Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

3 глава
От внезапно завърналата се миризма, главата й се замая, и Сакура осъзна, че закъснява за час. С бързи крачки се запъти по посока на кабинета, а стъпките й отекваха в празния коридор. Връхлитайки като ураган в стаята, всички погледи се залепиха за нея. Лека руменина се появи на бузите й и тя сведе срамежливо глава, докато не седна до Лус.
-Оказа се, че родителите ми са заминали извън града по работа. -започна да бърбори зеленокоската. -Искаш ли довечера да дойдеш вкъщи, защото въобще не ми се стои сама? -кучешките очички на Лус толкова настоятелно се бяха втренчили в лицето на Сакура, че беше мисията невъзможна тя да откаже.
-Добре. -усмихна се розовката секунди преди учителката да влезе.
-В 7:00 да си там. -заповяда шепнешком синеочката. Положителното поклащане на приятелката й беше единственият отговор, който Лус получи.
Останалите часове минаха неусетно. По пътя към дома Сакура постоянно размишляваше за новите ученици: Итачи и Гаара. Тъй като не ги беше виждала преди, не знаеше абсолютно нищо за тях. Нервно гризеше нокета на палеца си, но въпреки това, нищо не измисли. Измъкна ключовете от джоба си и бавно се вмъкна в апартамента. Една бяла пухена топка се затича към нея.
-Здрасти, Мару. -нежно каза вишневото цветче, галейки котето зад ухото. Силното мъркане на Мару се чуваше из целия апартамент, но след като лакомо се навхърли на купичката с храна, тишината отново изпълни пространството. Сакура уморено се излегна на леглото си и въздъхна тежко. Родителите й бяха заминали за около седмица и сега тя трябваше да върши всички домашни задължения. Една от братовчедките й имаше рожден ден, а майка й държеше да присъства на всички роднински празненства. Сакура също бе изявила желание да отиде, но те й забраниха, тъй като изпитите наближаваха. От нея се очакваше да бъде перфектната дъщера, а поддържането на този персонаж я изтощаваше.
-И така... Днес трябва да си напиша домашните, да се изкъпя, да изчистя, да изгладя... -броеше на пръсти тя. -Да си подредя стаята. -тихо промълви, след като се огледа наоколо.
Щом приключи с повечето неща, розовката грабна една хавлия и по най-бързия начин се вмъкна под душа. Топлата вода винаги я успокояваше. След като се усети, че повече от половин час виси в банята, с най-голямо нежелание, Сакура спря душа и излезе оттам. Грабна от гардероба бяла опъната тениска, дънкови къси гащи и сива жилетка и набързо се облече. Събра най-важните неща за преспиването, напъха ги в една чанта и изхвърча от апартамента.
Таксито наближаваше към къщата на Лус, която се намираше на плажа. Къща беше доста слабо казано. Това нещо беше толкова огромно, че Сакура всеки път се луташе из коридорите, в опит да открие тоалетната. След като плати на шофьора, излезе от жълтата кола и тръгна по пътечката. Миризмата на морска сол нежно гъделичкаше носа й, а вятърът развяваше вързаната й коса. Толкова спомени нахлуха в съзнанието й, когато чу приятния шум от разбиващите се вълни. Без да се усети, вече седеше пред голямата, бяла врата. Пръстът й бавно и колебливо натисна звънеца. Силният звук се разнесе из имението и момичето зачака да чуе приближаващи стъпки, но тишината продължаваше да обгръща ноща. Дълбоко в себе си розовката усещаше, че нещо не е както трябва. След многократните позвънявания без отговор, вишневото цветче натисна бравата, и за нейна изненада, вратата се отвори. Сакура надникна предпазливо вътре и се огледа.
-Лус! -провикна се тя, но никой не отговори. Бавно се вмъкна вътре и затвори вратата. В този момент лампите светнаха и всички се разкрещяха.
-Изненада! -розовокоската стоеше като ударена и не смееше да мръдне. Лека усмивка се беше появила на бледото й лице, и ако Лус не беше дошла да я издърпа навътре, Сакура щеше да си стои там до края на вечерта.
-Еее? Какво ще кажеш? -развълнувано говореше зеленокоската.
-Невеоятно е. Но кои са всичките тези хора? -питаше вишневото цветче, докато се оглеждаше наоколо. -Имам предвид, как ги накара да дойдат?
-Имам си начини. -отвърна приятелката й, като си придаде мистериозен вид. -Хайде! -викна тя и изведнъж задърпа Сакура нанякъде. След като се озваха по средата на стаята, Лус започна да танцува, карайки приятелката си да прави същото. След вековно умоляване, розовката се пречупи.
-Това е най-страхотният 17 рожден ден, който някога е съществувал! -извика Сакура срещу приятелката си, опитвайки се да надвика силната музика.
Розовокоската се отдели от Лус и забърза към хладилника. Беше толкова жадна, че едва говореше. Отвори хладилника и го огледа обстойно. Измъкна една кола и затвори сивата му врата. Стреснато отскочи назад и изписка, от внезапно появилата се тъмна сянка до нея.
-Оохх, как ме уплаши. -въздъхна облекчено, след като разпозна странната фигура, -Гаара, нали?
-Да. -усмихна й се той. -Искаш ли да се поразходим?
-Разбира се. -тихо отвърна Сакура и бузите й пламнаха. Досега никога не й се беше случвало да остава насаме с момче, а при тази мисъл температурата на тялото й се покачи.
Двамата излязоха навън и тръганаха по топлия пясък. Морската вода от време на време докосваше босите им крака, като отмиваше полепналите прашинки.
-Преди не съм те виждала в училище. -започна неуверено розовката. -Нов ли си?
-Да. С родителите ми се преместихме тук преди месец.
Вишневото цветче въобще не слушаше какво й говори.Беше толкова запленена от начина, по който червената му коса се спускаше около лицето му, или колко сладко изглеждаше с разкопчана риза... Толкова съсредоточена във всеки един детайл от него, розовокоската не забеляза камъка пред себе си и „грациозно” се приземи във водата.
-Добре ли си? -запита Гаара, след като й помогна да се изправи.
-Д-да. -засрамено отвърна тя, отмествайки мокрия кичур от лицето си. Осъзнавайки колко са близо един до друг, цялото й лице се изчерви и тя сведе поглед. -Постоянно ми се случват такива неща.Ужасно непохватна съм. -неловко се засмя момичето и стисна края на блузата си, за да изцеди попилата вода.
-За малко да забравя! Имам нещо за теб. -отвърна червенокоското, бръквайки в джоба си. Оттам извади малка розова кутийка и я постави в ръката на Сакура. -Отвори я после. -нежно каза той, след което се изправи и се затича обратно към къщата. Вишневото цветче не отделяше поглед от малкия предмет в ръката си.
С бавни крачки тръгна към близката скала. Когато с Лус бяха малки, това беше любимото им място. Обожаваха да седят под вишневото дърво, наблюдавайки залеза. По цял ден играеха там. Дори си бяха издълбали имената на дървото и се заклеха, че ще останат приятелки завинаги.
Розовокоската се настани на ръба на скалата и погледна към осеяното със звезди небе. След това измъкна кутийката и бавно развърза бялата панделка. Отвори я и очите й се насълзиха. Вътре внимателно беше поставено сребърно колие, а висулката представляваше нейното име с малки вишневи цветчета около всяка буква. Сакура го закопча на врата си и нежно го докосна. Никой досега не й беше подарявал нещо толкова прекрасно. След като реши, че е време да се връща обратно, тя се изправи, отупвайки късите си гащи, но росата беше намокрила тревата и тя се подхлъзна, залитайки назад. Ужасен писък се изтръгна от гърлото й, след като полетя надолу, към разбиващите се вълни. Внезапно две червени очи блеснаха пред нея и нещо меко я обгърна, секунди преди да изгуби съзнание.




4 глава
Мека слънчева светлина погали бялото й лице и тя размърда клепачите си. Бавно отвори очи и се огледа, след което подскочи стреснато. Приятният аромат на вишневото дърво се разнасяше наоколо, а тревата бе по-мека от всякога. Сакура невярващо стисна зелено снопче в ръката си и го дръпна, но след като се увери, че това не е сън, се изправи и започна да се оглежда.
-Н-но аз паднах...И после нещо меко ме докосна, и видях нещо червено. -тихо си говореше тя, докато се опитваше да си спомни случилото се предната нощ. С бавни стъпки отиде до ръба на скалата. Вълните все така бурно се разбиваха долу, но розовокоската като че ли не ги виждаше.
-САКУРАААА!-отдалеченият вик на Лус я стресна, но момичето се постара да запази спокойствие, защото беше невъзможно да разкаже на приятелката си за случката, тъй като дори и на нея й се струваше твърде нереално.
Вишневото цветче й помаха, повдигайки се на пръсти, за да я види по-ясно.
-Защо си тук? Цяла нощ те нямаше и се наложи да чистя сама! -задъхано говореше зеленокоската.
-Аз просто... Имах нужда от свеж въздух и се сетих, че тук е най-тихо и никой няма да ме притеснява.И дойдох! -малки капчици пот бяха избили по челото й- Явно съм заспала. -неловко се засмя тя, щом приятелката й я изгледа изпитателно.
-Сакура, сигурна ли си, че това е всичко, което се случи снощи? -попита тя, повдигайки едната си вежда.
-Д-да, кое те кара да си мислиш, че крия нещо, защото аз определено не крия! -разклати глава момичето.
-Ооох,добре! -тежко въздъхна Лус, след което сграбчи ръката на Сакура и я повлече след себе си. -Закуската е готова, така че по-добре да побързаме преди да е истинала.
-Окей!- затича след нея розовокоската.
-А, от кого е гердана? -любопитстваше синеочката.
-Просто от един приятел. -Сакура сведе главата си, за да не забележи Лус зачервениете й бузи.
-Хмм, да не би случайно този приятел да е с червена коса и да се казва Гаара?
-И защо мислиш така? -Сакура побутна приятелката си по рамото и се усмихна.
-Ооо, нищо особено! Викаме му женска интуиция. Ти отивай в кухнята, а аз ще дойда след малко. -нареждаше приятелката й, докато се качваше по мраморните стълби.
-Добре. -вишневото цветче се завъртя на пети и тръгна през дългия коридор. По всички стени бяха окачени портрети на прадедите на Лус. На Сакура това й се струваше прекалено банално, но винаги й беше забавно да открива приликите между тези възрастни хора и приятелкта й. Когато стигна до масивната дървена врата, леко я открехна и предпазливо надникна вътре, защото определено не й се искаше някой да я види с разрошена коса и дрехи, ”украсени” с кал и трева, но след като се увери, че е празно, тя се вмъкна вътре и се подпря на стола. Стомахът й изкъркори шумно при вида на отрупаната маса с всякакви лакомства.
Внезапно нечия хладна ръка сграбчи устата й и я стисна през кръста. Цялото й тяло настръхна, когато усети, че тъмната фигура се приближава към ухото й.
-Хей, розовке. -прошепна той и ледени тръпки полазиха гърба й. –С теб имаме недовършена работа. Довечера в 9:30 ще те чакам при езерото. -след което Сакура беше освободена, но когато се обърна, там нямаше никой.
Момичето се затича към прозореца и огледа целия двор, но не видя никой. Погледът й бе привлечен от едно голямо, черно перо на перваза. Вишневото цветче го вдигна внимателно и го огледа.
„Изглежда прекалено голямо, за да е от птица.” -мислеше си тя, но побърза да го скрие в джоба си, щом дочу стъпките на Лус. Вратата се отвори с всичка сила и зеленокоската влетя набързо вътре, нахвърляйки се върху чиния с шоколадови кифлички.
-Хайде, какво чакаш? -попита тя приятелката си, докато избърсваше шоколадовата си уста. Зеленоочката само се усмихна и седна на стола до нея, придърпвайки чинията с палачинки.
-Искаш ли после да отидем на плажа? -попита Сакура.
-Става. Само че, ти май нямаш бански, така че после ще трябва да ти изберем.
-Ако искаш вече да отиваме, защото аз се натъпках. -каза розовката, при което изду корема си и го потупа.
-Хайде. -засмя се Лус и двете се запътиха към стаята с дрехи.
-Уау, бях забравила колко е голяма, но ми се струва по-пълна отпреди. -говореше вишневото цветче, докато разглеждаше многобройните закачалки с рокли, дънки, блузки и какво ли още не.
-Онзи ден ходих на пазар и, честно казано, сега си мисля, че май изкупих целия магазин. -неловко се засмя приятелката й, докато обикаляше около банските, издърпвайки няколко закачалки. -Ето, пробвай тези. -заръча тя, подавайки й цяла купчина с най-различни модели.
-Предпочитам да взема само този. -каза Сакура, издърпвайки един зелен бански от две части.
-Е, щом така искаш. -въздъхна Лус -Нещо друго трябва ли ни?
-Ами хавлии, лосион, очила, може би шапка, предлагам да вземем и надуваемия дю...
-Да,да... Хайде тръгвай. -прекъсна я зеленокоската и започна да я изблъсква към вратата.
Докато вървяха по малката пътечка към плажа, Сакура се наслаждаваше на топлите камъчета, които нежно докосваха босите й крака. Когато стигнаха до златистия пясък, зеленокоската хвърли всичко на земята и се затича с всичка сила към водата.
-Нали помниш? -извика тя, след което се изплези на приятелката си.
-Не играеш честно! -крещеше на свой ред Сакура, докато настигаше Лус.
Двете скочиха във водата, смеейки се и започнаха да се пръскат.
-Винаги съм искала да сърфирам. -въздишаше зеленокоската, докато вълните леко клатушкаха дюшека.
-Да, както и да летиш, да яздиш, да пееш, да свириш на китара, да скочиш с парашут. -занарежда розовокоската, и преди да се усети, вече беше под водата. -Ама е вярно. -засмя се тя, щом розовата й глава се подаде на повърхността.
-Хайде, да излизаме, че заприличах на гъба. -недоволстваше синеочката.
-Добре, ама ще ме намажеш с лосиона, защото те победих на нядбягването.
-Не е вярно. Аз скочих първа. -намръщи се Лус.
-Ама моята ръка първа се потопи. -спореше Сакура.
-Тогава нека твоята ръка да те намаже. -изплези се приятелката й и се затича към хавлиите.
-Хей! -викна вишневото цветче, правейки опит да я настигне, но зеленокоската вече се беше настанила удобно, правейки се на заспала. -Ама че си зла! -нацупи се момичето и легна на другата хавлия.
Докато наблюдаваше синьто небе, си припомняше милионите пъти, в които с приятелката й бяха играли на този плаж, и без да се усети, заспа.
-Сакура! -Лус ръчкаше с пръст заспалото момиче, но без резултат. -САКУРА! -извика силно тя и я удари по зачервения гръб.
-Ааааа! -разписка се момичето. -Какво правиш? Защо ме удари? -викна тя ,разтривайки удареното място.
-Вече е 8:30. Май сме заспали.
-8:30?! -изписка Сакура и започна да събира всичко.
-Спокойно, де. Закъде си се разбързала?
-Аз... Просто трябва да тръгвам. Ще ми заемеш ли някакви дрехи? -питаше вишневото цветче, вече подтичвайки към къщата.
-Добре. Ако искаш, може и да се изкъпеш.
-Да, мерси.
Щом влязоха вътре, стовариха всичко до вратата.
-Отивам в банята, а през това време ми намери някаква пола, тениска и горнище. -нареждаше Сакура.
-Да, сър! -отговори Лус, като постави ръка на челото си и се засмя.
След половин час розовокоската вече се сушеше, а приятелката й мързеливо се излежаваше на леглото. Щом вишневото цветче се увери, че косата й е напълно изсъхнала, се върза на висока опашка и набързо облече дрехите.
-Мерси за всичко. -каза тя, прегръщайки зеленокосата си приятелка. -Утре ще ти се обадя. Чао!- помаха розовката и зачака таксито да дойде. След 5 минути вече пътуваше към езерото и нервно въртеше малката,плетена гривничка на ръката си. Чудеше се, защо въобще отиваше. Кой ли й каза това сутринта, и дали наистина е имало някой или просто си е въобразила. Но нещо дълбоко в нея й казваше, че трябва да отиде.
-Благодаря! -обърна се тя към шофьора, подавайки му парите. Колебливо излезе от колата и се заогледа наоколо. Здраво стискаше телефона си, готова да се обади на полицията, ако се случеше нещо. Извади малък прожектор от чантата си и освети заобикалящите я храсти и дървета. -Е-ехоо? -гласът й леко потрепери,но Сакура се постара да запази спокойствие. Храстите зад нея прошумуляха и тя стреснато се обърна, изпускайки прожектора. Малкият предмет се удари в земята и пластмасата се пропука. Всичко потъна в мрак. Някъде в далечината се чуваше бухал.
"Точно като в страшните филми. -мислеше си тя. -Не!Сакура, въобразяваш си."
Момичето се наведе и затърси прожектора. Щом го напипа, натисна копчето за светване, но нищо не се случи. Тя нервно го тръсна и го удари с ръка, но нямаше никакъв реазултат. Сакура вдиша дълбоко и изпусна бавно въздуха. Винаго, когато се притесняваше или пък беше уплашена, правеше това "упражнение". Но щом шумовете отново се чуха, пулсът й се ускори до такава степен, че дори вените й пулсираха. Вишневото цветче се озърташе наоколо, но виждаше само мътните очертания на дърветата. Голите им клони приливаха на ръце, които сякаш се протягаха към нея. Започна да й се дочува шептене и тя притисна ръце към ушите си.
"Това не е реално.Това не е реално!"-убеждаваше се наум тя и стисна очите си толкова силно, че чак я заболяха.
Отново й се стори, че чува стъпки около себе си, но го отдаде на прекалено развитото си въображение, което явно сега й изиграваше лоша шега. Но щом нечия ръка я стисна здраво, не можа да се сдържи и изпищя. Дръпна се с всичка сила и щом усети, че е свободна, се завъртя и побягна.