''Фокстрот'' (Foxtrot)

Наричан още Slowfox, танцът носи в себе си част от духа на американската аристокрация. Един от най-техничните и "разтегливи" танци...

Фокстрот - кратка история на танца

Такт на танца: 4/4.
Темпо: 28-30 такта в минута (MPM).
Броене: "1 - 2 - 3 - 4", "бавно - бързо" и други вариации.
Година на появяване: 1913 год.

В началото на 20-ти век (Ерата на Рагтайм-а) цяло съзвездие "животински" танци се появявали и за кратко ставали популярни. Всички те произлезли от ранния вариант на танца Two Step.
Като пример могат да се посочат танците Squirrel (Катерица; характеризирал се с малки стъпки, при изпълнението на който се импровизирала надутост, префърцуненост), Duck Waddle (Патешка Походка; включвал бърз ход и плавни полюлявания на горната част на тялото наляво-надясно), Snake (Змия; танцьорите лъкатушели наоколо, свирейки на банджо). Съществували и по-комични танци като Lame Duck (Куца Патица), Chicken Scratch (Пилешко Почесване), Kangaroo Hop (Кенгуру Подскок), Horse Canter (Конски Галоп), Horse Trot (Конски Тръс) и разбира се - Fox Trot (Фокстрот, Лисичи Ход, Ходът на Фокс и много други - в зависимост от гледната точка).

Фокстротът се заражда през лятото на 1914 година. Основен принос за това има вариететният актьор Хари Фокс, чието истинско име е Артър Керингфорд. Псевдонимът "Fox" (лисица) наследява от дядо си.

Според една "легенда" той не успял да си намери партньорка, способна да танцува по-сложния танц "Two Step" ("Две стъпки"). За да улесни танца за дамата си, той добавил две стъпки (две леки пристъпвания), които наподобявали клатушкане и се отброявали на по-бавно темпо - по този начин се появил ритъмът на Фокстрот "бавно, бавно, бързо, бързо". Както е споменато и по-нататък в текста, танцът допада на двойката Vernon и Irene Castle, които го развиват и усъвършенстват неговата грациозност и стил.

Хари започва да се грижи сам за себе си от малък - още 15-годишен. Включва се в циркoва трупа, заедно с която прави едно турне, след което решава да се пробва като бейзболист, но играе професионално доста кратък период от време.
Музикален продуцент го чува как пее и харесва гласа му, което му осигурява работа като певец във водевил (вид вариететно представление) в Сан Франциско.

През 1904 год. Хари се появява в театър "Белведере" в комедия с името "Mr. Frisky of Frisco" ("Г-н Фриски от Фриско").
След земетресението в Сан Франциско през 1906 год. бъдещият баща на фокстрота се преселва на изток - заживява в Ню Йорк.

В началото на 1914 год. Фокс участва в различни вариетета в и около Ню Йорк. През април играе заедно с Yansci Dolly от известните тогава "Dolly Sisters" в пиеса на Хамърщейн.
По същото време театърът в Ню Йорк (и един от най-големите в света) бива преустроен така, че в него да могат да се прожектират филми. Като допълнителна атракция ръководството на театъра решава да постави кратки вариететни пиеси между прожекциите. За тази цел избират Хари Фокс и неговата трупа "American Beauties", като задачата им била да изнесат танцувална постановка. В брой на списанието "Variety" от това време може да се прочете анонс, в който се казва, че "Хари Фокс за месец, а може би и по-дълго, срещу завидно възнаграждение и висока цена на билета ще съпътства електрифицирането на салона на театъра".
Пак по това време таванът на сградата се превърнал в Jardin de Danse ("Градина на танца"), а "Dolly Sisters" участвали във вечерните ревюта там.

Списание "Variety", 29 май, 1914 год.:

"Дебютът на Хари Фокс като сценарист и соло изпълнител започна между отделните прожекции през деня в нюйоркския театър, и то с успех по всички възможни критерии."Dolly Sisters" вечер танцуват на покрива, където след седмица ще се раздават златни купи на победителите в танцувалното състезание, което се провежда също там."

Така започва историята на танца Фокстрот - в "Градината на танца" на покрива на "The New York Theatre". Като част от представлението си, на слизане надолу по стълбите, Хари Фокс изпълнявал потропващи стъпки под съпровода на рагтайм музика - хората нарекли това "потропването на Фокс" - "Fox's Trot".

Arthur Murray е човекът, въвел в танца хват, близък до този на Тангото.

За разлика от споменатите в началото "животински" танци, "рожбата" на Хари Фокс не била възприемана като такъв тип изпълнение. Една история "разказва" как по време на изпълнението му Хари бил на сцената заедно с няколко леко облечени мадами, които стоели неподвижно, а танцът се състоял в следното: Фокс бързо притичвал от една жена към друга, за да им разказва шеги.
Щоуто имало успех и през 1915 год. било представено пред членове на ISTD (Imperial Society of Teachers of Dancing; Кралско Общество на Учителите по Танци) в Лондон.

С времето и през годините доста танцьори, които претендирали, че са талантливи, надарени с чар и пр., считали, че чудесен и оригинален начин да докажат това е танцувайки Фокстрот наред с останалите танци от програмата си.

Скоро и елитът на танцовия свят започнал да опитва да "прихване" необичайния стил и движение на новия танц.
След като американецът Г. К. Андерсън и партньорката му Джоусефин Брадли спечели няколко поредни състезания, било пределно ясно, че се е оформил нов стил танц - Фокстротът бил роден.

В ранните си дни танцът изобщо не бил "спокоен" и нямал нищо общо със съвременното "slow-quick-quick" отброяване. Тогава изпълнението му е представлявало нещо, приличащо именно на ход (тръс; trot). Танцьорите правели четири бавни стъпки, като леко приклякали, след което изпълнявали осем бързи, като за целта леко се издигали, а всичко това ставало по кръг. Стъпките се редували - с лице по линия на танца и съответно - с ход "назад". Танцът имал своите подскоци (hops) и ритания (kicks).
Първия опит да дефинира ритъма на танца дошъл от американски учител, който казал, че танцът се състои от "две неща за запомняне: бавен ход, при който една стъпка отнема две бройки; и тръс или бягане, при което една стъпка отнема една бройка".

Поради популярността, на която се радвал светът на балните танци, било сметнато за наложително да се развие форма на танцуване, която да подхожда на синкопирания такт 4/4 и в същото време да се отличава с плавност и спокойствие.
Това не означавало отхвърляне или изоставяне на енергичния Фокстрот, а по-скоро трансформирането му в танц, удобен за танцуване от повече хора, и който повече оркестри ще са способни да свирят.
Някъде по това време се родила и концепцията за танцуване "on the spot", т.е. социалните танци, в които за анти-социално се считало танцуването сам при наличие на свободни партньори, както и танцуването само с един и същ партньор. За поддръжниците на това течение било присъщо симпатизирането и изпълнението на фигури в танца, които били приети за табу от останалото общество.

Така танцът на Фокс се превърнал в най-значително развилия се от всички бални. Комбинирането на бавни и бързи стъпки предоставило гъвкавост и възможност за по-голямо удоволствие от танца, отколкото от танците, които имали или само бавни, или само бързи стъпки.

В Европа се появява за пръв път в началото на 20-ти век и достига върха на популярността си през 20-те години, като бързият ръст на славата му се дължи на двама талантливи американци - Vernon и Irene Castle.

В контекста на състезателните стандартни танци Фокстротът е бил наричан Slow Foxtrot (Бавен Фокстрот) или Slowfox (Слоуфокс). Тези имена се използват и днес, за да се различава състезателният вид танц от останалите съществуващи форми на Фокстрот.

В танца има такова голямо разнообразие от стъпки и фигури, каквото може би няма в никой друг танц и това със сигурност го прави един от най-трудните за научаване и изпълнение.
Съвременният вариант включва части от танците Peabody, Quickstep и Roseland Foxtrot.

На състезания се танцува четвърти - след Виенски валс.
Важно е да се отбележи, че тъй като танцът изисква от танцуващите го богат опит, музикален слух и доста тренировки, то той не се танцува от танцьори клас "Е" и "D".