Тези сини небеса

Сря Фев 15, 2012 8:10 pm

Как искам да погледнеш в моите очи
и да видиш истината.
Но ден след ден проливаш своите сълзи
обичайки само небесата.
Но виж, те са толкова лъжливи
в свойта красота.
Като сън сред росните треви.
Не обичай небесата!
Моето сърце тъй сляпо люби всички,
Ангели и демони.
Мога ли да тръгна с есенните птички,
Мога, но едва ли.
Да обичам слънцето във затъмнение,
може би се изморих.
Но само в мрака намирам аз спасение,
С него се съживих.
Болката разяждаща сега така грознее,
в реална самота.
Душата ми отново за този мрак копнее,
все едно е светлина.
В полета на нощна птица сега се взирам.
Тя не е фантазия.
По различни пътища вече ний вървим,
Ти потъна в таз илюзия.
Върни се със зората ти някой ден,
Аз ще бъда тук.
И потънала на мрака в плен,
Прошепни ми само звук.
Тъмнината да обичам никога не ще спра,
Мойта любов е завинаги.
Очите ти жестоко вперени в тези сини небеса
могат да са слепи.
Но ще бъдем заедно някъде към края на ноща,
за да се срещнат нашите очи.
Ще ти разкажа за щастието със усмивка на уста,
и тъмнината ще ме подчини.