Мaлкият убиец

Казвам се Владислав Крумов. Датата е първи април 2012 година. Както всяка сутрин вървях към СОУ "Никола Йонков Вапцаров" където бях учител. Преподавам на деца от трети и четвърти клас.
Тъй като беше Деня на шегата очаквах много номера от учениците си, но това което се случи този ден, не съм вярвал, че би станало някога.Пристигнах в училище в седем, а часовете ми започваха в осем. Достатъчно време за да се приготвя за изненадите, които щяха да ми предоставяд на този ден. Взех си кафе от машината, и отидох в учителската стая. Там нямаше никой.
Времето минаваше, а стаята си стоеше все така празна. Стана осем без пет и се запътих кам 102 кабинет, където ми беше първия час. Влизайки бях потресен от видяното. Вътре бяха всички учители, но целите в кръв, стомасите им бяха разтворени и вътрешностите им изкарани. В следващия миг зад мен застана една от ученичките ми.
-Добро утро, господине! - каза тя, с ръце облени в кръв от колегите ми.
-Добро! - изплашено промълвих. - Какво е станало?
-Някой трябваше да ги накаже. Елате с мен да ви покажа нещо.
-Къде? И мен ли трябва да накажете?
-Все още не. - промълви малкото момиченце и ме хвана с кървавата си ръка одвеждайки ме в мазето, където бе стария физкълтурен салон.
Вътре бяха завързани за столовете още двама мой колеги. До тях стоеше най-умния ми ученик, целия обян в кръвта им. В ръцете си държеше макетно ножче, с което зверски режеше плът от телата им и я изяждаше. При тази гледка стомаха ми се преобърна и не успях да се сдържа и повърнах.
-Помощ! Недей! - крещяха колегите ми и плачеха от болка.
-Време е за наказанието ви. - каза със зловеща усмивка Георги и продължи да реже месо от телата им.
-Какво правиш!? Спри! - извиках яростно, но и в същото време уплашено.
Погледна ме с черните си очи. Погледна и Мария, момичето което ме заведе при него.