Скитница.

Вто Яну 31, 2012 4:29 pm

Захвърлена от света, една единствена,
безкрупулно изстрадала скитница.
Разхожда се тя, боса из снега,
тъпча буците лед с премръзнали крака.

Сама, единствена, в студа, насред пустоща,
обикаля и се надява някой да я открие- жива.
Ала от толкова болка и тъга,
тя готова е да посегне на своята душа.

Душата й разранена е, обкръжена от тъмнина,
подмолно накарана, да извърши зли дела.
Раните зараснаха, но спомените- не,
пленени в убийствени лъжи, са те.

Злините й бяха опровергани, всичко отмина,
но спомена за деянията й, така и не си замина.
Скръбта бе силна, раняваше я само с мисълта,
че уби своята любов, истинска.

Кървави сълзи отронваше, косите си дърпаше,
пронизващи викове издаваше, а сърцето от мъка
се бушуваше и все повече и повече от тъгата вземаше,
грабейки лакомо с шепи и с душата си се подиграваше.