Обичам те, Джени

Така...Здравейте аз съм новичка, любимата ми двойка е СасуСаку ама реших че тая тема е хипер изчерпана, завинаги ще си остана фенка ама трябваше да напиша нещо по - различно, тва ми първата историика



1 глава


Беше хубава прохладна вечер и стотици хора щастливо се разхождаха по центъра на града.Тийнеджърите танцуваха в клубовете, пияни до козирката, без да се интересуват, че на другия ден ще трябва да стават рано и да отидат на училище.Едничка Дженифър си седеше вкъщи сама пред телевизора, превключила на някакъв канал и без да му обръща внимание тя размишляваше.
Защо беше самичка ли?Може би защото родителите й отново се наливаха в бара на Джо.Всичките й приятелки и гаджетата им сигурно за пореден път се натискаха или друсаха зад някой ъгъл.Но на нея не й пукаше.Всички бяха просто буклуци.Те не я познаваха.Не знаеха каква беше истинската й същност.
В училище тя беше популярната, красивата, богатата.Момичетата я имитираха, а момчетата постояно флиртуваха с нея.Тя така и не ги допусна.Сегашните й дружки си въобразяваха, че след като се движат с нея ще стана същите - известни и търсени.Но тази слава, всичките момчета, които можеше да има и всичко друго...тези неща тя не харесваше, не я интересуваха.Никой не знаеше, че когато си отиваше у дома родителите й ги нямаше.Често пъти те шумно се прибираха вкъщи, пияни или дрогирани, постояно се караха, дори се биеха, унищожаваха всичко по пътя си.Не знаеха каква болка причиняваха на дъщеря си.
Преди повече от три години брат й се самоуби, но майка й си внуши, че е бил убит и се пропи, а след нея и баща й.Дженифър не обичаше брат си, дори се радваше, че го няма - един изрод по малко.Когато беше сред живите, той правеше всичко възможно да тормози околните...И все пак Роуз и Джеймс не го разбраха.Те го смятаха за примерен ученик, за ангелчето ,а дъщеря им беше тръна в петата.Никога не разбраха за зловещите деяния на сина си и истинските таланти на Джени.Тя рисуваше и пееше невероятно.Но момичето познаваше по - големия си брат и знаеше, че той страдаше, не знаеше защо, какво го беше наранило и го караше да бъде толкова агресивен, но без никакви угризения се радваше, че беше отнел живота си.
Преди беше толкова самотна.Беше й болно най - много за това, че никога не можа да допусне някого до себе си - никога не можа да позволи да я обичат.
Но сега беше силна и беше решена щом навърши шеснайсет да се оттърве от тази Дженифър, която я тровеше.Другата я принуждаваше да се прави на щастлива, на такава каквато си имаше всичко, което й трябваше.Това мразеше най - много.Това, че не можеше да разкрие истинското си аз пред другите.
Понякога се чувстваше толкова...изкуствена, но вече НЕ.Сега щеше да завърши гимназията и да убие досегашния си кошмар.
Все пак всичко имаше своите плюсове и минуси.Радваше се на мъжкото внимание и на това, че винаги беше предпочитана почти във всяко отношение.
Преди време беше прехвърлила всичките възможности през ума си най - накрая го беше замислила - щеше да събере средства и да изчезне.
Просто ей така...Никой нямаше да обърне внимание, освен превзетите й приятелки и старите гаджета.

Замислите й бяха разтрогнати когато чу трясъка на вратата.Както винаги - или щяха да са тяхните или някой тъп съсед, измислил предтекст за да посети дома им и да поиска някакви пари или нещо такова...
Момичето изключи огромния телевизор и потъна в тъмнината на огромната всекидневна.Седеше на дивана и очакваше пияните й майка и баща да я удостоят с присъствието си.
Беше свикнала с това.Татенцето редовно й теглеше боя, за профилактика.
Някой път просто й се искаше вземе огромния чук от килера, да се промъкне в спалнята им и да ги размаже докато спят.
Странното беше как не го беше направила досега.
Стъклената вратичка, чудно как не беше потрушена вече, на хола се отвори и дребната фигура на Роуз влезе вътре, последвана от друг силует.Дженифър се обърна и макар че беше тъмно като в рог тя веднага разбра, че това не беше татко й.Майка й натисна електрическия ключ и лампите светнаха.Бриюнетката на дивана сбръчка очи заради ярката светлина и хвърли дистанционото на фотьойла.Майката носеше някакви турби в ръцете си и явно този път не се беше натряскала.



Знам че е много късо...

2 глава


- Какво правиш толкова късно, а не спиш? - Попита русата майка дъщеря си като остави торбичките на пода до вратата.Джи, така й казваха също, стана от дивана и се запъти към изхода на стаята, игнорирайки непознатия.Роуз,
леко възмотена от това, че момичето не й обърна особено внимание застана пред него точно преди да излезе през вратата.-

- Не искаш ли първо да те запозная? - Рече майка й като се обърна към значително по - младия от нея, мъж.Той показа част от белите си зъби и подаде ръка на девойката срещу него.Без да променя изражението си, Дженифър отговори.-

- Не.- И макар че вътрешно се помръчи, червенокосият приятел на на Роузи не изтри любезната усмивка.Свали ръката си и обърна глава към синеоката Роуз.-

- Мила, не мислиш ли, че сега не е подходящия момент.Сигурно е много уморена, два през ноща е.- Мила? Ти какъв си, бе, помисли си Джени.Къде беше баща й сега? Не беше изненадана, майка й почти през седмица водеше някакви непознати, с петнайсет години по - малки момченца, които можеха да й бъдат синове.Какво пък, поне тогава не беше пияна.Реши този път да не действа по правилата си и каза.-

- Извинете ме, наистина съм малко уморена.- Престори се на възпитаната и любезна дъщеричка и подаде ръка на младока.Сигурно е някакъв шотландец, помисли си тя, съдейки по червената коса и светли очи.Но не й и пукаше много.Рядко тези неща й правеха впечатление.-

- Аз съм Дженифър, приятно ми е.- Продължи тя и добави.- Наистина е късно, ще си лягам.- След това мина между двамата, сдържайки да не повърне и влезе в банята.-

- Пубертетка.- Промърмори си Роуз и седна на лилавия диван.Вече беше на четиридесет и три, но черните кръгове я правеха с пет години по - възрастна.И все пак беше привлекателна за неопитните момченца, които искаха да разберат какво е да си легнеш с жена на годините на майка си.Когато бащата на Джи беше на командировка Роузи канеше младежи у дома.Поредното нещо, което отвръщаваше дъщеря й беше също и виковете и шумовете, идващи от спалнята на родителите й.Понякога не можеше да спи по цели нощи, под звуците на ,,влюбенитеґґ.Както и да е...Роуз наистина не знаеше какво иска от живота, още от раждането си...


Дженифър се огледа в огледалото с форма на сплескан кръг.Въпреки безсънието , тя все пак не беше получила вечните тъмни петна около очите като тези на майка й.Напротив, кожата й беше безупречна.Но сега имаше огромна нужда от почивка, рядко имаше дни в, които се наспиваше пълноценно.След като изми зъбите си и се преоблече се мушна под завивките.Трябваше да се концентрира върху учението си, да завърши с отличен и да се махне.Просто да се махне , не издържаше повече, искаше й се да изчезне...Но никога не е искала да се самоубие или нещо такова.Беше толкова влюбена в живота, толкова здраво вкопчила се в него.Да умре, това беше черешката на тортата...Нямаше друг начин освен да се оттърве от това безмислено съществуване.Но не...Нямаше да го направи...
Скоро след този размисъл тя заспа дълбоко.


На следващата сутрин ръмеше леко и спокойно и Джени вървеше към училище.Всъщност майка й я закарваше с колата до едно определено място и след това тя поемаше пеша към гимназията.Учеше в специална група където учениците се съсредоточаваха върху музиката, изобразителното изкуство и танците.Повечето учещи там не се интересуваха много от образованието, което щяха да получат.Просто родителите им бяха решили да запишат там с напразните надежди децата им да развият дарбите си.
Напразни надежди...