Наруто новото поколение

-ТАТЕЕЕЕ? - през вратата на хола влетя малко деветгодишно момиченце което с един скок се озова до баща си.
-Какво има малка Ейнджъл? - попита чернокосия баща малката си дъщеричка.
-Тате, ще ми кажеш ли какво означава знака на Учиха? - малкото чернокосо момиченце погледна баща с най невинния си поглед и нежно се усмихна.
-Разбира се. Знака на Учиха е ветрило което вее огън, затова и техниката за огнени кълба е само за нашия клан. - мъжът се усмихан топло на дъщеря си, когато в стаята влезе розовоса жена с красиви зелени очи.
-Сасуке, Ейнджъл на вечеря.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

-Ей Рин какво ще вечеряме? - каза отегчено десетгодишно русо момченце със кристални сини очи на своята по малка лилавокоса сестричка.
-Минато защо питаш? Нали познаваш татко? Според теб какво ще ядем? - каза мързеливо шестгодишното момиченце.
-РАМЕН!!! - викнаха едновременно Минато и високия рус мъж който сега влизаше в кухнята.
-Толкова сте предвидими и двамата! - каза Рин.
-Хайде на вечеря! - каза красива лилавокоса жена.

----- След три години -----
-И така първия двубой в тазгодишния Чуунински изпит е между Намиказе Минато и Учиха Ейнджъл! - обяви високия мъж в средата на арената. Отляво излезе красиво дванадесет годишно момиче с красиво зелени очи и права дълга черна коса, а отдясно излезе високо тринадесетгодишно момче с непокорна руса коса красива като слънцето и очи чисти като пролетното небе.

"О неее, това ли е противника ми?! И как се очаква да ударя това момиче? Ужас!" Това беше първата ми мисъл щом излязох на терена и видях този срещу който трябваше да се бия. Първата ми работа беше да я огледам от главата до петите. Това момиче ... Изглеждаше невероятно! Имаше дълга до кръста черна коса на красиви къдрици и изумрудени очи които ме гледаха така нежно. Беше облечена със синя тениска на гърба и се виждаше знака на клана й, имаше къси до коляното черни панталони много широки за момиче с една метална верижка на която бяха закачени три куная, обувките й бяха сини с нищо по различни от тези на другите момичета. На гърба си имаше закачена голяма катана. Когато я видях си помислих че е някак по различна от другите момиче, изглеждаше по като някой мъжкарана.

"Значи това е синът на Наруто Намиказе - шестия Хокаге на Коноха!" Първото нещо което си помислих беше уоу това ли е синът на Хокагето. Изглеждаше ... горещо! Беше с една година по голям от мене, а най - лошото беше че толкова много исках да сме в един отбор. Сега той е в отбор със Яманака Ами и Нара Хикаши, а техния сенсей беше най - готиния от всички - Хатаке Какаши. Моят отбор се състои от моя милост - Учиха Ейнджъл, Хюга Ханате и Нара Шика - по големия брат на Хикаши, сенсея ни се казва Сарутоби Асума. Загледах се в Минато - определено не можеше да се отрече че беше красив. Имаше руса коса и небесно сини очи като баща си, но така и не взе Бягукана на майка си. Беше облечен с черна тениска и къси оранжеви шорти. Усмихна ми се и извади два куная от чантата която носеше на кръстта си.

Ейнджъл извади катаната си и замахна във въздуха с нея. Минато се подсмихна и тръгна към противника си, замахна с куная, но той бе спрян от катаната. Чернокосото момиче се усмихна съвсем леко и с един замах напред тя повали Минато. Заби сабята в почвата и с лявата си ръка момичето се хвана за дръжката, а с десния си крак се преметна и седна на корема на русокосия. Допря един кунай до гърлото му но Минато изчезна. Ейнджъл се ядоса, знаеше че ако не задейства Шарингана си нямаше да успее да победи. Затвори за момент очите си и след малко ги отвори, но там вече не бяха нейните красиви зелени очи, а червените опасни шаринганови очи.

---------След половин час------
-И победител е Намиказе Минато ! – извика високия мъж който стоеше посредата. Около него се издигаше дим като перелина.
-Хей, Ейнджъл?! – извика Минато. Огледа се, но нея я нямаше. Размаха с ръце срещу дима и тогава я видя.

Когато я видях си помислих че ще умра. Знаех че с последния си удар съм я повалил на земята, но когато я видях да лежи на пода в безсъзнание и кръв да се стига по устните й си помислих че ще умра. Първата ми реакция беше да я взема и да я заведа в болница. Внимателно я вдигнах от пода и побягнах към болницата. След като докторите я поеха ме накараха да изчакам отвън в чакалнята. Знаех че сигурно е почнала следващата битка, но не ми пукаше. След има няма 10 минути се появиха и семейството й заедно с баща ми. Баща й имаше къса черна коса и черни очи и беше висок, докато майка й имаше зелени очи и бонбонено розова коса и беше слабичка.
-Минато, какво е станало със Ейнджъл? – попита ме баща ми. Погледнах го в очите и тихо казах:
-Трябваше да се бия с нея, явно последния ми удар е бил по силен, защото я намерих на пода в безсъзнание.
-Сасуке, Сакура – спокойно за нея се грижи Тсунаде. – каза баща ми на старите си съотборници.
Погледнах към баща си и той ми кимна към вратата. Сигурно щеше да ми се скара за нещо. Излязох с него и той ми каза:
-Харесваш я нали?
-Какво? Кой?
-Ейнджъл кой друг? Прилича на майка си...
-Татееее!
-Хайде де признай си харесваш я! Видях в очите колко те беше грижа за нея. В това да харесваш някой няма нищо лошо.
-Незнам, тя е сладка...
-Когато бях на твоята възраст и аз харесвах едно момиче.
-Така ли кое? Кое?
-Сакура!
-Майката на Ейнджъл?
-Аха...

----След един месец----

Ооо по дяволите, какво си мислех че правя? Сега ако отвори баща му какво да кажа? Все пак той е Хокаге? Ужас! Къде ми беше ума? При Мината сигурно... Стоях вече 10 минути пред вратата на имението на клана Намиказе и все още не можех да звънна. С много сила докоснах звънеца и изчаках. Вратата се отвори и пред мен стоеше Хокагето.
-Добър ден Хокаге – сама ...
-Можеш да ми викаш Наруто, Ейнджъл.
-Минато – кун тук ли е?
-Да, в градина тренира, ела влез, ще те заведа при него.
Наруто ми се усмихна и аз плахо влязох. Къщата им беше ... ОГРОМНА и невероятно красиво обзаведена. Още с първата ми крачка едно малко жабче скокна на главата ми.
-Извинявай, Минато тренира призоваване на жаби и засега само малки стават.
Засмях се при коментара на Наруто и тръгнах към градината, а Наруто остана в къщата. Щом излязох го видях, беше облечен само с оранжевите си шорти и гледката разкрила се пред мен накара силна червенина да избие по лицето ми. Минато се обърна и ме видя. Усмихна ми се и каза:
-Здравей Ейнджъл! Виждам че са те изписали, добре ли си, боли ли те нещо?
-Добре съм Минато – кун. Всъщност дойдох за да ти благодаря – Тсунаде каза че ако ти не си бил ме докарал толкова бързо в болницата е можело да има усложнения.
-Всъщност аз трябва да ти се извиня за удара, не трябваше да те удрям толкова силно. Съжалявам!
-Няма нищо, ти се би страхотно, заслужаваш да станеш Чуунин.
-Ей Ейнджъл след малко ще обядваме ще останел ли?
-Ако няма да преча да.

======================================================

Това е втория ми фик, ще се разказва за новото поколение, ако не сте разбрали нещо питайте. Със син цвят е текстта когато Минато говори от свое име, а със зелен когато говори Ейнджъл. Таа Минато е син на Наруто и Хината, те имат две деца - Минато и Рин, Рин е по малка с 3 години от брат си и само тя има Бякуган. И двете деца имат чакрата на Кюби в себе си. Ааа фамилията е Намиказе, защото Наруто е разбрал за баща си и бла бла бла ... Ейнджъл е дъщерята на Сасуке и Сакура, тя е по малка от Минато с една година. Няма брат или сестра. Ами това е общо взето което трябваше да знаете. Надявам се да ви хареса ;]

Ми даа... Айм литъл пони ... упсс Айм литъл ейнджъл !!!

И понеже съм добра ще дам още малко пояснения ;]

Представата ми за Ейнджъл

Минато

Минато 2

Ето как си представям Минато и Ейнджъл

----След 4 години----
Ейнджъл отвори очите си бавно и се огледа. Усещаше че този ден ще е различен и след малко се сети. Днес ставаше на 16 години, денят който най много харесваше. Всички нейни роднини и познати се събираха. Стана от голямото си легло и се зае да се облича. Искаше днес да е различна, да е малко по женствена. Отвори големия гардероб и буквално преобърна цялото му съдържание и единствената рокля която намери беше подарък от майка й отпреди една година. Начумери се и я сложи набързо. Знаеше че няма да и стане, но това което видя в огледалото не беше тя. Роклята беше светло синя. Имаше една презрамка около врата, беше с гол гръб и широко деколте, стигаше и малко над колената. Огледа се в огледалото и се усмихна широко. Обу сините си джапанки и слезе на закуска.
-Добро утро Ейндж ... ЕЙНДЖЪЛ КАКВА Е ТАЗИ РОКЛЯ ??? ТИ СИ САМО НА 16?
-Скъпи не се карай на Ейнджъл, тя е момиче, нормално е да носи рокли.
-Та тя е още много малка.

И докато те се карат аз смятам тихичко да се изнижа. Тръгнах към къщата на съотборника си Нара Шика. Шика беше на 17 години и определено приличаше повече на баща си. Имаше черна коса винаги вързана на опашка и черни очи. Единственото което го отличаваше от баща си – Нара Шикамару беше че Шика използва ветрило, като майка си. По малкия брат на Шика – Хикаши е като умалено копие на майка си Темари. Косата му също е дълга на опашка, но е руса и има красиви зелени очи, като моите. Той е на 16 като мен и използва сянката като оръжия. И макар да са различни като външен вид, двамата много си приличат – толкова мързеливи и умни хора като тях няма. Опс ето вече съм пред вратата на къщата им. Звъня и чакам ... И чакам ... И все още чакам ... ПО ДЯВОЛИТЕ ТЕЯ ХОРА НЯМА ЛИ ДА ОТВОРЯТ ??? Ааа разгеле вратата се отваря и се показва бащата на Шика – Шикамару. Няма нужда да ви го описвам само ще кажа че е голям сладур.
-Добър ден господин Нара, Шика тук ли е?
-Оххх това ще бъде проблемно... ШИКАААА!
След пет минути викане най после се появи и мързеливия ми съотборник.
-Ооо Ейнджъл, честит рожден ден. Хайде влизай, цял ден ти купувах подарък, знаеш ли колко е проблемно да избереш подарък за момиче???
При коментара му се засмях от все сърце, да това беше Шика, човека който винаги може да те разсмее или да те зацепи защото знае повече оттеб. Влязох вътре и Шика ми подаде един пакет добре увит в жълта панделка. Усмихнах му се и се заех да разопаковам подаръка си. Отворих го и останах с отворена уста. Вътре имаше една прекрасна жълта рокля къса до коленете с тънки презрамки и черна панделка под бюстта. Откъде беше разбрал? Преди една седмица си бях харесала тази рокля в един магазин и ето че сега я получавам за рождения си ден.
-Майка ти ли ти помогна?
-Да, беше много проблемно докато се сетя какво да купя и я помолих за съвет.
Усмихнах се широко когато през вратата влезе Хикаши.
-Ъъъ честит рожден ден Ейнджъл.
Явно и на него му беше проблемно и затова тихо ми подаде подаръка. Отворих го. Вътре имаше красиво бледорозаво ветрило украсено с красива златна панделка. Можеше да се каже че съм голям фен на ветрилата, така и не разбрах за тази моя мания откъде идва, но както и да е. Ветрилото беше невероятно. Усмихнах се широко и ги прегърнах колко се може по силно.
-Ммм Ейнджъл, мисля че трябва да отидем и при другите, като ги познавам ще те засипят с подаръци.
-Мисля че това е добра идея Шика.
Тримата излязохме от къщата и се насочихме към къщата на Ханате, Ханате също е на 17 години и е копие на баща си Хюга Неджи. Много е силен, притежава Бякуган и има същата страст като майка си – Тен Тен а именно оръжията. Тримата спряхме пред вратата и звънахме, но явно нямаше никой. Странно това не беше присъщо за Ханате.
-Хей, Ейнджъл, да отидем до Ами?
-Окей, Хикаши.
Тръгнахме към цветарския магазин Яманака. Яманака Ами беше една от най добрите ми приятелки заедно със Рин Намиказе. Ами беше красива като майка си, имаше дълга коса, но така и не успя да преглътне факта че няма руса коса като майка си, и невероятни сини очи. Ами е от отбора на Минато и е много добра в генджутсуту, но е много заплесната. Тя има само майка, баща и е умрял по време на една мисия. Опааа падам ... И да .. Едно на нула за мен! Явно съм се спънала и съм повлякла Шика и Хикаши заедно с мен на асфалтта, но хубавото беше че бяхме през ЗАТВОРЕНИЯ магазин за цветя Яманака. ЗАТВОРЕН?!?!? Ставаше все по хубаво!!!
-Май ще трябва да отидем при Минато. – казах някак тъжно. Надявах се поне той да си е у тях.
Минато... Какво мога да кажа за Минато? Същия като баща си, обожава рамен и любимата му техника са Расенгана и клонингите. Ииии от една седмица с Минато сме гаджета. Ооо йеее ... А той е толкова сладък и има невероятна усмивка. Иии вече стигнахме къщата му. Хикаши позвъни и ние тихо зачакахме. Чаках пет минути и накрая наведох тъжно глава, толкова много се надявах поне Минато да си е вкъщи. Тъкмо щях да си тръгвам когато Шика ме хвана за ръката й каза:
-Дай да влезем?
-Какво???
-Хайде, влизаме!
С трепереща ръка докоснах дръжката на вратата и бавно я отворих.
-ИЗНЕНАДА !!! ЧЕСТИТ 16 РОЖДЕН ДЕН !!!
О боже! Ето каде са били приятелите ми! Огледах цялото помещение, всички бяха тук, всички мои приятели, и той беше там. Стоеше и ме гледаше. Усмихнах му се. Oттук нататък всичко ми се губеше, сякаш бях в транс, всичко което помня беше как когато всички си отидоха, той нежно ме целуна, а аз тръгнах бавно към стаята му.

Минато следеше с поглед Ейнджъл, гледаше как бавно се изкачва към стаята му. Тъкмо изкачи и последното стъпало на стълбите когато я хвана здраво за лакътя и я долепи до стената. Усмихна се и я целуна жадно по устните. Това не беше нежна и невинна целувка, не, това беше агресивна целувка, сякаш Минато се опитваше да докаже че Ейнджъл е само негова. Брюнетката зарови пръстите си в русите му коси и качи дългите си крака около кръстта му. Минато жадно целуваше шията й сякаш се страхуваше да не я счупи, с ловки движения смъкна синята й рокля. Ейнджъл свали тениската му и жадно гледаше мускулите на добре оформеното му тяло. Момчето нежно я подхвана за да не падна и я занесе в стаята си. Сложи я на леглото и затърси откопчалката на сутиена на момиче. Целуна я съвсем леко по устните и с лекота откопча закопчалката. Ейнджъл нежно се усмихна и дръпна боксерките на Минато надолу. Русокосия свали останалата част от бельото на момичето и нежно я целуна. Езиците им се вплетоха в борба на надмощие, красива и опастна борба. Брюнетката нежно захапа врата на Минато и спусна ръцете си по гърба драскайки го леко с ноктите си. Блондина се усмихна и бавно, нежно и страстно облада момиче. Вик на болка раздра тишината. Зелените очи на Ейнджъл срещнаха сините на Минато. В очите на момичето се появиха малки невинни сълзи, сълзи на болка и страст. След секунди болката бе заменена от желание, страст и удоволствие. Едва на сутринта двамата успяха да заспат.
Ейнджъл отвори бавно очите си и се усмихна. Минато спеше с някаква перверзна усмивка на лицето си. Момичето нежно прокара устни по гърдите на русокосия и това моментално го събуди. Той нежно целуна врата й и зарови пръстти в меките й къдрици. Ейнджъл се намести отгоре му и с бавни и изпепеляващи целувки се насочи от гърдите му до устните му. Минато облиза долната устна на момиче искайки пространство и щом усети нейния език се впусна в див танц.
Наруто вървеше към стаята на сина си, искаше да го попита дали не е виждал стария му албум със снимките на отбора му. Отвори вратата на стаята и сините му очи се разшириха пред разкрилата се пред него гледка. Ейнджъл, дъщерята на Сасуке беше яхнала Минато. От шума на отварящата се врата и двамата извърнаха поглед към виновника. Ейнджъл се уплаши и се закри с чаршафа, а Минато и Наруто се засмяха.
-Спокойно, няма да кажа на баща ти, но той ще те разпитва сигурно! – каза през смях Наруто.
-Аз-з-з н-н-най доб-б-бре да-а-а си тръ-ъ-ъгвам-м-м! – каза момичето.
Наруто излезе от стаята все още хилейки се, а Минато остана да наблюдава как Ейнджъл се облича.
-Спри да ме зяпаш!
-Защо?
-Защото се чувствам неудобно.
-Еее по добре свиквай.
Минато й се засмя, а Ейнджъл се усмихна весело и излезе. На вратата се размина с хилещия се Наруто и цялата почервеня. Момичето излезе от къщата и тръгна към дома си.
Наруто влезе в стаята на сина си който стоеше само с долнището на черния си анцунг и гледаше бледорозовия сутиен който стоеше на леглото му.
-Лошо ти се пише Минато.
-Защо?
-Сасуке ако разбере, жив ще те одере. Готов е да убие ако някой направи нещо на малката му дъщеричка, която вече не е толкова малка.
-Хах...
-Е разказвай?
-Какво?
-Как беше?
-Татко, ти си перверзник!
-ХАХА!!!
-Ще кажа само че беше много приятно.
-Не се и съмнявам синко!

Ейнджъл влезе в дневната и завари баща си по ядосан от всякога.
-Учиха Ейнджъл, къде по дяволите беше?
-В Ами..
-Не ме лъжи, ходих при майка й, въобще не си била при нея, недей ме лъжи, къде беше?
-Бях ... Бях при Минато ...
-Ейнджъл ела седни, мисля че е време да ти разкажа за птичките и пчеличките...
-Ъъъъ тате, аз ги знам тея неща... Знам аз за секса и там другите му подробности, ти какво си мислеше, че не знам какво правехте с мама вечер? Ама то всичко се чуваше!
-Какво си правела с Минато? Той ли те насили? Направили ти нещо против волята ти?
-Неее ... И двамата го искахме ... Тате, той никога не би направил нещо против волята ми ... Тате, спри, тате къде отиваш?
Сасуке се ядоса и тръгна към къщата на стария си съотборник...

По дяволите!!! Какво бе сторил тоя идиот на малката ми дъщеричка? Ще го убия! Малката ми Ейнджъл, толкова невинна ... Ще убия Минато !!![/color]

Сасуке вървеше и на лицето му се виждаше яростта към Минато. Искаше да убие това коп*ле! След има няма пет минути стоеше пред вратата на имението Намиказе. Засили се и влезе буквално през вратата. Огледа се и го видя. Минато стоеше до баща си и гледаше учудено Сасуке. Чернокосия шиноби активира Шарингана си и долепи Минато до стената. Тъкмо когато се канеше да забие юмръка си в лицето му, някой го спря. Сасуке се обърна и видя Наруто да държи ръката му.
-Сасуке, ще може ли да си поговорим?
-Да ...

Влязох вътре и го видях. Баща ми беше допрял Минато до стената, а Наруто държеше баща ми за ръката. Явно не ме бяха видели защото не ми обърнаха внимание. След малко Наруто и татко отидоха в съседната стая. Изтичах при Минато и се оставих да ме прегърне. Единствен той можеше да ме успокои. Имах нужда от него, да усещам топлината на тялото му и обичта му към мен. Погледнах в чистите му сини очи и бавно се наведох към устните му. Езикът ми се вплете с неговия. Пъхнах ръцете си под тениската му и бавно от врата му до края ги спусках. Усетих как ръцете му нежно обгърнаха талията ми.

-Сасуке, какво толкова е направил Минато че да искаш да го пребиеш
-Какво е направил? Спал е с дъщеричката ми!
-Нормално е! Та те децата се обичат – нормално е и да правят секс!
-Но тя е на 16!
-А вие със Сакура на колко бяхте?
-Това е отделен въпрос.
-Не, едно и също е! Все някога ще трябва да го прежалиш, малкото ти момиченце порастна и вече не е момиченце, вече любовта й няма да е само към теб и Сакура, вече си има своето момче което ще обича, просто ги приема, каквото и да правиш те пак ще се виждат, дори и да й забраниш те пак ще си имат тайни среща. Трябва да го приемеш, тя вече не е твоето малко момиче, сега е момичето на Минато.
-Как да го приеме? Сякаш беше вчера когато идваше при мен за проблемите си, караше ме да я уча на нови техники или искаше някоя нова дрешка и ми се молеше...
-Така е, децата порастват ... А ние родителите просто ги приемаме. Просто ... просто ги приеми, покажи и че й имаш вяра!
Сасуке се усмихна на Наруто и влезе в другата стая. Там все още стояха прегърнатите Минато и Ейнджъл. Щом чуха чуждите стъпки децата бързо се пуснаха. Ейнджъл погледна невинно баща си и направи опит за усмивка. Наруто отзаде зад Сасуке се подсмихна и изчака чернокосия си съотборник да каже нещо. Но това не последва, чу се звън от звънец и Наруто отиде да отвори вратата. След пет минути се върна заедно със Сакура която явно търсеше Сасуке и Ейнджъл.
-Сасуке какво става?
-Нищо, мила, просто ... Поздравявах Ейнджъл за добрия избор за гадже.
-Гадже? Минато... Ооооо колко сте сладки заедно! Е търсих ви, смятате ли да се прибирате някога вкъщи?
-Да, скъпа, тръгваме, нали Ейнджъл?
-Да, тате.
Ейнджъл целуна бързо Минато по устните и тръгна заедно с баща си. Сасуке видя сценката и вътрешно кипеше от гняв, но с нищо не показа тази своя емоция. Само се усмихна и кимна на Минато. Брюнетката се учуди и тръгна тихо след баща си.

------- След половин час в имението Учиха ------
Цялото семейство стоеше на масата и тихо вечеряше. Никой нямаше смелост да наруши тишината обградила ги като пашкул. Ейнджъл седеше тихо и ядеше рамен, до нея майка й и баща й тихо си говореха за някаква отминала мисия когато били малки.
-Мамо?
-Кажи миличка?
-Ще може ли днес да преспя в къщата на Шика? Той събира всички на пижамено парти и аз много искам да отида!
-Да, може да отидеш.
-Минато ще бъде ли там?
-Да, тате ...
Чернокоската тъжно наведе глава в очакване баща й да и забрани, но останата изненадана когато го чу да казва:
-Да, може да отидеш.
Момичето вдигна поглед към баща си и впери проницателните си зелени очи в него. Нещо не беше както трябва, до преди няколко часа баща й бе готов да пребие Минато, а сега й позволяваше да отиде в къщата на Шика знаейки че и той ще е там. Сасуке се усмихна на дъщеря си, а брюнетката отиде в стаята си да опакова багажа си. Щом Сакура и Сасуке останаха сами розовокоската попита съпруга си:
-Какво е станало?
-Защо трябва да е станало нещо?
-Недей увърта, Сасуке, просто ми кажи, познавам ви прекалено добре двамата с Ейнджъл за да знам че има нещо.
-Ейнджъл и Минато са правили секс! Иии аз реших да пребия Минато!
Сакура се засмя от цялото си сърце щом чу за какво ставало дума.
-Сасуке, тя е на 16 нормално е...
-Страх ме е за нея, не искам някой да й разбие сърчицето, не искам важен за мен човек да страда ...

Пфффф, бях на косъм... Странно какво ли става с баща ми, в друга ситуация той не би ме пуснал за нищо на света да съм една нощ с Минато пък и ако ще и цяла гвардия от наши приятели да са там... Ммм да видим ... дрехи, дрехи, дрехи, пак дрехи, ууу ето къде е бил розовия ми гланц, един месец го търсих...
-Ей къде ми е тениската? Няма да изляза по тази рокля! По дяволите, сигурно мама пак ги е сложила при на тати дрехите.
Промъкнах се тихо в стаята на родителите ми и бавно отворих шкафа с дрехите на татко. Затършувах както наркоман търси кока в купа със захар. Изведнъж погледа ми се спря на нещо добре запечатано което стоеше върху черния пуловер на татко. Взех го и такъв смях ме напуши че сигурно и долу са ме чули.
-Ето защо нямам братче или сестриче, защото мама и тате ползват презерватив! Хахахахах ...
Пъхнах презерватива с джоба на роклята си и взех тениската си. Отидох в стаята си и си дооправих раницата. Сложих вътре една широка черна тениска която стигаше до бедратата ми със знака на Учиха на гърба, която обикновенно ползвах за нощница. Махнах от себе си синята рокля с която бях вчера и облякох обикновенната си униформа – тъмно синя тениска със знака на клана ми и бели панталонки до бедрата ми. Обух си черните обувки и сложих протектора на главата си. Сложих в раницата малко чипс и саке, което бях свила от нашите без да разберат и слязох долу. Тъкмо щях да вляза в кухнята когато чух татко да казва на мама :
-Страх ме е за нея, не искам някой да й разбие сърчицето, не искам важен за мен човек да страда ...
Изведнъж усетих как сърцето ми се стопли само заради неговите думи, почувствах неговата любов и се усмихнах. Влязох в кухнята и се усмихнах топло на тати и казах:
-Мамо, тате, аз ще тръгвам. Чао, обичам ви!
Взех си ключовете и излязох. Запътих се към къщата на Минато, вместо тази на Шика. Знаех че ако ме разберат ще загазя яко, но не ми пукаше.

-Тате, какво стана?
-Минато идвай на вечеря.
Наруто мило се усмихна на все още учудения Минато и влезе в кухнята. На масата бяха седнали Хината и Рин. Минато отиде и седна до сестричката си, а Наруто до съпругата си.
-Тате, за какво си говорехте с Сасуке – сама?
-Нека го кажем така, повече няма да имаш пробеми за това че излизаш с дъщерята на Сасуке.
-Минато защо не си ни казал че излизаш с Ейнджъл?
-Мамо...
-Скъпа, те и други неща правят!
Наруто и Хината се засмяха, а Минато се изчерви, докато Рин все още не разбираше защо се хилят останалите. След вечеря децата се качиха в стаите си, а Хината и Наруто останаха долу. Лилавокоската стана и се зае да измие чиниите, докато Наруто седеше с замислено изражение. След няколко секунди той стана и отиде до Хината. Хвана мръсните чинии и ги остави в мивката. Целуна съпругата си по врата и я поведе към спалнята им.

Ейнджъл стоеше пред прозореца на Минато и хвърляше камъчета по стъклото за да може той да я чуе. След малко прозореца се отвори и се показа русата коса и глупавото хилене на Минато. Брюнетката му се усмихна и му подаде ръка да я издърпа. Щом се озова в стаята на Минато момиче го бутна на леглото и се качи отгоре му.

Прокарах жадно устни по врата му, а ръцете ми се заеха да събличат все още ококорения Минато. Щом се окопити, веднага се зае да търси с устни моите. Махнах тениската му и се заех с токата на колана.
-Хей, Ейнджъл, недей бърза, наще още не са си легнали...
-Не ме интересува!
Погледнах го в сините му очи, навлажних устните си и заспусках езика си от устните му, минах брадичката му, гърдите и стигнах до скъпия, кафяв, кожен колан. С големи мъки го откопчах с зъби и се заех да махам своите дрехи. Махнах блузата си и се заех с панталона, когато усетих ръцете на Минато върху бедрата ми. Затворих очи от удоволствие и се уставих в ръцете му. Усетих как панталона ми бавно падаше по краката ми. Отворих си очите и погледнах Минато. Русата му коса беше щръкнала на всички посоки, сините му очи следяха всяко мое движение, мускулите му се огъваха под натиска на моето тяло. Не издържах вече, затова махнах бикините си и се оставих в ръцете му. Усетих как прониква в мен и един стон на наслада и страст се откъсна от устните ми. Кръстосах крака около кръста му и спуснах ръцете си от раменете му към гърба. Усещах устните му около шията ми, знаех че утре ще имам смучки, но сега не издържах, толкова много места горяха от целувките на Минато.

Един палав слънчев лъч влизаше през прозореца покрит с красиви сини завеси и се настани върху спящото лице на Минато. Момчето отвори бавно очите си и се усмихна припомняйки си случката от вчера. Погледна спящата красавица легнала на гърдите му и се наведе и леко докосна устните на Ейнджъл. Момиче се усмихна на съм и се завъртя леко.

Наруто вървеше към стаята на Минато за да му предаде че го праща на мисия със Ейнджъл и Шика. Отвори вратата и се усмихна. Сякаш това отново се повтаряше.

Смигнах на сина си и с му показах с жест да дойде да поговорим. Излязох и го изчаках пред вратата му. След малко се показа и Минато. Косата му беше на всички посоки, а по врата си имаше червени следи от ухапвания.
-Дива нощ, а?
-Аха .. Какво има?
-Изпращам те на мисия със Ейнджъл и Нара Шика в Пясъка, трябва да вземете едни билки от Казекагето които са за баба Тсунаде и Сакура. Може да кажеш на Ейнджъл, вече съм информирал Шика. Тръгвате след точно .... Ъъъ абе след горе долу 30 минути ...
-Добре татко.
Усмихнах се на Минато и го оставих сам.

Изпратих с поглед баща си и се върнах в спалнята където ме чакаше най – хубавата изненада която съм имал. Ейнджъл седеше гола на леглото ми и примамливо ми пърхаше с мигли. Облизах устни и казах тъжно:
-Ейнджъл трябва да ставаме, имаме мисия заедно с Шика, до Пясъка, тръгваме след 20 тина минути...
Брюнетката се намръщи и се зае да се облича. След няколко минути двамата бяхме готови и поехме към къщата на Ейнджъл. Трябваше да се види с баща си и да му каже за мисията. Единствените мисли които успях да хвана в бъркотията която се наричаше главата ми бяха „О Боже баща й ще ме убие когато разбере къде е била дъщеря му !!!”[/b]

Ще има ли още, Скоро

искам още

ощее! :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :arrow: :arrow:

Много е яко.Направо не мога да го кажа с думи. :love: :love: :love: :love: :love: Продължавай в същия дух.

Много е яко! Продължавай все така! :bravo:

Много е яко! Продължавай все така! :bravo:

добреееее :bravo:

Оооо много е яко!!! Нямам търпение да излезе още... 0:-)

моля ви се да не би да сте я забравили тая тема ........... пускайте следващата

Биво си го...

да пускай следващото мн яко ве искам още