-Синя Луна- [ SasuSaku]

Сакура беше притиснала слепоочието си към хладната рамка на прозореца и с широко отворени очи гледаше през стъклото. Още преди нощта да се спусне, бяха придошли облаци, които скриваха зад нежния си воал лицето на мътната луна. Хилядите светлини на Париж хвърляха кехлибарено сияние над тъмните силуети на къщите. Заваля лек дъждец и светлините в далечината отслабнаха, докато накрая само възлестите , оголени клони на дъбовете останаха да се виждат пред конюшнята. Извън очертанията на къщата не беше възможно да се различат никакви силуети, никакъв признак на живот. Сакура отърка чело в гладката повърхност на дървото, като че ли с това можеше да намали объркването, което цареше у нея. Беше благодарна, че лорд Итачи още не беше се върнал, тъй като не знаеше дали ще съумее да прикрие възбудата си.
Дъхът и замъгляваше ромбовидните стъкла на прозореца и препречваше погледа и към света навън. Полуядосана, полунедоволна, тя се извърна и придърпа меката сатенена роба по-плътно около тялото си, за да се предпази от студа. В търсене на топлина тя се отправи към камината и се отпусна на едно ниско столче. Всички свещи в стаята бяха угасени, с изключение на една, която стоеше върху скрина до леглото. Слабата свещ и танцуващите пламъци в камината потапяха стаята в мека, златиста светлина, която удължаваше и изкривяваше сенките.
След като се освободи от напрежението на изминалия ден, Сакура почувства тежка умора. Мислите и не преставаха да препускат. Надигаха се като вълните на разпенен и неудържим прибой. Никъде не можеше да се скрие от тях. Думите на Саске не искаха да си останат в крайчеца на съзнанието и- там, където тя се надяваше да ги погребе. Те отново и отново изпълзяваха като демони, за да я измъчват и лишават от покой. Тя се бореше срещу вълните на връхлитащите я чувства, които искаха да я повлекат в нови дълбини на отчаянието. Усещаше неясен трепет в гърдите си и той не се подчиняваше на волята и. Но по-късно пред очите и изникна една тъмна фигура, чийто застрашителен вид прогони фантазиите и. Безизразната кожена маска, макар и външно непроменена, я гледаше с укор. Сакура рязко вдигна глава, а широко отворените и очи затърсиха в стаята познатия силует. Въпреки, че нямаше никого, тя се изправи и закрачи неспокойно. Положението изглеждаше безизходно, защото колкото повече се мъчеше да внесе ред и логика в чувствата си, толкова повече объркването и растеше. Накрая тя смъкна робата с отчаяна въздишка и се хвърли на леглото. Възбудата постепенно я напускаше и сетивата и полека-лека се успокоиха в тишината на спалнята. Но онази сянка отново се завърна и застана в края на леглото, само че този път тя не можа да си представи чертите на мъжа. Съществото се беше втрен1ило в нея със замръзнала усмивка и пламтящите му червени очи, пронизващи тъмнината, я накараха да се скове във внезапен ужас. В този миг парче дърво се разискри в камината и лумналата за миг светлина откри широките рамене, черните дрехи и гладката маска на мъжа...

Ммм..какво мислите?
Please Look!...

Резюме
Младата и красива Сакура Харуно никога не е мислила, че баща й я е обещал на най-богатия жених само, за да може да си плати дълговете. Тя трябва да се съгласи на брак с мистериозния лорд Учиха, който след един пожар в замъка си е принуден да крие лицето си под маска. Сакура обаче обича друг …


Сакура беше притиснала слепоочието си към хладната рамка на прозореца и с широко отворени очи гледаше през стъклото. Още преди нощта да се спусне, бяха придошли облаци, които скриваха зад нежния си воал лицето на мътната луна. Хилядите светлини на Париж хвърляха кехлибарено сияние над тъмните силуети на къщите. Заваля лек дъждец и светлините в далечината отслабнаха, докато накрая само възлестите , оголени клони на дъбовете останаха да се виждат пред конюшнята. Извън очертанията на къщата не беше възможно да се различат никакви силуети, никакъв признак на живот. Сакура отърка чело в гладката повърхност на дървото, като че ли с това можеше да намали объркването, което цареше у нея. Беше благодарна, че лорд Итачи още не беше се върнал, тъй като не знаеше дали ще съумее да прикрие възбудата си.
Дъхът и замъгляваше ромбовидните стъкла на прозореца и препречваше погледа и към света навън. Полуядосана, полунедоволна, тя се извърна и придърпа меката сатенена роба по-плътно около тялото си, за да се предпази от студа. В търсене на топлина тя се отправи към камината и се отпусна на едно ниско столче. Всички свещи в стаята бяха угасени, с изключение на една, която стоеше върху скрина до леглото. Слабата свещ и танцуващите пламъци в камината потапяха стаята в мека, златиста светлина, която удължаваше и изкривяваше сенките.
След като се освободи от напрежението на изминалия ден, Сакура почувства тежка умора. Мислите и не преставаха да препускат. Надигаха се като вълните на разпенен и неудържим прибой. Никъде не можеше да се скрие от тях. Думите на Итачи не искаха да си останат в крайчеца на съзнанието и- там, където тя се надяваше да ги погребе. Те отново и отново изпълзяваха като демони, за да я измъчват и лишават от покой. Тя се бореше срещу вълните на връхлитащите я чувства, които искаха да я повлекат в нови дълбини на отчаянието. Усещаше неясен трепет в гърдите си и той не се подчиняваше на волята и. Но по-късно пред очите и изникна една тъмна фигура, чийто застрашителен вид прогони фантазиите и. Безизразната кожена маска, макар и външно непроменена, я гледаше с укор. Сакура рязко вдигна глава, а широко отворените и очи затърсиха в стаята познатия силует. Въпреки, че нямаше никого, тя се изправи и закрачи неспокойно. Положението изглеждаше безизходно, защото колкото повече се мъчеше да внесе ред и логика в чувствата си, толкова повече объркването и растеше. Накрая тя смъкна робата с отчаяна въздишка и се хвърли на леглото. Възбудата постепенно я напускаше и сетивата и полека-лека се успокоиха в тишината на спалнята. Но онази сянка отново се завърна и застана в края на леглото, само че този път тя не можа да си представи чертите на мъжа. Съществото се беше втрен1ило в нея със замръзнала усмивка и пламтящите му червени очи, пронизващи тъмнината, я накараха да се скове във внезапен ужас. В този миг парче дърво се разискри в камината и лумналата за миг светлина откри широките рамене, черните дрехи и гладката маска на мъжа и. Тя уплашено пое дъх и се изправи. Тя с ужас си помисли какво би станало, ако той можеше да надникне в мислите и.
- Моите извинения, Сакура - изхриптя той. - Бяхте толкова тиха и помислих, че спите. Нямах намерение да ви изплаша.
Тя се опита да овладее, гласа си, докато му отговаряше:
- Толкова дълго ви нямаше, милорд, вече си помислих, че сте ме забравили или изоставили. Под маската прозвуча задъхан смях.
- Това е невъзможно, мадам. Тя усети жадния му поглед, втренчен в нея, и потрепери вътрешно. Кожената му ръка се протегна и тя замръзна, когато повдигна настрана дългата и коса. Пръстите му се плъзнаха в бавна, сякаш безкрайна милувка по рамото и. Дори под лекия плат на нощницата тя можеше да усети нечовешката студенина на ласката му. Пулсът и се ускори, когато той се приближи до нея, и с един скок тя се озова извън леглото. Спусна се към другия край на стаята и сграбчи една малка украсена с камъни кутийка, която вечерта беше получила от Ан.
- Погледнете това, милорд! - подкани го тя, докато му го показваше. - Не е ли прекрасно?
Лорд Учиха отвори облицованата с кадифе кутия и показа само слаб интерес. Без да повдига поглед той я попита с дрезгава глас:
- Знаете ли всъщност, колко много ви желая, Сакура? - Тя отпусна кутийката и погледна с широко отворени очи в дупките на маската, когато той повдигна глава. Очите и се напълниха със сълзи и тя отчаяно се бореше с ужаса. Знаеше, че няма право да му откаже, но не беше в състояние да му се отдаде. Страхът от лицето под маската не беше лесен за превъзмогване.
Той въздъхна:
- Добре разбирам, че още не сте готова да станете моя жена!
Лорд Учиха стана и се отправи с тежката си походка към вратата. Там спря и отхвърли през рамо:
- Утре имам да свърша някои работи. Ще съм заминал, когато се събудите. - С тези думи той напусна стаята и затвори вратата!


Съжелявам ако някъде съм объркала името на Итачи със Саске!
Също така ако някъде има грешки!
Please look!