The end. (Naruto)

Съб Дек 17, 2011 11:01 pm

Това е един фик, който написах лятото.Сега, като се има впредвид мангата, той не е много актоален, но въпреки това реших да го пусна, защото е много хубав /поне според мен/ наситен с много чувства и изобщо като го четох се учудих, че аз съм го писала The end. (Naruto) 242502

Приятно четене!

Насред войната, докато всички се биеха с най-ужасните и отвратителни врагове, които можеха да си представят, насред всичката кръв и смърт, Наруто за пръв път от болезнено дълго време зърна Саске.Отново стояха един срещу друг, както винаги са стоели, но този път бе малко по-различно. Този път и двамата бяха сериозни. Саске беше почнал истински да презира Наруто. След като беше загубил не само семейството си, но и целият си клан, едничката му цел беше да отмъсти на брат си, че е извършил подобно ужасяващо нещо. Представете си каква болка е изведнъж да загубиш всичко познато, всички които някога си обичал и да останеш съвсем сам на голямата земя. За това Саске трябваше да види брат си безжизнен на земята, облян в кръв. И когато след години чакане и усъвършенстване най-накрая видя тази гледка той трябваше да чуе още нещо, думи които твърдяха, че е убил брат си за нищо, че брат му е бил може би единственият човек който го е обичал до край и е направил всичко за доброто на хората и за негово добто. Сега Саске вече не знаеше нищо друго освен да търси отмъщение, така бе свикнал да живее, това бе свикнал да чувства. Той вече не можеше да си спомни защо Наруто се усмихва толкова много, не можеше да си спомни тази така чистосърдечна доброта, която може би за малко му бе повлияла. Вече виждаше само ироничен и безгрижен смях, смях на гърба на цял един клан, безгрижност за сметка на съсипаните им животи, неговия и на брат му.Той си мислеше: „Итачи, ние нямахме живот заради тях, а виж ги сега как се присмиват. Заслужават ли всичко което си направил за тях. Погледни го този, никога не е показал грам уважение, усмивката никога не е слизала от лицето му. Но няма да е винаги така.” И погледна отново в сините очи на Наруто. А те бяха тъжни, въпреки че никога не беше показвал колко му е трудно, винаги е гледал с надежда, затова очите му винаги блестяха, но сега, сега не виждаше надежда. Наруто отдавна беше осъзнал какво трябва да направи за да защити всички. Той си мислеше за хората от Коноха и другите села, които вече го бяха признали и които разчитаха на него. Вече беше сигурен, че трябва да престъпи всичко за което се беше борил цал живот. Беше му много трудно да го приеме, но все пак стоеше там, по-решителен от всякога. Все пак той се бореше и за уважението на тези хота, винаги е искал да стане Хокаге заради това, но вече нямаше смисъл, той така или иначе изпълняваше ролята на Хокаге и сега дългът му бе да защити хората, макар че изобщо не го възприемаше като дълг, а по-скоро като нещо което искаше да направи на всяка цена. Наруто си спомни думите на Сай, който трърдеше, че приятелите им са решили да се опитват да убият Саске и думите на Гаара за това как трябва да постъпи като приятел на Саске и си помисли: „Няма да позволя на никой да те забрави, Саске, нито пък брат ти Итачи, той е герой, но трябва да те спра сега, защото ако не го направя нещата няма да приключат добре за никой, най-вече за теб. Аз просто исках ти да... ти си моята мечта но... но...” И сълзи замъглиха погледа му, но той бързо ги спря.Беше плакал достатъчно.Беше страдал достатъчно. Пред него стоеше Саске престъпникът, Саске убиецът, Саске отмъстителят, Саске Учиха, но той виждаше само първия си приятел. Първият човек в живота му, с него той бе открил нещо общо, макар и това да беше болката. Само Саске тогава не го гледаше с очите с които го гледаха всички хора, само той не се страхуваше от него и не го отбягваше заради огромния звяр заключен в тялото му. Той първи го призна. Наруто никога не се е бил сериозно със Саске, защото никога не е искал да го нарани сериозно.Но той вече бе прекалено изморен да понася всичката тази болка.Болката от това, че не познава родителите си, болката от това, че му се наложи да отрасне не само сам, но и мразен, болката, че най-добрият му приятел го изостави и че Акацки го искат мъртъв заради тая сила в него, която не е виновен, че притежава.

Наруто сведе поглед надолу за миг, след това се изправи жизнено, усмихна се и извика:
-Добре!
Направи една плаха крачка.И пак се спря.Вече беше в мъдрец форма.
Саске го гледаше.
-Това ли беше няма ли да нападнеш.След всичките ти безсмислени приказки как сме щели да умрем заедно?
-Има толкова неща които искам да ти кажа.Трябва ли да останат недоизказани.Но ти вече не ме чуваш, нали!Исках да ти кажа за брат ти.Знам истината за него.Той е направил толкова много за селото.Казах на Сакура да направи нещо така, че никой никога да не го забрави.-Наруто изливаше думите си както винаги не много свързано и се усмихна.
-Какво знаеш ти за брат ми - изкрещя Саске с все сила - вечно се правиш, че всичко разбираш.Ти си един глупак Нруто.
-Знам, че съм глупак, ако не бях такъв сега нямаше да съм тук.Казах го пред Джирая, предпочитам да си остана глупак отколкото да те изоставя.-отвърна Наруто с меланхолия.
-Има само една грешка,... Наруто - каза Саске и мангекю шаринган се завъртя в очите му - ти не си ми нужен.-в този момент кръв бликна от лявото му око и той се втурна напред. Наруто още не искаше да се почва но нямаше как, и тои се затича, този път с всичка сила.
-Расенган!-извика Наруто.
-Чидори!-изкрещя Саске. Атаката идваше еднакво от двете страни и за двамата. Те си хванаха рацете.
-Няма да е толкова лесно, а!-отбеляза Наруто.
-Напротив, умри. -Изкрещя Саске и се опита да насочи расенгана на Наруто срещу главата му, но той използва чакрата на лисицата и със скоростта си избегна това. Опита се да счупи ръката на Саске, но с това движение успя само да се измъкне.Направи три клонинга и го атакува от всички страни с РасенШурикен. Само че Саске съвсем спокойно отговаряше на скоростта му и се появи част от Сусан’о. Наруто и представа си нямаше какво е това и започна да го рита и удря докато разбра, че няма да постигне нищо. Той концентрира цялата си сила в един РасенШурикен, който се получи с изкючително здрави игли.Саске сигурен в силата на Сусан’о не помръдна.След тази атака половината Сусан’о бе унищожено, а Саске го освободи и извади меча си веднага, защото Наруто не се спря и за миг, продължи към него със свит юмрук.Саске насочи меча си към Наруто, но той вече знаеше как да го спре.Скороста му много му помогна, приклекна и хвана ръката на Саске, а той веднага сви свободната си ръка пред устата си вдиша колкото можа по-дълбоко, но Наруто познаваше тази техника и предпочете за сега да го пусне и да скочи назад.
-Катон!Гоукакю но джуцу!- Огромна огнена топка излезе от устата на Саске и сякаш огъня нямаше край. Но чкарата на лисицата е огнена за това той не можа да навреди много на Наруто, който все пак бе клекнал долу под огъня. С отшумяването му той се изправи, но из последното пламъче скриващо хоризонта изскочи Саске и замахна с меча си насочен право напред.Наруто нямаше как да избегне изцяло удара за това го пое с рамото си докато дръжката не упря в платта му.Сега те бяха съвсем близо един до друг.Наруто забеляза, че очите на Саске изобщо не се променят, все така злобни и обсебени. Разбра, че ако не направи нещо скоро до никъде няма да стигнат.
-Знаеш ли, Саске, защо искаш да ме убиеш?
Тези думи разтърсиха Саске.Той се стъписа и за миг се съсредоточи в търсене на отговор, но не намери такъв.
-Защото ми пречиш, винаги си го правил.-изкрещя истерично първото което му хрумна, въпреки че не бе отговора на въпроса.Наруто въздъхна.
-Така ли ще стоим цял ден, изкарай това нещо от мен.-каза и ритна Саске в корма с всичка сила.Той изхвърча назад изпускайки меча от ръцете си и изплюваики огромно количество кръв. На голямо вече разстояние се провикна:
-Мислиш ли, че такъв удар ще ми направи нещо.
Той обра с пръст малко кръв, дето имаше по устата
-Кчиосе но джуцу!
Озова се на гърба на огромен ястреб и се приближи до Наруто мислейки си:
”Какво му става на този, защо ми задава все такива безсмислени въпроси!Но... наистина никога не съм се замислял защо се бия с него и защо сега искам да го убия.Не може да бъде, непрекъснато се опитва да ме провокира с тези свои силни думи.” Когато стигна близо до Наруто го гледаше право в очите и действаше по-скоро по инерция от колкото по план.
-Чидори нагаши.-почти прошепна и огромно количество електричество заприижда към русото момче, което всъщност с лекота избегна атаката. Саске се издигна в небето и се замисли защо му влиае този поглед, какво си спомня в него. В този момент обаче Наруто беше под ястре*а и го прониза с меча на Саске след което скочи назад. Животното изчезна в бял дим.А Саске безпомощно започна да пада. Всяка клетка в тялото на Наруто крещеше да му помогне, но въпреки това той стисна силно очите си и го остави да падне.След секунди Саске се размаза на земята, но въпреки болката се постара да не издаде нито звук.
„Ах, тази негова гордост” помисли си Наруто и отвори очите си. Саске стоеше изправен.
-Станал си силен, Наруто.
Когато чу тези думи момчето не можа да осъзне какво чува, очите му зяпнаха стъписано.
-Казваш нещо такова сега!? Жесток си Саске.
Той много добре разбра какво иска да каже Наруто.
-Защо не ми позволяваш да те направя щастлив-продължи Наруто- защо не позволяваш на себе си да бъдеш щастлив.Какъв човек трябва да си за да бягаш със все сила от щастието?
-Имам цел която ще ме направи истински щастлив и тази цел е някаде там дълбоко в тъмнината.
-Тъмнината не може да те направи щастлив. Преди години каза нещо подобно и виж какво стана, уби...
-Млъквай!-изкрещя Саске и се втурна към Наруто- не смей да говориш за неща за които и понятие си нямаш.
Саске се опита да го удари с юмрук, но Наруто блокира атаката му въпреки това той продължи да атакува.
-Знам, Сасаке, знам.Защо винаги си мислиш, че аз проста така си говоря.Никога не казвам нещо без да има смисъл.Нагато уби Джирая а той ми беше единдтвен по онова време той ме подкрепяше когато ти напусна селото, той ме направи силен.С него не се чувствах сам и изведнъж просто така изчезна.Желаех смъртта на Нагато от цялото си сърце, но не постъпих като теб, не се втурнах без да разсъждавам. Поговорих с него и го разбрах тогава той също поправи грешката си.Ако и ти беше направил същото нямаше...
-Млъкни най-после, млъкни Наруто...
Саске започна да се променя, косата му стана дълга и синя, очите му се промениха кожата му също и големи крила наподобяващи ръце се появиха на гърба му. Той се извиси в небесата и погледна надолу към Наруто.”Толкова е прав, мразя когато е прав. Но така или иначе той ми каза да го мразя, нямаше как да знам...”
Саске се спусна надолу и огромно петметрово острие от електричество за малко да улучи Наруто, но той успя да го избегне и тъй като Саске бе вече на земята го атакува с Расенган.Понеже нямаше много възможности Саске се опита да спре атаката с крилото си но Расенгана проби дупка в него.A Саске използва възможността, докато Наруто не го виждаше зад крилото, и призова един голям шурикен. И когато ръката на Наруто се подаде от другата страна на крилото той я хвана и понеже заради шарингана виждаше къде точно е Наруто го атакува с шурикена. Само че Наруто вече не бе същият като преди, биеше се с ум и също видя възможност точно преди да атакува направи клонинг и скочи нагоре. Сега истинският Наруто беше точно зад Саске а той уби само един клонинг. Наруто заби три куная в тялото на Саске но всъщност го направи така че да не засегне важни органи. Саске изобщо не разбра какво стана и от болката се свлече на колене и възвърна нормалният си облик. Бавно един по един той изкара кунайте от тялото си докато говореше на Наруто.
-Изобщо не можеш да ме убиеш, много си мекушав бибири-кун.
Наруто не издържа и изобщо без да усети една сълза се стече от окото му.
-Никога не съм искал да те убивам, не искам да виждам болка в очите ти. Мечтата ми бе да те накарам да се засмееш... Саске.
Но той реши че това ще е края, а Наруто направи крачка към него и се присегна да сложи ръка на рамото му.
-Ще приключа с теб веднъж за винаги.
Обърна се и погледна Наруто право в очите, а той се стъписа.
-Аматерасу!
Наруто започна да гори целия в черните пламъци на аматерасу. Той знаеше за тази техника и все пак не можеше да остави Саске жив. За това падна на колене пред него и го прегърна от което Саске също започна да гори.
-Разкарай се от мен откачалка...-започна да крещи Саске и да го блъска с всички сили. Но Наруто се бе вкопчил много силно в него. Когато Саске прие, че няма да се измъкне се отпусна.
-Не исках да става така Саске!-ревеше Наруто.
-Тогава ме пусни.
-Не трябва, но не искам да умираш, не искам да умираш!
-Наруто дори сега не мислиш за себе си, а само за мен.
Наруто се засмя и Саске го погледна.Видя в сините му очи това отдавна забравено чувство, може би защото за миг забрави всичко, целия си живот и в съзнанието му бе единствено Наруто, тогава си спомни какво е радост...
-И аз не искам да умираш…
Наруто ревна още по-силно и го прегърна още по-силно.Саске не каза нищо и останаха така известно време докато болката от изгарянето не се усили все повече и повече и заради нея Саске също се вкопчи в Наруто. А той не усещаше толкова физическата болка.
-Сега съм щастлив...-каза Наруто-мисля че започнахме да се рзбираме.
-И аз!-едва успя да каже Саске.
Наруто се отпусна за миг, но те горяха и в един момент това стана наистина непоносимо.
Въпреки че не издаваха и звук стискаха телата си с всички сили докато не издържаха, обърнаха главите си нагоре и започнаха да крещят от болката докато сърцата им не спряха.

Наруто отвори бавно очи. Първото което видя бе слънчевото небе и малките облаци плуващи там в безтегловност. Поседя така без всъщност да мисли за това кой е и къде е. Изведнъж в съзнанието му изплува целият му живот и най-вече последната битка. Той скочи ужасен и изкрещя:
-САСКЕ!
А той лежеше точно до него. Наруто го награби и започна да го тресе:
-Саске отвори очи, Саске хайде трябва да си жив, моля те Саске не мога да съм жив без теб, кой ще пребивам Саскееееееее!
-Кога си ме пребивал?-прошепна той.
-Ааааа Саске...-извика Наруто и го прегърна. Когато усети, че това вече е прекалено го пусна и го погледна.
-Защо не отваряш очите си, Саске?
-Не мога.-отговори.
-Как така не можеш?
-Жертвах ги за да ни спася.Това се нарича Изанаги, с тази техника можеш да превърнеш реалността в илюзия, но око използвало техниката се затваря за винаги.
-Но...но Саске ти не трябваше да спасяваш и мен така щеше да виждаш поне с едното.
Саске се усмихна, но не каза нищо.
-Сега ти няма да можеш да си нинджа повече.-каза с болка Наруто.
-Може би за мен това ще бъде облекчение.
-Знам че лъжеш.Саске, тогава ти обещавам че ще направя всичко възможно да ти върна зрението.Това е доживотно обещание и ще го изпълня на всяка цена.
-Ще чакам.
-И ти обещавам, че ще те направя щастлив, и не само аз всички те чакат, Саске.Да вървим у дома. Това всъщнот не е старият ни дом какъвто го помниш, но и ти ще го видиш възможно най-скоро.
Саске се усмихна и стана, Наруто го последва и го хвана за рамото.Двамата тръгнаха към новото село скрито в листата и към новият си живот.

Нед Дек 18, 2011 11:18 am

The end. (Naruto)

The end. (Naruto)

Re: The end. (Naruto)