и била хващана (водена) за талията. Дясната ръка на жената се поставяла на рамото на мъжа, а лявата придържала роклята й - важна част от танца поради честите завъртания и повдигания (все действия, които можели случайно да вдигнат нависоко роклята). Споменатите повдигания се изпълнявали от кавалера, който за целта поставял лявото си бедро под дясното на партньорката. Точно такъв момент изразява картината вляво, на която Кралица Елизабет I танцува именно този танц и е повдигната от Графа на Ланкастър.

Съществува съвременен Норвежски валс, който е народен танц, подобен на Volta по това, че има сходни въртения. Разликата е там, че при норвежския танц партньорите трябва да правят стъпки един около друг (това означава, че на всеки един от двамата се налага буквално да "крачи", за да успее да заобиколи от едната страна на партньора до другата).
Налага се кавалерът да помага на дамата при големите стъпки, като я повдига, което от своя страна придава грациозност на изпълнението.
При Volta моментът на приповдигане е бил съпроводен от здрава прегръдка между партньорите. Тази интимност накарала Луи XIII да сметне танца за неморален, вследствие на което Volta бил забранен в кралския двор.

Това, което днес се нарича "Виенски валс" е оригиналната форма изобщо на валса и е първият салонен танц, изпълняван в затворен хват (наричан още "позиция за валс").
Танцът, който назоваваме само като Валс или Английски валс (Бавен валс), се танцува при такт от 90 удара в минута (3 удара в 1 такт и международно приет стандарт от 30 такта за 1 минута), докато Виенският валс се танцува при 180 удара (98-60 такта) в минута.
Любопитно е да се спомене, че и до днес в Германия, Франция и Австрия с думите "Walzer" (на немски) и "valse" (на френски) се характеризира оригиналният Валс (т.е. Виенският), а не бавният валс.

Първият танц в размер 3/4, който бил зарегистриран, се нарича "Hole in the Wall" и датира от 1695 год.

Първата музика, на която вече се танцувал валс ("Waltzen"), се появила в Германия през 1754 год. Не е напълно ясна връзката между Volta и Waltzen, но едно от сходствата е преводът на името на германския танц - то означава "въртя се".

Waltzen, според описание от 1799 год., представлявал танц, при който дамите придържали роклите си, за да ги предпазят от влачене по пода или от това да бъдат настъпани.
Роклите били вдигани толкова нависоко, че понякога представлявали истинско було, закриващо напълно танцуващата двойка. Това предполага, че и тук хватът е бил доста близък, което оправдава споровете около моралността и на този танц по това време.
Стигнало се дотам, че бил публикуван памфлет, наречен "Proof that Waltzing is the main Source of Weakness of the Body and Mind of our Generation" ("Доказателство, че танцуването на Валс е основният причинител на слабостта на телата и разума на нашето поколение") през 1797 год.

Горещата и директна критика спрямо танца не дала резултат - валсът стигнал Виена, където за кратко време станал толкова популярен, че за малък интервал от време били отворени огромен брой бални зали (като Zum Sperl през 1807 год. и The Apollo - през 1808 год.), за да се създаде място за изява на хилядите (!) танцьори.

Танцът бил представен в Англия през 1812 год. под името Германски валс и бързо станал хит. Целият 19-ти век бил повлиян от този танц, славата на който растяла благодарение на музиката на Йозеф и Йохан Щраус.

Виенският валс е танц в кръг, при който танцьорите (т.е. двойката) постоянно се въртят по часовниковата (естествено въртене) или срещу часовниковата (обратно въртене) стрелка, движейки се по дансинга обратно на часовниковата стрелка. Междинни стъпки са тези, при които се извършва смяна на посоката на въртене.
Оригиналният Виенски валс притежава само споменатите току-що въртения и смени. По-съвременните движения (Flecker(l)s, фигури от American-style-танцуването и други видове въртене) не се танцуват на годишните балове във Виена. В допълнение - при правилното (исторически погледнато) изпълнение на този танц двойките не се изпреварват, а се движат винаги една зад друга, като постоянно се въртят наляво или надясно, движейки се по дансинга (обратно на часовниковата стрелка).

Днес Виенският валс се танцува при размер на музиката от около 180 удара в минута. Състезателният вариант на танца притежава ограничен брой стъпки: Change Steps, Passing Changes, Hesitations, Hovers, the Contra Check, Natural и Reverse Turns (имената са оставени в оригиналния им вид - така, както се назовават в техническата литература).

"Flecker" е от движенията, които се изпълняват на състезания. То е доста старинна стъпка, която е останала от старите австрийски и германски народни танци. (Векове наред двойките танцували, въртейки се почти на място, докато се придържали в близък хват.)

Като правило, музиката на Виенския валс е нежна, изпълнена с романтика (някои казват страст - въпрос на мнение). Танцът е красив и е истинско удоволствие да се наблюдават танцуващите го двойки.

Както е споменато и по-горе, творци, създавали такъв тип музика, са Щраус (баща и син), Шуберт, Чайковски, Вебер и още, и още...

В състезателната програма този танц е включен като трети.