*История*

Беше последният ден от седмицата. Сакура прекарваше времето си в магазина за сладки където работеше най-добрата и приятелка Ино. Ино беше блондинка с красиви сини очи, които Сакура много обичаше в приятелката си.
В центъра имаше мнохо хора, но най-много бяха скейтърите. Сакура погледна навън и очите ѝ се спряха на едно момче, което някак си се отличаваше от другите. Вятъра рошеше буйната му черна коса, а усмивката му изгряваше на лицето му като утринно слънце. Когато тя погледна часовника си видя, че вече ставашо късно и реши да потегли към вкъщи, но там не я чакаше никой.
- Е,Ино аз ще тръгвам. Довечера ще се видим. - Ино я изпрати и тя реши да мине покрай скейтърите за да поогледа момчето по-добре. Докато минаваше покрай него колелото на скейта му се счупи и той падна пред нея. Момичето се стресна и когато се изправи очите ѝ се спряха на неговите.. черни като буреносен облак, които я накараха да потрепне.
- Сори за т'ва. Проблем със скейта. - промълви чернокоското и се изправи. Погледна я още веднъж и изчезна при останалите, които се чудиха какво ставаше, а тя седя и го гледа докато не се скри при останалите. Момичето отново тръгна по пътя си,ала мислите ѝ този път бяха обзети от момчето. От очите му, толкова празни,но в същото време успокояващи и гласът му, който беше дрезгав и почти безразличен.
Когато пристигна в дома си остави ключовете на масата и пусна телевизора. Отиде в кухнята помота се малко, взе две пакета пуканки и ги сложи в микроволновата, за да се изпукат. Тази вечер щяше да бъде с Ино и Хината. Те щяха да ѝ правят компания, докато родителите ѝ бяха извън страната по работа. Преоблече се с един анцунг като за вкъщи и чехлички. Когато оправяше за гостите се звънна на вратата. Но пред вратата не стояха очакваните от нея хора,а момчето което по-рано днес падна пред краката ѝ.
- Днес явно си си изпуснала телефона и един приятел ми го връчи да ти го дам.
- Благодаря ,но от къде знаеш къде живея?
- Твоя приятелка се обади по телефона и благодарение на нея съм пред вратата ти сега. - отвърна той и ми подаде телефона. - Гледаш ме като влюбено малко дете.
- Какво? - попита тя учудена.
- Скоро ще разбереш.. - каза той и изчезна от погледа ѝ са секунди.
Сакура се прибра вътре и затвори вратата след себе си. Кой беше той и защо и двата пъти когато очите и се срещнаха с неговите тя усещаше,че все едно пеперудки играят в корема ѝ, чуството беше ново за нея. Тя беше разглезено момиче, но с чуства. Винаги е била сърцеразбивачка и винаги си е играла с момчетата. Момичето реши да прибере розовите си коси на опашка. След броени минутки се звънна на вратата и тя изтича да отвори. Бяха Ино и Хината с торби в ръце. Хината, която беше срамежливо момиче с къса синя коса носеше дискове, а Ино носеше чипсове, кола и бира.
- Оставете торбите на масата в кухнята, а аз след малко ще дойда. - напъти ги тя и отиде да включи Dv. Когато пооправи, отиде в кухнята да помогне на момичетата. След час всичко беше готово и те седяха на дивана избирайки филм. Трите момичета се спряха на '' Три метра над небето ''. Ино се сети за момчето което днеска вдигна телефона на Сакура и реши да поразпита розовокската.
- Сакура, днес когато ти звънях да те питам за филмите едно момче ми вдигна телефона и ми е много любопитно кой е? - попита русокоската.
- Чесно казано незнам и аз кой е. Знаеш скейтърите пред магазина. Той беше от групичката и на път към вкъщи падна със скейта пред мен и после дойде и ми даде телефона. Изглежда го бях испуснала, когато паднах.
- Хей,искате ли да разберем кой е? - попита развълнувано Хината.
- Страхотна идея Хина. Когато той ми двигна телефона естествено когато се усетих, че не си ти, Сакура, попитах кой е и той спомена ,че се казва Саске Учиха. За наше щастие си нося лаптопа и ще може да го открием във facebook. - съобщи Ино, която нямаше търпение да види самоличноста на момчето, с което си беше говорила цели 15 минути. Веднага когато Ино изписа името му, красивите зелени очи на Сакура светнаха все едно имаше някой в очите ѝ, който беше запалил свещи. Те му изпратиха покана за приятелство и с усмивки на лицата си затвориха латопа. Беше време да отделят време и за техните занимания, които бяха планирали за тази вечер. Момичетата гледаха филма почти до края, но при настъпването на финалните надписи те вече се бяха преселили в страната на сънищата. Тъй като бяха заспали много рано, момичетата се събудиха точно когато слънцето изгряваше на хоризонта. Златните му лъчи преминаваха през прозорците и узаряваха цялата стая. Самото слънце се беше показало на половина, в небето се преливаха цветовете, от топлите като жълто и оранжево до небесното синьо. Сакура отвори зелените си като детелина очи посрещайки поредния лъч светлина подаващ се през прозореца. Тя сънено се протегна и погледна към приятелките си, които бяха целите в пуканки. Тихомълком Сакура стана, взе лаптопа на Ино и се изнесе в съседната стая. С нетърпение влезе във facebook и видя, че Саске и е писал:
-Много си бърза. Очаквах да ти отнеме повече време да ме намериш.
Розовокоската не знаеше какво да му отговори и гледаше екрана дълго време. Сърцето й биеше лудо, а разомът й не знаеше какво да прави.. Накрая се реши и му отговори:
- Не те намерих аз. Приятелката ми с която говори беше любопитна кой си и с малко помощ от моя страна те открихме.
- Е,какво правиш влюбено момиче?
- Имам си име.
- Не ми е нужно да го знам.
- Доста си груб.
- Не съм казал,че съм мил.
- Искаш ли да излезем утре?
- Не.
- Защо?
- Не ми се излиза.
- О,хайде де. Рано сутринта.
- Толкова ли много искаш да ме видиш?
- Имаш голямо самочуствие.
- Е,за утре незнам дали ще мога да стана.
- Ами постарай се. 9:00 пред спирката на 9-та.